Юго с 900 коня под капака

За пръв път се появил в продажба в САЩ през 1985 година, но Юго бързо получил лоша репутация като ненадежден и слаб автомобил. Все пак, водещата фабрика в Крагуевац на някои е на сърце.

Ютуб потребителят "ScottieDTV", който в своя канал често качва видеа на модифицирани четириколесни, има интересен клип за Юго с 900 конски сили.

Въпреки че записът е стар, отскоро придоби популярност, след като се разбра за него по нашите простори.

За такава сила не е бил достатъчен един, а два осемцилиндрови кадилакови мотора! Един под капака, а вторият в багажника.

Разбира се, всичко това изисквало големи пригаждания и подсилване на шасито. Трябва да се признае, че споменатият Юго е истински звяр.

7 автомобила, които останаха в историята на Югославия

Някои четириколесни са били толкова популярни в бивша Югославия, че промениха живота на гражданите на съюзната република.

"Фичо": Национална класа

1 Автомобилът Застава 750 се произвежда в Крагуевац от 1960 до 1985 година и е най-популярния в СФРЮ

Фичо е колата на която Югославия се научи да шофира!
През пролетта на 1953 година представители на италианската автомобилна индустрия отишли в Крагуевац да проучат работата на Завод "Червено знаме" и дали може да произвежда автомобили, но директорът - който по-късно ще получи чин генерал - им казал, че това не го занимава. В същия ден дошли и американци със същата идея - автомобилната индустрия била в подем - и те са върнати! За всичко това директорът известил работническия съвет...

Договори с чужденци

В първите години на социализма в Югославия пътническият автомобил е считан за лош буржоазен навик. Затова след всички преговори с французи, немци, италианци, англичани и американци е решено в "Застава" да се сглобяват американските джипове "Уилис" за войската.

Благодарение на сръбския политик Миялко Тодорович и новия директор на "Застава" Първослав Ракович, от Фиат през 1954 г е купен лиценз за производството на Фиат 600, което представлява първия търговски договор на една западноевропейска фирма и социалистическа държава след Втората Световна война.

На високо политическо ниво е анализирано дали Югославия има нужда от повече от 10 000 пътнически автомобила, така че било предвидено "Застава" годишно да сглобява 1000 фиата, което иначе било дневното производство.

Фиат 600 е бил отличен малък автомобил, направен за превоз на четири възрастни души по тесните и криви италиански улици. По много показатели е най-успешния фиатов модел за всички времена! Малък разход и симпатична каросерия - някои са говорили, че прилича на заек - с голямата си стъклена повърхност бързо му носи популярност.

Лесен за поправяне

В началото возилата в "Застава" само се сглобявали, а с времето започнало производството и на части. Първият модел, Застава 600, имал двигател като на италианския оригинал - с водно охлаждане, 633 кубика и 21,5 к.с.

От 1960 година в Крагуевац е сглобяван и автомобил по модела Фиат 600D с мотор 767 кубика и 24 к.с., който можел да развива 110 км в час. Този автомобил получава име Застава 750 и променя живота на югославяните.

Въпреки малките размери, "Фичо" не е бил лесен за шофиране. Имал е стегнат волан, твърди педали и не много прецизна скоростна кутия. Ламарината му е била лоша и много бързо се скапвала. Често се развалял, но е бил лесен за поправка. С помощта на няколко гаечни ключове, комбинирани клещи и тел, на практика всичко развалено по "Фичо" е можело да се поправи.

Струвал е 13 заплати

В "Застава" са произведени 923 487 бройки "Фичо". Возилото което първоначално е било предвидено за кратки разстояния между дома и работата в Югославия се превърнал в кола, с която из държавата пътували цели семейства, носейки и багаж за летуване на покрива. За закупуването на "Фичо" през 1971 година са били нужни 13 работни заплати, но се е продавал и на кредит. В тогавашна Югославия, благодарение на увеличената продажба на автомобилите Застава е изградена първата истинска магистрала на Балканите (от Белград до Ниш), с по две пътнически ленти и една аварийна лента във всяка посока. Последният "Фичо" слиза от поточната линия през 1985 година и се пази в музея в Крагуевац.

Застава 750 е била в употреба и в бърза помощ, пощата, милицията и във всички авто школи.

Заради последното, свободно може да се каже, че в социалистическа Югославия не е имало шофьор, който не е сядал зад волана на "Фичо".

2 "Бръмбар" (Костенурка - б.а.): Хитлер и световен рекордьор

Немският автомобил направен по нареждане на нацисткия вожд, но популярност получава чак през шейсетте.

Своята първа реч като председател на властта нацисткият вожд Адолф Хитлер държи при откриването на берлинския салон за автомобили през 1933 година. Предвиждайки по-добър живот за немците, той е обещал, че много бързо средното работническо семейство ще има автомобил. Развитието на този проект е дадено на фирма NSU, която дотогава се занимавала изключително с производство на мотоциклети, а за дизайна и конструкцията е задължен Фердинанд Порше. В съответствие с Хитлеровото желание "народното возило" (на немски "volkswagen") да може да превозва петчленно семейство със скорост от 100 км/ч, а да не струва повече от малък мотоциклет, Порше на следващата година прави прототип, а през 1936 година легендарният "бръмбар" получава крайния си изглед.

За Фюрера и офицерите

Нито едно немско работническо семейство не се е возило в него, докато Хитлер е бил на власт. До началото на Втората Световна война, 1939 г, са произведени само 630 "бръмбари" и всички завършили в ръцете на офицери и самия Фюрер.

След войната е трябвало на разорената Германия да се даде икономически тласък, а логичното решение е било оживяване на авто индустрията. През 1945 година, под контрола на британската войска, започва масовото производство на "бръмбара", снабден с двигател от 1131 кубика и с 25 к.с., който минавал за неразрушим. Били достъпни две версии, с две и четири врати, а от 1949 г започва и износ.

"Бръмбара" е украсен от една много проста вътрешност: освен волан, педали, скоростна кутия, ръчна спирачка, скоростомер, показател за горивото и преграда за ръкавици от страната до шофьора, не е имало нищо друго. Колата обичайно е имала само един ключ, който отварял всички врати и палил двигателя. Вътрешността е била херметически уплътнена, така че "бръмбара" можел да плава по вода, което е използвано и в реклами. Заради това вратите се затваряли по-лесно, когато малко се отвори прозореца. Пълничката, заоблена малка кола бързо придобила популярност и станала символ на немското икономическо чудо. Но бум доживява чак към края на шейсетте години на миналия век.

Милионният екземпляр е продаден през 1955 година, а през 1963 г в САЩ има повече купувачи отколкото в самата Германия, а "бръмбара" и днес държи титлата най-продаван автомобил с един същ дизайн с 21 529 464 произведени бройки. Освен в родината си, своята най-голяма популярност "бръмбара" бележи в САЩ. Шейсетте години на миналия век, отбелязва един хроникьор, "този автомобил еднакво обичали и безработни и милионери, и миньори и директори, както и млади и стари. Хипарите виждали "бръмбара" като собствен символ, на улиците можело да си видят хиляди бройки оцветени в най-лудите цветове, нашарени с цветя и знакове на мира". Редица са филмите и комиксите в които се появява "бръмбара".

Преместване на производството

Производството на "бръмбара" в Германия престава през 1978 година, а поточните линии са изместени в Латинска Америка. В Югославия този автомобил е сглобяван в Сараево от 1972 до 1976 г. Последната серия "бръмбари" от 3000 бройки, наречена "ultima edicion" (последно издание), била произведена в морско син цвят и в цвят "пълнолуние". "Бръмбарите" от последното издание са стрували около 8000 долара.

По повод преставането на производството на "бръмбара" е записано: "Ако за един автомобил можем да кажем, че никога няма да излезе от мода, никога няма да излезе от сърцето на повечето хора, че винаги ще предизвиква нечия усмивка, че ще предизвиква такова задоволство само с появяването си или пък че е просто вечен, то това определено е - "бръмбара"..."


3 "Принц": За кралете на пътя

Произведеният във фабриката NSU "Принц 1000" е бил популярен спортен автомобил в СФРЮ, а в сараевския "Претис" от 1967 до 1972 г е правен NSU 1200C.

Фабриката NSU (името е от немския град, в който е разположена: Некарзулм) е основана през 1873 година и се прочула с мотоциклети и скутери. От последните, NSU Prima III се е произвеждал и в Югославия.

Аристократично поведение

NSU през 1957 г на салона във Франкфурт представя автомобила Принц I (Prinz I), а рекламната кампания е водена под слогана "Карай "принца" и бъди крал!". Четири години по-късно NSU предлага "Принц 4", който е умалено копие на Шевролет Корвет - най-нестабилния и най-несигурния автомобил на своето време, защото бил дълъг, а двигателят му се намирал отзад. Този ключов недостатък, заради намалената дължина при "Принц 4", в добра степен е премахнат, така че това бил добър автомобил... И добра основа през 1963 година на неговата основа да се направи NSU Принц 1000.

Характеризирали са го много жив двигател с висока надеждност разположен отзад (четирицилиндров с въздушно охлаждане от 996 кубика развивал солидните 43 к.с.; развивал е до 135 км/ч, а да сто ускорявал за 24 секунди), но и нестабилност на пътя заради леката предна част на автомобила, така че собствениците в багажника слагали допълнителна тежест. Харчил е осем до девет литра, а по цена е бил между Шкода 1000МВ и "бръмбара". Въпреки че е лек, имал отлична ламарина, говорило се е, че е "немски твърд"... Благодарение на напречно разположения двигател и задно задвижване, пространството за краката е по-голямо отколкото в останалите автомобили от този клас. Имал е - за разлика от "бръмбара", да кажем - отлично парно.

Принц 1000 е бил сериозен автомобил, "смесица от аристократично поведение и изразен спортен дух", както е казано в едно представяне, а в шофьора е будил желание да го "натисне до долу". Най-често е шофиран като спортен автомобил, но за мнозина е служил и като икономично семейно превозно средство.

Заради онзи "спортен дух", собствениците на този модел много често оставяли полуотворен задния капак и му слагали широки гуми и спортни джанти, за да изглежда още по-спортен.

Бил е като създаден за "наточване", а и самият NSU е правил модели за състезания, да кажем Принц 1000ТТ. ТТ е "Tourist Trophy", означение на славното и погубващо моторно състезание, което се провежда от 1907 г на остров Ман, сместен между Англия и Ирландия. Когато фабриката става собственост на Ауди, новата власт получава и означението ТТ. NSU е прекалил с модерността. Започнал е с вграждането на екстравагантния тип двигател "ванкел" в своите модели - 1964 г в "Spider", а през 1968 г в Ro80, който заради ненадеждността и разхода се показал като епохална грешка. NSU е банкрутирал, така е закупен от Фолксваген и съединен с Ауди. В чекмеджетата на пропадналата фабрика намерили проект за ново возило - Голф...

С по-силен двигател

В бивша Югославия от 1967 до 1972 година е произвеждан NSU 1200С - модел, който е по желанието на купувачите, които искат по-голям комфорт, издължен, с по-силен двигател. Той ускорява до сто за 16,5 секунди, а максималната му скорост е 145 км/ч. В Сараево е съществувала военна фабрика "Претис", която като допълнение на основната си програма започнала сътрудничество с NSU. Първо е сглобяван скутера NSU Prima III, сравнително успешен конкурент на италианския "Веспа", а после и автомобил, който е еквивалент на днешния Ауди ТТ.

В СССР е направено копие на "Принца", но далеч не толкова качествено, и продавано - и в СФРЮ - под името "Запорожец".

4 "Лада": Силна като Русия

Съветският автомобил от "Волжския авто завод", правен по лиценз на Фиат 124, беше популярен в цяла Източна Европа, Африка и Латинска Америка.

Шейсетте и седемдесетте години Фиат разпродава лицензи за почти всички свои модели: от Фиат 600 се появява Застава 750; Фиат 128 става Застава 101; Фиат 127 - Юго Корал; Фиат 125 - 125 Пезеяц... В СССР по модела Фиат 124 през 1970 г е направена Лада 1200, или ВАЗ-2101 от съкращението на фабриката "Волжски авто завод".

Голям разход

Съветските автомобили по принцип се характеризирали с голям разход, твърдост и отлично парно. Така и Ладата, за разлика от италианския оригинал, имала по-дебела ламарина на каросерията и отзад барабанни спирачки вместо дискови. Първите модели имали и система за ръчно запалване - манивела, което с оглед на сибирските студове, въобще не било чудно. Максималната скорост на основната версия била 142 км/ч, а ускорението до сто - 20 секунди.

Освен в държавата производител, Лада е била много популярна в цяла Източна Европа, но и в някои държави в Африка и Латинска Америка. В Куба доскоро в американски автомобили от петдесетте години се вграждаха "ладови" двигатели! В СФРЮ е смятана за символ на статус, на стълбицата е била над Застава 101, а комунистическите директори са я обожавали.

През осемдесетте години ВАЗ пуска на пазара нов модел - Лада 1500, която на западния пазар носи името Лада Рива. Що се отнася до механиката, не се различава от "по-голямата сестра", но е променен дизайнът. Интересно е, че Лада Рива имала добри продажби във Великобритания. Англичаните я оценили като "евтин и незабележим ремикс на фиатовите стари модели, тромав и грозен чак и за руските стандарти, но много полезен автомобил, с оглед на цената".

В социалистическа Югославия, междувременно, стандартът вече е скочил, така че гражданите купуват западни модели, а Лада 1500 само любителите на руските машини и Русия, и държавни предприятия.

"Самара" и "ванкел"

Последният модел на социалистическите лади е бил "Самара". Руснаците са я направили без никаква помощ от италианците и без да се осланят на Фиат 124. Тъй като се оказва, че двигателят харчи много, руските инженери се обръщат към колегите си от Порше, които им дали някои различни решения, така че новият двигател за Самара бил по-икономичен и много по-качествен от предишния. В Югославия самарите с този двигател били по-популярни. Самара за югославския пазар се сглобявала в Крагуевац. Интересно е, че от ВАЗ опитали онова което NSU погребал - да направят употребяем двигател тип "ванкел". Този двигател, със специфична конструкция, има много по-добро представяне от класическия двигател с цилиндри, но най-големият проблем представлява запечатването, всеки втори на NSU изпускал масло... Немците, както вече казахме в частта за Принца, се отказали, а същото, малко по-късно направили и французите. Мазда, 30 години след купуването на лиценза, през 2002 г пуска на пазара първият успешен модел - RX7. Руснаците, също така, видели предимствата на този двигател и започнали да работят по него, но без да плащат лиценза... Във ВАЗ успели да направят двигател "ванкел", който се запечатва отлично, той е вграждан в специални серии самари, които полицията ползвала за преследвания. Такива автомобили са се състезавали и в домашните авто състезания.

 
5 "Четворка": Грозна по специален начин

Рено 4 е бил единствен, но простотата го е прославила. Рекламният слоган гласял: "Нашият автомобил могат да поправят и домакини".

Популярността на "четворката" или "прозореца", както наричали този модел на Рено заради плъзгащите се прозорци присмехулниците, е предхождан от Рено 4СV, продаван в годините непосредствено след края на Втората Световна война (1947-61) в повече от милион бройки.



Жените като купувачи

Ръстът на покупателната способност на новите поколения французи, т.е. на младите купувачи, накарало директора на Рено Пиер Драйфус, идейният баща на "четворката", да постави ясно определена цел пред своите инженери: да направят возило, което между другите автомобили ще е като дънките сред останалите дрехи в гардероба!

Това означавало, че новият автомобил трябва да бъде употребяем за много работи, но и достатъчно евтин, за да може повече хора да си го позволят. За пръв път в авто индустрията е споменато, че техни купувачи трябва да бъдат и жени!

Така през 1961 година е роден Рено 4. Основният модел е имал двигател от 747 кубика и 27 к.с. и скоростна кутия с три скорости, сместена до волана, т.нар. "чадър", който пренася силата на предните колела. Максималната скорост е била 120 км/ч, но на магистралата можел да се държи с "бръмбара".

Тогавашните изследвания на пазара показали, че за купувачите са много по-важни техническите характеристики отколкото изгледа, така че на дизайна на "четворката" е посветено минимално внимание. Направен е с ясната идея да бъде прост, издръжлив и практичен, а някои от днес общоприетите решения за пръв път са направени в него, на първо място напълно затворена система за охлаждане на двигателя с течност.

Освен това, накланящи се седалки и пета врата, които са давали възможност за достъп до цялото пространство за багаж направили Рено 4 един от първите европейски автомобили, които могат да се ползват и като доставно, работно и семейно возило - всичко в едно. Обществото посрещнало "четворката" благосклонно, а в медиите е наречена "швейцарско ножче", за да илюстрира неговата мултифункционалност. "Бил е много качествен, надежден, бавен и грозен по един особен начин", казва оценката на един критик.

Добра кампания

За добър прием в обществото заслуга има и рекламната кампания на Рено. В усилието да се наложи и при купувачите, които имат пари и за по-скъпи модели, фабриката организира керван от двеста возила, които се движат в колона през големи европейски градове. Потенциалният купувач трябвало само да махне от тротоара, за да в същия момент да получи възможност да пробва колата. Рено е една от първите автомобилни къщи, която използва жени в рекламни кампании, а за да покаже колко е проста "четворката" за управление и поддръжка, компанията е организирала своеобразно рали за четири жени шофьори, които са минали пътя от най-южната част на Южна Америка до Аляска в крайния север - около 10 000 километра. Посланието било: "Нашият автомобил могат да ремонтират и домакини".

През първия месец са продадени 15 000 бройки, а годишното търсене се стабилизира на 200 000 возила. За да бъде задоволено, производството се разширява във Франция, Ирландия и Югославия. По-късно поточни линии за производство съществуват в 19 държави, а общо са произведени над осем милиона бройки. В Индустрия моторни возила в Ново место, в Словения, в СФРЮ, Рено 4 се прави от 1974 до 1992 година.
Производството е прекратено през 1993 г, а е наследено от по-малко успешния модел "Туинго".

6 "Трабант": Автомобил правен от пластмаса

Източна Германия заради недостига на стомана конструирала возило от дуропласт, пластмаса подобна на бакелит, произведена от отпадъци и фенолна смола. 

Отговорът на Източна Германия на "бръмбара" бил "Трабант" - "народна кола" за онези, които живеят в комунизма.

Тъй като руснаците строго са ограничили вноса и независима продукция на стомана, източногерманските инженери конструирали автомобил от онова което имали - от дуропласт, пластмаса подобна на бакелит, произведена от памучни отпадъци от СССР и фенолна смола от домашната индустрия за бои, докато само капаците на двигателя и багажника, и броните били от метал.

Леко возило

Празният автомобил тежал 600 килограма, така че се смятало, че му е достатъчен двутактов двигател с два цилиндъра, който харчел смесица от бензин и масло - и димял страховито. Често на бензиностанции можело да се види как шофьори, след като сипят гориво, наливат в резервоара масло, а след това люлеят колата, за да се смеси по-добре с бензина. Автомобилът не е имал показател за нивото на горивото, така че количеството смес в резервоара се проверявала с пръчка. Интересно е, че ръчката за мигачите не се връщала автоматично в неутрално положение.

Трабантът не е имал горивна помпа, а резервоарът е бил поставен над двигателя така че горивото изтичало в карбуратора със свободно падане. Това е била главната причина при челни удари много често да избухва пожар. В комбинация с пластмасата, това е правило фойерверк.

Но всичко това - което често е служило за правене на вицове на сметка на трабанта и източните немци изобщо - било последища от сиромашия заради живота в социалистическия блок, а не некомпетентност на неговите конструктори. Изненадващо е, да кажем, че трабантът е имал напречно разположен двигател и предно задвижване: такова решение Фолксваген и Опел усвояват чак през седемдесетте години. Конструкторското бюро на фабриката от Цвикау, където се произвеждал трабанта, разработило няколко наистина добри модела, но държавният връх на Източна Германия не им позволил да тръгнат в производство, защото властвала оскъдица в суровините.

Източногерманците не са могли да си избират. Списъците с чакащи са били дълги, за трабант се чакало и повече от десет години, затова употребяваните возила били по-скъпи от новите - пристигали веднага. От друга страна, когато веднъж са дочакали "траби", както го наричали умалително, пазили го и го поддържали така, че средният живот на един трабант бил 28 години.

Голямо замърсяване

Когато през 1989 година е разрушена Берлинската стена и двете Германии се обединяват, източногерманците - уверени че за тях започва по-богат живот - масово оставили своите трабанти на улиците или ги подарявали. Днес всеки такъв автомобил има колекционерска стойност.

За разлика от държавите в Западна Европа, социалистическа Югославия не е имала толкова строги разпоредби за замърсяването на околната среда, а и толкова богати граждани - така че представлявала добър пазар и за източногерманската автомобилна индустрия. Внасяни са трабанти и вартбурзи. И вторият автомобил е чедо родено в брака на потребността и сиромашията, но поне целият бил от метал...

От 1957 до 1990 година са произведени повече от три милиона трабанта, които през десетилетията са претърпели минимални промени. Преди немското съединение, в процеса на сътрудничество на ДР и ФР Германия започнало вграждането на четиритактов двигател от Фолксваген Поло. Производството на трабанта окончателно спира през 1991 година, а фабриката е купена от Фолксваген.

7 "Акула": За всички времена

Ситроеновото возило разделило хората: едни са твърдяли, че "това чудо прилича на возило от научнофантастичните филми", докато други се влюбили от пръв поглед.

Когато Ситроен през 1955 г на Салона на автомобилите в Париж представил своя нов модел DS, публиката била пленена, защото такъв автомобил още не е бил виждан. Бързо мненията се разделили: някои твърдяли, че "това чудо прилича на возило от научнофантастичните филми", докато други се влюбили от пръв поглед. Само 15 минути след махането на свиленото покривало от изложбения автомобил, са продадени 743 бройки, а до края на деня купувачите са поръчали 12 000 бройки Ситроен DS.

Невсекидневен дизайн

Публиката, разбира се, първо забелязала невсекидневния дизайн. Известният Фламинио Бертони като никой преди него доближил изгледа на автомобила до аеродинамичния облик на капка вода, а заради особените фарове DS много бързо ще стане известен под името "акула" и "жаба". Наистина, французите ще наричат този модел, заради онова DS, "богиня" (на френски deesse).

Но революционният изглед бил само върха на айсберга. Френските конструктори сложили в "акулата" много гениални инженерни решения.

На първо място, това била хидропневматичната система на окачване, която позволява дотогава невиждано удобство в шофирането и постоянна височина на возилото без оглед на натоварването. Освен това, в случай на нужда, било възможно шофиране и на три гуми и замяна на гума без крик. По-голямата част от каросерията е направена от стоманени ламарини, но покривът е бил фибростъкло, а капаците от алуминий. Всички панели на каросерията били закачени с болтове към шасито, което направило много по-лесна евентуална поправка. Вътрешността е била просторна, с напълно равен под, защото скоростната кутия е поставена при волана. Интересен детайл е бил липсата на класическа крачна спирачка, която е заменена от гумено копче на пода на возилото със същата функция.

"Акулата" е първият автомобил, който имал проектирана ударна зона на смачкване в случай на катастрофа, както и двигател, чийто дизайн е да защити пътниците, изпадайки под каросерията при сблъсък. Освен това, бил е и първият модел на света в масово производство с вградени дискови спирачки. Този модел бил и първият автомобил с фарове, които се движели в посоката, в която завивали предните колела, така следвали завоя.

Атентатът срещу Де Гол

Моделът, който дебютира през 1955 година имал двигател от 5 KS, който нито за онова време не е бил много, а особено за една върховна лимузина...

Популярността на Ситроен DS неотменимо се засилва след неуспялия атентат срещу френския президент Шарл Де Гол през 1962 година. В центъра на Париж, една паравоенна група прави на решето "акулата", в която на задната седалка се возят президентът и съпругата му, със 140 куршума и спукали две гуми. На мокрия асфалт автомобилът започнал да поднася, но неговото саморазпределящо се хидропневматично окачване много бързо пригажда положението на спуканите гуми и задържа повърхността им в контакт с настилката. Шофьорът си върнал контрола над волана и се измъкнал от атентаторите... Последният екземпляр "акула" слиза от поточната линия през 1975 г, след почти милион и половина продадени возила. Немското списание "Ауто мотор и шпорт" през 2013 г обявява Ситроен DS за най-добър автомобил на всички времена заради "вечния дизайн и напредналите технологии".

Новак помогна на момче да покани девойка на абитуриентски бал

 
Първата ракета на света имаше много важна "мисия" преди началото на турнира в Маями.

Новак Джокович ще опита да защити титлата си в Маями, но преди започването на този поход реши да помогне на едно момче на име Рикардо.

Първата ракета на планетата беше част от много важна "мисия", в която заедно с Рикардо пита една девойка да отиде с младежа на абитуриентския бал.

Девойката беше изненадана, когато видя Новак до Рикардо, а когато Ноле я пита "дали искаш с него на абитуриентския бал" в ръка държеше две топки, на едната пишеше Да, на другата Не.

Въодушевената девойка едва успя да си поеме дъх от щастие и да каже да. След това всички се прегърнаха, а Рикардо получи и целувка по лицето, когато девойката се успокои.

.@DjokerNole #prom #cute #MiamiOpen2016 /Charlie Fox/ pic.twitter.com/DUJMHau38n

— Basia (@BasiaID) March 24, 2016

Когато си на десет години, а падат бомби...

 
След няколко секунди се чу страшна експлозия, а силата на удара ме хвърли на няколко метра, паднах на пода в кухнята и кръвта започна да се лее по лицето ми - ето как някои от нас се сещат за бомбардировките.

Беше вечерта, някъде около 19:30 часа, когато тръгнах с тате да върна книги на Славия. Излязох от библиотеката и тогава за пръв път чух ОНЗИ звук - огласиха се сирените за въздушна опасност.

Погледнах в баща ми, който ме чакаше отпред, а в гърдите някак всичко ме стягаше, някакво ужасно усещане, и поисках да се върна вкъщи. Седнахме в автомобила и тръгнахме към Сараевската улица. Стигнахме за непълни пет минути. Изтичах в апартамента и веднага се пръснах в плач, търсих си обувките, докато ми се тресяха ръцете, исках да отида някъде да се скрия - и сама не знаех къде, но имах усещането, че не трябва да бъдем тук.

На този 24 март 1999 година не знаех какво точно се случва, защото тогава бях само на 10 години, но вече имах един лош опит с война - когато в началото на 90-те сме бягали от Хърватия, и това усещане за страх, никога няма да се махне от моите усещания.

Първата вечер, когато започна бомбардирането, родителите ми ме успокояваха, а ужасени комшии чукаха по нашите врати, обяснявайки, че нашите мазета са в хаос и не знаят какво да правят, къде да се скрият. Тогава започна да расте още по-голямо напрежение, а аз тичах из вкъщи с една обувка в ръка, докато вратата на апартамента ни беше широко отворена, за да избягам от него.

Тогава тате реши да не ходим никъде и да останем в апартамента, а аз започнах да плача. Пусна щорите на прозорците и каза: "Няма да умрем като плъхове в мазето". Тези негови думи също никога няма да забравя - в този момент за мене бяха, естествено - твърде страшни.

След първия ден, започна и истинската агония - първите прекъсвания на тока, нямаше училище, в което обожавах да ходя, няма излизане навън (моят най-голям кошмар - накажи ме както искаш, но само недей да ми забраняваш да излизам навън!), няма храна в магазините, и звуците на сирени...

Минаха няколко дни от началото на бомбардировките на НАТО, а бомби падаха по цяла Сърбия. Къде и какво през изминалата нощ са уцелили слушахме сутринта по новините, а когато спираше токът включвахме някой престар транзистор, който е бил на издихание.

Когато беше бомбардиран Генщаба, в нощта между 29 и 30 април, спомням си сякаш беше вчера, защото живеех веднага след улица Княз Милош. Тате отиде да разходи кучето, а аз останах в апартамента с мама и сестра ми, която тогава беше на пет години. Чух някакъв зловещ звук, ехтеше от всички страни, излязох на терасата да видя дали тате се връща, а в този момент, над моята Сараевска улица видях ракета и някаква червена светлина. След няколко секунди се чу страшна експлозия, а силата на удара ме хвърли на няколко метра, паднах на пода в кухнята и кръвта започна да се лее по лицето ми. От стаята чух как сестра ми плаче и врещи.

А след това последва моят най-голям страх. Знам, че бомбата падна на няколкостотин метра от нас и знам, че моят баща отиде да разходи кучето. Моите най-лоши пет минути в живота - не знаех дали са преживели, сърцето ми натежа, а тогава се чу звънецът на входната врата и това щастие никога няма да го забравя. През тази нощ, когато ситуацията се смири, излязохме пред сградата. По улицата се ширеше смрадта на бомби, облак прах беше покрил автомобилите, стъкла на всички страни, комшиите плачат и се хващат за главите.

Също така се сещам и когато беше бомбардирана сградата на Министерството на вътрешните работи при "Газеле", което е малко по-далече от моята сграда, но достатъчно близо да чуя страшната детонация. Сещам се и когато отведоха тате в полицейския участък, защото отишъл в магазина без лични документи, за да проверят дали не е "поставил локатори". Така са обяснили на моята майка когато отишла в полицейското управление и занесла неговата лична карта. Сещам се, че дойдоха вкъщи и само половин час по-късно беше уцелена сградата на МВР.

Седмици бях ужасена и уплашена, а от този мой страх, който започна на 24 март, се роди една идея. Въпреки че бях само на 10 години, реших всеки ден да купувам вестници. Когато ги донеса вкъщи първо ги прелиствам, а после ги давам на родителите ми да ги прочетат, а когато те завършат, пак ги взимам и се затварям в моята стая. Рязах всяка статия от вестниците, които се отнасяха за бомбардировките, рязах всички фотографии на всеки унищожен обект в Сърбия, събирах листовки, мишени, дори и камъни, които бяха паднали от сградите в моя край, и ги събирах в една голяма червена папка. Това правех ден след ден. Накрая на бомбардировките имах повече от 500 текста и фотографии на разрушената и бомбардирана Сърбия, разрушени мостове, болници, училища, пострадали хора... а бях само на 10 години.

Това са част от моите спомени за 1999 година. Минаха 17 години, но бомбардирането на НАТО никога няма да го забравя.

Много изгубиха членове на семействата си, приятели, роднини, мъже, жени, сестри, братя, деца, къщите, в които живееха, всичко. И затова, на всеки 24 март, се сещаме за всички трагично изгубени животи.

Въздушните нападения над СРЮ започнаха на днешния ден през 1999 година и траеха 11 седмици. В тях, по различни оценки, загинаха между 1200 и 2500 човека.

НАТО провеждаше нападенията над СРЮ от кораби в Адриатическо море, от четири въздухоплавателни бази в Италия, а в някои операции участваха и стратегически бомбардировачи, които излитаха от бази в Западна Европа и САЩ.

В бомбардирането, което продължи 78 дни, тежко са засегнати инфраструктурата, бизнес обекти, училища, здравни учреждения, медийни къщи, паметници на културата...

Автор: Лана Стошич

Скандал с билети: Ролан Гарос не приема плащания от Сърбия

 
От днес започна продажбата на останалите билети за Откритото първенство на Франция през интернет.

През деня редица огорчени любители на тениса от Сърбия, които вече са си резервирали спане в главния град на Франция заради Ролан Гарос, се оплакват от нелогична забрана.

Те твърдят, че въпреки че са измежду първите, които са резервирали билети, не са могли да ги закупят.

Някои от тях са се свързали с организаторите на Ролан Гарос, а получили обяснение, че им е наредено да не продават билети на привърженици с разплащателни карти от Сърбия въпреки че по-рано не е било проблем.

Привържениците са огорчени от обяснението и твърдят, че никога не са се усещали така унизени и се питат каква е причината?

"Дали организаторите искат Джокович и останалите наши тенисисти да нямат подкрепа в Париж или става въпрос за нещо друго?", пита един сръбски привърженик.

До някои от привържениците стигнал отговор от Ролан Гарос, в който се твърди, че не са виновни организаторите, а такова писмо е получено от БНП Париба банка, главен спонсор на един от четирите Големи шлема през сезона.

Джокович още от началото на годината изяви, че спечелването на Ролан Гарос му е един от приоритетите през този сезон. Новак никога не е печелил Откритото първенство на Франция и затова му е необходима подкрепата на голям брой привърженици.

Ролан Гарос ще се проведе от 22 май до 5 юни.

Писмо на белградчанин към девойката на която се гади от мъже без пари

 
Тя има "супер работа, ок заплата за нашите условия, няколко супер приятелки, много маркови дрехи и прилично нещастен любовен живот, защото мъжете са незрели и смешни", аз не мога да кажа същото, но съм доволен от своя живот и не бих го сменил за такива като теб. Ето и защо.

От първите редове на нейния текст разбирам, че е родена белградчанка, която е завършила право, работи като адвокат в самия център. Харесва й, че заради работата трябва да се гласи и че й дава възможност да живее на високо ниво.

През уикенда обича да седи в кафенетата, в които са градските "звезди", за да "бъде видяна" и пие най-скъпите коктейли. Но въпреки всичко това, не е щастлива, липсва й любов.

Почти да започна да й съчувствам, но тогава ме слага под хладен душ. Проблемът не е в нея, проблемът е в мъжете, защото са смешни. Особено онези, които нямат пари, обличат се от битпазар и се държат като кавалери. На нея не й е проблем да ги унизи и иска да я заведат в най-скъпия ресторант и гледа как се потят пред сметката.
И още се пита защо е сама. В шок съм.

Как смее да реши да каже, че мъжете са смешни, ако дават всичко от себе си да я ощастливят - само за да накрая да са жертва на огромно его и нейните потребности да покаже в края на деня, че е по-добра от тях - защото нямат пари.
Защо който и да е би желал да бъде с такава девойка? Защо един мъж да иска да търпи унижение и живот, който се върти само около пари и само те са ценни? Такава особа не заслужава любов, защото не знае как изглежда тя и никога няма да я познае, защото тя не седи в маркова дреха в скъп ресторант.

Любовта не е финансова транзакция. В любовта влизаме заради емоция, а не крайната сметка. Разбира се, хубаво е да имаме пари, но те никак не би трябвало да бъдат условие или решаващ фактор.
И аз в момента имам добра работа, свой апартамент и достойни условия за живот.
През живота съм бил във връзки с девойки, които са заработвали повече от мене, но и много по-малко. И това никога не ми е било проблем. Искал съм  всичко което имам да го поделя с тях, искал съм да бъдат щастливи, защото те са ме правели щастлив.
Когато аз не съм имал, помагали са ми. Когато те не са имали, помагал съм им. Никога не съм и помислял да оценявам любовта в пари, нито да я обуславям с тях.

Имало е моменти когато е имало много, но и моменти когато са липсвали и за сметките. И сме продължавали да се обичаме, всъщност, недостигът на пари правеше любовта още по-силна. Никога не ми е идвало на ум да оставя девойка само защото е без пари, или работа, а съм се опитвал да й помогна. В такива моменти не сме харчили моите пари, а нашите. И всички тези девойки съм ги водил в ресторант на първата истинска среща, облечен така както мисля, че е подходящо. Може да съм имал късмет, но нито една не е гледала дали нещата по мен са от битпазар, нито е опитвала да ме тормози, избирайки най-скъпите неща в менюто. защото им е било добре в моята компания и разговорите, които без прекъсване умееха да продължават с часове. В противното не вярвам да би бил друг изходът.

Не съм балкански мачо, като типовете с които излиза девойката, която стои зад този текст, и не оценявам хората по приходите или имуществата. Не търся девойката да ме парира, а да бъдем равноправни и заедно да градим съвършен живот и да преминем през добро и лошо.

Любовта не се продава и не може да се купи. Може някои девойки просто да нямат щастие в любовта, защото я търсят на грешните места, може и по грешен начин. Мога само да й пожелая да намери мъж, който ще я обича и уважава заради нея самата, а не заради пари или статус. И да, такива наистина съществуват, чак и в Сърбия.

Котка се нервира заради Ноле

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович се класира за третия кръг на Мастърса в Индиън Уелс, след като с доста мъки победи американеца Бьорн Фратанджело (2:6, 6:1, 6:2).

Мачът на Ноле внимателно изгледа и една котка.

В Туитър се появи видео на което котката стои пред телевизора и наблюдава мача на сръбския тенисист. Скача и "гони топката" след всеки удар. Когато след един форхенд на Ноле топката завърши в мрежата, може да се каже, че и котката се ядоса.

#gisellethetenniskitty is loving the action on @TennisChannel @BNPPARIBASOPEN #Djokovic #fratangelo #10Skitties pic.twitter.com/FeBZeva0LJ

— Jan Elder (@janelder10SGRL) March 14, 2016

Ноле сбъдна мечтата на щерката на бивш световен шампион

Някогашният световен шампион в бокса Майк Тайсън гледа мачовете от Мастърс турнира Индиън Уелс с дъщеря си Милан, която по оценките на специалисти е голям тенис талант. Малката тенисистка поискала да се запознае с най-добрата ракета в света и желанието й се сбъднало.

Новак Джокович се срещна с Тайсън и се запозна с неговата щерка, която един ден може и да бъде сред най-добрите в женската ранглиста, ако е наследила спортните гени на баща си. Ноле отдели време на хлапето и се снимаха заедно.

41 години без нобелиста Иво Андрич

Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 година в Долац край Травник. Въпреки че в църковните книги е записано, че е роден на 9 октомври, писателят често е изтъквал, че се е родил в нощта между 9 и 10-ти октомври, а във всички документи като дата на раждане е записвал 10 октомври. Този ден за негов рожден взима и Фондация Иво Андрич, както и Музеят-паметник на този писател в Белград.

На десети декември 1961 година му е връчена Нобелова награда за романа "Мостът на Дрина". Награждаването е проведено в стокхолмската зала Концертна палата на Шведската академия, а това най-голямо световно признание му връчил Андерс Естерлинг.

Андрич ще остане запомнен и по делата: "Проклета земя", "За историите и разказването" и "Омерпаша Латас", но и като лауреат на Ордена герой на социалистическия труд, който се връчвал за извънредни резултати в националната икономика и култура на СФРЮ.

След смъртта си на 13 март 1975 година в Белград, Андрич е погребан в белградското Ново гробище.

В знак на възпоменание на великия автор сръбското издание "Телеграф" предлага 10 от най-добрите цитати от Андрич:

- "Не е страшно, че се старее, отслабва и умира, а това че след нас идват и нахлуват нови, по-млади и различни. Всъщност в това е и смъртта".

- "Ходът на събитията в живота не зависи от нас, никак или много малко, но начинът по който приемаме събитията зависи в добра степен от нас самите, на това трябва да се изразходва сила и обръща внимание".

- "Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх".

- "Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата в които той живее и се развива".

- "Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят".

- "Толкова е жива в слабия човек потребността да се лъже и толкова неограничена възможността да бъде излъган".

- "Тогава усети как човек може да се ломи и раздвоява в себе си, как може да пада и да се издига в своите очи, накратко: как преминаванията могат да бъдат плодни, как са неуточнени и опасани докато траят, как скъпо се плащат и горко се окайват като минат".

- "Нещастие е да живееш без Бога и да предадеш вярата на баща си".

- "За любовниците времето винаги е кратко и нито един път не е достатъчно дълъг".

- "Аз още не съм видял някой, който добре са го набили да го е забравил, но сто пъти съм виждал хората да забравят и най-добрите съвети и поуки".

Магаре се вози на покрива на кола в центъра на Белград

Имайки предвид, че Белград е най-големият град в Сърбия, то тогава не изненадва възможността, че в него могат да се видят неща и ситуации, които приличат на сцени от филмите на Емир Кустурица!

Така едно магаре се возило в клетка в центъра на столицата на Сърбия и то на покрива на автомобил. Фотографията е публикувана в Туитър и превлече голямо внимание.

Не успяхме да проверим автентичността й, но както гласи описанието снимката е направена на триъгълника между улиците Балканска, Гаврило Принцип и Адмирал Гепарт.

Почина легендарният актьор Драган Николич

Легендарният сръбски актьор Драган Николич (72) почина тази сутрин в болница в Белград след дълго и тежко боледуване.

Роден е на 20 август 1943 година в Белград. След завършване на основно училище се записва в 14-та белградска гимназия, която не завършва, защото е преместен в Икономическото школо.

След две години в средното училище положил и издържал приемния изпит на Академията за театър, филм, радио и телевизия и тогава като 17-годишен бил най-младия студент.

Дипломира се от Факултета за драматично изкуство в Белград.

Филмовата кариера започва през 1964 година с малка роля във филма "Истинското състояние на нещата", а първата значителна главна роля осъществява през 1967 г във филма "Като бъда мъртъв и бял", където играе Живойно Павлович и за която е награден с диплом на фестивала в Пули през 1968 г.

В първата си голяма роля блести като Джими Барк, сезонен работник с лабилен морал, който умира, а не си е намерил мястото в обществото и в живота, който в много анкети на филмови критици е обявяван за един от трите най-добри югославски филми създадени на балканските простори.

Актьорското съзряване, с низ от успешно създадени образи на своето поколение, му донася през 1985 година Октомврийската награда на Град Белград за "съзидателната способност възбуждащо да пресъздава образ с голям психологически диапазон", (за ролята на насилника Гаре във филма "Животът е хубав", Б. Драшкович).

Главни и малки роли има в над 80 филма, като "Хороскоп", "Буболечки в главата", "Ролята на моето семейство в световната революция", "Млад и здрав като роза", "Без думи", "Гръбнак", "Национална класа", "Кой пее там", "Банович Страхиня", "Сезонът на мира в Париж", "Нещо измежду", "Балкан Експрес", "Обещаната земя", "Последният кръг в Монца", "Оригинален фалшификат", "Буре барут", "Ъндърграунд", "Зона Замфирова", "Турнета".

Като член на Белградския драматичен театър и Ателие 212, в които е от 1969 година има повече от двадесет роли, изградил и много успешна театрална кариера -"Генералско ядене" (Робер), "Връзка" (Каубой), "Коса" (Бергер), "Ранно утро" (Лен), "Зигер-Загер" (Хари Флитън), "Дервиш и смърт" (Муселим), "Лулу" (Джак Търбосек), "Том Пейн" (Том Пейн), "Маратонци тичат почетна обиколка" (Дженка Дяволът), "Сладострастници-Карамазови" (Младият господин), "Молиер" (Маркиз дьо Орсини).

В театъра Звездара успешно е играл в постановките "Птиц и птица", "В пламъка на страстта", "Малко любов, малко омраза",  "Весела трагедия". В Белградския драматичен театър е играл и в представлението "Фредерик".

През два сезона 1982 и 1983 г играе и в парижкия "Theatre de la Vill" в главната роля на представлението "На дъното" от Максим Горки, под режисурата на румънския режисьор Л. Пинтилеа и в представлението "Майсторът и Маргарита" от Булгаков под режисурата на М. Шербан.

Носител е на всички значителни филмови награди, включително и на наградата "Павле Вуисич" за цялостен принос, която му е връчена през 2000 година.

Играе и в кратки игрални филми и в телевизията. Голяма популярност му носи образът на Пърле от филмовия и телевизионен сериал "Отписани" (1974) и "Завръщането на отписаните" (1976) под режисурата на Александър Джорджевич.

Драган и неговата съпруга Милена Дравич се запознават през 1972 година, когато заедно водят шоу програмата "Лице в лице" и в една пауза между снимките, на 31 декември, отишли в общината да се венчаят. Милена беше до съпруга си до последния му ден и се грижеше за него.

Почивай в мир!

В Пожаревац карат огнена учебна кола с над 400 коня

Курсистите в авто школа Академия в Пожаревац от скоро могат да се обучават, шофирайки Форд Мустанг с V8 двигател от 5,0 литра и 422 конски сили.

Това е обикновена авто школа от Пожаревац, в която курсистите имат възможност да карат необичаен автомобил, звяр - Форд Мустанг GT с 5-литров V8 мотор, който развива 422 к.с. Предаването е задно, а джантите са 19 инча.

Този автомобил е произведен през 2015 година и буквално е нов. Скоростната кутия е ръчна, както изискват и правилата когато става въпрос за автомобили, които се ползват от авто школи и разбира се, има двойни педали.

Разговаряхме с директора на авто школа Академия Саня Мишич с намерението да разберем откъде такъв автомобил в авто школа.

- Форд Мустанг взехме както от маркетингови, така и от практични причини. Нашето желание е да дадем възможност на нашите ученици да усетят в ръце наистина мощен автомобил и да се научат да го контролират. С оглед на неговите характеристики, няма много смисъл да го карате по града, така че използваме основно за магистрала и отворени пътища - казва Соня Мишич.

По нейните думи, този автомобил го карат всички учащи се без изключение и това не влияе върху цената на обучението. Два часа в Мустанг на магистралата и отворени пътища, а остатъкът от обучението на някои от другите автомобили, между които се намират и два нови Мерцедес А класа.

- Мустангът е изключително силен автомобил, който има фантастично ускорение. Така той е чудесно возило да подготви учениците, тъй като много от тях понякога ще седнат например в някое БМВ с много коне и задно предаване, а шофирането в малък градски автомобил с предно предаване не може да ги подготви за това по правилен начин. Управлението на автомобили с такова представяне е много сериозно нещо.

- Дори и никога да не седнат зад волана на возило с подобна сила, това за тях е опит на който се наслаждават, но и научават много - сподели управителката.

Тя добавя че в много европейски държави има школи, които предлагат шофиране на спортни автомобили, така че и нейната авто школа искала да даде възможност на своите ученици за нещо подобно, за да е в крак с Европа.

Очевидно е и да са успели в намерението си, защото учениците (а и завършилите) въодушевено реагират на този автомобил всеки път, когато е по улиците на Пожаревац.

- Мустангът от неотдавна го въведохме в обучението; купен е много по-рано, но заради процедурни тежести (митница, уверения, въвеждане на втори педали...) не можехме да дадем възможност на всички учащи да го шофират, така че дадохме и на онези, които вече положиха изпита да седнат зад неговия волан - казва Соня Мишич.

Енергото идва да спре тока, а бабата развърта секирата

На какво е била готова тази баба, за да спре служителите на Енергото да не й спрат тока може да видите във видеото, което сигурно ще ви разсмее

BABA VS ELEKTRIČARI
Публикувахте от ZORO Maskirani Osvetnik в 6 март 2016 г.

Хърватин откри рапа на зрели години, жена му се жалва на психолог

Съпругът на една хърватка в шестото десетилетие на своя живот започнал да слуша популярната "рап" музика и да се изживява като "my nigga", което много я уплашило и потърсила помощта на психолог.

В интернет стана хит една снимка на преписка от пресата между нещастна жена от Хърватия, която смята, че нейният мъж е станал гангстер, и отговорът на психолога.

Става въпрос за това, че съпругът на тази уплашена жена започнал да слуша популярната "рап" музика, да й говори всеки ден с "my nigga" и да се облича като гангстер.

- Скъпа, Милана, вече 20 години съм в брак от който бях доволна до преди два месеца. Моят мъж, който вече е в зрелите години (54) в последно време непрекъснато слуша рап. Започна да се облича като гангстер и всекидневно се обръща към мен с "my nigga" въпреки че мисля, че не знае какво означава това наистина. Не знам какво да направя по този въпрос, дали е криза на средната възраст или негова неизпълнена детска мечта? - пита хърватката.

Вярваме, че тя не е очаквала такъв отговор от психолога, който на пръв поглед ни най-малко не й е помогнал.

- Ако новият стил на обличане и новия прякор, който вашият съпруг ви е дал са най-лошите симптоми на неговата криза на средната възраст, нямате причина за притеснение! Не трябва нищо да предприемате, наслаждавайте се на неговия нов "изглед", а може да заобичате и музикалния му вкус. Би било мъдро да не го критикувате прекалено и да не му се съпротивявате. Все пак става въпрос за безобидна забава - гласи отговорът.

Как един британски лекар виждал сърбите преди точно 100 години

Преди точно един век във Великобритания е публикувана интересната книга "Историята на един екип от Червения кръст в Сърбия". Написал я е доктор Джеймс Бери от Лондонската кралска болница, член на тамошното Кралско хирургическо дружество. Той отива в Сърбия, за да създаде една от редицата съюзнически болници през Първата Световна война, а през 1916 г публикува споменатата книга.

В нея една отделна част гласи "Сърбите, каквито ги опознахме ние".

- Онези, които никога преди не са влизали в Сърбия лесно могат да си създадат първо впечатление, което не е най-хубавото, нито за държавата, нито за хората, а първите впечатления трудно се променят. Тази глава е опит да се представи Сърбия и сърбите чрез техните истински стойности, без украсявания, но и без подценявания с лоши намерения - започва доктор Бери споменатата част от книгата.

Изтъква, че първоначално най-голям проблем му представлява езикът, който няма никаква връзка с онези от латински корени, но той най-напред научил една магия.

- Магическа дума е "добро" (добре - б.а.). Тя ни попълваше много дупки. С различен тон на изговаряне, може да бъде въпрос "Добре (си)?", можеше да бъде окуражаване "(Ще е) добре!", или похвала, "Добре (е)!".

Одушевен от фантастичните разлики на сръбските народни носии от място до място, с които могат в това модерно време да се позанимават и фолклористите, които, за съжаление, се държат само за един или два примера от историята, вместо да изследват цялата някогашна разноликост от село до село, доктор Бери съобщава:

- Искрено желание е всеки, който се радва на обръщането на Сърбия към Западна Европа по нейния път да съхрани недокосната красотата на дрехите на сръбските селяни.

Добър дял от неговата глава за сърбите все пак е посветен на характера им.

- Сърбия е интензивно демократично общество, в което голямата част просто обича обикновения си живот. В него богатството е много правилно разпределено... Имотният човек в Сърбия е, като англичанин от 17 век, горд със земята, която има, стоката (животните - б.а.), конете, впряговете и постройките, докато почти не съществува богаташка класа. Затова и няма голяма разлика между слоевете на обществото в Сърбия - пише той.

Тогава за пръв път и определя сръбското общество по неговите основни черти на отношение:

- Навсякъде в Сърбия можете да срещнете веселостта на хората, тяхното гостоприемство, патриотизъм, но и отлагане на работата за по-късно, както и даване на обещания без някакво определено голямо намерение да ги превърнат в дела. Ние, които сме били с този народ достатъчно дълго да усетим дълбината на душата му, можем само да го хвалим, защото сме намерили много заради което сме го заобичали - пише доктор Бери, добавяйки:

- Сръбските добродетели са неподатливи много пъти в тази война, но онази, която най-много се изтъкна е патриотизъм. Това качество е дълбоко вкоренено в Сърбия, какъвто изглежда е случаят във всички държави в които самата земя е делена от народа. Малки ферми с къщички издържат семейства, както в Сърбия, така и в Русия. Сърбите не говорят за своята държава като за "Света Сърбия", но имат към нея почти религиозно отношение. Те са единственият народ на Балканите, който диктува държавната политика, а този диктат е директно пропорционален на интензитета на техните задължения... Чак и когато се случи големият колапс през 1915 г, а страната е била намалена до хиляди бежанци, никой от полуизгладнелите жители и не помисли да се подпише мир с Австро-Унгария. Националната независимост е вродена в сърбите, както при италианците във времето на Гарибалди.

Английският доктор тогава специално обръща внимание на това как сърбите гледат на своите неприятели:

- Те мразят повече австроунгарците, отколкото турците, защото турците само са им чупили телата, а както казват, австроунгарците са им стягали душите. Що се отнася до противниците във войната, сърбите не се боят от никого. Чак и не смятат чуждите войници за достатъчно добри да издържат военен конфликт със сръбската войска, с изключение на това, че имат уважение към българската армия. Влизането на тези страни във войната остави голяма следа в нападнатата страна. Само, онова което е много интересно, сърбинът никога не хвали себе си. Той ще ви хвали национални герои, големи победи над Австро-Унгария, готовност на всички да се борят и да победят всичко живо, и немци, и австроунгарци, ако трябва и румънци, гърци и италианци, но никога, никога няма да хвали себе си, своята храброст, своето майсторство, или това как е получил рана. Сърбинът го интересува неговата държава, неговия народ, а скромността му е такава, че почти има враждебност към самия себе си. И, когато става дума за неприятели, сърбинът може да мрази Австро-Унгария заради онова което е направила, но не и индивид от Австро-Унгария. Освен това, войник от Австро-Унгария чак ще има и приятелско отношение в ръцете на обикновените сърби. Когато лежат в същите болници, няма да чуете свади. Обикновеният сръбски народ просто не мрази хората от други народи. Това можете да чуете само от някои официални и по-добре образовани хора, които се отдават на лични антипатии - пише доктор Бери.

В своето описване на Сърбия в Първата Световна война той изтъква, че не може да похвали как народът се отнася към кучетата, защото със свои колеги е виждал и как се рита куче или се замеря с камък, когато лае твърде много, но е имал и по-добри впечатления когато става дума за междучовешките отношения.

- Веднага след патриотизъм, сърбите имат доброта в сърцето. Това можете да видите в невероятното ползване на думата "брат". Това веднага ще ви каже и селянин, и който и да е друг. А брат ще нарекат и човек, който е донесъл болница през морето и минал две хиляди мили, а ще нарекат брат и чужденец, който са пленили във войната.

Доктор Джеймс Бери, който във Върнячка баня през 1915 г организирал болница със съпругата си Мей Диксън, с трима лекари, двадесет медицински сестри и трима фелдшери, писал и за неща, които не са му харесвали. Така разказва, че е чул човек, който на въпрос на английски медик "Дали би ударил жена?", седнал, размислил, и казал "Защо не... Разбира се, че бих, ако не направи това което съм й казал". Все пак, похвалил е много други неща идентифицирани в сръбския народ, като отсъствието на мъчение над заробените и - междуособното помагане.

"Когато сърбин отива на война, първият комшия помага на неговото семейство. Помага във всичко онова което жената и децата не биха могли сами. И, не иска нищо в замяна. За нас, англичаните, тяхното гостоприемство е било толкова разкошно, че усещахме и срам. Посещавате някоя ферма, а получавате подаръци във вид на ябълки, а и във вид на круши, и във вид на царевица. Щастливи сме когато сме успели да избягаме без да ни натоварят с всички млечни продукти, което не беше много лесно. Да не говоря сега за ракията... Всичко на всичко, дружелюбието беше невероятно. Сърбите са много обикновен, народ обърнат към себе си, много прекрасна природа. Напълно достатъчно мърляви, защото често се живее на земни подове, измъчени постоянно от туберкулоза, дифтерия, недостиг на вода и глисти в тази война, те са винаги много оживени. Винаги в светли цветове, с дива музика и просто атрактивната комбинация от своите добродетели и недостатъци. Освен това, никой нормален не смее да се усъмни в сръбския капацитет за организация и напредък, а има и универсалното желание за поправяне. Може много от техните жители още да не са грамотни, но никога не са отказали да гласуват за закон с който се влагат пари в обучение - пише, между останалото, доктор Бери, заключавайки главата за Сърбия и сърбите със следните думи:

- Когато това бъде възможно, ще стане минало и сръбската сиромашия и актуалния процес на еманципация след турското владение. Сърбите са народ с който приятелството е такова, че Великобритания няма за какво да се срамува - написал Джеймс Бери, който след Първата Световна война основал фонд, който е финансирал обучението на сръбски лекари в Англия.

Зимонич-младши: Как да подкрепям татко, като Ноле е тук

Новак Джокович и Ненад Зимонич тренираха преди Купа Дейвис, когато в залата се появиха близнаците Леон и Луна, децата на най-добрия сръбски тенисист на двойки. Малките не издържаха и още от влизането тръгнаха в нападение. Прескочиха оградите и с ракети в ръце изтичаха на терена. Луна веднага тръгна към баща си, а Леон към Новак. Хлапето подгони най-добрия тенисист в света и спря на сервис линията. Джокович протегна ръце, а Леон го прегърна.

- Ноле, може ли малко ние да поиграем? - пита Зимонич-младши.

- Можете, само татко ви и аз да завършим! - отговори Новак, повдигайки високо над главата си Леон. На лицето на момчето се четеше одушевление. Беше главна звезда.

Той послуша най-добрия тенисист в света и седна на пейката. Сестра му му правеше компания.

- Ноле, пусни ни да играем! - не издържа дълго на пейката Леон.

- Подкрепете малко татко си! - каза Джокович.

- Боже, но ние подкрепяме теб! - отговори Леон през смях, а после се прекръсти.

Това предизвика смях във всички, които се намираха зад пейката в този момент.

Новак беше разоръжен от харизмата и непосредствеността на наследника на Зимонич. Отиде към мрежата и се поздрави с Ненад, а Луна и Леон заеха техните места.

Къщичката насред Дрина оцеля през наводнението

Къщата от неодялани дървета насред Дрина на едно малко островче в близост до Байина баща стана хит в цял свят.

Фотографията на къщичката на островчето през август беше публикувана от Нешънъл джиографик и тогава имаше над 150 000 харесвания, а за нея писа и британският вестник "Дейли мейл", разказвайки как оцелява в чудесната природа повече от 40 години.

Наводненията, които заляха западна Сърбия почти отнесоха тази къщичка, която стана символ на човека в борбата с реката.

Реката я е рушила шест пъти, а туристи от цял свят идват, за да я видят.

#kucicanadrini #bajinabasta #drina #vodostaj #trenutno pic.twitter.com/HPYccLrFiV

— Синиша Спасојевић (@SinisaSrbija) March 7, 2016

"За 44 години откакто съм тук, разбрах, че трябва да се подчиня на силите на реката, защото не мога да я спра. Така реших последната къщичка да я направя така че предната и задната страна да се вдигат нагоре", обясни Милия Мандич от Байина баща.

#Drina #River #BajinaBasta #Serbia | #Дрина #БајинаБашта #Србија | #travel #mySerbia Photo: http://t.co/xX14N15eQC pic.twitter.com/siKbxGIigF

— Meet the Serbs (@MeettheSerbs) October 1, 2015

"Дейли мейл" шеговито описва къщата от неодялани дърва насред реката, обяснявайки, че обитателят поне няма проблеми с комшиите

Белградчанин хвана крадец да му краде автокасетофона и го предаде на полицията

Един мъж днес хванал крадец, докато му краде касетофона от автомобила и започнал да го гони. Бързо го настигнал, съборил го на земята и изчакал полицията.

Според разказ на очевидец случката се разиграла в Нови Београд.

"Човекът беше обезумял, но успя да се контролира да не го удари. Беше бесен, непрекъснато викаше "Нещастнико, за 10 евро ми разби служебната кола", допълва очевидецът.

Деца дразнят маймуна в белградския зоопарк, а тя си отмъсти

Деца в зоопарка в Белград стояли пред клетката, която обитава една симпатична маймуна и през цялото време я дразнели. Когато на маймуната й станало досадно да я викат и да й се смеят, отговорила с плюнка.

Не е най-добрият начин да отговорите на немирни деца, но не е имала друг начин.

В Охрид българка уби лебед, за да се снима с него

 
Туристка от, както се съобщава, България, усмъртила лебед, след като се опитала да се снима с него. Тя била изключително сурова и опитала напористо да извлече птицата от езерото в Охрид, което довело до нейната смърт.

На няколко снимки може да се види как изглеждало бруталното изваждане на лебеда.

Непосредствено след това, животното умряло на брега.

Tourist kills swan by dragging it from lake so she can take a photo with it https://t.co/wWlz0fIS3z pic.twitter.com/0guqdlQI8F

— Daily Mail Online (@MailOnline) March 7, 2016

Баскетболисти редят диги, за да спасят залата си от потоп

Обилните валежи в последните два дни повлияха на нивото на Западна Моравия, която нарасна, преля и опасно заплашва да повреди залата на Баскетболния клуб Борац в Чачак, която се намира, както и преди две години в голяма опасност.

Морава вече потопи помощните терени на Борац, които се намират под вода, както илюстрират фотографиите.

Чачанците през нощта поставяха чували с пясък, с надежда, че както и през май 2014 година, ще успеят да победят водната стихия.

Бекер за Новак: Бомбите над главата дефинират характера

В интервю за "Нюзуик" Борис Бекер изтъкна, че всички са много щастливи, че Джокович отново е номиниран за Най-добър спортист в света по избора на Спортната академия "Лауреус".

"Веднъж вече спечели тази награда, а миналата година беше отлична за него. Много малко играчи, ако изобщо някой, са имали такава година като тази на Джокович", изтъкна немският треньор на първата ракета в света.

Известният немец и един от най-добрите тенисисти в историята сподели, че Джокович е истински уличен боец и това определя неговия характер.

"Новак не е отраснал със златна лъжица. Роден е във военна разорена Сърбия. Трябвало е да напускат своя апартамент няколко пъти, защото бомби са летели над техните глави. Това определя неговия характер. Аз го наричам, в най-добрия възможен смисъл, истински уличен боец", заяви Бекер.

На въпрос дали може да надмине Федерер, Бекер не пожела да прогнозира.

"В момента това е далече. Но когато Новак завърши кариерата си, а аз не знам колко ще иска да играе, тогава можем да говорим за това", заключи немецът.

"Много хора питат: "Ок, как искаш да имаш върховна година като миналата". Аз казвам, че не става въпрос само за последната година, това е и сега. Това е мач по мач, турнир по турнир. Ако имаме такъв разговор в края на ноември, и той отново спечели няколко турнира, ще сме щастливи", допълни Бекер.

Новак Джокович е един от номинираните за получаване на Лауреус за най-добър спортист в света за 2015 г, а конкуренти са Люис Хамилтън, Лионел Меси, Юсейн Болт, Стеф Къри и Джордан Спит.

Церемонията по обявяването на най-добрите ще се проведе на 18 април в Берлин.

Джокович отвя Къри и Меси

Сръбският тенисист Новак Джокович победи в анкета на американския Си Ен Ен за най-добър спортист на планетата.

Първият тенисист в света получи 63% от гласовете в анкета на официалния профил на Си Ен Ен в Туитър, оставяйки далече зад себе си баскетболиста на Голдън Стейт Стеф Къри, който има 19% и футболиста на Барселона Лионел Меси с 13%.

Най-малко гласове събра американската тенисистка Серина Уилямс - пет процента.

В момента Джокович е в родната си Сърбия и днес открива битката срещу Казахстан от първия кръг на Световната група за Купа Дейвис. Двубоите ще се играят в Белград.

Who do you think is currently the greatest sportsperson on the planet? Have your say in CNN Sport's poll.

— CNN Sport (@cnnsport) March 1, 2016

Ноле доведе деца от Косово да гледат Купа Дейвис

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович организира посещението на деца от Косово на мачовете с Казахстан от първия кръг на Световната група за Купа Дейвис.

"Те много патят и това е най-малкото което можем да направим за тях. Ще имат възможност да се забавляват, а не трябваха много усилия за организация това да се случи. Радвам се, че ще ги видя, надявам се да се радват. Такива неща ме изпълват", заяви Ноле.

Жребият в Белград отреди битката между Сърбия и Казахстан да започне с дуел между първия в света Новак Джокович и Александър Недовйесов.

"Познавам се с него от юношеските дни. Никога не сме играли от тогава, но сме едно поколение. Той отскоро започна да прави забележителни резултати в тура. Гледах го няколко пъти, но фактът, че не сме играли ме кара да съм внимателен, защото такива мачове могат да предизвикат неочаквани неща, изненади", сподели Джокович след жребия.

Дуелът между Новак и Александър Недовйесов започва от 15 ч в зала "Александър Николич" (бившата "Пионир"), а след тях на корта излизат Виктор Троицки и Михаил Кукушкин.

Щастливата развръзка за един белградски Фичо

Ако денят се познава по сутринта, то вчерашният е бил отличен за един млад белградчанин! Никола Д., който мечтаел да обиколи Европа със своя Застава 750, събирал пари за него и го реновирал, а тогава му го откраднали, съобщи, че автомобилът е намерен.

Колата изчезна на 29 февруари вечерта около полунощ, след като го паркира пред сградата, в която живее, а на сутринта вижда, че го няма. На 2 март около 22 часа му съобщили, че е забелязан в Белегиш.

- Фичо (така е попялурен моделът - б.а.) е намерен в Белегиш с помощта на апела на хората в интернет и публикуваните статии. Момче го е забелязало в Белегиш, казало на свой приятел, а той на мен. Аз не вярвах, защото имаше доста обаждания, но получих снимки и да, това беше моят Фичо. Отидох при моя приятел Радивоя Й. който ми прави мотора на колата и всичко останало. Отидох в полицията в Белград, поисках някой да дойде с мен в Белегиш заради сигурността ми. Отказаха ми. Полицаят ми каза, че нямат време и да дойда утре. Тогава намерих номера на полицията в Белегиш и когато стигнахме там за 10 минути дойде първо пътна, а после и криминална полиция. Проверихме нещата вътре и тръгнахме към участъка да видим всичко което липсва от колата - споделя Никола. Тогава сипал бензин в бутилка, прелял го във Фичо и го запалили с кабели.

Колата, разбира се, не е била в същото състояние като преди, но е в движение и пали.

- Счупена му е бравата, воланът, всичко е обърнато с главата надолу, радиото е откраднато. Оценката на щетата е за около 50 000 динара - разказва Никола.

С оглед на това, че получил много обаждания за изчезналото возило, Никола иска да събере всички хора, които са се свързали с него да чуят историята му от първа ръка. Събирането е планирано за 25 май.