Удовичич: Година на рекорди, но границите ги поставяме ние

Министърът на младежта и спорта на Сърбия Ваня Удовичич изтъкна, че 2017 е била година на рекорди за сръбския спорт и обеща, че 2018 ще бъде още по-добра, защото границите са поставени високо. Както каза министърът, от неговата позиция е неблагодарно да изтъква което и да е събитие, но все пак в първи план би изтъкнал всички манифестации на които Сърбия е била домакин, а през тази година те са били 90.

"Всяко от тези събития е важно, защото нашата публика е гледала най-добрите спортисти, а от друга страна това е най-добрата мотивация за децата да се занимават със спорт. Тази година е абсолютно рекордна по брой медали по отношение на миналата, която също беше рекордна, от 37 стигнахме до 44", заяви Удовичич пред ТАНЮГ.

Ако се налага, казва, че би отделил всеки медал, който са спечелили юношите и кадетите.

"Тези медали са може би и по-драги от останалите, защото от тях очакваме да продължат по стъпките на славните спортисти. А тази година в младежките категории са спечелени 732 медала", разкри Удовичич.

Запитан какво с най-голямо удоволствие би забравил от спортната 2017, отговори, че това е всеки четвъртфинал, който сръбските спортисти са изгубили, всяка загуба, всеки мач, който е "отнел медал от гърдите".

"Но, отново, знам че загубите за спортистите са най-големия мотив, да се отиде на нова тренировка и да се стигне до успех", допълни.

Така, допълва, функционира и министерството на което е начело, защото той е човек от системата на спорта, спортът го е оформил и обича да се състезава и непрекъснато "играе мачове".

"Сърбия е държава на спорта и младите, разбити са всички рекорди, брой спечелени медали, брой новоизградени инфраструктурни обекти, започнати и завършени, увеличен е броят стипендии, не закъсняваме нито ден с изплащанията, увеличен е броят на стипендиите във Фонда за млади таланти, по-голям брой лагери за младите... Онова което е най-важно, през тази година победихме всички бройки от миналата, а съм уверен, че и през следващата ще имаме рекордна година във всеки смисъл".

Удовичич изтъкна и че винаги може по-добре и допълва, че и като играч винаги е смятал, и когато се спечели най-голямо отличие, че е могло по-добре.

"Има простор за напредък, никога не е достатъчно. Границите са там, където ние ги поставим. Ние сме поставили границите високо и с тези високи бройки искаме да се състезаваме", отправи послание Удовичич.

Дойдох от Германия на сватба в Крушевац: Като давах плика преживях най-големия срам в живота си

"Като живееш "от другата страна", всички мислят, че си пълен с пари и само сипваш. Беше така през деветдесетте, защото тогава в Сърбия и Босна беше невъзможно да се заработи повече от няколко марки месечно, народът се кърпеше, а западна Европа колкото и да беше скъпа, все пак беше ниво за държавите на Балканите. Идваш тук с онова което ти остане там и си цар. Черпиш, купуваш подаръци и всички щастливи.

А тогава остаряваш. Някой се разболява, харчиш пари за лекари, кърпиш край с край. Аз останах без мъж, синът пропиля почти всичко на хазарт. Разпаднахме се като семейство, аз останах сама пред старите дни да работя.

Племенница от Крушевац неотдавна ме покани на сватба. И казах, че ще дойда. И ме беше срам.

Понесох двеста евро, нямам повече. Всъщност, имам повече, но трябва нещо да оставя настрана, какво да правя когато загубя сили, кой знае какво ще се случи утре, съмнявам се, че днешните млади роднини ще дотичат да ме лекуват и помогнат.

Сватбата беше хубава, но щом дадох плика, видях очи, които се цъклят. Всички гледаха в някога богатата роднина от Германия, от мен всички, разбира се, очакваха да дойда с голям стил.

Но не беше така. А исках. Исках и желаех, но животът преобърна всичко.

И после на другия ден разговаряхме с младоженците какво са получили, говореха как не им е важно, но беше, беше. Няколко пъти казаха, че някакви бедни роднини от Босна са донесли 500 евро, как са се задължили, защото дълго чакали племенницата да се омъжи.

А аз така.

Бях ядосана на себе си. Нямаше да пропадна да отделя повече. Беше ми криво, защото ме обичат и добре ме нагостиха. А от друга страна, трябва нещо да оставя и за не дай боже...

Дали постъпих правилно? Не знам. Надявам се, че ще бъдат по-добри времена, всички да имаме и никога да не се мисли за съдържанието на плика.

Така имах впечатлението, че съм се посрамила, не защото те няма да ме обичат заради двеста евро, а защото на младостта искам да дам повече, искам да им помогна, искам парите да не са им проблем. Само пустите желания останаха..."

Радмила, 53 г

Завръщането на Джокович се отлага, оттегли се от турнира в Абу Даби

Новак Джокович няма да участва на демонстративния турнир в Абу Даби. Новак отново е усетил болка в лакътя, заради което лекарите го посъветвали да не рискува и веднага да продължи с терапията.

Любителите на тениса ще трябва да изчакат още малко за (дълго очакваното) завръщане на Новак Джокович.

Днес трябваше да играе срещу Баутиста Агут на демонстративния турнир в Абу Даби, но се оттегли.

"Изключително съм разочарован, че съм принуден да се оттегля от турнира в Абу Даби. За съжаление, в последните два дни отново се появи болката в лакътя и след преглед лекарите ме посъветваха да не рискувам, трябва да пропусна този турнир, и веднага да продължа с терапията", заяви Джокович.

Новак игра последния си мач през юли тази година, когато заради травма в лакътя се отказа в четвъртфинал на Уимбълдън срещу Томаш Бердих.

"Много съм тъжен, защото с нетърпение чаках отново да започна да играя официални мачове. Наслаждавах се в подготовката и се радвах на турнира в Абу Даби, където обичам да играя. Остава ми да приема тази ситуация и да изчакам резултатите от терапията, за да мога да се върна на терена и да вляза в пълен ритъм", сподели Джокович.

Новата ситуация, по думите на Новак, може да повлияе върху началото на сезона и плана за турнирите, но окончателно решение ще вземе в идните дни.

Кральево и затънтени села са хит между българските туристи за Нова година

Тази година голям брой българи ще посрещнат Нова година в Сърбия. Българските туроператори предлагат празнични пакети за Белград, Нови Сад, Ниш, но "тотален хит" тази година е, изглежда, Кральево. Гостите от България са купили цели хотели и угостителни обекти, чак и онези високо по бърдата.

Жителите на Рудна и Лопатница, села в подножието на Голия и Троглав с изненада очакват гостите от България, защото тях предимно по време на новогодишните празници са ги посещавали само селските комшии.

"Търсиха за посрещането да имат само прасе, ще има и наши традиционни ястия, царевичен хляб, сирене, каймак, шунка. Искаха музиката да е без озвучител и да свалим песните на Цеца и Шабан", казва Светислав Павлович от етно село "Бисер" в Лопатница.

В Туристическата организация на Кральево не се съмняват, че всички селски домакини ще се справят и ще има новогодишен берекет.

"Знаят нашите домакини да се оправят в интернет, неотдавна имахме и Панаир на селския туризъм на който ги обучавахме, макар че повечето вече добре се справяха, но не е било напразно, както показа и тази Нова година", обяснява Игор Тешич от Туристическа организация Кральево.

За новогодишната нощ Кральево очаква около 500 български туристи, които са закупили и най-големите градски хотели.

"Идват организирано за два дни, имаме и агенции, които довеждат група за три дни. Идват на 30 декември и остават до 1 януари", казва Мария Попович от хотел "Турист" в Кральево.

В хостелите има разнообразни компании. Те са резервирани от гости от Дания, Украйна и Норвегия. Що се отнася до кральевчаните, 70% от тях за Нова година ще останат вкъщи със семейството.

Белградчани поставиха надгробна плоча на Леми Килмистър

От смъртта на популярния музикант Леми Килмистър изминаха две години, а група белградчани реши да отбележи годишнината с подходящ жест.

"Втората година от напускането на Леми Килмистър беше отбелязана в Белград, с поставянето на надгробна плоча на Лекино Бърдо отстрана на тези легенди", написа познатия хуманитарен деец Йован Симич на своя профил в Туитър. В последствие коригира мястото - Лион, площад на ъгъла на две от големите улици в града.

Druga godina od odlaska Lemija Kilmistera obeležena u Beogradu, postavljanjem spomen-ploče na Lekinom Brdu od strane ovih legendi 👊🤘#Motorhead #LemmyKilmister pic.twitter.com/aOBBZyvMV2

— Jovan Simić (@simke33) December 28, 2017

Певецът и басист на "Моторхед" почина на 28 декември 2015 година, след кратко и тежко боледуване.

Бандата "Моторхед" е най-известна с хита от 1980 година "Ace Of Spades".

Припомняме, недълго след смъртта на Леми, група граждани публикува в сараевския вестник "Дневни аваз" некролог за починалия музикант.

Тони Надал: Новак беше неудържим, по-завършен от Роджър

Тони Надал от следващата година няма да се намира в бокса на Рафаел Надал, след като след повече от две десетилетия реши да се посвети на работа с деца.

Дългогодишният треньор на един от най-добрите играчи в света, говори за племенника си, Новак и Роджър, като за триото най-добри играчи в историята на тениса.

"Рафаел е най-добър в историята на клей, Федерер на трева, а Джокович на твърда настилка", заяви Тони Надал, цитиран от испанския портал "Canal4Diario".

Освен това, Тони изтъкна, че Джокович преди два сезона е бил неудържим и по-завършен играч от Роджър Федерер.

"Джокович преди две години беше неудържим, неговата игра беше по-завършена от тази на Федерер. Точно е, че Федерер имаше чудесна година, но когато Рафа играеше срещу Новак, не знаех коя тактика да използвам", изтъкна Тони.

Известно е, че Тони много цени сръбския тенисист, добре известен е анекдотът разказан от чичото на Рафаел по-рано. Тони видял младия, непознат, Джокович как тренира с Хуан Монако и само малко му било нужно да каже на Рафа "Рафа, имаме проблем", имайки предвид играта на сърбина.

"Играенето срещу Федерер и Джокович никога не е късмет, но е добро за тениса. Те се бутаха един друг да работят упорито, да повдигат нивото на играта си и да тренират повече, тъй като знаеха, че този най-добър удар може да не им е достатъчен за победа", заяви Тони.

Главен треньор на "Бика от Майорка" ще бъде Карлос Моя, докато Тони ще се посвети на работа с деца в тенис академията, като не е отхвърлил възможността да тренира някой друг играч от АТП. 

Ноле му се поклони, така никой не го е финтирал

Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович брои дните до завръщането на терена, след пауза от шест месеца заради контузия на Уимбълдън.

Джокович тренира и се подготвя за участия в Абу Даби, Доха и първия турнир от Големия шлем от сезона в Австралия.

На една от тренировките спаринг партньора го изигра по време на сервиса, замахна за стандартно изпълнение, но удари топката с бекхенд няколко секунди по-късно.

На Новак не остана нищо друго освен да дойде на мрежата и да честити на съперника.

Таекуондо, каяк, водна топка и волейбол обраха спортните награди в Сърбия

Олимпийският комитет на Сърбия избра най-добрите спортисти и отбори в страната за 2017 година. В конкуренцията при мъжете признанието получиха Марко Томичевич и Миленко Зорич, докато Милица Мандич е най-добрата спортистка за изминаващата година. Националният отбор по водна топка е най-добър при мъжете, а този по волейбол при жените.

Официалната церемония беше проведена в Народното събрание, а уводната реч произнесе Божидар Малкович, президент на Олимпийския комитет на Сърбия, който честити на всички спортисти за успешната 2017 година, допълвайки че Сърбия през тази година е спечелила осем олимпийски медала, както и над 20 медала на световни първенства в олимпийски дисциплини.

Най-добрата спортистка за 2017 година е таекуондистката Милица Мандич, световна шампионка и европейска вицешампионка.

Най-успешните спортисти в отминаващата година са каякарите Марко Томичевич и Миленко Зорич, които спечелиха световно злато и европейско сребро.

Националният отбор по водна топка на Сърбия е избран за най-добър мъжки състав, докато най-успешен треньор през 2017 г е Драган Йович, селекционер на националния отбор по таекуондо.

За най-добра млада спортистка на Сърбия е прогласена волейболистката Тияна Бошкович, докато волейболният национален отбор е най-добър при жените.

На официалната церемония присъстваха голям брой спортисти и спортни работници, както и министърът на спорта и младежта Ваня Удовичич.

Специално признание получиха джудистът Неманя Майдов, борецът Виктор Немеш, както и таекуондистката Ваня Станкович, които в своите дисциплини през 2017 година станаха шампиони на света.

Признанието "Олимпийско сърце" получи Владимир Цветкович.

Милица Дабович стана майка

Бившият капитан на женския национален отбор по баскетбол на Сърбия Милица Дабович вече е майка. Доскорошната баскетболистка роди момченце в една частна болница в Дединье вчера, а както бе разкрила и по-рано името му е Стефан.

- Моята радост няма край, сега съм най-щастливата майка на света. Животът за мен сега вече има съвсем друго измерение. Всички от моето семейство и най-близките ми приятели са много щастливи за мен - сподели Милица пред "Ало".

Милица Дабович

Преди раждането тя организира празненство по повод голямото събитие, а наскоро призна, че ще отглежда детето сама.

- Нищо лошо не се е случило между нас, просто се разделихме! Той тръгна по своя, а аз по моя път. Никога не съм обичала да се осланям на нечия помощ, всичко в живота съм правила сама и така ще бъде и този път. Така че не ми беше трудно да взема решението да гледам детето сама. За мен това ще е истинско наслаждение. Няма да преча на бащата да вижда сина си и може да го прави когато поиска, но и няма да настоявам, ако не иска - сподели Милица и допълни:

Милица Дабович

- Не ме интересува какво ще мислят другите за моето решение да съм самостоятелна майка. Никога не ми е било важно мнението на другите и сега не е. Изобщо не мисля за това. Винаги съм мечтала за деня когато ще стана майка и се радвам. В моето сърце в момента има място за любов и щастие.

Звезда във възход

И ако по света с десетилетия е бил утвърден като автомобил от висок и среден клас, Мерцедес-Бенц по нашите простори винаги е делил обществото. От една страна, това е бил автомобил в който се е возил лично Тито, а от друга, следвала го е репутацията на тромав автомобил за таксиметрови шофьори и гастарбайтери. Така "конската глава" и серията W123 са останали в колективната памет свързани с негативна картина, въпреки че в остатъка от Европа, а особено в САЩ с пълно право се смятат за желани класики. Нито наследникът на тези два автомобила не е имал по-добър образ, особено белязан от турбулентните времена в които се е появил.

Нашето скорошно посещение в Падуа ни увери, че дори и обикновена W124 лимузина става интересна за колекционерите, но в тази йерархия голямо предимство имат моделите с две врати с означенията C124 и А124. Както е с предходниците от серии 123 и 115, купетата на Мерцедес имат специално място в тукашната автомобилна митология, най-вече заради това, че не са могли да бъдат свързани с таксита, а заради своята по-висока цена рядко са се появявали паркирани зад порта с каменни лъвове. От друга страна, те са били свързвани с всичко и веднага философията, която доживяла своя зенит точно в годините когато купе версията на този автомобил е била актуален модел, а тази аура го следва и днес, почти тридесет години след представянето му пред света.

Когато всички предразсъдъци и конотации се оставят настрана, Мерцедес-Бенц С124 е сигурен бъдещ класик, автомобил, който със своите качества е заслужил този статус. Онова което ме привлече към него са отмерените линии, които са издържали теста на времето и неговата пословична надеждност, а най-вече усещането за спокойствие и сигурност в седалките от кариран плат. След няколко месеца търсене и кандидати, които не изпълниха необходимите условия, се появи истински екземпляр. В Сърбия е дошъл по дълъг път - 1991 година е продаден в Германия, след това е провел няколко години в Италия, откъдето е дошъл в Сърбия.

Като всеки автомобил, който се приближава към тридесетте години, и този е дошъл със своя пакет силни и слаби страни. Между първите са напълно функционален люк, добре запазена каросерия с тази известна комбинация от текстил и дърво, друга не бих и предпочел, но този списък всяка седмица се смалява. Наистина, неговият мотор въпреки обема не предлага никаква производителност, която да смести този автомобил като спортен, или близко възбуждащи автомобили, но това така или иначе не е черта, която го прави обичан. Преди всичко, това е усещането за спокойствие по време на безцелното градско шофиране, или все пак при кръстосването на открити пътища, където той показва за какво всъщност е направен.

Чак и след три десетилетия, в този момент от времето когато неговата стойност е на най-ниската си точка, Мерцедес-Бенц С124 е звезда, която сияе както и когато се е родила през април 1987 година. Като последният Мерцедес купе от старата школа, този автомобил е модерен класик, чийто ренесанс тепърва идва.

Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич

Почина тригодишният син на Сърджан Тодорович

Голяма трагедия сполетя семейството на известния сръбски актьор Сърджан Тодорович - неговият тригодишен син е починал вчера в семейния апартамент във Врачар.

По неофициална информация детето е починало от отравяне.

Бърза помощ е пристигнала бързо на място, но реанимацията не успяла да спаси момченцето.

Сърджан Жика Тодорович и неговата съпруга Ана се сдобиха със син на 4 май 2014 година. Жика и Ана са в брак вече десет години, а тяхната любов започва на Ада Бояна. Бързо се венчали, а преди три години им се роди син на който дадоха името Деян.

Жика неотдавна сподели, че ролята на баща го е променила.

- Животът ми се обърна на 180 градуса, всичко е различно, няма вече излизания, отговорността е много по-голяма. И преди да се сдобия със син престанах да излизам, просто съм в такива години, че трябва да кажа стоп в един момент - заяви Жика в едно интервю.

Норвежки хардкор хор пее сръбска детска песничка за дядо Мраз

Норвежкият хардкор хор "Свартламон" продължава да се обръща към сръбската музика, след като миналата година въодушеви с изпълнението на "Заклео се бумбар", предстоящите празници отбелязва със своя версия на песничката "Деда Мразе"!

Тези "гърлени" момчета миналата година представиха своя версия на детска песничка на чудесен сръбски език и тя за кратко време набра популярност. Сега се завръщат с ново изпълнение на класическа песен за деца!

Споменатият хор е създаден от протест срещу градските власти в Трондхайм, които искали да разрушат част от града в който живеят повечето от около 50-те членове. Хорът е съставен от мъже (най-младият е на 20, а най-старият на 60 години), които имат различни занимания, от работник във фабрика през зъболекар, учител, ИТ специалист, до адвокат. Но всички са, казват, заклети пънкари и рокаджии.

Чуйте тяхната версия на "Деда Мразе"!

Сьодерлинг: Най-добрият Джокович би победил най-добрия Федерер

Шведът Робин Сьодерлинг смята, че в сблъсък между намиращи се в най-добра форма Новак Джокович и Роджър Федерер би победил сръбският тенисист.

Някогашният четвърти играч в света трябваше да приключи кариерата си на 26 години заради непрекъснато подновяващата се мононуклеоза.

В изказване пред британския "Тенисмеш" Сьодерлинг казва, че Новак на върха на формата си би триумфирал срещу Роджър в най-доброто си издание.

"Ако и двамата са в топ, най-добра, форма... Смятам че Новак би победил Роджър повече пъти отколкото обратното", смята шведът.

Скандинавецът обясни защо мисли, че Новак би бил по-добър от Федерер.

"Движеше се толкова добре и връщаше всички топки. Това би било наистина трудно за Федерер, защото обича да играе бързо, малко би се паникьосал", сподели Сьодерлинг.

Той ще остане запомнен като тенисистът, който през 2009 година победи Рафаел Надал в четвъртфинал на Ролан Гарос с което прекъсна поредицата на испанеца от 31 поредни спечелени двубоя на Откритото първенство на Франция.

"Винаги съм имал трудни сблъсъци с Роджър. Когато съм играл срещу Джокович или Надал, напусках терена и усещах, че съм играл добре. Но срещу Федерер, винаги се усещах зле", разкри Сьодерлинг.

В изиграните досега 45 мача помежду им Джокович води с 23:22 победи.

Африкански клошар стана световно известен с изобретението си... в тениска на Партизан

Младеж от ЮАР стана световно известен заради своето необичайно изобретение, но на Балканите и най-вече в Сърбия е интересен и заради облеклото си, а именно - тениска на Партизан.

- Ако някой младеж на 20 години в САЩ направи нещо такова, сигурно ще завърши в Гугъл - се казва във видеоклипа на "Нас Дейли" за Мпо от ЮАР.

Става въпрос за момче което е успяло от смет, най-вече кенове и пластмаса, да направи робот и да го накара да се движи, а дори и да повдига неща.

Онова което ни е особено интересно е, че в това видео Мпо носи червено-синия екип на Партизан от сезон 2004/2005.

Откъде има тази част от екипировката на Партизан засега остава неизвестно. Първата асоциация е въздействието което върху тамошния футбол остави бившият треньор на "черно-белите" Владимир Вермезович докато работи в ЮАР, кой знае...

Този младеж сподели, че за това изобретение са му били необходими 20 дни да го направи, но и е единственият, който работи нещо и издържа семейство от четири члена.

Джокович и Щепанек ви поздравяват с празнично настроение

За тези, които следят тениса е познато, че Радек Щепанек стана част от треньорския щаб на Новак Джокович и още в началото на тяхното сътрудничество се забелязва, че се забавляват много добре когато са заедно.

Чрез Инстаграм станахме свидетели на поздравление отстрана на сърбина и чеха, които са странно облечени, към своите почитатели с което им честитят предстоящите празници.

Джокович е в процес на оправяне от контузия, която го извади от терените за няколко месеца, а първият турнир на който ще участва след паузата е в Доха, преди Откритото първенство на Австралия.

Novak Djokovic and Radek Stepanek wish you a Merry Christmas and Happy New Year 🎶🎶🎶😂😂 via @atpworldtour #novakdjokovic #djokovic #radekstepanek #nolefan

Публикация, споделена от Novak Djokovic Fan Club (@novakfanclub) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Франс прес: Хага разлюля образа на Туджман

Франьо Туджман за много хървати остава "баща на нацията", герой на независимостта, но за международното право той сега е съучастник в движение за етническо прочистване по време на войната в Босна и Херцеговина, пише агенция "Франс прес".

Когато през 2016 година трябваше да се кръсти новото загребско летище, името "Франьо Туджман" имаше смисъл. Но, Хагският трибунал в края на ноември, в своята последна присъда, намери за виновни шестима бивши лидери на хърватите в Босна и Херцеговина за обединен злодеен отряд, в който е бил включен и Франьо Туджман, пише френската агенция АФП.

"Крайната цел" на отряда е било етническото прочистване на бошняците през 1993 и 1994 година.

Вината на Туджман беше засенчена от шока, който предизвика самоубийството в съда на един от военнопрестъпниците Слободан Праляк.

Все пак, бившата прокурорка на Хагския трибунал Карла Дел Понте по-рано каза, че Туждман е избегнал обвинение само заради смъртта от рак на 77 години.

За мнозина хървати, атаката срещу Франьо Туджман означава атака срещу държавата. Те били "с право изненадани" от тази присъда на Трибунала, оценява "Нови лист" след присъдата.

Това решение "поставя под въпрос какво мислим за себе си", цитира "Франс прес" коментара на хърватския вестник.

Церемонията с която се отбеляза годишнина от смъртта на Туджман се проведе на 10 декември както и всяка година, а най-висши официални лица положиха цветя и венци в националните цветове на неговата гробница от черен мрамор в Загреб.

"Туджман и Хърватия са едно и също"

Франьо Туджман, комунистически генерал, който се превърна в националистически дисидент, води държавата от обявяването на независимостта през 1991 година до своята смърт, през няколко години война срещу сръбските сили, пише АФП.

Бившата премиерка Ядранка Косор казва, че "силата и вещината" на Туджман са дали възможност на хърватите да предизвикат "една от най-силните армии в Европа, Югославската народна армия".

За други хървати Туджман отдавна е паднал от своя пиедестал.

"Няма съмнение, че военните и политически лидери на босненските хървати", които са осъдени в Хага, "са били под директното влияние и контрол на Загреб", казва историкът Хрвойе Класич, професор в Университета в Загреб.

Класич предупреждава за "култ към личността и табута" хвърлени в обществения дебат.

"Всяка критика на Туджман и неговата политика се смята за критика към самата Хърватия, което е катастрофално", казва Класич.

"Завръщане на негативните тенденции"

Поред неговата роля в осъществяването на независимостта на Хърватия, годините на Туджман са белязани от авторитарни тенденции, както и корупция, която е следвала процеса на приватизация.

Отсъствието на ключови чуждестранни официални лица на неговото погребение илюстрира международната изолация на Туджман.

Хърватските политически лидери най-напред се дистанцираха от него, включително и ХДЗ, но все пак се "върнаха към негативното наследство на Туджман", заяви Весна Тершелич от Документи, организации за защита на човешките права, която е специализирана за военните престъпления.

Маркус Танер, автор на книгата "Хърватия: нация създадена във война", поставя под въпрос влиянието на присъдата.

Хърватия, като членка на Европейския съюз и НАТО, "се усеща по-малко отговорна и потърпевша от такъв тип присъди, отколкото би бил случая преди десет години", оценява Танер, пише "Франс прес".

Сръбското хоро влезе в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

Традиционният народен танц хоро е вписан в Официалния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, съобщи Етнографският музей на Сърбия.

Решението за вписването на хорото в списъка на ЮНЕСКО е взето днес, 7 декември 2017 година, от Комитета за запазване на нематериалното културно наследство, на своето 12-то редовно заседание което се провежда на остров Чеджу в Южна Корея.

Хорото е най-разпространеният танц на територията на цяла Сърбия, а поред сръбското православно население, което го смята за символ на националната идентичност, изпълняват го и други етнически и верски общности.

Най-старите версии моравац и кукуньеш са записани на територията на Централна Сърбия във втората половина на 19 век.

"Вписването на елемент в списъка на ЮНЕСКО е значително, не само заради това, че този сегмент на нематериалното културно наследство ще стане международно видим, а и заради това че различни общности по-ясно ще видят, че делят общо наследство, ще ги подтикне да комуникират в по-голяма степен и да бъдат готови да участват в общи активности, програми и проекти за запазване и пренасяне на елементите", пише Етнографският музей на западната съседка на своята страница.

Също така вписването на елемента дава възможност на неговите носители, а особено младите хора, да разберат важността на собствената традиция и да се посветят на запазване на елемента и собственото нематериално културно наследство.

За активното присъствие на хорото, което е един от важните критерии, който е необходим за изпълнение за вписване в списъка на ЮНЕСКО, свидетелства големият брой официални и неофициални образователни програми, които се организират в институциите на културата и редицата манифестации на които хорото се изпълнява като част от официални състезателни и представителни програми.

Хорото се изпълнява и като спонтанна активност на събрани участници, както е на съборите в Гуча и в Топола, но и на частни празници - сватби, раждания, кръщене, отпразнуване на пълнолетие, завършване на училище.

За разпознаване на значението на хорото в обществото, както и за неговото почитане като дял от живата танцова практика в Сърбия, от особено значение е фактът, че ученето на основни елементи на танците е част от официалната система на образование.

Образованието за хорото е включено в програмите на музикалното и физическото възпитание за основни и средни училища, а много често присъства и в детските градини.

На ниво висше образование то е предмет на проучване, не само за образователните и научните институции, които се занимават с изучаване на традиционни народни танци и музикални форми, а и на онези институции, които образоват бъдещите специалисти за работа в училищата и работата с младите.

"Все пак, предаването в рамките на семейството, на частни събирания и чрез образование е доминантен начин за пренасяне на елемента. Като част от семейни и частни събирания, изпълнението на хорото е обща активност, в която участват всички членове на домакинствата, от най-младите до най-старите, тези знания и вещини в танцуването на хоро се пренасят чрез непосредствено участие, в рамките на семейството, общността, между връстници", пише на сайта на Етнографския музей.

Процедурата за вписване в списъка на ЮНЕСКО е започната през 2015 година

На основата на решение на Националния комитет на нематериално културно наследство през декември 2015 година е започната процедура за вписване на хорото, която е вписана в Националния регистър от юни 2012, под името хоро в три, хоро в шест, на Представителния списък нематериално културно наследство на човечеството.

Центърът за нематериално културно наследство в Етнографския музей в Белград е подготвил в съответствие с поставените стандарти по отношение на съдържание и технически характеристики, досие за номинация, което през март 2016 година Министерството на културата е упътило в процедура за приемане.

Досието е подготвено в сътрудничество с предлагащите елементи за списъка на ЮНЕСКО, Факултетът за музикално изкуство, Ансамбълът за традиционни танци "Коло" и Центърът за изследване и запазване на традиционните танци в Сърбия.

Изграждането на досието за номинация е създадено с участието на единици, местни общности, институции, неправителствени организации, сдружения на специалисти, които чрез събиране и подписване на писма за съгласие, осигуряване на видео или фото документация, активно допринесоха за създаването на досието на номинацията.

Надал: Федерер е най-добрият в историята на тениса, Джокович най-трудният противник

Световният номер едно в тениса Рафаел Надал призна, че технически му е най-трудно да играе срещу Новак Джокович, а Роджър Федерер е най-добрият в историята на тениса. Испанецът, който срещу Джокович има негативен резултат (24:26), сподели че когато сърбинът е бил на върха на кариерата, е бил убеден, че не може да го победи.

"Федерер е най-добрият тенисист в историята... Дали и най-добрият срещу когото съм играл? Не знам, може би, неговите титли доказват, но на техническо ниво, когато Джокович записваше най-добрите си резултати, имах усещането сякаш играя срещу непобедим", заяви Надал пред Евроспорт.

Надал завърши годината като първи в листата на АТП, спечели Ролан Гарос и Откритото първенство на САЩ и с 16 титли от Големия шлем се намира на само три от рекордьора Федерер, докато Джокович завърши под №12 заради контузия и пауза от юли.

Надал се записа за участие на демонстративния турнир в Абу Даби, където ще бъде и Джокович, а през новия сезон преди Откритото първенство на Австралия ще играе само в Бризбейн.

Афтонбладет: На хърватите не им е мястото в ЕС, славят престъпниците. България е известна само с корупция и износ на просяци

Водещият шведски вестник "Афтонбладет" публикува остра критика за славенето на осъдения военнопрестъпник Слободан Праляк в Хърватия, подписана от Петер Кадхамар, един от най-известните шведски журналисти, който е автор и на книга за Сребреница.

Афтонбладет е един от най-тиражните всекидневници в Скандинавия, който всеки ден има около три милиона и половина читатели, а политически представя гласа на левите либерали в Швеция, пише хърватският портал Индекс.

Кадхамар пише, че Хърватия със славенето на Праляк е "плюла в лицето на Швеция и Европейския съюз, но продължава да обича европейските пари".

"Може да се каже, че неговото явно самоубийство е продължение на политика на нихилизма и разорението, които характеризираха войната в Босна и Херцеговина", публикува Афтонбладет.

Вестникът подсеща, че в хагската присъда е потвърдено, че Праляк и останалите от херцеговската шесторка са осъдени за "дълъг низ престъпления - прогонване на цивилно население, затваряне на хора в лагери, убиване и унищожаване на имущество, използване на заробени за труд и като живи щитове, етническо прочистване на мюсюлманско население."

Съобщава се, че цялата история за "военнопрестъпника" можела да завърши със самоубийството на Праляк, но президентката на Хърватия Колинда Грабар Китарович заради това е прекъснала официално посещение в Исландия и тогава казала, че актът на Праляк удря в сърцето хърватския народ, докато премиерът Андрей Пленкович явно изяви съболезнования на "семейството на убиеца".

Изразява се също така шок, че в хърватския парламент е проведена минута мълчание и че на главния загребски площад под снимката на Праляк се палят свещи.

"Това се случва в държава, която е членка на ЕС, насред нашата цивилизована демократична общност. Срамно. Култът към мъртвия убиец показва застрашаващ недостатък на демократичния инстинкт", пише колумнистът на Афтонбладет.

"Тъжно е, че държава като Хърватия е пусната в ЕС", допълва Кадхамар.

След това Хърватия се поставя в контекст на държави като Полша и Унгария, в които е застрашена демокрацията, както и България и Румъния, които са "известни само с корупция и износ на просяци".

Както оценява Индекс, става дума за един от най-жестоките коментари публикувани в чуждестранни медии за ситуацията в Хърватия, в който се критикуват президентката и премиера като причина за негативния хърватски имидж от шведската перспектива.

Пилотът на сваления Ф-117 Стелт: Падах и мислех как ме чакат сърбите

Дейл Зелко, пилотът на невидимия самолет Ф-117, който сръбската ПВО свали на четвъртия ден от бомбардировките на НАТО през 1999, говори за сериал на Нешънъл джиографик за това как е преживял свалянето и как е измъкнат в най-голямата спасителна акция още от войната във Виетнам.

Зелко на 27 март е излетял от база Авияно в Италия, за да най-напред да отиде в севера на Сърбия, а тогава се спускал южно към Белград, където пуснал две бомби тежки по 900 килограма. Още докато се движел към Белград, имал лошо усещане, а го следвала и буря.

Той разказал, че е усетил някаква тежест и е бил ужасен.

"Невидимият не може да комуникира с базата, и знаех, че моите няма да знаят ако ми се случи нещо", разказва Зелко в сериала "Не оставяме никой".

След като е уцелил целта, планирал да се върне в базата, но тогава започнала да действа сръбската противовъздушна отбрана. Изстрелвани са ракети, от които, както разказва, още първата е можела да го свали.

Тъй като е избегнал още няколко ракети, една го е уцелила в крилото и самолетът започнал да пада, но Зелко не могъл да катапултира заради бързото снижаване.

Разказал е, че му е минавало всичко през главата - неговият живот, семейството, картината как тъгуват над неговия ковчег, самолетът, който пада.

"И изведнъж се намерих в седалка, която пада. Трябваше да се отърва от седалката. Някак успях и започнах да се спускам с парашут. Тогава само размислях за това как сръбските войници вече ме чакат долу, защото съм им бомбардирал столицата", разказва този пилот.

Зелко казва, че се е спуснал между две села, на тридесетина километра от Белград. Паднал в нива и се скрил в канала за отводняване. Разказва, че е включил уред и започнал да търси GPS сигнал.

Допълва, че му олекнало когато установил връзка с базата.

"Часове бях в канала. В далечината се чуваха возила, хеликоптер", разказва Зелко.

Когато долетял хеликоптер от Тузла се появил проблем - уредът за инфрачервен сигнал се развалил, а на радиото се чуло "обади се, не те виждаме".

"Изскочих от канала и запалих сигнална ракета. Чаках кой първи ще ме хване. Изтичаха два войника, не знаех чии са докато не проговориха на английски. На следващия ден се обадих на дъщеря си и й честитих 10-ия рожден ден. Чак тогава разбрах - спасен съм", разказва Зелко.

Дейл Зелко е посетил Сърбия през 2012 година. Тогава той е бил гост на Золтан Дани в Ковин, офицерът, който през 1999 го е свалил заедно със своята единица.

Срещата е показана преди премиерата на втората част от филма за свалянето на Ф-117 и забавлението на двама офицери, които са били на противоположните страни.

Драган Бйелогърлич: Тук любовта и омразата вървят ръка за ръка

Актьорът, режисьор и продуцент Драган Бйелогърлич в интервю сподели, че Югославия е била голяма идея за която балканските народи, които са я съставяли не са били дорасли.

Всеобщото приемане на "Сенки над Балкана" и "експлозията" на интерес, който предизвика във всички слоеве на обществото в региона, е своеобразен феномен и събитие което дава надежда - казва пред "Вечерни новости" Драган Бйелогърлич, режисьор и продуцент на сериала, който от началото на излъчването се доказа като най-актуалната и най-гледаната ТВ продукция през последното десетилетие в Сърбия и в региона, в която играе и един от главните герои, инспектор Андро Танасийевич Тане.

- В голямото предлагане на най-различни панаирни вулгарности с които всекидневно ни "бомбардират" от ТВ екрана, кои "Сенки над Балкана" охрабрява и им дава надежда?

- Охрабрява нас, които сме го правили и вярвали, че такъв иновативен и прилично храбър проект може да бъде приет на тези простори, но и специално младите хора. Тези нови поколения, които са започнали да вдигат ръце от Сърбия, примирявайки се със съдбата, че тук минават само банални и евтини съдържания, и че примитивизмът е нещо което е станало константа в нашето общество, този сериал дава надежда, че можем да променим нещо положително. Затова е много важно, че РТС като обществена медия разпозна това и такова съдържание излъчва в неделя вечер точно на най-важния национален канал. Фактът, че една различна, нова телевизионна естетика има такова приемане и интерес в Сърбия и региона е важно събитие, защото отхвърля лъжливата теза, че хората тук "обичат да гледат простотия". Колкото и да искаха да затъпят този наш народ тези конструктори на пагубния проект за унищожаване на гражданското възпитание, интелект и мозък, все пак не са успели.

- Къде е феноменът на това наше пространство, дали в неговата турбулентна географска позиция, в "игрите" на западния и източния свят?

- Балканите са една неразказана тема във всеки смисъл. Пространство преизпълнено с противоречия, място където любовта и омразата се държат ръка за ръка и непрекъснато се допълват, обстановка в която необикновено гостоприемство и сърдечност за трепване на окото се превръщат в незапомнена суровост и насилие. Няколко националности живеят една поред друга, а всички произтичат най-вероятно от един и същ народ, и се мразят и убиват, доказвайки, че точно те са онзи "пранарод" от който всички други са произлезли. Идеално за изкуство, тежко за живот.

- В Хърватия този сериал предизвика големи полемики, въпреки че само там не се излъчва, всичко това сочи заради героя Анте Павелич, а в техните медии се появиха чак и информации, че сте забранили излъчването?

- Истината е проста - нито една от хърватските телевизии досега не е показала интерес за излъчване на сериала. Това само по себе си не е някаква новина, но "Сенки над Балкана" се показва в целия регион, журналистите започнаха да се интересуват защо го няма само в Хърватия. Когато към това се допълни и "таблоидното предене", ето измислени афери. Нито съм забранявал излъчването, нито мога да направя това! Но, ако се вземе предвид, че съществува голям интерес на чуждестранни компании да откупят "световните права" за излъчване на "Сенки над Балкана" и преговорите са в ход, всички тези компании искат сериалът чрез кабелни оператори да не се излъчва извън територията за която са купени правата. Аз само настоявах това да се следва стриктно, и заради това сигналът на РТС е "затъмнен" или "кодиран" за всички територии извън Сърбия, за които не са купени правата. Така е направено за всички държави, включително Хърватия.

- Сериалът е политически и криминален трилър, с елементи на историческия фикция, чак и мистика. Дали този жанр най-добре може да опише какви са Балканите и неговите исторически, международни и идеологически наследства?

- Мисля, че това е жанр в който тук вече десетилетия живеем, а във филмовото изкуство непрекъснато сме бягали от него. Ние непрекъснато и пред себе си и пред света сме излъчвали картини на горчивина, скръб, сивота и социализъм, и от това се е създал някакъв специален, "балкански жанр". Тук е, разбира се, имало гениални творения, но и твърде много безидейни копирания, които са свирили на тази една струна, и са досадили и на бога и на народа. А "Сенките", не е само трилър. Вижте и традиционните медии и социалните мрежи, след всеки епизод се отваря нова тема - Ятаган мала, Копието на Лонгин, принц Джордже, Врангел, "белите" руснаци, Мустафа Голубич... "Сенките" ни запознават по един нов, постмодернистичен начин с дял от нашето минало.

- Вие сте обявили сериала и като история, която е "между историята, която не са ни учили и фикцията". С рекордна гледаемост, има и недоволни от това как показвате сърбите, македонците, "белите" руснаци, СХС... Значи ли това, че не сме готови да се погледнем в огледалото на историята?

- Мисля че повече става дума за това, че един, но наистина малък дял от публиката не е разбрал слогана "историята, която не са ни учили". Филмите и сериалите като част от поп културата, романизирани художествени измислици могат да накарат хората да се заинтересуват от определени исторически периоди, личности и събития. И това се случва. Абсурдно е точно някои от потомците на "белите" руснаци да се бунтуват най-много, а за тях повечето граждани до появата на сериала не знаеха и че са съществували тук и са били част от нашата нова история. Сега всички знаят и кой е бил генерал Врангел, и че "белите" руснаци са ни донесли балета и архитектурата, но знаят и че са търгували с опиум. Защото наистина са. Стаите за пушачите на опиум в Белград не са ги държали китайци и евреи, а точно руснаците. При това, някои зрители няма да изчакат развоя на историята и да видят, че накрая "белите" руснаците са на правилната страна, а вече бързат със заключенията. Донякъде ги разбирам, много са изпатили, но нека не се притесняват. Аз ги уважавам и обичам.

- "Сенки над Балкана" показва, че на тези простори белезите от войните и международните сблъсъци, всъщност, никога не са излекувани. Ако това не се е случило, тогава какво е била някогашната голяма Югославия за която и днес мнозина си спомнят със сантимент?

- Югославия е била една голяма идея за която балканските народи, които са я съставяли не са били дорасли. Тази идея е била трудно осъществима и това е станало ясно много бързо. В края на двадесетте години на миналия век всичко започнало да кипи. Когато се хвърли поглед в тогавашните архиви, човек лесно стига до заключението, че крал Александър не е имал никакви шансове да преживее. Всички са искали да го убият - и усташите, и ВМРО, и италианците, и немците, и комунистите. А ако в крал Александър разпознаваме символ на югославянството, виждаме и че тази голяма идея още тогава е била осъдена на пропадане.

- Една от главните "роли" в сериала играе Белград: той е място в което за надмощие се борят високата политика и интересите на великите сили, престъпници, нарко картели, домашни и чужди шпиони... Колко от това наше, но и европейско лоби от ХХ век и днес съществува?

- Белград наистина е един основните герои, както беше и в "Монтевидео". Много обичам Белград, и съм уверен, че той е един метрополис на тясното пространство на Балканите, а в по-широкото такъв е само още Атина. Цялата тази негова вълнуваща история и обстановка винаги са го правили, а и днес правят - една от най-интересните и най-интригуващите дестинации в Европа. Неговият бунт и оригиналност го правят специален, но и отпорът на всички ветрове, които векове го блъскат.

- Покрай екипа югославски актьори, който сте събрал, както и в "Монтевидео", дали сте шанс да се покажат и нови, млади актьори. Дали това е предизвикателство или риск за режисьора?

- За мен това е огромно удоволствие. Фактът, че мога да дам шанс на млади хора и същевременно и аз да науча нещо от тях, винаги ме радва, и ги ангажирам напълно съзнателно. В "Сенките" получиха шанс и млади режисьори, Коста Джорджевич и Данило Бечкович, за които работата над този проект сигурно е била голяма школа, с които много добре сътрудничих.