На интервю, което дълго не е давал, известният актьор Драган Гаги Йованович се съгласи само защото го срещнахме на премиера на новото представление "Убила съм твоята майка", в което главната роля играе неговата дъщеря Анджела. Честити на младия екип и режисьора Александър Швабич за отлично свършената работа, излизаме пред театъра да запали цигара и да чуем неговите впечатления за пиесата, неговото приятелство с Новак Джокович, състоянието на културата и ситуацията в Сърбия.
Неотдавна в парламента беше приет бюджетът за следващата година (2016 - б.р.), а за култура са отделени пет милиарда динара по-малкото отколкото в предходната.
- Пътувайки по света съм виждал, че други народи изпитват удивление и уважение към своите хора на изкуството. Да съм роден в Аржентина, с гордост бих казал, че моята държава има по-голям бюджет за култура отколкото за войска. Подкрепата на държавата е необходима. Ние не че нямаме подкрепа, а сме, струва ми се, и спънати. Не се знае кой какво прави и защо. Може би е така заради пълната незаинтересованост и незнание, че културата и езикът правят нашият основен интегритет. Изкуството е нещо което остава и не може да се забрави. Ние ще изгубим този дух заради глобалната идея, че трябва всички да приемем нещо друго отвън.
Хората на изкуството дочакаха с разтворени обятия Иван Тасовац когато стана министър на културата.
- Не следя събитията. Не знам изобщо, че Тасовац е на мястото министър и в момента изпълнява тази функция. От политиката отдавна се отдалечих, защото имам впечатлението, че е вредна за човека на изкуството. Актьорът не би трябвало да се вълнува от политика, а да се грижи за своя талант, да не угасне. Само това още ни държи.
- Кой ви е канил от политиците да бъдете в неговата партия?
- Различни са ме търсили. Никога не съм получавал покана директно. Не виждам защо на държавата трябва да е важно дали си член на партията на власт, за да можеш в своята област да получиш подкрепа или да напреднеш. Това при нас, за съжаление, е така и всичко се свежда до лобиране, групи и групички, които държат всичко в свои ръце. Тежко на независимите и необвързаните.
- Към коя група спадате вие?
- Аз съм необвързан артист. Ще остана верен на тази своя идея.
- Дали бихте приели покана на премиера да водите някой театър или чак Министерството на културата?
- Не ме интересува място на министър или управител. За мен властта в този смисъл е напълно безинтересна. Нито една власт не обича просветен и духовен народ, не само при нас, а и в света. Обичат да се грижат за глупостта в народа.
- Дали тогава спадате към групата на големите опозиционери?
- Не. Аполитичен съм. Това е един от бунарите от които черпя идеи за своите представления и музика.
- Не съм сигурен, че за него мога да говоря само като за политик, може би повече като учител. Мисля за Ганди и как е поставил нещата. Дори той не е издържал дълго. Ако е точно, че един ден Исус ще се върне на земята, тогава изглежда, че той много пъти се е връщал, но всеки път са го убивали щом е дошъл.
- Можете ли да оцените работата на премиера Александър Вучич?
- Не съм следил неговата работа (смях). Ако ще сме почтени, съвсем наред и на място е един артист да не трябва да знае кой му е премиер.
- Как ви се допадна представлението на вашата дъщеря което гледахме?
- Става въпрос за един експеримент и аз обичам да гледам такива неща в театъра. Марина, Жарко и Анджела са намерили начин как да ни пренесат история от нашето всекидневие по интересен начин. Мисля че представлението чрез играта тепърва ще получи качество.
- Какво разпознахте от своята актьорска игра в нейната сценична изява?
- Трудих се да гледам представлението като някое дете и обикновен зрител. Опитах да изключа актьора в себе си.
- Анджела е в самото начало на кариерата и трябва да се пребори за своя път. Съдбата на младите артисти не е точно светла.
- Ужасна е. Щастлив съм, че тя е доволна и изпълнена, защото е открила нещо което обича. Ситуацията и възможностите в Сърбия са такива, че би било по-добре да е заобичала нещо друго. Не може да се избира това, а и кръвта не е вода.
- Вашето представление "Чикагски перверзии" е голям хит. Заиграли сте с идеята да участвате 20 пъти на сезон, а какъвто е интересът, можете да го изпълнявате всеки ден. В какво е тайната на неговия успех?
- Винаги съм вярвал в това представление. От първия момент когато взех този текст в ръце знаех, че ще трае и че ще означава нещо повече. Успя да доведе в театъра и хора, които никога не са стъпвали там, което смятам за нашия най-голям успех.
- Добър актьор е. Новак е повече политически тип. Има специален талант за по-сериозни идеи и размисли. Бих го посъветвал да се занимава с актьорска игра на ниво хоби.
- Къде се вижда дали някой е добър или среден актьор?
- В театъра. Тъжно е само, че актьорите на представление заработват 3000 динара. Младите актьори са щастливи, ако получат каквото и да е да работят.
- Какво ново подготвяте в музиката? Няма ги вече вашите новогодишни концерти.
- Концерти ще правим следващата година. Планът беше тихо завръщане на Кугърс (Пумите - б.р.), но имахме злополука и нашият трети член Мата получи удар. Реших да отложим свиренето докато той не е в състояние да се качи на сцената и да удари в своя триъгълник.
- Подготвяте ли нова роля?
- Подготвяхме нов сериал, но плановете станаха ялови. Не съм някой който е способен да се занимава с продукция и неща, които не ме интересуват и не знам да ги правя. Вероятно ще трябва да чакам нещо да ми падне от небето да снимам и да работя. Хората и народът мислят, че съм мързелив и че не искам да работя, а просто не ме искат и желаят продуцентите, защото не съм подходяща личност.
- Дали сте влезли в черния списък?
- Не знам дали се нарича точно така. Факт е, че като се спомене моето име, хората заради нещо се плашат. Може би наистина така изглеждам на хората.
- Какви са шансовете да гледаме продължение на сериала "Моят роднина от село"?
- "Моят роднина от село" е сериозен и значим сериал, който ще живее винаги. Съжалявам, че още нищо не се случва по това. Чувам само слухове, а за продължение не знам нищо. Смятам, че е жалко, че не снимаме още нови епизоди.
- Имате хубаво хоби. Ангажирани сте като пожарникар и спасител на Златибор. Какво ви привлече към това?
- Желанието да помогна на хората. Не съм имал възможност да гася пожар като гори нечий дом, но участвах като се запали гора. Човешко е да се помогне и да се спаси каквото може.
- Кои ще спасят Сърбия? Дали може би Новак е този човек?
- (Смях) Новак вече го направи. Той наистина е голям капацитет. Джокович е една светла точка. Ако бъде заинтересован да спаси Сърбия, това ще бъде много добре за нашия народ.
- Моето впечатление е, че според вашето мнение Новак е човек, който може да замени Александър Вучич и да донесе големи промени в Сърбия като нов лидер?
- Не. Смятам, че е достатъчно това което казах за Новак. Не бих се впускал в по-нататъшна полемика. Ако той има желание да помогне на този народ и страна, това е много добре за всички нас.
- В един момент от кариерата изведнъж се оттеглихте от работата?
- Бях малко изморен. Преживях много разочарования от колеги и от това как функционират нещата в нашия бранш. Вероятно винаги съм живял в приказки и мислех, че всичко в живота трябва да бъде по някаква правда божия или природна. След всички тези разочарования, вярвам, че накрая все пак всичко някак идва на мястото си. Вярвам че ако правиш добро, така ще ти се върне.
- Какво би трябвало да направи Сърбия и към кого да се обърне - Америка, Русия или Европа?
- Ние трябва да се обърнем към себе си и да си спомним за нашите хубави особености, които имаме в изобилие. Те са се скрили някъде и недостатъците сега са надделели. Надявам се, че отново ще се появят. Имаме шанс да отидем напред. Сега вече твърде дълго сме по низходящ път. Какъвто и да е вид изкуствено обвързване за мен е неестествено. Почтителността към някой блок служи някои господари да придобият икономическа полза. Не съм за никаква Европа, нито за определение за Русия или Америка. Ние би трябвало да имаме уважение към всички народи и култури и да търсим духовно, истинско и хубаво.
- Написал сте химни на спортистите - Деян Савичевич и Новак Джокович. Дали междувременно се е появил някой стойностен за вашите стихове?
- Появиха се Буда и Ганди в моите песни. Няма много хора за които бих могъл да пея с искрени чувства или да им посветя песен. Химн е заслужил патриарх Павле.
- Мнозина са писали химни и за Йосип Броз Тито. Как вие помните неговото време?
- Титовото време е като някакво проклятие за всички нас, които сме живели в него. Ние сме като в онази народна поговорка - имали, а нямали. Имахме невероятна и най-хубавата държавата на света. Тя се намери в тази позиция по игра на случая. Югославия е държава Дембелия (митична страна на изобилието - б.р.) от която влача идеята, че животът е приказка. Ние сме тук на земята да се наслаждаваме и да ни бъде хубаво, но и да оставим след себе си нещо за своите деца и поколения и една чудесна държава за която ще мечтаят всички други.
- Какво е награда за работата на един актьор?
- Неговата публика, която винаги съм ценял и уважавал. Актьорът живее за аплаузите. Това е единственото което е истинско. Истинска е емоцията на зрителя, който реагира на това което си искал да му представиш. Другите неща са неважни сравнено с реакцията на публиката. Други видове признания, от държавата или собственика на изкуството, за мене са по-малко важни. Не знам кой може да съди за това. Или го усещаш, или не. Това е единствената истина.
