Халид Бешлич засне любовна песен по истински случай от 1941 г

Халид Бешлич направи клип за песента "Дали ти е жал, че се разделяме". Видеото е заснето по истински случай на любовната история от 1941 година, която се предава от поколение на поколение.

В романа "Солена земя" Ясмин Имамович говори за любовната история на националните герои Енвер Шиляк и Фрида Лауфер, и двамата са евреи. Енвер е бил един от водачите на съпротивата в Тузла, студент по право, служител в завода за сол, но и музикант.

Фрида Лауфер е била член на нелегалната съпротива в Тузла. Двамата са били в списъка на фашистите като изтъкнати антифашисти от Тузла. Освен тях, в романа се появяват известните революционери Рудолф Викич и Мемо Сулиетович.

Любовта между Енвер и Фрида завършва трагично. Тя е отведена в концентрационен лагер, където заедно с тяхното, родено в лагера дете, са убити, а Енвер Шиляк, заедно с Рудолф Викич и Мемо Сулиетович са разстреляни на 5 септември 1941 г. Докато усташите водили вързания Енвер Шиляк към разстрела, той минавайки по коридорите и слизайки по стълбите на затвора пял на Фрида песента "Дали ти е жал, че се разделяме".

Как Деян Станкович ми поправи Югото

"Почти четири години прекарах, работейки като сервитьор в едно малко кафене на ъгъла на Цвийичеве и улица Чарли Чаплин в Белград. Надница на ден 1000 динара, бакшиш както дойде, и така в кръг. Каквато надницата, такава и колата, бисерът на нашата автоиндустрия - Юго Корал 45". Така започва историята на Мирослав Радич (27) от Белград, който доживял Югото да му поправи истинска легенда - футболистът Деян Станкович.

А как се е стигнало до това?

"Един ден тръгвам на работа и какво да видя: Същото това Юго някой така добре го беше ударил на паркинга, че изглеждаше като неупотребяемо, смачкано червено кенче, което, разбира се, не искаше да запали. Какво да направя, чакам шестнайската (тогава още нямаше Бус плюс, можеше човек да се вози гратис) и право на работа. Обадих се на Сале, собственик на кафенето, иначе един добър сараевлия, че закъснявам, защото возилото ми е трайно неспособно. Стигам на работа, измъчен от бутане в обществения транспорт, а в градината седят Сале и Деки", разказва Радич.

Ей, Деян Станкович!

"Първият мач на Звезда на който отидох като дете беше когато той беше капитан. Гледам и не вярвам, на лицето ми се появи някаква налудничава усмивка, докато Сале не ми каза: "Какво ти е, какво си замръзнал, донеси ни от онова твоето макиато", продължава белградският келнер.

Докато машината за кафе върши своето, Мирослав се обадил на приятел и се похвалил как приготвя кафе за човека, който само няколко дни по-рано с Интер спечели Шампионската лига.

"Докато те си изпиха макиатото, аз пращах съобщения. Може за някои да звучи прекалено, в смисъл "Не ти е дошъл Роналдиньо в кафенето", но за мене Деки е истинската легенда. След някое време, дойде до бара и ми каза: "Мицко, дай сметката!", казва Радич.

Полусчупеният фискален апарат малко по малко най-сетне издал парче бяла хартия, Деки извадил пари и казал на Мирослав: "Това ти е за еспресото и за Югото. Пази се."

"Докато се събера, Деки вече си беше отишъл, казвайки "Бързам, сбор на националния". По-късно Сале ми каза, че той е разказал на Станкович за автомобила и че му станало жал като чул, че са ми разбили колата и на всяка цена е искал да ми помогне. Никога няма да забравя неговия жест.

През това лято Деян Станкович като капитан води Сърбия на Световното първенство в Южна Африка, а Югото на Мирослав отново се движело благодарение на него. Радич напомнял това на всеки клиент, който седне в кафенето: "Капитанът ми поправи Югото".