понеделник, 13 септември 2021 г.

"Не славеха тенис Бога, а човекът, който плаче"

 
Новак Джокович спечели публиката в Ню Йорк по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е, пишат немските медии. Така в спортната загуба доживя голяма победа. 

"Новак Джокович седеше на своята пейка обиколен от 25 703 зрители на най-големия световен тенис стадион и горчиво плачеше в своя пешкир. В този момент още не беше загубил финала на Откритото първенство на САЩ от Данил Медведев, но 34-годишният мъж знаеше, че това е краят на неговите мечти за така редкия Голям шлем. Разочарованието и тъгата в комбинация с огромното окуражаване от публиката бяха твърде много. Затова плака", пише Франкфуртер Алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле

В часа на своята може би и най-голяма спортна загуба, Новак Джокович доживя и една от своите най-големи победи, коментира Стефан Петри за спортния портал Спокс.

"На тенис терена в Ню Йорк Новак Джокович бе победен от тактически перфектния Данил Медведев, спортно - най-неприятният противник, който можеше да има. Но затова публиката беше на негова страна, от самото начало, и накрая го подкрепя чак на ивицата на почтеното", пише в текста.

Авторът припомня на сходната ситуация, на Уимбълдън 2019, когато публиката така подкрепяше Федерер, който губеше срещу Джокович. И тогава се разправя с предразсъдъците за тенис звездата от Сърбия.

"Критиците на Джокович години критикуваха две неща: от една страна, неговата игра като робот, от друга страна, отчаян лов за любов от публиката. Искрено, не знам как митът за робота изобщо можеше да бъде създаден, а камо ли да се задържи толкова дълго. Като привърженици, може би обичате различен тенис, но ако нещо не може да се каже за мачовете на Джокович то това е - че са скучни. Никой не може да победи по толкова различни начини, никой не сменя своята играта толкова често, рядко някой показва своите емоции така откровено както той", пише Спокс.

Текстът продължава, че тезата за Джокович, който умолява публиката за наклонност също така през последните години е изтъркана. 

"Почти на всеки мач коментаторите посягат за тази изтъркана история без оглед дали публиката очевидно е била на страната на противника или не, и мъдруват: Защо не го обичат като Надал и Роджър? Защото развали купона? Заради неговия произход? И подобни... Трябва да кажа, че според мен всичко това винаги е отивало малко твърде далеч. Не само защото често в тази дискусия се изпуска, че Ноле има огромен брой обожатели в много краища на света - вече и защото този уж копнеж на сърбина за наклонност на обществеността никога не е довел до това той да изневери на себе си", допълва се в текста.

Авторът пише: "Джокович лесно можеше да изгради изгладен, безукорен имидж с помощта на редица надплатени медийни консултанти - имидж на остроумен, умен, полиглот, семеен човек. Вместо това, позволява на зрителите да го приближат и не се колебае да прави спорни изявления и постъпки, от основаване на синдикат на играчите до повече от чудни изказвания за ваксините и тенденции към езотерика. Сигурно съществуват по-лесни начини да спечелите сърцата на любителите на тениса по света."

"В този финал, тези предполагаеми противоречия се помириха. Колко означаваше за Джокович подкрепата? Да, любовта на публиката можеше да се прочете по неговото лице. Специално трябва да се изтъкне фактът, че той спечели публиката по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е. При връчването на трофея, публиката не славеше шампиона, тенис Бога Новак Джокович, а човека, онзи в сълзите, онзи, който е победен. За 21-ата голяма титла Джокович ще трябва да почака. Вместо това, спечели сърцата на публиката. Колко означаваше тази победа за него накрая говори за него повече отколкото който и да е друг рекорд", пише този спортен портал.