Нещастието се случи на 7 септември 2013 г, като кракът й беше ампутиран под коляното.
Започна отново да тренира със Звезда. Това ще бъде първия път в историята на Сърбия, в който девойка без крак ще играе в баскетболното първенство.
петък, 30 октомври 2015 г.
Силата на духа - Наташа ще играе баскетбол и след загубата на крака си
Баскетболистката Наташа Ковачевич, която след автомобилна катастрофа загуби крак, не се предава и продължава да се бори.
Наташа може отново да играе баскетбол на професионално ниво за ЖБК Цървена звезда.
Нещастието се случи на 7 септември 2013 г, като кракът й беше ампутиран под коляното.
Наташа не се е предала и така се превърна във вдъхновение за много млади хора. Тя основа хуманитарна фондация за помощ за млади спортисти.
Започна отново да тренира със Звезда. Това ще бъде първия път в историята на Сърбия, в който девойка без крак ще играе в баскетболното първенство.
Нещастието се случи на 7 септември 2013 г, като кракът й беше ампутиран под коляното.
Започна отново да тренира със Звезда. Това ще бъде първия път в историята на Сърбия, в който девойка без крак ще играе в баскетболното първенство.
Как Ниш се погрижи за бъдеща легенда на Холивуд
През лятото на 1966 г Ниш е посетен от известния актьор Робърт Де Ниро. Тогава той е на деветнадесет години.
Всъщност той е бил обран във влака Атина - Белград и така завършва в юга на Сърбия.
Много години по-късно на един белградски фестивал Де Ниро се сеща за преживяването в Сърбия.
"Беше хубаво, чак невероятно, градът изглеждаше добре. Сигурен съм, че и днес е същия, ако не и по-хубав. Може би част от мен е сърбин, кой знае", споделя Де Ниро.
В близкото до Ниш село Чокот твърдят, че славният актьор прекарал няколко дни при тях и му харесали домашните домати, като помогнал в брането им, а също така брал и дини. Всеки има своята история.
понеделник, 26 октомври 2015 г.
Училището на Новак Джокович му се извини
По времето когато Новак Джокович беше наш ученик, учителите нямаха голямо разбиране за неговите спортни задължения. Сбъркахме спрямо Новак. Това разказва директорката на ОУ "Бора Станкович" в Белград Здравка Марянович.
Основното училище "Бора Станкович" във Вождовац е познато по това, че в него първи знания са получили известни спортисти, актьори, политици... С примера на Новак Джокович учителите и наставниците в това школо са научили един много важен урок. Новак е, без оглед на своите спортни задължения, успявал да овладее градивното. За съжаление, учителите по това време не са имали достатъчно разбиране към него. Направена му е и още една неправда.
- Това ни беше добър урок. Към днешните поколения сме много толерантни. Научихме се от неговия пример, че трябва да поддържаме спортистите и да имаме максимално разбиране за техните амбиции - казва директорката. Това малко момче със своята съпруга преподаде на световните звезди урок по стил (на наградите на МТВ - б.а.).
Тя добавя, че Ноле не е могъл да полага изпити по съкратена програма и така училището доста му натежавало.
- За да завърши годината, трябваше да положи класовия изпит. Това беше изискване на образователната комисия, а за наставниците това беше още едно задължение, но не са били въодушевени - разказва Здравка Марянович.
Тъй като понякога се налагало да отсъства от училище и по няколко седмици, родителите на Новак са молили наставниците да го изпитват предварително, за да не остане без оценки. До пети клас Новак ходел редовно в училище, а останалите класове завършил извънредно.
Класната му, учителка по сръбски език, Славица Станкович не си е и представяла, че Ноле ще стане първата ракета в света.
- Кой можеше да предположи такова нещо? По това време му беше трудно да тренира и да ходи на училище едновременно. Аз разбрах от неговата майка, че тренира чак по-късно, никога не се е хвалил - сеща се Новаковата класна.
Както казва, днес най-добрият тенисист на планетата е бил дисциплиниран и правил задълженията си навреме.
- Тогава аз бях прохождаща в работата. Нямахме разбиране към него, в този смисъл, че за нас образованието беше на първо място, а спортът след това. Отношението беше като към всеки друг ученик - разказва Станкович.
Тя си спомня, че Ноле винаги е бил специален, никога не е влизал в конфликт с никого.
- Беше любимец на другите въпреки че нямаше много време за тях. Свободното време използваше да учи и да си почива - раказва класната.
Подарък за китайците
При едно посещение в Китай, когато е правена размяна на ученици с училище в Шанхай, домакините били много щастливи от подарък от Белград.
- Занесохме им плакат на Ноле, а знаете колко е популярен той в Китай. Интересът им стана още по-голям като чуха, че е бил наш ученик... - спомня си директорката.
Бъдещи спортисти, актьори, писатели...
Многобройни спортисти са проходили от това вождовачко школо, а между тях са каратистката Таня Петрович, ватерполистите Филип Филипович, Живко Гочич и Югослав Васович, баскетболистките Йелена Максимович и Наташа Ковачевич. На скамейките в "Бора Станкович" са били и актрисите Бояна Малиевич и Анита Манчич, и драматурга Биляна Сърблянович.
Учили са и бъдещи политици, като Вук Йеремич, който ще стане началник на сръбската дипломация.
Основното училище "Бора Станкович" във Вождовац е познато по това, че в него първи знания са получили известни спортисти, актьори, политици... С примера на Новак Джокович учителите и наставниците в това школо са научили един много важен урок. Новак е, без оглед на своите спортни задължения, успявал да овладее градивното. За съжаление, учителите по това време не са имали достатъчно разбиране към него. Направена му е и още една неправда.
Тя добавя, че Ноле не е могъл да полага изпити по съкратена програма и така училището доста му натежавало.
- За да завърши годината, трябваше да положи класовия изпит. Това беше изискване на образователната комисия, а за наставниците това беше още едно задължение, но не са били въодушевени - разказва Здравка Марянович.
Тъй като понякога се налагало да отсъства от училище и по няколко седмици, родителите на Новак са молили наставниците да го изпитват предварително, за да не остане без оценки. До пети клас Новак ходел редовно в училище, а останалите класове завършил извънредно.
- Кой можеше да предположи такова нещо? По това време му беше трудно да тренира и да ходи на училище едновременно. Аз разбрах от неговата майка, че тренира чак по-късно, никога не се е хвалил - сеща се Новаковата класна.
Както казва, днес най-добрият тенисист на планетата е бил дисциплиниран и правил задълженията си навреме.
- Тогава аз бях прохождаща в работата. Нямахме разбиране към него, в този смисъл, че за нас образованието беше на първо място, а спортът след това. Отношението беше като към всеки друг ученик - разказва Станкович.
Тя си спомня, че Ноле винаги е бил специален, никога не е влизал в конфликт с никого.
- Беше любимец на другите въпреки че нямаше много време за тях. Свободното време използваше да учи и да си почива - раказва класната.
Подарък за китайците
При едно посещение в Китай, когато е правена размяна на ученици с училище в Шанхай, домакините били много щастливи от подарък от Белград.
- Занесохме им плакат на Ноле, а знаете колко е популярен той в Китай. Интересът им стана още по-голям като чуха, че е бил наш ученик... - спомня си директорката.
Бъдещи спортисти, актьори, писатели...
Многобройни спортисти са проходили от това вождовачко школо, а между тях са каратистката Таня Петрович, ватерполистите Филип Филипович, Живко Гочич и Югослав Васович, баскетболистките Йелена Максимович и Наташа Ковачевич. На скамейките в "Бора Станкович" са били и актрисите Бояна Малиевич и Анита Манчич, и драматурга Биляна Сърблянович.
Учили са и бъдещи политици, като Вук Йеремич, който ще стане началник на сръбската дипломация.
Интелектът застана срещу силата в Черна гора
Един от символите на протеста в Черна гора стана професорката Йелисава Калезич, благодарение на снимка на която се вижда как стои мирно пред полицаи от спецчастите в пълна готовност.
"Тя провежда час по свобода", "Благост и доброта срещу безумна сила", "Нови примери за човечност и героизъм продължават да се изписват", това са само част от коментарите в социалните мрежи, където обикаля кадърът.
На фотографията се вижда проф. д-р Йелисава Калезич, която е родена през 1946 г в Белград, където се дипломира в Архитектурния факултет и получава докторска степен в Центъра за мултидисциплинарни изследвания в областта на дескриптивната геометрия и когнитивната наука.
В момента е професорка в Строителния факултет в Подгорица.
Безредиците, които възникнаха три часа след началото на масовото събиране под организацията на Демократичния фронт, завършиха с повече от 40 граждани и полицаи, които потърсиха медицинска помощ.
"Тя провежда час по свобода", "Благост и доброта срещу безумна сила", "Нови примери за човечност и героизъм продължават да се изписват", това са само част от коментарите в социалните мрежи, където обикаля кадърът.
В момента е професорка в Строителния факултет в Подгорица.
Безредиците, които възникнаха три часа след началото на масовото събиране под организацията на Демократичния фронт, завършиха с повече от 40 граждани и полицаи, които потърсиха медицинска помощ.
Кустурица: Днес няма някой да не пише, а малко които четат
Никога не е имало толкова книги, никога човек не е имал достъп до такива купища изписани страници и никога не е имало по-малко писмени, каза режисьорът и писател Емир Кустурица в своята беседа при откриването на Панаира на книгата в Белград. "Колко е пуста младостта, която не е открила Антон Павлович Чехов! Какво ли би било, ако душите ни не са минали през думите на Толстой в които светлината пада и на най-малкия детайл?", пита Кустурица.
Режисьорът Емир Кустурица откри юбилейния 60-ти Панаир на книгата в Белград. В своята беседа "Бъди грамотен", Кустурица се върна в 19 век когато писмеността по нашите краища е донасяла специално място в обществото.
"Когато някой казва за някого, че е грамотен, гласно изразява уважение към тази особа над чиято глава кръжи облак, покривайки главата като голяма тайна, но и не по-малко събрана сила. Грамотният не е бил съвършен, но това му е било намерение", каза Кустурица.
"Писменият е тежал като истината, добротата и възвишеността. Не е имал никаква връзка с антигероите, които стават олицетворение на времето в което живеем. Никога не е бил изцяло действителен, но сме се ръкували с него. Изглеждал е като образ, който е излязъл от някоя книга, бликнал пред нас като самата истина, че без запомнени картини и цели глави от книга няма писмен човек! Писменият е бил човек върлина, необуздан, възбуден като Оскар Уайлд, но с думи като със сабя знаел да раздели вкус от безвкусие и да ни покаже пътя и начина как да мислим. Напълно различен от сегашния антигерой, селфи човека самовлюбен, онзи който не вярва в историята, схваща корпоративния капитализъм като съдба и работи да докаже, че неговия комшия, но и целия народ не струва зърно боб! Той прави селфи снимки със своя айфон и с голяма възбуда следи развитието на всяко акне на лицето".
Говорейки за своите младежки преживявания, които е придобил чрез "писмения човек" Кустурица каза, че на нас "тайните механизми в започналите духовни процеси е показвал писменият човек. Учили сме лекция от студента Расколников, а когато не ни е било ясно защо той иска да убие бабата лихварка, препускали сме по страниците на неговите патила, преживявали сме неговите дилеми като свои и сме научили от него какви изкушения и неволи ни чакат и сме разбрали по-добре от него, че сме изживели два живота".
Кустурица поетично се запитва: "Колко е пуста младост, която не е открила Антон Павлович Чехов?".
"До ухото на неговия юнак вятърът носи думите обичам те въпреки че не сме сигурни дали големите думи е изговорила онази, в която той е бил влюбен, но речта носена от вятъра е станала символ на любовта. Какво би било, ако нашите души не са преплували през толстоевите думи в които светлината пада и на най-малките детайли! Знаехме цвета на копчетата на мундира на Вронски, а лицето на Ана Каренина е било по-ясно от ярка актриса на филмовия екран. Всичко това, докато нас са водили страниците по които сме били огрявани с благородство, а веднага след това от вълни свирепи човешки чувства, а после в сянката на големи думи се развивали снажни и модерни усложнения. Ако го нямаше Булгаков, как щяхме да усетим абсурд и парадокс. Малко е времето да се изброят всички писатели, които не са еднакви, но не по-малко важни, за да може да станеш писмен".
"Че не всичко е изгубено, а никога не е изгубено всичко ни потвърждава появата на тези, които като самотно знаме в пустиня се веят и потвърждават за нас, че има писмени, но не са ни в погледа! Стиснати измежду хиляди информатични чудеса, ютуб, риалити шоута, но и отредената политическа коректност най-новата версия на глобалната автоцензура. Написалият тези редове вярва, че такива знамена има и повече отколкото вярваме, понякога се ръкуваме с тях, а не знаем, че са те", разкрива Кустурица и със съжаление констатира, че никога не е имало толкова книги, никога човек не е имал достъп до такива купища изписани страници и никога не е имало по-малко писмени.
С неудоволствие констатира, че "днес няма някой да не пише, а малко които четат. На такъв фон расте онзи друг човек когото нарекохме селфи и като проектирана кръчмарска мъжкарана е поставен пред нашите очи и няма да бъде махнат докато не се случи голям катарзис".
"Нарастването на куп объркани понятия и идеи, че достъпността до информация е същото като образованието, във времена на метастаза на властващата идеология на парите и лакомията, в която единственото важно е следата от пъпката на лицето. Първо селфито обърка реалността с реализма за който Достоевски казва, че е най-фантастичния от всички линии", казва Кустурица.
"С какво тази реалност се мери и с какво се съпоставя, ако не със споменатите глави от книги, които помним. Ако не знае да сравни съществуващия свят с несъществуващия, ако не може да направи своя собствена картина на света, а това може да направи писмен човек, онзи другият живее живот в който не трябват камери, за да стане всичко риалити шоу, върховен израз на неопаганската цивилизация чиято цел е да се изведе доказателството, че сме мръсници, мошеници и крадци и че трябва непрекъснато да ни наказват, която постоянно помпа идеята за нашата ненужност, а скрита тенденция е злите политически намерения на световната плутокрация, представяне на доказателства за нашата фаталистична склонност към биологичното", изтъква Кустурица.
Да си писмен, казва Кустурица, това е формула, която отваря вратите на постижими тайни и благодетели, които човек може да направи в своя краткотраен престой на Земята. Ако е писмен, допълва, тогава човек може да бъде щастлив, ако не е писмен как да познае Джонатан Френзен, американски писател, който вече е върнал световният роман на висотата на Толстой, духовните пейзажи на Бернхарт.
"Отваряйки панаир, който винаги ме е привличал като място където човек лесно би се излъгал заради големия брой хора, че се отваря панаир за автомобили, а не книги и където някъде между книгите тече река от хора бежанци от реалния живот към множество книги също както вярващ бяга от Бога! Не по-малко ценна е и мисълта, че тук временно възкръсва онзи писмен човек за който съм говорил, че тук свободно ходи и връща картини от миналия век, че ако не другаде тук е аплодиран и видян, както са го забелязвали някога в града където е бил главен образ и да го види някое дете в чийто живот в бъдеще, като порасне като нас, ще бъде напълно различно", завършва Кустурица своята беседа, отваряйки белградския панаир на книгата.
Режисьорът Емир Кустурица откри юбилейния 60-ти Панаир на книгата в Белград. В своята беседа "Бъди грамотен", Кустурица се върна в 19 век когато писмеността по нашите краища е донасяла специално място в обществото.
"Когато някой казва за някого, че е грамотен, гласно изразява уважение към тази особа над чиято глава кръжи облак, покривайки главата като голяма тайна, но и не по-малко събрана сила. Грамотният не е бил съвършен, но това му е било намерение", каза Кустурица.
"Писменият е тежал като истината, добротата и възвишеността. Не е имал никаква връзка с антигероите, които стават олицетворение на времето в което живеем. Никога не е бил изцяло действителен, но сме се ръкували с него. Изглеждал е като образ, който е излязъл от някоя книга, бликнал пред нас като самата истина, че без запомнени картини и цели глави от книга няма писмен човек! Писменият е бил човек върлина, необуздан, възбуден като Оскар Уайлд, но с думи като със сабя знаел да раздели вкус от безвкусие и да ни покаже пътя и начина как да мислим. Напълно различен от сегашния антигерой, селфи човека самовлюбен, онзи който не вярва в историята, схваща корпоративния капитализъм като съдба и работи да докаже, че неговия комшия, но и целия народ не струва зърно боб! Той прави селфи снимки със своя айфон и с голяма възбуда следи развитието на всяко акне на лицето".
Говорейки за своите младежки преживявания, които е придобил чрез "писмения човек" Кустурица каза, че на нас "тайните механизми в започналите духовни процеси е показвал писменият човек. Учили сме лекция от студента Расколников, а когато не ни е било ясно защо той иска да убие бабата лихварка, препускали сме по страниците на неговите патила, преживявали сме неговите дилеми като свои и сме научили от него какви изкушения и неволи ни чакат и сме разбрали по-добре от него, че сме изживели два живота".
Кустурица поетично се запитва: "Колко е пуста младост, която не е открила Антон Павлович Чехов?".
"До ухото на неговия юнак вятърът носи думите обичам те въпреки че не сме сигурни дали големите думи е изговорила онази, в която той е бил влюбен, но речта носена от вятъра е станала символ на любовта. Какво би било, ако нашите души не са преплували през толстоевите думи в които светлината пада и на най-малките детайли! Знаехме цвета на копчетата на мундира на Вронски, а лицето на Ана Каренина е било по-ясно от ярка актриса на филмовия екран. Всичко това, докато нас са водили страниците по които сме били огрявани с благородство, а веднага след това от вълни свирепи човешки чувства, а после в сянката на големи думи се развивали снажни и модерни усложнения. Ако го нямаше Булгаков, как щяхме да усетим абсурд и парадокс. Малко е времето да се изброят всички писатели, които не са еднакви, но не по-малко важни, за да може да станеш писмен".
"Че не всичко е изгубено, а никога не е изгубено всичко ни потвърждава появата на тези, които като самотно знаме в пустиня се веят и потвърждават за нас, че има писмени, но не са ни в погледа! Стиснати измежду хиляди информатични чудеса, ютуб, риалити шоута, но и отредената политическа коректност най-новата версия на глобалната автоцензура. Написалият тези редове вярва, че такива знамена има и повече отколкото вярваме, понякога се ръкуваме с тях, а не знаем, че са те", разкрива Кустурица и със съжаление констатира, че никога не е имало толкова книги, никога човек не е имал достъп до такива купища изписани страници и никога не е имало по-малко писмени.
С неудоволствие констатира, че "днес няма някой да не пише, а малко които четат. На такъв фон расте онзи друг човек когото нарекохме селфи и като проектирана кръчмарска мъжкарана е поставен пред нашите очи и няма да бъде махнат докато не се случи голям катарзис".
"Нарастването на куп объркани понятия и идеи, че достъпността до информация е същото като образованието, във времена на метастаза на властващата идеология на парите и лакомията, в която единственото важно е следата от пъпката на лицето. Първо селфито обърка реалността с реализма за който Достоевски казва, че е най-фантастичния от всички линии", казва Кустурица.
"С какво тази реалност се мери и с какво се съпоставя, ако не със споменатите глави от книги, които помним. Ако не знае да сравни съществуващия свят с несъществуващия, ако не може да направи своя собствена картина на света, а това може да направи писмен човек, онзи другият живее живот в който не трябват камери, за да стане всичко риалити шоу, върховен израз на неопаганската цивилизация чиято цел е да се изведе доказателството, че сме мръсници, мошеници и крадци и че трябва непрекъснато да ни наказват, която постоянно помпа идеята за нашата ненужност, а скрита тенденция е злите политически намерения на световната плутокрация, представяне на доказателства за нашата фаталистична склонност към биологичното", изтъква Кустурица.
Да си писмен, казва Кустурица, това е формула, която отваря вратите на постижими тайни и благодетели, които човек може да направи в своя краткотраен престой на Земята. Ако е писмен, допълва, тогава човек може да бъде щастлив, ако не е писмен как да познае Джонатан Френзен, американски писател, който вече е върнал световният роман на висотата на Толстой, духовните пейзажи на Бернхарт.
"Отваряйки панаир, който винаги ме е привличал като място където човек лесно би се излъгал заради големия брой хора, че се отваря панаир за автомобили, а не книги и където някъде между книгите тече река от хора бежанци от реалния живот към множество книги също както вярващ бяга от Бога! Не по-малко ценна е и мисълта, че тук временно възкръсва онзи писмен човек за който съм говорил, че тук свободно ходи и връща картини от миналия век, че ако не другаде тук е аплодиран и видян, както са го забелязвали някога в града където е бил главен образ и да го види някое дете в чийто живот в бъдеще, като порасне като нас, ще бъде напълно различно", завършва Кустурица своята беседа, отваряйки белградския панаир на книгата.
събота, 24 октомври 2015 г.
Писмо на един сърбин от Америка: Не се срамувайте да се върнете
Както казва, всеки който отива някъде трябва веднага да проумее, че винаги ще бъде чужденец, но е много важно да има потребност за по-високи цели, както и разбиране, че идеята за завръщане не е толкова страшна. Ето какво пише в блога си:
"Животът в чужбина се свежда до люлеене. В началото сте одушевени от новото, обгърнати от непознато и полулегнали в удобството на бягството. Когато тази фаза на новост премине и новата среда стане дом, започват подобни проблеми на предишните, само че много далече от вкъщи и в контекст в който не сте отраснали. Разочаровате се, но ви променя и времето, а първото връщане назад подсеща, че вече не принадлежите нито там, нито тук. Изгубени сте в пространството, но всички ви казват, че животът в чужбина е единственото решение, и решавате, че може би все пак е по-добре да останете там, въпреки че никога напълно няма да се примирите с това.
Завинаги чужденец
Тази непримиримост произтича от това, че завинаги сте чужденец в някаква държава. Там никой не ви чака. И градите всичко от нулата. Няма улици на които сте играли и комшии, които ви поздравяват спонтанно с поглед. Всичко започва от нулата. А нулата за мнозина е много далече от онова, което са готови да извървят.
Игнорирането на сложността на интеграцията в обществото и колко е трудно да се впишеш в общество в което не си отраснал е основният недостатък на повечето текстове за емиграцията. От обичайните разговори, до бонтона и навиците, които са съвсем различни и всичко това изпъстрено от сладкия акцент, който дава на другите да разберат, че не сте от тук. Това създава едно усещане за неудобство, което като камъче в обувката, винаги ще носите със себе си. Можете да свикнете с камъчето, но никога няма да ви е удобно. Оттук и потребността на нашите хора в чужбина да се държат заедно. Не толкова заради езика, вегети и плазми, колкото заради сходните културологични навици, които трудно се променят. Вече съм говорил за индивидуалната природа на американската култура, спрямо европейската, която е повече обърната към общността. Едни ходят във фитнеса и гледат Нетфликс, други играят футбол и пият кафе. Хората се държат хладно, недружелюбни са, мислят само за пари... Не защото това е погрешно, а защото е в контекст с който не сте свикнали. Същото се случва и с тях като дойдат при нас. Настройването изисква много компромиси и ниво на гъвкавост и социална интелигентност, каквито малко хора притежават и оттук се пораждат самотата и носталгията.
Непрекъснат преглед
Бързо проведете достатъчно време с радостта от това, че сте част от средната класа, за да стане всекидневие. Имате добра работа, купили сте си колата, която дълго сте искали и сте взели под наем къща с голям двор, но тук някъде всичко свършва. Вие повдигате стандарта, имате повече пари и всичко за което сте мечтали, но онези проблеми от началото продължават да са тук. Бягството маскира проблема, но не го решава. В този момент поставяте под въпрос и идването си, защото онова което сте постигнали не ви е донесло каквото сте желали, а носталгията прави така, че онова от което сте се отрекли е много по-ценно, много повече от това. Тук започват мислите за завръщане, тази концепция, която прави от родината невъзможното, но някъде там настрана това е единственото решение, което има смисъл.
Потребност за по-високи цели
Заради това отпътуването заради напускането не е решение. Ако напускате Балканите недоволни от живота и всичко което се случва, вероятно ще завършите недоволни и там някъде далече. Контекстът ще бъде променен, и основните екзистенциални проблеми решени, но всички онези проблеми, които носите дълбоко в себе си ще станат само по-лоши. Заради това е необходимо да има по-голяма цел на вашето напускане, а не само желание там някъде да миете съдове и да живеете от това. Необходимо е да имате идея, която ще ви води през всички тези тежки моменти.
Другата идея е кариера. Обективно съществуват граници за това какво можете да правите професионално на Балканите, ако не сте в ИТ света и не е важно къде се намирате. 10 човека от моя клас в основното училище сега са извън страната. Те са доктори на науката, занимават се с криптиране, изграждането на производствени постройки и дизайн на чипове и за тях няма достатъчно място в Сърбия. Те минават през всички онези проблеми, но и са поканени да бъдат там където са и нямат голям избор. За хората, които са на такова ниво, кариерата е по-голяма цел, защото са жадни за доказване и професията им дава визия, която ги задържа където са.
Добре е да видиш нещата отстрани
Разбира се, нещата обичайно не са черни или бели и има предимства и на двете страни. Но, напомням още веднъж - отпътуването заради напускането не е решение. Добре е да отидеш и да видиш, да вкусиш други неща и да се подложиш на тест - да се сравниш с останалия свят. Истина е и че светът се променя, и пътуванията ще стават все по-чести, а идеята за живот на едно място е все по-малко застъпена (позната още като хипермобилност).
Също така, не е страшно и да се върнете. Употребете предимствата на по-голямата държава, научете, свържете се с онези, които могат да ви помогнат в бъдеще, но не се срамувайте да се върнете и да живеете близо до тези, които обичате. Това е една от първичните потребности, и много легитимна причина да се върнете. С годините разбирате, че предметите нямат стойност, а хората имат ограничен "срок на годност" и трябва да им посветите време, докато е възможно.
Хората се плашат от връщане, защото виждат само лоши неща, по същия начин както при отпътуването виждат само добрите там някъде на другия край на света. Когато реалностите се изравнят решават емоциите. Накрая всички ние тайно искаме след себе си да оставим следа и това е много по-лесно да се направи там където сте отраснали и където хората говорят същия език; където можете да се изразите по начин по който сте свикнали и по начин, който най-много ви отговаря. Сигурно прекалено романтизирам действителността, но вярвам, че това ще бъде и причината за моето завръщане, когато се случи. Трудно е да си герой на чужда улица. Далече от това да е невъзможно, но някак вярвам, че много повече значи когато направите това където ви познават и където е много по-малко очаквано."
четвъртък, 22 октомври 2015 г.
Пазач на шахти и брояч на тел са новите професии в Македония
Пазач на шахти, брояч на тел, получател на неща за пробване - пробвач, свирач на инструмент, мениджър, тим лидер, асистент на градоначалник, това са само част от новите занимания, които влязоха в ревизираната Национална класификация на заниманията на македонския Държавен институт за статистика.
Вчера скопският "Дневник" обяви, че в класификацията, по искане на бизнес общността, са добавени 227 нови занимания.
Професии като проститутка, лихвар, гадател, клоун, магьосник, фризьор на животни и някои други, които по-рано минаваха за спорни занимания, остават в националната класификация.
"Модерните термини в обявите на нови работни места, в които портиер се нарича - мениджър по приема, секретарката: офис мениджър, а търговеца "мърчиндайзър" ни накараха отново да ревизираме националната класификация в която вече има много интересни работни места. Освен дейността, нашата класификация на заниманията регулира и задачите, които работещите трябва да вършат", съобщават от македонския Държавен институт за статистика.
Според новата класификация на заниманията "пазач на шахта" се намира в групата пазач на обекти, а "мениджър" в групата на аналитици на мениджмънта и организацията.
В новите професии влизат и "дизайнер на детски играчки", "показател" - този който отрежда нормата, "получател за проби" - пробвач, "брояч на тел" и "ровокопач".
В новата Национална класификация на заниманията на Държавния институт за статистика, "проститутка", "лихвар" и "гадател" остават като занаяти.
Според описанието на заниманието, лихварят дава заем срещу внесен депозит за залог, или имущество или някакви други гаранции, а техните работни задължения включват и оценка на предмета оставен в залог, изчисляване на лихвите и даването на пари, връщане на предмета като се изплати заема или в случай че заемът не се върне - продаване на заложения предмет.
В класификацията на занимания специален дял имат гадателите - врачки. Те, освен останалите, имат задължение да интерпретират сигнали относно характеристиките на дланите на клиентите, случайно изтеглени карти за игра, утайка от кафе, а формите и вида на костите от мъртви животни са задължителни за предсказване на събития и съветвания за възможни случки.
Професии като проститутка, лихвар, гадател, клоун, магьосник, фризьор на животни и някои други, които по-рано минаваха за спорни занимания, остават в националната класификация.
"Модерните термини в обявите на нови работни места, в които портиер се нарича - мениджър по приема, секретарката: офис мениджър, а търговеца "мърчиндайзър" ни накараха отново да ревизираме националната класификация в която вече има много интересни работни места. Освен дейността, нашата класификация на заниманията регулира и задачите, които работещите трябва да вършат", съобщават от македонския Държавен институт за статистика.
Според новата класификация на заниманията "пазач на шахта" се намира в групата пазач на обекти, а "мениджър" в групата на аналитици на мениджмънта и организацията.
В новите професии влизат и "дизайнер на детски играчки", "показател" - този който отрежда нормата, "получател за проби" - пробвач, "брояч на тел" и "ровокопач".
В новата Национална класификация на заниманията на Държавния институт за статистика, "проститутка", "лихвар" и "гадател" остават като занаяти.
Според описанието на заниманието, лихварят дава заем срещу внесен депозит за залог, или имущество или някакви други гаранции, а техните работни задължения включват и оценка на предмета оставен в залог, изчисляване на лихвите и даването на пари, връщане на предмета като се изплати заема или в случай че заемът не се върне - продаване на заложения предмет.
В класификацията на занимания специален дял имат гадателите - врачки. Те, освен останалите, имат задължение да интерпретират сигнали относно характеристиките на дланите на клиентите, случайно изтеглени карти за игра, утайка от кафе, а формите и вида на костите от мъртви животни са задължителни за предсказване на събития и съветвания за възможни случки.
неделя, 18 октомври 2015 г.
И Белград има своята наклонена кула
Наклонената кула в Белград може да не е туристическа атракция като тази в Пиза, но привлича погледите на наблюдателните минувачи. Става дума за кулата на католическата църква Св. Антон Падуански в Звездара, която освен с тази забележителност привлича внимание и заради културното си значение.
Може стотици пъти да сте минавали покрай тази църква, но никога да не сте обърнали внимание на кулата, която е наклонена 42 см спрямо самата сграда и основите.
"Наистина е крива! А аз мислех, че не съм изтрезнял от вчера", шегува се таксиджията на когото обърнахме внимание на масивното здание, което се издига на 52 м над земята.
Монументалната кула не е интересна само с това, че напомня на известната в Пиза, но има и голяма архитектурна стойност, както и цялата църква. Това здание е дело на изтъкнатия словенски и средноевропейски архитект, Йосип Плечник и това е единственото му творение запазено в Сърбия.
"Църквата е от особена важност заради това, че е строена в периода между войните, между 1929 и 1932 г, а по всичко изглежда сякаш става въпрос за творение на следвоенната, съвременна архитектура. По това всеки който разбира от архитектура може да види колко пред своето време тогава е бил Плечник. Изграждането започва по същото време, когато е започнат и храм Св. Сава, но тук условията са били по-лесни и много бързо е завършена", обяснява Хайн Тучич, историк по изкуствата в Института за защита на паметниците на културата в град Белград.
Въпреки че самата църква, която е интересна и заради това, че е кръгла (ротонда), е завършена навреме, от кулата са изградени само десет метра. Тя остава недовършена десетилетия, а когато през 1962 г е иззидана до края дошъл и първият проблем, заради който днес е накривена.
"Църквата стояла години и по законите на физиката се слегнала и се застопорила. Когато кулата е направена до края се стигнало до изкривяването. Първоначално е наклонена около 50 см спрямо основата, но след поправка разликата се намалила до 42 см. Въпреки че църквата е зидана по замисъла на Плечник, кулата по-късно е малко изменена. По първоначалните чертежи е трябвало да има спирални прозорци", разказва пастор Илия Аланджак.
През 2010 г църквата е утвърдена като паметник на културата, но в непосредствена близност се строи сграда, която би могла да наруши безопасността на кулата, предупреждава той.
"На шест метра от кулата се строи голяма сграда, а ако знаете законите на физиката, тогава знаете, че статиката върши своето и това може да се отрази на вече наклонената кула. Градът е одобрил да се строи тук, въпреки че на кулата често се виждат пукнатини, които после се санират", допълва Аланджак.
"Наистина е крива! А аз мислех, че не съм изтрезнял от вчера", шегува се таксиджията на когото обърнахме внимание на масивното здание, което се издига на 52 м над земята.
Монументалната кула не е интересна само с това, че напомня на известната в Пиза, но има и голяма архитектурна стойност, както и цялата църква. Това здание е дело на изтъкнатия словенски и средноевропейски архитект, Йосип Плечник и това е единственото му творение запазено в Сърбия.
"Църквата е от особена важност заради това, че е строена в периода между войните, между 1929 и 1932 г, а по всичко изглежда сякаш става въпрос за творение на следвоенната, съвременна архитектура. По това всеки който разбира от архитектура може да види колко пред своето време тогава е бил Плечник. Изграждането започва по същото време, когато е започнат и храм Св. Сава, но тук условията са били по-лесни и много бързо е завършена", обяснява Хайн Тучич, историк по изкуствата в Института за защита на паметниците на културата в град Белград.
"Църквата стояла години и по законите на физиката се слегнала и се застопорила. Когато кулата е направена до края се стигнало до изкривяването. Първоначално е наклонена около 50 см спрямо основата, но след поправка разликата се намалила до 42 см. Въпреки че църквата е зидана по замисъла на Плечник, кулата по-късно е малко изменена. По първоначалните чертежи е трябвало да има спирални прозорци", разказва пастор Илия Аланджак.
През 2010 г църквата е утвърдена като паметник на културата, но в непосредствена близност се строи сграда, която би могла да наруши безопасността на кулата, предупреждава той.
"На шест метра от кулата се строи голяма сграда, а ако знаете законите на физиката, тогава знаете, че статиката върши своето и това може да се отрази на вече наклонената кула. Градът е одобрил да се строи тук, въпреки че на кулата често се виждат пукнатини, които после се санират", допълва Аланджак.
сряда, 14 октомври 2015 г.
Момчето и пуканките. Малкият голям Човек
Белградчанката Даниела Йеремич мислила, че излиза на своята обичайна фотографска разходка да снима белградски фасади на 9 септември 2012 г. А хванала нещо друго - една от най-потресаващите и най-докосващи гледки, които е виждала на белградските улици.
Разхождайки се през навалицата по улица "Крал Милан", през непрестанната война между шофьорите на автомобили и пешеходците, в мърморенето на клаксони и бързите стъпки на хората, Даниела попаднала на малко момче.
Седяло на тротоара, само, най-самотното дете на света. Държало в скута пуканки. Вероятно някой му ги е купил. И изглеждало, че това е първото нещо, което яде през този ден. Може това да му е било и закуската, и обяда и вечерята, кой знае.
За хората, които минавали покрай него бил невидим - да, въпреки че те вероятно всеки ден имат и закуска и обяд и вечеря.
А тогава се случило нещо, заради което на Даниела, както ни разказва, й се свило гърлото.
Няколко гълъба, привлечени от мириса, започнали да се скупчват около него, а той, без секунда замисляне, пуснал пред краката си своята закуска, обяд и вечеря - и ги споделил с тях.
Смял се.
Най-самотното дете на света, със скъсани лакти на мръсната блуза и гладен поглед - се смеело от щастие, докато делил с птиците единственото което има.
"Не можех да не снимам. Погледах го вкаменена, докато другите, които минаваха край мен ме гледаха като луда... Така се усещах", спомня си Даниела, която споделя с нас направените снимки от този ден.
Въпреки че всичко продължило само няколко минути, тя и днес си спомня за това момче, сякаш е тук. И си спомня урока, който я е научил през този ден, докато опитвала да сдържи сълзите.
"Толкова малък, толкова малко има, но има душа... А вие?"
Разхождайки се през навалицата по улица "Крал Милан", през непрестанната война между шофьорите на автомобили и пешеходците, в мърморенето на клаксони и бързите стъпки на хората, Даниела попаднала на малко момче.
Седяло на тротоара, само, най-самотното дете на света. Държало в скута пуканки. Вероятно някой му ги е купил. И изглеждало, че това е първото нещо, което яде през този ден. Може това да му е било и закуската, и обяда и вечерята, кой знае.
За хората, които минавали покрай него бил невидим - да, въпреки че те вероятно всеки ден имат и закуска и обяд и вечеря.
А тогава се случило нещо, заради което на Даниела, както ни разказва, й се свило гърлото.
Най-самотното дете на света, със скъсани лакти на мръсната блуза и гладен поглед - се смеело от щастие, докато делил с птиците единственото което има.
Въпреки че всичко продължило само няколко минути, тя и днес си спомня за това момче, сякаш е тук. И си спомня урока, който я е научил през този ден, докато опитвала да сдържи сълзите.
"Толкова малък, толкова малко има, но има душа... А вие?"
петък, 2 октомври 2015 г.
35 г - 35 вица за легендарното Юго
На 2 октомври 1980 г в Крагуевац започва серийното произвеждане на добилия култов статут автомобил "Юго". До 2008 г "Застава" е произвела близо 800 000 бройки, като има износ и за САЩ. Днес от "Юго" са останали добри спомени, травми и няколко шеги.
35 Защо всички шофьори на Юго със сигурност ще отидат в рая?
- В ада вече са били.
34 Защо шофьорите на Юго никога не носят карти?
- Никога няма да стигнат толкова далече, че да се загубят.
33 Защо Югото има отопление на задното стъкло?
- За да не ви замръзнат ръцете през зимата, докато го бутате.
32 Какво има на последните две страници на упътването за собственици на Юго?
- Графикът на автобусите.
31 Каква е разликата между собственика на обикновено и спортно Юго?
- Собственикът на спортното носи анцуг Найк.
30 Как се наричат спирачките на Югото?
- Допълнително оборудване.
29 Какво трябва да направите, ако Югото ви прегрее?
- Престанете да го бутате и го оставете да отмори.
28 Как се нарича Юго с колани?
- Раница Юго.
27 Как се нарича Юго на магистрала?
- Уличен убиец.
26 Как да удвоите цената на своето Юго?
- Напълнете му резервоара.
25 Югото е с дизайн за пет човека. Един да седне на шофьорското място, а останалите четирима да бутат.
24 Кое се разпада по-бързо от Юго?
- Държавата, която го произвежда.
23 Кое е най-голямото желание на собственик на Юго?
- Да си купи кола.
22 Какво правят с Юготата в автоморгите?
- Рециклират ги в кенове - едно Юго - един кен.
21 Как заплашват бащите синовете в Америка?
- Ако не си добър, ще ти купя Юго и цялата улица ще ти се смее.
20 Идва човек в автомобилен салон.
- Добър ден, интересува ме най-новия модел Юго?
- Добър ден, заповядайте, ето го тук... - посреща го продавачът.
- Ох, харесва ми! Има ли климатик?
- Как да няма, има и климатик и ABS спирачна система и подгряване на седалките! Има дори и едно копче, като го натиснете и излизат крила отстрани и при голяма скорост можете и да летите!
- Чакай, дали се шегуваш?
- Ти първи започна...
19 Какво е разхищение на пари?
- Да сложиш антирадар в Юго.
18 Каква е разликата между Ферари и Юго?
- На Ферарито му трябват 4 секунди да вдигне 100 км/ч, а на Югото 100 секунди да вдигне 4 км/ч.
17 Как да постигнете Юго за 10 секунди да вдигне 100 км/ч?
- Бутнете го по склона.
16 Как Югото да слезе по-бързо по склон?
- Изгасете двигателя.
15 Как да подобрите Юго?
- Сложете двигател в него.
14 Как се нарича Юго на върха на планина?
- Чудо.
13 Как се наричат две Югота на върха на планина?
- Чудо над чудесата.
12 Как с Юго да се качите по-бързо на върха?
- Свалете пътниците.
11 Юго или колело?
- По-добре колело, с него можете да се изкачвате.
10 Как звучи югов мотор, като вкараш на трета скорост?
- Недейййй.
9 "101" признал пред съда:
"Да, аз съм бащата на "Юго 45". Една Шкода 110 така свежо боядисана... и... това се случи."
8 Югото има клима.
Всичко му се клима.
7 Доказателство, че сърбите винаги са се грижили за природата.
Повече го бутаме, отколкото го караме.
6 Автомобил чийто части може да купиш от магазина за цигари.
- Дай ми едни дъвки Орбит евкалипт и огледало за обратно виждане.
5 Като му сложа още един ауспух мога да го ползвам като ръчна количка.
4 Автомобил за еднократна употреба. Караш и хвърляш.
3 Разменям Юго с кука (теглич) за Лада с кука
- Код: Куку аз, куку ти.
2 Защо продавачите на употребявани Юго бутат пробега напред?
- За да си помисли купувачът, че Югото може да измине толкова.
1 Какво се чува като затвориш вратата на Юго?
- По-силнооо.
Припомнете си как Юго беше представен в легендарното предаване за автомобили Top Gear
- В ада вече са били.
34 Защо шофьорите на Юго никога не носят карти?
- Никога няма да стигнат толкова далече, че да се загубят.
33 Защо Югото има отопление на задното стъкло?
- За да не ви замръзнат ръцете през зимата, докато го бутате.
32 Какво има на последните две страници на упътването за собственици на Юго?
- Графикът на автобусите.
31 Каква е разликата между собственика на обикновено и спортно Юго?
- Собственикът на спортното носи анцуг Найк.
30 Как се наричат спирачките на Югото?
- Допълнително оборудване.
29 Какво трябва да направите, ако Югото ви прегрее?
- Престанете да го бутате и го оставете да отмори.
28 Как се нарича Юго с колани?
- Раница Юго.
27 Как се нарича Юго на магистрала?
- Уличен убиец.
26 Как да удвоите цената на своето Юго?
- Напълнете му резервоара.
25 Югото е с дизайн за пет човека. Един да седне на шофьорското място, а останалите четирима да бутат.
24 Кое се разпада по-бързо от Юго?
- Държавата, която го произвежда.
23 Кое е най-голямото желание на собственик на Юго?
- Да си купи кола.
22 Какво правят с Юготата в автоморгите?
- Рециклират ги в кенове - едно Юго - един кен.
21 Как заплашват бащите синовете в Америка?
- Ако не си добър, ще ти купя Юго и цялата улица ще ти се смее.
20 Идва човек в автомобилен салон.
- Добър ден, интересува ме най-новия модел Юго?
- Добър ден, заповядайте, ето го тук... - посреща го продавачът.
- Ох, харесва ми! Има ли климатик?
- Как да няма, има и климатик и ABS спирачна система и подгряване на седалките! Има дори и едно копче, като го натиснете и излизат крила отстрани и при голяма скорост можете и да летите!
- Чакай, дали се шегуваш?
- Ти първи започна...
19 Какво е разхищение на пари?
- Да сложиш антирадар в Юго.
18 Каква е разликата между Ферари и Юго?
- На Ферарито му трябват 4 секунди да вдигне 100 км/ч, а на Югото 100 секунди да вдигне 4 км/ч.
17 Как да постигнете Юго за 10 секунди да вдигне 100 км/ч?
- Бутнете го по склона.
16 Как Югото да слезе по-бързо по склон?
- Изгасете двигателя.
15 Как да подобрите Юго?
- Сложете двигател в него.
14 Как се нарича Юго на върха на планина?
- Чудо.
13 Как се наричат две Югота на върха на планина?
- Чудо над чудесата.
12 Как с Юго да се качите по-бързо на върха?
- Свалете пътниците.
11 Юго или колело?
- По-добре колело, с него можете да се изкачвате.
10 Как звучи югов мотор, като вкараш на трета скорост?
- Недейййй.
9 "101" признал пред съда:
"Да, аз съм бащата на "Юго 45". Една Шкода 110 така свежо боядисана... и... това се случи."
8 Югото има клима.
Всичко му се клима.
7 Доказателство, че сърбите винаги са се грижили за природата.
Повече го бутаме, отколкото го караме.
6 Автомобил чийто части може да купиш от магазина за цигари.
- Дай ми едни дъвки Орбит евкалипт и огледало за обратно виждане.
5 Като му сложа още един ауспух мога да го ползвам като ръчна количка.
4 Автомобил за еднократна употреба. Караш и хвърляш.
3 Разменям Юго с кука (теглич) за Лада с кука
- Код: Куку аз, куку ти.
2 Защо продавачите на употребявани Юго бутат пробега напред?
- За да си помисли купувачът, че Югото може да измине толкова.
1 Какво се чува като затвориш вратата на Юго?
- По-силнооо.
Припомнете си как Юго беше представен в легендарното предаване за автомобили Top Gear
Абонамент за:
Публикации (Atom)