Тези дни Златан Ибрахимович използва свободното си време да се забавлява на един от белградските сплавове. Той пристигнал тайно в Белград където се срещнал с приятели. Заедно посетили известно място за забавления край реката.
Футболистът с босненски корени неотдавна пристигнал в сръбската столица и веднага се насочил към един от сплавовете.
Доскорошният национал на Швеция не се пестил, заедно със своите приятели, похарчил повече от 350 000 динара (2850 евро). По всичко личи, че нощният живот в Белград му допаднал и напуснал сплава чак в сутрешните часове. По време на престоя си в заведението е бил пазен от личната си охрана, въпреки че е известен и като майстор на таекуондото, освен с чудесните си попадения.
Треньорът на националния отбор на Сърбия по таекуондо Драган Йович е избран за най-добър треньор на женски състав в света.
Признанието беше връчено на Йович при официалното закриване на първенството на планетата в Южна Корея, на което две негови възпитанички - Ваня Станкович и Милица Мандич спечелиха златни медали.
И това не е всичко - Сърбия с двете спечелени злата зае трето място в отборната конкуренция при жените, което е още един незапомнен успех.
"Всичко вече беше казано в предишните дни, но ето, като се сумира всичко, имаме още малко причини да бъдем горди. Сърбия в конкуренцията на 183 държави на този шампионат зае трето място в женската конкуренция, а мен ме провъзгласиха за най-добър треньор на жени. Най-добър при мъжете е колегата от националния отбор на Южна Корея. Преди тръгване целта беше класиране сред първите пет отбора и по-добър резултат от досегашните. Това се случи и дори малко надминахме с избирането на най-добър треньор. Още няколко дни ще празнуваме и отморим, а тогава отново от начало, защото ни чака Гран при в Москва, както и Европейско първенство в олимпийски категории през септември", заяви Йович.
По думите на известния Вуядин Бошков: "Ако мъж обича повече жена, от студена бира по време на финала на Шампионската лига, това може би наистина е истинска любов, но това не е истински мъж".
Футболът за повечето мъже е повече от игра, и нещо което хората гледащи отстрани много трудно могат да разберат. Колко пъти ви се е случвало по средата на сериозна полемика между "футболни специалисти" да влезе някой глупак с думите: "Как можете да гледате 22 глупака, които гонят една топка по ливада?!". Дискусията прекъсва, намръщени погледи го стрелват, особата с онази блага усмивка се отдръпва с думите: "Шега, хора, шега..." Никога не съм вярвал твърде много на такива хора. А от друга страна, когато някоя жена се намеси в дискусията, веднага вдигаме нос, защото докосва в това "мъжко нещо", и ми изглежда като платен шпионин на КГБ. Футболът за нас е някакво бягство от реалността, 90 минути си концентриран върху една топка и нищо друго не ти е важно, скарал си се с девойката, не си взел изпит, който ти е липсвал за бюджета, заплатата закъснява 2 месеца, старите те хокат как не можеш да намериш работа. Дори и войни са прекъсвани, за да воюващите страни да праснат един мач, а след това обратно в окопите.
Бомбардировките през 1999 година, ние като деца травмирани. Започват сирените, спира токът, родителите грабват две одеяла, нас за ръка и към мазето. В това мазе се събираше почти цялата улица, ние десетина деца на една възраст. Първите два дни всички прегърбени, плачем, стискаме ръцете на своите родители. След два дни като вече свикнахме на това силно стреляне, детонации, сирени, аз се окуражих и понесох онзи малък футбол за маса с размер на тетрадка А5, вместо изгубените топчета използвахме топчетата от пластмасовите пистолети. Това говори достатъчно колко малка беше тази "играчка", а беше достатъчна да ни отвлече вниманието от бомбите, които непрестанно падаха. Палим свещ в ъгъла, и стреляй. Мачът 5 минути, делегат записва резултатите, а старите подкрепят. От силният шум който правехме бомбите почти не се и чуваха. Отстрани стоеше албум от Световното първенство във Франция 1998 година и всеки имаше право да избере един национален отбор. По-късно пренесохме играта и на улицата, държавата във война, но футболът не престава. Сещам се, че в същото това мазе мечтаехме да набавим футбол на Федер, това беше абсолютен хит и го имаха само деца, чийто роднини са работили по Германия, Австрия. Толкова готино нещо, че ми остана желанието и до ден днешен да си го набавя!
Автор: страницата във фейсбук Чукаме на вратата на забравените асове
Сърбия ще бъде домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени през 2019 г, реши ФИБА в събота.
Европейското първенство през 2019 г за баскетболистки ще се проведе в Сърбия и Латвия, а финалната част на турнира ще е в Белград, реши Бордът на ФИБА в Прага.
Домакини на груповата фаза в Сърбия ще са Зренянин и Ниш. Лице на шампионата ще е Наташа Ковачевич. Тя се превърна в символ на силната воля, след като левия й крак беше ампутиран под коляното, но не се отказа и игра професионално с протеза в Цървена звезда, а сега е президент на клуба.
"Първо трябва да благодаря на президента на БСС Предраг Данилович и генералния секретар Деян Томашевич, че ми дадоха възможност да опитам да помогна на нашата страна да получи организацията на ЕП. Това е наистина голямо нещо. Огромна чест е да съм на едно място с такива големи хора и баскетболни имена. Мога да ви кажа, че заедно дадохме всичко от себе си и всичко мина както трябва. Сърцето ми е пълно, че през 2019 г точно ние ще сме организатори на Европейското първенство", заяви Ковачевич.
Сърбия спечели домакинство на две групи, както и финалната част на ЕП в конкуренция с Русия, която не е била домакин на голям турнир от 80-те години на миналия век.
Популярната сръбска музика следва световните тенденции, а задържа своята специфичност. Казват, че за тях само чуждия кич и липсата на качество са по-приемливи от родните.
Изпълнителите на популярна музика в Сърбия, и по имидж и по сценични изяви следват световните тенденции и не се различават много от световните звезди. Разликата е всякак в продукцията. Все пак, владее увереност, че местната популярна музика по правило е некачествена, но теоретиците по музика и култура твърдят, че такова мнение е остаряло, а местната поп-фолк, денс музика, която очевидно преживя деветдесетте, стана част от домашната сцена, автентичен звук, разпознаваем по целите Балкани, а дори се слуша и в клубове в Европа и света.
Чуват се коментари, че и по стил, местните поп-фолк звезди са същите като МТВ иконите, все повече и домашната и световната сцена вървят в същия маниер. Казват, че за сърбите само чуждия кич и липса на качество са по-приемливи от родните. Подчертават, че популярната музика в Сърбия, всичките варианти със скачане, танцуване, вулгарни костюми, голотия, отразяват музикалната картина в целия свят.
Съвременните поп хитове са най-подобни на некачествената музика от нашите простори по визуалния израз на изпълнителите и опитите на публиката да се осигури спектакъл, смята култорологът д-р Мая Вукадинович, доцент в Академията за изящни изкуства и мултимедия.
- Културологично погледнато, отделни автори и изпълнители на популярна музика при нас подражават на глобалните звезди и музикални образци, взимайки начина на пеене, а особено имиджа и сценично присъствие - казва д-р Вукадинович. - Трудно е, все пак, да се сложи знак за еднаквост между актуалните световни хитове и, да речем, турбо фолка. Хитовете, които се излъчват по музикалните канали са част от западната популярна култура. Турбо фолкът, който беляза деветдесетте, а и днес е актуален, копира частично западната музикална матрица, но в голяма степен и музика от други части на света.
Музикалната безвкусица не познава граници и навсякъде в света съществува музика, която можем да охарактеризираме като кич. И, влиянието, повече откогато и да е по-рано, превзема.
- Общото между световните и нашите изпълнители са преди всичко имиджа и сценичното поведение - твърди Вукадинович. - Конкретно, нашите звезди в този поглед напълно копират своите чуждестранни модели. В смисъл на продукция, музиката на една Мадона или Риана е на несравнимо по-високо ниво. В този поглед, невъзможно е да се сравни нашият и световния пазар на популярна музика.
Разбирането на популярната музика в Сърбия, все пак, е неразделно от домашните, познати мелодии, смята доцентката от Факултета по музикални изкуства д-р Ива Ненич, етномузиколог и теоретик на културата.
- Местните музикални стилове нееднократно, от 19 век, през редица феномени от 20, та до днес, са заимствали и преработвали влиянието на глобалната култура, на силния фон на матрицата на тукашния "автентичен" звук - казва тя. - Поп-фолкът в Сърбия и постюгославския простор черпи влияние от различни жанрове - най-напред това е местна традиция на модернизиране на народна музика, т.нар. новокомпозиран звук в края на шейсетте години, за да в началото на деветдесетте отново да включи влиянието на глобалния поп звук, който се възприема като характерен за местния характер.
Поп-фолкът е, както и популярната световна музика от подобен род, сложна амалгама или хибрид на местната музикална традиция, влияния и история с елементи, които се допират с глобалните тенденции.
- Отдавна е ясно, че няма обвинения, че популярната музика и култура са безвкусица - казва д-р Ненич. - Глобалната култура по правило не е обърната към безвкусицата, но проблем представлява диспропорцията между онова което доминира и цели части от популярната музика, които остават извън основното течение. Не съществува музикална форма, насоченост или жанр в рамките на които не може да се намерят по-успешни и качествени примери. Определяне на цял музикален жанр като "погрешен" под етикета кич, всъщност прикрива невъзможност на културната политика и нейните официални актьори същински да отворят пространство за друга музика и смислени влагания в култура, да позволят на слушателите да чуят и това.
Цеца, Йелена Карлеуша и Сека Алексич могат да се вземат като парадигма за развоя на поп-фолк сцената в изминалите три десетилетия...
- Трудът на Цеца фиксира трансформацията на новокомпозирана музика в поп-фолк, докато Карлеуша и Сека Алексич са певици, които се осланят на "наследството" на поп-фолка от деветдесетте, и по различен начин акцентират "глобално" и "локално". Големи световни звезди, като Риана или Бионсе, също така принадлежат на различни моменти в историята на поп музиката на Запада, и единственото което делят с тукашните звезди е специфично конструираната позиция "дива" - много популярна певица и сценична персона, която се представя като бляскава, секси и представя стереотипи за женската привлекателност, но в същото време ги отрича умело, като популяризира идеята за женската сила и свобода в самоосъществяването - казва д-р Ненич.
КАЧЕСТВОТО
Не можем да кажем, че лоша музика е завладяла света - твърди култорологът Мая Вукадинович. - Който иска да намери добра, качествена музика - ще я открие, ако никъде другаде, тогава в интернет, в различни платформи или независими радиостанции. Винаги е имало и ще има комерсиална, "захаросана" музика, която ще има публика. Такава музика е следвана от мощна рекламна машинария и затова може да се създаде впечатление, че съществува само такова течение. Точно обратното: и при нас и в света съществува качествена музика, която медийно не е достатъчно представена. Но, истинските любители и музикалните чревоугодници знаят къде могат да слушат "различна" музика от онази преобладаващата.
Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович още веднъж показа колко голям човек е, като този път направи истински празник рождения ден на едно момченце.
Детето на име Михайло е голям привърженик на Ноле и не пропуска нито един мач на славния тенисист, а желанието му било Новак да му честити рождения ден.
Тази година желанието му се изпълнило и Джокович направил празника на малчугана незабравим.
Някогашни ученици в Първа Белградска гимназия отпразнуваха 45 години от завършването с любимата си учителка. За да видят Радмила Стошич някои са дошли чак от Африка, Канада... Смесили са се сълзи, усмивки, спомени и тъга.
"Когато излизах в пенсия, през далечната 1972 година, с намерение да се преселя при дъщеря ми във Франция, мислех, че вас, моите деца, последното поколение на което бях класен ръководител, няма да видя никога повече. Все пак, този момент дойде след точно 45 години. Родена още по времето на Първата Световна война, никога не съм се надявала, че ще живея толкова дълго, но ето ни тук където сме", заяви през сълзи Радмила Стошич (103 г), известна учителка по математика в Първа Белградска гимназия, когато на входа на това училище я дочакали учениците празнуващи 45 години от абитуриентския бал.
Събирането на випуск 72 било договорено точно на обяд, а приятели, от които някои не са се виждали и повече от три и половина десетилетия, все пак лесно разпознали един друг. За тази възможност, за да видят своята любима класна, дошли от всички страни на света, от Африка, Америка... Прегръдките траели дълго, а усмивките блестели на лицата. Видимо развълнувани, чакали да се появи Радмила, на която се удивлявали и която променила техните животи.
- Да доживея 45 години от завършването и при това да видя класната, която обожавахме, голямо щастие е за всички - разказва Йелена Живкович пред "Новости".
- Мислехме, че легендарната Радмила Стошич отдавна не е между нас. Случайно, преди няколко години докато гледахме мач на Новак Джокович, видяхме че една възрастна госпожа го помолила да я приеме. Тогава познахме нашата класна и решихме да я намерим, да влезем в контакт с нея и да я доведем на празненството за завършването. Благодарение на Джордже Конфорти, наш училищен приятел, който организира цялото това събитие от Канада, успяхме в това.
Възхита, сълзи, усмивки, спомени и тъга за старите времена се смесвали от минута на минута. Целували ръка на любимата класна, милвали я, бършели й сълзите. С остър дух и ум, тя при идването си веднага ги нахокала, че са с цигари в ръка.
- Всичко си спомня, чак и как ме е гонила по коридора на училището да ме бие. Когато преди няколко дни я чаках на летището когато пристигна с дъщеря си от Париж, ми разказа неща, които бях забравил. Бях й любимец, така че веднага ме разпозна - казва Джордже Конфорти.
Въпреки че почти година, чрез социалните мрежи, планирали това събиране, някои училищни приятели се видели и си проговорили за пръв път след повече от три десетилетия.
- Сега когато сме по-стари, ние които още сме в Белград, се събираме всяка или всяка втора година. Все пак, някои ги "убедихме" след дълги години да дойдат. Драгица Тодорович, само заради това, дойде от Гана до Сърбия. Заради класната дойдоха и Джордже и Дубравка от Канада. Жал ми е, че някои приятели не можаха да присъстват на това - разказва Михайло Репак.
В официалната зала на гимназията, Радмила Стошич полека викала учениците, четейки имената им от стария дневник. Дългогодишни приятели говорили за себе си и своя живот, шегували се един с друг.
След майтапите, празненството продължило в една столична кръчма. С питиета и храна, историите започнали да се редуват, а спомените да изплуват. Разговорът не е можел да мине и без старите училищни симпатии, както и без шеги с тези, които не искали да бягат от час.
- В нашия клас бяхме 24 девойки и само седем момчета - спомня си Лиляна Петрович.
- Всички бяхме задружни, единствени. Заедно бягахме от часове, но и заедно учехме. Помагали сме си и се защитавахме един друг. А нашата чудесна класна беше строга и справедлива. Познаваше добре всеки от нас, как живее и какви проблеми има. На учениците с лоши оценки даваше безплатно допълнително часове, защото смяташе, че това е неин дълг.
На всеки е останала в спомените и родителската среща, която Радмила свикала, защото нейният клас посещавал кръчмата "Шара".
Изразът: "Вашите деца пият и срамят това училище" и днес им предизвиква смях и сълзи. Това било само едно от нещата, които са преживели с легендараната учителка Стошич.
Бомбардирането на СРЮ е била експериментална война на НАТО, казва пенсионираният италиански генерал на Алианса и военен дипломат Биаджо Ди Грация.
Освен това, Ди Грация прави паралел между това бомбардиране и пускането на атомната бомба над Нагазаки.
"Това беше експериментална война, която послужи на НАТО да, измежду останалото, тренира своята авиация в нападение с несравнима диспропорция между този който напада и онзи който се брани", казва Ди Грация.
Той даде интервю за "Политика" при престоя си в Сърбия по повод публикуването на неговата книга "Защо НАТО бомбардира Сърбия" в която е описал своя опит от службата си.
Коментирайки паралела, който прави между бомбардирането на СРЮ и атомната бомба в Нагазаки, Ди Грация споделя, че "ако атомната бомба пусната над Хирошима частично може да се приеме за военна акция, онази следващата, хвърлена над Нагазаки, в момент когато Япония вече приема капитулация, означила началото на Студената война и била послание на САЩ към Съветския съюз".
"А с бомбардирането на Сърбия, на Русия беше изпратено послание кой е победител в Студената война. И за нищо от това не е виновна Сърбия, защото международните околности бяха такива, че Русия беше слаба", допълва той.
На констатацията, че бомбардирането на китайското посолство е било предупреждение на Запада към Китай, Ди Грация смята, че неговото лично заключение, както и казва, е че цялата бомбардировка над СРЮ е предупреждение за отслабената Русия.
Сега, казва, ситуацията е значително различна.
"Защо в този момент никой не мисли за бомбардиране на Северна Корея? Заради атомното оръжие, но и фактът, че зад нея стои Китай, който междувременно заякна. Също така и Русия си върна епитета супер сила, а това което направи с Грузия, Молдова и Крим е подобно на онова което направи НАТО с Косово. Заради това Косово 1999 г е единствен пример, който няма да се повтори", казва Ди Грация.
Той се обърна и към съмнението което е изказвал и към официалните интерпретации на случаите Маркале и Рачак, споделяйки че в началото не е вярвал на сръбското обяснение за Рачак.
"Чак след няколко дни когато срещнах един колега, италиански офицер на длъжност наблюдател в ОЕБС ми каза: "Биаджо, това не е както го показват по телевизията. Известих за това и шефа на мисията (Уилям Уокър). Той първи пристигна на мястото на случилото се и не видя гледките, които по-късно представиха медиите. Но въпреки че е пратил известие до шефа на мисията нищо не се случи", разказва той.
Уверен е, че косовските албанци са били щастливи от случилото се в Рачак и, ако не се беше случило, "всякак щяха да го измислят в подходящия момент".
Подобно съмнение изказва и когато става въпрос за случая Маркале, разкривайки че неговият доклад до Командването на Мисията ЕСММ преживял подобна съдба като дописката на неговия италиански колега за Рачак.
"Изпратих го след разследване, което направих след бомбардирането на Маркале, съмнявайки се, че сърбите ще целят площад на няколко крачки от православна църква. Не бяха заинтересовани, и отново нищо не се случи", заяви Ди Грация.
През деветдесетте години Югославия е била жертва на новия световен ред, който наложиха силите победители в Студената война - Америка и западноевропейските държави предвождани от Германия. И една е платила тази цена! НАТО е бомбардирал Сърбия през 1999 г без легитимно правно основание, без никакви резолюции и извън системата на решаване в ООН!
Това в понеделник на представянето на своята книга "Защо НАТО бомбардира Сърбия през 1999", заяви Биаджо Ди Грация, италиански генерал и бивш висш функционер в НАТО. Този някогашен дипломатически и военен служител на НАТО на Балканите е бил свидетел на многобройни събития, започвайки от разпадането на СФРЮ до бомбардирането на СРЮ. В Загреб е бил шеф на операция в Наблюдателната мисия ЕЗ, в Сараево вицекомендант на италианския военен контингент в рамките на мисията ИФОР, в Белград военно аташе на посолството на Италия, а в Мостар вицекомендант на френската дивизия в рамките на мисията СФОР.
- Западът, предвождан от САЩ и Германия, беше твърдо решен да доведе до пълно разпадане СФРЮ, което е в неразделна връзка с падането на Берлинската стена, обединението на Германия и разпадането на Съветския съюз - заяви Ди Грация в белградския Медия център. - След приключването на функцията, която извършвах за НАТО на Балканите, приятели и семейството искаха да знаят защо е бомбардирана Сърбия. Отговорът който пласираше НАТО и който можеше да се чуе в медиите за защитата на косовските албанци, предпазване от етническо прочистване отстрана на Сърбия, беше вбесяващ.
Причините за основаването на НАТО, записани в член 5 на основателния статут, определено не са взети предвид на 24 март 1999 година, когато започна бомбардирането на Сърбия - каза Ди Грация. - Нямаше и дума за каквото и да е нападение на Сърбия срещу една или повече членки на Алианса. Областта, която нападна НАТО е извън "северноатлантическата зона".
Драгомир Боянич Гидра е роден на 13 юни 1933 г, а е починал на 11 ноември 1993 г.
Гидра видях за пръв път още като бях дете, по телевизията - това беше в края на седемдесетте, когато най-популярният образ на малкия екран беше фамозният Сандокан. До брадатия със сабята бяха и водещия на Квискотека Оливер Млакар, Седмината млади (тяхното шоу "7 + 7") и, разбира се, Прле и Тихи.
Тениската със Сандокан носих докато не се разпокъса, а не по-малко бях горд и с онази другата на която бяха двамата безстрашни нелегални с шмайзерите. Техният лют неприятел беше Жигонов Кригер, майор от SS от който се вледеняваше кръвта в жилите. Кригер не можеше сам срещу "Отписаните", дясна ръка му беше Мишич, шеф на белградската тайна полиция, а на него помагаше (или по-скоро пречеше?) вечно пияният Микула. И Кригер, и Мишич, и всички онези силни "шваби" мразех и се плашех от тях, но, интересно, този тромав мустакат грубиян Микула ми беше симпатичен и никак омразен. Да, това беше неповторимият Гидра.
Ако беше жив, Драгомир Гидра Боянич, роден шумадинец, на този 13 юни щеше да навърши 84 години. Без съмнение, спада в редицата най-популярни актьори по нашите простори и, въпреки това че вече повече от две десетилетия не е сред нас, неговите филмови образи и днес еднакво разсмиват публиката буквално от всички възрасти, да намерите някой, който не знае за Гидра е абсолютно невъзможно.
Този едър мустакатко се родил и израснал в Крагуевац (1933). Не е можел да се похвали с щастливо детство, майка му е умряла рано, а преди да навърши десет години е останал и без баща си Йован, офицер в кралската войска. След основното, в родния град е записал и завършил и средно училище за преработване на храна (месо, зеленчуци); по-късно Гидра често умеел да каже как е учил в консерватория!
Бързо започнал работа по специалността, като занаятчия в преработващия комбинат "Цървена звезда". Обкръжен от консерви, студени меса, конфитюри и компоти, Гидра е заобичал - актьорството. В самата фабрика е оформена аматьорска драматична група, съставена от работещите в "Цървена звезда" и за младия Боянич това било откровение. Магията на актьорската игра бързо му станала много повече от хоби. Последвало включване в местния аматьорски театър "Света Младенович", а Гидра е, след непълна година работа, напуснал своята работа и, решен да се занимава с актьорство, станал член на крагуевския Народен театър. Тук се появявал в малки, епизодични роли, главните роли били за Гидра извън обсег.
Било му е ясно, че истинският път до сериозното занимание с актьорство води към учене в белградската Академия. Живеейки напълно сам, младежът с широката усмивка се намирал в незавидно материално положение и не е бил в състояние да покрие и разходите за път до Белград. Тогава несебичните му колеги от крагуевския театър му се притекли на помощ, събирайки пари за своя другар, за който са вярвали, че ще вземе успешно приемния изпит и ще стане студент по актьорство. Разбира се, Гидра записал от първи опит, и то в класа на легендарния Рашо Плаович. Неговата експресивност, очевиден талант и особен чар допаднали на мнозина във високата школа, а и извън нея. След първата година учене последвали временни роли в представления на Народния театър!
Интересно, Гидра не е завършил следването, не е дипломирал в Академията. Все по-честите ангажименти, първо на театралната сцена, а после и във филми, постепенно отдалечили Гидра от книгите и ученето. Носил този шумадинец вече в себе си всичко онова за което са писали Брехт и Станиславски. Всички свои роли, от най-малките, до онези незабравимите, изиграл е като абсолвент по актьорство.
През това време, един от най-ценените югославски режисьори, Жика Митрович, първи дал възможност на младия Боянич да се покаже на големия екран. Става дума за драмата "Ешалонът на доктор М." от 1955 година, в която Гидра с малка, но забележима роля означил началото на своята блестяща филмова кариера. Митрович ще го ангажира и няколко години по-късно, в своя най-популярен филм, военната епопея "Маршът на Дрина" - Гидра помним като ефрейтор Яничия когото го измъчва мъка в своя взвод с необуздания войник, който се играе от Зоран Радмилович.
През шейсетте години Гидра е играл униформени момчета в още два филма. "Първият гражданин на малкото градче" и "Лятото е виновно за всичко" (и в двата е бил милиционер). Играл е и партизани, разбира се, но и четнички войвода (във филма "Щастливите умират два пъти"). А тогава му се случили уестърните! Онези средиземноморските, с вкус на спагети.
"Балада за стрелеца", "Джанго - последният убиец", "Нека бог ти прости, аз няма", "Куршум в челото", "Време за убиване"... филмови заглавия, които пластично илюстрират жанровото отреждане на "тоталната" уестърн насока в италианската кухня. Гидра Боянич е станал (на подправката на тези филми) Антъни Гидра, актьор сякаш създаден за стрелец с леден поглед и бързи пръсти. Всички тези екзотични спагети уестърни е снимал през втората половина на шейсетте години. За някои, бил истински балкански Джон Уейн, за други, нашата версия на омразния Лий Ван Клиф. За мен, беше и остана Гидра, само с шапка, револвери и шпори на каубойските ботуши.
Играейки в повече от десет чуждестранни филма (както и в няколко копродукции), Гидра Боянич важи, заедно с чудесния Беким Фехми, за домашния актьор, който е направил най-голям брой ангажименти отвъд граница.
В същото време, нижели се роли и в домашни филми - Александър Саша Петрович го ангажирал в своя шедьовър "Три" и "Скоро ще е пропадането на света". В чудесната драма "Надолу по течението от слънцето" (1969) Гидра блести в характерната роля Бая Бакич, инатлив, плах селяк, който е в противоречие с цялото село. В "кръчмарския" филм "Бурдуш" (1970) сме го гледали в ролята на Раде, истински алкохолик.
Две години по-късно, Гидра е играл агент Кондор, основен противник на Бата Живойнович в класиката на югославските екшъни - "Валтер брани Сараево" на Хайрудин Крвавац. През това лято на 72-ра Бата стана безсмъртен, а Гидра вероятно го намрази половин Китай плюс част от Съветския съюз.
През седемдесетте, Боянич често играе войнишки роли, да се сетим за филмите "Върховете на Зеленгора", "Войнишката любов" и "Двубой за южните релси". В Германия през 1976 г снима "Групов портрет с дама" (с Роми Шнайдер), при нас играе Микула в "Завръщането на отписаните", а е играл и във филма с интересно заглавие - "Куршум в гърба". Всъщност, това заглавие нямаше да е интересно, ако десетилетие по-рано Гидра не беше играл главната роля в уестърна "Куршум в челото"!
А тогава, през 1978 година, опознаваме Жика Павлович, гастарбайтер и баща на Боби.
"Халооо! Овде Хер Жика Павлович" - само една от морето незабравими реплики на Гидра от фамозния филмов сериал. Цели три години са били нужни на Зоран Чалич и неговата дружина да реализират този малък, нискобюджетен филм, който се занимавал с чувствителната тема на съгласието в семейните отношения в околностите на бременна малолетна. Тийнейджърската история за Мария и Боби запалила своевременно югославските киносалони, а и днес мнозина са склонни да твърдят, че за този успех на "Луди години" най-голяма заслуга има точно Гидра със своя хер Жика.
Като основен аргумент изтъкват как точно Жика и Милан са героите около които се върти цялата история и продължава да се развива, от четвъртата до последната, десета част ("Жикината женитба", 1992) и са прави. И самият автор, Зоран Чалич, веднъж заявил как би снимал още десет продължения, но тези филми без Гидра просто не може да си представи.
Боянич е бил любим "избор" на много режисьори за ролята на шофьор: бил е камионджия в драмата на Драшкович "Животът е хубав", точно както и в ТВ сериала "Горещ вятър"(спомняте си едноръкият Кръстивойе?), онзи трамвайджия, който иска да бие Лаушевич в "Шмекера", шофьор на автобус в комедията на Брена "Хайде да се обичаме", кара автобус и в драмата "Какво ти има, Нина"... Бил е чак и пилот в "Скоро ще е пропадането на света", в който експресно е омаял Ани Жирардо, по това време голяма звезда на френската кинематография.
Гидра никога не се е съгласявал в опасни ситуации при снимане да го дублират каскадьори, а като Белмондо, всяка своя сцена лично изиграл. Казват, че е обичал своята работа и че е бил изненадващо професионален в подготовката за снимане, в работата с колеги на снимачната площадка. Точно е, че е бил и склонен на импровизации, където авторите толерирали или дори охрабрявали такъв начин на работа. Чалич и неговият сериал "Луди години" са най-добър пример.
През грозната 1993 година за последен път застава пред камера в пародията "Сблъсък в Казино Кабаре". Тогава разбрахме, че боледува от рак. И докато се лекуваше във ВМА, през цялото време забавлявал с вицове ранените, които пристигали от фронтовете на бивша Югославия. Напусна ни през ноември, в 61-ата си година.
Гидра Боянич е изиграл най-различни образи в повече от 50 игрални филма, в редица ТВ сериали и драми. Награден е със Златна арена на Пулския фестивал през 1974 година за ролята в драмата "Сватба" на Радивой Шаранович. Бил е оженен за колежката Лиляна Контич, която помним по ролята на майка на Милян в сериала "Джекна още не е умряла, а кога ще не знаем" на Живко Николич.
Обичал е кръчмите, всички са знаели това. За него са кръжали редица анекдоти, а голяма част се отнасяли за галантността на Гидра, знаел е щом закрачи в някоя от кръчмите да поръча по питие за всички гости. Това е бил чест случай когато стигали хонорарите, особено онези от Италия. Наслаждавал се е да забавлява компанията, майсторски е разказвал вицове, казват, че не е имало тема с която не би се пошегувал, в своя маниер. Забележителни прояви, ведър, гласовит и с онази негова широка усмивка, която завива дългите му мустаци.
Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович зарадва трима младежи от Чачак, които разтоварвали камион в Яйници (квартал в Белград - б.р.).
- Ето го Ноле! - извикал един от работниците в чачанска фирма, докато разтоварвал камион пълен със стока в Яйници.
И наистина, по улицата идвал един от най-добрите тенисисти за всички времена, а момчетата от Чачак никак не искали да пропуснат този миг. Новак с усмивка се съгласил да се снима с тях и така им направил деня незабравим. Може да се каже, че вече е преминал загубата в Париж.
- Разтоварвахме някаква стока, която беше поръчал човек в Яйници. Обичаен ден на работа, но да не бъде така се погрижи Ноле, който недалеч от нас слезе от кола. Това не убегна на един колега, забеляза го и извика: "Ето го Ноле!". Разбира се, отидохме при него и го помолихме да се снимаме с него. Той без проблем прие, истински господин, обикновен човек. Същият е като по телевизията, ведър, усмихнат - каза Сенич.
Ненад питал сръбския тенисист как се усеща, имайки предвид загубата от Тийм.
- Ще бъде по-добре. Продължаваме напред, ми отговори. Видях, че беше доста уморен и не исках да го натоварвам с разни въпроси. На мен и моите колеги ни беше драго, че имахме възможност да се снимаме с такъв великан какъвто е Ноле - заключи Сенич.
Новак Джокович и неговото семейство ще прекарат няколко дни в Белград, след което той започва подготовка за сезона на трева и Уимбълдън.
При звръщането си в Сърбия Ноле пусна снимки направени от самолета над Белград в Инстаграм и Туитър, като добави текст - "Моят Белград от небето. Стопля ми сърцето и душата всеки път".
Желко Обрадович, най-успешният европейски треньор на всички времена с девет титли на Европа, говори за изминалия сезон, но и за нещо което му липсва, приятелите и родината.
Треньорът Желко Обрадович (57) в кариерата е водил своите отбори в 11 финала (16 Ф4 турнира) за европейската корона, а е загубил само два (2001 г с Панатинайкос и 2016 г с Фенербахче), на титлата шампион на Стария континент се е радвал девет пъти (Партизан 1992, Хувентуд 1994, Реал Мадрид 1995, Панатинайкос 2000, 2002, 2007, 2009, 2011, Фенербахче 2017).
Освен това има и две титли в Купа Раймундо Сапорта с Реал Мадрид 1997 и Бенетон 1999 г. Два пъти е бил треньор на годината в Евролигата през 2007 и 2011 г когато е водил Панатинайкос.
Всичко това има, но нещо му липсва:
- Липсва ми много Сърбия, Белград, Чачак, Златибор предимно... Липсват ми моите хора, приятели, които използват възможност да дойдат и да ме посетят, но друго е усещането когато си със своите хора в своя град, своята държава. Въодушевен съм като дойда в Белград за няколко дни, като седя в кафенето и чувам своя език... наистина това ми липсва. Как съм успявал да реша това? Докато живеех в Атина сядах в самолета вечерта и се връщах на сутринта, без да си ходя до апартамента, само се обаждам на приятелите, проведем нощта заедно и тогава назад. Така съм получавал нов мотив, енергия, държи колкото държи и тогава го повтарям. Така е и в Истанбул. Има всекидневни полети до Белград.... Час и 20 трае полета до Белград.
"Повече или по-малко всички части от моята игра имат възходи и спадове. Усещам, че ми липсва продължителност - изиграя отлично мач-два, а тогава се случва съвсем обратно". С тези думи Новак Джокович описа своите проблеми в последните седем-осем месеца, проблеми заради които още от Торонто не е спечелил нито един голям трофей.
Сега се затвори цял кръг - тъй като преди точно година Джокович държеше в свое притежание всичките четири титли от Големия шлем, сега няма нито една. Новак от понеделник ще бъде за пръв път извън Топ 2 още от седми март 2011 година. Ако Вавринка се класира за финал, ще падне и на четвърто място.
"Не", кратко отговори Джокович на въпроса дали това го притеснява и изразът на лицето говореше, че и така мисли. Наистина, има по-горчиви проблеми, а решаването на тези проблеми ще реши и класирането.
И Тийм и Джокович бяха стегнати, отчасти и заради несгодните условия за игра в началото на мача, мъртвешкия Ланглен, всичко изглеждаше като на забавен кадър.
Новак не се държеше към плана, който функционираше в предходните мачове с Тийм, а той е да удря рано топката и да отнема от времето на съперника. Това му утежни и вятърът в първия сет и топките нямаха нужната дълбочина, но Джокович се движеше много добре, отлично четеше сервисите на съперника и отношението му на терена беше правилно.
Сервисът не беше съюзник на Новак през целия мач, нито в първия сет когато при предимство 4:2 направи две двойни грешки и подари на Тийм връщане на пробив. После австриецът показа, че е готов, с два извънредни сервиса спаси две поредни топки за сет, а с кик от "предната страна" мъчеше Новак през целия мач.
Доминик показа зъби, беше по-малко нервен в тайбрека и спечели първия сет след 76 минути. Дълбока въздишка на почти всички на Ланглен, очаква ни дълъг следобед. Когато мислехме, че това е началото, всъщност беше краят. Притеснително е, когато играч с опита на Новак каже, че всичко е решено в първия сет и началото на втория.
Изведнъж, Джокович изглеждаше съвсем без план, бекхендът въобще не го слушаше, продължи да пропуска когато трябваше да напада късите топки, а от другата страна Тийм растеше и растеше - стреляше победни удари от бекхенд паралел веднага след сервис, за милисекунда беше прецизно до всяка топка, а неговите жестове бяха жестове на момче което е дочакало своя шанс и не мисли да го изпусне.
Тийм само допълни бързина, която Джокович не можеше да следва, нито близо, този сценарий сме виждали много пъти, само че с Новак в ролята на този, който държи крака на педала за газта. Тогава в третия сет Новак напълно спря - краката изобщо не работеха, бързаше и подаряваше точки на Тийм, чак се чу и освиркване от трибуните, а в последните пет гейма Джокович взе само четири точки.
Предаде се, в мислите си напусна Париж, опакова багажа при 0:5, а мачът вървеше както често става в дуел между изразен фаворит и аутсайдер - оспорван първи сет и тогава лесна разходка към края. По-рано противниците на Джокович повеждаха с 1:0 или дори 2:0 в сетовете, а продължаваха да имат усещането, че трябва да изкачат планина и че победата е далече, далече.
"Не знам какво да ви кажа, може би така е изглеждало, но аз определено не съм се предал. Третият сет може би изглеждаше така, но просто не съм такъв тип играч да се предам насред мача", заяви Новак.
Трудно е тази загуба да се вмести в контекст, но е трудно тези дни каквото и да е да се заключи поне с пристойна сигурност във връзка с Джокович.
"Стъпка напред, две назад", това е може би най-точното описание на играта на Новак и формата тази година, особено от Акапулко, преди това нямаше много "напред". Загубата от Тийм не е страшна сама по себе си, но е деморализираща, дори и шокиращо, че победата на австриеца беше така рутинна.
Новак търси решение и трябва да го намери, но засега не се вижда, впечатлението е, че и той самият не го вижда. Технически върви горе-долу, но ментално не е и сянка на бореца, който не се отказва до последната точка и който е правил някои от най-големите обрати в 21 век.
Човекът чието средно име беше "постоянство" и за който се знаеше, че може и вероятно ще победи и когато не му е ден, сега е тенисист срещу който всички виждат шанс и за който вече рядко може да се каже "със сигурност печели". Джокович стана енигма и за себе си и за другите, а впечатлението е, че и сам не може да открие всички причини за това състояние.
Род Лейвър през 1962 и 1969 година е спечелил всичките четири титли от Големия шлем, а в края на 1963 и 1970 година не е имал нито една. Сега и Новак е в същата ситуация, а в понеделник ще има 5805 точки, толкова малко не е имал от юни 2007 година.
Не му остава нищо друго освен да обърне нова страница и да запретне ръкави, защото завръщането в шампионска форма ще е дълъг процес. Сега следва трева, Джокович е трикратен първенец в Уимбълдън, но няма по-лоша настилка за крехка самоувереност - всичко се развива бързо, работата на краката е пипкава и е необходима концентрация през цялото време.
Гледайки всички най-големи тенисисти във времето, няма такъв който не е минал през период на криза, в какъвто е сега Джокович, не толкова отдавна и не само веднъж са отписвани и Надал и Федерер.
Територията на него му е непозната, неприятно е, но Новак има огромен опит на основата на който може с причина да вярва, че ще намери път от дупката в която падна. С помощта на Агаси и още един треньор, Новак ще намери в себе си още добър тенис, тенис стойностен за големи титли. Саша Озмо
Или не е?! Ако слушам своята вътрешност, така би гласило заглавието, но с оглед на това, че цял ден опитвам да потисна в себе си изразът, който стои в заглавието, разумна идея е това да е първото и когато погледна текста.
Какво се случи? Идвам на комплекса весел и сърдечен, около 11 и половина, достатъчно време за всичко, без каквото и да е напрежение, дойде и този период от Шлема когато ранната фаза не е толкова стресираща.
Като всяко утро, отивам до гардероба в който си държа чантата, отключвам го с четирицифрена комбинация и... Облива ме студена пот и ме хваща световъртеж - гардеробът е празен, нито следа нито глас от лаптопа, слушалките, зарядното и всичко останало в чантата. А и нея.
Стоя в неверие, затова отивам до бюрото. "Сигурен ли си, че си заключил?". Идва ми да се засмея. Заключил? Да, после дръпнах бравата десет пъти, а от вратата пак се върнах да проверя още веднъж.
"Компулсивен съм", казах, "Няма шанс да не е било заключено". Тип съм който заключва вратата на апартамента, измива си зъбите преди лягане, а тогава още два пъти проверява дали е заключено. Или се спуска с асансьора до партера, пък се върне да провери дали е заключена вратата като съм излязъл.
В паника съм, обезумял, момчетата и момичетата от организация разпознават моето отчаяние и искат да помогнат, но е ясно от началото, че това е спусната шапка. И сам се питам как е възможно да ме е дочакал заключен гардероб, някой трябва да е знаел моя код. Но кой? Получих го в първия ден, скъсах хартията на ситно, след като я снимах, а телефонът буквално през цялото време е с мен. Нужни са ми Мълдър и Скъли, а и те не са гаранция за успех.
Отивам на първия етаж, гласно псувам, бесен съм и не знам какво да правя, а обичайно в такива ситуации ми идва някоя кретенска мисъл. Така беше и сега, в главата ми е "Фвонк" на Ерленд Лу и частта в която Йенс Столтенберг, някогашният премиер на Норвегия, се сеща за своя период в Белград и затова как сърбите имат най-описателните псувни. И тогава реди псувни в седем-осем реда. Аз бих изписал двадесет, струва ми се.
Извикаха охраната, гледаха записи от камерите на входа (в стаята в която са гардеробите няма камера) и видяха само трима души след 21 ч, когато си отидох аз, но никой не носеше нищо очевидно.
Обяснявам на някаква друга охрана вътре в комплекса какво се е случило, те сякаш "дават всичко от себе си", а тогава внезапно ме хваща оставка. Искам, в стила на Ремарковия Равик, да се вкарам в някоя дупка, да хвърля и телефона, да подам оставка, да отворя бутилка калвадос и, по възможност, да пукна. Много обичам как Ремарк описва срещата с алкохола, дава му пленителна, достойна нота.
Вместо малодушност, решавам да отида в полицейския участък и да съобщя какво се е случило. Моят добър приятел Ненад изоставя всички свои задължения, а ги имаше и не наивни, за да дойде с мен в управлението. Живее в Париж 25 години и комуникацията сигурно ще тече по-лесно на френски, а трябва да отида и до апартамента за паспорта.
На входа са двама с машинки ("преди тероризма не беше така, можеше да влезеш както искаш", казва ми Ненад), а вътре благ разпад, подсеща на Сърбия и се усещам като вкъщи с ожулени врати, недостиг на сапун, прашно пространство, и заядливи служители. И сирена за пожар, която ви десет минути преди най-накрая да успеят да я спрат. Чак и снимка на погрешен президент им виси на стената, още не са успели да сменят Оланд с Макрон.
След час и половина чакане, извикаха ни при една служителка в канцеларията. Татуировка на китката, незаинтересованост и като вродено отсъствие на желание нещо да се свърши бързо - мисля, че натисна "бекспейс" повече пъти отколкото всички останали копчета на клавиатурата заедно. Съчини детайлно обяснение, даде ни оригинала и каза, че ще изпрати някой, но шансовете са малки.
И продължавам да не разбирам как се е случило това което се случи, а мисля, всичко да бях оставил с широко отворена врата, кой би го взел - в това пространство може да се влезе само с акредитация? Или някой от колегите журналисти, някой от фотографите или някой който работи в организацията... Наслади се, приятелю/приятелко, нека ти е халал.
Идваме в комплекса точно на паузата заради дъжда и момент за хапване, а един по-възрастен човек зад пулта успява да ми оправи настроението - не само че след предвиденото време приготвя пържени картофи и слага котлет повече в чинията, а всичко това прави с усмивка и с шега, която не разбирам, но ми е смешно, защото мирише на любезност.
Малко се гордея и със себе си, защото забелязвам, че по-зряло приемам нещата, отколкото щях да го направя преди две-три или пет години, това ми харесва и яхвам това усещане. Продължаваме напред, няма значение, дайте някакъв тенис.
"Shit", казва Каролина Вожняцки след един ретур на втори сервис, който прати в мрежата. "Да знаеш, Каро, точно така", мисля си.
Йелена Остапенко успява отново да преобърне, както срещу Саманта Стоусър, и за пръв път в кариерата си да се класира за полуфинал на турнир от Големия шлем. Ако успее да подобри сервиса, който е бавен и не точно разнообразен, може да направи страхотна кариера - при това е интересен образ.
В полуфинала, за радост на цялата женска съблекалня, ще срещне Тимеа Бачински, която победи Кристина Младенович, девойка, която в предходните десетина дни с изяви и поведение на терена си навлече гнева на колежките.
Бен Ротенберг, колега от Ню Йорк Таймс, извлече чудесен факт - в четвъртък, когато Йелена и Тимеа ще играят полуфинала, и двете празнуват рожден ден.
Мачовете от мъжките четвъртфинали Джокович - Тим и Надал - Кареньо-Буста са преместени за сряда.
Отидох да пиша от втория лаптоп (взех го, по-бавен е, но сега ми е злато), да моля, не знам, още не съм измислил точно какво и как, а вас оставям с Рисунки от Париж
- Казват, че парижаните трябвало да учат как да бъдат любезни към туристите, но мнозина са тези, които не са усвоили уроците или часовете просто не са посещавали. Влизам в пекарна, възможно най-културно поисках сандвич с пилешко, а продавачката обръща очи сякаш съм я накарал да транжира пилето пред мен... Не каза и дума за поздрав нито каквато и да е друга дума, беше чак и люта, струва ми се. Толкова беше това неестествено и глупаво, че трябваше гласно да се изсмея когато излизах.
- Борис Бекер бяга от сръбските журналисти като от чума, а сега се е разлюти когато колега от Новости отново отиде при него. "Не искам вече да говоря за Новак, казах вече всичко", отвърна троснато. Вече? ОК...
- Докато чаках Ненад да ме вземе да отидем до участъка, на терена за тренировка влизаше Франческа Скиавоне. Колкото е симпатична на конференциите, толкова при преминаване изглежда като да не забелязва никого около себе си и ходи като напомпаните типове, които обичат да показват това, в стил "пусни куфарите".
- В Мелбърн излязох от гарата на улица Флиндърс и след някой час маниак започна да покосява хора с кола там. Сега с колегата Никола планирахме туристическа обиколка, ако е хубаво времето, отказахме се, а тогава се случи това при Нотр Дам. Все пак заглавието е точно, точно на 100%.
Изглежда, че сърбите са решени през този сезон да спечелят салатиерата. Джокович игра в Ниш срещу Русия, в Белград срещу Испания, а ще пътува и във Франция веднага след края на Откритото първенство на САЩ. Той ще предвожда най-силния състав на Сърбия в който до него ще са Виктор Троицки, Янко Типсаревич, Ненад Зимонич, Душан Лайович, Филип Крайинович, а кой знае може селекторът да реши да повика и млади лъвове в отбора, за да придобият необходимия опит.
При победа на западните съседи над галските петли във финала ще се срещнат с по-добрия от Белгия - Австралия. Ако противници са белгийците финалът ще се проведе в Сърбия, а ако Ник Кириос и приятели се класират, тогава ще се гостува на най-малкия континент.
Преди Купа Дейвис, Новак потвърди, че ще участва в Уимбълдън, след това на Купа Роджърс в Монреал, Синсинати и Откритото първенство на САЩ.
Уимбълдън започва на 3 юли, а Новак защитава трети кръг. Това е първа възможност да направи по-добър резултат и да намали изоставането от първия Анди Мъри. След Лондон, Джокович ще направи лятна почивка, а първият подготвителен турнир за Откритото първенство на САЩ ще бъде Купа Роджърс, който през този сезон ще се проведе в Монреал. Вторият тенисист в света защитава титлата и 1000 точки. Този турнир е между 7 и 13 август.
Веднага след Монреал, Джокович отива в Синсинати където от 14 до 20 август ще играе на единствения турнир от серия 1000, който никога не е успявал да спечели. Четири пъти е бил финалист. Миналата година не участва заради контузия.
Кулминацията на летния сезон на твърда настилка ще е на Откритото първенство на САЩ където Ноле защитава финал. Това ще е тринадесето участие на Новак в Ню Йорк, където е шампион през 2011 и 2015 г. Преди година Новак загуби мача за титлата от швейцареца Стан Вавринка със 7:6, 4:6, 5:7, 3:6.
Според изследване на Визия за човечеството проведено в 163 държави по света най-миролюбивата страна на Балканите е Словения, която заема 7-о място в класацията Глобален индекс за мир. Основните критерии, които се вземат предвид са Въоръжение, Общество и сигурност и Местни и международни конфликти, като се оценяват по петобална скала. Резултатът на словенците е 1,364.
Андре Агаси преди 18 години спечели Ролан Гарос, а днес е в друга роля при посещението си в Париж. От разстоянието на 18 години от спечелването на Купата на мускетарите, в ролята на треньор на Новак Джокович, американецът от арменски произход говори за сърбина и работата с него.
Първо разказа как се е стигнало до сътрудничеството със световния номер две.
"Двамата говорихме доста по телефона по време на турнира в Монте Карло, а и след него. Новак е много вдъхновяваща особа и искрено съм шокиран колко бързо се учи този момък. Ние двамата сме във фазата всеки ден да учим доста един за друг и на терена и извън него. Много интересна и вдъхновяваща особа е, веднага видях, че има висок IQ, че е много чувствителен. Не знаех дали ще приема неговата покана, но седях с Щефи и с нашия син, който ми каза: "Тате, иди в Париж, ти обичаш Новак!" Щефи се съгласи и ето ме с него", обясни Агаси.
"Харесва ми, че от него мога да науча много и че разбира играта. Да си треньор не значи само да казваш на някого суха информация, а да видите, че някой срещу вас ви вярва. А аз в очите на Новак видях, че вярва. Вдъхновен съм да му помогна, защото знам, че може да бъде най-добрия. Ние още не сме подписали никакъв договор, ще видим колко ще му бъда нужен и как ще продължим сътрудничеството си занапред", заяви американецът.
Разкри и какво съветва Новак когато трябва да играе голям мач.
"Аз съм много детайлна особа. Ясно му давам насоки на кои неща трябва точно да обърне внимание. Фокусиран съм на стратегията, а Новак е подобен на мен. Винаги му обръщам внимание на едно, две или три неща върху които трябва да е концентриран по време на дуела."
Допълни, че е впечатлен колко добри играчи има в момента в Тура.
"За мен е фантастично какво правят Роджър Федерер и Рафаел Надал. Играят чудесно. Новак напълни 30 години, а тялото му е в чудесно състояние. Сякаш е на 25. Знам, че нито една от техните истории още не е приключила и това ме радва", заключи Агаси.
Неманя Матич, най-добрият сръбски футболист в момента, е направил първите си футболни крачки във ФК Врело спорт от село Врело край Уба.
Халфът на Челси, който неотдавна вдигна шампионската титла в Англия, никога не е забравял родното си място, както и футболистите в него.
Играчите на Врело са решили да се отблагодарят на Матич за всичко което е направил за тях през последните години.
А този списък е наистина дълъг. За да благодарят на известния футболист за всичко решили да му подарят автомобил. И то кабрио на популярния "Бръмбар".
"След много, много неща, които Неманя е направил за нас, нашите момчета се потрудиха по някакъв начин да се издължат и да благодарят. Благодарим на Неманя за всичко", написаха от клуба от седма дивизия на сръбския футбол на своята фейсбук страница.
Сръбският тенисист Новак Джокович отново потвърди, че е джентълмен и шмекер...
Когато тенисистките днес влезли в съблекалните на Ролан Гарос ги дочакала изненада - букети рози.
Разбира се, пратени от Новак.
Колежките му били въодушевени. Особено британката Наоми Броуди.
Наоми се снимала с цветята, споделила снимката в социалните мрежи и коментирала:
"Когато Новак Джокович ви изненада с два големи букета чудесни рози, и когато ги вземеш всички... Разбира се, само се шегувам. Новак, благодаря! Сега чакаме Анди Мъри".
