Състезанието През Сърбия е едно от най-старите спортни събития в западната съседка. Първото състезание е проведено през далечната 1939 година, а през следващата надпреварата празнува 80 години и много градове искат да участват с домакинство на етап в отбелязването на този юбилей.
Следващото, 59-о състезание ще се проведе в предолимпийска година и ще е много важно събитие в цяла Югоизточна Европа.
Владимир Куваля е президент на Балканския колоездачен съюз, а и директор на международното колоездачно състезание Белград Баня Лука, което през идния април ще се проведе за 13-ти път. Тази надпревара е в първа категория на Международната колоездачна федерация и тази година вместо досегашните два, ще има чак четири етапа.
Короната на добрата работа в колоезденето по тези пространства всякак е и получаването на домакинството на Световен шампионат Гран Фондо за мастърс, което през 2021 година ще се проведе в Баня Лука. Владимир Куваля е един от хората с най-големи заслуги за получаването на това домакинство.
По време на Световния шампионат в колоезденето който се проведе в Инсбрук в средата на септември, Куваля получи от президента на Световната колоездачна федерация Давид Лапартиен тениска предназначена за световния шампион, която ще бъде връчена на световния първенец в Баня Лука през 2021 година. С това и символично започнаха подготовките за този шампионат на света.
Ако към това се добави и вестта, че Колоездачният съюз на Сърбия е заинтересован за организирането на Световния шампионат в планинско колоездене през 2021 година, няма съмнение, че пред нас са вълнуващи години, в които всякак ще се говори за колоезденето.
Испанският тенисист Рафаел Надал се отказа от участие на Мастърса в Париж, което автоматично означава, че от понеделник Новак Джокович отново ще е първи в АТП класирането.
Преди началото на турнира беше ясно, че Ноле ще се завърне като №1 в света, ако направи победа повече от Надал.
Вчера Джокович се наложи над Жоао Соуза, а Рафаел Надал се отказа от участие в Париж. Следващият съперник на Новак е босненецът Дамир Джумхур.
Градачац в Босна и Херцеговина тези дни говори за скандала, който избил на сватбата на Е. Х. от Градачац и неговата избраница Е. М. от Оджак, защото младоженците се скарали за пари.
Младоженците се скарали преди полунощ, празникът е прекъснат, а разплаканата булка се върнала в моминската си къща в Оджак.
Всичко се разиграло пред повече от 300 гости и то след като булката събрала пликовете в които били подаръците.
По обичай, булката черпила гостите с кафе, а те й дарявали пликове с пари.
Когато раздала кафето, тя оповестила мъжа си, че ще вземе всички пари, защото тя е тази, която е черпила с кафе и е събирала даровете.
Младоженецът казал, че такова нещо е невъзможно, защото той е платил сватбеното тържество и е взел кредит за оправянето на общия дом.
Твърди се, че булката опитала да побегне с парите, а като не успяла, се обадила на майка си и се върнала разплакана в къщата си Оджак.
"Моята съвест е чиста. Млад съм и мога да продължа с живота, жив съм, здрав. Какво повече мога", заявил Е. Х. за Дневни аваз.
Майстор Драган Димитрийевич от Земун прави "ферари" за което не е нужна шофьорска книжка. Не ходи на технически преглед, лесно е за поддръжка и не му трябват резервни части. И това не е всичко. Но в него газ не дават хора, а животни.
Мица е на единадесет години, а преди седем си е счупила гръбнака и така станала куче инвалид. Днес търчи благодарение на изобретението на своя собственик. Тя е и първото куче на което Драган е помогнал, а има повече от 300 животни, които са пробвали неговата количка. Изобретенията на Драган са стигнали в цяла Европа до Швеция, Норвегия, Холандия.
Всичко е започнало в малката работилница в Земун. Желанието Мица отново да бърза като "ферари" го накарала да направи първата количка за куче.
"Дъщерята видя в интернет такава количка в Америка и пита: тате дали ти можеш да направиш това? С оглед на това, че съм машинен инженер, не ми беше никакъв проблем да направя това", спомня си майстор Драган Димитрийевич.
Бързо се прочуло за неговото изобретение. Затова и телефонът загрял от обаждания на собственици на трудноподвижни кучета, които искали техните любимци да получат крака на колела.
"Докато накрая не дойде жена с куче в ръцете, която каза: можете ли да помогнете на моето куче? С оглед на това, че петдесет и пет години дружа с кучета, това беше невъзможно да откажа", казва Драган.
След това не е могъл да откаже и на други четириноги, които днес се намират в списъка с неговите клиенти.
"Правил съм за чинчила, правил съм количка за агне, за едно еленче в Словения, за съжаление то не дочака количката", споделя този майстор.
Количките прави изключително ръчно, а е създал и инструменти с помощта на които се създават неговите произведения. Таман когато помислил, че нищо в този занаят не може да го изненада се излъгал.
"Тогава започнаха да ми се обаждат хора, които имат котки. Еее, тук беше проблем. Котката е животно което е своенравно и което е самостоятелно и просто непрекъснато се измъкваше от количката, докато не намерих начин да не може да се измъкне и да трябва да ги държи на себе си, е тогава всичко останало беше лесно", отбелязва този изобретател.
Много лесно, за ден стават количките, които на ранените животни или онези без лапи облекчават живота.
"Започнах от пластмасови тръби, а тогава преминах на алуминий, а изключително, няколко пъти съм правил от стомана когато кучетата са големи и когато количките трябва да са по-здрави от обичайното", разкрива Драган.
Чакайки пенсионирането Драган ни обяснява, че от този занаят може да преживява. И може би е единственият майстор, който би искал да има възможно най-малко работа и да има възможно най-малко животни на които им е нужна неговата помощ.
Триумфът на сръбския женски национален волейболен отбор над Италия във финала на Световното първенство в Япония е бил повод публично да се огласи италианският писател Маурицио Монте, който поръча на света "Сърбия победи, но, както и обичайно, вие не забелязахте това", съобщи сръбският Блиц.
Монте е, както обяви Блиц, решил по този повод да се обърне във Фейсбук, а след това обясни коя държава е това, изтъквайки, например, че това е държава чийто народ никога не навежда глава и която не казва "разбирам, господине" пред диктата на Запада.
Преводът на неговата публикация гласи:
"Сърбия победи, страна която е приблизително четири пъти по-малка от Италия.
Сърбия победи, а има само осем милиона жители (много по-малко от Ломбардия).
Сърбия победи, държава с по-нисък БВП отколкото сиромашната Южна Италия.
Сърбия победи, тази "малка, мръсна и лоша" Сърбия.
Сърбия победи, този "народ измет", който никога не свежда глава.
Сърбия победи, без големи банки и застраховки.
Сърбия победи, онази на която не знаете и географското положение.
Сърбия победи, точно онази "ултранационалистката и войнствена".
Сърбия победи, въпреки че още събира отломките на войната, която никога не завърши.
Сърбия победи, а вашите любими журналисти обявяват плачливи статии за победените, но без никакви похвали за победителите.
Сърбия победи, чак и за вас, които не знаете за Иво Андрич.
Сърбия победи, онази същата, която преди месец победи и вашия мъжки отбор.
Сърбия победи, онази която за вас не е "циганска" нация само когато на вашите отбори дава своите най-добри спортисти.
Сърбия победи, играейки лошо, защото да беше играла както знае да играе, вашата илюзия щеше да трае много по-кратко.
Сърбия победи, за своите синове, които през деветдесетте призоваваха за "мир", а вие бяхте глухи.
Сърбия победи, онази която копа по развалините и закопаваше трупове докато сте гледали телевизионни дневници в които сочеха към нея с пръст.
Сърбия победи, онази чийто деца, които бягаха от войната, приемахте само защото ви беше нужна работна сила.
Сърбия победи, прекалено празни джобове, за да заслужат вашето внимание.
Сърбия победи, онази Сърбия на Новак Джокович.
Сърбия победи, онази която не казва "разбирам, господине" пред диктата на Запада.
Сърбия победи, за своите университетски образовани деца, които чакаха, през деветдесетте години, по три часа на опашка да имат възможност да кажат по телефона "мамо, добре съм."
Сърбия победи, онази чийто пари от вечерта до утрото се превръщаха в безстойностна хартия.
Сърбия победи, онази Сърбия на белградските момчета, които, като чуят сирена, бягаха вкъщи с надеждата, че бомбата няма да падне на тяхната сграда.
Сърбия победи за тебе, който не пропускаш възможност да кажеш "всички те са ултранационалисти", а тогава се ядосваш когато в чужбина свързват Италия с мафия и мандолина.
Сърбия победи и за вас, които мислите, че военната ръка на генерал Младич представя целия народ, а ръката на Мусолини не е такава.
Сърбия победи, онази която събира обяда с вечерята.
Сърбия победи, обвинена че избира ултранационалистки политици от страна на онези, които забелязват, че в техния национален отбор играят черни девойки, с което изразяват своя расизъм.
Сърбия победи, онази която не иска да трампи себе си за почести.
Сърбия победи, а вие преувеличавате сребърния медал на италианските млади и заслужили девойки.
Сърбия победи, но, както и обичайно, вие не забелязахте това!", изтъкна италианският писател Маурицио Монте, преведен от писателя и литературен преводач Драган Мраович, съобщи Блиц.
Балканът е черната овца на Европа. Балканското ниво на приходи е много по-ниско от средните приходи в западна и средна Европа. Това е добре познат факт, но би било полезно да се разглежда още веднъж. Средното БВП на глава от населението в Западна Европа е около 40 000 долара (изразена в константните международни долари от 2005, които използва Световната банка). Приходите в балканските страни (с изключение на Гърция) се движат в обхвата от 10 000 до малко над 20 000 $. С други думи, разликата между Западна Европа и Балканите е поне 2 към 1, а осреднено и 3 към 1. Ако без специално познание за историята хвърлим поглед на картата на Европа ще бъдем изненадани от такива разлики: разстоянията са малки; полет между Виена и Белград трае около час, но разликата в приходите (ако вземем предвид по-ниските цени в Белград) вероятно е 4 към 1. Това означава, че губите 30% приходи на всеки 15 минути полет на изток. Откъде това?
Склонен съм да се съглася със стандартното историческо обяснение което показва типа колониално управление като главен "виновник" за тази разлика. Областите, които три или четири века са били под контрола на Османската империя наистина имат по-ниски приходи, по-ниски образователни постижения, по-ниско ниво на доверие в институциите и т.н., от областите, които са били част от Хабсбургската монархия. Нещо повече, това не е нов феномен: разликите в нефинансовите променливи (като нивото на грамотност) в миналото са били още по-големи, особено в първата половина на 19 век, когато повечето балкански държави (както и недоволните нации под хабсбургска власт) започнали своя път към независимост. Това е първият дял на стандартното обяснение.
Вторият дял на стандартното обяснение е по-бавният ръст заради комунизма. Това най-добре може да се види в разликата между Гърция и другите балкански страни, която е била по-малка през 30-те години на миналия век отколкото през 1989. Например, според данните на проекта Медисън от 2017 съотношението на гръцкото и румънското БВП на глава от населението преди Втората Световна война е било 1,4, но до 1989 е пораснало на 1,9.
В това стандартно обяснение, обаче, съществува един детайл, който ми изглежда объркващ. В множество текстове и книги, които се занимават с колониалния произход на днешните институции, а с това и нивото на приходите, почти изобщо не се споменава османското колониално влияние което разбира се не се простира само на Балканите, а и в Близкия Изток и Северна Африка. Надявам се, че това е една от празнините, които в бъдеще ще бъде попълнена.
Но това което тук е интересно е спекулацията за това защо Балканът не е бил по-развит чак и по времето на Римската империя. Ако отново погледнем картата това става още по-голяма загадка. Тогава Балканът (който по това време не е имал единствено име, защото името "Балкан" произхожда от османския период) е бил "приклещен" между двата най-развити дяла на познатия свят: Гърция/Мала Азия и Италия (Рим). Защо тогава развоят на Балкана е бил толкова бавен?
Ако погледнем данните за урбанизацията, Балканът (с изключение на Гърция) не е бил особено урбанизиран. Около 150 години, класирането на 10-те най-големи градове е изглеждало така: 3 в северна Африка (Картаген, Лептис Магна и Птолемаида), 2 в Египет (Александрия, Мемфис), 2 в Гърция (Атина и Коринт), 2 в Италия (Рим и Саракуза) и 1 на Леванте (Антиохия). Най-малкият между тях е имал около 80 000 жители. Най-големият балкански град е бил Ядера (днес Задар, в Хърватия) с около 30 000 жители (данните са от текста на Андрю Уилсън "Големина на градовете и урбанизацията в Римската империя").
И тогава в поглед на приходите разликите са били големи. Данните на проект Медисън говорят, че Балканът (пак без Гърция) е имал приход на глава от населението от едва 400 $, приблизително същия като в Галия. А това е изненадващо, защото Балканът е бил притиснат между двата най-богати дяла на евро-средиземноморския свят: Гърция и Мала Азия с повече от 500 $ и Италия с около 700 $ на глава от населението. Би се очаквало приходът в тази област да бъде някъде по средата между италианския и гръцкия, съответно 50% по-висок отколкото всъщност е бил (а всякак по-голям от прихода, цивилизационно гледано на далеч изостаналата Галия, да не споменаваме онова което тогава се смятало за края на света: британските острови).
И Гибън се чуди над този факт и дава интересна хипотеза, която може би е отговор на нашият въпрос: географията. Географията на Далмация и Мизия (както са се наричали тези провинции по времето на Траян) е такава, че има само един тесен пояс от средиземноморските брегове, по Адриатика, след което следват високи и непроходими планини. Тези планини създават впечатляващо хубав контраст (което може да потвърди всеки, който е посетил Бококоторския залив), но същевременно утежняват комуникацията с вътрешността.
Ето защо не е изненадващо това, че когато четем писанията за пътуванията на поети, писатели, войници и императори от Италия и Атика до Егея, виждаме че те са пътували изключително по морския път, преминавайки Адриатическо море най-често в най-тясната му част, Отранто, между днешните Апулия и Албания. Би било много по-дълго и по-опасно да се мине по сухоземния път. Така се случило, че делът който директно комуникирал с развития свят бил ограничен на адриатическото крайбрежие и не се е ширил към вътрешността, а непроходимостта на сухоземните пътища между Италия и Гърция направила тази вътрешност допълнително неразвита и по-малко урбанизирана отколкото би се очаквало.
Но "най-лошото" във всичко е това, че след няколко планински вериги, като продължаваме към изтока и се приближаваме към Дунав, теренът става равен и с това идеален за най-различни инвазии от степните предели. И наистина, безброй народи са използвали този път и нападали и плячкосвали тази област. Като се разширявал на изток, Рим трябвало да гради своите известни лимеси по Дунав (а след това и да завладее Дакия), и докато този регион получил значимост през 2, 3 и 4 век, става въпрос преди всичко за стратегическо и военно значение.
Не само че много императори произхождат от Балканите (което не е изненадващо, като се има предвид, че в късните дни на Римската империя само генералите са имали реален шанс да станат императори), а градовете които са израснали в "граничната" област са били в основата си военни гарнизони. В тях е имало луксозни сгради за висшите офицери и императори, но много малко средна класа, която в това време можела да се намери в крайбрежните области на Мала Азия и в Леванте. Генерално гледано, балканските градове са били военни лагери. Марк Аврелий, който провел последните години от своя живот, воювайки на "границите", тук не е оставил никаква следа. Ако Константин беше избрал Сердика (днешна София) вместо Византия, за което изглежда в един момент е размислял, ситуацията може би би била различна: може би на Балканите би се развил истински градски живот. Но това не се е случило.
Планините да бяха само 400 км по на изток, дали историята на тази част на Европа, а може би и на цяла Европа, би била различна?
Първото убийство което може да се припише на военния сблъсък между сърби и хървати във Вуковар се е случило на 29 юни 1991 година, въпреки че за официално начало на сблъсъка в този град се счита 25 август същата година, пише "Ютарни лист".
На тогавашния площад Славия, а днешен Ватикански, е убит Йован Яковльевич (51), а неговият син, Слободан, казва че това се е случило само защото е бил сърбин.
"Моят баща е убит само заради това, че е сърбин и при това сърбин, който във Вуковар означаваше нещо с оглед на това, че беше мениджър на спортния отдел на Велепромет, па беше познат във футболните и ловните кръгове и то не само във Вуковар, а на територията на цяла Югославия. На никого не е правил проблеми нито той дотогава е имал каквито и да е проблеми, а на края го убиха нашите съседи. Неговото убийство беше послание към сърбите, че нямат какво повече да търсят във Вуковар, но послужи и като начин нещата в нашия град допълнително да се изострят", разказва Слободан Яковльевич (51), който и днес живее във Вуковар, където чака изхода на разследването на убийството на своя баща.
Към днешна дата, съобщава вестникът, не е разкрито кои са били поръчителите и убийците на Йован Яковльевич.
Слободан Яковльевич, неговата майка Зорка и пет години по-младият брат Зоран още чакат епилога на разследването.
За сърбите, които са убити или изчезнали във Вуковар и околностите до 25 август, съответно 18 ноември 1991 година когато падна отбраната на града, в хърватската общественост много малко и много рядко се говори и пише, съобщава вестникът.
Този факт в предходните няколко седмици беше посочван от представителите на сръбската общност във Вуковар, огласявайки се по повод протеста, който обяви, а по-късно и организира градоначалникът на Вуковар Иван Пенава недоволен с работата на полицията и Държавната прокуратура на Република Хърватия в решаването на военните престъпления над хърватите във Вуковар.
Въпреки че районът на Копаоник не е известен по производство на чушки, все повече са хората от този край, които произвеждат айвар и тази сръбска марка продават на домашни и чужди туристи. За да има айварът вкус на този край са го подправили с печурки, които в копаонишките гори ги има в изобилие.
Дядо Лука в горите на Копаоник през сезона набира около 300 килограма печурки.
Лука Гаврилович казва, че 45 години бере печурки. "Извънредни са. Бели са, здрави, нямат червеи, здрави са. Предимно ги продавам на Гавра, той прави гулаш, яхния, айвар", казва дядо Лука.
Шеф Гавра, както го знаят всички - и местните и клиентите, които от години купуват от него домашни специалитети, е патентовал айвар с манатарки за който има голям интерес.
"Всяка есен тук редовно се снабдявам със зимнина, защото е натурална, с органичен произход и цените са достъпни", казва Жарко Джурич.
Миленко Гаврилович каза, че тайната на добрия айвар е в готвенето и пърженето. "Това е тази стара бабина рецепта, малко количество и непрестанно бъркане с лъжицата", заяви Миленко Гаврилович.
Гавра е наел на работа много местни, така че комбинацията на традицията и качеството донася благополучие на всички.
"Можем доста добре да попълним нашия бюджет, преди всичко онези, които имат деца в училище. Аз имам един студент и ученик и добре ще ми дойде тази печалба тук", казва Драгица Гаврилович.
"Може да се заработи, разбира се. Не е толкова трудно. Ето вижте, четирима сме на работа", заяви Дарко Джорджевич.
Дневно тук се произвеждат 400 до 600 буркани айвар, който все по-често, освен домашните гости, които посещават най-хубавата планина в Сърбия, купуват и чуждестранни туристи като сувенир от този край.
Когато японецът Рио Асаджи за пръв път е бил в Сърбия му откраднали велосипеда, който му е основно превозно средство на пътя около света. След като този случай предизвика медийно внимание, полицията бързо намери крадците и върна колелото на Рио. Шест години по-късно този японец се върна в Сърбия.
Въпреки това, че миналият път не е посрещнат добре, Рио Асаджи не е ядосан на белградчаните. На две гуми отново се върна в Сърбия.
"Не ми беше приятно когато ми откраднаха велосипеда, но разбира се, че не съм лют. Благодарение на тази случка се запознах с много добри хора, които ми помогнаха. Затова и между останалото се завърнах - да се видя с тях, но и исках да отново да усетя атмосферата на Белград", каза Рио.
Пътуването е започнал преди 15 години. Като мияч на прозорци в Япония е събрал пари и тръгнал на път. Изминал е над 100 000 километра, обиколил е пет континента и 80 държави. В момента е в Сърбия, а след някой ден ще тръгне за Унгария.
"Живот без план е по моята мярка. Поглеждам картата и в зависимост от годишното време избирам къде да отида. Важно ми е само да следвам проходим път", обяснява този любител на пътуванията.
В Сърбия го дочакало хладно време. Белградчаните се смразяваха в тънки якета, но не и Рио. "Не ми е хладно. Свикнал съм като карам колело да не ми е хладно и тялото ми е топло."
Все пак, подготвен е за по-хладно време. На път не тръгва без палатка, инструменти за поправка на колелото и облекло. Сувенирите, които купува веднага по пощата изпраща на приятели.
"Наслаждавам се на разглеждането, опознаването на различни култури и наблюдаването на природата. Сърбия ми е останала в най-хубавите спомени и ми допада, че сте гостоприемни", изтъкна Рио.
Планира да продължи да пътува. Онова което може да му попречи са финансите, но казва че ако му свършат парите ще се върне у дома, а след това отново ще седне на колелото.
Навършват се 125 години от рождението на Милош Църнянски. Ненадминатият сръбски писател Църнянски е роден на 26 октомври 1893 година.
Редица изследователи на неговото дело са подчертавали, че Църнянски (1893-1977) по единствен начин е представил изключително тежкия исторически опит на сръбския народ, разпръснат по стечение на трагични обстоятелства от векове по широките пространства на средна и източна Европа, което е централната тема на неговото капитално дело "Преселения".
Бил е чудесен стилист, едно от ключовите явления в сръбската литература като цяло.
В Белград от 1980 година работи неговата фондация, която всяка втора година връчва награда за най-добрата първа книга на писатели от всички области в които е творил Църнянски (поезия, роман, разказ, есе, драма), а се връчва и награда "Стражилово" за най-добрите студентски трудове за делото на Църнянски.
Църнянски е роден в Чонград, днес Унгария, тогава Австро-Унгария, където неговият баща, нисш чиновник, бил наказан. Заради невъздържано поведение е преместен от Банат, в среда, която е била почти напълно несръбска. И по баща (Иланджа) и по майка (Панчево) Църнянин е банатец.
Детството и ранната младост е провел в Тимишоара, който с много топлина е описвал в спомените, както и малката сръбска общност, остатък от някогашната видна и богата сръбска община.
В тази среда е попил страшна любов към традициите на своя народ и всички негови дела, чак и онези с лирична тематика или антивоенна каквато е писал в ранните двадесет е пропита с особен вид мистичен патриотизъм.
Принадлежи на поколение което ужасната кланица на Първата Световна война напълно е определило, в австрийска униформа е отишъл в Галисия и италианския фронт, и неговите ранни творби са отражение на този дух.
Дипломирал се е във Философския факултет в Белград. Предходно се е школувал във Виена и Риека, а по-късно и в Париж. Бил е професор, журналист, публицист, а от 1928 е назначен в Централното печатно бюро на правителството на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) в дипломатически мисии в чужбина.
Окупацията на Югославия през 1941 го заварва в Рим, откъдето през Лисабон се запътва към Лондон. От емиграция, която е преживял тежко, се върнал в родината през 1965.
В романа "Преселения", чийто първи дял е написал през 1929, а вторият през 1962 описва трагичните разселвания на сърбите по просторите на Средна Европа и Южна Русия. Делото е създадено по реални исторически основи.
Останалите творби с които Милош Църнянски дълбоко е завладял сръбската литература са: романите "Дневник за Чарнойевич", "При хиперборейците", "Роман за Лондон", "Капка испанска кръв", стихотворенията "Лириката на Итака", "Лов над Белград", новелата "История за един мъж", драмите "Маска", "Конак", "Никола Тесла", пътеписите "Любов в Тоскана", "Книга за Германия", "Нашите небеса", "Нашите плажове на Адриатика", "Бока Которска", "Книга за Микеланджело", "Ембахада".
За романа "Преселения" през 1930 получава наградата на Сръбската академия на науките. Когато през 1973 година официално е отворена новата сграда на Народната библиотека на Сърбия на Врачарското плато, а библиотеката е започнала да връчва награда за най-четена книга на годината в библиотеките в Сърбия, пръв победител е бил Църнянски за "Роман за Лондон", който предходно е спечелил НИН наградата за роман на годината.
Речта на сръбския хандбален треньор Бошко Йолович на полувремето на мач от младежките категории в Саудитска Арабия се появи в социалните мрежи и веднага стана хит.
Записът е от миналата година когато Йолович е тренирал един клуб в Саудитска Арабия, а сега се появи в Туитър и веднага разсмя мнозина, преди всичко заради смесването на английски и сръбски език с които треньорът си служи. Това малко напомни на едно легендарно интервю на Христо Стоичков, докато беше треньор на южноафриканския Мамелъди Съндаунс.
"Недей sleep! Стоиш така и си чешеш топките, not good, майсторе", чува се, между останалото, как говори 32-годишният Йолович, който е в хандбала над 20 години, а завърши кариерата си в Челик от Зеница.
Никола Йокич продължава да одушевява в НБА, защото е главният играч на Денвър, а в мача срещу Лейкърс 114:121, вкара 24 точки, с 11 борби и 3 асистенции.
Освен това, успя да шокира американците, с изявлението, че и легендарният Шакил О`Нийл не би могъл да го опази.
- Гледал съм записи на Шакил, той вероятно е най-доминиращият баскетболист изобщо. Звяр е, но не би могъл да ме опази (смях). Шегувам се, разбира се... Бях в Ню Орлиънс, на мача между Отбора на света и Отбора на САЩ, и изведнъж се появи планина пред мен. Той е толкова огромен - заяви Никола.
Разбра и че легендарният Чарлс Баркли е одушевен от неговата игра, заради което му е особено драго.
- Страхотно е, че му допадам като играч. Той беше изключителен борец - заключи сръбският център.
Нови Сад е третият град в света който би трябвало да посетите следващата година, обяви най-влиятелното списание за туризъм "Лоунли планет", което го описва като "елегантен и спокоен". Препоръчват го за дълъг уикенд и допълват с право носи епитета "Сръбската Атина".
Намерил се е пред, за мнозина, екзотични дестинации като Задар, който е на девето място, американските градове Сиатъл и Маями или далечните Мексико Сити и Катманду.
В световната листа на най-желаните градове, пред него са само китайския Шънджън и първият Копенхаген в Дания, чиито граждани са обяснили какво ги е привлякло в Нови Сад.
"Тръгнахме от крепостта, която е една от най-хубавите крепости, която някога съм виждал където и да е. А съм виждал много", изтъква турист от Дания.
"Нови Сад е много красив град, а комбинацията на сръбската с хабсбургската култура е много хубава да се види. Така че да. Много ми харесва", допълва негова сънародничка.
Колегите от "Лоунли планет" обясняват пред РТС, че градовете се номинират от голям брой редактори и изследователи на това списание. След номинациите, за първите десет места решава панел съдии, но преди това двама са посетили Нови Сад.
"Те по наше предложение какво трябва да обиколят в Нови Сад, всъщност са правили т.нар. "странична инспекция", съответно инспектиране на дестинация, а тогава и сами са изследвали и онова което сме им казали и на основата на онова което са имали възможност и сами да видят на терена", обяснява Тихана Путин от Туристическа организация Нови Сад.
Резултатът е списък с места, както казват, "единствени по впечатления и актуални причини за посещение."
"Лоунли планет" изтъква, че Нови Сад заслужено получава това глобално признание, напомняйки, че заедно с 20-ия фестивал Екзит, през следващата година ще бъде Европейска столица на младежта, а през 2021 година Европейска столица на културата.
"Да си в един такъв важен списък показва, че не само "Лоунли планет", а генерално в света Сърбия е разпозната като туристическа дестинация, а Нови Сад като бисер на турзима", смята Мария Лабович, директорка на Туристическата организация на Сърбия.
"Нови Сад попада в центъра на вниманието на туристите, въпреки своя статус на втори по големина град в Сърбия", пишат в списанието и поред крепостта препоръчват архитектурата, както и низ "уважавани галерии, музеи и театри", и "провеждане на спокоен следобед на пясъчния плаж Щранд и в зеления рай Рибарския остров", а и наслаждаване на гастрономична забава в традиционна войводинска кафана.
На пътищата в Сърбия има достатъчно полицаи, но контролът трябва да бъде по-добре организиран и за това ще допринесе нова апликация за насочване на работата, заяви пред РТС началникът на Пътна полиция Небойша Арсов. От следващата година, скоростта ще мерим само на онези места където надхвърлянето на ограничението е било най-честа причина за нещастия, обяснява Арсов.
Промените в закона за безопасност на движението влязоха в сила преди половин година. Въпреки че данните на полицията показват, че новите правила дават резултати и е намален броя на пътнотранспортни произшествия със загинали, всекидневно сме свидетели на "черни новини" от сръбските пътища.
Началникът на Пътна полиция Небойша Арсов изтъква, че полицаите са на пътя денонощно, но е необходимо контролът да е по-добре организиран.
"Заради това в сътрудничество с Агенцията за безопасност на движението направихме апликация, която ще служи за времево и пространствено насочване на работата на полицията", заяви Арсов в Дневник по РТС.
На практика, това означава, че от следващата година пътната полиция няма да мери скоростта на която и да е част от пътищата, а само в онези части и в онзи времеви период когато са се случвали пътни произшествия заради надвишаване на скоростта.
Същото ще важи и за контрола на забранените изпреварвания.
Арсов напомня, че нещастията не могат да се предотвратят само с репресивни мерки. Наказанията за шофиране в алкохолизирано състояние са много високи, но и въпреки това всеки месец се случват 180 нещастия в които са участвали шофьори с повече от 1,2 промила алкохол в кръвта.
"Повече от 60 катастрофи месечно предизвикват шофьори с над два промила алкохол в кръвта", предупреждава Арсов.
Контролът на шофирането в алкохолизирано състояние и поставянето на колани няма да бъде ограничен нито времево, нито пространствено.
Голям проблем продължава да представлява и това че шофьорите разговарят по мобилните телефони по време на шофирането - през първите девет месеца на тази година са регистрирани чак 36 000 нарушения. Броят им е нараснал в сравнение с 2017 година въпреки че паричните глоби са увеличени.
Статистиката показва, че коланите се ползват повече, но Арсов напомня, че продължават да се случват нещастия в които шофьорите са загинали, защото не са били "вързани".
Освен това, полицията настоява коланите да се поставят и на задните седалки.
Когато става дума за измененията на правилата във връзка с автошколите, Арсов изтъква, че кандидатите няма да усетят никакви последици. Ако школата в която са записани бъде затворена, ще могат без проблеми да продължат обучението в някоя друга школа.
В сутрешното предаване "Добро утро Хърватия" на ХРТ бе представен "Фестивал на родолюбивия филм "Гордан Ледерер", по време на представянето, водещата рекламира и ревизионистката книга и филма "Митът за Ясеновац", както и филма на Яков Седлар "Сто години сръбски терор в Хърватия 1918-2018".
Хърватският портал Индекс с оценката "скандално" съобщава, че графичното решение на филма "Сто години сръбски терор в Хърватия 1918-2018" е подобно на американския паметник "Маунт Ръшмор", на когото над купчина пожълтели черепи се намират ликовете на Александър Караджорджевич, Светозар Прибичевич, Милорад Пуповац и Александър Вучич.
В студиото седяха авторът на фестивала Мариян Цапек и заместник-председателят на Сдружението на хърватските доброволци "Отечествената война" Смилян Томашевич.
Цапек представяйки програмата на фестивала изреждаше имената на филмите между които са и заглавията "Щафета на смъртта" и "Д-р Франьо Туджман - героят на Отечествената война". След него, Томашевич продължи списъка с филми - "Кървавият гроздобер", "Неразказаната история на овчаря", "Язовка", "Номер 55".
Специално отдели премиерата на филма на Седларов "Сто години сръбски терор в Хърватия 1918-2018" в Запрешич.
След неговото представяне, започна да говори водещата, изтъквайки друго заглавие.
"Тук е и "Митът за Ясеновац" от Роман Леляк. Драго ми е, че сте включили и него, той много е изследвал това, така че ще бъде интересно да се видят неговите два филма", заяви водещата.
На това Томашевич й отговори, че вярва, че обществото в Хърватия е зряло и може да се изправи пред миналото.
"Трябва да се изправим пред истината и е крайно време да не се делим на леви и десни и трябва да приемем миналото такова каквото е", заяви Томашевич. Индекс съобщи, че е отправил въпрос към ХРТ. Порталът изтъква, че книгата "Митът за Ясеновац" съживява фашизма, намалява броя на жертвите в лагера и симпатизира на усташкото движение и НДХ.
Управниците на градовете Самобор и Чаковац вече се разграничиха от показването на този филм и остро осъдиха опита за исторически ревизионизъм на "най-мрачната епоха в хърватската история".
Според последните прогнози, тази есен се очакват силните удари на южен вятър. Той духа от всички четири посоки на света и със себе си носи лудо действие.
Милош Бикович стои на моста, държейки се с кървави ръце за главата. Отчаян и немощен.
Зад него светлините на фарове на автомобил, който не е трябвало да открадне и светлините на града чийто комбинации не е трябвало да нарушава. Защото понякога не е достатъчно да владееш бързината. Колкото и да сте вещи тя в ключовия момент може да ви завлече там където иска, носейки ви срещу вятъра. Южния...
Бикович в новото творение на Милош Аврамович "Южен вятър" играе Петър Мараш.
Син на военно лице разжалвано заради алкохол, по-голям брат и пример, с таланта на Хуан Мануел Фанджо и мечти да стане Флавио Бриаторе, той е най-добрият в своята работа - кражбата на коли.
Все пак, когато реши да се вслуша в съветите, които получи, започна състезание със "схеми" и "комбинации" на чийто край винаги има грешен завой...
Главният актьор нарече "Южен вятър" "Рани" на новото време, а едно от общите съдържания на тези две филмови творения, освен показване на функционирането на мафията в Белград, е и чичо Куре.
Този път Драган Бйелогърлич играе Цара, своя подобрена версия от филма на Драгойевич, опитно лице, което няма да "убие романтиката".
От тях двамата, главни по време на развитието на историята се разказва за сблъсъци на мафиотски кланове, както и паралелни истории за функционирането на семейството, за любовта и лошите ходове от добри намерения.
На края на всяка паралелна история се крие чудесна роля - Йована Стойилкович като София, Миодраг Радонйич като най-добър приятел на Мараш, Сърджан Тодорович като главен за разкриване на информация на всички, Милош Тимотийевич като инспектор и Небойша Глоговац като Гълъба - неговата последна роля.
В този свят на различни съдби и бруталности никой няма право на грешен ход, защото всяка грешка може да създаде лавина, която винаги завърша със смърт. В началото на лавината е песента "Луда по тебе", българска обработка на хита на Лепа Брена, а накрая песента "Четирите страни на света", за която не трябва да поставяте въпроса - Цоби, дали ти си правил това парче?
Между другото, филмът го следва "музиката" на свирещи гуми и ръмжене на двигатели, защото "Южен вятър" носи досега невиждана авантюра на бързото каране, което Бикович назова "наша версия на филма Бързи и яростни".
Този криминален трилър показва и жанрово неизбежните убийства и бруталност, но предлага на публиката и сцени като истински "drive-by-attack" какъвто досега не е виждан в сръбската кинематография. Освен това, има много контрасти - едновременната омраза и любов към собственото дете, или убийство под звука на детски песнички.
Накрая, "Южен вятър" безпогрешно показва преходността и заменяемостта на всички малки чаркове в сериозните "комбинации". На гробовете се полагат основите на нови работи, а чак и "онези, които не обичат дроб, трябва да опазят своя".
В лентата има и българско участие - Христо Шопов и Ивайло Захариев, а S класата е със софийска регистрация.
В самото начало на прожекцията, на черно платно, следвано от тиха музика, се появиха думи посветени на Небойша Глоговац. Човекът с огромен талант на когото целият екип на филма "Южен вятър" изпраща послание на благодарност, послание което той не можа да чуе. Затова премиерата беше посветена точно на него.
Всеки гражданин на Сърбия годишно хвърля 35 килограма храна на стойност около 20 000 динара (330,55 лв - б.р.), показа изследване на Института за хранителни технологии от Нови Сад.
Годишно в Сърбия се хвърлят почти 250 000 тона храна, а от домакинствата идва 1/3 от този отпадък. Ако този проблем бъде елиминиран, четиричленно семейство би успяло да спести и до 80 000 динара (1320 лв) годишно. Това би могло да се реши с подходящо съхранение и добро планиране на покупките, което би било половината от отпадъка, докато остатъкът представлява отпадък от храна, който не може да се избегне - черупки от яйца, кости, семената на плодовете.
"Съзнателното купуване и правилната употреба на хладилника са ключови - температурата трябва да бъде отговаряща, а в хладилника би трябвало да се слага само онази храна на която е нужно охлаждане. При купуването на нов хладилник е важно да има полезни функции, които помагат в поддържането на свежестта на храната", пише в съобщението.
Годишно в света на боклука завършва 1/3 от произведената храна, съответно 1,3 милиарда тона.
Волейболистките на Сърбия направиха невероятен успех на Световното първенство, като спечелиха исторически златен медал, а привържениците оцениха това, като се събраха в голям брой пред Парламента в Белград и се поклониха на владетелките на планетата.
Пред известния балкон се събраха хиляди запалянковци, които скандираха имената на девойките, които покориха света, а всички бяха наградени и с овации.
Възпитаничките на Зоран Терзич не можаха да скрият щастието заради невероятната обстановка, не сваляха усмивката от лицата, като ясно поръчаха, че ще се видят на същото място след две години, когато по програма са Олимпийските игри в Токио.
Ковачите на златните медали от Световното първенство започнаха да излизат на балкона точно в 20 ч българско време. Привържениците първо имаха възможността да поздравят членовете на треньорския щаб, които имаха значителна роля в спечелването на най-сияйното отличие. И всички те бяха поздравени с гръмогласни аплаузи.
Сръбският национален отбор отпътува на Световното първенство с 14 състезателки, но една заради контузия трябваше да завърши планетарния шампионат. Разбира се, става дума за Бояна Миленкович, която поздрави с видео от Флоренция, където беше на операция на коляното.
След нейното послание на известния балкон подред излизаха грациите, които за пръв път в историята спечелиха световното злато. Така привържениците имаха възможност да поздравят: Теодора Пушич, Мая Алексич, Тияна Малешевич, Бояна Живкович, Ана Бийелица, Биянка Буш, Йована Стеванович, Силвия Попович, Стефана Велькович, Бранкица Михайлович, Милена Рашич, Тияна Бошкович и Мая Огньенович, докато след тях с големи аплаузи беше награден селекционера Зоран Терзич.
След това се стигна до може би най-емоционалния детайл, когато всички в един глас изпяха химна "Боже правде", след което ясно послание за Сърбия имаше Милена Рашич:
- Благодаря ви за подкрепата, която ни давахте по време на първенството и когато не вървеше добре. Голям поздрав изпращам за Република Сръбска и Черна гора, както и моето Косово - ясна е девойката, която блестя на Световното първенство.
Тияна Бошкович беше най-добра на Световното първенство, но едва дочака пристигането в Сърбия!
- Много сме щастливи, че най-сетне се върнахме в Сърбия. Драго ми е, че след година отново се намираме на същото място, само че този път с малко по-добър подвиг. Вие сте нашата голяма гордост и ни правите по-добри. Ние ще се трудим да продължаваме да ви правим горди - беше ясна най-полезната волейболистка на Световното първенство.
Селекционерът Зоран Терзич имаше само една молба към всички запалянковци в Сърбия.
- Благодаря ви за всичко, вие сте най-добрата публика! Искам да ви помоля само едно - помогнете ми да ги задържа заедно до Олимпийските игри в Токио 2020 година - изтъкна Терзич.
Стефана Велькович поръча, че още не са наясно какво са направили.
- Смятам, че чак след няколко дни ще осъзнаем какво направихме и какъв успех е това. Благодаря на привържениците, че ни подкрепяха и че дойдоха в такъв голям брой на посрещането - ясно поръча сръбската волейболистка.
На днешния ден е роден легендарният хърватски баскетболист Дражен Петрович. Шибеничанинът почина в автомобилна катастрофа на 7 юни 1993 в Германия. Но продължава да разказва своята история. Тази история си заслужава да се повтаря всяка година, трябва да се напомня на новите поколения за Дражен и да се учат за неговите човешки и игрови величини.
Играейки за Шибеник, Цибона, Реал (Мадрид), Портланд Трейл Блейзърс и Ню Джърси Нетс остави незаличима следа в европейския и световен баскетбол.
Ако беше жив, днес Дражен би напълнил 54 години. За своите 29 години живот ни научи редица уроци, а ние ще си спомним 50 от тях. Самоувереност
"Дайте ми 30 минути и на всеки отбор в НБА ще вкарам 20 коша" Интелигентност
"Може би Реджи Милър смята за некоректно колко съм вкарал, а не какво съм говорил на терена"
Реалност
"Никой никога не е спечелил всички мачове. Колкото по-рано разбереш, ще ти е по-леко" Усърдие
"Талантът уважавах до 16 години. След това се обърнах към тежката работа" Лудост
"Ако някой път не можех да отида на тренировка, в същия миг се разболявах" Страст
"Когато стоя, пропадам. Трудно ми е да опиша това на някого, който никога не е усетил звука когато си сам в залата с топката"
За баскетбола
"Баскетболът притежава чистота, която лесно се превежда на който и да е език"
За Портланд
"Портланд ще го помня по дъжда"
За Отбора мечта 1992
"Хора мои, ще е чудо. Не е нужно да ги бием, но можем да се носим с тях. Няма да ни сгазят"
За себе си
"Ако не се занимавах с баскетбол, бих бил много по-отдръпнат човек. Преди бях много по-затворен. Па и сега когато мачът завърши, не обичам да отивам в навалица с много хора"
За звездите
"Задължително чета какво ми предвиждат звездите, макар че смятам, че всичко зависи от мен. Повечето неща човек все пак може да държи под контрол"
За Шибеник
"Ако е истина, че първата любов никога не се забравя, тогава Шибеник е останал в мен от първия ден. Там започва всичко, въпреки че емоциите често съм оставял настрана. Никога, всъщност, не съм имал достатъчно време. Шибеник отреди моята кариера и ми показа пътя. Надявам се, че ще разбере. За онова което искам от баскетбола, трябва да продължа напред. Трябва да затворя един кръг, за да започна друг"
Издръжливост
"Шест или седем сутринта, не е важно. Вечерта бих взел ключа, отварям вратата на залата и тренирам. Чистачките и аз. Те си вършат своето, аз моето. Никога не съм пропускал сутрешна тренировка. Никога. Взимам топката, вкарвам 500 или повече. Поставям столове и дриблирам. И така часове. И се наслаждавам"
За второстепенната роля
"За младия играч няма нищо по-опасно от седенето на пейката. Винаги съм прекарвал далеч повече време в игра отколкото на пейката. Това е късметлийската страна на моята кариера. Никаква тренировка не може да замести онова което се придобива с непрекъснато играене" За бившата държава след открадната титла против Босна
"В Нови Сад не ходя, па и всички да решите да отидете. Своя златен медал не давам на никого. Що се отнася до мен, ние сме шампиони" За напускането
"Не беше лесно да напусна Шибеник. Хиляди причини, но нямах право да следвам своите чувства. Трябваше да тръгна по пътя на баскетболния инстинкт" За съзряването
"Играейки баскетбол и пътувайки вероятно съзрявам преждевременно. Струва ми се, че съм по-сериозен от моите връстници" За брата
"Ако Ацо играеше футбол, и аз щях. Да играеше водна топка, аз щях да играя същото" За съперниците
"Когато излезеш на игрището, важно е да не се даваш на никого. Играчите правят всичко да се разконцентрират един друг. Ако се отдръпнеш и не отвърнеш, работата им е успяла. Аз автоматично им отговарям, па това не им харесва" За правилната мярка
"Не мога да играя ако не съм на ръба на инцидента, но инцидент никога няма да направя"
За майката
"Защо се чудите, че тя е на всеки мач? Нима на майката не й е мястото до своите деца? Тя е нашата скала, която приема и от която се отбиват най-големите проблеми" За парите
"Онези, които си решат екзистенциалните въпроси преди да постигнат каквото и да е в живота, накрая редовно завършват зле"
За Загреб
"Натежаха три причини: ученето на право, предизвикателствата в Купата на шампионите и желанието да играя с брат ми"
За ученето
"Записах се и ученето ще ми е на първи план. Не искам да разочаровам баща ми за когото ученето е най-важно"
За Цибона
"Всички ме искаха, цялата лига. Но, от първия ден за мене съществуваше само Цибона"
Безпощадност: На своя Шибеник в първия мач вкара 56 точки.
"Не, не ми е тежко. Спомените са спомени. Любовта е любов, но на терена не познавам никого. Ще им вкарам пак, ако мога"
За топката
"Топката, човече. Винаги я нося в колата. Когато ми хрумне, отивам в залата и стрелям 100, 200 или 500 пъти" За отговорността
"Това е работа в която нямаш право на лош ден. Повече от всичко чувствам задължение към привържениците. Трябва да им върнеш любовта. Играя за тях, също така за клуба и себе си."
Усещането
"Никога не съм се трудил, моята игра не е страдала от допълнения. Така ми е било логично. Не съм имал намерение, просто, знаех" Силата на повторението
"Трябва да повторим титлата европейски шампион. Само така се помнят големите отбори и големите победители"
За бъдещето
"В НБА ще отида на 24 или 25 години, в разцвета на силите. Ако ми служи здравето, ще играя до 35 години. След това ще отворя адвокатска кантора"
За загубите
"Не можеш да влияеш. Защо да се нервирам повече? Трябва да забравиш възможно най-бързо, че няма да спечелиш всички мачове. Плакане за една загуба, колкото и да е болезнена, само ще ти забави кариерата. Ако си чист пред себе си, ако знаеш, че си направил всичко за победата, най-добре е - забрави. Забрави веднага"
За НБА
"Америка страшно ме привлича. Там се игра баскетбол какъвто обичам. Няма шеги. Играе се човек против човек, един на един. Ако на всеки мога да вкарам 40, значи това не е истинско. Не е това което искам" За силата
"В Портланд в първите дни на тренировките играех против Клайд Дрекслер. Не можех да се справя. Аз му вкарвам кош, два, той на мен двадесет. Питах се какво правя аз тук, дали съм сбъркал, че напуснах Европа. А тогава разбрах. Без сила си никой и нищо. Не стигаш и да помислиш за стрелба, вече са ти на ръцете, раменете, гърба. Да бях тренирал толкова в Шибеник или Цибона, колкото работих като дойдох в НБА, бих бил 30% по-добър играч" За подкрепата и неразбирателството
"Клайд е фантастичен. Чувствам, че ми вярва. Портър е друга история. Нямам нищо против Тери, но имам чувството, че той има нещо против мен. Не може да стои на крака, а все пак играе. Не иска да изпусне титулярното място. И мъртъв няма да ми даде възможност. Добре знае, че бих я използвал"
За тъгата
"Страшно, те се веселят и побеждават. Аз само седя. Не мога и да се радвам"
Алтернатива
"Ако не мога да играя в Портланд, мога някъде другаде"
За Рик Аделман (треньор на Портланд)
"Рик никога не ми се е оплаквал. Беше доволен от моята работа и отношение към баскетбола. Никога не ми обясни защо не играя, въпреки че знаеше, трябваше да знае, колко мога и колко струвам"
За желанието
"Ние нямаме какво повече да си кажем. Нито Аделман на мен, нито аз на него. Трябва да напусна, за да докажа колко струвам. Никога в кариерата не съм седял на пейката. Няма да го направя и в Портланд. Па макар и да сме шампион. Ако трябва да отида в най-слабия отбор, отивам. Този път само с гаранция за игра"
За американците
"Те са отлични, чудесни са, но не са извънземни"
Решителността
"Ще остана в Нетс само ако клубът възнамерява да създаде отбор, който ще се бори за шампионската титла"
За европейците
"Ако съм научил нещо в НБА, то съм се научил да държа на своето. Никой няма да ме удря. Имам своето име и фамилия. Не съм преминаващ. Знам, че на някои това не им харесва, но трябва да го приемат, дори да ги прави нещастни. Има място за европейците, не само в епизодични роли."
Разликите между континентите
"В НБА правилата са ясно определени. Докато побеждаваш, еуфория. Като губиш, всеки на своята страна. За домашни приятели забравете. НБА е преди всичко, или единствено, работа"
За Всички звезди (All Star)
"Както играя, определено ми е там мястото. Ако критерият бъде играта, а не нещо друго. Но, ако и не играя в този мач, доказал съм на себе си и на другите, че съм им равен"
За Чък Дали, селекционер на Отбора мечта и треньор в Нетс
"Дал ми е максимална свобода в играта, вярва ми. Подобно е и със съотборниците, повече ме търсят. Имам и по-добро отношение при съдиите. Поставих стандарти, които очевидно се ценят"
За националния отбор
"Очаквам с нетърпение националния отбор на Хърватия. Да бъда искрен, не толкова тренировките, колкото срещата със своите приятели, съотборници и че отново ще играя за Хърватия. Нови екипи, хърватския герб, нашият химн, всичко ми изглеждаше невероятно. Не мога да го обясня. Играл съм досега всичко, чак и финал на НБА, но това е специално чувство"
За Дивац след случая със знамето
"Играхме два мача с Лейкърс и в двата победихме. Ние двамата не разговаряхме, нито се поздравихме. Извърнахме глави един от друг така че всичко премина без контакт. Той се изясни и доколкото знам доста помогна на своите"
За Хърватия
"В младежките селекции на бивша Югославия, Хърватия имаше своите играчи със заслуги за 70 или 80% от всички големи медали" Скромност
"При нас всеки е капитан. Погледнете петорката. Кукоч, Раджа, Стойко... За какво им е капитан? Капитанската роля разбирам единствено, че това означава във всеки поглед и във всеки момент да бъда пример. Винаги на най-високото ниво." Най-голямата любов
"Баскетболът е моя живот. Никога няма да престана да обичам баскетбола.
Това е седма титла Чалънджър за Карлович и първа след поредните в САЩ преди седем години когато победи американците Джеймс Блейк и Сам Куери.
Освен седемте Чалънджър трофея, хърватският тенисист има и осем АТП титли. Последната спечели преди две години в Мексико с победа против испанеца Фелисиано Лопес.
С триумфа в Калгари Карлович напредна с 13 позиции и сега е тенисист №108 в света. Ако се гледат резултатите постигнати само през 2018 година, тогава хърватският ветеран е точно на стотното място.
Волейболистките на Сърбия, които на Световното първенство спечелиха златен медал, се прибраха в Белград от Япония.
Най-добрите сръбски волейболистки през Москва пристигнаха в столицата на западната съседка.
Селекционерът Зоран Терзич призна, че в драматичния финал отборът не е играл както умее, но това не е твърде важно.
"Може би не изиграхме финала най-добре, както някои предходни мачове, но достатъчно добре да победим, което е най-важното. По време на целия мач повтаряхме, че трябва да се успокоим, да играем с хладни глави и когато играем така както умеем ще победим", заяви Терзич.
На констатация на журналист от РТС, че е спечелил 14 или 15 медала от 2002 година, откакто е на пейката на женския национален отбор, Терзич с усмивка каза: "Престанахме да броим... Има ги достатъчно... Или все пак недостатъчно".
Капитанът на отбора, Мая Огньенович е горда с целия състав заради големия успех.
"Изключително удоволствие ни е, че след 34 дни се върнахме в страната със злато. Това е исторически успех и злато което дълго сме чакали, заради което този медал блести още по-ярко", заяви Мая Огньенович.
Разбира се, в бъдеще амбициите са на високо ниво - злато от Олимпийските игри в Токио.
"Радва фактът, че имаме продължителност в спечелването на медали, че станахме отбор, който е неприкосновен и в европейски и в световни рамки, така че олимпийско злато би било корона на труда", заключи Мая Огньенович.
Тияна Бошкович, най-полезната състезателка на турнира, говори за атмосферата в отбора, която е предусловие за успеха.
"Много съм щастлива и горда от всички нас. Не знам откъде имаме сила, вероятно ще са нужни няколко дни да се уталожат впечатленията. Добра атмосфера никога не е липсвала и това ни краси от години", заяви Бошкович и благодари на привържениците за подкрепата.
Посрещането на което всички граждани ще могат да поздравят шампионките, ще бъде организирано пред Парламента в Белград от 18 часа местно време днес.
