Откакто се помня, винаги съм живял в най-лошите времена

Откакто се помня, винаги съм живял в най-лошите времена. Никога в добри. Винаги всичко е било по-скъпо отколкото миналата година, винаги данъците са били по-големи отколкото лани, а виното по-лошо от всякога. Летата някога бяха лета, а зимите наистина зими... Хората бяха по-почтени, въздухът по-чист, а днешното месо не може да се сравни с онова месо...

Днес с тъга се сещаме за чудесните дни на изобилие отпреди десет години. Какви времена бяха само! Преди десет години говорехме, че така, наистина, повече не може и че беше много по-добре преди пет години. Преди тридесет и пет години говорехме, че след четиридесет години ще бъде много по-добре. Преди дванайсет, че дойдоха последните времена...

Докато останалите, по-умни народи, живееха веднага, ние бяхме обърнати към светлото бъдеще. Когато бъдещето стана ялово, обърнахме се към светлото минало. Миналото никога не ме е интересувало много, а за бъдещето нямам повече време.

Дали съм повърхностен тип, ако искам да живея малко сега? Имам предвид веднага? Нима това е толкова много? Ако не сега, кога?

Момо Капор

Теория на глупостта от Дитрих Бонхьофер

 

"Глупостта е по-опасен неприятел на доброто, отколкото злото", е написал Дитрих Бонхьофер, немски теолог. Изписвайки това изречение десет години след идването на Адолф Хитлер на върха на властта, тези думи са отразявали тежки уроци натопени в кръв. Бонхьофер е бил част от малък кръг на отпор срещу диктатора в Германия, рискувайки своя живот за идеал.

Било е мрачно време в неговата родина. Тоталната война е обхванала света, а тоталитарен режим контролирал държавата. Бонхьофер е размишлявал как се е стигнало до това. Размишлявал е за природата на злото, но стигнал до заключението, че самото зло не е най-опасният неприятел на доброто. Всъщност, това била глупостта.

Защото срещу злото може да се борим. Както е казал Бонхьофер:

"Злото винаги носи в себе си ключът за собственото унищожение, защото сред хората поне предизвиква дискомфорт. Против глупостта сме безпомощни. Нито протести, нито сила не могат тук нищо да направят; причините тук нямат стойност; на фактите, които противоречат на собствените предразсъдъци просто не трябва да се вярва... Въпреки че фактите са неизбежни, могат просто да се заобиколят като незначителни единични случаи. При това глупакът, за разлика от злия човек, е напълно доволен от себе си; той всъщност става опасен, защото лесно се раздразва и преминава в агресивно състояние. Заради това е нужна повече предпазливост пред глупавия, отколкото пред злия човек. Никога повече няма да опитваме с причини да убеждаваме глупака; това е безсмислено и опасно."

Разбиране на природата на глупостта

След като е написал тези думи, Бонхьофер скоро е арестуван. Умира две години по-късно, убит в концентрационен лагер от нацистите. Човекът е живял в онова което сега изглежда като напълно различна епоха. Все пак, идеите, които ни е оставил имат своето приложение в който и да е век. Защото глупостта не е изчезнала. Вечна е.

Ако искаме да научим как да поправим глупостта, трябва да опитаме да разберем нейната природа. Напълно сигурно е, че глупостта в своята същност не е интелектуално разстройство, а морално разстройство.

Природата на глупостта има своите корени дълбоко в подсъзнанието. Движи я основната механика на човешкия опит. Както са забелязали древните философи, хората са социални животни. Точно тази общителност е в основата на глупостта.

Хората, които живеят сами имат по-малка вероятност да покажат този недостатък, отколкото индивиди в групи. Изводът е, че глупостта не е толкова психологически, колкото социологически проблем. Става очевидно, че всяко силно увеличаване на властта, независимо дали от политическо или религиозно естество, заразява по-голям дял от човечеството с глупост. Сякаш става дума за социално-психологически закон, според който силата на единия изисква глупостта на другия.

Индивидът може да се държи глупаво, но това няма влияние над по-голямото цяло. Обаче, когато група се държи глупаво, това силно се отразява над индивида, увеличавайки цялостния ефект. По много начини, нещо което в началото е имало положителни последици, завършило със забиване на нож в гърба на човечеството.

Човешката природа не се променя с минаване на годините. Вътрешното действие на отделни хора е същото като действието на техните отдалечени предци, които са живели в саваните на Африка преди 50 хиляди години. Някои от тези вътрешни процеси отиват дори и далеч назад, милиони години в миналото когато примитивните мозъци са започнали да се развиват.

Развити са редици евристики, за да се помогне на индивиди да се движат по света. Сред тях, следването на стадото вероятно е най-изтъкнатото. Има смисъл. Когато информациите са оскъдни, да правиш онова което правят другите вероятно е най-добрият начин на действие. За съжаление, това не функционира непрекъснато. В някои случаи може да даде лоши резултати заради когнитивни пристрастия. 

Стадното поведение е сред основните причини за глупостта. Редица научни изследвания са показали как отделни хора могат да бъдат насърчавани от тълпата да заемат позиции, които са в противоречие с всякаква логика. В класическо изследване на човешката лудост, психологът Соломон Аш наблюдавал как отделните хора реагират на групата на мнозинството около себе си. 

Резултатите били удивителни, но невероятно поразителни, защото показали как се създава глупостта. По време на 12-те опита за съответствие, около 75% от участниците са се съгласили с мнозинството поне веднъж.

Това означава, че 3/4 от хората, които участвали в проучването, са били принудени да кажат отговор, който е очевидно грешен, само заради натиска на връстниците от групата около тях. Този тип процес е в основата на това как глупостта допуска злото да се издигне.

 "Силата на единия има нужда от глупостта на другия. Процесът на работа тук не е определени човешки способности, например, интелект, изненадващо да атрофират или затаят. Вместо това, изглежда хората под огромното влияние на растящата мощ са лишени от своята вътрешна независимост и, повече или по-малко съзнателно се отказват от вземане на самостоятелна позиция към обстоятелствата, които се появяват. Фактът, че глупавият човек често е твърдоглав не трябва да ни заслепява за факта, че не е независим."

Както е казал Бонхьофер, "силата на единия има нужда от глупостта на другия". Всички видове популисти, политически предприемачи и измамници използват това психическо състояние на масата. Без подкрепата на широки аспекти от обществото, никой от тези индивиди жадни за власт не биха могли да я получат.

Хората, обхванати от глупостта, се държат като обсебени. Техният логически дял от мозъка е изключен. Такава особа започва да се държи като политическо зомби, на което не му се отдава никаква логика или обсъждане на фактите. Вместо това те функционират на ниво лозунги и наземни викове.

"По време на разговор с такава особа практически се усеща, че изобщо не се говори с този човек, а с лозунги, крилати фрази и сходни, които са я превзели. Омагьосана е, заслепена, заробена и малтретирана в самото си същество. Ставайки такъв безсмислен инструмент, глупавият човек ще бъде способен на всяко зло, а в същото време неспособен да види, че е зло."

Разбира се, тези истории никога не биха означавали нищо, ако хората не им вярват. За съжаление, глупостта побеждава разума. 

За Бонхьофер глупостта не е била проблем на индивида. Вместо това, става дума за събиране на група хора. Лудостта намира своята сила в тълпата.

Това е ехо от добре познат афоризъм на Фридрих Ницше, че макар лудостта да е рядкост сред индивидите, то като цяло е правило в групите, партиите, нациите и епохите.

Бонхьофер умира заради участие в заговор против Адолф Хитлер на 9 април 1945 година в концентрационен лагер Флосенбург. Само две седмици преди американски войски да освободят лагера.  

Изградил въртяща се къща, за да спре жена му да мрънка за гледката

 
За да задоволи своята жена, която искала от семейната къща да има изглед на всички страни, Войин Кусич от Србац в Република Сръбска, по собствени чертежи изградил къща, която се върти около оста си.

Когато се завършило със строежа на семейната къща, жената на Войин Кусич от Србац не била доволна с разположението и поискала да се промени. Това подразбирало да се избиват стени, първо на втория етаж, после и в приземието. Накрая му досадило мрънкането и непрекъснатото преместване, така стигнал до идеята да направи къща, която се върти около своята ос, разказва строителят на тази необичайна къща пред Ройтерс. 

"И входът на къщата се мести, па ако видиш, че идват нежелани гости, ти обърни къщата на другата страна, може би хората ще се върнат", обяснявал Войин своето намерение на жена си.

Обръщал се за помощ към строители и проектанти, но на който разказал какво му е намерението нямал разбиране за неговите изисквания. По едно време се отказал от идеята, но все пак продължил да размисля как сам може да стигне до желания резултат.

Сместена в плодородна равнина на устието на Врбас в Сава, недалеч от Србац, къщата се върти около своята ос при желана скорост, така че гледката се променя било към царевичните полета, било към гората и реката.

"Всичко съм направил сам, а го правих шест години. Всеки ден по малко. Не бързам за никъде", допълва Войин.

Къщата може за 24 часа да направи пълен кръг, но може и да се увеличи скоростта и за само 22 секунди да се завърти на 360 градуса.  

Войин казва, че са го вдъхновили сръбските изобретатели Никола Тесла и Михайло Пупин, с оглед на това, че произхожда от бедно семейство и не е имал възможност да се образова, па е самоук откривател.

"Когато бях в болница, имах проблеми със сърцето, тогава помолих доктора да пробва да ми удължи поне с година живота, защото в главата имам проект за къща, която се върти. Ако изгасне този компютър в главата, не знаят да продължат нататък, защото го нямам никъде начертано", спомня си Войин Кусич, който е завършил своя оригинален проект.

За съжаление, съпругата на Воийн не била разположена да коментира дали е доволна от къщата. 

 

"Не славеха тенис Бога, а човекът, който плаче"

 
Новак Джокович спечели публиката в Ню Йорк по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е, пишат немските медии. Така в спортната загуба доживя голяма победа. 

"Новак Джокович седеше на своята пейка обиколен от 25 703 зрители на най-големия световен тенис стадион и горчиво плачеше в своя пешкир. В този момент още не беше загубил финала на Откритото първенство на САЩ от Данил Медведев, но 34-годишният мъж знаеше, че това е краят на неговите мечти за така редкия Голям шлем. Разочарованието и тъгата в комбинация с огромното окуражаване от публиката бяха твърде много. Затова плака", пише Франкфуртер Алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле. 

В часа на своята може би и най-голяма спортна загуба, Новак Джокович доживя и една от своите най-големи победи, коментира Стефан Петри за спортния портал Спокс.

"На тенис терена в Ню Йорк Новак Джокович бе победен от тактически перфектния Данил Медведев, спортно - най-неприятният противник, който можеше да има. Но затова публиката беше на негова страна, от самото начало, и накрая го подкрепя чак на ивицата на почтеното", пише в текста.

Авторът припомня на сходната ситуация, на Уимбълдън 2019, когато публиката така подкрепяше Федерер, който губеше срещу Джокович. И тогава се разправя с предразсъдъците за тенис звездата от Сърбия.

"Критиците на Джокович години критикуваха две неща: от една страна, неговата игра като робот, от друга страна, отчаян лов за любов от публиката. Искрено, не знам как митът за робота изобщо можеше да бъде създаден, а камо ли да се задържи толкова дълго. Като привърженици, може би обичате различен тенис, но ако нещо не може да се каже за мачовете на Джокович то това е - че са скучни. Никой не може да победи по толкова различни начини, никой не сменя своята играта толкова често, рядко някой показва своите емоции така откровено както той", пише Спокс.

It wasn't his day, but it's definitely been his year.

Take a bow, @DjokerNole 👏 #USOpen pic.twitter.com/myse317sEc

— ATP Tour (@atptour) September 12, 2021

Текстът продължава, че тезата за Джокович, който умолява публиката за наклонност също така през последните години е изтъркана. 

"Почти на всеки мач коментаторите посягат за тази изтъркана история без оглед дали публиката очевидно е била на страната на противника или не, и мъдруват: Защо не го обичат като Надал и Роджър? Защото развали купона? Заради неговия произход? И подобни... Трябва да кажа, че според мен всичко това винаги е отивало малко твърде далеч. Не само защото често в тази дискусия се изпуска, че Ноле има огромен брой обожатели в много краища на света - вече и защото този уж копнеж на сърбина за наклонност на обществеността никога не е довел до това той да изневери на себе си", допълва се в текста.

Авторът пише: "Джокович лесно можеше да изгради изгладен, безукорен имидж с помощта на редица надплатени медийни консултанти - имидж на остроумен, умен, полиглот, семеен човек. Вместо това, позволява на зрителите да го приближат и не се колебае да прави спорни изявления и постъпки, от основаване на синдикат на играчите до повече от чудни изказвания за ваксините и тенденции към езотерика. Сигурно съществуват по-лесни начини да спечелите сърцата на любителите на тениса по света."

"В този финал, тези предполагаеми противоречия се помириха. Колко означаваше за Джокович подкрепата? Да, любовта на публиката можеше да се прочете по неговото лице. Специално трябва да се изтъкне фактът, че той спечели публиката по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е. При връчването на трофея, публиката не славеше шампиона, тенис Бога Новак Джокович, а човека, онзи в сълзите, онзи, който е победен. За 21-ата голяма титла Джокович ще трябва да почака. Вместо това, спечели сърцата на публиката. Колко означаваше тази победа за него накрая говори за него повече отколкото който и да е друг рекорд", пише този спортен портал.

 

Djokovic, receiving the loudest support he's had all tournament, cries in his towel during the changeover, and still visible as he walked to return serve.#USOpen LIVE BLOG: https://t.co/HI6CbhECf6 pic.twitter.com/qohuvMeS9D

— TENNIS (@Tennis) September 12, 2021

Новак Джокович, най-добрият за всички времена

 
Новак Джокович победи Матео Беретини и спечели своя шести Уимбълдън и общо титла №20 от Големия шлем в кариерата си. Така премахна и последната пречка, която го делеше от окончателното признание, че е най-добрият тенисист в историята. 

Федерер и Надал са големи, но Джокович е по-добър от двамата

С 20 трофея от четирите най-големи турнира се изравни на върха с Рафаел Надал и Роджър Федерер. Девет титли взе в Откритото първенство на Австралия, шест в Уимбълдън, три на Откритото на САЩ и две от Ролан Гарос. Трябва да се напомни, че е единствен от тримата, който държеше едновременно всичките четири трофея от Големия шлем.

Победата в тазгодишния Уимбълдън постави Джокович в позиция да осъществи нещо, което е правил само легендарният австралиец Род Лейвър, а никой в Откритата ера. Лейвър през 1962 и 1969 печели всичките четири турнира от Големия шлем в календарна година. За това на Джокович му липсва само още триумф в Откритото първенство на САЩ, след като през тази година вече завоюва отличията в Автралия, Ролан Гарос и Уимбълдън.

Тенис съвършенство

Най-накрая, 2021 година заради пандемията е и олимпийска, а в случай на злато в Токио и триумф в Ню Йорк, Джокович ще стане първият тенисист печелил утопичния Златен шлем. За достигането на такова тенис съвършенство трябва да се спечелят тези пет турнира, а той засега осигури три и е фаворит на оставащите два.

Ако вземем предвид междуособните резултати на тримата най-добри тенисисти в Откритата ера, Джокович тук отнася победата. Против Федерер има 27 победи и 23 поражения. Във финалите резултатът е 13:6 за сръбския тенисист, който води и в победите против швейцареца в турнирите от Големия шлем (11:6). Против Надал Джокович има резултат 30:28, във финалите води с 15:13, докато Надал е по-успешен в мачовете в Големия шлем (10:7).

Най-дълго трае против най-тежката конкуренция и е заработил най-много пари

Вероятно ще дочака края на годината като първи в класирането на АТП, с което ще стане първият играч в историята на тениса, който чак седем години е завършил на трона. Също така, с 328 седмици на първа позиция вече е рекордьор, а като номер едно е взел най-много точки в една година.

От останалите значими рекорди, Джокович е най-добрият играч в историята по брой спечелени големи турнири (61), с Надал е изравнен по брой Мастърс трофеи (36), спечелил е шест награди за тенисист на годината и е спечелил най-много пари от наградни фондове в историята на спорта - над 150 милиона долара.

Също така е и единственият тенисист в Откритата ера, който два пъти е печелил всичките четири турнира от Големия шлем (двоен кариерен Голям шлем) и единственият, който в кариерата е печелил два пъти всичките девет Мастърс турнири, така наречения Златен Мастърс.

Психическата еволюция на Новак Джокович - предмет, който ще се изучава в университети

Как от черното пате в началото на кариерата, господарят на тениса стана по-твърд от желязо

Може ли по-тежко? Първо да победиш Надал насред Ролан Гарос в мач за който със златни букви, заради качеството, ще пише в антологиите на тениса, а тогава във финала да губиш с 0:2 сета и да победиш 3:2. Ако триумфът над Рафа беше "изкачване на Еверест", както каза Новак, с какви думи да се опише завършващия триумф, завръщането от бездната на Хималаите и спечелването на 19 трофей от Големия шлем?

Да видим нещо друго: Колко са онези, които в неделя следобед и при 0:2 вярваха, че Джокович ще спечели трофея? Отговорът - МНОГО! В някои други спортове, да вярваме в обрата и да успеем да обърнем, това за нас е по-рядко събитие от Халеевата комета. А когато става въпрос за Новак, това идва като - правило. Да, понякога къса нервите на милиони привърженици в Сърбия и чужбина, но вярата в неговия триумф остава непокътната, какъвто и да е резултатът на таблото, докато за последен път топката не докосне клея, тревата, бетона...

Новак Джокович е феномен в световния спорт, но още повече - в сръбския спорт. Защото, такива психически планини, способни да се справят с всички нещастия, на терена, а още повече около и извън него, това още не сме имали, това още не сме виждали. Пълен парадокс е, че колкото повече го нападат по всякакви странни причини, а това наистина вече доби някакви ненормални размери, Джокович е все по-силен на терена, все по-могъщ.

Матс Виландер би казал - все по-свеж! Като портрета на Дориян Грей. Всички тези рани и белези, които му нанасят или се опитват да му нанесат, вероятно отиват някъде другаде, защото на терена, каквато и да е настилката, изглеждат сякаш с някаква непозната алхимия Новак превръща в задвижващо гориво.

Да си психическа скала, робокоп, човек с нерви и сила от желязо са онова което виждаме днес. Но, Новак не е бил такъв винаги. И това е онова което на всички негови успехи, всички титли от Големия шлем, седмици на трона, дава специално измерение, специална патина. Този житейски път, кариера, психическата еволюция на Новак Джокович ще се изучават един ден в университетите.

От момчето, което в началото на кариерата предаваше мачове заради алергия, тежко дишане, което изглеждаше като сламка на вятъра, което вече бяха означили като измамник и то някои, които сега истински му се удивляват, което беше едва ли не грозното пате в световния тенис и поред огромния талант, вечното "трето колело" в сянката на Роджър Федерер и Рафаел Надал... Този момък стана символ, синоним, въплъщение на спортист, който в главата е най-силен в света. Несломим. Непобедим. Недосегаем. Когато разшири зениците, това е знак за онзи от другата страна на мрежата "спасявай се, ако можеш".

Не съществува нито един друг тенисист, нито един друг спортист, който е в състояние за секунда да забрави грешката, пропуска, загубената точка, гейм, сет и да продължи сякаш нищо не се е случило пет-десет секунди по-рано. Може да побеснее, жестикулира, понякога и да псува, но ако се гледа само онзи момент откакто подхвърли топката или изчака противниковия сервис, докато тази точка не стигне до край, Джокович има застрашаваща самодисциплина, самоувереност от милион тона, а в главата спокойствието на монах. И както тази добродетел, тази супер сила, с времето възникна и израсна, острена през всички издигания и спадове, до днес порасна толкова, че съперниците истински се плашат. В моментите когато в четвъртфинала моментът беше на страната на Беретини, Анди Мъри написа в Туитър, че би си заложил къщата, че Новак ще победи. Против Циципас във финала беше достатъчен само един пробив в третия сет и гъркът да започне да се съмнява в себе си, в своята игра, да се разпадне тотално на терена. С два сета преднина. Как се постига това? Къде се учи това?

Имат американците или англичаните, все тая, израз, че не е важна целта, а пътят до нея. Този път, тази истинска еволюция, която премина Джокович, който се е шлайфал върху милион нещастия и стана по-твърд от най-твърдия познат материал на тази планета - това е което ще се помни завинаги. Чак и ако един ден се намери някой да подобри всички рекорди, които ще останат след него когато един ден закачи ракетата на пирона.

Струва си да се обърнем към миналото, да хвърлим поглед 11-12 години назад, да се сетим къде беше тогава Джокович, през какво премина, а докъде стигна днес. Този изминат път, това е неговият най-голям шедьовър. Делото на живота му. Е, това е истинският отговор на онова питане как се става, не шампион, а най-големият на всички времена. Ще бъде Новак най-добрият, най-успешният тенисист някога, в това вече никой не се съмнява, но още сега е най-големият, защото това което той премина, а и продължава да преминава, това не е преминал нито един от неговите най-големи съперници. От момче което идва от страна в която тенисът беше на почти аматьорско ниво, до човека заради когото цялата земя не трепва, привържениците не искат да се поместят от "късметлийското" място, нито да мръднат отдавна вдървения крак "да не докарат карък", докато на Новак му върви добре когато играе за най-големите трофеи.

Имала е Сърбия, хвала на Бога, много големи, велики спортисти. Има ги и сега. И ще ги има. Но, такъв колос... В английския Гардиън в текстовото отразяване на финала им се изплъзна: "Този не е от нашата планета". Не знаем от коя планета идва, но когато се засвири "Боже правде" на Шатрие, докато знамето се издига на пилона, всички знаят от коя държава идва.

Автор: Вуядин Томкович

Суровата доминация на Джокович в изминаващото десетилетие

Новак Джокович за шести път завърши годината като най-добър тенисист в света, а десетилетието оставащо зад нас протече изцяло под знака на сръбския ас.

От 2011 година до края на тази сърбинът записа чак 83 победи над противници от Топ 5, което е повече от Надал и Федерер заедно - 82. Испанецът в тези срещи е печелил 45 пъти, а швейцарецът 37.

Трябва да се каже, че в този период Джокович е спечелил 16 титли от Големия шлем, докато конкурентите му в най-големите турнири на света са стигали до трофеи общо 15 пъти. Новак има спечелени 31 титли Мастърс, 14 повече от Надал и 20 от Федерер.

Световният номер едно има по-добър резултат от двамата си големи съперници, а в отиващото си десетилетие с тях има постижение 43:21. Също така, най-дълго е бил на първо място в класирането на АТП.

Това може би е само още едно от доказателствата защо мнозина смятат Джокович за най-добрият в историята на "белия спорт".

 

Last year I posted a table for "Player of the Decade" (Jan2010-Dec2019)&many people pointed out that the decade is from January 2011 to December 2020.

I promised them I would do another table at the end of this year.

Here it is: Big 3 tennis results for the past 10 years. pic.twitter.com/bFUVUdLpCd

— Yolita🐊 (@Yolitatennis) November 26, 2020