Обществата с тип на управление като Римската империя и китайската династия Мин са пропадали по-трудно от онези в които е властвала тиранична диктатура, това е заключението на ново изследване. Въпреки това, пропадането на политическите системи, които не са се концентрирали над богатството и властта са оставяли по-големи последици отколкото когато са пропадали тиранични и корумпирани режими.
"Въпреки че добрите управления са могли да продължават по-дълго от корумпираните режими, те са имали по-катастрофален крах, в моментите когато новите лидери са подривали обществените договори с народа", пише в изследването.
Антрополозите са разгледали широка, глобална проба от 30 предмодерни общества, включително Римската империя и един от нейните най-забележителни владетели Комод, който е бил по-заинтересован за надбягвания с колесници отколкото за управлението на държавата.
Без оглед дали обществата се владеят от немилосърдни диктатори или добронамерени представители, те с времето се разпадат - но с различна степен на сериозност, изтъква екипът в своето изследване, публикувано в списание Frontiers in Political Science.
"Нашите открития дават прозрения, които би трябвало да важат и за сегашните обстоятелства", казва водещият автор Ричард Блентън от Университета в Индиана.
"Най-важното е, че обществата, чак и онези в които се управлява добре, които се развиват и в които повечето граждани се ценят високо, все пак са крехки човешки конструкции, които могат да се разпаднат", допълва той.
Екипът детайлно е разгледал властването на четири общества - Римската империя, китайската династия Мин, индийската Моголска империя и Венецианската република.
Тези четири общества са "процъфтели" в миналото и имали относително еднакво разпределение на властта и богатствата в сравнение с много други разглеждани случаи.
Например, в китайската династия Мин, нейният основател започнал политически реформи в края на 14 век, за да се подобри способността на държавата да служи на общото добруване на обществото.
Всичките четири примера са "започнали във фазата на интензивно изграждане на държавата" с намерението да градят "функционални системи на добро управление", казват изследователите.
Въпреки това, четирите примера са изглеждали различно от онова което днес се смята за "добро управление", защото не са имали да речем - народни избори.
"В основата, не е имало изборна демокрация в модерния смисъл, така че ако искате да сравните доброто управление в настоящето с добрите управления в миналото, не можете да ги мерите с ролята на изборите, толкова важна в съвременните демокрации", казва авторът на изследването Гари Файнмен от Чикагския музей.
"Не са имали избори, но са имали някакъв вид проверки на властващите и механизми за въвеждане на равновесие заради концентрацията на лична власт и богатства", обяснява Файнмен.
Обществата с добро управление са съществували по-дълго от автократичните управления, които държат властта концентрирана в една особа или малка група.
"Историята има възможност да ни каже нещо..."
Венеция, например, е била в състояние да удържи своя морален кодекс и добри управленски практики далеч по-дълго от примера с Мин, Моголите и Рим, защото е имала ефикасна процедура за отзоваване, която се е изпълнявала в няколко случая.
Въпреки това, когато "добрата" власт се разпаднала, за гражданите всъщност е било по-трудно, защото във всекидневния живот те се осланяли на правилата на тази власт.
Споменатите четири общества са се "разпаднали" и приключили когато ръководството "необяснимо подкопало по-ранните цели, основните ценности и практики", твърди екипът учени.
Все пак, нарастващото неравенство, концентрацията на политическа мощ, укриването на данъци, спадането на нивото на обществените услуги - и днес са очевидни в демократичните страни.
"Онова което виждам около себе си изглежда като онова забелязах, проучвайки общества от далечната история, и сега същото това преживявам в своя личен живот", заяви Файнмен.
Ученето за това какво е довело до пропадането на обществата в миналото може да ни помогне сега да направим по-добри избори в смисъла на изграждане на едно общество.
"Историята има възможност да ни каже нещо. Това не означава, че ще се повтори с точност и по същия начин, но има тази тенденция - когато става въпрос за общества и типове управление. Затова от тези ситуации, които проучвахме трябва да си извадим уроци и да разберем поуките", заключи Файнмен.
