"Глупостта е по-опасен неприятел на доброто, отколкото злото", е написал Дитрих Бонхьофер, немски теолог. Изписвайки това изречение десет години след идването на Адолф Хитлер на върха на властта, тези думи са отразявали тежки уроци натопени в кръв. Бонхьофер е бил част от малък кръг на отпор срещу диктатора в Германия, рискувайки своя живот за идеал.
Било е мрачно време в неговата родина. Тоталната война е обхванала света, а тоталитарен режим контролирал държавата. Бонхьофер е размишлявал как се е стигнало до това. Размишлявал е за природата на злото, но стигнал до заключението, че самото зло не е най-опасният неприятел на доброто. Всъщност, това била глупостта.
Защото срещу злото може да се борим. Както е казал Бонхьофер:
"Злото винаги носи в себе си ключът за собственото унищожение, защото сред хората поне предизвиква дискомфорт. Против глупостта сме безпомощни. Нито протести, нито сила не могат тук нищо да направят; причините тук нямат стойност; на фактите, които противоречат на собствените предразсъдъци просто не трябва да се вярва... Въпреки че фактите са неизбежни, могат просто да се заобиколят като незначителни единични случаи. При това глупакът, за разлика от злия човек, е напълно доволен от себе си; той всъщност става опасен, защото лесно се раздразва и преминава в агресивно състояние. Заради това е нужна повече предпазливост пред глупавия, отколкото пред злия човек. Никога повече няма да опитваме с причини да убеждаваме глупака; това е безсмислено и опасно."
Разбиране на природата на глупостта
След като е написал тези думи, Бонхьофер скоро е арестуван. Умира две години по-късно, убит в концентрационен лагер от нацистите. Човекът е живял в онова което сега изглежда като напълно различна епоха. Все пак, идеите, които ни е оставил имат своето приложение в който и да е век. Защото глупостта не е изчезнала. Вечна е.
Ако искаме да научим как да поправим глупостта, трябва да опитаме да разберем нейната природа. Напълно сигурно е, че глупостта в своята същност не е интелектуално разстройство, а морално разстройство.
Природата на глупостта има своите корени дълбоко в подсъзнанието. Движи я основната механика на човешкия опит. Както са забелязали древните философи, хората са социални животни. Точно тази общителност е в основата на глупостта.
Хората, които живеят сами имат по-малка вероятност да покажат този недостатък, отколкото индивиди в групи. Изводът е, че глупостта не е толкова психологически, колкото социологически проблем. Става очевидно, че всяко силно увеличаване на властта, независимо дали от политическо или религиозно естество, заразява по-голям дял от човечеството с глупост. Сякаш става дума за социално-психологически закон, според който силата на единия изисква глупостта на другия.
Индивидът може да се държи глупаво, но това няма влияние над по-голямото цяло. Обаче, когато група се държи глупаво, това силно се отразява над индивида, увеличавайки цялостния ефект. По много начини, нещо което в началото е имало положителни последици, завършило със забиване на нож в гърба на човечеството.
Човешката природа не се променя с минаване на годините. Вътрешното действие на отделни хора е същото като действието на техните отдалечени предци, които са живели в саваните на Африка преди 50 хиляди години. Някои от тези вътрешни процеси отиват дори и далеч назад, милиони години в миналото когато примитивните мозъци са започнали да се развиват.
Развити са редици евристики, за да се помогне на индивиди да се движат по света. Сред тях, следването на стадото вероятно е най-изтъкнатото. Има смисъл. Когато информациите са оскъдни, да правиш онова което правят другите вероятно е най-добрият начин на действие. За съжаление, това не функционира непрекъснато. В някои случаи може да даде лоши резултати заради когнитивни пристрастия.
Стадното поведение е сред основните причини за глупостта. Редица научни изследвания са показали как отделни хора могат да бъдат насърчавани от тълпата да заемат позиции, които са в противоречие с всякаква логика. В класическо изследване на човешката лудост, психологът Соломон Аш наблюдавал как отделните хора реагират на групата на мнозинството около себе си.
Резултатите били удивителни, но невероятно поразителни, защото показали как се създава глупостта. По време на 12-те опита за съответствие, около 75% от участниците са се съгласили с мнозинството поне веднъж.
Това означава, че 3/4 от хората, които участвали в проучването, са били принудени да кажат отговор, който е очевидно грешен, само заради натиска на връстниците от групата около тях. Този тип процес е в основата на това как глупостта допуска злото да се издигне.
"Силата на единия има нужда от глупостта на другия. Процесът на работа тук не е определени човешки способности, например, интелект, изненадващо да атрофират или затаят. Вместо това, изглежда хората под огромното влияние на растящата мощ са лишени от своята вътрешна независимост и, повече или по-малко съзнателно се отказват от вземане на самостоятелна позиция към обстоятелствата, които се появяват. Фактът, че глупавият човек често е твърдоглав не трябва да ни заслепява за факта, че не е независим."
Както е казал Бонхьофер, "силата на единия има нужда от глупостта на другия". Всички видове популисти, политически предприемачи и измамници използват това психическо състояние на масата. Без подкрепата на широки аспекти от обществото, никой от тези индивиди жадни за власт не биха могли да я получат.
Хората, обхванати от глупостта, се държат като обсебени. Техният логически дял от мозъка е изключен. Такава особа започва да се държи като политическо зомби, на което не му се отдава никаква логика или обсъждане на фактите. Вместо това те функционират на ниво лозунги и наземни викове.
"По време на разговор с такава особа практически се усеща, че изобщо не се говори с този човек, а с лозунги, крилати фрази и сходни, които са я превзели. Омагьосана е, заслепена, заробена и малтретирана в самото си същество. Ставайки такъв безсмислен инструмент, глупавият човек ще бъде способен на всяко зло, а в същото време неспособен да види, че е зло."
Разбира се, тези истории никога не биха означавали нищо, ако хората не им вярват. За съжаление, глупостта побеждава разума.
За Бонхьофер глупостта не е била проблем на индивида. Вместо това, става дума за събиране на група хора. Лудостта намира своята сила в тълпата.
Това е ехо от добре познат афоризъм на Фридрих Ницше, че макар лудостта да е рядкост сред индивидите, то като цяло е правило в групите, партиите, нациите и епохите.
Бонхьофер умира заради участие в заговор против Адолф Хитлер на 9 април 1945 година в концентрационен лагер Флосенбург. Само две седмици преди американски войски да освободят лагера.
