Гражданите на Сърбия дават повече от една трета от приходите си за обитаване. Социални жилища няма, а топлофикациите надуват сметките. Плащането на режийните разходи е първата стъпка от фамозното сръбското свързване на краищата. За мнозина - невъзможна мисия...
Наемът за необзаведен апартамент с площ тридесет квадрата 110 евро, сметките още 12 000 динара - когато на края се тегли чертата, Ивана Йованович от Нови Сад половината своя заплата дава, за да тя и нейната дъщеря да имат покрив над главата. Самотната майка на 12-годишно момиче вече осем години живее като наемател и работи на две места, за да свърже краищата. "Първо плащам наема и сметките, тогава разпореждам за останалите неща. Най-много отива за храна, около 15 000 може би, гледам всичко което купувам да е в промоция", казва Ивана.
Гардероб и обувки, казва, купува само когато има намаления, на лятна почивка не е била през последните четири години, а с калкулатора в ръце посреща и изпраща всеки месец. "Ако на дъщеря ми са нужни обувки или да отиде на екскурзия, тогава смятам какво от коя част от заплатата да платя. Дали да отделя веднага само за сметките или сега да отделя една част да купя на детето каквото трябва, а през следващия повече за сметките", обяснява Ивана своята математика.
Разходите за обитаване са, по данните на Евростат, много обременяващи за повече от 70% от домакинствата в Сърбия, по което държавата се намира на тъжното второ място в Европа. Средните разходи за обитаване са 36,2% от приходите на домакинствата - само в Гърция е по-скъпо. В края на миналата година белградските медии съобщиха, че около половин милион граждани закъсняват с плащанията на сметките за отопление, ток или вода, а от тях чак 95 000 не ги плащат с години.
Апартаментът като мечта
"Налозите трудно могат да издържат и хората, които имат апартамент, а камо ли наемателите", казва Ивана Йованович. Няма данни колко хора живеят под наем, защото пазарът за жилища под наем е почти сто процента - черен. Наемодателите така избягват данъците, а наемателите до голяма степен остават без права. Оценките казват, че половин милион в Сърбия живеят като наематели - около 200 000 от тях са в Белград.
За повечето от тях купуването на апартамент е недостижима мечта, дори и с помощта на жилищен кредит. "Нямаш сигурност да вземеш кредит като не знаеш дали следващата година ще имаш работа или не, а от друга страна - откъде в мен шест или седем хиляди евро за участие в този кредит? Най-много ме влудява това, че дори не мога да взема под наем апартамент в който детето да си има стая, а осем години живеем в една стая и имаме кухня", оплаква се Ивана.
Анализ на Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата показва, че за купуването на жилище със средна цена и средна площ са потребни девет пълни средни годишни заплати (!) и това в случай, че апартамента купувате в брой. Ако се купува с кредит, тогава стават 13 работни години. В същия анализ се съобщава, че за тези, които с петгодишните си доходи не могат да купят апартамент трябва да има някакъв вид жилищна подкрепа. "Този параметър 1:5 е само индикатор на положението, но това ни говори, че и по официалната статистика на Министерството сме в много лошо състояние което изисква сериозна намеса на държавата, а ние нямаме почти никаква", казва за Дойче веле Марко Аксентийевич от организацията "Кой гради града", която е започнала кампания "Жилищен ад".
Подсеща, че интервенцията на държавата едно време е била във вид на субсидирани кредити за млади двойки, но това не е снижило значително цените на жилищата. "Пример за това е квартал Степа Степанович в Белград, където квадрат накрая струваше 1200 или 1300 евро, а и без този субсидиран кредит не би бил много повече, може би 1600 евро. Това е неприложимо, защото този който може да извади 1200 евро, вероятно може да купи апартамент и без такива държавни интервенции", казва Аксентийевич. Затова смята, че този проект повече е бил подкрепа за банкерския сектор и строителната индустрия отколкото за гражданите.
"А как е със социалните жилища?", пита Ивана Йованович, позовавайки се на пример от Виена. Този град, сходен като големина с Белград, има жилищен фонд от 220 000 апартамента. В Белград такива апартаменти са 1500 от които 750 социални жилища, които се дават под наем. "Социалните жилища се градят така, че идват някакви италианци или някой друг на който му омекне сърцето от бежанци или роми например, и тогава те вдигнат някаква сграда, държавата дава землището и прогласява как се е разширил фонда на социалните жилища, но е незначително изобщо да кажеш, че имаш програма за социални жилища", казва Марко Аксентийевич. Припомня абсурда, че дори и тези, които стигнат до социални жилища трябва да плащат данък, който иронично нарича данък на бедността.
Енергийна бедност
Най-голямата част от жилищните разходи все пак отиват за сметките, и то най-вече за сметките за ток и отопление - чак 75%. Но токът продължава да е най-евтин в региона, твърдят официалните лица при всяко увеличение на цената. Затова отоплението не е, отговарят специалистите. Най-големият проблем имат домакинствата, които нямат никакви инсталации за отопление, а такива в Сърбия са повече от 60%. "Те се отопляват на печки и най-често на дърва. Тези уреди са страховито неефикасни. Това изглежда като приказка от 19 век. При това от тях 90% са най-сиромашните категории", казва за Дойче Веле специалистът по енергийна политика Александър Мацура.
За тези граждани в този момент държавата има само краткосрочно решение във вид на уредба за енергийно защитен потребител, според която на най-бедните се връща част от разходите за ток, газ и централно отопление. "Това е промяна, но е по-добре тези пари да се употребят да се подобри енергийната ефикасност на домакинствата и така биха могли дългосрочно да намалят разходите си. По този начин в момента вие избавяте хората от проблемите с плащанията, но ги държите бедни", обяснява Мацура.
Онези, които не трябва да стоят в златиборски пуловери покрай печката, в топлите апартаменти трупат дългове за отопление, които плащат през цялата година. На цената на централното отопление не могат да въздействат, а най-често и не могат да се изключат от системата. Цената е пакет, по квадратура и сила на отоплението - възможности за спестяване няма. Мнозина вярват, че преминаването към плащане по изразходваното ще намали сметките. Мацура не е съгласен, защото въвеждането на индивидуално мерене в около 700 000 домакинства ще е огромен разход.
Смята, че е по-разумно парите да се похарчат за промяна на технологията и горивата, които се ползват. "Централното отопление в Европа се основава на използването на отпадна топлина или възобновяеми източници на енергия, докато в Сърбия се използва енергия от газ или въглища. Затова можем да мерим до безкрай и няма да намалим единичния разход за тези услуги, който е твърде висок", обяснява Мацура.
Юбилейни цени
Нишлиите все пак имат възражение. Те с улични протести намалиха цената на отоплението с почти десет динара на квадрат, но тяхната сметка е, че цената трябва да е още по-ниска. На Топлофикация оспорват, че част от цената на отоплението, която се основава на разходите за енергия е сметната на измислена цена на газа. Освен това, нишлиите в цената на отоплението са плащали и разни разходи на Топлофикация като финансиране на спортни игри или дори юбилейните награди за служителите.
"На всеки пет години те получават юбилейни награди в противоположност с колективните договори, в които пише че тя може да е в размер най-много на две до три заплати от средното в републиката. Те са взели някакво вътрешно решение според което юбилейната награда изплаща от три до пет средни заплати в Топлофикация, които са с 30% повече от средното за републиката, така на всеки пет години техните работници получават награди от 250 до 300 хиляди динара", разказва за Дойче Веле Саша Костич от Обединеното движение на свободните граждани от Ниш.
Представители на сръбската топлофикация са, допълва, направили неформално сдружение което е решило топлофикациите да не подписват нови договори с потребителите. Срокът затова е изтекъл в края на миналата година. "Те са решили, че не е момента сега да се приеме закон и че може малко да им се погледне през пръсти", разказва Костич за изненада. Заради това също така са подали жалба срещу нишката Топлофикация, а гражданите са приканени да предявят иск с който приканват Топлофикация да сключи договор или да ги изключи от централното отопление, или в противен случай ще се смята, че услугата е доброволна, а с това и безплатна.
Нито една от тези жалби досега не е обработена, но това им е, казват, само причина повече да продължат борбата и настояват на връщане на институциите "празни столове" в Надзорния съвет на Топлофикация. За кратко наистина имаха представител и успяха да разкрият редица измами в това градско предприятие. Днес в тази борба имат и съюзници в цяла Сърбия - в Зренянин, Нови Сад, Крагуевац и други градове, които изпитват същите мъки със своите локални градски предприятия.
Автор: Саня Кляич, Нови Сад, Дойче Веле
Лондонският вестник "Гардиън" класира България и Сърбия в своята класация Топ 10 на държави, които през тази година британците задължително трябва да посетят.
