Най-хубавите думи на Небойша Глоговац, които могат много да ни помогнат в живота

Небойша Глоговац ни напусна на 9 февруари 2018 година. Неговите думи продължават да отекват и ни дават сила да пребродим и разпознаем предизвикателствата

"Всичко днес е лесно достъпно, отворено, а хората продължават да позволяват да бъдат яхани", говори Небойша Глоговац в едно от последните интервюта.

- Да бъдеш или да не бъдеш в нашия прочит и настройка е: да бъдеш е да работиш, да се бориш, да действаш против неправдата, против системата, която меле или да не бъдеш, това е да свиваш гръб, да се съгласяваш, да живееш скучен живот, като хамстер безконечно да въртиш колелото докато пирамидите растат.

Животът е като молив, всеки ден е все по-къс. Потрудете се да нарисувате нещо хубаво докато още го има.

От какво е изтъкана човешката душа?

"Душата е всичко онова което ни дърпа към любовта, идеалите, добротата, човеколюбието, емпатията. Човешката душа е някаква мисъл, космическа сила в нас, която ни прави по-близки до Бога и ни различава от животните и ни прави по-висши същества."

Дали някога сте се чувствал безпомощно?

"Как да не? Това са фази когато мислиш, че е тежко занапред и че нямаш сили, но от това човек се вдига. Тук се вижда и човешката сила, защото "в мъката се познават юнаците". Безпомощността ни прави по-силни, защото тогава от себе си извличаш всички сили да се вдигнеш и продължиш напред."

Ражда ли се човек с емпатия?

"Вярвам, че се ражда, защото това е насъщна човешка нужда. Но, ако житейските обстоятелства, родителският дом не дават подкрепа на човеколюбието, тогава младото човешко създание започва да трансформира това усещане в бяс, омраза, или самолюбие. Децата, които не са поглезени, нямат прегръдки и любов много повече страдат и имат много по-големи психически последици отколкото децата, които имат малко храна и отрастват в бедни условия."

Изглежда, че моралните ценности (чест, уважение, достойнство, гордост, човещина...) са изтласкани някъде?

"Впечатлението е, че днешният свят е тотално комерсиализиран и че някаква външна черупка е най-важна. Ценности, които са неизплатими и които не могат да се купят с пари са премахнати. Парите станаха цялостната логика на човешкото поведение и действие, което е страшно. От друга страна, остава нуждата за ценностите, но тази празнина, боя се че някъде дълбоко ще ги боли хората и заради това се стига до куп несъгласия и проблеми."

Дали сдържате емоциите или ги показвате точно както ги чувствате?

"Невъзможно е винаги да се показват емоции в пълния интензитет, както е и невъзможно да се говори само истината, защото това би било много бърз път към лудостта или изгнанието. Когато бих решил да бъда изключително духовно същество и да се усамотя в някой манастир тогава бих могъл много по-лесно непрекъснато да говоря истината. Но, и такава истина трябва да се адаптира към някого, защото за да ви разбере трябва да му кажете това по начин, който той може да приеме, така че всичко това има купчина нюанси."

Дали човек с годините повече се връща към корените?

"Аз съм херцеговец сто процента, майка е от Невесине при Самарджия, баба от Васильевич, Глоговци от Драмишево при Невесине. Родил съм се в Требинье, живял съм там шест години и в моя произход няма петна. Затова ако нямаш това в себе си нямаш и къде да се връщаш. Колкото сме по-стари, просто имаме повече възможности за това. От 20-те до 40-те се утвърждаваш като човек. Това е период на придобиване, формиране на семейство, създаване на потомство. След това се явява нуждата за извора и когато мога с радост отивам в Херцеговина."

Какви цели сте си поставили?

"Не правя дългосрочни планове. С младия и изключителен режисьор Игор Вук Торбица работим над представлението "Счупената делва" по драма на Хайнрих фон Клайст и премиерата би трябвало да бъде в края на януари. Много е интересно, духовито, ясно."

Каква би трябвало да бъде идеалната жена?

"Както аз не съм идеален, не очаквам и съвършена жена, нито това съществува. Добра е онази, която се вписва в твоите предимства и слабости, когато един друг запълвате и допълвате и като планинари един друг дърпате по въжето и правите общност от тези два недовършени обекта, каквито сме ние хората. Всеки от нас е малко недовършен, някъде много як, някъде слаб и да приемем един друг с всички слабости и добродетели може да бъде близо до идеалното."

Казал сте, че всеки човек има Хамлет в себе си?

- Всеки човек, който се осмели да мисли!

Следователно, да бъдеш или да не бъдеш...

- Да бъдеш т.е. да мислиш с главата си или да не бъдеш т.е. да позволиш на други да мислят вместо тебе и безусловно да приемаш това. Системата винаги, и във времето на Шекспир, и преди него, и след него... тя винаги манипулира индивидите, прави натиск. Само по-рано, бих казал, това е било замаскирано. Днес е напълно оголено и отново функционира, почти безгрешно. Невероятно!

Какво е да бъдеш или да не бъдеш в днешното време?

- Да действаш или да не действаш; да се бунтуваш, да се бориш за своите права, да разкриваш измами, да не се съгласяваш със системата... или обратното, т.е. да не бъдеш.

"Постоянното излишно усилие от страна на актьорите застрашава здравето им"

- От преследване на пари, за да плащаме кредитите, ние забравяме за децата, за душата, за любовта. Мисля че това е пагубно, защото напредъкът на човешкия вид не представлява кола, която върви по-бързо и тоновете информация с които сме затрупани. Този филм (Конституцията на Република Хърватия) ни показва как да се съпротивляваме на това безсмислие което е обхванало целия свят - говори актьорът Небойша Глоговац за ТАНЮГ в края на 2016 година.

Sweet 17 или Доминация

Новак Джокович срещу Доминик Тийм във финала на Откритото първенство на Австралия

От едната страна 16-кратен шампион от Големия шлем, а от другата - Доминик Тийм. Новак Джокович за осма титла в Мелбърн и завръщане на първото място в АТП класирането против един от низа по-млади тенисисти, които търсят своето място под слънцето. И един от най-добрите. Ако не и най-добрият.

Според онова което показаха Зверев и Тийм в полуфинала на това Открито първенство на Австралия, а това е главно слабо качество на тениса с недостатъчно темпо, освен в последните сегменти на срещата, не му обещава успех в дуела с Новак. Но, да не колим заека докато още е в гората...

Когато след победата над Федерер Новак беше запитан какво трябва на момчетата, които идват да прескочат най-накрая "голямата тройка" и така да попречат да пропаднат като предходното поколение, гонейки неуловимото, умно в една дума изрече истината:
"Търпение".

Това е ключ не само за евентуалното спиране на Новак, Рафа и Роджър, а и за утрешния бой за титлата на Род Лейвър Арена. Побеждавал е известният Доми Новак и то повече пъти, по-точно четири от 10 премервания на силите така че добре знае срещу кого отива. Но трудно тогава да се е изправял срещу тази, шампионска версия на Джокович, който е на житейска мисия в желанието да бъде най-добрият в света. Докато за него този финал е само едно от низ стъпала към крайната цел, за неговия противник това е нещо много повече. И тук е разликата в отношението и подготовката за мача между тях двамата.

На практика всички успехи на австриеца против сърбина дойдоха в мачове в които наистина и преди първия сервис имаше отлични шансове. Два пъти на клея на Ролан Гарос, веднъж в Монте Карло, но и миналия ноември след оспорван мач на завършващия турнир в Лондон.

"Доминик спечели последния мач, който играхме, много оспорвано на Мастърса в Лондон. Тук игра фантастично срещу Надал. Гледах този мач, той без съмнение е един от най-добрите в света и е заслужил да е във финала", изрече Ноле хубави думи за петата ракета в света.

Интересно е, че Новак е доживял само две поражения в последните 10 мача от Големия шлем против Топ 10 играчи и двете му нанесе точно този противник.

"Тийм има голям потенциал, но онова което, както и на останалите млади играчи им пречи да достигнат максимум е онова което ние Рафа, Роджър и аз имахме малко повече, а това повтарям е търпение. И вярата в целия процес расте, както и в това, че твоето време идва. Аз например твърде много бързах, така ме ядосваха дребни житейски детайли. Но, така се учи", заключи Джокович.

"Първият ми финал в Големия шлем играх против Рафа Надал, а сега ме чака Новак Джокович. Кралят на Австралия! Човекът е спечелил тук седем титли и както Рафа в Париж той е господар на Мелбърн. Нищо по-лошо от това. Нямам късмет, като имам такива противници в борбата за титлата. Но, ще дам всичко от себе си, имам два дни да се отпусна и възстановя. Нужно ми е търпение, не трябва да изпускам нервите и ще видим. Със сигурност ще дам всичко от себе си!", заяви Тийм след полуфинала.

Самите негови думи говорят повече от всички анализи, защото разкриват, че страхът е тук, както и страхопочитанието. Което всъщност е нормално, иначе по-младите отдавна биха владели тениса. Главата се пита, и тук е ключът. А кой има "по-силна" глава от Джокович? Но, момъкът е голям борец и няма току така да остави Новак лесно да господарства бетонния терен на Род Лейвър Арена. Ние очакваме честна борба, може би и в четири сета. Но и победа на сръбския майстор.

БОЛНИ ЛЪВОВЕ И РАЗДЯЛАТА С МУСТЕР

Двамата участници във финала имаха здравословни проблеми, Джокович със стомаха и обща умора, а и Тийм със стомаха. Освен това, лагерът на австриеца не е пълен, тъй като в хода на Откритото първенство на Австралия изненадващо се раздели с треньора, легендарния тенисист Томас Мустер, който по-късно даде странно интервю. Ще видим кой по-лесно ще се пребори с тези проблеми извън терена.

Автор: Славко Джорджевич

Хървати и сърби се биеха брутално на ОА, а тогава се появи Новак Джокович!

Австралия е държава в която на едно място има най-много имигранти от бивша Югославия и това са хора от различни националности и вероизповедания. Още от времето след Втората Световна война, па до днес в Австралия се заселват сърби, хървати, бошняци.

Сблъсъците бяха част от фолклора

Разбира се, те са там от поколения и живеят своя живот, но често на спортни събития на които участват отбори или спортисти от пространствата на бивша СФРЮ се стига до немили сцени и сблъсъци.

Така много често беше и на Откритото първенство на Австралия, първият турнир от Големия шлем за сезона. Сблъсъци и сбивания между сърби и хървати, па и бошняци бяха съставна част от фолклора когато играеха спортисти от тези пространства като Йелена Докич, Ненад Зимонйич, Илия Бозоляц, Иван Любичич, Марио Анчич, Иво Карлович, Марин Чилич, Йелена Янкович, Новак Джокович, Ана Иванович, Виктор Троицки и Янко Типсаревич.

Достатъчно е само да се срещнат пред стадиона в различни знамена и искрите започваха.

Така би било вероятно и до днес да не се беше появил и прославил Новак Джокович. Той е този, който със своите успехи "помири" привържениците, защото всички от Балкана започнаха да го имат за свой. Освен сърбите, него го обичат хървати, босненци, словенци, черногорци, македонци и останалите.

Новак стана наднационален глобален представител на всички балкански народи.

Припомняме, историята на сблъсъци на сръбски и хърватски привърженици в Мелбърн започна още в началото на 2000-те години, още когато участваше най-добрата тогава още югославска тенисистка Йелена Докич, която беше 4-а в света.

Продължиха и по-късно, а най-големият беше през 2007 година. Преди мача между Илия Бозоляц и Марин Чилич около 200 привърженика се сдърпаха пред и на трибуните на една от главните тенис арени в Мелбърн. В сблъсъка се включиха и гръцки привърженици с желанието да помогнат на "православните братя".

По време на сблъсъка летяха бутилки, чаши, седалки, а над 50 души след завършека на боя потърсиха медицинска помощ. Епилог на инцидента беше, че 150 главореза останаха без билети за останалите мачове, защото организаторите им ги отнеха.

Пеене на националистични песни и обиждане на играчи

Преди и на самите тенис мачове се пееха националистични песни, но и такива, които омаловажават противника. Преди един мач на Уимбълдън през 2006 се стигна до бой между хървати и бошняци. На запалянко от Босна не му харесало, че хърватин гласно преди мач на Иван Любичич пял своя химн.

Интересно е, че през 2006 безредици правили привърженици на футболни клубове, които в Сидни основали две етнически общности. В първенството на областта Нов Южен Уелс се срещнали Бели Орлови (сърби) и Сидни Юнайтед (хървати), а повече от 50 техни поддръжници, разделени от висока ограда, се замеряли с бутилки, факли и кенове. Скараните страни не успели да обуздаят и 100 полицая. В първата среща след 1984 Бели Орлови победили като гости с 2:1.

Нови сблъсъци се случили през 2009 на Откритото първенство на Австралия, пример за непристойно поведение е забелязан на мача между хърватина Марин Чилич и сърбина Янко Типсаревич.

Хърватските и сръбските запалянковци по време на целия мач си разменяли вербални нападки, което видимо изнервило двамата тенисисти и накрая, както сами казали, дори и повлияло на качеството на тяхната игра. Хърватските привърженици още от по-рано взели на мушка Типсаревич.

И сблъсъците не били само на Откритото на Австралия, а и на това на САЩ през 2009 където специална мишена бил Новак Джокович. Тогава привърженици на американския тенисист от босненски произход Амер Делич обиждали Джокович.

След мача в който Новак Джокович победил Амер Делич, който играе под знамето на САЩ, няколко десетки привърженици от сръбски и босненски произход се сблъскали първо вербално, а после и физически.

Ноле става балканска марка

Междувременно, всичко започна да се променя когато Новак Джокович започна да печели титли от Големия шлем и Мастърс турнири. Първата титла от Откритото първенство на Австралия спечели през 2008, а след това наниза още шест, плюс пет Уимбълдъна, три в САЩ, и Ролан Гарос. Стана спортна икона на Балканите и всички народи от тези пространства започнаха да го имат за свой и да го подкрепят.

Нещо повече, на това може да повлия и това, че хърватите вече нямат сериозен тенисист, но е сигурно и заради поведението и успехите на Новак. Също така, един от треньорите му е славният хърватски тенисист Горан Иванишевич, по и това е показател, че той е наднационална личност.

Така се случи в мача против Федерер в полуфинала на Откритото първенство на Австралия през 2020 да получи скандирания от целия стадион, където имаше и привърженици от хърватски произход. Ноле е обичан в Хърватия където често играеше в Умаг. Особени симпатии получи и когато на един Мастърс в Монреал го представиха като хърватски тенисист, на което той каза, че всъщност е от Сърбия, но това е същото.

От година на година, Новак гради своите успехи и мостове между народите, със своите премерени изявления и поведение към привържениците от всички бивши държави в Югославия, но и колеги.

Също така през 2014 изтъкна, че ще подкрепя Хърватия и Босна и Херцеговина на Мондиала в Бразилия, защото я няма селекцията на Сърбия.

- Наистина е трудно да избера фаворит на Световното първенство, има толкова отлични отбори. За съжаление, Сърбия не играе, па ще подкрепям нашите съседи Босна и Херцеговина и Хърватия - каза тогава Джокович.