Четирима фотографи от Сърбия между най-добрите в конкурса на Сони

Фотографиите "Съществува" на Йелена Янкович и "Катарина" на Далибор Томич от Сърбия влязоха във финала на отворената категория в конкурса Sony World Photography Awards, най-голямата световна надпревара в областта на фотографията, съобщиха от компанията Сони. Янкович е в последния избор за автор на най-добра улична фотография, а Томич за най-добър портрет.

В селекцията Топ 50 на този престижен конкурс попаднаха още и снимките "Млечният път на листа" на Горан Билич, в категорията фотографии на природа, и "Рефлексия" на Саша Лапич, в категорията улична фотография.

Финалистите в надпреварата се състезават за спечелването на ценни награди, между които най-новата фотографска техника на Сони, представяне в публикацията на конкурса, както и парична награда в размер на 25 000 долара за фотограф на годината, 5000 щатски долара за победителя в отворената категория и техника на стойност 30 000 евро за победителя в студентската категория.

Инициаторът на надпреварата, Световната организация за фотография, тази година отбелязва юбилейната десета година на този конкурс, както и десетилетие сътрудничество с главния партньор, компанията Сони.

На тазгодишния конкурс участват 183 страни с 227 596 фотографии от различни стилове, теми и жанрове, докато снимки от чак 49 държави влязоха в последния избор.

Имената на победителите в отворената и националната категория ще бъдат познати на 28 март, докато на 20 април на официална церемония в Лондон ще бъдат обявени най-добрите творения в професионалната категория, както и фотографи на годината в отворената категория, категориите за млади и за фотографии на студенти.

Фотографиите от последния избор и наградените творения ще бъдат показани в лондонската галерия "Съмърсет хаус" от 21 април до 7 май, след което изложбата ще има световно турне.

Моника Белучи откри филмовия Фест в Белград

Звездата от новия филм на Кустурица "На млечния път" Моника Белучи откри 45-ия Фест. До 5 март на най-големия сръбски филмов фестивал премиерно ще бъдат показани чак 95 филма.

Гледката от венецианския фестивал, където "На млечния път" в края на лятото миналата година имаше световна премиера, се повтори на белградския Фест.

Звездата Моника Белучи и двукратният победител в Кан Емир Кустурица отново бяха заедно на червения килим, преди официалната сръбска премиера на филма "На млечния път".

"Драги Белграде, фестивалът е отворен", са думите с които на сръбски език в Голямата зала на Център "Сава" известната актриса откри Фест.

Преди прожекцията на филма "На млечния път" Белучи изрази задоволство, че е прекарала четири месеца в Сърбия, работейки с изключителния режисьор Кустурица, което за нея било невероятен опит.

Тя, след това на английски, благодари на Сърбия за любовта, топлата атмосфера и красотата с които се е срещнала по време на своя престой и снимане на филма.

Преди това бяха раздадени наградите "Белградски победител" на сръбския актьор и режисьор Любиша Самарджич за изключителен принос към филмовото изкуство и на испанския режисьор Карлос Саури за досегашното творчество.

Саури, големият майстор на красивите форми, който при режима на Франко снима повече политически ангажирани филми и станал и останал един от най-ценените филмови майстори, наградата "Белградски победител" му връчи художественият директор на Фестивала Югослав Пантелич.

"Извинете, че не говоря сръбски език. Това е много красив език, но и труден", заяви Саури.

Не се помни в скорошната история на Феста за официалното откриване да е имало толкова голям интерес отстрана на публиката. Билетите за този филм са разпродадени само за ден.

Освен Белучи, която е най-голямата атракция на 45-ия Фест, преди официалното откриване на червения килим дефилираха Слобода Мичалович и останалите членове от екипа на филма "На млечния път", представители на обществения и политически живот, членове на журито в състезателната програма на Феста, между които Сергей Трифунович, Сърджан Голубович, режисьорът Далибор Матанич и актрисата Ксения Маринкович от Хърватия, Мирослав Момчилович, Слободан Скерлич и други.

Екипът на филма "На млечния път" се представи на конференция за журналистите в Парламента на града, за която имаше голям интерес, най-много заради присъствието на известни звезди от европейското и световно кино.
 

Неочакваният успех на българското радио с (пра)стара музика

Държавното българско радио БНР, принудено заради цените на авторските права да излъчва музика на над 70 години, преживява неочакван успех и получи по-голям брой слушатели, защото българите сега отново слушат забравени произведения от класиката, джаза и старата народна музика, съобщава сръбската обществена телевизия РТС.

Радио БНР от началото на тази година излъчва песни на Глен Милър и произведения на бароковия композитор Антонио Вивалди, защото заради високите цени на авторските права може да излъчва само произведения на композитори починали преди повече от 70 години, когато тези творения стават обществено благо.

По този начин българското радио получило повече слушатели и сега е третото най-слушано радио, след частни радиостанции.

Радиото има съдебен спор със сдружението "Мюзикаутор" което поискало поскъпване на авторските права с 250%, съответно на 500 000 лв (250 000 евро) годишно.

В тази държава радиовълните са заситени с всякакви предложения, радио БНР преживява скок в слушаемостта с 20% през януари, съобщи Институтът за статистика "Ипсос". Дялът на това радио на пазара е пораснал от 13,7 до 16,5%, така че БНР се изкачва от четвърто на трето място, след две частни радиостанции.

Новата политика за музикалната програма е, разбира се, зарадвала по-старото население на България, в която почти една трета от жителите са пенсионери. Но, БНР е спечелило и слушатели от други поколения, които са зарадвани от произведения от българската и чуждата поп музика, между които и Моцарт, Вивалди, дори и фокстрот, който ги подсеща за прабабите и прадядовците.

Това е потвърдено от социалните мрежи, пълни със съобщения даващи храброст на националното радио.

Генералният директор на радиото, Александър Велев, потвърди, че е изненадан от успеха на принудителната промяна в програмата.

"Заради този резултат, преизпитваме нашата музикална програма, за да вземем повече под внимание вкуса на публиката", заяви той.

Преживял е 2 лагера, клинична смърт и предателството на жена, която обичал

Власта Велисавлйевич е на 90 години, а в своя живот е бил заточеник в комунистически и нацистки лагер, преживял е клинична смърт и погрешна диагноза за рак, а и предателството на съпругата му, което никога не простил.

Доайенът на сръбското актьорство е бил затворен в нацистки лагер в Германия от който успял да избяга през 1944 г.

- Спаси ме това, че бях млад и здрав, затова вместо да ме пратят в газовата камера, нацистите ме ползваха като работна сила във фабрика за гранати и оръжия в Дортмунд. Един от майсторите в тази фабрика ме взе за свой помощник. Даде ми немски пропуск, който когато вече избягах от лагера ми помогна през Мюнхен първо да се докопам до Загреб, а после Земун и Белград - разказва Власта Велисавлйевич.

Като студент трета година в Академията за драматично изкуство е отведен първо в затвора в Банйица, а след това в Голи оток. Там прекарал три години.

- През тези години на моята жена оказвали натиск да се отрече от мен. И се отрекла. Но ме е и чакала, мислейки че ще разбера и ще продължим там където сме спрели. Как да продължим? Това не е възможно. Ако вас някой в най-тежкия миг ви предаде, ако се отрече, тогава не струва, свършено е! Не исках да й простя - разказва актьорът, който казва, че около него имало жени, които се съгласили с тежките условия, но не са се отричали от своите мъже. Неговата съпруга след всичко отново се омъжила и с новия си мъж отишла в Америка. С нея има дъщеря, която като пораснала, заради тежката ситуация отишла в Америка при майка си където живее и днес с внуците му.

Власта през живота си има три брака и често в интервюта изтъква, че третият път е най-сладко.

През живота си е преживял и клинична смърт, а когато се пробудил от комата се върнал на театралната сцена. Преди две години онколог го диагностицирал с рак и му казал, че трябва да отиде на лъчение.

- Отказах, не исках да се облъчвам. След силни убеждавания с този млад доктор, накрая все пак се съгласих на следващия ден да дойда за още един преглед. На следващата сутрин, във входа, налетях на негов по-възрастен колега, лекар, който ме позна от телевизията. Поговорихме, прегледа ме, погледна резултатите от скенера... Виждам, чуди се човекът. Повика колегата, тогава и някаква докторка. "Вие нямате нищо!", ми каза накрая. "Какъв рак?!", обясни Власта.

Науката за последиците от бомбардировките над Сърбия

В Химическия факултет в Белград се чу думата на специалистите и науката за последиците от бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 година. Професионалната дискусия в която участваха изследователи от различни специалности беше организирана от Сдружението на физикохимиците в Сърбия и Академичният съвет САНУ "Човекът и средата за живот".

Дискусията е организирана с цел да се представят резултати и изследвания, за да се вземат научно основани заключения за съществуването или липсата на свързаности между повишения брой заболели от злокачествени заболявания в Сърбия, заяви проф. д-р Драган Веселинович, член на Академичния съвет САНУ "Човекът и средата за живот" и председател на Секцията за нейонизиращи излъчвания, тяхното действие и приложение към Сдружението на физикохимиците в Сърбия.

"Имаме статистически значително увеличение на заболелите от злокачествени заболявания от 2006 до 2009 година - 5000 повече заболели в сравнение с периода от 2002 до 2005 година. И броят починали е по-голям с повече от 5000", заяви професорката от Медицинския факултет в Белград д-р Даница Груйичич.

Данните на Института за обществено здраве "Милан Йованович Батут" за 2014 година показват, че в Сърбия (без Косово и Метохия) от злокачествени заболявания са се разболели 35 319 човека, или 490 на 100 000 жители.

Според данните на Световната здравна организация, през 2014 година има 14 милиона заболели, или 290 на 100 000. Особено се е повишил броят на заболелите от лимфом и левкемия (повече от 136%), а това са болести свързани с костния мозък, който е най-чувствителен на лъчение, беше казано на дискусията.

Опасност, но не заради лъчението

Според Агенцията за йонизиращо лъчение няма повече повишено лъчение на местата където са падали ракетите, професор Груйичич смята, че щетата е нанесена когато е експлодирал снаряд с обеднен уран: "Освободен е аерозол с алфа частици, който всеки от нас е можел да вдиша". Вдишаните алфа частици или внесени в организма чрез храна или вода, оставят трайни последици върху здравето.

На дискусията освен за медицинските аспекти на бомбардировките на НАТО над Сърбия (1999), стана дума и за обеззаразяването, последиците от действието на органичните замърсители, както и физикохимичните и екологичните аспекти на действието на мунициите с обеднен уран. На дискусията е избрана Комисия, която ще дефинира заключения за замърсяванията и постъпки за защита заявени по време на сбирката.

Обеднен уран

Уранът е метал със сребристо сив цвят и висока плътност. Природният уран може да се открие в стени, земята, водата, в живия свят. Неговата радиоактивност е слаба, което означава не може да предизвика проблем с излъчване. Ако се внесе в организма с дишане или чрез храна и вода за пиене, може да предизвика промени на ниво гени и канцерогенеза.

Уранът се разпада главно с емисия алфа частици в низ много радиоактивни изотопи торий, радий, радон и полоний. Обедненият уран се създава като отпадъчно производно при обогатяване на урана за употреба в атомните електроцентрали. Обедненият уран се използва за въоръжение заради впечатляващо високата плътност. Снаряди с него се употребяват за пробиване на бронирани машини, както и бункери.

Черна гора има 54 милионера

В Черна гора има 54 милионера, а най-богатият сред тях е гражданин, чийто спестовен влог е близо 14 милиона евро.

В края на миналата година 54 граждани са имали депозит от милион и повече евро. Според достъпните данни доставени от банките, най-големият единичен депозит на гражданин в банковата система е 13,7 милиона евро, пише "Побйеда" от Централната банка.

Кои са собствениците на спестовните влогове не може да бъде съобщено, защото законите не позволяват.

Най-големият единичен депозит на фирма е близо 56 милиона евро.

"В края на миналата година най-големият депозит на правно лице в системата е в една от банките с размер 55,7 милиона евро", заявиха от ЦБЧГ.

Броят на милионерите се променя от година на година, пише вестникът. Във втората половина на 2015 година са били 53.

Най-големият депозит на физическо лице в Черна гора преди година и половина е бил 4,13 милиона евро, докато 140 предприятия са имали депозити по-големи от милион евро.

Както и днес, и тогава няма милиардер в Черна гора.

През тази година 1750 граждани са имали на сметка повече от 100 000 евро, с обща стойност на депозити от 446,5 милиона евро.

Сърбия въвежда ранно развитие на децата: 17 000 допълнителни места в детските градини с подкрепата на Световната банка

Сърбия се присъедини към водещите държави в света, които са посветени на ранното развитие на децата, финансирайки активности, които ще допринесат за по-добрия успех на децата, повишавайки дългосрочно конкурентносттта на сръбската икономика, нейният ръст и отваряне на нови работни места. Сърбия ще повиши броя на местата в предучилищните заведения с около 17 000 благодарение на проекта Приобщаващо предучилищно образование и възпитание (ППОИВ), на стойност 47 милиона евро, който беше одобрен от Съвета на директорите на Световната банка.

"Фактът, че 25% от децата по света нямат възможности да се развиват е глобална криза, която заплашва да зароби младите в бедност и преди да отпразнуват петия си рожден ден", каза президентът на Световната банка Джим Йонг Ким. "Влагането в детското образование и възпитание не се прави само защото е добро, а и защото повишава конкурентността. С ранно поощряване, добро хранене и редовно посещаване на предучилищните заведения децата научават повече и заработват повече като пораснат."

Този проект ще финансира повишаването на броя на предучилищните заведения и работата на квалифицираните възпитатели, а в неговия обхват ще има и дарения на отделни общини, за да се увеличи обхвата на застрашени групи. Влагането в ранното развитие на децата на Западните Балкани не е достатъчно. Всяко второ дете в Сърбия е в предучилищното образование. Дори и когато става дума за деца на повече от 4 години посещението на предучилищни заведения в Сърбия е малко в сравнение с целта от 95%, която Европа си е поставила да постигне до 2020 година. В повечето държави в Европейския съюз между 85 и 100% от децата посещават предучилищни заведения.

Освен това, достъпността до предучилищното образование не е просто в Сърбия. Докато повече от 80% от децата от материално осигурените семейства посещават детски градини, по-малко от 10% от бедните семейства ходят в предучилищните заведения. А когато става дума за ромите 6% посещават детски градини. Проектът за приобщаващо образование и възпитание ще отвори възможности всички деца в Сърбия да посещават детски градини.

Проектът няма да финансира само формалното образование. В поне 30 общини ще подкрепя обучение и информиране на родителите и възпитателите за начини за стимулиране на развитието на бебетата и малките деца. Ще се подкрепят и по-добри здравни услуги, изхранване и защита на децата от стреса вкъщи и средата в която живеят.

Проектът за приобщаващо образование и възпитание произлиза от партньорството на Световната банка и Фондация Новак Джокович "От ранните победи има полза за цял живот", което е подписано между Световната банка и Фондация Новак Джокович през август 2015 година. Чрез това партньорство прониква огромното знание на Световната банка и нейните редица програми за ранно развитие на децата с посветеността на сръбския тенис шампион Новак Джокович по цял свят да се представят социалните и икономически ползи от ранното развитие на децата. Партньорството се стреми да насърчава значението на ранното образование за децата глобално, както и да работи повече деца, особено онези от застрашените групи, в Сърбия и други държави да имат достъп до качествено ранно развитие.

"Това е вълнуващ ден за децата в Сърбия", заяви Новак Джокович. "Много сме щастливи, че този фантастичен проект за ранно развитие в сътрудничество със Световната банка идва в нашата държава. Това е стъпка по-близо към това всяко дете да има еднакъв достъп до средствата, които подстрекават техния ръст и напредък. Аз съм имал щастието до мен да е било семейство, което ме обича и съм имал подкрепа от съвсем малък да следвам своите мечти, а моят отбор и Фондация Новак Джокович работят упорито същите основи да се развият в Сърбия така че и други да имат възможност да станат шампионите от своите мечти."

Този проект е важно събитие за Сърбия, с който тя показва колко е посветена на ранното образование на децата като основа на приобщаващия напредък. Световната банка и Фондация Новак Джокович се надяват, че влагането в бъдещето на Сърбия ще бъде модел и за други в Западните Балкани, а и по-широко.

Проектът е изработен под ръководството на Министерството на образованието, науката и технологичния развой, в сътрудничество с партньори като УНИЦЕФ, Фонд за отворено общество, Европейската комисия и други партньори, които са активни в този сектор. Това сътрудничество ще осигури синергия и допълване на терен и повишаване на значението, влиянието и устойчивостта на ранното образование и възпитание. 

Този проект е допълнение на подкрепата на Световната банка за Сърбия, която в този момент е 1,6 милиард долара за подкрепа на приобщаващия развой и отваряне на нови работни места в Сърбия.

Най-доброто време за посещаване на Белград, твърди британският "Телеграф"

По повод Деня на държавността в Сърбия, британският "Телеграф" публикува, в раздела посветен на пътуванията, статия за Белград. Изтъква се, че никога на е било по-добро време за посещение на столицата на Сърбия.

"Телеграф" описва, че Сърбия е в процес на присъединяване към ЕС и че в Белград се използва динар като валута. Билетите за туристическите атракции и градския превоз са достъпни, а разходите за храна и напитки също така са много скромни.

Белград минава за дестинация в която можете да се насладите във всички годишни времена. Нощният живот е много вълнуващ и разностранен, така че всеки ще намери нещо за себе си - джаз, фолк, техно... В летните месеци нощният живот се преселва на реките, Дунав и Сава. Хората се забавляват в купони на сплавовете, където предлагането също е разностранно.

Като голямо предимство се изтъква, че Белград се намира на устието на Сава и Дунав. Разделен е на "по-атрактивния, стар дял и Нови Белград, който е дефиниран от следвоенна бруталистична архитектура".

Храм Свети Сава е един от най-големите храмове в света. Проектът, който е започнат през 1935 година още не е напълно завършен и е толкова голям, че и днес се работи по вътрешността на църквата, включително и иконографията, разказват репортерите на британския вестник.

Одушевени са от кебапчетата, традиционно балканско ястие, което се състои от мляно месо печено на скара. Твърдят, че кебапчетата трябва да се пробват с лук. Освен това, тук не е краят като става въпрос за храната, защото в Белград съществуват много различни ресторанти с чудесни гледки към реките и интимна атмосфера.

Калемегданската крепост с поглед към Сава и Дунав е популярен градски парк, където белградчани се наслаждават на чудесни гледки. В рамките на крепостта има паметници на знаменити сърби и впечатляващ Военен музей и Зоологическа градина. В Калемегданската крепост се провеждат и културни събития, като театрални представления и концерти.

До Белград може да се стигне по релси, които идват от Бар, а "Телеграф" съобщава, че това е най-впечатляващото пътуване с влак в Европа. Изтъква се, че по време на пътуването могат да се видят удивителни гледки, планини, езера, мостове. Билетите са достъпни, а по принцип не е трудно да се намери място до прозорец, твърдят репортерите.

Споменава се, че в Белград могат да се видят сгради, които спадат към комунистическата ера и руини, които са останали от бомбардировките на НАТО. Освен това, когато става въпрос за архитектура, отделят се Земун, където са къщите от австроунгарския период, и Скадарлия, бохемската четвърт, която има чара на Монмартър.

Посетителите са посъветвани задължително да посетят Къщата на цветята, гробът на Тито и музея пълен с подаръци, които е получавал лидерът на Югославия.

Накрая, "Телеграф" посвещава внимание на фестивала "Екзит" в Нови Сад, който се намира на само час шофиране от Белград. Както се изтъква, това е един от най-познатите музикални фестивали в Европа, на който са участвали много световни звезди.

20 интересни факта за Белград

• Белград е един от най-старите градове в Европа! В антични времена, траките и даките са населили местността, а 279 година преди новата ера градът е превзет от келтите и го нарекли Сингидунум.
• Белград е главният и най-голям град в Сърбия. Намира се на устието на Сава и Дунав, където панонската низина се среща с Балкана. Има население от около 2 000 000 души.
•  Калемегданската крепост, известна като Белградската крепост, е обогатена със статуята Победител, дело на известния югославски и европейски скулптор Иван Мештрович, и днес се смята за една от най-големите знаменитости на Белград.
  
• Белград през историята е унищожаван и обновяван повече от 50 пъти.
• Белград е бомбардиран няколко пъти през ХХ век, както през Първата и Втората Световна война, така и през 1999 г от НАТО.
• Най-големият дял от архитектурата на Белград е от времето след Втората Световна война.
  
• Най-популярните локации за намиране на нощувка са Стари град, Дорчол, Косанчичев венац, Врачар, Савамала и Земун.
• Не трябва да се притеснявате за безплатен Wi Fi интернет, защото е достъпен в почти всеки бар, ресторант или кафене.
• Сърбия още не е част от ЕС, така че официалната валута за разплащане е сръбският динар (1 евро е около 120 динара).
• Храм Свети Сава е на-голямата православна църква на Балканите.
  
• Белград е добре известен със своя нощен живот и клубове (сплавове) на реките Сава и Дунав.
  
• Средище на града, когато става въпрос за креативност, всякак е Савамала!
• Градът също така е познат по гостоприемството, пълен е с ресторанти и барове.
• Бохемската четвърт, Скадарлия, е позната по традиционните ресторанти и отличната музика.
  
• Белград е много приятелски и отворен град.
• Почти всички говорят или поне опитват да говорят английски.
• Белград не е опасен град, особено ако се настаните в центъра.
• Белградските музеи не са големи и модерни, но около 50 музея са отворени за разглеждане.
• Белград има малка, но интересна художествена и сцена за улично изкуство.
  
  Белград е само един!Покажете това на приятели, които досега не са били в Белград... след това сигурно ще го посетят!

Ноле и Йелена очакват второ дете

Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович и съпругата му Йелена очакват второ дете.

Йелена е във втория месец на бременността, а се очаква да роди през август.

Планът е по време на цялата бременност да е в Монте Карло, където и да роди.

Йелена не придружи Новак в Сърбия, докато той играеше за Купа Дейвис срещу Русия в Ниш и по-късно на ски в Копаоник. По време на престоя в родината Ноле използвал възможността да каже на родителите си и братята си, че очаква второ дете.

Семейство Джокович е много щастливо, че ще има нов член. Новак и така използваше всеки момент да бъде с най-любимите си, а сега тепърва ще опитва да прекара всеки възможен ден с Йелена и Стефан в Монте Карло.

Йелена и Ноле имат син Стефан, роден през октомври 2014 г, също в Монте Карло.

Стефан изпълни живота на сръбския майстор в тениса за което той често говори.

"Раждането на детето е най-хубавото нещо което се е случвало на мен и съпругата ми. Нашият син е истински дар за нас и той е този, който ми дава допълнителен мотив да остана в спорта и да се боря за върха в тениса", заяви Новак неотдавна пред руската телевизия "Мач".

Новак и Йелена се венчаха на 10 юли 2014 година.

Небойша Попович - историята на непобедимия треньор

Той е спечелил 17 шампионски титли за 10 години с Цървена звезда като е бил треньор на мъжкия и женския отбор по едно и също време! Той е една от най-големите баскетболни легенди от този регион. Неговото име е Небойша Попович (1923-2001 г).

Всичко което Цървена звезда МТС прави през този сезон нямаше да е възможно без един човек. Един велик човек, роден на този ден. Неговото име е Небойша Попович и той е една от най-големите баскетболни легенди, които този регион е имал.

Попович е роден в Ириг на 8 февруари 1923 г. В детството си е играл водна топка като вратар, но тогава се влюбил в красивата игра баскетбол. На 22 години, Попович направил нещо което напълно ще промени историята на регионалния баскетбол.

През 1945 година, Небойша Попович станал съосновател на Баскетболен клуб Цървена звезда. Той бил собственик на членска карта №1, както и първият треньор в историята на "червено-белия" клуб от Белград.

Попович е треньор на мъжкия отбор на Цървена звезда от 1945 до 1955 г, като е играещ треньор от 1945 до 1951 г. През тези 10 години той печели 10 национални титли! В същото време, Попович също така бил треньор на женския баскетболен отбор на Цървена звезда от 1946 до 1952 и е еднакво успешен на този пост, печелейки 7 национални титли в 7 сезона!

Небойша Попович става един от най-успешните баскетболни треньори на всички времена със спечелените 17 шампионски титли за 10 години като старши треньор на мъжкия и женския отбор на един и същ клуб.

Той също така е играл за баскетболния национален отбор на Югославия на Европейското първенство през 1947 г и Световното първенство през 1950 г, като на този турнир е и треньор на състава, както и на Европейското първенство през 1953 г. Попович ще остане запомнен като играчът, който е отбелязал първите точки на Световното първенство на ФИБА.

Той е известен също и като "Бащата на югославския баскетбол".

След края на треньорската му кариера, Попович е президент на Югославската баскетболна федерация (1985-1987) и президент на Комисията за международни състезания във ФИБА. Той е награден с Ордена за заслуги на ФИБА през 1997 г, докато през 2007 г беше въведен в Залата на славата на ФИБА.

Небойша Попович почина в Белград през 2001 г, на 78 години.

Посланикът на България в Сърбия: Важно е да имаме общи усилия в постигането на правата на малцинството

По повод десетгодишнината от влизането на България в Европейския съюз, посланикът на Република България в Сърбия Радко Влайков гостува в РТС в предаването "Така стоят нещата", чийто редактор и водещ е Зоран Станойевич.

На въпрос на водещия дали България като държава е по-добре след 10 години в Европейския съюз, Влайков каза:

"Разбира се, че ни е по-добре. Когато започнахме реформите през 1989 година имахме огромна разлика в стандарта на живот и икономиката между България и държавите в Западна Европа. С времето тази става все по-малка. Сега след 10 години пълноправно членство в ЕС разликите между България и другите държави в Европейския съюз са малки, почти и не съществуват. България за тези 10 години от различни фондове е получила 8 милиарда евро, преди всичко за модернизация на инфраструктурата. Имаме много чуждестранни инвестиции. Всекидневният живот се промени доста в позитивен начин".

Влайков изтъкна, че отношенията между Сърбия и България са много добри. Важно е и двете държави да наблягат на общите интереси и конкретни проекти. Един от общите проекти между двете страни е и Меморандумът за разбирателство за изграждане на газовия интерконектор, който е подписан на 19 януари тази година. България за тази цел е отделила 45 милиона евро. Що се отнася до евроинтеграцията, България в момента подкрепя евроинтеграцията на Сърбия и иска да окаже помощ на пътя към реформите, защото преди няколко години се е намирала в същата ситуация.

За положението на българското малцинство в Сърбия Влайков заяви:

"Въпросът с българското малцинство в Сърбия традиционно е много чувствителен. И за нас в България и за българите тук. Позволете ми няколко коментара, защото за нас е много важен въпрос. Първо - и България, и Сърбия дължат на българското малцинство в Сърбия. Не говоря за сегашното време. Говоря за десетилетията назад. Правата на малцинството не са били гарантирани в десетилетията назад във времето.

Сега е напълно различно и това на практика е нова ситуация за нашето и други малцинства в Сърбия. Това е и новост в нашите отношения. Важно е да имаме общи усилия в постигането на малцинствените права. България очаква по този въпрос видим и стабилен прогрес. Последните месеци и години имаме много положителни знаци. Сигурен съм, че евроинтеграцията на Сърбия и преговарящият процес са допринесли за това.

Сега подходът е различен и ние сме оптимисти. Ето някои примери. Да кажем на моята първа среща с вицепремиера и министър на външните работи Ивица Дачич, получих от него осем нови учебника за ученици на български.

Предишните учебници бяха от 1984/1985 г, съответни 32 години. И сега имаме тези. Това е видим напредък. Ивица Дачич ме увери, а аз му вярвам, защото е сериозен политик, че до края на тази учебна година този проблем ще бъде напълно решен.

Подписан е анекс между представители на малцинството и министъра на просветата Шарчевич за остатъка книги и аз съм оптимист. Още едно нещо. Ние не искаме специални права за своето малцинство тук. Ние искаме същите права каквито имат и другите граждани и малцинства.

В образованието, религията, културата, информирането на своя език. Затова съм оптимист. И ако ви интересува какво е останало, а е важно да се продължи с този европейски подход, не само за нас, а и за другите заинтересовани малцинства, това е да се финансират медии на езиците на малцинствата. Такива планове съществуват в Сърбия. Това би било наистина важно, показало би този положителен подход. Забележима е промяна в отношението отпреди няколко десетилетия и днес, и това е този европейски подход.

Автор: Александър Тодоров, Мултимедиен портал ФАР/РТС

Дойче веле: ЕС днес е като Югославия преди разпадането

С националистически смутове, икономическа криза и разделения, Европейският съюз днес, 25 години след подписването на споразумението в Маастрихт, прилича на Югославия в края на 80-те години, пише Дойче веле, с оценката, че ЕС трябва да се приспособи да действа наистина хармонично, иначе ще пропадне.

Немската медия твърди, че съединението на Германия в Маастрихт е донесло като зестра не само неговата икономическа сила, а също така и исторически обусловена слабост, като "политическо джудже", пренесла тази особеност и на ЕС, а като пример дава отсъствието на последователност във външнополитическо отношение към Балканите.

"Може би никой не е бил в състояние в годините след Маастрихт веднага да разбере какви са били грешките на Европейския съюз поставени още в люлката, но ако бъдат игнорирани, това може да доведе до края на Съюза", пише в текста.

Дойче веле оценява, че "един от прастарите грехове на ЕС е бил неспособността правилно да оцени югославската криза, да действа превантивно и да предотврати войната или да извърши сериозно миротворно влияние след избухване на конфликта".

Както пише, всъщност Европейската общност по време на разпадането на югославската държава - а това е било времето на раждането на ЕС - била непоследователна в застъпването на прокламираните ценности.

Този портал изтъква, че по времето на Студената война Западна Германия е била и "икономически гигант и политическо джудже".

"Тази особеност в Маастрихт се пренесе и на ЕС. За тези 25 години джуджето не порасна и с малко. Напълно се провалиха и временните терапии с "сигурностни и външнополитически хормони на растежа". Да кажем, все още не съществува външнополитическа линия на Балканите. А т.нар. Западни Балкани, оставени на самотек, периодично се връща към своите племенни корени", оценява текстът.

Във вътрешен план, както пише, на Съюза му липсва способност за постигане на консенсус.

"Твърдото отношение на Германия в световната финансова криза, както и великодушието на Берлин по време на бежанската криза може да са производство на моментните немски финансови и хуманитарни логики. Но, немската последователност в тази логика действа на запазването на мира вкъщи като траен токсин", обяснява порталът.

Токсичността, пише Дойче веле, можеше да се развие, защото и двете отношения са дошли накрая, а не в началото на лошия развой на събитията, а като пример дава приемането на Гърция в еврозоната западните държави погледнали Атина през пръсти, а същото се случило и при приема на България, Румъния и Хърватия в ЕС.

"Дъблинското споразумение според което бежанците могат да търсят убежище само в държавата в която за пръв път са стъпили на територията на ЕС с години пазеше Германия, пренатоварвайки средните европейски държави. Твърдоглавото игнориране на тези факти направи от Средиземно море масово гробище, а от сирийската трагедия - европейска бежанска драма", пише в текста.

Констатира, че актуалното състояние на ЕС все повече прилича на Югославия преди разпада, Дойче веле посочва че ако катастрофата в държавата на Тито може да се сведе на една формула, то тя гласи: постоянна редукция на югославското общество на отделните общности по произход в комбинация с икономическа криза.

"Политическите и икономическите противоречия за една нощ вулгарно се етнизираха. Тогава това в очите на западните наблюдатели изглеждало като атавизъм, отстъпване от главното течение на историческия напредък. За съжаление, 25 години след всичко трябва да се констатира, че разпадът на Югославия означи началото, а не край на една фатална тенденция ", изтъква немският портал.

Дойче веле предлага "проста спасителна формула" - държавите, които съставляват Съюза би трябвало да се обединят в сплотена общност от ценности и така последователно да действат спрямо обкръжението, но и да прилагат истинска солидарност вътре в ЕС, и то с познанието, че е по-добре навреме да се влага отколкото после да се намесва.

"ЕС трябва да постигне истинска солидарност, финансова устойчивост за всички членове и да се създаде възможност наистина да действа в унисон, иначе ще пропадне", заключава немският портал, с предупреждението, че времето е все по-малко.

Всеки пети ДНК анализ в Черна гора отхвърля бащинство

Всеки пети ДНК анализ в Черна гора отхвърля бащинство, съответно доказва, че предполагаемата особа не е баща на детето, пише подгоришкият "Вийести".

Това е, по думите на директора на Поликлиника "Филипович" Младен Филипович, статистика и за други европейски държави.

Възможността за анализ, съответно отварянето на човешкия ДНК геном, изтъква Филипович, дава възможност за широко поле на използване на получените резултати в медицината.

Гостувайки в "Цветовете на утрото" по ТВ Вийести, Дан Леиг, представител на лаборатория "ДНК диагностик център", Ана Филипович, представителка на ДДЦ за Черна гора и Сърбия и д-р Младен Филипович, сътрудник в ДДЦ в Черна гора, разясниха редицата дилеми във връзка с утвърждаването на бащинството с ДНК анализ.

Твърдят, че това тестване е просто, на практика сто процента сигурно, така че е възможно да утвърди бащинството и преди да се роди бебето, без опасност за майката или плода.

Особено интересно е, изтъква д-р Филипович, статистическата информация на лабораторията "ДНК диагностик център" за Черна гора говори, че всеки пети ДНК тест е негативен, съответно че всяко пето дете е от друг баща.

Билетите за новия филм на Кустурица разпродадени за рекордно време

Билетите за филма "На млечния път" на Емир Кустурица, който ще бъде показан на 24 февруари в Център Сава, на откриването на 45-ия Фест, бяха разпродадени за рекордно време.

Голям интерес има и за филмите "Манчестър на морето" на Кенет Лонерган, "Кралицата на Испания" на Фернандо Труебе, "Тишина" на Мартин Скорсезе, "Джеки" на Пабло Лорено, "Патерсън" на Джим Джармуш, "Тя" на Пол Ферхофен, "Тайният запис" на Джим Шеридън и "Нощни зверове" на Том Форд.

Продажбата на билетите за Феста започна в събота, 4 февруари, когато са забелязани големи опашки пред касите на Сава Център още от осем часа сутринта.

Билетите се продават на цени 300, 350 и 400 динара (за официалното откриване 500 динара) на касите на залата в която ще се провеждат прожекциите, а до 10 февруари е одобрено намаление от 10% за комплект билети по времеви линии.

От 24 февруари до 5 март премиерно ще бъдат показани 95 филма.

Анализ на Ню Йорк Таймс за Югославия от 1985 г

Журналистът на "Ню Йорк Таймс" Фъргъс М. Бордуик, който следи международните отношения, през май 1986 година публикувал статия за Югославия от това време. Хърватският портал Индекс представи най-интересните части от неговия анализ.

На 9 май 1985 година колони войници и моряци крачат в центъра на Белград, главният град на Югославия. Самолети прелитат над главите им. Топове и бронирани возила минават пред трибуните на които са били челниците на бившите югославски републики, членове на югославската едностранна власт, както и ветерани от партизанското движение срещу нацистите.

Това е бил първият военен парад в Югославия след десет години, театрално показване на мощ и национално единство каквото рядко се е виждало. Повод? Изказване на уважение към кървавата партизанска победа във Втората Световна война.

В канцеларията, която се намирала на трасето на парада, редакторът на всекидневното списание Борба коментира ситуацията: "Трябва да дадете на хората да празнуват нещо".

Когато Тито починал през 1980 година, след повече от три десетилетия начело на нацията, светът му се поклонил. Голям брой световни лидери дошли на неговото погребение.

Тито получил голяма подкрепа от Запада заради отпора и свадата със Сталин през 1948 година. От друга страна, имал и голяма подкрепа от Изтока заради своята отдаденост на идеите на международния социализъм. Имал е и подкрепата на развиващите се държави заради своята роля в Движението на необвързаните.

В Югославия, Тито е бил върховна икона на нацията, почти митологично явление. Обединил е воюваща държава, постигнал е много в сферата на образованието и индустрията, институционализирал система на трудово самоуправление, което югославските комунисти са смятали за есенция на истинския социализъм.

В какво Тито се е провалил?

Все пак, Тито се е провалил в създаването на дълготрайно усещане за национално единство и цели в Югославия. Регионалните лидери в Югославия са били повече заинтересовани за интересите на своите собствени републики, отколкото за нацията като единна цялост.

Шест години след смъртта на Тито сблъсъци и ревност, които са били подтиснати под титовия мит, изплували на повърхността. Югославия днес е поприще на сблъсъци на национализъм, религии във възход, икономически хаос, бюрократична парализа, плуралисти, които искат да разделят едностранната държава и неосталинисти, които се борят против тях.

Въпреки че и днес е официално забранено с критикуване на Тито, всъщност неговата политика е виновна за неволите на държавата. В началото на седемдесетте години, неговите чистки на либералите и иноваторите от Комунистическата партия са оставили следи.

"Ако Тито беше умрял в края на шейсетте, щеше да влезе в историята като много по-голяма личност. След това време е спирал реформите", коментира един белградски интелектуалец, който остава анонимен.

Затова Югославия днес се намира на кръстопът.

Икономическите проблеми на Югославия

Повечето днешни проблеми на Югославия са свързани с икономиката. Няколко статистически детайли разкриват тежката ситуация в държавата. Югославия дължи 20 милиарда долара на чуждестранни банки и власти, така че е между най-задлъжнелите държави. Безработицата е 17%, което е най-високото ниво на безработица в Европа. Нивото на инфлация е скочило с 85% годишно. От 1980 година стандартът на живот е паднал с 30%.

Във фабриката ТОЗ, както и в низ други фабрики в държавата, ситуацията е много лоша, а търсенето за техните производства намалява.

"Живеем на кредит. Не знаем какво ще се случи в следващите пет години, вече намалихме заплатите само, за да не уволняваме хората", заяви говорителят на споменатата компания в Загреб.

Неефикасността и апатията са достигнали поразително ниво. По оценки на Запада, четвърт от шест милиона работници работещи в обществения сектор е непотребен излишък.

Всеки ден 700 000 работници са в болнични, а 600 000 празнуват празник. Онези, които се появяват на работа работят средно по 3,5 часа дневно.

Въпреки новото оборудване в заводите, необходими са 1500 часа труд, за да се произведе вагон. Същият този вагон през 1970 година е бил произведен за 1000 часа труд.

Югославските служители за актуалната ситуация обвиняват цената на нефта и чуждите власти. Всички са им виновни, освен тяхната версия на социализъм. Фактите разказват различна история - западните банки са помагали на югославската икономика с години.

Дори през 1983 година са спасили държавата от банкрут със спешен заем от шест милиарда долара, а миналата година източници от Бон и Вашингтон уверяваха югославската премиерка Милка Планинц, че съществува политическа подкрепа за нови кредити.

В основите на югославската икономика се намира Титовото работническо самоуправление, идеалистка програма, която се е провалила в практиката, не осъществила предначертаните обещания. Мениджърите се избират по идеологически критерии, а не по специалността.

Основната предпоставка е, че по-малкото винаги е по-добре и заради това големите публични предприятия през шейсетте години са разбити на по-малки. Държавните железници са разбити на 350 различни компании, а всяка от тях има собствена управленска система.

В името на етническата автономност, Тито е позволил определяне на икономическите политики на властите в отделните републики. Това довело до факта, че всяка република взима решения за собствения си интерес, а твърде много внимание се обръщало на държавата като цялост. Такава система довела до сблъсъци, обърквания и неефективности.

Събуждането на националните лоши чувства

Единствената истинска "национална" югославска институция е Комунистическата лига, в която са събрани два милиона члена на югославската Комунистическа партия. Във всяка отделна република, партия продължава да се контролира с инструменти на властта и има мощта на управлението със свободно говорене и мислене в тези общества.

Дори и тези комунисти са разделени между регионални лоялности, и конфликти между реформатори и консерватори.

Децентрализацията и икономическата стагнация довели до събуждането на старите национални зависти.

Сърбите за неволите на Югославия винят по-богатите хървати и ги обвиняват в себичност, хърватите за същите неволи обвиняват сърбите и ги нападат за хегемония. Заможните словенци се жалят как са бедни, Косово и Македония са кладенци без дъно за финансова помощ, а македонците се жалят, че сърбите и унгарците от Войводина им продават житото в чужбина.

От всички етнически сблъсъци в Югославия, трябва да се изтъкне конфликта с косовските албанци. Те са 77% от популацията на тази провинция и имат най-голяма раждаемост в Европа. Националистите между тях искат собствена югославска република за себе си или право да се отделят и присъединят към Албания.

В държава в която три големи религии са тясно свързани с етнически традиции, национализмът често е смесен с религията. Повече от половината от югославското население се определя като вярващи в една от религиите, което е значителен ръст в сравнение с 1968 година когато като вярващи са се определили 33% от населението. Това е голямо предизвикателство за Комунистическата партия, която и така е разделена от конфликти.

Хората копнеят за бащинска фигура

Най-силният съюз на религия и национализъм се намира в Хърватия. Хърватските националисти се водят от либерални реформатори до комунисти, които завиждат на политическата мощ на сърбите, както и от католически прогресивни до терористи, които може и да имат фашистки корени. Всички тях ги обединява едно нещо - мнителността към сърбите.

Републиканската власт смята католиците за най-голяма заплаха за югославската идея и комунистическият монопол върху мощта.

"През историята, църквата винаги е идентичността на хърватите. Днес повече хора отколкото когато и да е по-рано идват в църквата. Мотивира ги търсенето на духовни ценности в общество което се интересува само от политика и икономика. Това са хора, които се усещат разделени от корените си, заради революции и одържавявания, но не искат насила да са вкарани в редиците на членовете на нацията Югославия. В църквата намират националната и културна идентичност", заявява отец Йосип Турчинович, професор по теология в Загреб.

Хърватската държава непрекъснато обвинява църковните управници за сътрудничество с нацистите по време на Втората Световна война, а комунистическата младеж е нашарила стените на Загреб с надписа: "Долу клиро-фашисти!".

Без Тито, който е превъзмогнал собствените си хърватски и католически корени и който е смятан за единственият истински югославянин, политическият център едва се удържа.

"Хората копнеят за бащинска фигура. Искат Тито да се върне, да удари с ръка в масата и да изведе всичко отново на верния път", казва неофициално един югославски журналист.

Как японците мислят за сърбите?

Здравейте, аз съм Коши! Неотдавна започнах да подготвям канал в Ютуб, с намерението да ви уча на японски език на сръбски. Моят план е да свържа света на сръбския и японския език без английски като посредник. Моля ви да се радвате на това. Днес бих искал да говоря за впечатленията за сърбите от перспективата на японците.

От перспективата на интернет търсенето

Първо бих искал да ви покажа резултатите от търсенето.

Когато напиша в Гугъл Сърбия, коя дума се появява като очаквана?

1 Сръбски характер
2 Сърбия футбол
3 Сърбия волейбол
4 Сърбия сигурност
5 Сърбия място
6 Сърбия знаме
7 Сърбия превод
8 Сръбско кралство
9 Сърбия туризъм

Футболът и волейболът са на второ и трето място в търсенето. Всички знаят, че Сърбия има отлични играчи и в двата спорта. От друга страна, няма "водна топка". Това не е популярен спорт в Япония. Така че хората не търсят за това в интернет, въпреки че Сърбия има много силен отбор във водната топка.

Сръбският характер от японската перспектива

Аз съм наясно колко са добри сърбите. Но тук бих искал обективно да анализирам фактите, използвайки интернет като източник. Бих искал да отделя няколко думи, които описват сърбите в отделни сайтове.

Положителна страна            Негативна страна
държат на традициите         изпадат в крайности в мнението
гостоприемни                       твърде много държат на традициите и са твърде консервативни
консервативни                      повърхностни (притесняват се твърде много за външността)
любезни

И, разбира се, японците мислят, че сръбкините са хубави.

Поздравяваме.

Хората от моето обкръжение са ме питали някои неща за Сърбия

Преди да дойда в Сърбия, много хора са ме питали за държавата.

Тези хора бяха моето семейство, приятели, колеги и учители. От някои от тях съм чувал еднакви въпроси. Тук ще ви ги покажа.

1 Дали Сърбия е сигурна държава?

Този въпрос ми задаваха предимно по-възрастните хора. Защото знаят какво се е случило на Сърбия през 90-те години. Но и японските туристически агенции нямат много предложения за Сърбия и няма директен полет от Япония до Сърбия. Както вече ви разказах в предишната статия, повечето японци не ги интересува нито историята, нито културата. Затова аз смятам, че някои от тях просто нямат никаква информация за Сърбия.

2 Кой език говорят сърбите?

Както знаете, Япония е архипелаг. Повечето японци говорят само на японски. Дори и образованите хора не умеят да говорят друг език освен японския. На хората им липсват знания в лингвистиката. Ако дойдете в Япония ще се изненадате колко е трудно да се комуникира с японците, дори и на английски.

3 Дали Стойкович е сърбин?

Всички в Япония знаят кой е Драган Стойкович. Играл е футбол за един японски клуб и също така беше генерален мениджър в Нагоя. Неговите невероятни футболни умения привлякоха много японци. За мое щастие, бях на неговия прощален мач през 2001 година. Винаги ще помня как японците плакаха и го аплодираха.

Мисля, че е добре да знаете какво другите хора мислят за вашата държава.

Това може да бъде и добро и лошо впечатление.

Благодаря ви, че четохте.

Материал от японец ентусиаст, който е създал сайт и пише на сръбски език в опит да опознае Сърбия и да я представи на сънародниците си. Публикуван на 24 октомври 2016 година.

Вкарал 300 стрелби и треньорът казал достатъчно. Погледнал го и казал Извинявай, броя само онези, които не докоснат ринга и продължил да стреля

Поучителна история за това как се става шампион.

Днешните млади спортисти би трябвало специално да прочетат и да разберат какво трябва да правят, за да достигнат най-високо ниво.

Прославеният сръбски ас Предраг Данилович е знаел това, имал е всадена от малък тази работна етика, която го доведе до върха в спорта с който се занимаваше.

Защото е напразно да те тренира и най-добрият треньор, ако не даваш 100% на всички тренировки и не искаш повече.

Това е историята за детайлите от кариерата на Предраг Данилович.

Пренасяме думите на познатия кондиционен треньор Сеад Кърджалич, който подготвял Данилович за НБА.

- Той беше "звяр" в истинския смисъл на тази дума, един от моите най-подготвени играчи. Максимално предан на работата, на тренировката никога не проговаря, само накрая казва: "Треньоре, беше ли добре? Какво не беше както трябва? Какво ще правим утре?". Беше чудесно да се работи с него, младите спортисти трябва да имат такива примери.

- Особено интересен е периодът в Златибор по време на който правехме по четири тренировки дневно. Той ставаше рано, около 7:30 отиваше на футинг - за мнозина това е тежко, но Данилович настояваше за това.

- Футингът трае 45 минути - това е един вид "събуждане" на организма, препотяване, вентилация на дробовете и мускулно окисляване, плюс доста изтезания. Златибор е въздушна баня, този планински въздух е грях да не се използва, защото червените кръвни тела по-лесно се произвеждат.

- След това идва закуската, а после тренировка около 10:15. Тя трае час и половина и в този период правеше тичане и скачане. Следва релакс, т.нар. масаж, защото постоянно има физиотерапевт с нас, след това басейн и т.н. Програмата продължава с обяд, почивка и хапване, което го чака в кревата.

- Около 17 ч отиваме във фитнеса, а после яде плодове. От 20 ч влизахме в Чаетина на тренировка за стрелба, защото тогава нямаше зала в Златибор.

- Никога няма да забравя - връщам му топката, изброявам 300 вкарани и казвам: "Сале, достатъчно". А той ми отговаря: "Ей, извинявай, не съм ти казал, не 300 вкарани, а трябва да влязат като капка, само тези броя". Ако докосне обръча, не се брои... Това е най-добрата илюстрация на неговото ниво на отдаденост - заяви Кърджалич.

Колко му е помогнало това вижте във видеото когато Данилович донесе титлата на Киндер, след като при -3 няколко секунди преди края вкара тройка и от фаул реализира допълнително хвърляне.