На 19 май, 2003 г, мъж в края на двайсетте се разхожда по улица Ню Бонд в Лондон, спира пред водещ магазин Граф, който гордо твърди, че продава "най-прекрасните бижута в света." Мъжът, чиято снимка, заснета от охранителните камери, по-късно ще бъде изучена от детективи на три континента, е висок 1,72 м и рус, с малка талия и горна част на тялото на акробат. Той не говори с никого, не влиза вътре, за да разгледа огърлиците и пръстените, които са изложени. След пет минути, мъжът се отдалечава от витрината и продължава надолу по улицата.
Клиентите на Граф, които включват Опра Уинфри и Виктория Бекъм, ценят магазина заради цветните диаманти, включително жълтите камъни, които се смятаха за опетнени преди Граф да започне успешна маркетингова кампания, и редките сини, които придобиват своя нюанс от следи от бор. Мъжът от кадъра на охранителните камери, Предраг Вуйошевич, не е типичен клиент на Граф. Отгледан в Бийела, рибарско село в Черна гора, той има репутацията на един от лидерите на забележително изобретателната, и неуловима, банда от крадци на бижута известна като Розовите пантери. Много елитни бижутерии, включително Шопар и Хари Уинстън, могат да бъдат намерени на тази част от улица Ню Бонд, която е на няколко улици северно от Бъкингамския дворец; Вуйошевич може би е привлечен от Граф, защото има копнеж за цветни диаманти, или защото охраната на магазина изглежда небрежна.
При скорошно посещение на Граф, бях посрещнат от охранител, който не ме попита дали имам среща или да надникне в кожената ми чанта. Явните охранителни мерки карат богатите клиенти да се чувстват некомфортно. В парфюмирания интериор имаше трима клиенти, всичките рускоговорящи жени. Продавачът, на име Мартин, ми показа диамантени огърлици от ценовия диапазон сто хиляди долара, които, той отбеляза, може би ще са находчив подарък за моята съпруга. Той ми каза, че работи за Граф от 1973 г и е бил в магазина в деня, след като Вуйошевич го е набелязал. Около обяд, Вуйошевич и съучастник влизат през вратата и, за по-малко от три минути, напускат с диаманти на стойност повече от тридесет милиона долара. Това бил най-големият бижутериен обир в британската история. "Ние сме щастливи да служим на целия свят", ми каза Мартин, сухо. "Просто предпочитаме хората да плащат за това което харесват."
Според данните на британската полиция, Вуйошевич, който живее в Париж, пристига в Лондон две седмици преди обира, отсядайки в евтин хотел в Бейсуотър, близо да Хайд парк. Неговите пътувания са уредени от Милан Йоветич, който е от Четине, старата монархическа столица на Черна гора. Седмица преди обира, Небойша Денич - тромав сърбин от Косово, който работи като чистач в швейцарска болница, каца от Цюрих. Тримата мъже са се срещнали в Айсълуърт, в западен Лондон, и са купили използван скутер Веспа Пиаджо. Това трябва да е превозното средство за бягство на Вуйошевич.
В деня на обира, Денич, представяйки се за клиент, влиза в магазин Граф, облечен в костюм и носейки чадър. Перука в стил Елвис стои странно на главата му, но не привлича вниманието на служителите, които помислили, че е дегизирана рок звезда или богат човек страдащ от болест. Денич иска да разгледа дванадесеткаратов диамантен пръстен за 450 000 долара. "Прекалено бляскав е", казва той, след като го оглежда. "Имате ли по-малък?"
Тогава Денич вади хромиран Магнум 357, крещейки "Всички на пода!" Вуйошевич, който току що влиза в магазина, разбива няколко кутии с чук, вади торба и взима 47 произведения на диамантената бижутерия. Двамата мъже бягат през вратата. Охранител преследва Денич, опитвайки да му избие пистолета. Оръжието пада на земята, куршум рикошира в климатик, одрасквайки носа на преминаваща жена.
Стив Александър, детектив от Скотланд Ярд, пристигайки намира Денич лежащ обезвреден на земята. Александър, припомняйки си инцидента, казва, че Денич "беше много добре облечен, но с нелепа перука. Изглеждаше сякаш котка му е легнала на главата."
Скотланд Ярд започва разследване. До дни, детективите в Лондон, които често разчитат на информатори, идентифицират Милан Йоветич, черногорският посредник в тъмни сделки, като съучастник. Йоветич и приятелката му, Ана Станкович, живеят под наем в апартамент в Бейсуотър, а британската полиция подслушва телефоните им, осигурявайки си разрешително да влезе в дома им. По време на обиска, детектив намира бурканче от крем за лице в банята. Той бърка с пръст в крема, завърта докато не усеща нещо твърдо - пръстен със син диамант, от Граф, на стойност 750 000 долара. (Станкович се надявала да постави синия диамант на годежния си пръстен.) След като откритието стига до пресата, вестник "Дейли Мейл" и други лондонски издания наричат крадците Розовите пантери, по името на една от комедиите на Питър Селърс, в която е използван подобен хитър план.
Претърсвайки апартамента, полицията също така открива два фалшиви италиански паспорта, без имена и снимки в тях. Италия, обяснява Александър, е "маршрутът, който се взима от Черна гора, ако искаш движенията ти да бъдат скрити." Александър е един от няколкото европейски детективи, който ми каза, че Пантерите имат логистични бази в Италия. Мнозина детективи казват, че италианската полиция в голяма степен се проваля да сътрудничи на техните разследвания.
Записите на телефона на Йоветич водят Скотланд Ярд до апартамент в Париж, който местната полиция идентифицира като дом на Вуйошевич, но той не е там. Александър отива в Париж да посети Бригадата за потушаването на бандитизма, специален полицейски екип, който разследва организираната престъпност. Сравнявайки почерка, Александър и парижките детективи заключават, че добре облечените престъпници със силни източноевропейски акценти са направили двайсетина обири сходни с този в Граф. Доказателствата на френската полиция, включително записи от охранителни камери, индикират, че Вуйошевич прави престъпен гуляй из Европа, ограбвайки Кастилион в Париж, магазин на Граф в Амстердам, Вемпе във Франкфурт, бижутерии в Женева и Барселона.
След месеци на търсене, полицията залавя Вуйошевич докато той влиза във Франция от Италия с автомобил. Зареден пистолет е намерен в колата му. Детектив Александър се завръща в Париж, за да разпита своя заподозрян. Той описва Вуйошевич като "малко момче ... този тип човек, който няма да забележиш два пъти на улицата", добавяйки "той беше много любезен, много ясен." Вуйошевич, все пак, отказва да говори за обира на Граф, адресата на откраднатите бижута, неговата криминална история, израстването му в Черна гора, или нещо друго което може да помогне на полицията. След месеци разследване, детективите не са по-близо до разбирането кой е поръчал обирите, или къде са отишли диамантите.
Обирът в Лондон скоро е последван от дузина други на Розовите пантери, в Европа и в Азия; плячката от тези обири се оценява на четвърт милиард долара. През март 2004 г, Пантерите набелязват бижутериен магазин в Токио. Двама сърби, носещи перуки, влизат в магазина и обездвижват служителя с лютив спрей. Те изчезват с огърлица на която има 125-каратов диамант. През същата година, в Париж, Пантерите използват посещение на Шопар от съпругата на премиера Жан-Пиер Рафарен, и открадват 14 милиона долара под формата на бижута от незащитени кутии. През 2005 г, отбор на Пантерите, облечен в тениски с щампи на цветя, обират Джулиан, бижутериен магазин в Сен Тропе. Обирът, който се разиграва посред бял ден, трае само минути. Крадците бягат от магазина към пристанището, където успяват да избягат с чакаща ги моторница.
В безсилие, детективите в Лондон, Париж, Брюксел, Женева и Токио, работейки чрез международните полицейски агенции Интерпол и Европол, започват обмяна на информация за Пантерите. ДНК данни, пръстови отпечатъци, телефонни номера, и други доказателства са сравнени с базите данни на Интерпол, и в две поддържани от Европол, Маре Нострум и Фуртум. Усилията започват да се изплащат. Може би две дузини Пантери сега са в затвори в Западна Европа. Но бандата продължава да оперира - Пантерите са заподозрени за скорошен удар в магазин Шоме в Париж - и никой от главните членове не е съгласен да съдейства на полицията. Седем години след обира в Граф, точната природа на организацията на Розовите пантери и операционна структура остава мистерия.
През миналата година, говорих със 17 детективи, в десет страни, които разследват Пантерите. Почти всички детективи ми казаха, че крайната точка на плячката остава неизвестна. Все пак, след като се завърнах от Лондон, последвах съвет и посетих офиса в Ню Йорк на Института по скъпоценни камъни в Америка, организация с идеална цел, на ъгъла на Пето авеню и 47-а улица, в диамантения квартал. Институтът прави микроскопи и друго оборудване използвано от брокери на диаманти и оценяващи, поддържайки лаборатории в Йоханесбург, Мумбай, Банкок и други градове по света, където експерти оценяват цвета, чистотата и размера на диамантите.
В конферентна зала на горния етаж се срещнах с Айви Кътлър, един от най-умелите оценители на диаманти в института. Кътлър, висока, изтънчена жена с красив вид, носеше безрамкови очила, черно поло, и синя жилетка с диамантена значка, подчертавайки нейните тридесет години в служба на диамантената индустрия. Повечето диаманти продадени от магазини с големи имена като Картие или Граф, обяснява тя, най-вероятно са били проверени от института. (Тифани възлага степени на собствените си диаманти.) Серия от оценители изследват всеки камък, за да документират отличителните му качества и да определят дали цветът му е получен чрез химически процес. Оценяващият доклад тогава се вкарва в база данни. От милион и повече камъни, които институтът оценява годишно, може би половината са с вписани микроскопични кодове за сигурност, които позволяват на института да свърже камъка с оценяващия го доклад и го прави по-труден за кражба. През тази седмица, Кътлър каза, че е получила 15 искания за справки от полицейски власти по света - а беше само сряда.
Тя ме заведе в стая, чийто прозорци бяха покрити с плътни завеси. 48 оценители седят в кабини, разглеждайки внимателно диаманти през микроскопи. Камъните пристигат на техните работни места в чисти пластмасови касети, а се полагат на микроскопите с пинцети. Работата изисква много от уменията нужни на техници в рентгенова лаборатория. Някои диаманти, казва Кътлър, имат толкова хипнотизиращи оклузии, че може да се "отнесеш" докато ги гледаш. "Изглежда като цвете, изглежда като коледно дръвче", обяснява тя, очите й помътняват за момент. "Само специалист по скъпоценни камъни, вероятно, ще оцени това".
Питах Кътлър за някои диаманти, които е изследвала преди няколко години. "Помня камъните", каза тя. Нейното откритие е към средата на сутринта, около времето когато нейните не толкова обсебени колеги си взимат почивка за кафе. Тя гледа през своя микроскоп в покритието на четирикаратов жълт диамант, когато нещо за него изплува в паметта й. След като проверява кода в данните на института, тя става дори по-подозрителна. Диамантът за който става въпрос е бил част от група от 17 камъни, които клиент е донесъл седмица по-рано.
Кътлър скоро потвърждава, че всички диаманти са били откраднати. Тя няма да разкрие идентичността на клиента, но ми каза, че диамантите са изминали пътя от Европа до Израел, а тогава към Ню Йорк. Клиентът, който ги донесъл, каза тя, постигнал лично споразумение с човекът, който ги е продал, запазвайки нормалната практика в диамантената търговия. "Наистина не е наша работа", казва тя, когато я питах за спецификите на споразуменията. Все пак, тя предложи разкритие: жълтите диаманти, които имат микроскопични надписи, са сред тези откраднати от Предраг Вуйошевич от магазин Граф в Лондон.
Детективът в Западна Европа, който има репутацията, че знае най-много за Розовите пантери е Андре Нотр Дам, белгиец, чието име не фигурира в публичен указател или организационната схема на полицията. През миналата пролет се срещнах с него в Брюксел, в кафене близо до Бурсе. Мъж с побеляла коса и мустак, той имаше бледо лице, което изглеждаше сякаш е било дърпано и разтягано извън формата си. Неговият корем, частично покрит от найлонов ветробран, се подаваше над изсветлелите му дънки. Той носеше полицейски обувки - черни, с дебели гумени подметки.
Нотр Дам вярва, че сърцевината на оперирането на Пантерите се състои от 20-30 опитни крадци. Дузина от други фасилитатори в различни европейски градове, включително Брюксел, осигуряват логистическа помощ. Откраднатите диаманти могат да завършат в Антверп. Луксозните часовници могат да отпътуват на изток, към Сърбия и Русия, скрити в автомобили. "Част от парите отиват в Сърбия", заявява Нотр Дам, с кикот, който къдри краищата на мустаците му. "Сръбските власти обичат паричните инвестиции." Приходите се перат в Белград, казва той, където се инвестират в кафенета, ресторанти и недвижима собственост.
След припряно хранене, Нотр Дам извади цигара, и ние се отправихме към Кралските галерии Св. Хуберт, покрита арка с осем бижутерийни магазина. От 2002, казва той, Пантерите са ограбили 152 бижутерийни магазина. Повечето от обирите, съобщава той, следват същия "модус операнди". Добре облечен мъж влиза сам в магазина и слага парче дърво да попречи да се затвори подсилената врата, позволявайки на няколко съучастника да влязат. (Най-луксозните бижутерийни магазини обслужват по един клиент.) Първият човек обикновено има оръжие. Другите носят чукове и кирки, за да разбият кутиите. Крадците крият бижутата и часовниците в раници и бягат с крадена кола. "Всички те са стари коли, десетгодишни", обяснява той. Старите коли са по-малко подозрителни и по-лесно могат да бъдат откраднати. Местните сътрудници на Пантерите доставят оръжията и автомобилите, наемат хотелски стаи, правят и други уговорки.
Понякога, казва Нотр Дам, Пантерите разчитат на стратегия наречена vol au belier - което означава че блъсват нещо тежко във витрината на магазина, като количка за пазаруване пълна с бетонни плочи. Обир в Дубай, на 15 април 2007 г, използва тази техника. Два седана Ауди - един черен и един бял - се врязват през затворения вход на Уафи мол. Черното Ауди тогава се разбива във входа на бижутерийния магазин. Видео от обира в Дубай беше качено в Ютуб. В клипа, аудитата са паркирани на полирания под на мола. Шофьорът свири два пъти с клаксона, тогава трима маскирани мъже бягат от магазина с бижутата; докато клиенти гледат от балконите на горните етажи, крадците скачат в колите за бягство и изчезват от поглед. Магазинът по-късно съобщи, че откраднатите вещи са на стойност 3,4 милиона долара.
Крадците в Дубай запалват двете аудита и ги изоставят, надявайки се, че унищожават доказателствата, които могат да ги свържат с престъплението. Това не е достатъчно все пак. Местните детективи свалят 14 ДНК проби от автомобилите, и на 19 април пращат информацията в щаба на Интерпол в Лион. Две от пробите съвпадат с ДНК на мъж, който е издирван за обир в Лихтенщайн. Третият профил съвпада с ДНК на мъж, който е обрал бижутериен магазин в Швейцария.
Двете аудита са взети под наем, а телефонният номер на договора е проследен до Бояна Митич, 25-годишна блондинка от Ниш, Сърбия. Проследявайки обажданията на Митич, и анализите на ДНК, позволяват на разследващите да идентифицират група от осем Пантери - шест от Сърбия, един от Черна гора и един от Босна.
Босненецът е тридесетгодишният Душко Познан, който вече е издирван за няколко други кражби. Интерпол разпространява код червено към полицейските управления в районите с продажба на диаманти по света; в компанията на фотография на красив, тъмнокос мъж с кратери от умора под очите. Предупреждението специално отбелязва, че Познан, който говори свободно английски и руски, е заподозрян за обири в Швейцария и Лихтенщайн.
Една сутрин през октомври 2008 г, Познан отива в Монако, в компанията на млад сърбин на име Борко Илинчич. Те са с взето под наем Ауди А3 в града, паркират, после продължават пеш. Княжеството има стотици камери за наблюдение и техният път през града лесно се проследява. В един момент, мъжете се разхождат по оживената Плас дю Казино, маршрут, който ги води край няколко бижутерийни магазина. Камера улавя мъжете пред такъв търговски център, Зег и Черлати. Тогава те пресичат площада, към Чирибела, магазин, който вече е обиран от Пантерите, през 2007 г. Покрит от улицата от арка, и без двойни подсигурени врати, изглеждал като лесна цел.
Докато Познан пресича площада, той внезапно е блъснат от кола, което води до травма на глезена му. Познан внимателно приема медицинска помощ и е пратен с линейка до болница Принцеса Грейс, а Илинчич му прави компания. Минути след като пристигат, полицаи от Монако се появяват в болницата и арестуват и двамата. Познан е екстрадиран в Лихтенщайн, където той е обвиняем за обир от 2006 г. Илинчич изчаква процес в Швейцария.
През миналия май посетих главния полицейски участък в Монако, който е дискретно разположен под известните високи скали в Княжеството. Срещнах се с Андре Мулбергер, шефът на полицията, който изглежда като кръстоска между звезда от Холивуд и ченге, със силен тен, силни рамене и лоши зъби. Той ми каза, че няколко мъже са направили обира в Чирибела през 2007 г, а два броя пръстови отпечатъци са снети от магазина. Детективите в Монако идентифицират отпечатъците, които принадлежат на двама сърби от мрежата на Пантерите, Николай Иванович и Зоран Костич. В деня преди да говоря с Мулбергер, двамата мъже са арестувани в Париж за пътуване с фалшиви паспорти.
През есента на 2007 г, по искане на Монако, Интерпол създава работна група Розовите пантери. Тя се среща четири пъти, последно в Берн, Швейцария. Мулбергер каза, че макар фундаментални въпроси за мрежата на Пантерите да остават без отговор, той има някои предварителни идеи къде продават плячката си. "Няма едно отделно място, или ще бъде прекалено лесно", заяви Мулбергер, после добави: "Има регион наречен Косово. Няма да кажа повече." На срещата в Берн става ясно, че косовар, който имал крадени диаманти наскоро е арестуван в Ню Йорк.
Помолих Мулбергер да преразкаже историята на грабни-и-бягай инцидента, който толкова чудотворно предаде основен заподозрян за обира в Дубай. "Двамата идват в Монако около 11 ч", каза Мулбергер, опирайки се на камерите за наблюдение. На Плас дю Казино "имаше трафик... и те пресекоха улицата. Докато минаваха малък камион започна бавно да се движи и удари глезена на единия от тях." Полицаят отишъл в болницата, за да направи тест за алкохол на потърпевшите, разпознал Познан от плакат на Интерпол. Полицаят, който е публично идентифициран само като Ален, описал провидението в болничната стая така: "За четвърт от секундата си казах: "Познавам го"."
На сметката на Мулбергер - мистериозен шофьор се появява от нищото, за да удари един от най-търсените мъже в Европа, който е откаран в болница където веднага е разпознат и арестуван - звучи неправдоподобно, и може би затова източник от полицията направи предположение, че инцидента с Познан може да не е толкова инцидентен. Мулбергер заяви, че било "абсурдно" да се мисли, че полицията в Монако си служи с такива брутални методи.
Във всеки случай, той работи агресивно да разбие действията на Пантерите в региона. През миналия юни, полицията на Монако арестува трима мъже, чието формално престъпление се състои от седене в черно Ауди на паркинг под Казиното в Монте Карло, носейки слънчеви очила. Когато техните документи са проверени, единият мъж е идентифициран като Винко Осмакчич, сърбин заподозрян за участие в бижутерийни обири в Базел, Хонолулу и Лас Вегас. Мъжете, след като са задържани за кратко по конспиративни обвинения, са депортирани. Както обясни Мулбергер: "В Монако не можем да позволим да се случи нещо".
Неотдавна, Ян Гласей, детектив в Женева, ми каза как е заловил Милан Лйепоя, ветеран Пантера, който е организирал обира в Дубай. През май 2008 г, Гласей разследва някакви руснаци и естонци, които крадат луксозни часовници и ги продават в Санкт Петербург. Заподозрените отсядат в хотел в Жекс, Франция, точно до границата с Швейцария, а на 29 май Гласей и трима негови колеги са в лобито, за да заковат крадците. Докато проверяват хотелската регистратура на рецепцията, Гласей поглежда нагоре и забелязва мъж чието лице му е познато. "Чудех се. Дали е някой който съм срещал по работа или в някоя дискотека в Женева?", припомня си Гласей. "Той влезе през една врата, обърна главата си, и внезапно аз казах "По дяволите!"
Гласей разпознава Лйепоя, защото го е разпитвал две години по-рано, след като Лйепоя е арестуван на границата между Франция и Швейцария. Швейцарската полиция взима отпечатъците на Лйепоя, които го свързват с обир на бижута в Лихтенщайн през 2006 г. След като Гласей го разпитва, Лйепоя е пратен в Лихтенщайн, за да влезе в затвора. На 19 юли 2006 г Лйепоя съобщава, че си е счупил ръката, заради което е откаран с линейка в болница, на която е направена засада от няколко мъже. Един от тях, казва Гласей, бил Душко Познан, от обира в Дубай.
Когато Гласей е забелязан от Лйепоя в лобито на хотела в Жекс, Лйепоя бяга на паркинга, където изпуска куфарче което носи. Гласей го гони по улица, на която има училище, оградено с висока ограда. Лйепоя се покатерил по оградата, наранявайки крака си, започва да тича през училищния двор, а по панталоните му има кървави петна. Децата се разпищяха и разбягаха. Колеги изпращат на мобилния телефон на Гласей снимка от обира на Лйепоя, за да може да потвърди самоличността на заподозрения, който се крие някъде на територията на училището.
Полицейски кучета пристигат на сцената и намират Лйепоя, който се е скрил под едни храсти. Гласей вади пистолета си. Той си спомня спокойната реакция на Лйепоя: "Той се изправи, много уверен, панталоните му бяха скъсани на крака, кървеше, но каза: "Добра работа"."
На следващия ден, Гласей разпитва Лйепоя, който говорейки за срещата им в хотела в Жекс казва: "Аз също те разпознах." Гласей прави препратка към обира на Розовите пантери в Дубай, казвайки на Лйепоя, че неговата група е "направила добра работа в топлото място."
"Говорите за Дубай?", казва Лйепоя.
Детекивът казва да.
"Влезте в Ютуб и напишете "Дубай обир", казва Лйепоя, гордо, преди да бъде пратен обратно в затвора.
Гласей вярва, че корените на Пантерите са от банда в Четине, Черна гора, но се разраства в по-широк балкански колектив, който прави обири, ограждане на плячката и пране на пари. Той каза, че поръчките за стока най-вероятно идват от клиенти в богати европейски държави: Франция, Италия, Швейцария, Русия.
Гласей и аз дискутирахме нещо което наскоро видях в офисите на Френската съдебна полиция, на запад от Париж. Тамошен разследващ, Бруно Кадиу, ми позволи да изследвам диаграма, публикувана от голяма Европейска полицейска агенция, която показва серии от главозамайващи връзки между Пантерите, техните автомобили, и техните мобилни телефони. Например, диаграмата показва, че сърбин на име Деян е дал пари на мъж наричащ себе си Ранко Спахич, който е арестуван през 2005 г за участие в шест обира във Франция. Спахич, на свой ред, използва клетъчен телефон, който е свързан, чрез масив от пресищачи се линии, към италиански клетъчен телефон от който има позвънявания към участниците в обира в Токио през 2004 г. В придружаващата документация, забелязах име, Еско, което се свързва с Рифат Хаджиахметович - черногорец заподозрян за обира в Дубай. "Еско е съпруг на сестрата на Рифат", обяснява Кадиу. Посочвайки снимка, той добавя: "Тази е, която скри бижутата откраднати от Токио в путката си." Документацията индикира, че тези бижута са откраднати в обир през 2007, отмъкнати от бижутериен магазин извън Рим.
Гласей казва, че диаграмата е акуратна в предположението, че Италия е важен операционен хъб за Пантерите. "Но никаква информация не идва от Италия", оплаква се той. "Може би те не се интересуват от активността на Розовите". Напоследък, италианците започнаха да се огъват пред чуждестранния натиск, посещавайки срещите на Интерпол, арестувайки укривател на крадени вещи, който се грижи за плячката на Пантерите. Но останалите действия на групата в Италия остават, все още, необезпокоявани. Както го казва Гласей, "Всички от групите имат контакти или апартаменти в Милано."
Един от най-важните от Пантерите, който някога е хващан е Драган Микич, едър тип родом от Белград. По време на войните в Босна и Косово, той избягва да служи в Сръбската армия, поемайки криминална работа вместо това. Той израства като крадец със силни подземни контакти. През юни 2001 г той ограбва бижутериен магазин в Биариц. (Той и съучастниците му боядисват пейка пред магазина, за да не седнат евентуални свидетели на нея.) Месец по-късно, той води група, която разбива Рейндж Роувър във витрината на Ван Клиф и Арпелс в Кан, тогава избягва със скъпоценни камъни натъпкани в голф чанти. Рейндж Роувърът, който е оставен на сцената, има следи от ДНК-то на Микич. На 31 януари 2003 г Микич и двама други сърби ограбват Ду, бижутериен магазин във френския ски курорт Куршевел. Вадейки фалшиви оръжия, те изчезват с половин милион долара под формата на бижута.
Микич е арестуван на следващия ден в Албервил, съседен град в Алпите, след като събужда подозренията на служител, като си купува влаков билет с банкнота от петстотин евро. Камерите за наблюдение разкриват, че той оставя голяма чанта на платформата: тя съдържа крадените скъпоценни камъни, две кутии със сълзотворен газ, и сръбски паспорт на името на Милан Килибарда. Микич е вкаран в затвора, където Жилбер Лафайе, местен прокурор, е впечатлен от неговите физически размери и сила, и от заплашителната му аура. "Той имаше иронична усмивка на лицето си", каза ми Лафайе, припомняйки си, че Микич не е казал много. "Тези момчета не се интересуват, че ще влязат в затвора. Те знаят, че ще избягат."
След изслушване на 17 ноември 2003 г Микич е ескортиран в бронирана кола, когато се откъсва от пазачите си. Той бяга през паркинга и пресича магистралата, насочвайки се към основно училище. Полицаят, който го охранява, прострелва Микич в крака. Пантерата е изпратена в по-сигурен затвор, във Вилфранш сюр Сон.
Един следобед, двама мъже спират пред затвора, в бял камион, който има три стълби в товарната си част. Те слизат от камиона, единият от тях насочва стълбата срещу стената на затвора, катери се върху нея, и започва да стреля с Калашников към кулата на пазачите. Вторият мъж прехвърля една от стълбите, както и чифт резачки на кабели, през стената на затвора, където Микич чака. Микич прерязва бодливата тел, която минава през периметъра на затворническия двор и се катери на стената. Третата стълба е позиционирана, за да избяга на свобода. Оттогава не е виждан. Неговите умения трябва да са особено ценени от Пантерите; от всички членове на бандата изпратени в западноевропейски затвори, той е единственият, който получава такова сложно съдействие. През 2008 г, той е обвинен задочно за обира в Куршевел и няколко други обири, като е осъден на 15 години затвор.
Полицейско разследване по-късно разкрива, че докато Микич е в затвора, той получава парични преводи чрез Уестърн Юнион на стойност хиляди долари от Милан Маркович, сърбин, който живее в Австрия. Използвайки псевдоним, Маркович купува клетъчен телефон, който Микич използва при планирането на обира в Куршевел. Седмица преди обира, Микич се обажда от хотел Софител край Париж до телефона на Маркович и номер в Белград. Разследващите опитали безуспешно да установят връзка между Маркович и по-висши власти в Белград. Лафайе се съмнява, че някога ще разбере кой е наредил обира в Куршевел. Организационната структура на Пантерите, казва той, е като октопод.
Един от помагачите на Микич в обира в Куршевел е сърбин на име Бобан Стойкович. Сега той излежава шестгодишна присъда за престъпление. Мишел Юне, адвокат в Албервил, който представя Стойкович, казва: "Това са хора, които са участвали във войните на Балканите по един или друг начин." Крадците, казва той, идват от Белград, като се познават от млади. Юне казва, че Стойкович е правил престъпления с криминални типове от бивша Югославия около десетилетие, изчислявайки, че тоталните му печалби са по-малко от сто хиляди долара. Всъщност, един от колегите на Юне, Емануел Оверн-Рей, портретира действията на Стойкович като родени от бедност, а не от алчност. "Войната в Югославия, ние европейците я гледахме от далеч", казва Оверн-Рей. "Те пристигнаха в Европа, а Европа не ги посрещна с добре дошли."
Криминални банди стават доминантни сили в Сърбия по време на конфликтите на Балканите от 90-те години, като са допълнително подсилени от западните санкции, които им дават да задушат пазарите на горива, цигари, и други важни продукти. След като Слободан Милошевич става президент, през 1989 г, контрабандните операции провеждани от държавната власт наливат милиарди долари в банковите сметки на политическия елит. Както ми каза Деян Анастасиевич, разследващ репортер за белградския седмичник "Време", "Милошевич, освен че беше много брутален автократ, криминализира напълно държавата." Нещата станаха толкова лоши, че в края на 90-те, Земунският клан, една от най-силните наркобанди в Сърбия, напрактика се сля с ЮСО - елитен екип за специални операции, който имаше своя собствена артилерия, бронирани автомобили и хеликоптери. Заедно, Земунският клан и ЮСО движеха всеки месец стотици милиони долари в хероин и други наркотици доставяни от български, албански и боливийски картели. Когато Милошевич е свален от власт, през 2000 г, климатът на корупция, който той оставя остава в забележителен такт. Междувременно, поколение от млади хора, което израства в държава разорена от крадци, убийци и други престъпници, отива да търси работа извън Сърбия.
През 1974 г, издател в Белград има успех с "Горила", мръсен полу-несвързан роман, вдъхновен от живота на сръбски гангстер на име Стефан Маркович. След като имигрира в Париж, Маркович служи като бодигард на актьора Ален Делон, който участва във филма от 1967 г "Самураят", гангстерска класика на Жан-Пиер Мелвил. През 1968 г е открит трупа на Маркович в депо за отпадъци край Париж. Приятел на Делон, корсиканският гангстер Франсоа Маркантони е заподозрян, но няма достатъчно доказателства, за да бъде обвинен в убийство; Делон е разпитан, но никога не е обвинен. "Горила" е крайъгълен камък за мнозина сръбски престъпници, които се местят на запад. Както ми каза един член на банда "Всеки мафиозо, ако е чел една книга, то е тази."
Историята започва с героя, Стефан Ратарац - алтер его на Маркович - на когото е наредено от Ален Дупре, изтъкнат френски актьор, да набие журналист. Ратарац успява в мисията си и скоро заживява на приземния етаж на къщата на Дупре, където изпълнява капризите на своя господар. Ратарац лесно се обижда и е ненужно агресивен. В един пасаж, той изтезава руски таксиметров шофьор. "Защо живееш този патетичен живот?", настоява Ратарац. Пита шофьора на таксито дали е руснак. "Познавам една рускиня тук в Париж", казва той. "Тя се чука добре. Роднина ли ти е?"
Разказвачът обяснява, че при Ратарац "играта излезе от необяснимо презрение". Бодигадрът "презираше малките хора, които изкарват насъщния си по трудния начин... Защо пеят в църковни хорове и палят свещи? Защо не крадат, обират, чукат богатите дами на Париж, бият и убиват?". Да живее в сянката на богат французин унижава Ратарац, и той култивира своето негодуване: той мрази бедните, които олицетворяват слабостта, и мрази богатите, че имат това което той не може да има.
Филмовата звезда и неговите приятели, които си правят оргии, а Ратарац тайно записва една, с надеждата да изнуди участниците. Актьорът се конфронтира с него, казвайки "За какво правиш това? Глупаво е." Ратарац отговаря: "Глупаво е да се живее така както живея аз! Аз нося твоите дрехи. Дори твоето бельо. И е така от години."
"Горила" канализира яростта, която мнозина млади сръбски мъже може би са изпитали към Европейския съюз, който ги измъчва с неосъществими мечти с богатството си и им забранява законен достъп. ЕС се провали да спре клането на Балканите, а после наложи санкции на непокорните сърби и намали имиграцията. Невидима стена се издигна от Запада, за да запази криминалния елит на Сърбия богат и остатъка от победената държава беден.
По време на скорошно пътуване до Париж, аз се срещнах с човек, който промотира балканска музика, професия, която го поставя в близък контакт с гангстери. Той се съгласи да ме представи на няколко от своите познати. В триетажен нощен клуб в Белвил се срещнах с двама сърби. Единият от тях, който поиска да бъде наричан Евгени, беше висок над 1,80 и носеше черно мотористко яке. Природата на неговата работа, той обясни на английски, му позволила да е свидетел на няколко операции на Пантерите. (Той настоя, че не е участвал в никое от тези престъпления.) Той потвърди общата оценка на повечето детективи: Пантерите са рядка група, която има логистична подкрепа из Европа. Евгени специално спомена Франция, Белгия, Холандия, Дания и Италия. "Това са малки организации", обясни той. Много от Пантерите са наркомани, каза той, някои имат съпруги и деца. Не е редно да се говори за Пантерите като за сърби, той подчертава: те са деца на държава, която вече не съществува. Вадейки си цигара, той казва: "На тях не им пука."
Вторият сърбин, който пожела да бъде назоваван Борис, беше русокос и срамежлив. Той непрекъснато снижаваше главата си в яката на непрокоаемото си яке. "Видях една операция", каза той, отпивайки глътка бренди. "Бяха двама мъже на мотори". Той казва, че няма един командващ: "Няма мозък. Те мислят заедно."
Евгени се намесва. "Те мразят всички", казва той. "Те мразят Германия, Ватикана, САЩ, техните собствени правителства. Те са наркомани, които мразят. Получаваш обаждане от мъж, срещаш се с десет други мъже, и си получаваш парите." Колкото по-малки и по-въздържани бяха групите, толкова по-сигурно беше за всички. "Някои са братовчеди", казва той. "Някои са добри приятели. Всички от тях ще са в затворите след пет или десет години."
Няколко дни по-късно получих обаждане, с което бях инструктиран да отида на фонтана на Латинския квартал. Когато пристигнах, Борис стоеше там. Чакахме заедно десет минути, докато телефонът на Борис позвъня. След като той отговори на обаждането, обясни, че негов приятел иска да се срещнем, но фонтанът е много разкриващо място. Щяхме да се срещнем на странична уличка близо до Хотел де Вил. Пресичайки Сена пеша, навлязохме в тесните улички на Маре. След няколко минути, Борис посочи разнебитена Хонда и каза "Това е той."
Влязох на задната седалка на Хондата, която миришише на пот и стари дрехи. Човекът зад волана беше огромен и небръснат. Започна да кара на североизток, към гробището Пер Лашез. Говорейки смесица от френски и английски, той ми каза, че е работил като бодигард за различни клиенти - френски певци, богати американци, сърби в нужда от защита. Пристигнахме в тих сръбски бар близо до гробището, където се установихме за вечерта. Беше ми казано, че може да посетим един от главните в сръбския престъпен свят в Париж. Докато чакахме, много алкохол беше изконсумиран.
В един момент, бодигардът ми каза, че има по-малко от шейсет Пантери, без да каже как точно той достигна до такова специално знание. "Те не се познават един друг, но е организирано на по-високо ниво", каза той. Забелязах, че всички в бара се отнасяха към бодигарда сякаш той беше някой важен. Попитах го дали Предраг Вуйошевич, от обира в Граф, управлява Пантерите. Няма лидер, отговори той. Но, добави "Имаше един който създаде организацията след войната." Извиних се, за да отида до тоалетната, казвайки, че пиенето си иска своето. В кабината надрасках записки на парче хартия. Когато се завърнах, атмосферата около масата се беше променила. Срещата с криминалния бос беше отменена. Ако искам да науча повече, каза ми бодигардът, трябва да отида в Сърбия.
През нощта в Белград светлините все още примигват. Градът е чист, но беден, улиците му буквално са голи от видео билборди и други белези на епохата на информационния капитализъм. В центъра на града, старото Министерство на отбраната стои в руини, един от многото хемороиди на натрупани останки от бомбардировките на НАТО през 1999 г, които никой не се е постарал да почисти.
Посетих града миналия август, отсядайки в хотелска стая от югославската ера, в която миришеше на готварска газ и стар килим. Един ден, бивш полицейски детектив се срещна с мен за обяд в кафене в центъра. Той пристигна със замъглен поглед, след нощна смяна като шеф на охраната в казино. Това беше уважавана работа, обясни той, особено сравнена с работата му в полицейските сили в Белград. Той напуска силите, по думите му, защото криминалните обвинения, които попълвал редовно били късани от шефовете му, които получавали торби с пари от членове на банди. "Това беше шега", каза той. Отделните полицаи имаха тарифи за услугите си. Визитните картички на високопоставени полицаи от отдела за борба с дрогата рутинно се намираха в портфейлите на арестувани дилъри на наркотици.
Докато остатъка от Балканите изтърпя масови убийства и етнически прочиствания дирижирани от правителството на Слободан Милошевич, обикновените сърби видяха своето общество разбито от кампания от икономически манипулации. През 1992 г, сръбското правителство наложи дефакто монополи на продажбата на жито, царевица, брашно, захар и готварско олио. Милошевич, който е работил като шеф на Белградската банка, повече или по-малко проектира това което сръбският икономист Младжан Динкич нарича "една от най-разрушителните хиперинфлационни кризи в човешката история", за да концентрира икономическа мощ в ръцете на неговата криминална клика.
През януари 1994 г когато босненската война беше в най-високата си точка, Сърбия преживява хиперинфлация от 24 месеца. Месечната стойност на инфлацията е 313 563 558 процента. За сравнение, известната хиперинфлация в Германия в годините на Веймар и спомага за идването на власт на Хитлер продължава 16 месеца и достига сравнително скромните 32 400 процента. Продължителната хиперинфлация помогна на Милошевич да циментира силата си над население което се озовава в невъзможност да си купи основни необходимости без да се обърне към черния пазар, който е контролиран от криминални типове и управляван от държавата.
Гладът предизвикан от хиперинфлацията кара обикновените сърби да изтеглят валутата си от дюшеците и банковите сметки. Междувременно, Милошевич организира паралелна банкова система, финансирана от банкноти без стойност печатани от държавните преси. На улицата, тези банкноти веднага се сменят за дойче марки, долари и други форми на законни платежни средства, чрез отбори от улични сарафи, които влагат печалбите в частни спестовни институции и шест държавно управлявани банки. Мнозина сарафи работят директно за държавата, в обширна система за кражба организирана от сръбското правителство. Чуждестранните резерви акумулирани от сръбската държава не отиват за финансиране на програмата на режима за етническо прочистване на Босна или военния конфликт в Косово, както мнозина може би очакват. Златан Перучич, директор на Белградската банка при Милошевич, каза: "повечето от тези пари отидоха в чужбина." Всяка седмица, куфарчета и спортни сакове натъпкани с чуждестранна валута бяха изпращани от Белград към банки в Кипър, Гърция и Израел. Преди санкциите, държавата изнася десетки милиони дойче марки опаковани в дипломатически багаж маркиран с "Не отваряй". След санкциите, парите са изнасяни през граница в Румъния, а от там летят към Кипър.
Веднъж след като сръбската държава се превръща в криминална компания, мнозина сърби се превръщат, доброволно или неохотно, в престъпници. Бившият детектив, запитан за Пантерите, каза: "центровете за набиране на хора са тук в Сърбия." Когато повдигнах идеята, че мнозина Пантери приличат повече на обикновени сърби отколкото на специализирани крадци, той спомена Джордже Рашович, който води обира в Токио през 2004 г. Рашович не е точно богат човек, каза той през смях: "За да преживява, той отглежда боровинки в Арилйе."
По-късно през този ден, срещнах Милош Васич, който се присъединява към полицейските сили в Белград през 1967 г. "Белград беше толкова миролюбив град тогава", спомня си той. След две години като ченге, той става репортер. Един от основателите на "Време", той често пише за организираната престъпност. Войните на Милошевич, казва той, допринесоха за криминализирането на Сърбия. "В местния ми полицейски участък, петнадесет полицаи от петдесет бяха убити в Хърватия или Босна", каза ми той, докато седяхме навън и пиехме бира. "Отиваш на тримесечна смяна или си уволнен". Престъпниците, междувременно, са освободени от затворите, за да се присъединят на фронтовата линия; тези които оцеляха бяха оставени да живеят нашироко.
Васич прекарва години да документира корупцията в режима на Милошевич. Той ми каза, че през март 2001 г, скоро след колапса на режима, 660 килограма 93% чист хероин, с цена на улицата повече от сто милиона долара, е открит в белградска банка, в трезор под наем от официални лица от службите за сигурност на държавата. "Защо по дяволите някой ще седи на толкова много кила за толкова много години?", пита Васич, преди сам да отговори на въпроса си. "Това беше тяхната банкова сметка."
Дори по-доходна беше търговията на цигари, каза Васич. През 1993 г, цигарите, които са обект на акцизи, стават толкова скъпи в Сърбия, че легалните продажби напрактика изчезват. Черният пазар предлага на потребителите по-евтина алтернатива, но също така и много доходна за продавача. Васич описа как е работила схемата. Сръбският търговец купува цигари на едро в Западна Европа, за няколко цента на кутия. Тогава, той обяснява: "Зареждаш легално чартърния си украински или руски самолет в Ротердам." Цигарите се внасят в Черна гора, където се лепят фалшиви бандероли на цигарените кутии, за да изглеждат като легални продукти. Тогава цигарите се продават за три долара кутията, а правителството и приятелите му гангстери прибират печалбите.
Западните правителства са съучастник в сръбската корупция. Немските войски и други пазители на мира на границите на Сърбия са прословути със затваряне на очите за контрабандата, като дори печелят от нея. Наскоро комуникирах с бивш британски кралски морски пехотинец, който е служил на Балканите. Морският пехотинец често посещавал Ниш и сподели, че неговите началници регулярно му осигурявали хиляди долари, за да плаща за информация на местните сърби. Западащият индустриален град Ниш е стратегически важен заради близостта до Косово и основния път за контрабанда, свързващ Сърбия с Мала Азия и Западна Европа.
Морският пехотинец, който е участвал в мироопазващи операции в Босна, заяви, че е бил с офицери от НАТО на няколко срещи със сръбски политици в Ниш и други градове, командирите от НАТО, твърди той, регулярно търгуват информация за положението на бунтовническите сили в Косово; в замяна, сърбите искали от НАТО да недоглежда доставките на гориво и други стоки за широко потребление, които нарушават западните санкции. Някои от тези молби са формални, казва той; други включват и размяна на пари в брой на много по-ниски нива във властта.
Докато е в Ниш, морският пехотинец каза, че често излиза със сръбски военни и паравоенни: "Отивахме, стреляхме по няколко пълнителя, после говорехме за тактики." Сърбите използвали изоставените жилищни кули в Ниш за тренировки на снайперистите, разказва той, а понякога им давал съвети. Мнозина от мъжете, които е тренирал не са му приличали на нормални войници. "Те щяха да ти пребъркат джоба като на шега, а после ти връщат портфейла обратно", каза той, смеейки се. (Милош Опарница, главата на Интерпол в Белград, отхвърли разказа на морския пехотинец като "Холивудска безсмислица.")
Мъжът напуска Кралската Морска пехота и започва да работи като бодигард в луксозен хотел в Париж. Една нощ, твърди той, излязъл да пие и попаднал на сърби с които си разказвали военни истории и тактически съвети в Ниш. Сърбите му казали, че сега са в бизнеса с обиране на магазини за бижута. Те изглеждали сериозни - трезви, дори подобрението в техния външен вид и поведение било поразително. "Когато ги познавах в униформи, те се държаха като престъпници", казва той. "Когато бяха престъпници, те се държаха повече като войници." Той им дал своя телефонен номер и се съгласил да останат във връзка.
Няколко години по-късно, казва мъжът, той живее в Лондон, когато получава обаждане от двама от сърбите. Отново излези да пият. "После Граф беше обран", обяснява той. Двама от хората замесени в обира влезли в контакт с него и били с него преди да отлетят от страната. В замяна на неговото гостоприемство, те му дали диамантена брошка, която той предложил на бижутер в Брайтън, чрез посредник. Бижутерът, разказва той, му дал както го описа той "добро количество пари". Посредникът потвърдич, че транзакцията се е случила. Бижутерът отказа няколко покани за интервю.
За да се разбере по-добре как млади мъже от юга на Сърбия може да намерят пътя си към луксозни зони за пазаруване в Токио и Дубай, реших да отида до Ниш. Според Милош Опарница, от Интерпол, три основни групи Пантери идват от Сърбия. Фракцията от Ниш е, очевидно, най-дръзка: мнозина от първото поколение от действащите в момента са в затворите в Западна Европа.
Пристигнах в Ниш в средата на сутринта. Магистралата водеща към града беше празна, а по нея имаше магазини за продажба на мотоциклети и хранителни добавки. Градът е много отдалечен от Белград, с неговите австро-унгарски фасади и добре подредена криминална йерархия. Ниш беше по-див, имаше по-голям етнически микс: албанци, македонци, цигани. Най-известната емблема на града е Черепната кула, която е построена от турците, през 1809 г, от негасена вар, пясък и 952 черепа на сръбски бойци. На неравните тротоари, момичета с тежък грим във високи токчета, а грубите им приятели ги следват отблизо.
Отвъд реката Нишава са западащите апартаментни блокове където сръбските снайперисти някога са тренирали с бившия кралски морски пехотинец. Сградите, високи по 15 етажа, а бетонните им плочи са изрисувани с футболни графити и националистически лозунги. Групи от млади мъже пият бира по улиците. Един от тях, сърбин, има тениска с щампа два пистолета и надпис "Търси се" със сребристи букви. Чисто ново Ауди е паркирано наблизо. Аудитата са предпочитани от младите сръбски гангстери, което може би обяснява наетите коли във видеото за обира в Дубай.
Мъжете между 25 и 45 години изглежда липсват от града. Освен автосервизите, най-заетите места в града са салоните за слот-машини. Преброих четири на стотина крачки до кметството, което е в красива, западнала каменна сграда близо до реката.
Кметът, Милош Симонович, е русокос 36-годишен. Той е израснал в Ниш, който е бил център на електрониката и инженерната индустрия в Югославия, даващ работа на 30 000 инженери и опитни заводски работници. "Имахме сътрудничества с Филипс, със Сименс, с IBM, и всички известни компании в света", спомня си той. "Произвеждахме персонален компютър наречен - не мога да се сетя името, но беше две години след Комодор 64."
Сега, от общо население от 300 000 души, 33 000 възрастни в Ниш са безработни. Упованието на местната икономика е цигарена фабрика. Контрабандата на наркотици също е популярна. "Ниш беше наистина добро място за сливане между властите и криминалните слоеве", обясни Симонович. Много млади жители на Ниш, гледайки как родителите им губят работата си, растейки в атмосфера на корупция на всички нива, прегърнаха идеята да отидат в Западна Европа и да станат крадци. Те мислят, казва Симонович, че е "наистина добре да са престъпник, защото можеш да отидеш в ЕС или някоя друга страна, за да изкараш пари. Тогава се връщаш тук и имаш коли, имаш сгради и други неща. Много, много е хубаво."
Зоран Живкович, който е на 49, е бил кмет на Ниш при Милошевич, както и лидер на опозиционното движение което в крайна сметка събори режима. След като наследникът на Милошевич, Зоран Джинджич, беше убит през 2003 г, Живкович стана премиер и приложи в действие план наречен Операция Сабя, направен, за да обезглави сръбската мафия и да прекъсне връзките й с държавата.Близо четиристотин хиляди заподозрени са обвинени в криминална дейност, а десетки хиляди оръжия са иззети, заедно със стотици килограми експлозиви. Срещнах се с Живкович, който сега е бизнесмен, в неговия чист, модерен офис, в който бутилки вино от лозята, които притежава са изложени. Той носи морско син пуловер и има лъскава кожа, изглеждайки повече като собственик на яхта в Средиземно море някак изоставен в средата на Сърбия, отколкото като политик.
"По дефиниция, организираната престъпност е свързана с държавата.", казва Живкович, по чаровно педантичен начин. Години наред, казва той, криминалните кланове в Сърбия имат свои полицаи, адвокати, съдии, доктори, журналисти, и финансови съветници. Той говори за доктор в Белград: "Ако някой трябва да бъде елиминиран от бандата и по някакъв начин оцелява след стрелбата, работата на доктора е да му даде смъртоносна инжекция, когато стигне в болницата." Живкович с готовност признава, че малко от хората арестувани в Операция Сабя остават в затвора. Той ми каза, че закоравели сили в сръбското общество "са решени да задържат Сърбия в това балканско положение на изолация, защото това е единствената Сърбия, която им е удобна."
Други полицейски източници в Ниш ме снабдиха с нова дразнеща интереса информация за Пантерите. Научих, че Милан Лйепоя, членът на Пантерите, който беше арестуван в училищния двор в Жекс, се е завърнал в Ниш, неговия роден град, след обира в Дубай, и похарчил част от парите си. Той купил редица съседни магазини в историческата част на града, превръщайки мястото в нощен клуб, който отваря преди ареста му през 2008 г. Той също така става прословут в Ниш като домакин на това което един разследващ описа като "оргии".
Полицейските следователи в Ниш също ми казаха за приятел на Лйепоя, който имал магазин за мобилни телефони, в Подземния търговски център. Няколко месеца преди обира в Дубай, приятелят се преместил в Дубай и отворил нов магазин за мобилни телефони. Дубайската полиция обърнала внимание на любопитното време. Проверявайки бизнес делата, те определят, че точно след обира големи суми пари започват да минават през магазина, който е сръбска собственост. Според следователите от Ниш, приятелят сега е в затвор в Дубай.
Главната полицейска дирекция в Ниш е в края на трилентова улица по която младежите ходят в неформална униформа от очила Порше, бели тениски и черни спортни панталони. На пояса на един такъв младеж се вижда дръжката на пистолет Макаров - стандартното оръжие в държавите от бившия Съветски блок - но изглежда на никой не му прави впечатление.
Когато аз бях там, полицейски шеф беше Зоран Стоянович, който седеше на бюрото си с пачка снимки, които беше приготвил за моето посещение. Той имаше продълговати, възлести черти и носи социалистически сив костюм. Той първоначално отказа да говори с мен за Розовите пантери. Вместо това, той ми изнесе лекция за разрушението направено от бомбардирането на региона от НАТО, и за страданието на сръбските хора от агресията на косовските албанци и други.
"Касетъчни бомби бяха пускани в центъра на града", каза той. "Когато гледаме снимките сега, ужасяващо е." Беше ми подаден албум с фотографии от моргите. "Само ако имаш здрав стомах трябва да гледаш това", предупреди той. Кървави трупове пълни с шрапнели са наредени пред камерата. Имаше снимка на Живорад и Вера Илич, възрастна двойка, загинала на 7 май 1999 г, от атака с касетъчни бомби, която осакатила телата им. Тонът в гласа на полицейския шеф, докато описва тези трагедии ми е познат от босненската война: вниманието върху сръбските жертви е част от упорита етноцентрична космология, която е продукт на истинско страдание.
Кафе и портокалов сок бяха сервирани. "През нашите трагедии, страдания, войни, в цялата ни история, Сърбия никога не е нападала никого", заяви полицейският началник. "Ние се защитавахме срещу Османската империя, срещу Австро-Унгарската империя, защитавахме се срещу тиранията на Хитлер, защитавахме себе си от сепаратистките банди в Косово."
След като видях снимките и изслушах неговата лекция, той беше щастлив да говорим за престъпниците в неговия град. Но нашият разговор ще бъде кратък, добави той, защото няма престъпници в Ниш. Когато го попитах за младите мъже, които бях видял пред полицейския му участък, държащи ключове от нови аудита, той ми каза, че те са предприемачи. "Този тип бизнес, с който младите хора, които сте срещнал се занимават включва електроника, консултиране и т.н.", обясни той. Попитах го дали е нормално за предприемачите в Ниш да носят пистолет Макаров в панталоните си. Той поклати глава дружелюбно. "Момчетата със спортните панталони и слънчевите очила не са в бизнеса с електроника", признава той, добавяйки: "Този регион е много добър за земеделски дейности. Попитах го дали тези дейности включват и транспортиране на хероин. Той се намръщи. "Ако бяхте тук по време на санкциите, нямаше да оцелеете пет дни", казва той. "Нека просто кажем, че хората, които живеят тук са много адаптивни към трудни условия."
Стоянович допусна, че някои граждани на Ниш са отишли да живеят в Западна Европа и работят като крадци. Те са направили нови контакти в подземния свят и са подобрили материалното си състояние. Някои от тези престъпници са се завърнали в Ниш, където привличат внимание, карайки луксозни автомобили и носейки скъпи дрехи. "Много е възможно те да са свързани с различни хора в бижутерийния бизнес в Западна Европа", заяви той. Въпреки че тези хора може би са нарушили закони на Запад, каза той, в Ниш те просто харчат пари и се наслаждават. По този начин, те са станали модели за подражание на младите хора. "Ние имаме поговорка", каза Стоянович. "Хубаво и сладко, но кратко."
Той прелиства полицейските данни за хора, които са идентифицирани като Пантери от Интерпол. "Един от тези шефове, който толкова е впечатлил Запада - когато беше тук, той правеше много жалки престъпления", заяви той. "Кражби на коли. Дори не на самите автомобили, а крадеше неща от вътрешността им." Питах го дали говори за Милан Лйепоя и той кимна. "В Европа, той е смятан за голям шеф", заяви той. "Когато получи голяма сума пари, той се връща в Ниш, за да ги изхарчи и да се демонстрира. Ние не можем да направим нищо, защото не прави нищо незаконно." Той ми каза, че Интерпол му изпраща около десет искания дневно за информация за граждани на Ниш.
Той рязко сменя темата. "Знаете ли, че Лесковац е единственият град в Сърбия без евреи?", ме пита. Той очевидно е разказвал тази история преди и говори с театрален маниер, адамовата му ябълка подскачаше над яката му.
"Преди много години, евреин със семейството си дошъл в града с намерението да се установи в Лесковац", започва той. Евреинът бил беден и нямал какво да яде, така че отишъл при един селянин и го попитал дали може да му даде яйце назаем. "Сърбинът с радост му дал яйца, колкото поискал евреинът", продължи. "Но преди да му даде яйцата, сложил едно яйце на кантара и го премерил, и записал тежестта. Когато евреинът видял, че сърбинът премерил всички яйца, за да му върне същата тежест, си казал "Това място не е за нас, нека се преместим."
Той гледаше лицето ми преднамерено, за да види дали смисълът на историята е разбран. Вдигайки буйните си вежди, той обясни: "Ако необразованият сърбин е можел да мисли по такъв мъдър начин още тогава, не е невъзможно, дори днес, може би има необразовани хора в този регион, които могат да използват интелигентността си по изненадващи начини."
Преди 6 години, млада жена от Ниш, двама сръбски мъже, и шотландски съучастник стават световно известни, след като открадват огърлицата на Контес де Вендом, осеяна със сто и шестнадесет диаманта, от бутик в Токио. Обирът, който става на 5 март 2004 г е най-големият в историята на Япония.
Никой от сръбските мъже, Джордже Рашович и Александър Радулович, не говори японски или е бил в Япония преди. Бутикът, който се наричал Ле Супре Диамант Къчур де Маки, е в региона Гинза, и е собственост на компания за която имало слухове, че има финансови трудности. Докато мъжете обират магазина, младата жена, Снежана Панайотович, се намира в кафене от другата страна на улицата, действайки като наблюдател. С нея седи Дороти Фасола, шотландка, която е осъждана в Италия за кражба на злато. Рашович и Радулович се движат с мотоциклети. През този ден, двама от крадците вземат полет на Еър Франс до Париж; другите двама напускат страната малко след това.
След кражабата, полицията в Токио реконструира престъплението, ползвайки помощта на повече от сто следователя. Полученото досие е пълно с такъв тип прецизност, осветено от детайл присъщ за велико художествено криминале. Докато японската полиция отказа да ми даде досието, те дадоха достъп до копие на конференцията на работната група за Розовите пантери през 2009 г, в Монако. Няколко детективи, които са го виждали ми казаха, че досието от Токио е шедьовър на полицейската работа. Някои от тях ми позволиха да видя английската версия и да си направя записки. Колкото и впечатляващо, японското досие повдига също толкова въпроси колкото и отговори кои са Пантерите, как работят те, и кой ги защитава.
Членове на бандата пристигат в Япония към края на февруари 2004 г. Те пътуват с валидни паспорти. Дороти Фасола пристига в Токио първа, направила хотелска резервация за групата, и купила четири мобилни телефона: златисти за Радулович и Рашович; светло червен за Панайотович, син за себе си. Справката за разговорите от мобилния телефон на Фасола показват, че тя разговаря с Рашович три часа преди обира. (Фасола отрича участие в престъплението.)
Джордже Рашович, взимайки назаем идентичността на чешки инженер, влиза в Япония през летището в Осака. Снежана Панайотович каца в Токио, също пътувайки като чешка гражданка. Александър Радулович също отишъл в Токио, използвайки хърватски паспорт. Радулович отсяда в Одакю Хотел Сенчъри Саутърн Тауър. Японски криминалистки екип по-късно открива неговите отпечатъци върху мострено шишенце шампоан.
Радулович посещава бутика Маки за пръв път на 24 февруари. На английски с акцент, той пита служител да бъде допуснат до третия етаж, където стои Контеса де Вендом в стъклена кутия, защитена само от електрическа аларма. Той изразява ентусиазъм за бижуто и го фотографира. Няколко дни по-късно, той отново посещава магазина, с Панайотович. Двойката, представяща се за любовници, купува огърлица и сребърна лъжица.
на 5 март в 11:45 Радулович и Рашович влизат в магазина. Радулович носи бежово палто и кафяви кожени ръкавици; носи торба с емблемата на Картие и се е дегизирал със светло кестенява перука и слънчеви очила. Рашович носи тъмни дрехи и перука с дължина до раменете. Докато той си пробива път до втория етаж, Радулович вади фотоапарат и прави снимки на служителя на име Риу Такаги, докато повтаря думите "Перфектно! Страхотно!"
Докато стигне до кабинета с огърлицата, Радулович вади парче хартия - записът на камерите показва, че това става в 11:46:21. Такаги навежда глава, за да види какво пише клиентът. Радулович удря с кроше Такаги и го напръсква с лютив спрей в очите. "Той започна да ме бута към тоалетната, удряйки ме по главата през цялото време", свидетелства по-късно Такаги. "Той затвори вратата, тогава чух чупене на стъкло. Когато се освестих и си измих очите, позвъних на полицията от мобилния ми телефон." По това време, Контеса де Вендом вече е изчезнала, и магазинът - или по-скоро застрахователната компания, Нипонкоа - е назад с 33 милиона долара.
Александър Радулович сега е в затвора в Сърбия, след като е арестуван в Копенхаген, за опит за обир. Датската полиция е идентифицирала Радулович като един от Пантерите издирван за обира в Токио и го праща обратно в Белград, за да бъде съден. На неговия процес, той твърди, че обирът в Токио е поръчан от собственика на магазина, който имал нужда от парите от застраховката; огърлицата е върната на мениджъра на магазина в контейнер за смет, близо до рибарски магазин, в размяна за чанта съдържаща сто хиляди долара. Радулович сравнява огърлицата с произведение на Дали или Шагал, и се чуди защо е пазена в обикновена стъклена кутия. Нито японските власти, нито сръбският съд вярват на версията на Радулович за събитията, но е съобщено, че компанията Маки подава документи за банкрут. (Директорите на компанията не отговориха на моите въпроси.) Александър Зарич, адвокат на Радулович, ми каза, че той вярва, че Контеса де Вендом е била нарязана, а камъните й са отрязани и продадени през дилъри в Европа и Израел.
Дороти Фасола, използвайки нейния син телефон, прави чести обаждания до Италия, докато е в Токио. Тя и Радулович също са звъняли на телефонен номер в Коломбо, Шри Ланка, място където никой от двамата няма връзки преди това. Полицейски източници ми казаха, че черногорски сърбин на име Здравко Радонич е посещавал Коломбо по времето на обажданията от Токио - забележимо съвпадение, отбелязват те, имайки предвид, че Радонич преди това е бил замесен в ограбване на бижутерийни магазини в Япония.
Две години след обира в Токио, Радонич е арестуван на летището в Белград, носейки фалшив паспорт и еднопосочен билет към Бейрут. Милош Опарница, от Интерпол, ми каза, че Радонич е координирал повече от дузина обири в Япония, и че има доказателство свързващо го с кокаин, който е вкаран от Южна Америка към Западна Европа. Докато Радонич е зад решетките, той остава във връзка с външния свят. Според сръбски вестник, охранител в затвора е обвинен миналата година за доставянето на два мобилни телефона на Радонич, в замяна на подкуп от 1000 долара. Радонич наскоро е пуснат от затвора.
Лидия Радулович е висока, с чип нос и дълга кестенява коса. Срещнах се с нея за обяд в Белград. На 49, тя носи тесни панталони и черен пуловер с дълбоко деколте, и излъчва сексапил като гадже на рок звезда. Тя среща Александър Радулович, от обира в Токио, на парти в Белград преди 12 години. Те започват да излизат и скоро се женят. В началото на връзката той става крадец. "Той ограбваше с една и съща група през повечето време", каза тя, предлагай ми цигара. "Правеше го за пари и тръпката, така можехме да продължим да живеем забавен живот в Белград. Забавлението винаги е на първо място."
Радулович има сестра в Мюнхен, а той и Лидия харесват пътуванията в чужбина - до Антверп, гръцките острови. Радулович е във Франция когато получава обаждане за работата в Токио. Мъжът който се обадил, твърди тя, е от бижутерийния магазин. На процеса, тя е изненадана от прецизността на японския свидетел, който си спомня странно специфични детайли, като цвета на връзките на обувките на Радулович. Японските полицейски следователи, твърди тя, отказват да предоставят елементарна информация, като сумата платена от застрахователната компания на бижутерийния магазин. Впечатлението е, че малко престъпление е използвано, за да се прикрие по-голямо престъпление.
Лидия каза, че нейният съпруг е много умен, въпреки че му липсва формално образование. "Мисля че е минал през цялата литература от философския факултет в университета... Сръбските средновековни писатели, особено", ми каза тя. "Той чете добри книги на нобелови лауреати."
Исках да разговарям с Радулович, но организиране на среща се оказа трудно, като той не е примерен затворник: опитал да избяга докато е транспортиран от летището в Белград до затвора. Чрез Лидия, той отговаря на въпроси за живота си. Той става чирак при крадец, след като напуска Сърбия и отива в Германия, в края на 90-те. "Срещал съм много различни хора", обяснява той. "Сред тях имаше и такива, които вече бяха в такива работи". Привличането на живота, добавя той, беше "парите и адреналинът. Докато си млад, адреналинът е добра кука". Той описва Пантерите като гъвкава организация, която дава информация за целите, за процент от взетото, и очаква крадците да направят местното наблюдение сами. "Този който прави удара винаги трябва да проучи целта", казва той. "В Япония, аз проучих целта: отидох в бижутерийния магазин, видях подредбата." Той се срещнал с Рашович, неговият сътрудник, чрез общи познати преди да отпътуват за Япония, за да направят обира. Но не били особено близки.
Радулович каза, че бил ненаситен читател. Обича комикси, "психология, исторически книги, биографии, биографии на светци, до популярната наука. От древния свят и алхимията до научната фантастика!" Той е голям поклонник на "Архипелагът Гулаг." Бивайки в затвора имал време да се обърне назад и сега той съжалява за престъпленията си. Медиите, казва той, "правят голяма грешка като правят от всичко това някаква атрактивна история подобна на филм, с който е лесно да се оприличи, въпреки че няма нищо героично в нея! Направил съм избори заради мои причини, но е абсолютно неприемливо да оставиш децата да се оприличават с такава история."
Милутин Дачович, известен на приятелите си като Дача, е пенсиониран престъпник. Тези дни, той обикновено може да бъде намерен в италиански ресторант, който притежава в Белград. Той е построил ресторанта с приходите от кариерата си на крадец в Италия. През тези години, той е доверен приятел на легендарния сръбски гангстер Люба. Заедно, Дача и Люба помагат за отварянето на Италия за престъпници от Балканите.
Пред неговия ресторант, който е в мазето на циментова кула, Дача си е направил малък италиански площад, който е нарекъл Пиаца д`Италия. Вътре, ресторантът прилича на стара римска таверна, която обслужва туристите; има огледален бар и декорирана с орнаменти свързани с филмовата поредица "Кръстника". Роден и израснал в Белград, Дача е партизанин на своя град, особено в старите традиции. Когато чу акцента на моята сръбска преводачка, той й каза "Говориш като някой, който не е учил сръбския език в Белград днес, където младите гълтат букви, слагат ударенията на грешните места и общо говорят като маймуни." Той беше облечен в дънки и пуловер от италиански кашмир с копчета на яката. Докато говорехме, той понякога пипаше областта на слабините си, забравяйки, че сме в компанията на жена. Той е единственият сърбин когото съм срещал, който говори с целия арсенал на римските окончания, гримаси и жестове с ръце.
Дача първоначално е вдъхновен да пътува в Западна Европа, ми каза той, от историите, които стигат до Белград за неговия герой от детството - Стефан Маркович, бодигардът чийто живот вдъхновява "Горила". Той първоначално напуска Сърбия, за да работи с Маркович в Париж, като потвърди много от анекдотите в книгата. Смъртта на Маркович, казва той, беше дори по-малко романтична от тази в измислената версия. Той си спомня, че когато Маркович изчезва той прави разследване сред корсиканските гангстери. "Твоят приятел е в боклука, заедно с другите боклуци" му казват те. Дача вече не е влюбен в Маркович и неговия кръг. "Те имаха кетчуп вместо мозък", ми каза той. За да подчертае, той изсипа малко кетчуп на лявата си ръка, после го облиза. На външната страна на ръката му имаше татуировка на роза. Неговото тяло беше покрито с татуировки.
Дача беше щедър и интелигентен събеседник, беше лесно да се види е можел да използва своята интелигентност и харизма, и мускулите на Люба, за да създаде империя за себе си в Италия, привличайки другите престъпници от Балканите. Той изчисли, че първоначалната му група от петима членове се разраства до сто и повече престъпници, всички от Белград. Когато го попитах колко от тях още са живи, той каза четири или пет, правейки жестове на инжектиране на хероин, шмъркане на кокаин и стрелба с пистолет.
Членове на Пантерите понякога посещават неговия ресторант. "Подкрепям ги с цялото си сърце", каза той. "Нямам желание да ги поставям в неприятности." Неговото говорене на маса беше изпълнено с жаргона на крадците: диамантите бяха "малки стъкла"; нов член беше "гущер"; крадец със страхотни ръце беше "цигулар". Някои термини предполагаха колко древен, културно вкоренен и организиран е престъпният свят в Балканите. Човекът който разсейва охранителя се нарича "заводник" или примамка, а мускулът е "магаре". Човекът който урежда логистиката е "ятак" - термин оригинално използван за сърби, които давали подслон на бунтовниците срещу османското робство. Престъпен бижутер, който купува крадени камъни е "сиса", или цица.
Един следобед, висок, добре изглеждащ мъж, носещ тясна черна тениска и скъпи черни панталони, спря до Пиаца д`Италия, за да говори с Дача. Той каза, че живее в Дания, а работи във Холандия, Швейцария и Франция. Той говори кратко с Дача, но стана ясно, че техният разговор е свързан с Италия. Мъжът каза, че няма централизирана организация на крадците в Белград. "Аз съм сам", подчерта той.
Дача кимна и каза "Има организация, но не е формална." Той обясни, че въпреки че приятели препоръчват приятели за работи, и никой в кръга не познава всеки друг, има централна йерархия, която определя как се разпределят задачите и кой плаща за разходите. Той ми каза, че обирът в Токио струва около сто хиляди долара. Организиращият синдикат, каза Дача, решава кой трябва да задържи плячката и къде отиват парите. Мъжът от Дания изглеждаше нервен, но Дача го успокои.
Групите на Пантерите, продължи Дача, са базирани извън Сърбия. Страните, които спомена той са познати: Италия, Франция, Белгия, Холандия, Дания, Швейцария. Крадците често се завръщат у дома в Черна гора или Сърбия, където са "на повикване" за бъдещи задачи. Пантерите, които биват арестувани, каза той, често са предавани от своите работодатели, като начин да се прочисти работната сила, или да задържат жегата от полицията на управляеми нива. По-високите нива на организацията на Пантерите, каза Дача, включват редица от бивши сръбски войници, които в момента живеят в скандинавските държави. Но трафикът на диаманти е управляван основно от престъпници от Италия, Русия, Израел и Холандия.
Дача, който не е замесен в престъпленията на Пантерите, обясни защо подкрепя работата на групата. Както го каза той: "Те докарват пари в тази държава, за разлика от нашия т.нар. политически елит." Той добавя "Каквото изкарат от ударите - което е много малък процент от взетото - те го донасят тук."
Любица Вуйошевич живее в разпадащ се жилищен блок в Бийела, черногорско рибарско село. Сградата е близо до ръждясваща корабостроителница, която осигурявала беден, но сигурен живот за местните хора през ерата на Йосип Броз Тито, комунистическият диктатор на Югославия. Когато посетих Любица, изгоряла крушка висеше в тъмния бетонен коридор пред вратата й.
Любица е майка на Предраг Вуйошевич, Пантерата, който отнесе чанта с диаманти от магазина Граф в Лондон. В началото на петдесетте, тя има операции на двете бедра и бъбреците. Очите й са морско сини, а лицето й някога красиво, сега е с дълбоки бръчки. Облеклото й показва, че е започнала да се облича за случая, в хубава зелена риза с къси ръкави и златна огърлица, но тогава се е отказала слагайки сив анцунг и домашни пантофи.
Сядам на кухненската й маса, а тя стои два часа пред една лавица, на която са подредени нейните спомени. Имаше кон направен от златна нишка, бутилка от шампанско, три нарисувани маймуни, които с пантомима изразяваха кредото което е общо за майките и престъпниците: не съм видял зло, не съм чул зло, не съм казал зло. "Кръстчето което нося на врата си ми е подарък от него", казва Любица, поклащайки главата си към снимка на нейния син, върху телевизора. "Той е взел кръстчето от един от затворниците и каза, че трябва да го пазя докато излезе от затвора."
Тя е наясно, че след обира в Граф, пресата в Лондон пуска портрета на нейния син, когото тя нарича с умалителното Педжа, като лидер на Пантерите. "Те го изкараха като най-силния от всички тях", казва тя с изненада. Не изглежда така сякаш много пари са отишли в посока на Любица.
"Беше голям вид беда, която го накара да тръгне по този път", заяви Любица. Когато Вуйошевич е малък, те живеят в планините, вървейки час до града, за да си напазаруват. Той обича футбола, но прекарва дните си вдигайки тежести и правейки упражнения, следейки колко е вдигнал и колко е избягал. Той си пере маратонките и си глади ризите, и чисти под леглото си без да му се напомня.
Тогава започва да прекарва нощите далеч от дома, обикновено в Четине. Любица и съпругът й, който работел в корабостроителницата, опитали да предотвратят синът им да напусне Бийела, но той им казал, че иска да живее пълноценно. "Какво получи в крайна сметка?", казва майка му, ставайки кисела. "Получи девет години." Вуйошевич напуска дома в търсене на добър живот на 25, заспивайки на волана на колата си рано една сутрин, блъскайки се в друг шофьор и убивайки го. Преди процеса, той избягва в Италия, а неговите родители не са чували нищо от него шест месеца. "Добре съм", каза той, когато най-сетне се обажда у дома. "Започвам да имам по-добро усещане за мястото. Нещата стават по-добри." Понякога той се обажда от Италия, а понякога от Франция. Обажданията обикновено са много кратки и често звучат сякаш са от улични телефони. Рядко праща пощенски картички: "Добре съм. Здрав съм. Целувки. Педжа."
Майка му посочи към снимката върху телевизора и каза: "Това е негова снимка в Париж." На нея има рус, неусмихнат млад мъж в червен пуловер, изглеждащ като олимпиец от съветската ера. След като Вуйошевич е арестуван на френско-италианската граница през 2005 г, неговите родители научават новината от родителите на неговата приятелка. Вуйошевич е съден в Париж, за престъпления, които е извършил във Франция. В съда, Вуйошевич казва, че има хора над него, които дават заповеди, но никога не споменава имената им.
Съпругът на Любица искал да посети Вуйошевич в затвора, но тогава получава проблеми със сърцето и умира. След това, Вуйошевич пише на майка си първото истинско писмо, което изобщо й е пращал, искайки да бъде прочетено на гроба на баща му. Една част от него гласи: "Почивай в мир. Съжалявам, че не можах да дойда. Аз съм много далеч. Вечна слава за теб, от твоя син, който те обича много." Така че не е истина, казва тя, че нейният син е човек без чувства.
Миналата година, Любица отишла на посещение на сина си в затвора; той отказвал да се храни, бил много слаб. От тази визита, казва тя, разговаря с него по телефона веднъж на всеки два месеца, за по 15 минути. "Винаги го лъжа и му казвам, че съм добре", каза тя. "Искам само да го видя още веднъж и тогава мога да умра." Вуйошевич трябваше да й се обади до 15 минути, каза тя.
Телефонът й остана мълчалив. Дойде време да си тръгвам. Тя обеща, че когато Вуйошевич се обади ще го попита за имената на мъжете, които са получили диамантите.
Черна гора е красива, неприветлива страна с шестстотин хиляди души. Граничи със Сърбия, Албания, Хърватия и Босна и Херцеговина, което я прави един от водещите центрове за контрабанда на Балканите. Освен брега, има високи планини, като завеси на сцена, до Адриатическо море. Климатът е почти тропически, киви и лимонови дървета растат покрай пътищата. Страната изглежда като декор за филм изобразяващ Южна Франция, освен че повечето от плажовете са широки два метра и покрити с цимент.
Докато карах край брега към Подгорица, столицата, радиото в колата започна да излъчва ужасен монотонен звук - традиционният еднострунен инструмент с лък известен като гусла. Традиционни песни изсвирени на този инструмент възхваляват мъжеството, честността и смелостта показана от сърбите, които са се борили срещу турците; по-съвременните песни са посветени на Радован Караджич и други сръбски престъпници, които са похвалени за техния героизъм по време и след босненските войни. Черногорците се гордеят, че никоя друга държава не ги е завладявала, пренебрегвайки факта, че тяхната скалиста почва трудно ще си заслужава усилията. Сега тяхната земя е по-скъпа: богати руснаци започнаха да си купуват вили тук.
В Черна гора, бандитизмът може би е още по-дълбоко укрепнал отколкото в Сърбия. Според доклад издаден през 2005 г от ДИА, антимафия екипът на Италианската федерална полиция, гостоприемството на Черна гора към организираната престъпност е толкова забележително, че заслужава сравнение с легендарния пиратски рай Тортуга. Най-алчният пират в Черна гора, твърди докладът, е Мило Джуканович, който през 18 от последните 19 години, работи за държавата или като президент, или като министър-председател. В доклада, Джузепе Скелси, прокурор в Бари, Италия - който е директно през Адриатическо море срещу черногорския пристанищен град Бар - обвинява Джуканович че "рекламира", движи, урежда и участва в мафиообразна асоциация.", превръщайки Черна гора в "рай за незаконен трафик".
Полицейският доклад е пълен с потресаващи доказателства, включително откъси от двадесетмесечно подслушване и записване на телефонните разговори между Джуканович и неговата любовница. Тонът му е изобличаващ. "Мило Джуканович беше абсолютно наясно какво се случва в Черна гора", твърди докладът. "Той е наясно откакто участва и има пряк интерес от това. Той лично е наясно с голямото количество пари, в твърда валута, привлечено от незаконен тютюнев трафик от италианската организирана престъпност. Неговата алчност за богатство го направи толкова безпринципен, че той стана подобен на своите криминални съучастници. Той отиде толкова далеч, за да осигури защита на бегълци издирвани в Италия, неуважавайки най-основните законови норми. Той го направи чрез апарата на държавната сигурност." Действията на Джуканович генерират впечатляващи печалби. Между 1994 и 2002 г, твърди докладът, контрабандистите използвайки големи моторници изпращат около милиард цигари месечно от черногорските пристанища към източния бряг на Италия. Веднъж в Италия, цигарите са продавани от синдикатите на мафията, а печалбите се перат чрез компании паравани с банкови сметки в Швейцария, Лихтенщайн и Кипър.
През 2006 г, Ратко Кнежевич, черногорски бивш топ дипломат във Вашингтон, пише експозе за контрабандните действия. Това е неговата магистърска теза за Бизнес училището в Лондон. Според неговия анализ, в края на 90-те "черногорското правителство изкарва 700 милиона долара годишно от нелегалната търговия на цигари." Миналата година, Кнежевич потвърди детайлите от тезата си пред "Виести", черногорски всекидневник. "Това беше най-зле пазената черногорска тайна", заявява той пред вестника, добавяйки че "като съветник на г-н Джуканович и шеф на Черногорската мисия в САЩ, разбира се, аз знаех дори повече." Кнежевич предположи пред вестника, че най-малко седем души свързани с търговията са били убити. Черногорското правителство отказа коментар на публикацията; Джуканович нарече Кнежевич "патологичен лъжец" и "нарцис".
Влизайки в Подгорица, минах край серия антикорупционни билборди, издигнати от правителството, в стил Оруел. Един билборд изобразява мъж със замазано лице и не напълно успокояващото мото "Съобщи за корупция: Останалото е наша работа." Столицата беше оживено място, с нови седани и джипове Мерцедес обикалящи по улиците. Мъжете имаха татуировки на ръцете си, а жените бяха смущаващо високи. Градът има енергичен нощен живот. Нощните клубове работят до четири сутринта, а размерът на демонстрирано богатство е впечатляващ, имайки предвид, че единствените хора, които изглежда работеха бяха сервитьорите, заедно с възрастни жени продаващи пъпеши края пътя.
Една вечер аз посетих главното управление на полицията в Подгорица. Паркингът беше празен с изключение на двама отегчени охранители и полицаят от Интерпол, който беше нощна смяна, който след седмица телефонни обаждания, се съгласи да ме види когато нямаше никой друг в сградата. Той ме въведе в полупразен офис с факс машина, тогава се извини, връщайки се с чаши със сладникав портокалов сок.
Нашият разговор беше прекъсван на всеки пет минути от звука на факс машината. Когато прехвърлянето беше готово, полицаят на смяна взе хартията от машината и я постави с лицето надолу на бюрото си. Гледайки откъм гърба на хартиите, можех да видя фотокопия на паспорти от всички краища на Европа. Попитах го за Владимир Лекич, 34-годишен известен като Пантера, който наскоро е арестуван в дома си в Четине. Той беше обвинен в кражба на часовници на стойност 1,4 милиона долара от бижутериен магазин във Франкфурт през 2003 г. Попитах защо арестът се е забавил толкова много. "Ако Германия беше пратила това доказателство по-рано, щяхме да го арестуваме по-рано", отговори той, добавяйки, че Лекич е един от най-малко активните Пантери според данните на Интерпол.
Внезапният арест на полупенсионираната Пантера за престъпление на 6 години изглеждаше странно. Тогава си спомних една по-ранна среща с представители на Вътрешно министерство. Те ми показаха черна папка съдържаща две хиляди въпроса на които Черна гора трябва да отговори като част от процеса за присъединяване към Европейския съюз. Когато предположих пред полицая от Интерпол, че арестът на Лекич е свързан с кандидатурата на Черна гора за ЕС, той кимна. Да постигнем приемане, каза той, "е много важно за нас."
След няколко дни в Подгорица се отправих към планините, към Четине. Еднолентовите пътища завиват покрай разбити бели камъни и гъста зелена растителност, които ми напомниха за Юдейските хълмове. Насекомите са толкова шумни, че когато паркираш колата и излезеш от нея звучи сякаш внезапно си хванал радио честота от друга планета.
Четине е в долина между зелени планини и Адриатическо море. Основан през 15 век, това е историческият център на Черна гора. Също така е дом на около половината от Розовите пантери, които са арестувани в Западна Европа. Миналото и настоящето на Черна гора си дават среща в Четине. Отвъд градската зала, закалена структура от 19 век, има нов магазин, наречен Мега Маркет. Бил е собственост на Чедо Йоветич, баща на Милан Йоветич, черногорецът, който се погрижил за логистиката за обира на Граф. Чедо, груб човек в седемдесетте си години, беше в дома си, близо до магазина. Той не искаше да говори с чуждестранен репортер за Пантерите или за настоящото местоположение на своя син. "Няма да ви позволя да ми задавате въпроси за личния ми живот или моето семейство", каза той.
Отправих се към градската зала на едно от най-прословутите гнезда на крадци на Балканите. Тя е охранявана от двуглав кралски орел с лъв изписан на неговия щит. Качих по централното стълбище и стигнах до дълъг коридор. Кметът Милован Янкович ме посрещна в своя кабинет. 64-годишен, той носеше синя риза и черно сако. Дългият му нос беше съразмерен със слонските му уши и големите петна под очите му, което даваше на лицето му тъжен аспект на балканския Линдън Джонсън. Преди да стане кмет, той работил като анестизиолог и като генерален секретар на Червения кръст в Сърбия и Черна гора.
Той ми предложи сутрешно бренди и давайки одобрителна усмивка, докато ме гледаше как го пия. По времето на Тито, каза той, имаше завод в Четине, който произвеждаше хладилници и перални, и друг, който правеше елегантни обувки за износ. Фармацевтичната компания Галеника, базирана в Белград фирма, също имала завод тук. "Но по време на войната всички тези компании напрактика бяха затворени", каза той. "Всички работи изчезнаха." Градът сега има 17% безработица сред младите хора, повечето от които се прицелват да станат шофьори или охранители. "Проблемът е, че нямаме много високообразовани хора", оплака се той. "Преди много време имахме. Сега никой не иска да прави нищо което е свързано с мислене."
Попитах го защо Емануел Леклер, шеф на дивизията за организираната престъпност в Интерпол, ми каза да посетя Четине. "Честно, не мога да говоря за това", каза той. След още две брендита, той реши обратното, и ми разказа забавна история за момента когато италианският дизайнер на дрехи Джани Версаче посетил Четине и забелязал, че хората носят крадени дрехи с марката Версаче и фалшификати. "Нека ги носят", се твърди, че е казал дизайнерът. "Това е добра реклама."
Краденето от Запада е толкова вкоренено в местната култура, че е стигнало до ниво на патриотизъм. "Има песен за момчетата, които крадат дрехи тук", ми каза кметът. "Пее се "Ние не крадем от Черна гора, ние крадем за Черна гора."". Мнозина от Розовите пантери от Четине са напуснали държавата когато са били на 20 или по-млади, защото не са могли да си намерят работа. В Белград и отвъд, каза кметът, "те остават свързани един с друг, защото идват от едно и също място."
Тази вечер, аз написах имейл до Леклер, питайки го защо Интерпол, в разследването си за Розовите пантери, фокусира енергията си върху националности от бедни балкански страни извън ЕС, докато до голяма степен игнорира сътрудниците на Пантерите от държавите в ЕС, които печелят от по-доходния трафик на откраднати диаманти и часовници. Леклер отговори час по-късно. Той каза, че намира моят въпрос за "шокиращ" и отрече, че Интерпол обръща някакво внимание на националния корен на хората, които преследва. В направеното изявление имаше малко смисъл, имайки предвид, че работната група на Интерпол за Розовите пантери специфично се занимава с бижутерийни крадци от бивша Югославия.
Скоро след това, попитах хора от службите за сигурност в съседна държава, които са запознати отблизо с контрабандните практики на адриатическите брегове, Източна Европа и Западна Европа, един от тях каза, че е станал преплетен с престъпниците. "Моторници тръгват и след четиридесет минути хероинът е в Италия", обясни той. "Веригата на работата за транспортиране на наркотици в Италия има много силни връзки с политици и полицията."
Втори служител ми каза, че откраднати бижута и часовници от обирите на Пантерите наскоро са били намерени в албанския град Лак. Престъпници от Балканите, добави официално лице, работят заедно в тесни контакти. Черногорските престъпници, които оперират в Западна Европа могат да разчитат на италианските мафиотски групи за помощ и защита.
Италианските престъпници инвестират големи суми пари в Черна гора и други балкански държави. В един момент, дузина издирвани лидери на италианската мафия живееха открито в Черна гора, ситуация, която дори италианското правителство намери като нетърпима. Докато балканските банди формално не са се слели със синдикатите на мафията, вторият служител каза: "информацията, която имаме показва, че има сътрудничество и взаимодействие." С други думи, балканските банди дават дял на мафията в сделки, в размяна на логистична подкрепа и защита от полицията и съдии. Както го постави той "Това е връзка базирана на партньорство."
Пред хотелската ми стая в Подгорица спря черен седан Мерцедес. Шофьорът беше мъж на средна възраст с оредяваща коса и здравеняк. Той слезе от колата, влезе в кафенето срещу улицата, и си поръча бира. Когато приключи с изпиването й, извади кутия цигари и започна да пуши. Три часа по-късно, той все още беше там. Виждах го да прави същото и в предишните следобеди.
Предишната вечер, местен преводач дойде до моята хотелска стая и поиска да се присъединя към него за по бира. Молбата ми се стори странна, след като се бяхме срещнали по-рано през деня и завършихме общата си работа. В близко кафене, той каза, че има нещо важно което да ми каже. Хотелът в който бях отседнал някога е бил собственост на известен гангстер. Телефоните се подслушваха и имаше микрофони в хотелските стаи.
Мобилният ми телефон прозвъня и излязох от стаята ми, за да отговоря. Обаждането беше от посредник с Пантера с когото се опитвах да се срещна от дни. Той ми даде прецизни инструкции. Нямаше да нося със себе си диктофон. Трябваше да оставя телефона си в хотела. Щях да бъда оставен на една точка от планински път, на път към курорта Будва. Моят шофьор можеше да паркира в близкия град и да ме чака. Трябваше да нося леко прилепнало облекло, защото щях да бъда помолен да си съблека ризата, панталоните, обувките. След като бяда претърсен, щях да бяда отведен в ресторант където Пантерата се чувстваше сигурен. Когато срещата свърши, щеше да ми е позволено да използвам телефон, за да мога да се обадя на шофьора си.
Докато бях возен по планинския път, изпратих имейл до себе си, записвайки с кого ще се срещна и къде отивах. Знак белязваше мястото на пътя където трябваше да ме чакат. "Мога да чакам близо до дъното на пътя", предложи моят шофьор. Казах му, че е по-добре да следваме инструкциите. Ако не ме чуе до два часа, му казах, че трябва да бъде притеснен.
Рандевуто мина както беше планирано. Намерих се седящ сам в ресторант, чието име се превежда като Вода в скалата. Супата беше отлична. Погледнах нагоре, Новак, както се нарече моят гост, стоеше точно над лявото ми рамо. Носеше бяла тениска, беше бръснат и във форма, с къдрава черна коса. Той потвърди родното си място (Четине) и годината на раждането си (1967). Той ми каза, че при друг случай може да ми покаже "бели стъкла". Бях объркан, докато се сетих, че "стъкло" е жаргон на крадците за диаманти. Наскоро се е завърнал от пътуване до Европа, разказа той, показвайки перфектни бели зъби. В допълнение на английски и сръбски, той също говори руски, италиански, френски, немски и чешки. Езиците са важни за неговата работа, но не толкова важни колкото усета за дискретност. Това те държи жив, каза той. "Когато излезем, ние се обличаме хубаво, в костюми", заяви той. Направи пауза. "Тук сме тихи. Караме коли под наем."
Попитах го за някои обири, които е правил в юга на Франция. Той се засмя. "Израснал съм карайки по тези пътища", каза той. "Мога да карам със 160 км/ч през нощта в планините, и не ме е страх. Харесвам Южна Франция!"
Предраг Вуйошевич, каза той, дал на неговата група някои от първите задачи. Неговата първа задача като част от Пантерите била като шофьор за бягство при обир на бижутериен магазин в Париж. Той и неговият екип ошлайфали техните умения в краденето докато станали установен адрес за поръчки от Белград. Въпреки че Новак беше предпазлив за детайлите, той косвено даде да се разбере, че има централизирана система за избиране на мишените и раздаването на задачи на екипите. Има четири основни групи Пантери, с начало от една група от крадци на диаманти от Черна гора. Половината от белградската група е от крадци от Четине, които са се преместили в Сърбия. Нишката група, каза той, "върши работи за Гърция и Турция." Сърбите искаха нещата твърде бързо и опитаха да правят работи, които бяха твърде амбициозни, заради което бяха хващани. Той беше по-предпазлив. Когато спря, за да отпие чешка бира, той държеше чашата с кърпичка. Когато приключи с пиенето, обърса белега от устните си на чашата, по начин, който предполагаше, че такива действия са нормална част от неговата рутина.
Попитах го как неговата група Пантери е възникнала. "Ние израснахме заедно", каза той. "Всички ние произлизаме от нормални семейства. Нашите родители са нормални хора. Те не са в този тип живот." Крадците в неговата група отишли в Италия заедно и видял как живеят хората там: "Някои от нас полудяха и опитаха да имат всичко наведнъж." Алчните завършват с дълги престои в затвора или по-лошо, каза той. Други прекараха две или три години в италианските затвори. Той каза, че бандата започнала да краде през ерата на западните санкции; някои от членовете й имали връзки със сръбските служби за сигурност, които осигурявали защита.
Някои от ранните съвети за обири идвали от мъж модел от Балканите, който живеел в Антверп и познавал някои еврейски търговци на диаманти там. Неговата група също събира своя собствена информация. "Ние имаме своите наблюдатели", каза той, подсвирквайки ободряваща мелодия. "Имаме хора чиято работа е да пътуват по света и да събират съвети." Яхтите са привлекателни цели. Руснаците, които отсядат за продължително време в западноевропейски град вероятно имат проблеми в родината си, и няма да бъдат склонни да издадат крадец на полицията. Централният орган в неговата група е компютърен специалист, който сканира регистрациите на скъпи вещи, като самолети и лодки. Също така за тях работи и техник, който създава устройства за байпас на алармени системи. "Неговият баща е един от най-известните инженери в Сърбия!", похвали се той. "Той прави неща за нас."
След обир, бижутата се предават на член на екипа, който тогава отива на рандеву близо до магистралата. Диамантите тогава се инспектират от купувача. Понякога, камион снабден с мобилна оценяваща лаборатория идва на мястото на срещата. Той предположи, че много от бижутата са преправяни в Антверп и тогава изпратени в Израел, където влизат отново в легалния диамантен пазар като "нови" камъни. Повечето от бижутата остават в Европа, каза Новак, добавяйки че контрабандата често се прекарва с моторница. "Можеш да размениш един за два ролекса", каза той. Минавай през Адриатика, те посреща рибар от италианската страна, на няколко мили от брега.
Попитах го за Желко Обрадович, който живее наблизо, и според слуховете е отговорен за серия от обири на Пантерите във Франция и голям обир в Бахрейн. Няколко източника намекнаха, че Обрадович е легендарният крадец, който е създал Пантерите след войната. Наистина ли той беше толкова важен? Дали може да ми помогне да се срещна с него? Новак поклати глава.
Оставайки седнал, той избърса чашата си със своята кърпичка, тогава избърса подлакътниците на стола. Изправи се с кърпичката все още в ръката му, грижливо я прегъна наполовина, и я прибра в джоба си, като магьосник в края на представлението си. Когато се опитах да се изправя, за да му стисна ръка, той леко стисна рамото ми, за да разбера, че трябва да остана в стола си. "Надявам се да те видя отново скоро", каза той. Когато се завърна в Черна гора, добави той, ще ми покаже малко "бели камъни" и, може би, Сезан.
Той направи няколко стъпки към верандата на ресторанта, където се загледах в двама сервитьори, които щяха да настанят трима гости. Когато се обърнах, за да погледна към Новак, той беше изчезнал. Това беше трик, който само опитен крадец може да направи, помислих си - да се появи от нищото, и тогава да изчезне, заедно с кърпичката си. Кражбата на диаманти е сериозно престъпление, но като платих сметката ми беше трудно да не симпатизирам на тези отчаяни и изобретателни мъже. Розовите пантери взимаха своето отмъщение от света, който ги ограби сляпо.
Автор: Дейвид Самуелс12 април 2010 г
