Сълзи и песни на сцената

Шабан винаги е бил обикновен човек, който не се отделя от масата. Заради това и публиката го обичаше. Той, както е говорил, искаше посланието на неговите композиции да бъде общо, хората от всички религии и нации да усетят красотата на песента.

Никога не се е месил в политиката, нито я обичаше, нито я разбираше. Никога не го е интересувала. В своя бранш беше крал, знаеше, че народът го обича, както и той обичаше публиката.

- Не съм имал проблеми, че се казвам Шабан Шаулич - говори през 1993. - Знае се, че съм мюсюлманин, роден в Шабац, че там са родени и баща ми, и дядо, и прадядо, и прапрадядо. Дядо ми се е казвал Никола. Ние сме най-старите жители в Шабац, празнували сме Коледа, Малка Богородица, Гергьовден и всичко онова което се празнува в Сърбия. Никога не съм бил националист. Знам откъде съм, кой ми е помагал най-много в живота, кои са ми приятели. Когато ми се роди син, и когато Гордана предложи да се казва Михайло, аз приех това с две ръце. Можеше да бъде и Шабан, и Алия, но не придавах важност на това.

След многобройни участия в страната и чужбина, а е пял не само по зали и клубове, а и на сватби, кръщенета и други празници, Шабан най-добре си е почивал в Крчедин, където е имал къща и най-много от всичко обичал да лови риба. Говорил е, че това е истински рай.

- Къде бих бил, ако не в Крчедин - отговори Шаулич през лятото на 2013 на обаждане от "Новости". - Пак имах наводнение в къщата. Дойде голяма вълна, която ни нанесе голяма щета. Успяхме да го поправим, па едва сега мога на спокойствие да отморявам, да се дружа с приятели и да ходя на риболов. След няколко дни на гости ми идва Харис Джинович, който също е страстен рибар. Тук е хубаво и рядко някъде ходя лятото. Няма причина да пътувам по белия свят. Не обичам морето, повече ми харесва реката. Лятото не обичам и да работя, така че моите сътрудници знаят, че от юни до септември избягвам да участвам където и да е.

Песента за Шабан е била всичко в живота. Най-големите бакшиши е получавал на сватби в Италия и Франция, докато е пял своите автобиографични песни "Хубавите дни на моето детство", "С намерение дойдох в големия град", "Две чайки бели" и "Илда и Ахмет", в която споменава покойните майка и брат. Рядко е успявал да я изпее до края, а гласът му да не затрепери, но с времето е заздравял. Обаче, на един концерт в Сидни Шабан на сцената пял и плакал едновременно:

- Изненадващо умря баща ми докато бях на турне в Австралия, а точно бях направил концертите в два по-малки града. Страшната новина ми съобщи спортният коментатор Марко Маркович, както и фактът, че няма връщане назад, няма отказване на концертите в Сидни и Мелбърн. И днес не мога да си простя, че не погребах баща си и не бях на неговото последно прощаване. Пеех докато в мен с всеки стих всичко се рушеше. Същото ми се случи и с чичо ми когото обожавах. Почина на 30 декември, а аз трябваше да пея на следващия ден, когато беше погребан, защото се посрещаше Нова година.

НАПАДЕНИЕ СЪС СГЪВАЕМИ НОЖОВЕ ВЪВ ВИЕНА

Популярният певец в неделя 17 януари 1993 година, във входа на сградата в седмия виенски квартал, в който е живял, е нападнат през нощта с ножове, докато бил в компанията на приятеля Илия Йончич. Двама неидентифицирани нападатели нанесли няколко наръгвания със сгъваеми ножове в гърба и врата на краля на фолка, който след това е закаран в болница.

- Да не се повтори онова което ми се случи във Виена - говори тогава Шабан. - Това са ситни души, малки хора, които не мислят. Вярвам, че за пари биха убили и собствения си брат. Не съм отмъстителен и отказах предложението на някои приятели да отидат там и да намерят тези хора. Има горе онзи, който прави сметките, който е задължен за правдата.

Автор: Весна Пантелич

Навик по-силен от любовта

Шабан Шаулич никога не е имал екип, който да се грижи за неговата кариера. Оставил я е на народа и изключително народът е решавал за неговия успех. Песните и върховната интерпретация са му донесли титлата певец от висока класа, а Шабан е обяснявал това с думите, че винаги е искал да бъде различен от останалите.

- Късметът беше на моя страна - говори Шабан през 1985. - По-лесно беше да се прочуеш, отколкото да се задържиш. За оставане е нужно много да се работи, трябва да си по-добър всеки ден.

Когато се заселил в Белград, Шаулич не е имал много приятели, така че помолил приятеля Жика Митрович, който му дал стая за пребиваване, да го запознае с някого. Жика веднага предложил приятелката на своята девойка, Гордана, и срещата между четиримата е уредена в Младежкия спортен център на обреновачкия път. Тя е белградско дете, ученичка в средното икономическо училище. Шабан е признал, че не му е било все едно когато за пръв път видял Гордана, която за него, не много по-възрастен, се омъжила на 16 години.

- Бях доста срамежлив, не знаех как да подходя към нея, опитвах по различни начини да й бъда симпатичен. Много ми означаваше да се виждаме и се чувахме по телефона всеки ден, макар че аз повече й се обаждах. Така започнахме да излизаме. След участие в Кральево, където дойде с мен, отидох при нейния баща и казах, и сам не знам как, че ще живеем заедно. Дори не казах, че ще се женя. Нейният баща одобри, започнахме да живеем заедно, родиха ни се Санела, Илда и Михайло.

Съпругата, ще се окаже, най-трудно приемала бохемския живот на Шабан, излизанията по кръчми и оставането до зори. В неговия роден Шабац на три ъгъла имало само - шест кръчми, където като дете е научил първите музикални уроци.

- Това беше време когато целият белградски "крем" идваше в Шабац да се забавлява - сеща се Шаулич през 1991. - Това е онази златна епоха на хубавите кръчми и хубавото живеене. Аз вече на осем, девет бях в някоя кръчма зад микрофона. И това в мен е останало като напълно нормално. Заради тези "хубави" навици, имам проблеми и у дома. Съпругата е противник на това. Един умен човек е казал, че навикът е по-силен и от любовта. Когато някой ми отнеме това, би ми изглеждало да ми взима живота, цялото мое удоволствие.

За разлика от световните звезди от неговия калибър, Шабан се е женил само два пъти, и двата пъти за същата жена.

- Да, аз като Ричард Бъртън - говори Шаулич през 1996. - Разведох се с моята Гоца само заради кавги и двустранно твърдоглавие. Само месец не бяхме в брак, но живеехме в една къща. Обещахме си един на друг, че в бъдеще ще внимаваме какво правим. Покаяхме се и бързо разбрахме, че все пак не можем един без друг. Объркахме приятелите, а децата особено. В първия брак Гордана непрекъснато ме критикуваше, че заради бременността не е могла да облече бяла рокля. За това цял живот страшно копнееше, па на нашето второ венчаване първо това желание й изпълних.

Избягваше самостоятелни концерти

Въпреки успехите, които низа в дългата половин век кариера, Шабан упорито избягваше самостоятелен концерт. Защо? - Държа се към девиза, че онова което всички правят, аз не правя - заяви през деветдесетте Шабан, който в новото хилядолетие все пак ще има соло концерти. - Заклех се, че няма да правя самостоятелни концерти, защото днес това прави всеки. Щом запише плоча, веднага прави самостоятелен концерт. Малко съм ядосан на младите колеги, които мислят, че след първата плоча и някой хит, трябва да имат концерт. А съм сигурен, че 90% от югославяните нямат представа за техните хитове.

Автор: Весна Пантелич

Филигранен глас

Във времето когато се е появил, Шабан Шаулич е представлявал новост и голямо изключение на естрадата. Осъждан, подценяван от специалистите и често дисквалифициран от радио и ТВ програмите, етикетиран като "кич шампион", първите позиции е изградил изключително благодарение на публиката. Много бързо и неочаквано шабачкият "натрапник" стигна до върха.

В своите песни въведе голям народен оркестър, амбициозни аранжименти, експериментира с необичайни, но чудесни текстове. Организаторът на "Вечеринка в два и половина" Слоба Стойилкович нарекъл Шабан нашия Павароти, защото някои завършеци на негови песни, които не можел всеки да изпълни, му напомняли на пеенето на известния италиански тенор.

- Знае се кой е Павароти и ми харесва този прякор - говорил е Шабан. - Всеки певец би го приел като комплимент, без оглед на това дали разбира, обича и слуша сериозна музика или не.

Пеенето е учил от малък, на шест-седем години. Голяма благодарност дължи на Мемиш Гайевич, който му е помагал около ритмиката и динамиката. Буца Йованович го е научил на хубава интерпретация, дикцията от Шабац е понесъл в Белград:

- Глупаво е било да дойда от Вуковия край, а да не говоря хубаво. Трудих се всичко което е хубаво при някои певци да хвана по свой начин. Това което аз правя да бъде малко по-непознато, по-модерно, по-мелодично, да се допада на нашия народ.

Изпълнителите на народна музика, които днес се смятат за фолк легенди, в началото на кариерата са били омаловажавани. И Шабан е бил един от тях.

- Моите песни бяха провъзгласявани за боклук, а на плочите е удрян печат "данък върху продажбите", въпреки че народът приемаше тази музика - говори Шабан през 1996. - Това ме болеше и затова и до днес не съм записал постоянни записи за Радио Белград, защото тук работеха само хора, които ценяха старата гарда певци - Даница Обренич, Вуле Йевтич, Анджелия Милич... Това омаловажаване ми беше мотивация да се боря, усъвършенствам и доказвам. Когато им изпълних "Ах, мерак във вечер ранна" и "Тъжно ветрове в гората вият", е, тогава настояваха да запиша постоянни записи.

Когато е композирал за себе си, Шаулич почти няма пропуск. Всичко което е сял е поникнало. Песента директно е влизала в душата на слушателите, които са чувствали същата радост и тъга, копнеж и болка, гордост и страх, любов и вяра. Шабановите песни са били за всички поводи - за панаирните шатри, крайпътните кръчми, за град и село, празник и сватба, кръщане и венчавка...

- Шабан върви като халва, и плочи и касети. Обичат, брате, хората, като им запее па ги разтъжи - търкаха доволно ръце през осемдесетте продавачите на плочи и касети от Вардар до Триглав.

С причина, защото Шаулич е бил своеобразен феномен - всяка плоча му е продадена в тираж по-голям от сто хиляди бройки. А някои са достигали и по-големи бройки. А той, бохем, вдъхновение, освен в душата, е търсил и в кръчмата. За "Новости" през 2016 си спомни как е създаден хитът "Бих те познал сред хиляди жени".

- Веднъж Раде Вучкович и аз изведохме съпругите на ресторант. Тогава мина една девойка, изключително сгодна и красива. Ние двамата не обърнахме никакво внимание на нашите жени. Погледнахме я и, сякаш, заедно казахме: "Сякаш трябваше такава да се родиш?". Така се създаде песента "Бих те познал сред хиляди жени".

ЕЛТЪН ДЖОН НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЧИТАТЕЛ

Шабан имаше публика в цял свят, а неговият най-популярен почитател е сър Елтън Джон. Британската звезда веднъж в Сараево чул няколко песни на Шаулич, които изключително му допаднали, па пожелал да има неговите албуми, а желанието му е изпълнено.

- Чух, че Елтън Джон има всички мои дискове - заяви Шаулич и допълни, че своевременно на негов концерт премиерът на Турция пристигнал на бял кон, от когото е и паднал.

Автор: Весна Пантелич

Крал без корона

На самия връх на музикалния Олимп, Шабан Шаулич се качи мълниеносно през 1979 с песента "Ела да остареем заедно", макар че се прочу още в края на шейсетте, когато записа първия хит "Дайте ми утеха". Имал е 18 години, "Утеха" му е била първата самостоятелна плоча и я е продал в тираж от 150 000 броя. Същият тираж е постигнал и вторият му сингъл "Заради неверността на една жена". Шабановият глас, начинът на пеене и изборът на песни, които по-късно ще композира сам, въпреки че не е знаел нотите, публиката прие. Не е завършил музикална академия, само основно училище, но затова имаше талант със стойност.

Въпреки че като дете е бил отличен футболист, вуйчо му Алия забелязал, че освен за топката още по-талантлив е за музиката. В средата на шейсетте помолил племенника в местната кръчма да изпее песен на Есма Реджепова. Набързо кръчмата се напълнила с любопитни местни жители, защото заради майсторското изпълнение на Шабан мислели, че Есма е дошла да пее в Шабац.

Първи учител му е бил шабачката легенда Мемиш Гардич, който пеел и свирел на цигулка с популярния Цицварич.

- Знаеше хиляда песни - спомня си Шаулич. - Този чудесен човек ми беше първият учител. Даде ми уроци за динамиката, за правилното дишане, за всичко. В началото на кариерата го имитирах.

Като много перспективен певец, Шаулич през 1968 е лансиран от композиторът на нови народни песни Будимир Йованович Буца, който по специфичен начин ценеше шумадийската мелодия.

- Буца беше и остана голямо, може би най-голямото композиторско име на това време, а аз работих с него шест години - разказва Шаулич. - Неговият стил вероятно и днес се усеща в някои мои песни. Разделихме се когато разбрах, че и сам мога да пиша музика на върховно ниво. Това доказах с песните "Ти сега си щастлива" и "Вярвах ти", написани в маниера на Буца. По-късно дойде и надграждането във вида на "Ела да остареем заедно" и "Две чайки бели".

Успехът, който е постигнал с първите сингъл плочи, подтикнал Шаулич да се пресели от родния Шабац в Белград, за да продължи с обещаващата кариера. В Белград, в началото на седемдесетте когато се преселил, "жарили и палили" изпълнителите на забавна музика, докато на народняците се гледало високомерно. През това време официалните медии почти всичко освен изворната народна музика, която е била изпълнявана дотогава, третирали като културен боклук. Например песните на Шабан не са били излъчвани нито по радиото, нито по телевизията. Но затова пък са били търсени по кръчмите.

Шабан не е пробил благодарение на официалните медии, а въпреки тях. В известното писмо през 1972 Тито, между останалото, критикувал форсирането на кича, така е въведен данък върху кича. Шаулич, който се издигал над народняшкото средностатистическо безвкусие, вярвал, че повече кич има в песните на забавната музика.

- Спомнян си как по-рано от нас бягаха като от чума - казва през 1986 Шабан. - Сега все повече се приближават към нас. Ясно е, че един Брегович или Чолич в последните години не биха привличали толкова публика, ако нямаха народняшки примеси в песните. Същото прави и Неда Украден. Никога не е имало повече певци, особено тези, които изпълняват новокомпозираната народна музика. Мислят хората, че тук парите непрекъснато капят. Да знаете колко мъки съм видял докато не постигнах това което имам.

Музикално неграмотен, а прави хитове

Хитът "Ела да остареем заедно" е продаден в тираж от невероятните милион и двеста хиляди броя и донесъл на Шаулич най-големият успех. На въпрос как е създадена песента, Шабан своевременно казал, че това е било случайно: - Раде Вучкович и аз бяхме у тях, и той ми даде текста. Нещо не ми харесваше, някак се отличаваше от останалите песни. Раде каза, че много му допада, а аз твърдях, че повече прилича на забавна песен. Беше ми чудна темата, па и чудно започнах да пея. Раде взе китарата, аз малко на барабаните. Когато написа припева, изпях го в същия момент. Много ми е мило, че аз, музикално неграмотен, направих една такава песен.

Автор: Весна Пантелич

Герой, шампион и вдъхновение - Ласло Джере!

Известният Небойша Глоговац в култовия филм "Небесна въдица" изговори репликата, която се цитира отново и отново. "Знаеш ли ти как се става истински шампион? Като излезеш на терена когато е най-тежко, и победиш", поръча Кая на своя син. В неделя вечерта един момък излезе на централния терен на тенис комплекса в Рио де Жанейро и се потруди Сърбия да получи още един шампион - неговото име е Ласло Джере.

Джере в дебютния си АТП финал с много напрежение и нервност победи Феликс Оже-Алиасим от Канада, с резултат 6:3, 7:5.

Знаците за историческата седмица започна с първата победа над играч от Топ 10 в кариерата - падна Доминик Тийм в два сета, за да се заредят победи над Таро Даниел и Каспер Руд, преди Аляж Бедене да предаде полуфинала заради травма в прасеца.

На пътя до титлата стоеше само младият канадец, но и неприятност в областта на слабините, като резултат от напрегнатите мачове на бразилския клей. Тя му попречи след отлично изиграния първи сет и във втория трябваше да гони предимство на съперника.

С търпелива игра успя да се върне в резултата, а тогава във финала да направи решителната крачка към триумфа, използвайки чак петата топка за мача.

"Толкова неща постигнах. Много съм щастлив, развълнуван и пълен с емоции. Щастлив съм, че преодолях всичко в този дуел, трудно беше и физически и психически, успях да издържа. Имаше много пробиви, особено в първия сет, а смятам, че играхме по-добре във втория сет. Пропуснах четири топки за мача на негов сервис, беше трудно психически, но останах съсредоточен. Размислях само за следващата точка и използвах петата топка за мача", каза Джере.

Още от юношеските дни, когато в годината в която е изгубил майка си играл финал на престижния турнир Еди Хер, а след това спечели и престижния Ориндж Боул, даваше заявка, че има всичко което е нужно за високи постижения. Спокоен, тих, отдръпнат и ненатрапчив какъвто е иначе извън терена, не успяваше да направи очаквания пробив.

A moment Laslo Djere will never forget 🏆#RioOpen pic.twitter.com/jXfA3g4SKG

— Tennis TV (@TennisTV) 24 февруари 2019 г.

Обаче, "бумът" трябваше да се случи и дойде в точния момент, въпреки че от началото на сезона сръбският национал беше в слаба форма и преди пътя към страната на самбата и футбола имаше резултат от само една победа и четири поражения.

Причината за това не е недостиг на качество, а тежък период заради смъртта на баща му, който почина преди два месеца. Така Ласло Джере на само 23 години остана и без двамата си родители, най-големите опори в кариерата, които ги покоси сурова болест.

"Този трофей посвещавам на своите родители. Майка ми изгубих преди седем години и затова искам да й посветя трофея, както и на баща ми, който ме напусна преди два месеца. Те имаха най-голямо влияние над мен и заради тях съм тук днес. Благодаря им за всичко което са направили за мене и се надявам, че сега ме гледат", говори през сълзи на церемонията по връчването на купата, която получи от ръцете на легендата Гуга Куертен.

След всичко, както сам казва, никога не би могъл да постигне и частица от това което е, ако ги нямаше най-близките.

"Благодаря и на моята по-малка сестра, тя е у дома в Сърбия и ми е голяма подкрепа. Благодаря на моята приятелка, беше до мен в най-тежките моменти и не мога достатъчно да й благодаря".

“I lost my mom seven years ago and I want to dedicate this one to her. And also to my dad, I lost him two months ago.”

❤️👏😭#RioOpen pic.twitter.com/yP2qcVNJyd

— Tennis TV (@TennisTV) 24 февруари 2019 г.

Неговата реч докосна много привърженици, активни и бивши тенисисти, както и други спортисти, които най-добре могат да разберат колко енергия, психическа сила, мотив и желание е нужно да се издигнете от един мрачен момент и да се покатерите на самия връх. Заради това трябва да му се отдаде голямо признание.

Немислимият успех в бразилския град му донесе освен първи трофей и голям скок в АТП листата, така че от днес е №37 в света - неговото най-добро класиране в кариерата. С оглед на това, че в следващите няколко седмици не защитава точки, лесно бихме могли да видим Джере сред поставените на Ролан Гарос.

Все пак, до май има много да се играе, но сега е наред наслаждението от първия трофей в АТП тура и то от серия 500, нещо с което, например, Янко Типсаревич и Виктор Троицки не могат да се похвалят.

Заради всичко което е жертвал да стане спортист, особено заради онова което е преживял в последните няколко месеца, Ласло напълно е заслужил голямото щастие което му се случи в Рио.

И не само това, заслужил е много повече.

Not a dry eye in the house 🏆#RioOpen pic.twitter.com/NZPmh1aMtQ

— Tennis TV (@TennisTV) 24 февруари 2019 г.

Автор: Никола Джукич

Ласло Джере покори Рио!

Сръбският тенисист Ласло Джере спечели първата АТП титла в кариерата. 23-годишният Джере във финала на турнира в Рио де Жанейро победи канадеца Феликс Оже-Алиасим с 6:3, 7:5 за два часа и една минута.

Ласло от понеделник ще бъде №37 в АТП класирането, което убедително е най-добрата му позиция в кариера. Той изпревари Филип Крайинович и Душан Лайович и стана втора ракета на Сърбия след Новак Джокович.

Джере стигна до титлата в Рио без изгубен сет, а на пътя до историческия успех беше по-добър от Аляж Бедене (отказал се), Доминик Тийм, Таро Даниел и Каспер Руд.

Момчето от Сента е загубило и двамата си родители заради рак и посвети големия успех на тях.

Наградният фонд на турнира в Рио от категорията 500 е 1 471 315 долара.

Джере преди мача на кариерата: Останах без родители, това е за тях

Сръбският тенисист Ласло Джере ще играе във финала на турнира в Рио де Жанейро, което ще му е най-големият мач в досегашната кариера.

Джере стигна до финала на турнира от серия 500, след като Аляж Бедене се отказа заради травма в прасеца.

Освен шанс да се бори за първи трофей в кариерата, момчето от Сента от понеделник ще има и най-доброто класиране в кариерата, в най-лошия случай ще бъде под номер 50 в АТП листата.

Джере посвети големия успех в Бразилия на родителите си, които са починали от рак. "На 23 години съм и останах без двамата си родители. Много е тежко, искам само да ги направя горди. Благодарен съм за всичко което са направили за мен", заяви Джере.

Той пожела на съперника от Словения бързо възстановяване, докато във финала ще се бори срещу младия Феликс Оже-Алиасим от Канада.

"Очаквам много тежък мач. Не сме играли досега, но съм виждал как играе Ласло. Ще бъде голяма борба", каза Оже-Алиасим.

Финалът по програма е от 22 часа.

Сърбия се прости с Шабан Шаулич

В Събранието на град Белград се проведе възпоминанието по повод смъртта на легендарния певец на народна музика Шабан Шаулич.

Сред първите в голямата зала разплакани пристигнаха Гоца Божиновска и братът на Шабан Хасан Дудич, а след тях Снеки Бабич, Миша Миятович, Саша Николич, Мирослав Илич, Драгана Миркович, Зорица Брунцлик и Кемиш, Милена Плавшич, Желико Йоксимович, Саша Попович и Сузана Йованович, Ана Бекута и Милутин Мрконич, Йелена Брочич, Дамир Ханданович, Весна Миланович, министърът на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси Зоран Джорджевич, Деян Матич, Драган Койич Кеба, Неда Украден, Светлана Цеца Ражнатович, Злата Петрович, Нада Топчагич, Александър Антич, Александър Вулин с жена си...

Възпоминанието започна с минута мълчание, а след това беше пусната песента "Вярвам в любовта".

"Имах щастието в самото начало на своята кариера да се запозная с Гордана. Аз може би съм крал на народната музика, а тя със сигурност е кралицата на моето сърце", е част от реч на Шабан с която започна възпоминанието.

Зорица Брунцлик първа държа реч за своя кум.

"Куме, през толкова много сме преминали за тези 45 години. Най-голямото щастие, раждането на нашите деца, но и тъгата когато изпращахме нашите родители. Нашите песни ще останат за вечни времена, но с кого сега да ги пея като най-много сме ги пели заедно. На нашия последен празник се ядосваше, че няма музика, а аз бях щастлива, защото искахме да си поговорим, защото имахме много планове за тази година. Тези планове бяха да оженим Михайло, да омъжим Злата, да направим моя юбилей, и всичко това, куме, прекъсна. Пътувай куме с ангелите, нека ти е вечна слава", каза Зорица.

С Шабан се прости и композиторът Раде Вучкович, негов голям приятел.

"Предаде ме, отиде си преди мен. Обичаните никога не си тръгват, те само се преселват на небето и живеят сред звездите. Ще живееш вечно в нас. Времето не лекува болката, само ни учи да живеем с нея. Нека ти е вечна слава", заяви с болка и тъга Раде.

Мениджърът на Шабан Шаулич Горан Йованович се обърна към събралите се.

- Няма го вече нашия Шабан! Това изречение което като облак от болка надвисна над Балканите в тази тъжна неделна утрин, скъпи мой приятелю, продължава да звучи като кошмар от който някак всеки момент ще се пробудим, защото как ти изобщо можеш да си отидеш. Как като твоите песни са безсмъртни? Всички онези, които някога са чули за теб, обичали, страдали, веселили се и тъгували с твоя глас, никога няма да могат да запълнят празнотата. Преди всичко празнината за твоята Гордана, която толкова обичаше, твоите деца, внуци, кумове. За тях остава гордостта, че ще могат да кажат, че са потомци на един велик Шабан Шаулич. Остава любовта, която им даряваше безкористно, безмерно, така както само ти можеше. И остават песните, песните, които никой няма да изпее с толкова душа. Искам да вярвам, че там някъде седиш с хвърлена въдица и си припяваш най-хубавите мелодии. Заради всичко това аз отказвам да ти кажа "Сбогом" преди да ти кажа "Благодаря". А сега, великане, е време и ти малко да се отмориш. Кралят на музиката слезе от сцената, легендата ще живее вечно - каза Йованович, който накрая не можа да сдържи сълзите.

За последно сбогом с дядо си от Белгия пристигна и футболистът на Андерлехт Лука Аджич.

Ковчегът с тленните останки на краля на народната музика Шабан Шаулич, който загина в автомобилна катастрофа на 17 февруари в Германия, в четвъртък вечерта от Дортмунд беше транспортиран с правителствения самолет на Сърбия на белградското летище "Никола Тесла".

В самолета бяха децата на Шабан, Санела и Михайло, които заминаха за Германия в деня в който певецът загина.

Ноле: Синът ми ме пита: Тате, защо си на корта, а не с мен? Това боли

След спечелването на наградата Лауреус за най-добър спортист в света, Новак Джокович показа своята по-нежна страна и много емоционално, в интервю за "Хамбургер Морген Пост", говори за своята роля на баща, за това да е пример (не само) за своите деца, а и как неговите хлапета живеят с татковата работа и популярност.

- Да съм родител е най-доброто нещо в моя живот. Най-голямата благословия и най-голямото предизвикателство - заяви Джокович.

Каза че иска да бъде пример за своите деца - Стефан (4) и Тара (1) - чак и когато е на тенискорта.

Макар че това невинаги му се отдава лесно... всички знаем колко емоционален може да бъде Новак.

- Понякога не се гордея със своето поведение на терена - признава Новак.

Неговият син, разкрива Джокович, още не разбира съвсем добре неговата професия и не знае, че татко му е един от най-добрите тенисисти на всички времена и абсолютна световна звезда.

- Играх футбол с него на улицата и дойдоха хора и поискаха да се фотографираме - разказва Джокович един анекдот и продължава:

- Разбира се, че им изпълних това желание, а тогава синът ми ме попита: "Тате, познаваш ли тези хора? Защо идват при теб?"

За момент, както казва, останал без думи.

- Не знаех какво да му отговоря. Тогава казах: "Понякога играя тенис и понякога съм по ТВ".

Балансирането между ролята на баща и живота на професионален спортист не е лесно и понякога е много болезнено.

- Стефан понякога ме пита: "Тате, защо си на корта, а не с мен?" Това боли - отворено признава Ноле.

- Опитвам да съм най-добрият баща. Старая се да бъда и най-добрият тенисист и най-добрият родител в същото време. Наистина давам всичко от себе си - заключи Джокович.

Новак ще играе и на двойки в Индиън Уелс. Партньорът е италианец

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович ще се състезава на Мастърса в Индиън Уелс и в конкуренцията при двойките, а партньор ще му бъде италианецът Фабио Фонини.

Сърбинът, освен в индивидуалната надпревара на турнира на който през миналата година отпадна от Таро Даниел на старта, реши да се пробва и в двойките заедно с Фонини, в момента №16 в света. Турнирът в Индиън Уелс стартира на четвърти, а завършва на 17 март. Играе се за награден фонд от 7 913 405 долара. Шампиони на двойки през миналата година бяха Джон Иснър и Джак Сок.

Стадионът на ФК Борац от Шабац е украсен с лика на Шабан Шаулич

Рисунка с лика на Шабан Шаулич се появи в обедните часове на вчерашния ден в родния му град Шабац на зид на стадиона на ФК Борац.

Фотографии на рисунката са публикувани на фейсбук страницата Шабачка махала.

"Твоите песни ще траят завинаги, защото ти живееш в нас, твоите маляни", написаха администраторите на тази страница с фотографиите на рисунката чийто автор е Джурадж Стеванович.

Певецът на народна музика Шабан Шаулич загина в неделя в автомобилна катастрофа до град Билефелд в Германия.

Новак Джокович е най-добрият спортист в света за 2018 г

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович за четвърти път стана носител на престижната награда Лауреус за най-добър спортист в света!

Сръбският ас на церемонията в Монте Карло и официално бе прогласен за най-добър спортист на планетата за 2018 година, а наградата получи от легендарната тенисистка Моника Селеш и принца на Монако.

"Благодаря ви много, за мен е голяма чест да получа тази награда. Голямо нещо е, че поделих този подиум с много големи имена. Много от техните истории са ме вдъхновявали и подтиквали да съм още по-добър", заяви Новак Джокович, след като му бе връчено престижното отличие, преди да благодари на съпругата си Йелена и семейството заради това че са му давали невероятна подкрепа и мотивация да продължи да се занимава с тенис.

"Искрено, не бях на добро място, бях в определен дисбаланс, размислях над това наистина да напусна тениса. Но, моята съпруга и семейство ми показаха как да открия нова енергия. Тази награда символизира короната на пътешествието в което бях през последните две години. Нищо от това не би било възможно без всички неща, които ми се случиха в предходните три години. Много научих за живота и целия процес в тези години. Бях много нетърпелив когато се върнах от операцията на лакътя. Мислех над това да оставя тениса, а днес стоя тук пред вас, скъпи приятели, с това чудесно признание в ръцете."

Конкуренцията на Джокович за "спортния Оскар" бяха капитанът на хърватския национален отбор и член на мадридския Реал Лука Модрич, най-добър футболист по избора на ФИФА и УЕФА, Килиян Мбапе от ПСЖ, като шампион на света във футбола с френския национален отбор, както и шампионът във Формула 1 Люис Хамилтън, най-добрият баскетболист в днешно време Леброн Джеймс и кенийският атлет Елиуд Кипчоге.

Новак Джокович до тази вечер беше печелил наградата Лауреус през 2012, 2015 и 2016 година. Припомняме, Новак Джокович след спечелването на Ролан Гарос през 2016 година премина през сериозен преход в кариерата, а се сблъска и с контузия, която го отдалечи задълго от терена. След подновяването на сътрудничеството с треньора Мариян Вайда Новак Джокович спечели три поредни титли от Големия шлем - от Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ миналия сезон, до титлата в Откритото на Австралия през януари тази година, когато взе рекордната седма. Пое отново първото място в класирането и в момента има 15 купи от Големия шлем в своя собственост.

Медиите в региона: Остави незаличима следа на сцената на Балканите

Многобройни медии в региона съобщиха вестта за загиването на певеца на народна музика Шабан Шаулич, изтъквайки че "краля на народната музика" през пет десетилетия кариера е оставил незаличима следа на музикалната сцена на Балканите.

Сараевският портал Кликс пише, че вестта за смъртта на краля на народната музика Шабан Шаулич с невероятна бързина е отекнала във всички държави от бивша Югославия, оставяйки многобройните обожатели на неговата музика в неверие.

"През пет десетилетия успешна кариера Шабан Шаулич остави в историята на народната музика незаличима следа, а неговите песни са символ на едно време и дял от музикалната антология на този регион. Заради изключителни гласови възможности публиката и критиците го нарекоха краля на народната музика, твърдейки че няма песен, която Шабан не може да изпее", написа Кликс в един от няколко текстове.

Банялукската медия Независне, съобщавайки детайли за трагичната катастрофа, цитира болезнените реакции на мнозина колеги и колежки на Шабан, сред които и Халид Бешлич.

Агенция Хина съобщава, че през богатата кариера и хиляди участия на естрадата, от публиката и медиите е получил прякора "краля на народната музика", както и че е работил и като музикален продуцент.

Хърватският портал Индекс изтъква, че "краля на народната музика" с множество хитове е оставил голяма следа на балканската сцена и публикува списък с 10 песни с които Шаулич завинаги ще остане запомнен, сред които са: "Ела да остареем заедно", "Жал", "С намерение дойдох в големия град" и други.

Всички медии са публикували и биографията на певеца, а "Ослободженье" е обявило и детайли от неговото детство в Бийелина.

"На 68 години днес ни напусна краля на народната музика Шабан Шаулич. Тази легенда на народната музика много пъти избегна смъртта в кариерата, но автомобилната катастрофа в Германия беше фатална", обяви БН ТВ.

Вестта за смъртта на Шаулич съобщиха и българската агенция БТА, македонската МИА, както и Фена.

Цървена звезда и Партизан се простиха с Шабан

Отиде в легендата, но остана в сърцата на всички, нека му е вечна слава, са думите с които от двата най-големи сръбски клуба се простиха с Шабан Шаулич.

Кралят на народната музика ще остане запомнен като голям любител на футбола и привърженик на Цървена звезда, а неговият любим клуб се прости с него с емоционално послание.

Počivaj u miru. pic.twitter.com/v7qDXamiD3

— FK Crvena zvezda (@crvenazvezdafk) 17 февруари 2019 г.

"Онова което всички, които го обичаха знаеха е, че Шабан обожава живота, винаги беше засмян, чак и в тежките моменти, а много обичаше футбола и Цървена звезда. Шабан Шаулич отиде в легендата, но остана в сърцата на всички", пише в съобщението на страницата на клуба.

Футболен клуб Партизан също се огласи по повод смъртта на Шаулич, изразявайки съболезнование към семейството.

Вижте тази публикация в Instagram.

FK Partizan izražava iskreno saučeće porodici Šaulić povodom iznenadne smrti kralja narodne muzike Šabana Šaulića koji je jutros poginuo u saobraćajnoj nesreći u Nemačkoj. Neka mu je večna slava!

Публикация, споделена от FK Partizan (@partizanbelgrade) на Фев 17, 2019 в 4:07 PST

Шабан Шаулич почина след тежка автомобилна катастрофа в Германия, а на вестта за неговата смърт в неверие се огласиха редица колеги и държавни лица.

Увехна нарцисът бял: Защо обичахме Шабан Шаулич

Неговите балади, изпети със съвършен глас, пробиваха зидовете на цензурните уши на социалистическия комитет за културата

Четейки списъка с песни на Шабан Шаулич, разбрах че съществува известна възможност да си прережа вените, което би било малка щета както за мен, така и за журналистиката, но е грехота този текст да бъде анемичен. После ги изслушах. Някога беше срамота за поколение от новата вълна да се приближи и близо до плочи на този тип, който носеше перука далеч преди Доналд Тръмп, но половин век след неговата първа песен "Дайте ми утеха", която записва когато е бил на 18 години, става по-ясно защо, заедно с него, станахме шабани.

В една от селските сватбени шатри, сръбския Бъкингамски дворец, преди много години, на Шабан Шаулич са поставили позлатена корона на главата, докато пияните сватове, членове на Ордена на рицарите на жартиера, ритуално късали печеното месо, наливали се с ракия и коняк, наблюдавайки коронясването на краля на сръбския фолк. Ръцете им са били мазни, а главите кървави, защото кой от присъстващите, мажейки с бутилка своето набръчкано чело, не се е разпознал в народняшката класика "С намерение дойдох в големия град...".

Седемдесетте и осемдесетте години, когато се случи големият трясък на югославския рокендрол, вече е растяло поколение деца чиито родители Маршалът насила е пратил в града, да работят в тежката индустрия и да се тъпчат по блокове в предградията, но тези деца никога не са забравили кравите, пасищата и селцата в които са отивали през лятната ваканция. Ако Горан Брегович е принадлежал към тази каста, която с единия крак маршируваше по рокерския асфалт, а с другия газеше изпражненията, наясно че този градско-селски слой от населението търси нов месия в младия, дългокос сарайлия, творецът на пастирския рок, Шабан Шаулич, Синан Сакич, Люба Аличич и цялата плеада народняшки гърла по линията Шабац-Лозница, остана последователна на шатровата и панаирска идеология, съпротивлявайки се на рокендрол звука.

Но, ако Синан и Люба Аличич останаха аутистични жители на шатровия анклав, Синан на онзи, а Люба от този свят, ставайки с времето последните отломки на постпънка, музикално течение което прерасна в национален фолклор залят с мелодии от ориента, Шабан стана мейнстрийм. Синан с груб глас, с потрепване на тялото и хектолитри люта ракия с която се наливаше, изживяваше своите песни, превръщайки се в икона на бедните, изгубени провинциални души, разливайки болка, тъга, мизерия и безнадеждност. С времето стана герой на гаражните рокаджии и подземната сцена, а след това и на елитните пуритани. Така и завърши, вземайки върху себе си наглед баналната жал от своите песни. Най-накрая стана празнуван, мъртъв и бял! Това беше връщане на дълга на неприспособимия фолкаджия, който подмолно, без телевизионни реклами и билбордове, пълнеше Таш, който, между другото, се намира поред елитната Пета белградска гимназия. Разбира се, че ученици са бягали от часове да слушат тъжните песни за оставен мъж на когото най-добрият приятел краде девойката под носа, но той не го хвърля в калта или не го разпаря с нож, а отива в някаква кръчма, далечна, поръчва ракия и моли неверницата да се върне при него. С учениците, идваха и академици.

Синан, отказвайки да се пригоди към главните течения на идеологията, на продуцентите в турбо фолка и телевизионните магнати, надрасна своите песни. Или, както би се казало, той стана хит. Дълго не съм чувал за Люба Аличич и Яшар Ахмедовски, но точно заради това ми се струва, че те вървят по пътя на Синан, не през прерията, а през нивите, където ги чакат селски домакини, които в дворовете поставят голяма шатра и дървени пейки на които не им се вижда края, а след това пълнят своите пушки или автомати и чакат да стрелят в небето, като чуят песента за още една нещастна любов (има ли щастливи) от усукващите трилери, които напомнят на вълчи.

Грешат онези, които твърдят, че Шабан се е пригодил, влизайки, подразбира се, като крал, в главните потоци на парите, медиите и политиката. Той не е посредственост, нито притежава висша степен приспособимост и морална аморфност, а вървеше по следите на своите песни и гласа, които са твърде ценни, за да останат заробени в студиото на Радио Шабац или други провинциални станции. Дори риекският култов арт-рок бенд ЛЕТ 3 обработи песента на Шабан от 1978 година "Ела да остареем заедно", в хард рок аранжимента на Дийп Пърпъл и антологията "Child In Time", като наглед невъзможен концептуален експеримент на алтернативни изпълнители, които повече от три десетилетия се противопоставят на хърватския политически и духовно-националистичен естаблишмънт.

Уводните китарни рифове на Ричи Блекмор и акордеонът на народняшката класика, която е композирал Шабан Шаулич се вписват в мелодично съвършена цялост "Дете във времето", която не може да измами и моята несъвършена Евстахиева тръба. Истинският рокендрол както и истинските народняци не се слушат студийно, а потни, с продрани гърла и разбити глави във влажни, задимени и мрачни клубове или под шатри. Както Дийп Пърпъл не е могъл да остане заточеник на клубни свирни, защото тяхната музика е станала глобално изкуство белязана от гласовете на Йън Гилън и Дейвид Ковърдейл, така и баладите на Шабан Шаулич "Ще увехне нарцис бял", "Две чайки бели" или "Бил съм пияница" изпети със съвършен глас, пробиваха зидовете на цензурните уши на социалистическия комитет за културата. Шабановите плочи са облагани с данък на килограм, но данъчната измама не можеше да попречи на слушането им. Направих експеримент: пусках в ютуб песни на Шабан. Колегите в началото ме гледаха презрително. Възможно е причината за това да е, че "Политика" е в кръга на двойката, но след припева "Не си ме обичала по онова време, а аз исках само едно, сега като не сме млади като някога, ела да остареем - заедно", няколко от тях, от мъжки род, слязоха на по бира.

Вече два дни ме преследват баладите на Шабан Шаулич, което опитах да излекувам със слушане на Леонард Коен и незабравимата "Танцувай с мен до края на любовта", за да спася душата. Това беше, разбрах, робуване на стереотипи. От Шабан Шаулич не може да се побегне.

Шабанизмът като форма на поведение и откриване наистина е станал преходен шаблон за успех, а крайната победа на народняшкото движение, като основна идеологическа посока, показа че повече нищо не е могло да спре този хипнотичен микс от хоро, ориента, попа и диското.

Мамят се и хърватските бранители, чиито деца през уикенда ходят в Белград, ако мислят, че сплаварският експанзионизъм е идеал на всичко онова за което мечтаеше Слобо: всички сърби да живеят в една държава. В този народняшки постмодернизъм няма и капка национализъм. Става дума за чист лов. Новите властващи касти и техните верни любови, главно млади златотърсачки, обгърнати от демократични и проевропейски ореол, търсят музика за себе си. И са я намерили.

Но тук не принадлежи Шабан Шаулич. Някога осмиван, днес може само да се смее на нас. И този смях не е коварен, а добронамерен. Шабан знае, че и последният член на т.нар. обществен елит, ще го покани когато жени сина. Ще иска на сватбата му да пее класикът.

Текстът е написан по повод големия юбилей, 50 години кариера на краля на сръбския фолк, публикуван в брой 352 на "Неделник"

Автор: Александър Апостоловски

Всички които обичат музиката, усещат, че в моето пеене има нещо на което трябва да се вярва: Така говореше Шабан Шаулич

Познавам мнозина, които след един хит полетяха. Аз останах това което съм, говореше "Краля на народната музика".

Винаги съм внимавал изборът на песните да е правилен и да задоволи всички критерии, първо моите, а тогава и на музикалните специалисти, хората от медиите, и, което е най-важното, публиката. Така и беше. Имах търпение и време и най-много се трудих, всяка нова песен, да изпея по такъв начин, че за всички поклонници на моята музика да бъде един празник, каза Шабан Шаулич, легенда на народната музика, в едно от последните си интервюта, за Вечернье новости.

"Всички които обичат моята музика, усещат, че в моето пеене има нещо на което трябва да се вярва. Заради това правих сметка изборът на песните да бъде адекватен за всички хора, които обичат добрата, истинска народна музика. Не исках да правя всичко, да се вплитам в някои други жанрове, винаги гледах да остана в музиката, която обичам и ценя, и в която съм донесъл много хубави неща", каза Шаулич.

Когато записах песента "Ела да остареем заедно" получих критики от свои колеги, които казаха: "Шабан никога не е бъркал с нито една плоча, но тази определено е грешка", припомня си Шаулич.

"А аз само исках да направя нещо ново, различно, интересно. Тази песен я свириха петдесет души в студио, това беше симфония."

Той за Новости сподели, че никога не се е смятал за звезда, а титлата "краля на народната музика" е получил от колеги.

"Аз и като млад момък бях доста отдръпнат. Като нямам какво умно да кажа, мълча и смятам, че тази ненатрапчивост ме защитава и опази, да остана нормален, а най-трудно е, на естрадата, да останеш нормален. Това е голям успех. Познавам много колеги и колежки, които след само една записана плоча или един хит, полетяха към небето. Аз останах това което съм, вероятно заради тази своя смиреност, и винаги бях този, който в ситуации когато някои колеги на кръв и нож се скарат, смирявах и защитавах, а това съм правил и в своята къща", заяви Шаулич.

Шабан Шаулич загина в катастрофа в Германия

Популярният сръбски певец Шабан Шаулич загина в автомобилна катастрофа в Германия. Новината съобщи зетът на певеца Бата Миркович.

Шабан е тръгнал с автомобил към летището когато се случило нещастието.

Возилото не е било управлявано от него, а е бил с шофьор. Съобщава се, че с него е бил и неговият кум, който също е пострадал. Нещастието се е случило в околността на Билефелд, където Шабан имал участие.

Шабан Шаулич беше музикант и продуцент. В кариерата в медиите и от публиката получи прякора "краля на народната музика".

Роден е на 6 септември 1951 година в Шабац. Живя и работи в Белград. Има три деца.

Първият албум на Шабан Шаулич излиза през 1969 година, когато е на 18 години. През 1985 Раде Вучкович написал песента "Гордана", която Шабан посвещава на своята съпруга.

Песните "Ела да остареем заедно" и "Два бели гълъба" се смятат за едни от най-добре изпетите изобщо народни песни.

Освен тези песни, големи хитове на Шабан Шаулич са "Ще увехне нарцисът бял", "Сине", "Дни те чакам", "Снежана", "Тръгваш си, тръгваш", "Ще те позная сред хиляди жени" и други.

Появява се във филма "Сок от сливи" през 1981 година.

Направил е множество концерти и участия в Сърбия и региона, а с концерта в Белградската арена на 6 октомври 2018 година отбеляза петдесет години кариера.

Филипович за четвърти път е ватерполист №1 в Европа

Капитанът на националния отбор на Сърбия Филип Филипович е обявен за най-добър ватерполист на Европа за 2018 година в избора на Европейската федерация по водни спортове (ЛЕН).

Ватерполистът на италианския Про Река за четвърти пъти получи наградата на ЛЕН, след като беше най-добър през 2009, 2014 и 2016 година.

Той победи убедително с 46,3% от гласовете, пред испанеца Дани Лопес (17,9), гърка Янис Фунтулис (16,4), черногореца Александър Ивович (13,4) и хърватина Андро Бушлье (6).

Филипович през миналата година със Сърбия стана шампион на Европа в Барселона, където беше избран за най-добър играч на турнира.

Богданович със специални маратонки в Мача на звездите

Баскетболистът на Сакраменто и национал на Сърбия Богдан Богданович отново ще е участник в уикенда на Всички звезди, а за пътя към Шарлът е подготвил и маратонки със специален дизайн с мотиви от сръбското знаме и сръбския орел.

Богданович отново ще носи екипа на Отбора на света в дуел с Отбора на САЩ, изграден от звездите във възход.

За този мач маратонките на Богданович на марката Найк са преправени от дизайнерската къща SWithADot, чийто услуги за рисуване върху обувки ползват и звезди като Кристиано Роналдо и Серхио Рамос.

Маратонките на Богданович са оцветени в цветовете на сръбския трибагреник, а всичко това с крилата на орел, който се намира на държавния герб и носят името "Вкъщи".

Дайте война!

Берлинале е най-големият фестивал в света, а в него има все по-малко място за филми от бивша Югославия. Някои твърдят, че става въпрос за стереотипи - очакват се само военни и следвоенни теми. Пътят до фестивала е възможен с копродукции.

Разгрява се и това Берлинале, 69 поред. От четвъртък, когато фестивалът беше открит с филма на датската режисьорка Лоне Шерфиг "Добратата на непознатите" до 17 февруари когато, ден след връчването на наградите, Берлинале ще бъде закрит с ден резервиран за широката публика, на фестивала ще бъдат показани над 400 филма, което все пак е с няколко филма повече отколкото миналата година.

Разширението е един от защитените знаци на дългогодишния фестивален селектор Дитер Кослик за когото това е последно издание на фестивала, което ръководи. Кослик се хвали с факта, че Берлинале е пораснал в най-големия филмов фестивал на света, който, освен професионална публика, е гледан и от близо 400 000 берлинчани.

По това Берлинале наистина е различен от останалите "А" фестивали като онзи в Кан, където "обикновена" публика изобщо няма достъп или онзи във Венеция където броят билети за обикновени смъртни е драстично ограничен.

Разширение за сметка на качество?

Но критиците, от които мнозина упрекват Кослик, че е направил от Берлинале цирк с негледаеми програми, като кулинарното кино с готвене на живо и билети, които включват храна.

Факт е, и от това се оплакват не само критиците, а и журналистите от немския метрополис, че на Берлинале всяка година идват все по-малко и по-малко истински звезди, които, колкото и да не са гаранция за добър филм, все пак са съставна част от всички филмови фестивали. А това на Берлинале всяка година е все по-малко, а от следващата година ще бъде още по-трудно, защото организационният комитет по връчването на Оскарите обяви, че ще провежда своя спектакъл по-рано през годината, точно по времето когато се провежда Берлинале.

Премина военната вълна

Но Берлинале беше и остана "по-сериозен" от всички големи фестивали, докосвайки се храбро до теми, които другите избягваха. Между темите спада и войната на територията на бивша Югославия, която години присъства в програмата на Берлинале. Върхът на тази вълна беше и Златната мечка за следвоенната драма "Грбавица" на сараевската режисьорка Ясмила Жбанич, която междувременно живее в Берлин.

"Военната вълна" някак отмина което показват и редките филми от пространствата на бивша Югославия, които намират път до някоя от програмите. "Вълната от интерес към филми от пространството на бивша Югославия всякак утихна. И това съвпадна с плавното обръщане към темите, които не са на всяка цена свързани с военните събития от деветдесетте", казва Бернд Будер, филмов директор на Фестивала за източноевропейски филми в Котбус.

Той говори за клишетата и очакванията, които филмовите селектори на западните фестивали имат към филмите от определени краища на Европа. "Никой не очаква от някой турски режисьор блестяща комедия, а филм за еманципацията. Също така от режисьор от Хърватия се очаква филм с военна или поне следвоенна тематика, а не някаква градска тема с възможен забавен тон", каза Будер, който тази година е съветник в програмата на Берлинале Форум.

Количеството означава и конкуренция

Будер, който е и чест гост на редица филмови фестивали в югоизтока на Европа, слабото посещение на филмите от този дял на света на Берлинале не вижда като последица от някаква творческа криза на филмовите дейци от този дял на Европа, а говори за циклични явления. "Имате няколко години когато на фестивалите са филми от Румъния, па тогава от Скандинавия и така нататък. Сега е вълната на филмите от Далечния Изток, а все повече и Африка", каза Будер.

Той посочва, че заради все по-лесните технически възможности за реализация на някакъв филм (дигитализацията) фестивалите са затрупани от филми. "Сега изведнъж се появяват купчина филми от Африка, какъвто преди не беше случаят. А това означава, че филмите от останалите части на света, а така и югоизточна Европа, изведнъж трябва да се конкурират с много по-голям брой филми отколкото преди", каза Будер.

Въпреки конкуренцията и на тазгодишното Берлинале влязоха филми от Балканите и то чак и в главната, състезателна програма. "Бог съществува, нейното име е Петруния", на македонската режисьорка Теона Стругар Митевска е създаден в копродукция между Македония, Словения, Белгия и Хърватия. "Била съм вкъщи, но" на немската авторка Ангела Шанелец е още един филм в главната програма в който своите "пръсти" имат и продуцентски къщи от Балканите, този път става дума за Сърбия.

В програмата Панорама филмът "Шевове" на белградския режисьор Мирослав Терзич също така е събрал зад себе си продуцентски компании от цяла бивша Югославия. Документалният "Каменни високоговорители", който се показва в програмата Форум, също е създаден от копродукция, но боснохерцеговско-канадска.

Автор: Ненад Крайцер

Небойша Глоговац - да живееш ролята

Най-добрият актьор от пространството на бивша Югославия - за Небойша Глоговац само със суперлативи говорят неговите сътрудници и приятели. Беше любимец на публиката и критиката. За четвърт век изигра повече от 70 театрални, филмови и телевизионни роли, във всяка различен и неповторим. Само разкошният талант на Небойша Глоговац можеше да събере несъбираемото и в кратък интервал от време да бъде еднакво правдоподобен и показващ и като Дража Михаилович и като усташ травестит.

"Той от хартия направи триизмерен образ. Но всичко това нямаше да го бъде ако Небойша не даваше личност, онова най-многото което актьорът може да даде - да пренесе себе си в някого, а за да се случи това, той трябва да има себе си, трябва да бъде някой", заяви режисьорът Грлич.

"Не съм срещал същество което е било така готово да се открива, което е било така изискващо в нюансите. Той идваше половин час по-рано в гримьорната, подготвяше се, знаеше къде отива... Мене ме плашиха като се реших за него, че е тежък и невъзможен, но нищо от това не съм усетил, той беше някой с който играх хубаво", описва Грлич как е изглеждала работата над филма "Конституцията на Република Хърватия", в който Глоговац играе главната роля - Вьекослав Крал, арогантен професор, травестит и хомосексуалист, син на усташ, който и сам споделя тези разбирания.

"Има една реплика в която главният герой усташ казва на комшията сърбин: "Вие сте плевел!" и мнозина актьори опитваха да изпълнят това. Но когато това каза Небойша Глоговац, аз се вледених! Това е заради което той е най-добрият, той е актьорски колос", заяви Анте Томич, сценарист на филма.

Ролята на "ходещото противоречие" Вьекослав Крал донесе на Небойша Глоговац наградите от фестивалите в Берлин и Лондон, от Филмовите срещи в Ниш, Златна арена в Пула.

Крал на истината

От 90-те до края на 2017 Небойша Глоговац се снима в около 40 филма. Беше и Симке (До кости), Маре (Утре сутринта), Тома (Нормални хора), Кая (Небесна въдица), Иван (Хъдърсфийлд), Пандур (Мълния), Живац (Като порасна ще бъда Кенгуро), Златан (Бял, бял свят), Младен (Клопка), Гаврило (Жената със счупения нос).

Първата Световна война и престъпният свят на 90-те

През 2018 са завършени филмите в които Глоговац се снима година по-рано, а в които отново събира несъбираемото. Във филма "Приспивна песен за войници" за него е била планирана ролята на командира - изиграл е селянин и показа, че малки роли няма. Тези сцени са заснети за един ден, 9 декември 2017.

В "Южен вятър" играе отрицателен герой от белградския престъпен свят.

"Актьор от такъв калибър никога не сме имали и въпросът е дали ще имаме нещо подобно и беше голяма чест да бъда с него в кадър. Работата с него е двоен процес - едно беше да играя, а второто да гледам как работи и да уча от него", каза Милош Бикович

"Небойша Глоговац за моето поколение беше олицетворение на героя, който говори за времената и темите с които се занимавахме", казва Сърджан Кольевич, сценарист и режисьор, който е работил с Глоговац в седем филма.
"От "Предумишлено убийство" веднага беше разпознаваем, но тогава беше млад актьор, който има потенциал, а той беше онзи който расте и се разраства, което е ясно като погледнем всички роли, които последваха", каза Кольевич.

Кольевич си спомня как, когато подготвяли костюма за ролята на таксиджията във филма "Жената със счупения нос" - щом се облякъл като таксиджия - Небойша веднага станал такъв, заел поведението и мнението на таксиджиите.

Но също така, когато е сниман филма "Бранил съм Млада Босна" е приел неблагодарната роля на Лео Пфефер.

"Трябваше да поставя него на тази неблагодарна позиция, а той беше готов да се подчини на намерението, защото разбираше по-широката картина. Казах му - помогни ми сега, а следващият път ще получиш роля каквато заслужаваш. И му останах длъжен", каза Кольевич.

Разбирането на по-широката картина потвърждават не само ролите, които е изиграл, а и онези, които е отказал. Между останалото - и онази във филма на Анджелина Джоли.

"Никак не бих искал да играя в история в която само единият народ е виновен и луд и кръвожаден, а всички други са чудесни и малки котета, без оглед на това за кой народ става дума", говори тогава Глоговац.

Подобна ситуация да трябва да обяснява имаше и по-късно, когато игра Дража Михаилович. Особено "несгодни" въпроси идваха от хърватската преса.

"Без злорадство, без евтино политиканстване обясняваше на тамошните медии разликите между Дража Михаилович и Павелич и този голям товар, не само като актьор, а вече и като личност изнесе и заслужи и моето и нашето удивление", заяви Радош Байич, режисьор и сценарист на "Равна Гора".

"Когато му казах, че той е моят избор, той пусна сълза, със съзнанието че прави нещо значимо за нас и нашето съзнание, вдъхна живот в ролята, която, поред множество други, беляза неговия опус. Днес когато Небойша вече го няма, аз не знам кого аз или моите колеги режисьори и сценаристи биха поканили и да му предложат да продължи тази роля, защото Небойша беше неповторим, блестящ и единствен", каза Байич.

"Аз съм субективен - за мене Глоги беше най-добрият на света. Той имаше такава истинност, че като влезе в кадър - той е този човек и това което е важно за мен - той беше актьорът, който най-добре знаеше да мълчи в кадър и с това мълчание чрез ужасни действия успяваше да изрази един ужасно наслоен спектър емоции", каза режисьорът Сърджан Голубович.

На Глоговац е поверил и главната роля във филма "Баща", но тази роля все пак не е изиграл. Затова са запомнени ролите на Младен в "Клопка" и доктор Небойша от филма "Кръгове".

"Интересно беше за "Кръгове" - аз му дадох сценария и казах да избере какво иска да играе, а той сам си избра доктора, защото това е най-тежката роля. И да не я беше избрал, аз щях да го помоля да я вземе, защото такава роля може да изиграе само голям актьор", каза Голубович.

Все пак, най-запомнящите се спомени от снимки е една сцена от филма "Клопка".

"Тук ми се случи единственият път сцена да се заснеме в един кадър, това е когато Глоги говори на Наташа, че е убил човек. Не беше планирано той да плаче, но той започна да плаче и аз казах "Стоп, готово!" и се обърнах и видях екипът, който плачеше. Това са редки моменти, когато актьорът направи не само нещо за което не сме се разбирали, а нещо за което режисьорът не може и да предположи, да даде на самата сцена и филм измерение което и самият режисьор не си е представял", говори Сърджан Голубович.

Да бъдеш или да не бъдеш

"Хъдърсфийлд", "В палубата", "Буре барут", "Молиер, още един живот", "Релси", "Съмнително лице", "Метаморфози", "Счупената стомна"- са представления, които са белязали не една актьорска биография, а и годините на един театър - приключва с Хамлет; последното изпълнение на сцената на Югославския драматичен театър през декември 2017.

Небойша Глоговац във фотографии

В Културния център в Белград има изложба на фотографии, която представя актьорския опус на Небойша Глоговац. Мая Медич, която е подготвила изложбата, е работила с него във филмите "Кръгове" и "Клопка", описва го като "чудо което имахме възможността да видим" - "понякога е така палав и вдетинен, а после мъдър и обмислен и отново всичко изведнъж, комплексна поява".

"Много велики актьори са напуснали този театър, които може би са изиграли и по-голям репертоар от Небойша, но откакто аз съм в този театър никога не се е почувствала такава празнина от напускането на един човек и актьор, казвам го нарочно, защото той покриваше един огромен сегмент със своя талант и човещина и означаваше страшно много за нас колегите и не съм виждал по-силен човек и човек с толкова енергия и не съм виждал човек, който толкова се съмнява колкото той се съмняваше", каза актьорът Войин Четкович, приятел и кум на Небойша Глоговац.

Съмнението е причината заради която Глоговац не е приел лесно ролята на Хамлет.

"В началото съществуваше и страх - дали аз мога това, какво ще означава за мен, това не съм аз. Защото аз своето да бъдеш или да не бъдеш съм го минал преди не знам колко време и съм решил да бъда", говореше тогава Глоговац.

Все пак, неговият Хамлет е човек чийто житейски проблеми се повтарят четири столетия.

"Преди 400 години Хамлет казва "Времето е излязло от бреговете си", а ето днес е актуално да се каже, че времето е излязло от бреговете си. Изглежда хората винаги имат нуждата да се жалват от времето и системата, защото те ги угнетяват и потискат, а донякъде това е човешка потребност", заяви след премиерата.

Объркан студент и средновековен принц

Широката публика Небойша Глоговац все пак е спечелил от телевизионния екран. През деветдесетте години беше Златко Гаврилович, объркан студент по право в сериала "Семейно съкровище".

"Него хората го свързват със сериозни драматични роли, а той е чудесен комик", каза Наташа Нинкович, която е играла с Глоговац в сериала "Семейно съкровище", но и във филмите "Спасител", "Клопка", в театъра.

Били са колеги и приятели от следването.

"Той някак имаше един естествен авторитет и не трябваше да доказва по нито един начин, нямаше и нужда да се доказва нито обичаше това. Той просто имаше този тип авторитет, беше неприкосновен", каза Наташа Нинкович.

По нейните думи, Глоговац "обичаше играта, обичаше процеса чрез който се стига до автентичен израз, беше силен характер, а същевременно много фин".

В сериала "Моят роднина от село" играеше поп в едно шумадийско село, заигра и в крими сериала "Убийците на баща ми", но и в исторически спектакли каквито са "Равна Гора" и "Неманичи - раждането на кралството".

"Той обичаше на всичко което прави и в театъра и във филмите да даде някакво висше значение, той не говореше само на публиката в залата, той искаше неговата реплика да отиде малко по-далеч. Потроши повече отколкото имаше и даваше повече отколкото можеше", каза Четкович.

Дал е повече отколкото е имал

"Нашите животи доста съвпадаха, единственото в което не бяхме заедно - аз обичах да ловя риба, а той караше мотор", спомня си Войин Четкович за някои дребни неща, но помни и важните професионални съвети и как Глоговац му е обяснявал отношението към камерата:

"Ти и аз разговаряме за нещо важно за теб и за мен, и това е важно и ние сме съсредоточени над него, но аз през цялото време знам, че от там ме гледа някаква красива девойка и аз своя най-хубав дял от лицето и профила пращам на нея, а не на теб."

Глоговац и Четкович са играли заедно в театъра, провели са месец в канадско-американското турне с представлението "Хъдърсфийлд". Последното което са заснели заедно е финалната сцена в сериала "Неманичи - раждането на кралството", в който Глоговац играе Вукан Неманич, а Четкович Стефан Първовенчани.

"Тази последна сцена е много трогателна, той (Глоговац) искаше да се допише и тук се разделят двама братя и Вукан си тръгва и след това съобщават, че Вукан е умрял... И това е нашата последната сцена, която заснехме", каза Четкович, който признава че продължава да размисля в някои дилеми какво би направил неговият приятел, ако беше тук:

"Когато става въпрос за такива сфери на приятелство, аз продължавам в някои дилеми да мисля какво би казал той... Така че... Продължавам често да разговарям с него."

Автор: Драгана Игньич

Дали Юго е най-лошият автомобил?

Първото Юго е сглобено ръчно през 1978 година под името Фиат 127 и е подарено на тогавашния президент Йосип Броз Тито. Тито вече го няма, няма я и Югославия, но Юго продължава да се вижда по улиците. И поред неговата издръжливост, в Америка са го обявили за най-лошия автомобил в историята. Проверихме дали американците са прави.

Повече свобода за по-малко пари. Надежден и сигурен. За градско шофиране и недостъпни терени - Юго ще ви закара където и да е. Така са го рекламирали през осемдесетте в Америка, а е струвал едва 4000 долара. Днес 800. И поред това автомобилната икона на Югославия не е преминала най-добре на американския пазар, а дори са я обявили за най-лош автомобил в света.

"Юго е бил едно любопитство когато се е появил, защото е бил единственият автомобил от комунистическите, съответно социалистически държави на северноамериканския пазар. Игнориран е може би заради това, че е бил най-евтиният автомобил в най-евтиния клас в този момент", смята Джордже Сугарис от "Аутославия".

Във филмовата индустрия не са го игнорирали, а са му дали няколко роли. Така сред останалите са го шофирали Брус Уилис и Том Ханкс. Бил е и вдъхновение за художници. Защо тогава не е успял да вдъхнови и гражданите на Америка?

"Агент на американския пазар е бил известният Малкълм Бриклин, когото наричали Мистър Банкрут. Може би са го идентифицирали с Бриклин, който наистина е влизал от фиаско във фиаско, така че е било нещастие, че той е бил агент за Америка", обяснява Братислав Петкович, собственик на Музея за автомобили.

На американските улици може да не се е виждал често, но затова почти не е имало улица в Югославия, която да не е красял поне един Юго. Точно този автомобил на състезателната писта е довел и Чедомир Бркич до титлата шампион на Югославия в автомобилизма през 1987 година.

"В момента когато държавата беше в разруха Сърбия имаше значителен брой югота, повече от половината от първенството на практика беше в клас Юго 1 и 2. Тези състезатели са изнесли първенството, защото са останали по-малко от половината автомобили от други категории и така ние чрез образование и този брой возила останахме най-масовата автомобилна държава в региона", изтъква Бркич.

Юго има още предимства, а това най-добре знаят тези, които се грижат за неговото състояние.

"Предно предаване, проходимост, в зимния период е един от най-проходимите автомобили след Лада Самара. Аз например бих дал предимство на Юго спрямо Голф 1. В конструктивен смисъл - моторът е по-качествено решен, лагерите на задните гуми са много по-качествени отколкото на Голфа и по-рядко се сменят", твърди автомонтьорът Раде Джилас.

За шофьорите на Юго често на шега казват, че всички ще отидат в рая, защото пъкъла вече са го минали, карайки този автомобил. Колко истина има в това питаме Павле Зогович, който е горд собственик на Юго кабриолет.

"Хората казват, че е пъклено возене, защото автомобилите са малко по-евтини, малко по-лошо качество, малко по-лошо се поддържат, не са много сигурни, но генерално нищо от това не е твърде вярно. Така че това можем да проверим с едно тест возене", кани ни Павле.

Возенето беше сигурно, но и интересно. В него разбрах, че за десет години, колкото е при него, Юго нито веднъж не го е оставил на пътя, както и че любимият му път е за Долни Милановац - където се провежда традиционният събор на любители на Юго.

Юго не е толкова лош автомобил и може би най-добре говори това, че все още не е намерил място в музея. За разлика от редица негови връстници, направени преди близо четири десетилетия какъвто например е Москвич, той продължава да язди по улиците. И както ни изглежда още дълго няма да бъде част от изложението.

Любовна обява разсмя Балканите, "херцеговски швабо" си търси девойка

В социалните мрежи се появи една любовна обява, която до сълзи разсмя всички, които я прочетоха.

Ерген решил да се представи като "херцеговски швабо" и да заиграе на картата за живот за двама в чужбина.

Така той в своята обява на "сериозни, искрени и подредени девойки от 26 до 34 години" предлага да се запознаят с него, но им поръчва и да не се възмущават, че не е добър в граматиката, защото иначе "не е лош".

Вижте тази хит обява:

В Хърватия продават мъгла

Карловачката мъгла е един от най-новите сувенири на град Карловац. В този град, иначе, има много мъгливи дни.

Авторката на "карловачката мъгла" е Морана Рожман, собственичка на Павилион "Катзлер", където и мъглата може да се купи.

Мъглата е опакована в буркани от 450 грама и се продава за 20 куни (5,30 лв - б.р.) бройката.

Карловац е град с много мъгливи дни.

Иван Иванович: Някой трябва да тегли чертата и да каже "Друже, това е прекалено"

Водещият, комик и журналист говори за цензурата, момента в който е решил да напусне, режима, таблоидите, политиците, хората които са го подкрепили и онези които са го разочаровали...

"Започва емисия от 8 февруари в Ютуб канал, а същевременно не съм получил предложение за каквато и да е работа", заяви в интервю Иван Иванович в което между останалото обяви "скромна версия" на популярното предаване "Вечер с Иван Иванович".

"Вероятно не съм достатъчно добър и се чака да се появи някой на когото съм нужен аз такъв никакъв. Достатъчно бяха шегите и униженията. Ще се плати цената, която трябва да се плати и някой трябва да тегли чертата и да каже: "Друже, това е прекалено." Така че не позволявам такива размисли, но ми е ясно, че нито една национална честота не може да разреши лукса да работя при тях. Много неща трябва да се подредят и ако не се подредят не вярвам, че ще бъде трагедия. Ако не може да се работи така както трябва да се работи, тогава няма и да се работи.

Опитвам непрекъснато да кажа на хората, че човечеството е стигнало до това, че нас ни водят само парите. Но не могат винаги да ни водят. Имах този късмет нещата да се развият както се развиха и като нямах хляб да ям, парите не ми бяха номер 1, а номер 2", заяви бившият водещ.

Иван Иванович се връща след почти двумесечна пауза, след като напусна телевизия Прва след смяната на собственика и свалянето на последното, хуманитарно предаване "Вечер с Иван Иванович".

Мики Манойлович: Протестът е напразен, опозицията няма програма

Актьорът Предраг Мики Манойлович заяви за Дойче Веле, че днешната опозиция няма програма и че няма да се ядоса, ако Сърбия признае Косово.

"Аз не бих бил лют Сърбия да признае Косово. Смятам че с всички грешки, които са правени в последните 110 години от сръбска страна към албанците и обратното, с всички албански и сръбски слабости, политиката на насилието никога не води до нищо", заяви Манойлович за Дойче Веле.

Това което се случва сега не е краят, допълни.

"Това е безкрайна история. Трябва да се намери някакво решение, но в момента не се вижда на хоризонта. Трудно е това. Не трябва да забравяме, че сръбската държава е създадена там. Ние плащаме данък когато в Балканските войни сръбската войска е стигнала до Драч и там е вършила престъпления, а после нападенията на албанците над сръбската войска в края на Първата Световна война, и т.н., и т.н. Така че имаме проблема на кокошката и яйцето. И тогава насилието на Ранкович по-късно. Нищо не се решава с насилие. И затова сме стигнали до тук където сме сега", допълни.

Запитан за политическото ангажиране на актьорите и артистите генерално, Манойлович заяви, че те са "политически замесени". Според неговото мнение днешната опозиция няма програма и нейният протест е напразен.

"За политиката са нужни много таланти, а актьорите, ако са интелигентни - а има и такива, не много, но ги има - преди всичко са чувствителни. Те виждат когато се случва нещо. Обаче актьорите, и не само актьорите, а и артистите, са и импулсивни създания, но политически действат незряло. Актьорите в началото са разпознаваеми и затова всички са били използвани. През деветдесетте, че и по-късно. Всички партии са използвали артистите", каза Манойлович.

Както сподели, когато демократите дошли на власт са приели закони, които са унищожили театъра. Те са отишли към пазарната култура, а това не върви така в по-бедна държава. Отношението към културата определи тяхната по-късна загуба. Демократите не обичат когато чуят такава критика, но това е така.

"Така че артистите се използват в началото. А така ще бъде и сега. Не искам нищо много да казвам, но: опозицията сега, тя няма програма. Така че нейният протест е напразен. Те протестират заради тридесет и едно неща", заключи актьорът придобил популярност в България с участието си във филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

Деян Савич за феномена Джокович: Той превърна себе си в звяр с детски характеристики

Светът се кланя на Новак Джокович. Това което той може да прави в магичния правоъгълник, не може никой. Най-добрият е в света. Мощта си доказа в Откритото първенство на Австралия, за седми път. Световните медии се надпреварват в хвалебствията, а как беше преди година?

Предвиждаха му специалисти и "специалистчета", журналисти и "журналистчета", че не му се пише добро, че е време за пенсия, че не е нужно да се "посрамва". Плочата, разбира се, сега я обърнаха. Филип Филипович на въпроса дали ватерполистите в отборните спортове са онова което е Новак в индивидуалния, каза:

- Ноле е Ноле. Има екип и свои треньори, но продължава да е сам. Неговата психическа сила и психика са неговите най-добри сили. Ние винаги имаме до себе си 12 съотборника чийто поглед търсим когато не върви. Те ни дават спокойствие, че накрая всичко ще бъде както трябва.

Затова попитахме селекционера на "делфините" Деян Савич, човек зад чието име след знака за равенство стои успех, дали е съгласен с Филипович.

- Абсолютно! Филип е прав. В отбора винаги имаш приятели, които са тук за теб. Макар че, бих казал че Ноле от индивидуален направи отборен спорт. Има доста хора, които работят с него, но той е абсолютно дисциплиниран и организиран, физически силен, ментално як и тактически съвършен - заяви Савич пред сръбското издание "Блиц".

Селекционерът обясни феномена Джокович.

- Смятам че това вече не е феномен. Просто, това е човек, който задължи всички нас като нация. Представя своя спорт в най-чудесна светлина. След кризата, която имаше, драго ми е, че не падна в капана на коментарите на незначителни хора. Сега той е напълно разтоварен, в най-добрите години е и започна да си играе с тениса. Вече няма напрежение, няма тичане след рекорди, този човек може само едно, а то е да се състезава със себе си. Доказва се само на себе си, на останалите не трябва.

А дали описвайки Новак сте описал съвършения спортист? Деки малко се позамисли, па каза:

- Много ми е важно да намеря правилните думи с които да опиша Ноле, затова замълчах. При спортиста най-важно е да има продължителност, да умее да се задържи на върха. Да не падне в капана на успеха. Знаете как казват, най-тежко е да победиш себе си. Това е една голяма истина, която Ноле ни демонстрира на практика. Той постига тази продължителност чрез психическа твърдост. Той превърна себе си в звяр с детски характеристики. И като казвам "звяр", използвам го в най-положителния контекст.

Критики! Савич ги спомена, а с тях Джокович се сблъска.

- Живеем във време в което всеки може да изрази мнение, но това с което той се сблъскваше са злонамерени критики. Критиката умее да бъде добра, да е положителна, да те побутне напред, но той се сблъска с незначителни приказки на незначителни хора. И показа, че е по-силен от тях. След всичко което е направил, заслужил е сериозен поклон от всички нас.

Как се сбъдват мечтите

Савич искаше да добави:

- Новак Джокович показа на всички нас как се осъществяват мечтите. Той е перфектна личност, която е успяла със своята работа, труд, отричане. Браво за всичко.

Автор: Йелена Медич