Американският политически аналитик и журналист Сам Аман написа за "Бизнес Инсайдър" аналитичен текст за Сърбия, а неговите прогнози ще изненадат мнозина.
"След разпадането на Югославия през 1991 година, много очакваха Балканите да задържат името си "бурето барут на Европа". Регионът беше поразен от низ осакатяващи оръжейни сблъсъци и международни санкции, докато новосъздадените държави опитваха да се утвърдят на полуострова. Въпреки че някои държави останаха в проблеми, заради структурни предизвикателства, други държави показват знаци, че могат да имат светло бъдеще.
През последните няколко десетилетия, икономически реформи, демократизация и подсилена правна рамка поставиха няколко балкански държави на път към присъединяване към Европейския съюз. Ставайки напълно независима през 2006 година, Сърбия се отделя като нация, която е най-нетърпелива да се освободи от оковите на своето проблематично минало и да задълбочи своята интеграция в глобалната икономика.
Две бурни десетилетия са, до преди две години, оставили Сърбия без надежда за значителен ръст. Рангът на Сърбия в годишния Списък на глобална мизерия (икономически индикатор получен от добавяне на лихвените проценти, инфлацията и безработицата, и изваждане на ръста на БВП (Брутен вътрешен продукт) на глава от населението) беше лош, защото държавата постоянно се намираше между 10-те "най-мизерни" в света. Изследване от 2013 г показва, че Сърбия е била третата най-лоша, от 89 нации в които е правено проучването, според института Като. С ниско ниво на инфлацията в последните няколко години, недостатъците на Сърбия в този индекс са диспропорционално последица от високите нива на безработица, която през 2012 година достига връх от притеснителните 24%.
Мнозина в Сърбия правят грешка, взимайки тази мрачна статистика за даденост, въпреки че скорошните данни за напредъка на Сърбия и средно срочната прогноза дават съвсем различна картина. Като част от условията в рамката на заема от МВФ, Белград предприе амбициозни структурни реформи, най-вече благодарение на желанието на премиера Александър Вучич да забърза процеса по достигане на европейския стандарт.
Последните икономически индикатори показват обнадеждаващ напредък. Нивото на безработица в Сърбия е паднало на 17,3% през 2015 година, което все още е високо, по което и да е мерило, но е почти 7% по-ниско от нивото през 2012 година. Резултатът от 44,8 в "Индекса за мизерия" през 2013 година е намален с повече от 25%, на 32,3 през 2015 година, което отговаря на скок от трето на десето място, между държавите в които е направено изследването. "Сега, резултатът на Сърбия все още е над 20, което значи, че още са им необходими дълбоки структурни реформи", казва Стив Ханке от Института Като, който е направил индекса, и допълва: "но те със сигурност не вървят в грешна посока".
След намаляване с 1,8% през 2014 година, очаква се БВП на Сърбия да нарасне с 1,8% през тази година, а прогнозата за 2018 година е ръст от 3,5%. След години и години, в които бюджетният дефицит креташе около 6% Белград изненада МВФ и наблюдателите от ЕС с дефицит под 3% през 2015 г, с подобни очаквания за 2016 година. През този март, глобалната агенция за кредитен рейтинг, Мудис, промени перспективата на суверения кредитен рейтинг на Сърбия от "стабилен" на "позитивен", което означава напредък по-добър от очаквания в областта на фискалната консолидация и подсилване на институционалното качество като причини за промяната. Тази добре дошла ревизия още повече подсилва изгледите Сърбия да има ръст в идващите години. Стабилен прогрес на Сърбия, дори и сред гръцката нестабилност и вълната мигранти, е доказателство за очевидната решеност на тази държава да направи мащабни структурни реформи.
Интегрална част от тези реформи е подновеното усилие да се реши проблема със "завишените" и болно неефикасните предприятия държавна собственост, които доминират в сръбската индустрия. С частен сектор, който дава работа на само 66% от хората през 2014 година (в Албания тази цифра е 83%, а в Турция 87%). Сърбия дълго пати от ниски нива в полето на иновации и инвестиции. През тази година Белград започна с отварянето на оферти за своите фирми със слаби резултати, и успешно продаде на търг много лошо управлявани предприятия държавна собственост, имплементирайки по-силни механизми на контрол за други. Реструктурирането срещна отпор, от страна на индустриалци със свързани интереси, въпреки че влиянието върху работната среда в Сърбия вече е видимо.
Сърбия се качи с 9 места в списъка за 2015 година. По-лесна е работата със Световната банка, в сравнение с 2014, а в годишния отчет се вижда, че е "подобрена регулаторната среда и има намаляване на пречките за влизане на пазара". Белград също така започна активно да търси директни чуждестранни инвестиции за своята проблематична индустрия и неадекватна инфраструктура, което доведе до ръст от 30% в чуждестранните инвестици през 2015 в сравнение с 2014 година. Посещенията на Вучич в Китай и Албания (първо на някой сръбски лидер) и срещата с турския премиер Ахмет Давутоглу през миналата година са свидетелства за външна политика обърната към търговия.
През декември, Сърбия осигури двустранен съвет на високо ниво, за да даде стимул на инвестициите от Турция, осигурен е китайски купувач за Железария Смедерево, която се намираше в проблеми, и финансиране за железопътния път Белград - Будапеща, както и съвместен проект за изграждане на път, който би свързал южна Сърбия с албанското пристанище на Адриатическо море. Тези споразумения ще, очаква се, доведат до значителен ръст на наети, което е добре за икономика на която са нужни работни места, всичко това докато Сърбия продължава стабилен възход в Глобалния индекс на мизерия.
Неотдавнашните успехи на Сърбия са за похвала, но остава много да се направи в нейния път към задържане на развитие и към ЕС. Въпреки подсилената инспекция на труда и надзор, добър дял от гражданите продължават да работят в "неформалния" сектор, което усложнява икономическото планиране и пречи на потенциални приходи от данъци.
Фискалната консолидация и икономическа модернизация също така имат много противници между онези, които са свикнали на ползите от клиентелизма от ерата на Югославия, което накара Белград да предприеме предпазлив подход към реформата. Такива политически скъпи решения са витален "горчив лек", който ще, въпреки че няма да е популярен, постави основите за стабилен средносрочен и дългосрочен ръст. "Отпорът срещу модернизацията, дерегулацията, тук е преплетен с типичния начин по който на Балканите се води политика", казва Ханке. "Съществуват определени елементи на отпор, които се свързват с елементи от стария модел".
Наблюдателите от МВФ и ЕС апелират държавата да започне да прави реформи още по-решително, подчертавайки, че прогнозите, че Сърбия ще превиши своя в момента бавен ръст няма да бъдат изпълнени, ако не се засили обсега на тези усилия. Но въпреки тези структурни предизвикателства, Сърбия е решителна в своя път на развой. Докато Русия е изправена пред международна изолация, Белград е обърнат към евроинтеграция, а посоката към ЕС сега служи като все по-силен стимул за промени.
Ако Сърбия не изгуби своя апетит за реформи, скорошната редукция в индекса на мизерия ще, много е възможно, продължи в годините, които идват. След 25 години, които са белязани от войни, авторитарни управници, санкции, природни катастрофи и рецесии, пред Сърбия със сигурност е тежък път, но ако скорошните събития са показатели, държавата е, изглежда, готова за предизвикателство. "Те, сигурно е, имат големи, ендемични, структурни проблеми в икономиката", казва Ханке, "но моментът в Сърбия сега е, мисля, добър знак"."
Историята за Малена, Клепетан и Стиепан Вокич