Новак Джокович най-добре знае колко работа, труд и отрицание са нужни, за да се стигне до върха. А всички останали отлично знаят колко успехи и радости донесе Новак Джокович на Сърбия.
По неговите стъпки тръгнаха и някои млади и са упорити да направят добри резултати. След чудесната ера на Джокович, която за радост на всички все още трае, Янко Типсаревич, някогашният осми играч в света, Виктор Троицки и Ненад Зимонич, който беше първи в света в двойките, дойдоха Ласло Джере, Филип Крайинович, Душан Лайович, Миомир Кецманович...
"Използвам възможността да честитя на Джере, Лайович, Кецманович и Крайинович за извънредните резултати. Наистина ме одушевиха в последната година. Някои от тях вече пробиха в първите 30-40 в света, труди се и Виктор Троицки, и Янко Типсаревич да се върне. Тази година за пръв път имахме четирима тенисисти в третия кръг на Ролан Гарос. Надявам се само, че ще можем системно да последваме това", поръча най-добрият тенисист в света Новак Джокович пред събраните журналисти след тренировка в тенис академията на Типсаревич в Белград.
Новак ясно заяви, че е нужно да се направят важни стъпки, системни, за бъдещето на тениса в Сърбия.
"В момента всички тези успехи се базират на индивидуални кариери, индивидуални инициативи, на семейства, академии и клубове... каквато е тази на Янко Типсаревич, която работи отлично, и това е много положително. Но за да се грижим за тениса, и да се радваме на дългогодишни постоянни успехи в бъдеще трябва системно да настроим някои неща, да се създаде нова структура, нова визия за тениса на държавно ниво. Смятам, че можем да направим това. Трябва да го направим", оповести Джокович.
"Колко дълго ще траят успехите на всички нас, наистина не знам... Ще трябва да теглим чертата с кариерите, надяваме се да не го правим още години, но сега е моментът всичко това да се използва", подчерта най-добрият сръбски тенисист за всички времена.
Джокович детайлно обясни откъде би трябвало да тръгне всичко това.
"Преди национален тенис център е нужно да се обединят всички сили, съответно институции, държавни и частни, които имат влияние, мощ и успех зад себе си в тениса в нашата страна, но не само в момента, а и исторически. Всички трябва да седнем и да осмислим, а тогава и да конструираме система, която да бъде дългогодишна, но и самоиздържаща се."
Той нагласи, че това не може да бъде направено от един човек.
"Не може един човек да промени всичко това. Знам, че имам подкрепа и влияние в световния тенис, а особено тук при нас, но не мога сам да променя това на държавно ниво. Нужно е всички да седнем заедно. Вече започнахме някои разговори междуособно ние играчите - Янко, Виктор, Зики и по-младите - да започнем някои инициативи, къде индивидуално къде колективно, което е и логично, да се срещнем с хората от Тенис съюза на Сърбия и държавния връх, па да се надяваме, че от това ще излезе някое дългогодишно успешно решение", сподели Джокович, който е президент на Сдружението на професионалните тенисисти.
Започнал е с тренировките в магазин, сега вече се засилва към най-големите цели. Пътят към успеха е залят от сълзи и пот, а специален момент като обрат в кариерата представлява едно обаждане от Новак Джокович. А често едно обаждане променя всичко...
"Онези които летят сами имат най-силните криле" е мотивационното послание в Инстаграм профила на Ласло Джере, момъкът, който започна да грее на тенис сцената и тепърва ще го прави.
Не без причина, става въпрос за момче което е преживяло много в кариерата и живота, за да днес полека да бере плодовете на голямата любов към белия спорт.
В момента №27 в света, зад себе си има големи победи над Доминик Тийм и Хуан Мартин Дел Потро, голяма титла в Рио, където с емоционално послание и посвещение на починалите си родители разплака света на тениса.
Тук стигаме и до посланието в неговия профил в социалната мрежа - то обобщава природата на индивидуалния спорт с който се занимава, житейската история и тежките моменти, които е превъзмогнал когато направил няколко поредни загуби и се запитал кога ще престане това.
Когато е било най-тежко и когато му се струвало, че няма изход, тук са сестрата Юдит, девойката Тамара, приятелите и треньорите, които не го щадили на тренировка преди интервюто което е пред вас. Случвало се е Ласло да хвърли ракетата в изблик на гняв когато уцели мрежата, не изненадва - силни са спортните гени от Сента, място което има двайсетина хиляди жители и големи спортисти на Унгария и Сърбия.
Оттук са плувци, борци, хандбалисти, атлети - братята Немеш, Кристиян Фрис, борците Йожеф Тертей, Сабо Палоц Нандор, Ева Барта, Милорад и Марко Кривокапич, па и Неманя Николич, футболист на Чикаго, който играе за Унгария.
- Що се отнася до спорта, Сента е изключителен град, имаме доста спортисти, каякари, борци, ето, наред дойде един тенисист. Там съм провел най-голямата част от живота си, там започна всичко, допреди две години тренирах там, но в последните две-три съм в Нови Сад и се наслаждавам тук. Познавам борците, братя Немеш, Неманя Николич от Чикаго, има доста от нас и с всички съм в добри отношения.
- Всички знаем историята на Ноле и тренировките в басейн, удрянето на топката в изронения зид, дали е имало подобни елементи при теб? Известно е, че в Сента на терена е поставен покрив когато си спечелил Оранж боул?
- Това беше стар магазин, покривът течеше и бетонът беше неравен, върху него килима, доста скъсан и изхабен. Когато спечелих Оранж боул, това беше поправено, сложиха настилка като на Откритото първенство на САЩ, па условията бяха малко по-приятни, дълго беше тежко, няма отопление... Когато навън беше -5, вътре беше и по-студено, пътят до успеха не беше лек, но бях решен и вярвах, че ме чака нещо добро, нещо по-добро. Това винаги ми даваше мотивация да продължа. Не знаех, че спечелването на Оранж боул ще има такъв ефект, тогава доста хора чуха за мен, влязох в Топ 10 на младежката класация, хората от общината осигуриха терен като от Откритото първенство на САЩ. Много ми помогнаха и съм им много благодарен, но не само заради мен, защото вече не тренирам там. Благодаря им и заради децата, които сега играят там, имат добри условия за начало.
- През 2008 Джокович спечели първа титла от Големия шлем, когато ти си бил на 13 години. Как ти повлия това?
- Новак проби рано, на 18 вече беше сред Топ 10, тогава са били малко по-различни времена, сега аз съм на добър път. Това което той направи тогава е наистина фантастично и трудно някой да го повтори, толкова титли от Големия шлем, и той и Рафа и Роджър. Това са други измерения на тениса, аз бих бил много щастлив да спечеля поне един трофей от Големия шлем. Това ми е един от най-големите мотиви.
- Как ти се струват нюансите между Топ 10 и тенисистите до 30-о място, изглеждат малки?
- Да, усетих това, играейки против тях, чувствам, че мога да ги парирам, особено на клей, в победите над Тийм и Дел Потро. Да речем, с Андерсон съм играл на бетон, който не ми е любимата настилка, но се държах добре, особено във втория сет. Много ми е важно в тези мачове да усетя, че съм тук, че ме делят дребни детайли, а тези дребни неща са най-важни.
- Интересно е, че си най-добър на клей, а най-много би искал да спечелиш Откритото първенство на САЩ?
- Откритото на САЩ ми е един от любимите турнири, като дете винаги съм имал желанието да отида в Ню Йорк, това някак ми беше любима дестинация, от мечтите. Когато за пръв път отидох преди 4 години, не се разочаровах, бях впечатлен от града, цялата тази атмосфера, затова имам желание да спечеля точно Откритото първенство на САЩ.
- Преди няколко месеца се оплака, че ти липсва физиотерапевт, а този проблем наскоро реши. Каква е генерално ситуацията с екипа, който е с теб?
- Важно е да влагам в себе си и своя щаб, имах физиотерапевт, който пътуваше с мен, до Ролан Гарос беше тук, ще видим за нататък, дали и как ще продължим. Определено ми хареса, помогна ми, че беше с мен. Кондиционен треньор ми е Владимир Зорич вече дълги години, от малък съм с него. Треньора Борис Чонкич също го познавам отдавна, състезавал съм се с неговия по-малък брат, важно е човек да работи с хора, които първо са добри хора, след това и специалисти. Смятам, че се разбираме добре, имам добър екип.
- Колко се фокусираш сам над играта, има ли нужда да влагаш време около организацията и пътуванията?
- Главно, моето е да се фокусирам над тренировките и турнирите, но разбира се, трябва малко и около организацията да се погрижа, колкото могат ми помагат девойката и сестрата, за да ми е по-лесно, но това е моята кариера и моя живот, в някои неща трябва да бъда включен, какво се случва и извън терена. Помагат да нямам никакви други задължения освен ракетата.
- Рио е повратният момент в кариерата, какви са плановете занапред?
- Целта е да вляза в Топ 20 до края на годината, смятам, че това е възможно. Имам най-доброто класиране в кариерата с 27-ото място и съм много щастлив заради това, не съм и мечтал за такова начало, че през юни ще съм в първите 30. За мен всичко това е ново, играя в най-силните турнири, смятам, че се справям добре с всичко това, и с напрежението, само да продължа така и всичко ще е по-добре.
- Различно е и с избора на турнири?
- Винаги с екипа избирам турнирите и програмата, разбира се, аз вземам крайното решение, но смятам, че когато човек е на това ниво и има високо класиране, по-лесно му е и може да знае на кои турнири ще играе занапред. Докато бях 90-ти играч в света трябваше да имам две-три опции в главата, можеше да не попадна в някой АТП, да имам квалификации или да се играе на челинджър. Тук мога да играя на турнира на който искам и знам, че всичко ще ми хареса. Затова е доста по-леко.
- Специален момент заема отдавнашно обаждане от Новак Джокович да играете заедно - как изглеждаше това?
- Тогава бях на 250-о място, преди четири години, играех челинджър в Полша и получих съобщение, мисля че от неговия брат Джоле, той е на моята възраст и сме много добри другари. Ноле питаше дали бих играл с него двойки в Дубай, бях много развълнуван и разбира се, че се съгласих. Играх квалификации и точно на този турнир победих играч от първите 100, Мелцер, в 1 кръг на квалификациите. Това наистина беше чудесен опит, благодарение на него. Тогава видях, че е един от най-големите професионалисти, не само в света на тениса, а и в спорта. Обръща внимание на всеки дребен детайл, това се вижда и като излезе на терена или играе. Това беше полезен опит от ъгъла на тениса, научих много неща през времето заедно, това ми помогна занапред в кариерата.
Публикация, споделена от Laslo Djere (@lacidj_95) на
- След победата в Рио, посвети титлата на починалите родители - дали продължава да ти е тежко, от дистанцията на времето, да говориш за това?
- И тогава не ми беше толкова тежко, само казах това което усещах и мисля, че това е нещо което ще помня до края на живота. Драго ми е, че имах възможността да им го посветя, те заслужават. Най-голямото ми вдъхновение са.
- Особена символика има, че трофея ти връчи Густаво Куертен, легендарен тенисист, който също има тежка история в която рано е останал без родители. Дали знаеше това в момента на речта, защото съвършено разбра през какво преминаваш?
- Беше ми един от идолите, имах негов плакат в стаята, вдига титлата от Ролан Гарос и я целува. Той ми беше един от любимите играчи, това че присъстваше прави опита от финала и титлата още по-добър, по-хубав, по-специален. Знам, че и той е преминал през нещо подобно, но тогава не го знаех, очаквах. Казах само онова което беше в сърцето.
Публикация, споделена от Laslo Djere (@lacidj_95) на
- Психологията ти е страст, колко й се посвещаваш?
- Ходя при психолог няколко години, важно е за тениса и живота, главата и психиката са много важни в професионалния спорт, човек да е съсредоточен, стабилен, психически подготвен да превъзмогне всички препятствия. Това ми помага, ходя и до ден днешен, генерално обичам да чета за психологията и разбирам нови неща, така човек разбира по-добре какво се случва около него. Така разбирам какво се случва в мен, защо съм ядосан, нервен, уча се как да предотвратявам това. Опитвам да отделя доста време за това, а сестра ми учи психология и скоро ще се дипломира. Може би и тя ще може да ми помогне.
- Кое е по-добре, да излееш яда на ракетата и малко да се "освободиш", или да задържиш всичко в себе си, за да не се покаже слабост пред съперника?
- По-добре да не се показва, но в сериозен момент, това може да бъде оправдано и проблем е само да не натежи в другата посока, да не бъде постоянно, след всяка втора точка. Човек трябва само да усети кога това би му помогнало, да пусне и това да излезе от него. Важно е да не губиш вниманието във важен момент, трябва да си концентриран максимално към момента и следващата точка, а не да се мисли какво се е случило. Понякога изкрещиш, хвърляш ракетата.
- Заради какво точно е "Онези които летят сами имат най-силните криле?" мотото?
- Това е от едно мотивационно видео което ми е любимо. Мога относително добре да се припозная в това, смятам, че е истинско. Разбира се, човек, без оглед дали има подкрепа или не, трябва да даде всичко от себе си, да пребори тежките моменти. Когато има подкрепа, по-леко е и по-хубаво всичко, но, сигурен съм, че всички преминаваме през някакъв период когато сме малко самотни, имаме усещането, че всички са ни напуснали, че нищо не е на наша страна. Важно е това да се премине, това не може да трае вечно. Така изглежда в момента, но това някак ми е мотивация, в главата, като се сблъскаш с такива моменти. Тогава знам, че ще изляза само по-силен и всичко ще се промени.
- За щастие, имаш истински хора около себе си, сред тях и девойката Тамара?
- Запознахме се преди повече от година, връзка започнахме няколко месеца по-късно. Запознахме се чрез социалните мрежи, аз коментирах нещо напълно отпуснато за нейна тренировка, тя отговори и малко си писахме, запознахме се, отидохме на кафе, сприятелихме се, а когато се опознахме малко по-добре, тогава разбрахме колко ни е хубаво когато сме заедно. Оттогава сме във връзка и ми е много хубаво с нея, много ми помага, прави ме щастлив и живота ми по-хубав.
- Нейният татко е известния баскетболен треньор Михаило Павичевич - има ли баскетболни приказки с него?
- Не сме говорили много за баскетбол, винаги когато се видим, говорим за тенис, той настоява да говорим за тенис, много го интересува как функционира всичко в света на тениса. Интересуват го спокойни теми, а баскетболът е един от моите любими спортове, обичам и НФЛ и още. Сигурен съм, че в бъдеще ще чуя още много от него за баскетбола, за някои неща ще го питам и науча, едва чакам!
- Известно е, че обожаваш Дуейн Уейд, заради какво ти е най-любимата НБА звезда?
- Когато бях по-млад, играех видеоигри и НБА, избирах отборите и избрах Маями, после непрекъснато играех с тях, станаха ми любимци. После страстно гледах мачове и го харесах. За съжаление се отказа, но следях неговите мачове, па подкрепях и Чикаго и Кливланд когато премина там, не съм за Маями. Радваше ме, че се върна в Маями да завърши кариерата, но беше време да се откаже.
- От тенисистите Анди Родик е бил пример?
- Харесваше ми как играе, има бомбен сервис, силен форхенд, наслаждавах се да го гледам, а по-късно дойдоха Ноле и Янко, Троицки, Зимонйич и останалите наши играчи, следях техните мачове, Купа Дейвис, в тях имах примери и ми е драго, че няколко години по-късно имам възможност да деля терен с тях и да участвам на някои турнири, да тренирам с тях. Това е сбъдната мечта.
- Какво е сътрудничеството с Янко, в Париж видяхме как пламенно празнува всяка точка?
- Сътрудничим вече няколко години, дава ми съвети, в Париж беше с мен, подкрепяше ме, ободряваше ме, толкова се отнесе, че малко не му достигна да получи наказание в един момент. Оценявам, че един играч какъвто беше той и е днес е с мене, мога да се обърна към него и знам, че ще получа валидна информация и съвет. Беше в самия връх, осми, това означава много за мен. С останалите дружа, ободряваме се и следим резултатите, чуваме се или си пишем. Хубаво е, че в толкова хаотичен живот на смяна на хотелски стаи и часови зони можем да имаме някого с когото добре се разбираме, можем да отидем на вечеря, да се пошегуваме и тренираме. Всичко това идва в пакет с тениса и прави живота по-приятен.
- С кого още дружиш и кой ти е много вдъхновяващ като играч?
- Най-много дружа с нашите играчи, хърватите и Джумхур, когато сме на турнири, а се дружим и така в Сърбия, когато няма турнири и като се тренира. Поведението на Надал ми харесва, винаги е готов за борба, до последната точка, непрекъснато е мотивиран, опитвам се в този поглед да взема пример от него.
- Имаш ли препоръки за четене?
- Обичам биографии, Стив Джобс и Илън Мъск, обичам и любовни трилъри когато ми се чете нещо по-леко, чета психология. Като дете четох Хари Потър.
- Имал си голям късмет да имаш родители, които знаят да канализират спортния избор и кариера. Колко това всъщност е важно и какво би препоръчал на родителите днес, защото времето е такова, че често носи болезнени амбиции, които са тежест за децата?
- Смятам, че детето първо трябва да иска да се занимава със спорта, който е избрал. По-тежко е в индивидуален спорт и ситуацията е такава, че родителите трябва да побутват своето дете. Има понякога и твърде много напрежение, родителите опитват чрез своето дете да осъществят своите мечти или амбиции. Смятам че от детето зависи всичко, дали обича и се наслаждава, ако не се наслаждава, няма смисъл да се форсира. Винаги трябва да се занимаваш с това поне за отпускане, това бих препоръчал на всички.
- От началото знаех, че искам това, не ми беше тежко да се жертвам, да пътувам. Благодаря на бог, имах родители, които бяха готови да ме подкрепят в това, без тях не бих успял и аз. Няма дете без добри родители, нито родители без качествено дете, това върви в комбинация. Трябва и родителите да бъдат искрени към себе си, дали искат детето да успее заради себе си или своите амбиции. Ако детето не иска, всякак ще завърши така както то каже, може би само по-късно отколкото е трябвало.
- Кога ти е било най-тежко в кариерата и кои победи са най-драги?
- Имаше няколко ситуации когато съм имал няколко поредни загуби, 5-6-7 поражения, така беше миналата година, предишната, в няколко ситуации не печелих мач няколко месеца, това е много потискащо. Тренирате, давате всичко от себе си, и отпадате в 1 кръг. Важно е да изтраеш, ще свърши това, но трябва да го превъзмогнеш, не е никак лесно. Търпението е ключът.
- Финалът в Рио, заради напрежението в мача, срещу Тийм и Дел Потро, също така, бих изтъкнал и победата срещу Мелцер в Дубай, и 1 кръг на Ролан Гарос сега, победих Рамос. Преминах 1 кръг на Откритото първенство на САЩ, но тогава противникът се отказа, така че тази победа е по-скъпа. - За край, разкрий ни и детайлните планове за тази година и кариерата?
- Крайната цел е трофей от Големия шлем, заедно с влизане в Топ 10, що се отнася до тази година, целта е Топ 20 и една АТП титла. Сега ще играя на трева, три турнира с Уимбълдън, па имам два турнира на клей, тогава тръгват американското и азиатското турне. Планирам всички най-силни турнири до края на годината, но отново, имах доста мачове досега, някои евентуално ще ги прескоча, ако усетя, че ми трябва малко почивка и освежаване.
Известният актьор, каскадьор и режисьор Гойко Митич, е роден на 13 юни 1940 година в село Стройковце край Лесковац. След низ роли в успешни филми, днес живее в Берлин, а пътят на неговата кариера го направи най-известния индианец в Източна Европа.
Гойко Митич е един от най-познатите и най-любимите актьори в държавите от Източна Европа. Особено популярен е в Източна Германия и Русия. Точно затова тамошните медии днес в социалните мрежи подсещат за неговия рожден ден.
Детството Гойко провежда в родното село Стройковце, а след това се преселва в Белград където учи.
През шейсетте години на миналия век участва, често като каскадьор, в редица филми, които са чуждестранни продукции.
Началото на голямата кариера последва когато е избран да играе главна роля в източногерманския филм Синовете на Голямата мечка.
Филмът постига огромен успех. Гойко продължил да получава главни роли в авантюристични филми в които почти винаги играе индианци.
Последните години играе във филми и работи в театър.
Българската група Хиподил му посвети песента "Бате Гойко".
Новак Джокович отдели време да поговори с привържениците, а едно момче от Ирландия имаше отличен въпрос на който първата ракета в света имаше гениален отговор.
Фабио от Дъблин пита Новак какъв съвет би искал да чуе отново и отново и би помогнал на младите тенисисти.
- Първото нещо е, че трябва да имаш разбиране и през цялото време да имаш връзка с емоцията, която те движи да играеш тенис! Това важи особено когато ти е тежко, не си разположен да тренираш, а освен това се мъчиш да намериш мотивация. Може да изгубиш мачове и тогава изведнъж не разбираш дали изобщо има смисъл това което правиш, когато не си във възможност да постигнеш житейски цели с бързината с която си си наумил. Затова е много важно да се подсетиш, а още по-важно да се обкръжиш с хора, които ще те подсетят и насърчат. Да те подсетят за качествата, които притежаваш, мечтите и причините защо си започнал тази емоция, тази чиста любов към играта - каза Джокович.
След това сръбският ас отправи още по-силно послание, което всеки би трябвало да запомни.
- Мисля че това ще ви накара да продължите и в най-тежките моменти! Много е важно да имате по-голям мотив от печеленето на трофеи, защото е важно да се разбере как тенисът и живота на път влияят на растежа на вашия характер и развоя като човек. В края на деня, можете да играете тенис до 30 или 35 години, но след това трябва да продължите да живеете живота, да го изживеете пълноценно. Заради това тенисът е много важна основа, която трябва да организирате по начин по който ви позволява да бъдете най-добрата версия и то не само като играч, а и като човешко създание. Това е балансът между тези две неща, днес всички искат да победят, всички знаят, че трябва да тренираш много, че трябва да се оправиш, че трябва добре да ядеш, спиш, мислиш с позитивни мисли и да се насърчаваш. Това ви е дадено, това трябва да се прави. Затова в края на деня трябва да разберете по-голямата картина, къде сте тръгнали и какъв ставате в процеса на играене на тенис - заключи сръбският ас.
Не е време за любов. Трябва много дълго да бъда сам. Трябва пак да се дружа със самотата. Не искам нищо което би могло да облекчи болката, нито питие, нито приятели, нито други жени
Умирам. Полека се предавам на бездната. Изпускам от ръка юздите, не управлявам вече волана, дял по дял от мене отказва. Помислям все пак да се оставя на събитията и този път наистина да потъна.
Уморих се. Цял живот на гръб влача и чужди товари. Достатъчно, прекалено тежък ми стана и този моят. Това може би е онзи момент когато започвам да очаквам края на изкушенията, когато Господ би трябвало да помисли, че още една капка натоварена на моята душа ще прелее над мярката на моите сили и когато на страданието ще се види края. Вярвам, а знам, не ми струва работата, не се лекува уморена душа с нови грехове.
Утрото и предходната нощ донесоха невероятна красота. Това сутрешно слънце милва твоята рижа коса и твоето младо тяло което е заспало поред мене. Тази нереална сцена пробуди частици надежда, че все пак може и различно. Лъжа. Красота в погрешно време.
Прости, красива жено. Ти не знаеш и не предполагаш какво се случва под усмивката на чужденеца за когото твърдиш, че ти е чуден, а който скоро ще те пробуди с целувка.
Става ми твърде малък този град. Почти вече няма нито едно място на което не сме правили нещо заедно в него. Съжалявам, хубавице, но е напразно, няма вече нито едно място на което мога да те отведа, а да не ме заболи.
Всичко ти е взела. Всички тези са улици по които сме шетали, сгради, които съм й показвал, паркове в които сме разпъвали моята люлка и в нея лежахме с часове, балкони под които я скланях от дъжда, езера в които през летните нощи скришом се събличахме и къпехме. Не струва, как сега тебе да водя по нашите барове и на старите бармани да обяснявам коя е новата красавица.
А тази стая! Този апартамент! Всичко в него е нейно въпреки че никога не го е притежавала. Абсолютно всичко. Нейните сенки се смесваха със сенките на стаята, пускаха ми музика, взимаха от мене чашата с уиски и лед и опитваха да ме опият с целувки.
Нейното въображение и нейните мечти опитваха от моя самотен кафез да направят пристойно пространство за живот, внасяйки украси, закачвайки снимки по стените, подреждайки посудата, сменяйки завесите и купувайки ситни прибори чужди на моя саможив дух.
Хайде, красавице, да направим списък. Синкавата лампа от кристални соли под чиято светлина нощес те любих - нейна. Моите рамкирани снимки от плажа, които разгледа - нейни. Сама ги сортира, отпечата и рамкира. Моят парфюм който вчера мириса - неин. Ризата, която съблече от мене - нейна. Сърцето чийто удари слуша нощес, то несъмнено не е ничие, разбила го е па сега бие напразно. Постелята на която се будим - нейна.
Всичко това е нейно, само аз съм ничий. Нито твой, нито неин, заробен в кафеза на свободата в който себе си затворих и в който тя опитваше да проникне.
Не си струва, млада жено. Ще те събудя с целувки, ще ти направя закуска, ще ти сваря планинското кафе на своя народ твърде силно за твоя вкус. Ще сипя и на теб загадъчно питие и ще се чудиш как изобщо мога да пия това и защо пия от утрото. Ще прекараме сутринта, шетайки поред езерото и тези стъпки особено ще ме болят.
Ще се разделя с теб, оставяйки ти надеждата, че скоро ще се видим. Аз все пак съм страхливец и слаб човек и тази надежда трябва винаги да съществува в случай отново да пожелая твоята красота.
Но е по-добре и за двамата повече никога да не те потърся.
Не е време за любов. Трябва много дълго да бъда сам. Трябва пак да се дружа със самотата. Не искам нищо което би могло да облекчи болката, нито питие, нито приятели, нито други жени.
Трябва много дълго да бъда сам и трябва много да се моля. Автор: Предраг Рудович
