Историята на птичата версия на Ромео и Жулиета за съжаление завърши. Най-известният хърватски щъркел Малена остана без мъжа си Клепетан, който загина.
Клепетан се върна в Бродски Варош още на 18 март, което е по-рано от обикновено, но не се върна да остане със своята Малена за лятото, а да се прости с нея.
Пенсионираният портиер Стиепан Вокич, който вече 30 години се грижи за Малена, обясни, че неговият Клепо, както го нарича, дошъл в гнездото стар и болен.
"Четири от тях (птиците) дойдоха при майката и три-четири часа тъжно чуруликаха. Тогава знаех, че Клепо отиде да умре. Знаете казват, че птиците умират пеейки. Малена отгледа 66 малки, доста е това за една майка. Много съм привързан към нея. Не ходя нито на море, нито с приятелите никъде, винаги само се грижа за нея. Опитвам да намеря риба да я прехраня, но е много трудно, защото всичко е унищожено", разказа Вокич.
Стиепан е обиколил околността, търсейки Клепетан, след като той се простил с Малена, но не успял да го намери. Тогава му е било ясно, че Клепетан е загинал.
Историята за Малена и Клепетан по-рано е публикувана в известната страница The Dodo и одушеви хиляди хора по света.
Днес Китай е един от водещите световни автомобилни пазари, който непрекъснато се увеличава и диктува тенденциите чак и в най-изтъкнатите производители. Така БМВ и Мерцедес-Бенц заради китайските купувачи произвеждат Серия 3, съответно С класа с удължено междуосово разстояние, но ситуацията е била драстично различна преди няколко десетилетия. Тогавашните удължени мерцедеси са били от сериите W114/W115 и W123 и са били предназначени за хотели и дипломатически представителства. В същото време, в Китай е било просто невъзможно да имаш собствен автомобил. Все пак, посолствата на запад е трябвало да имат свой автомобилен парк и така една дълга черна W123 лимузина пристигнала в СФРЮ.
Този W123 от 1985 година е поръчан директно от фабриката във версия 250 с ръчна скоростна кутия и го задвижа редови шестцилиндров мотор 2,5 л с четиригърлен карбуратор. Неговият сегашен собственик Мирослав спомена, че това е един от 5200 произведени удължени W123, така че при поръчването, от оборудването е получил Бекер музика, електрическа антена и климатик, но не и електрически стъкла. Номерата, които е носил са били BG-88-A08 и е шофиран до 1998 когато е продаден на търг: "Собствениците са го държали в гараж двадесет години, аз го купих от тях и проведох година да го оправя." Работите са обхванали поправяне на ситни детайли и климатика, който дълго не е работил, а някои от тези детайли са били изненадващо трудни за намиране. Имайки предвид, че каросерията на този автомобил е различна от редовната W123, отделни лайстни са единствени и с това редки. Задната лява лайстна така е дошла от Бангладеш, докато тасовете за джантите от 15 инча също са търсени дълго.
Както казва Мирослав, шофирането заради дългото междуосово разстояние е малко неудобно в тесните градски улици, но след първоначалното привикване не представлява никакъв проблем. Още една специфичност на този мерцедес е задното нивелиране, опция, която кара пътниците на задната седалка на практика да плават по време на возенето. Автомобилът е регистриран за осем човека, със сглобяема средна седалка от две части. Заради нестандартната дължина Мирослав два пъти е размислял за купуването на този автомобил, но неговият гараж за щастие бил достатъчен да задоми лимузината от над 5,3 м.
Големият черен мерцедес не оставя никого равнодушен, което Мирослав забелязва по време на всяко шофиране. Все пак, една група хора реагира най-топло когато види автомобилът да преминава: "По-старите пионери редовно махат, а някои ми отдават чест и това е най-интересната част от шофирането." Въпреки че този черен Мерцедес-Бенц няма връзка с Тито, първата асоциация някак винаги е доживотният председател на СФРЮ и неговите 600 Пулмани.
В заслужена пенсия, този дълъг мерцедес, благодарение на Мирослав сега отново блести в пълен блясък. В своя трудов стаж той е служил под червеното знаме с петте жълти звезди, а днес е с трибагреник и петокраката на пилона, той напомня на времената когато автомобилната индустрия беше много по-проста.
Журналистите от Си Ен Ен преди началото на Откритото първенство на САЩ се позанимаваха с феномена Новак Джокович, най-големият фаворит за спечелване на турнира в Ню Йорк и най-добър тенисист на планетата.
Новак Джокович е бил на 11 години и е спял в кревата когато го е пробудила експлозия, следвана от сирена за въздушна опасност и парченца счупени стъкла.
На този 24 март 1999 година започна бомбардирането на Белград.
Докато неговият баща Сърджан помагал на съпругата Диана, която припаднала след като си ударила главата в радиатора след експлозия, Новак търсил братята в мрака в апартамента.
"На 11 години, аз бях големия брат. Бях задължен за тяхната безопасност от началото на бомбардировките", написал е Джокович в автобиографията.
Невероятно пътуване
Две десетилетия по-късно, 32-годишният Джокович е фаворит за спечелването на Откритото първенство на САЩ, което започва на 26 август.
Новак спечели четири от последните пет турнира от Големия шлем. Сега има 16 трофея, само два по-малко от Надал и четири от Федерер.
Пътуването от разрушения Белград до върха на АТП листата е извънредно.
В увода на автобиографията Джокович е обяснил какви са били изгледите за успех.
"Момче като мен, израства в Сърбия и става тенис шампион? Това е малко вероятно - в най-добрия случай. А още като почнат да падат бомби, тогава е невероятно." Приют
В първата глава на автобиографията - "бекхенди и приюти", Джокович си спомня нощта, която му е променила живота завинаги.
След като неговата майка се свестила, семейството тръгнало към сградата в която е живяла лелята на Новак, която е имала бомбоубежище.
Докато са тичали към него, Новак паднал насред улицата.
"Тогава се случи. И до ден днешен шумните звуци ме изпълват със страх."
Две ракети, над неговата глава, прелетели и уцелили болницата наблизо.
"Спомням си, че небето блестеше като зряла мандарина."
Стигнали са до бомбоубежището, в което имало 20 семейства.
"Децата плачеха. Не престанах да треперя до сутринта."
Си Ен Ен си спомня интервю от 2015 година, когато Джокович разкри, че в приюта са провеждали всяка нощ и са имали ток само няколко часа дневно.
"Това е нещо което не искам никой да изпитва. Два месеца и половина, всеки ден и всяка нощ, бомби падаха над града. Бомби и ракети падаха буквално на половин километър от нас."
"Магично детство"
До тази нощ през 1999 година Джокович се е наслаждавал, както е казал, на магично детство.
Започнал да играе тенис на четири години и пръв в семейството се е пробвал в този спорт.
"Това беше съдба. Нещо което се появи отникъде. Видях тенискорт и гледах тенис по телевизията. Баща ми ми купи малка ракета и смятам, че това е моментът когато всички се влюбихме в тениса", каза Новак за Си Ен Ен през 2014 година.
Йелена Генчич го е забелязала в Копаоник когато е бил на шест години, и казала на неговите родители, че Новак е най-големият талант, който е виждала от Моника Селеш.
Пет години са работили заедно, а през това време е научил много за тениса и за живота.
Вестта за нейната смърт през 2013 година го е потресла толкова, че е отказал пресконференция след мач от Ролан Гарос. По-различна перспектива
Въпреки че бомбардирането можело лесно да прекъсне тенис кариерата на Новак, то му е дало напълно различна перспектива.
"Много повече ценя всички ценности, които имам в живота. От тениса до каквото и да е... Знам какво е да нямаш нищо, а знам и как е да си на върха на света в такъв глобален и популярен спорт. Този контраст ми дава правилен поглед в живота."
Новак в автобиографията признава, че немилосърдното бомбардиране го е направило безпомощен, но това не му е попречило да играе тенис.
Нещо повече, засилил тренировките по време на бомбардировките - тренирал е и по пет часа дневно на няколко места в Белград.
Мястото на трениране е избирала Йелена Генчич на основа на това къде са падали бомбите - надявайки се, че няма да паднат два пъти на едно и също място.
В началото парализиран от страх, Новак изведнъж се променил.
"Решихме да не се плашим. След толкова смърт, унищожение, само престанахме да се крием. Когато разбереш, че си безсилен, тогава разкриваш и че си свободен, по някакъв начин." Номер 1
Два месеца след края на бомбардировките, Джокович тръгнал на път към Мюнхен, където започнал да тренира с Никола Пилич.
Четири години по-късно станал професионалист, а сега е най-добрият тенисист на планетата.
А още през 1994 година, тогава седемгодишният Новак, самоуверено, пред телевизионните камери, казал: "Целта ми е да стана първи."
Седемнайсет години по-късно, Новак стана първият играч от Сърбия, който се качи на първо място в АТП класирането, след като спечели първата си титла на Уимбълдън, пише в текста на Си Ен Ен.
В много обяви в региона всеки черен автомобил американско производство или пък Мерцедес-Бенц рано или късно получава епитет автомобил, който е следвал Йосип Броз Тито. В действителност, повечето от тези автомобили никога не са служили военно в Специалната авточета, макар че вероятно са имали връзка с големия държавен апарат на някогашната държава. Все пак, тези митични автомобили, които са обкръжавали Титовите Мерцедес 600 съществуват и един от редките потвърдени и съвършено запазени екземпляри днес е пред вас.
Неговият собственик Ненад е дългогодишен колекционер на Мерцедес-Бенц и този автомобил е един от новодошлите в неговия гараж. Неговата история е добре документирана и Ненад накратко я разказа: "Това е Мерцедес-Бенц W123 280E от 1980 година. Докаран е в САЧ от Автокомерц Любляна на 21 януари 1980. Купен е да бъде ескорт на Йосип Броз Тито, но той няколко месеца по-късно умира, до 1986 година е каран едва около 600 километра. По-късно е използван за някои военни цели и в армията е бил до 2003 година когато е продаден на един военен търг. Купил го е човекът от когото аз го купих на 38 000 км на километража и до 2010 докато го е регистрирал редовно е изминал 7000 км. От тогава не е шофиран, а аз го купих миналата година в това състояние. Имаше фабрични тасове, но му сложих Барок джанти, които подхождат на тези години."
Въпреки че под капака се намира най-силният мотор, който фабрично се слага в Мерцедес-Бенц W123, любопитно свързано с този екземпляр е, че няма почти никакво оборудване. Освен това, че няма климатик, той също така няма електрически прозорци, а скоростната кутия е ръчна. Но, имайки предвид, че става въпрос за автомобил, който е излязъл от фабриката като возило със специално предназначение, този W123 крие много различни неща: "Лампите, сирените и радиостанциите са фабрични, във вратите на шофьора и мястото до него има касети за пистолети, задната облегалка за ръката също така е преграда за оръжие. Централният дял на конзолата е различен в сравнение с цивилната кола и тук се намират командите за лампите, а има и допълнителни светлини за мястото до шофьора." Номерът на шасито също е специален и се различава от номера на шасито на цивилните W123, което без съмнение потвърждава неговото оригинално предназначение.
Автомобилният историк Мирослав Милутинович в своята книга, която се занимава с големия автопарк на Тито потвърждава съществуването на този автомобил, събирайки цялата история от държавното начало до цивилния край. Според данните до които е стигнал, този Мерцедес е бил един от двата W123 280E, които са купени за нуждите на ескорта, а с това и на Тито, като всяка следваща покупка на автомобили със специално предназначение е била за неговите наследници. В САЧ иначе е имало общо шест мерцедеса W123, четири от 1976 година и два купени през 1980. Със своя автомобил, Ненад е получил заверено копие на военната техническа книжка с документирани сервизи и километраж, както и оригиналната военна първа помощ. Също така, още един интересен детайл е остатъкът от червен восък на капачката на резервоара, всеки автомобил в четата е бил запечатван след всяко доливане на бензин.
С оглед на това, че е пазител на ценна част от държавната автомобилна история в съвършено състояние, Ненад пази една от короните на своята колекция със специална грижа. Поддържането на неговото съвършено механично състояние е само една стъпка в поддръжката на автомобила чиято съдба все пак не е била да кара до Пулманите. Държан в гараж и със своите първи и единствени цивилни номера, този Мерцедес-Бенц сега се наслаждава на заслужена военна пенсия в ръце, които му дават най-добра грижа.
