Забраниха сръбската музика в Македония

Сдружението за защита на авторските и музикални права (ЗАМП), по искане на организацията на музикалните автори в Сърбия СОКОJ, ще забрани общественото излъчване на музика от репертоара на СОКОJ на всички радио и телевизионни станции на територията на Република Македония.

Забраната започва от събота 1 октомври и оттогава няма да бъде позволено излъчването на музика от сръбски автори.

- Както е изнесено в съобщението на СОКОJ, причините за взетото решение да се забрани използването на техния репертоар произлизат от факта, че с издаденото разрешение от Министерството на културата на БЮРМ на организацията СОКОМ МАП и предложения от негова страна Правилник с тарифи за ползване на авторските музикални произведения е направено намаление с 50% във връзка с общественото излъчване на авторските музикални произведения, в сравнение с предложението на ЗАМП, а в частта за излъчване и повторение предложението е с около 100% понижение", гласи съобщението на ЗАМП.

ЗАМП припомня, че от 20 септември в сила встъпи забрана за излъчване на музика, която е със защитени авторски права в тази организация.

Англичаните преведоха Мирослав Илич, за да разберат какво пее Ноле

Не е лесно за Новак Джокович да побегне от световните медии, дори британците забелязаха как си прекара той на сватба в Сърбия.

"Мирър" писа как Новак с приятели запя известната песен на Мирослав Илич "Луцкаста си ти", а дори се потруди и да преведе заглавието като "Глупавичката ти", а дори и припева (Ти си глупавичка и аз съм също, затова скъпа моя се влюбих в теб).

#Repost @ivan.scekic with @repostapp ・・・ @djokernole 👌

Видеоклип, публикуван от Novak Djokovic Fan Club (@novakfanclub) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Англичаните припомнят, че Новак веднъж запя и Фил Колинс, през този август по време на интервю на корта след мач.

Достойно посрещане на параолимпийците в Белград: Мечтата на поколения е реалност

Повече от 1000 души дочакаха в понеделник вечерта в Белград носителите на медали за Сърбия от Параолимпийските игри в Рио де Жанейро.

Спортистите събрани на подиум пред Парламента благодариха на привържениците за поддръжката.

"Благодаря ви, че дойдохте да увеличите всичко онова което ние направихме в Рио. Всичко това не би било възможно без вас, но и без нас. Надяваме се да сме ви зарадвали и да сме изпълнили вашите очаквания. Тук вълнението е по-голямо отколкото на мачовете и благодаря и затова", заяви тенисистката на маса и носителка на два медала Борислава Перич-Ранкович.

На подиума пред Стария двор в Белград се появи целият отбор на Сърбия, който участва на Параолимпийските игри в Рио.
 

Сърбия в Бразилия спечели девет медала. Стрелецът Ласло Шурани спечели златен и бронзов медал, тенисистката на маса Борислава Перич-Ранкович златно отличие в единичната конкуренция, докато в дубъл с Надя Матич, която единично се окичи с бронзово отличие, спечелиха сребро.

Тенисистът на маса Митар Паликуча спечели бронзов медал, атлетът Неманя Димитриевич бронз в хвърлянето на копие, а Желко Димитриевич и Милош Митич злато и сребро в хвърлянето на чук.

"Онова за което са мечтали поколения параолимпийци сега стана реалност. Благодаря ви за посрещането и че сте дошли в такъв брой", заяви Димитриевич.

Събраните привърженици носеха знамена на Сърбия, а имаше и много балони.

Музикалната програма на подиума пред Стария двор започна в 18 ч местно време, а на него свириха Деян Петрович Биг Бенд и група THCF.

Инициатива плуването да стане задължително в основните училища в Сърбия

Половината от белградските деца излизат от училище без да могат да плуват. Освен че малко училища в държавата имат басейн, учебният план и програмата не са в тяхна полза, защото не предвиждат плуването да е задължително. Това иска да промени Сдружението на педагозите по физическо възпитание, което започва инициатива плуването да се въведе като задължителна активност.

Лазар, Йована, Андрей и Данило са връстници и всички са плувци. Това са научили в своето школо, което е рядък добър пример.

Учителят по физическо възпитание в ОУ "Джордже Кръстич" Владан Исакович казва, че децата особено в по-малка училищна възраст от първи до четвърти клас много по-лесно ще бъдат научени да плуват отколкото в по-късно време. "Децата чрез игри, докато са по-малки, много по-лесно и бързо усвояват, научават и стават плувци", напомня Исакович.

Повечето от техните връстници могат само да мечтаят за това. Мнозинството училища в Сърбия нямат басейни. Тези които имат нерядко ги дават под наем на клубове или гражданството. Освен това, плуването не е задължително в началните класове, а от пети до осми клас е избираем спорт. Оттук и данните, че половината белградски деца не могат да плуват.

"Това са притеснителни данни и алармиращо изисква работа", оценява Горан Петрович от Сдружението на преподавателите по физическо възпитание.

"На първо място е промяна в учебния план и програма, след това формиране на цикъл от плуване в определени класове и проверка дали децата са се научили да плуват. Това надминава двигателните способности, това е част от общата култура в днешно време", смята Петрович.

До края на седмицата, инициативата плуването да стане задължителна активност - ще стигне на адреса на Министерството на просветата, Завода за напредване на образованието и Националния просветен съвет, които вече обявяват подкрепа. И родителите са на тяхна страна. Тези чиито деца вече са овладели тези уроци казват, че имат една грижа по-малко.

"Знам, че мога да ги пратя с баба и дядо на море, да ги пратя на почивка. Въпреки че знам че на почивката няма плуване, но освен това се усещам много по-сигурно", изтъква Оливера Майдич от Сдружение "Родители".

Безславната статистика, за съжаление, се превърна в трагична. Най-големият брой деца, които само през това лято са се удавили в сръбските водни басейни, не са умеели да плуват.

Хит на деня - обява във вестника: "Сине, извинявай!"

На страниците с обяви в днешния брой на "Политика" се намери и необичайна обява на един баща. Читателите на този сериозен ежедневник са се срещали вече със случаи баща да се отрича от сина, или подобни комбинации, но тук поривът на подателя е съвсем различен от това.

Родителят на Илия Джурич с разкаяние в малка луксозна обява явно се извини на своя син, че не е вярвал в него.

"Извинявам се, че не съм вярвал, че ще се дипломира в ЕТФ (Електротехнически факултет)", гласи обявата.

80-годишна белградчанка тича в 24-часов маратон

Осемдесет години, колкото има, не са оправдание за пенсионираната учителка Ангелина Анджелич да не участва в състезание по издръжливост.

Вече отрано звезда на Белградския ултрамаратон, с 30 години участия на състезания, белградчанката Ангелина минава за супер бабата от Врачар.Вчера се пусна в наглед невъзможен тест - на старта на надпревара от 24 часа под Долен Калемегдан.

- Нямам способностите като миналата година, разбира се, че годините вземат своя данък, но тичам колкото мога. Повече ходя отколкото тичам, междувременно, целта е да издържа до края. Тази година ще опитам отново да издържа 24 часа, както и всеки път досега - започва Ангелина Анджелич.

Преди тазгодишния, двадесети пореден ултрамаратон, Ангелина главно си почивала и събирала сили за тази авантюра, а иначе редовно тренира, от два до три пъти седмично и се труди непрекъснато да е в кондиция.

- Аз съм непрекъснато на село, имам вила на Дунав, и по-голямата част от годината прекарвам там, защото е много по-хубаво заради природата и спокойствието. И там много обичам да се разхождам. В града съм през зимата, като стане малко по-хладно - обяснява Ангелина.

Ангелина започнала да се занимава с бягане в своето пето десетилетие и оттогава не пропуска нито едно състезание. В стаята има много трофеи, медали и грамоти.

- Вече бях навършила 50 години когато се включих в маратонски отбор, след което започнах с тези приятели да тичам на 100 метра, защото не знаех колко наистина мога. После ми допадна и така започна всичко - спомня си осемдесетгодишната героиня на нашата история.

Тя казва, че медитацията е много важна, както и че тя е един от нейните главни съюзници за дълъг и здрав живот. Трябва да се съедини онова отвътре с онова отвън, но е важно първо да откриеш себе си отвътре. На нея това много й помага и съветва всички да го правят.

- Важно е да имате сила, но много по-важна е волята. Аз, да кажем, сега нямам някаква сила, но затова имам силна воля. Като искаш нещо да направиш тогава сигурно и ще го направиш.

Баба Ангелина е тичала на различни маратони - белградския ултрамаратон, нишкия, скопския, а е стигала чак и до нюйоркския, на който е тичала няколко пъти. В Ню Йорк е била 11 пъти, а последният маратон в Рокланд стейт парк е избягала през 2009 г.
 
Баба Ангелина е тичала на всичките 19 ултрамаратона, а рекордът й е избягани 111 километра за 24 часа. Миналата година със своите 79 години на 19-ия ултрамаратон е избягала 83,5 км за един ден.

Теодосич: Няма да отида в НБА само за да кажа, че съм играл там

Подготвя се новият сезон на Евролигата, а една от най-големите звезди в този турнир ще е плеймейкърът на ЦСКА Милош Теодосич. Човекът, който с Нандо де Коло изведе "армейците" до шампион в Евролигата миналата година, и Сърбия до вицешампион на Олимпийските игри в Рио.

Именно в Бразилия американците отново се увериха в уменията на сръбския ас, като започнаха все по-гласовити покани за Милош да играе в САЩ.

Тео се обърна към любителите на баскетбола чрез блога на сайта на Еврокупата. Говори и за предстоящия сезон и по-късно отиване в НБА.

Милош се подготвя за новия сезон, изтъкна важността целият отбор да е здрав, но и че той и неговият клуб ще гонят титлите във всички надпревари в които ще играят.

"В това време на годината всички играчи отброяват, чакат да дойдат официалните мачове. И аз не съм изключение. Работим усърдно, а целите са ясни. Искаме да повторим миналия сезон и да спечелим всяка титла. Особено да защитим трофея в Евролигата, която ще се играе в нов формат, което е огромно предизвикателство за нас. Имаме чудесен отбор и важното е само да останем здрави. Психически се усещам отлично и съм по-гладен откогато и да е за баскетбол и печелене на титли", заявява Теодосич.

Ясно изтъкна, че има желание да "прекоси вадата" и да се състезава с най-добрите играчи на света в най-доброто първенство.

"В миналото съм мислил, че играта в НБА не е нещо което ми е близко. Сега мисля над това. Искам да пътувам в САЩ, да играя в НБА и да се състезавам с най-добрите играчи в света. Мисля, че сега съм по-подготвен. Знам какво мога да правя, вярвам в себе си и нямам съмнение в играта си. В най-добрата фаза на кариерата си съм, играя за шампиона на Евролигата и се наслаждавам в най-важното нещо за мен още откакто бях дете и играех на откритите терени. Наслаждавам се на баскетбола. Не искам да рискувам да загубя това, защото това е единственото нещо което наистина ми е необходимо", допълва Милош.

Все пак, не иска да бърза. Не иска да бъде случаен минувач. Иска да бъде някой, който ще остави следа и даде голям принос за отбора.

"Искам да усетя, че НБА отбор познава моята игра, че има план за мене и знае как да ме употреби в общност с истинска химия. И освен това да има високи цели и да бъде конкурентен. Искам да побеждавам, да бъда мотивиран и да усещам, че треньорът и организацията вярват в мен. Важно е когато играеш за високи цели. Това правя още откакто бях дете - гоня шампионските титли.

Искам да отида в НБА и да знам, че мога да се намеря там и да мога да имам истински принос. Не искам да подпиша за който и да е само за да мога да кажа, че съм играл в НБА. Искам цялостен пакет, който да ме вълнува. Всичко зависи от предложенията, които ще получа като свободен играч и начина по който ще ме потърсят клубовете.

Ако се озова в НБА лигата, искам да бъда аз! Има повече пространство на терена отколкото в Европа, има доста добри стрелци и хора, които завършват пик ен рол. Това е ключ за моята игра, тук мога лесно да се приобщя. Не се притеснявам за бройките, не е в това целта. Тя е във факта да играя баскетбол с който наистина помагам на своя отбор, да му помогна да е по-ефективен.

Все пак, имам още един сезон с ЦСКА, браним титла, искам всичко да повторя и да спечеля всеки турнир", заключи Тео.

8 причини поне веднъж в живота да посетите Белград

Сръбската столица е в голямо движение - на всеки ъгъл никнат ресторанти, кафенета и градини... След тропическите температури, сега най-накрая е време да се тръгне на обиколка на всички тези места.

Ето 8 причини заради които всеки трябва да посети Белград:

1 Животът на реката

Европа няма толкова градове с изключително развит социален живот на реките. Белград е един от тях, избраните градове. Сплавовете (понтони - б.р.) на Сава и Дунав дават възможност на цените на едно кафе да се насладите на магически поглед към града.

2 Можете да се върнете във времето

Земун представя цялата разлика между Изтока и Запада. Като автро-унгарска покрайнина до 1918 година, влиянието на Хабсбургите е забележимо. Качете се на кулата Гардош, изградена през 1896 година и се насладете на панорамата на Белград.

3 Обикалянето пеша никога не е било по-голямо наслаждение

Улица Княз Михайло, най-познатата пешеходна зона в града предлага възможност да застанете и да се дивите на старите фасади, но и с чаша кафе в някоя от тамошните градини, да размислите в кой от бутиците по Княза да влезете.

4 Историята се намира навсякъде, дори под краката ви

Като най-старата част на града, Калемегдан, крие шепа от подземни пространства, останали още от миналото хилядолетие.

Не трябва да се забравя и известната калемегданска тераса, откъдето се чува успокоителното цвъркане на птиците от близкия зоопарк.

5 Подарете си кралска вечеря

Изборът на ресторант в Белград изобщо не е лесен. Белград предлага по нещо за всеки, в зависимост от дълбочината на вашия портфейл.

От улични будки за бързо хранене, до луксозни ресторанти, като онези при зала Бетон.

6 Обиколете и Савамала

Място точно до река Сава, някога пълно с магазини, а днес тук са КС Град и Миксер хаус. Микс от жива музика, добра храна и питиета, но и място където можете да намерите нещо за гардероба си, на много атрактивни цени.

7 Ще ви очарова известното белградско море

Ада Циганлия, речен остров на Сава, любимо летовище за белградчани и всички посетители на главния град в Сърбия, а през лятото и главно място за разхлаждане.

Освен къпане в реката, можете да се насладите на богато съдържание, което включва каяк, водни ски, а дори и бънджи скок.

8 Скадарлия

Известната бохемска четвърт, където можете да изпиете някоя чаша ракия, да се повеселите със звука на оркестър, но и да дегустирате сръбски специалитети.

Джокович за любовта към тениса, семейството, Сърбия и хората

 
Новак Джокович главно го питат за нещата и плановете в тениса. Неговото интервю за австралийското издание "Тенис смеш" е малко по-различно. Журналистът Бари Ууд зададе на най-добрия спортист в днешно време двадесет не съвсем класически въпроса, а ето какви бяха и отговорите.

1 Коя е най-голямата полза когато сте известен?

- Уважението което получавате.

2 Кои качества най-много обичате в другите хора?

- Искреност. Великодушие. Любезност.

3 Какво ви нервира?

- Неуважението. Песимистичният поглед върху живота.

4 Какво най-много обичате в своята личност?

- Обикновено не обичам да отговарям на въпроси за себе си. Те трябва да са към другите хора, но ако настоявате, аз съм - оптимист. Не само когато става въпрос за тениса, а за всичко в живота. Виждам надежда, виждам светлина когато други, може би, не ги виждат.

5 Какво не обичате в себе си?

- Че закъснявам. Трябва да поработя над това. И, може би, понякога не съм реалист когато става въпрос за неща, които мога и които не мога да направя.

6 Кой е вашият най-добър момент на тенис терена?

- Три момента бих нарекъл такива. Спечелването на Купа Дейвис през 2010 г, спечелването на Уимбълдън 2011 и 2014 г, както и финала на Откритото първенство на Австралия през 2012 с Надал, най-дългият финал от Големия шлем.

7 Кой е вашият най-лош момент на тенис терена?

- Има и такива, но аз предпочитам да помня онези добрите. Имал съм няколко тежки момента. Онзи който сега пръв ми идва на ум е четвъртфиналната загуба от Юрген Мелцер през 2010 година на Ролан Гарос, загуба след която за пръв път в кариерата имах толкова голямо съмнение, страх от продължаване да се занимавам с тенис. Това е един от ключовите моменти в моята кариера.

8 Знаейки кой сте сега, какъв съвет бихте дали на себе си, като по-млад, в началото на кариерата?

- Бъди търпелив. Търпението е величина, а много хора го нямат тези дни. Трябва да имаш правилният, положителен ход на мисли, към тениса и всичко в живота.

9 Кой е най-добрият съвет, който някой ви е давал?

- Отнасяй се към другите така както искаш другите да се отнасят към теб.

10 Опишете един съвършен ден?

- Трябва тук да спомена тениса. Наистина обичам да играя, бих сложил един час тенис. И един час голф. Тук ще има и малко театър, и цял следобед с моето семейство.

11 Дали сте суеверен?

- Не.

12 Коя е вашата най-екстравагантна (най-скъпа, или най-голяма) покупка?

- Уау. Моята най-екстравагантна покупка, вероятно, би била автомобил. Но, аз не съм екстравагантен. Не съм си купил още и къща. Скоро, скоро.

13 На коя жива особа най-много се дивите?

- Има няколко. Ричард Брансън (магнат, инвеститор, филантроп, основател на групата Вирджин, която обединява 400 компании) е един от тях. Много съм удивен от един монах от Сръбската православна църква, с който се запознах в Света гора, в Гърция.

14 Кой е вашият най-голям страх?

- Не мисля за страховете. Въпреки че ги имам, не мисля за тях по този начин.

15 Коя е най-голямата скъпоценност, която притежавате?

- Моят син Стефан.

16 Ако не бяхте тенисист, какво бихте искали да сте?

- Вероятно бих бил спортист. Не знам дали бих бил професионален спортист, но... Мисля и че бих бил включен в нещо, което има връзка с природата, защото обичам природата. Израснал съм в планина, проведох много време навън. Но, не знам в каква посока би ми се развил живота, защото не провеждам много време размисляйки "какво ако това, какво ако онова". Вярвам, че всичко в живота се случва с някаква причина, а по някаква причина и аз съм тенисист.

17 Кое е най-доброто място на което сте били?

- Моята страна е моето любимо място. Разбира се, Белград и Копаоник, планината в която съм отраснал. Но, има още няколко красиви места на тази планета, които съм посетил. Избирам Перито Морено, глетчер на юг в Патагония, в южните части на Аржентина. Тамошната гледка е една от най-впечатляващите, които съм виждал в природата.

18 Къде бихте искали да отидете, а още не сте били?

- Хималаи, Тибет, Непал. Бих искал да отида там. Африка, Южна Африка, специално, но бих искал да видя цяла Африка. И, още малко от Южна Америка, Мачу Пикчу, това старо духовно място.

19 Кого с най-голяма радост бихте искали да имате като гост за вечеря, било то хора, които са живи сега или не?

- Никола Тесла. Той е един от най-големите учени, най-големите хора, които някога са съществували, той е моята пътеводна звезда. Наистина бих искал една такава вечеря с него да е възможна.

20 Как бихте искали да ви помнят?

- Като добър човек, като някой, който е използвал успехите и достиженията в своя живот като средство за помощ на другите.

В Любляна днес ще нарежат най-голямата торта Сахер в света

 
В центъра на Любляна днес ще бъде нарязана и раздадена безплатно на гражданите на словенската столица и гостите й най-голямата торта Сахер в света, тежка 600 килограма.

По приготвянето на тортата от ранно утро работи отбор от австрийски и словенски сладкари.

Заради големината последното намазване на тортата с глазура ще се извърши в обедните часове на специално направена повдигаща конструкция в центъра на Любляна, на популярното Тромостовие до градския пазар.

Първите парчета за люблянчани, техните гости и туристи ще бъдат нарязани около 17 ч местно време от градоначалникът Зоран Янкович и членката на виенския Общински съвет Рената Бауер.

Виена и Любляна са побратимени градове, а създаването на най-голямата оригинална торта Сахер в света, за която се вярва, че ще влезе в Книгата на рекордите на Гинес, е в рамките на люблянския Ден на Виена, когато на словенците се представят туристически, кулинарни и други атракции на австрийската столица.

Тортата ще се гарнира по традиционен начин - с бита сметана, количество 300 литра.

Тайна стара два века

Рецептата за оригиналната торта Сахер вече почти 200 години е строго пазена тайна, а сладкарите, които правят истинската торта при назначаването си подписват договор с клауза, която гарантира, че никога няма да я разкрият.

Рецептата е измислена през 1832 година от Франц Сахер, помощник готвач на виенския княз Венцел фон Метерних.

Главният готвач бил болен, а помощникът, който по-късно ще се прослави тортата с на свое име, получил нареждане да направи нещо специално, оригинално и сладко за гостите на принца.

Рецепта за торта Сахер от 600 килограма

За изработката на гигантската торта ще бъдат използвани 2000 яйца, 50 килограма брашно и масло, 40 килограма кристална захар и захар на прах, 45 килограма различни видове шоколад, повече от 80 килограма мармалад от кайсии и 200 килограма глазура.

Цеца героиня в клип с български майтап, пусна го в официалния си профил

Фолк певицата Светлана Цеца Ражнатович попадна в клип от анимационен филм, озвучен на български с шеговит диалог, а в един момент се чува и нейната песен "Трепни" от актуалния албум "Аутограм". Той се появи и на официалния фейсбук профил на изпълнителката.

Клипчето се радва на голяма популярност в социалните мрежи, а феновете на Цеца се забавляват.

Цеца е една от любимите певици в България. Тя неотдавна имаше концерт във Велико Търново, а публиката я посрещна радушно. Специална изненада последва след концерта, когато Цеца се запъти към дома. Тогава й направиха впечатляваща заря, която я зарадва. Певицата се похвали с видео на зарята в социалните мрежи, и не можа да скрие въодушевлението си от едно незабравимо участие.

Весели надписи из сръбските пазари

Ако никога не ходите на пазара, не знаете какво пропускате. Ако мислите, че става въпрос само за набавяне на продукти, жестоко се лъжете. Важно е само от какъв ъгъл гледате детайлите.

Пазарът е съвършено място на което можете да проведе съботното или неделното утро. Пълно е с хора, които нарочно или случайно могат да предизвикат пристъп на смях и добри вибрации.

Когато зеленият лимон се "преведе" на английски, то се получава "lime", но ако го прехвърлите на кирилица, получавате напълно ново измерение, това е модернизацията на сръбския език.

Lajm is a new state of mind /// POMORANĐŽA /// #lime #stateofmind #pijaca #bajloni

Снимка, публикувана от Miloš Žarić (@zharimm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Знаете онзи надпис "праз лукът й... стърчи"? Луи Витон би бил въодушевен от ползването на неговите чанти, били те ментета или истински.

Idem iz pazara. #shopping #grocery #viktualien #pijaca #louisvuitton #mladiluk #jungzwiebel #onion #fashion #bag #borsa #style #lifestyle #yugo #wien #wienistanders #serbian_beauties #lovemylifehashtagnottoforget

Снимка, публикувана от Portikl4 (@portikl4) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

На един новосадски пазар можете на живо да видите и как изглеждат гъбички кандида. Да, да...

#NoviSad #pijaca #farmersmarket #slanina #sprouts #klice #kandida #corner #bacon #pancetta

Снимка, публикувана от 🍭zoranizoe🌶 (@uzurov) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

А когато имате възможност да загледате списъците, които носят със себе си купувачите на пазара, бихте открили и молци за гардероб.

Spisak za Kvantas i jos po nesto #kvantas #pijaca

Снимка, публикувана от thinkwithabigt (@thinkwithabigt) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Нямаме никаква идея какво може да е това. Може би дезодорант, ароматизатор за помещения, отрова за вредители.

Ajmo, muvanje 😂 #pijaca #muvanje #marketing

Снимка, публикувана от Maja Katic (@kucna_prasina88) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Когато поискате пюре от нектарини, тогава минете през този тезгях.

A koje je vase omiljeno voce? 😁 #voce #leto #nektarine #krompir #pijaca #ToJeTajOsecaj #Radio #Signal #988 #NoviSad #novosadski

Снимка, публикувана от Radio Signal (@radiosignal988) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Бедният собственик на тази цветарница в един от белградски пазари. А мислехте, че вашата работа е стресираща?

#cvecara #rasprodaja #drzavavene #poludeo #gazda #srbija #beograd #pijaca #trajkovic

Снимка, публикувана от BILO KOJI LAV SAMO DA JE TIGAR (@tresherana) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

И накрая, никога не се оставяйте на впечатленията, водете се по снимки с хаштага #OdKudeSiBe и ходете повече на пазар.

Не ме притискај БЕ! #pijaca #srbija #OdKudeSiBe

Снимка, публикувана от Мира Ђукић ♒🐒⛄☔😱🆗☔📷😍 (@djukiceva.bre) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Младежите на Сърбия са шампион на Европа във водната топка

 
След тоталната доминация на мъжкия национален отбор по водна топка на Сърбия, в западната ни съседка могат да са спокойни и за бъдещето си в този спорт. Младежите им станаха европейски шампион след победа над Италия с 12:9 (5:4, 3:2, 3:1, 1:2) в холандския град Алфен.

Младежите от началото поведоха в резултата и в последната четвъртина влязоха с преднина от четири гола, които запазиха без големи проблеми.

Отборът от младежи родени 1997 година, които от пейката води селекционерът Владимир Вуясинович, доминира през целия турнир и заслужено спечели златото.

Най-ефикасен във финала беше Филип Радойевич с пет гола.

Сърбия: Филипович, Танкосич 1, Касум 1, Япунджич, Тохол 2, Томич, Драшович 3, Лукич, Янкович, Радойевич 5, Радонич, Велкич, Белопавлович

Италия: Пелегрини, Манци 3, Каньела 1, Мецароба, Панери, Мартире 1, Гуерато 3, Кампопияно, Мачиони 1, Мауро, Пиомбо, Гвиди, Микелис

Сърбин е световен шампион в баскетбола 1 на 1

 
Калемегдан беше център на световния баскетбол "един на един". На терена планетата получи нов цар, който за радост на публиката е техен сънародник. В конкуренция между 29 най-добри улични играча в турнира Ред Бул "King of the Rock", за мястото на трона се пребори сърбинът Стефан Койич.

- Усещането е невероятно. Трудно ми е да кажа каквото и да е в този момент - едва намираше думи Койич след финала - Благодаря на всички, които дойдоха, беше удоволствие да играя тук. Във финала действах по-свежо отколкото в полуфиналния мач, вероятно заради мотивацията. Но убедително най-тежкия мач изиграх срещу нашия Богдан Драгович в осминафинала.

След Алактраз, Тайван и Турция, Белград получи възможността да домакинства на най-добрите световни баскетболисти. Централно място за случващото се в белградската крепост през изминалия уикенд не беше в Победник, а на терените на баскетболния клуб Цървена звезда, там където през 50-те години започва славната история на сръбския баскетбол и където зрителите се наслаждаваха от звука на тупкането на топката под ведрото небе.

Атмосферата между стените на Калемегдан беше като в американските квартали, когато се играе уличен баскетбол. С хип-хоп музика изживяването беше още по-близко. Трибуните бяха малки за всички заинтересовани. Многобройните привърженици допълнително повдигаха адреналина на състезателите...

На терена от борба на борба се сблъскваха различни стилове. Някои мачове изглеждаха сякаш играят плеймейкър и център. Сблъсъци на силовия баскетбол под коша от една страна, и вкарване на тройки от другата. Въпреки че изглеждаше, че силовият баскетбол ще отмъкне победата, световната титла грабна Койич, класически тройкаджия.

Сърбия имаше четирима представителя, освен победителя, участваха и Небойша Бошкович, Никола Вуйович и шампионът на страната Богдан Драгович. Все пак, не само местните привлякоха симпатиите на привържениците, а и дребничкият тъмнокож Милер от Филипините, черногорецът Бошкович, както и Захарев от Русия. Със сигурност добри спомени от Мали Калемегдан ще си отнесат за вкъщи и чуждестранните участници, както и зрителите.

Чудесна увертюра за начало на борбите под обръча направи Игор Тодорович, баскетболист, който по-рано участваше на всички турнири "един на един".

- Това беше всичко до момента в който в моя живот влезе една девойка, която днес искам да питам дали иска да бъде моя кралица - за общо одушевление на присъстващите запита своята избраница, която в шок излезе на терена и за щастие на Тодорович, каза съдбоносното "Да".

Уроците от Ню Йорк за Ноле

 
Новак Джокович в Ню Йорк пропусна голям шанс да спечели 13-и трофей от Големия шлем, след загуба във финала от швейцареца Стан Вавринка (1:3). Джокович има 12 титли, но и девет загуби във финалите. По това (още) не е рекордьор - Иван Лендъл има повече: 11 вицешампионски плакета срещу осем трофея (между първите 30 по брой титли от Големия шлем само още Жан Борота има повече загуби от победи във финалите), а втори в списъка е Роджър Федерер с 10 загуби във финали (но и впечатляващите 17 титли).

Джокович сега е на стъпка-две от самия връх по брой загуби във финали, но още е млад и има шансове в близко бъдеще да се намери на челното място. Все пак, в по-лоша ситуация е Анди Мъри, който има три победи, но и осем загуби. От друга страна, Стан Вавринка във финали от Големия шлем има резултат от 3:0 и с Густаво Куертен е единственият играч с поне три големи трофея и нито една загуба в откритата ера на тениса (след 1968 г). (Вавринка сега е победител в последните 11 финали на турнири в които е участвал).

Всички тези загуби сами по себе си не са толкова важни, но ни говорят нещо за подготвеността на Джокович. Някои от тези загуби са били неизбежни, някои за малко, някои дори и трагични - но този път не трябваше да загуби. Това беше седми финал за Джокович в Ню Йорк: аз бях на шест от тези финала и този беше първият в който Новак беше силен фаворит, който трябваше да спечели. С резултат 2:5 от финалите на Откритото на САЩ, Джокович е пред Лендъл (3:5), а от него в по-лоша позиция е само Бьорн Борг (0:4). (Не смятаме Бил Джонстън, с резултат 2:6 по време на Първата световна война.) Годината е 2007. Джокович беше хлапе, което само няколко месеца по-рано напусна тийнейджърските години и играеше в своя първи голям финал, но все пак доста измъчи Федерер. Надал го победи в Куинс през 2010 и 2013 г, но това бяха оспорвани мачове. Най-накрая, през 2012 г Мъри пренесе момента от лондонската Олимпиада (злато) и след жестока борба победи Джокович в пет сета.

Всички околности в неделя поне на хартия бяха в полза на Джокович: времето беше перфектно, без влажност, която в предните дни изморяваше играчите и на която той е особено чувствителен. Новак трябваше да е по-свеж: той първи завърши своя полуфинал с минимална съпротива от Гаел Монфис, а по стечение на невиждани околности, в първите 13 дни на турнира, на терена проведе буквално наполовина по-малко време от неговия противник във финала. Вавринка след мача призна, че от самото начало са го мъчили спазми, но правил всичко възможно да прикрие това, за да не разбере противникът, че при него има някаква слабост.

И накрая, доживяхме да видим важен мач в Ню Йорк, на който публиката подкрепяше Новак. Досега ситуацията обикновено беше такава, че в най-добрия случай подкрепяше неговия противник, а понякога и открито срещу Новак. Остава въпроса дали подкрепата беше заради отсъствието на мега звезда от другата страна на мрежата (Стан сам каза, че още не спада към голямата четворка) или заради надчовешките усилия на Джокович просто да накара нюйоркчаните да го обичат.

Вавринка е много фино момче, но все пак относително анонимен за позьорите, които се появяват на финалите на терените на Флашинг Медоус. Публиката в скъпите боксове и поне долните секции на Артър Аш (където по-добрите места струват няколко хиляди долара) идва, за да бъде видяна поне толкова колкото и да види тенис, и са известни с генералната незаинтересованост за тениса и неуважението към някои основни норми от типа: по време на разиграване на точка не трябва да ставате и спокойно да се разхождате из трибуните.

Колкото и Джокович природно да не попада в тази секта - за него поне са чували. (Или се сещат за неговите вербални сблъсъци с местния любимец Анди Родик заради инсценирането на травма.) А Новак вече дълго се труди да ги заобича, дали с имитации по терените, дали с опит да бъде "по-голям нюйоркчанин от самите нюйоркчани" (преди пет години, когато финалът отново беше на 11 септември, Джокович на загрявката излезе с шапка на нюйоркските пожарникари). Тази година засили поклона и пращането на сърце към публиката - може би този "спонтанен" ход по някакво чудо даде плод.

Във финала публиката беше за Джокович. Няколко пъти, когато резултатът се променяше, от трибуните чувахме скандиране "Ноле, Ноле", което никога по-рано не се е случвало. Най-големият проблем от трибуните му бяха всъщност нашите хора, или поне онази част от тях, които вярват че когато Джокович пропуска първи сервис в ключов момент най-добрият начин да му се помогне да се концентрира са викове от типа "обичам те, Ноле".

Но дори генералната наклонност на публиката в неделя не беше достатъчна. Точно обяснение засега няма. Джокович след мача потвърди онова което ни каза статистиката и преди той да влезе в Бад Колинс медия център: зациклиха сервиса и по-добрата реализация на топки за пробив. Но истинското обяснение "защо" се случи това нямаше - освен признанието на Новак, че Вавринка е играл по-храбро.

Апропо храбростта - Вавринка след мача каза, че въпреки добрата форма по време на турнира в неделя сутринта е бил толкова уплашен, че пет минути преди излизането на корта буквално плакал от вълнение, но тогава трябвало да се събере. (Тази фраза "I had to put my shit together", има по-поетичен, но непреводим и вулгарен елемент на английски.)

Джокович проведе чудно лято, с лоши резултати и мистериозни контузии, които непрекъснато се споменават в някакъв генерален смисъл - достатъчно да се знае, че съществува някакъв неопределен проблем, но не толкова силен да се използва като оправдание. До полуфинала Новак имаше няколко медицински таймаута, изгледаше, че го боляха и двете рамене, по-късно и краката, но преди финала чухме от неговия екип, че е добре и няма никакви здравословни проблеми.

Няколко от нас само 2-3 минути преди началото на финала в ресторанта за играчи се хранехме непосредствено до щаба на Джокович (Вайда, Бекер и компания) и те изглеждаха крайно отпуснати и разположени.

Загубите са тук, за да се научи нещо от тях. Гаел Монфис след трагикомичното си участие в полуфинала научи, че тенис боговете, които с нас смъртните комуникират чрез Джон Макенроу (каква ирония!), искат уважение към отредените норми и шаблони.

На Монфис не му тръгна на старта в мача с Джокович и тогава реши да опита да го дестабилизира с мързеливи движения, чакане за ретур от драстично различни позиции (отдалечавайки се на два метра от основната линия, променяше на всеки сервис), кратки точки (имаше двойна грешка в която сервира 222 км/ч, а после 221 км/ч).

Коментирайки за американска телевизия, Макенроу нарече поведението на Монфис непрофесионално и накара публиката на корта да го освирква. (На Откритото първенство на САЩ зрителите получават слушалки и могат да чуят коментара по телевизията). В началото на четвъртия сет на финала, когато Джокович бързо изостана с 0:3, имаше няколко момента когато неговото безразлично поведение малко подсещаше на Монфис, но за щастие за кратко.

След полуфинала попитах Монфис защо е избрал точно на ретур да опита да разбие концентрацията на Новак, а той ми отговори, че това е много очевидно, защото всички знаят, че тези дни сервисът на Джокович не е в най-доброто си състояние. Това изразително се видя точно във финала - Новак призна, че сервисът напълно го е напуснал, че има проблеми с движението докато тялото се навикне да защити определени болни точки и тогава компенсира в други точки. Всичко на всичко, Джокович във финала на сервис направи повече двойни грешки (7), отколкото асове (6), вкара само 51% първи сервис, а беше пробит шест пъти.

От друга страна, чехкинята Каролина Плишкова след своята загуба в женския финал от първата в света Анджи Кербер говори колко е била възбудена и как нервите са казали своето в първия сет. Но тогава се успокои, промени стратегията, съкрати точките и храбро изигра мача до края. Това е урок, който ни преподаде Джокович в края на четвъртия сет когато се мъчеше с два паднали нокътя (по един на всяко стъпало), и където се видя, че едва се движеше, но някак все пак успя да изиграе няколко равностойни гейма, и да стигне до още една точка за пробив.

Това беше 17-ата и, както се оказа, последната. Джокович, вероятно най-добрият в ретурите в историята на спорта, направи само три пробива, и сам призна, че не помни някога тези ключови точки да е изигравал толкова лошо. Във важните мачове със сигурност не е, което е всякак нехарактерно за такъв шампион - човек, който вече 115 седмици подред (общо 216) е номер 1 в класирането.

Може това да е резултат от някаква латентна невроза при Джокович, която усещахме през целия турнир. Няколко пъти на тренировки Джокович изглеждаше нервно, неразположено и напрегнато - неговият характер има настояването за перфекционизъм и освен всичко останало това го прави големия шампион който е. Но това понякога може да стане контрапродуктивен момент. Към края на онзи чуден полуфинал Джокович се изнерви и буквално скъса своята тениска, така че следващата точка изигра с дреха, която висеше почти до стомаха му. Не помня да съм виждал това някога в тениса - една година доста по-младият Джокович си скъса тениската след победа във финала в Мелбърн, но никога по време на мач. (Новак после призна, че въпреки че обича Монфис като човек и играч, част от неговото представяне го е "разлютило като чушка".)

Във финала, през един период в третия сет Джокович изглеждаше изгубен и разконцентриран от гняв на някой в своя щаб - в стила на Анди Мъри. Новак умее тук таме да псува докато играе, но е относително балансиран. Но такъв бяс и вкисналост при него още не бяхме виждали. (Не успяхме да питаме Джокович за какво ставаше въпрос, но ни се стори, че някой от щаба му аплодираше след един изразително добър ход на Вавринка, а на Новак в жара на борбата това не му допадна. Може да разберем за какво ставаше въпрос когато следващата година започне новото риалити шоу за неговия живот, което подготвя за Амазон прайм.)

Автор: Влада Олич

Полски туристи направиха видео с красотите на Сърбия

Двойка от Полша, Малвина и Михал Колатек, която за пръв път посетила Сърбия решила да направи прекрасно видео за страната.

Проектът си нарекли "Сърбия - земя оцветена в живот" (Serbia - land coloured with life).

"Прочетохме текста "37 причини защо да не посетите Сърбия" и видяхме фотографиите, които спират дъха. Помислихме си, само Уау! Дали това наистина е Сърбия? Дали там е наистина толкова красиво? Разбрахме, че не знаем много за тази държава. Решихме, че трябва да посетим Сърбия и да открием дали ще ни спре дъхът и на нас", заявяват полските туристи за портала Still in Belgrade.

Местата на които е снимано видеото се намират из цяла Сърбия: Голубац, Джердап, Мокра Гора, Велика Капия, Байна Башта, Джавола Варош и много други.

"През 14-те дни изглеждаше, че сме влезли в различен свят. Свят в който главна роля имат хората, които срещахме по време на правенето на това видео. Дадоха ни нещо скъпоценно - отвориха си сърцата не търсейки нищо в замяна. Едно нещо е сигурно във връзка с тази страна: не можете да пренебрегнете автентичността на Сърбия и ние се надяваме да остане така колкото е възможно по-дълго", споделят още двамата.

Поляците борят ксенофобията със сръбски език в трамвая

Поляци в трамваи демонстративно говорят на чужди езици, а в Лодз в трамвай са четени и части от текстове на сръбски.

Това е протест срещу буйното насилие и шовинизъм, след като във Варшава миналата седмица в трамвая е пребит професор от Варшавския университет само защото с колега немец разговарял на немски език.

Активисти от гражданския Комитет за защита на демокрацията са се возили в трамвая в Лодз, в южната част на Полша, и чели на пътниците части от книги на чужди езици.

"Чета сръбски. Донесох лингвистична книга. Първата глава говори за националистическите прояви в езика", заяви Катажина Кнапек за "Газету виборчу".

Един от организаторите на разговорите и четенията на чужди езици в трамваите в Лодз, на инат на ксенофобията, Ярослав Плученик обясни, че искали да покажат колко голяма глупост е ксенофобията и колко не се изплаща.

"Нито една държава не трябва да толерира и подкрепя ксенофобията, защото това е против интересите на държавата. Ако държавата не наказва злото в човека, рано или късно ще бере плодовете във вида на насилие", заяви Плученик.

Полиглотски трамвайни возения организирали през изминалия уикенд варшавци, а тези дни в Лодз и Краков, за да покажат, че не са съгласни с Полша, която остро протестира против нападенията над поляци във Великобритания, а в нейните градски превозни средства или на улиците чужденец може да бъде бит само защото говори на чужд език.

Професорът по история във Варшавския университет Йержи Кохановски е пребит в трамвая миналия четвъртък от един поляк, защото на немски разговарял със свой немски колега от Университета в Йена, а ватманът и никой от пътниците не го защитил.

"Първо един друг пътник поиска да не говорим на немски. Обясних му, че трябва, защото колегата е историк от Германия. Тогава стана другият и ме удари в главата. Резултатът - пет шева. Дойде ватманът и само каза да излезем и да се бием навън. Исках да повика полиция, но не му работеше радио връзката", разказва Кохановски.

Чак след пет дни прокуратурата започнала да се занимава с нападението, и то след като представители на полските диаспори в Германия решително протестирали.

Шофьорът на трамвая днес е наказан с предупреждение и няма да получи премия за тази година.

"Уволнение би било прекалено драстично наказание. Това е шофьор с голям опит. За 15 години нямаме нито една жалба от него", заяви говорителят на градския транспорт в полската столица Моника Виезбицка.

Световният рекордьор Муйо празнува юбилей в Зоопарка на Белград

Муйо, най-старият алигатор в света, празнува 80-и рожден ден! Всъщност толкова време е минало откакто е пристигнал в Белградския зоопарк, въпреки че в списъците от това време се споменават и 1936 и 1937 г. Дилемата все пак е решена от ветеринарят на Зоопарка Йожеф Езведж.

- Муйо е пристигнал в Зоопарка преди 80 години, а тогава вече е бил отраснал индивид, тоест е бил на 2-3 години. Прецизна информация нямаме, освен по някои наши преценки - казва ветеринарят Йожеф Езведж.

Откакто през 2007 година е починал алигаторът Чабулитис в Зоопарка в Рига (Литва), в своята 75-а година, белградският Муйо стана официален рекордьор в продължителността на живота на този вид.

- Обикновено в плен алигаторите живеят до 50 години. И живеят по-дълго от онези, които са свободни. Все пак, Муйо проби всички рекорди - твърди Езведж.

Мирен и приятен, като всички представители на неговия вид, Муйо е преживял много откакто е дошъл от Германия. Преживял е бомбардировките над Белград по време на Втората световна война, а помни и като се е тресял под бомбите на НАТО през 1999 година. През февруари 2012 година екип ветеринари и ортопеди от Клиничния център Сърбия му спасили живота, след като е диагностициран с гангрена на дясното стъпало. Все пак, той продължава да живее и по думите на Йожеф Езведз е в отлично състояние.

- Муйо се чувства много добре. Въпреки че представителите на неговия вид са по-мирни, особено като са по-стари, той продължава да е активен, особено като му се донесе храна. По моите оценки, той сигурно ще живее още няколко години - обяснява ветеринарят.

Най-старият жител на Зоопарка преди две години получи обновен простор за живот.

- Лятото прекарва навън, а през зимата е вътре. Особено обича когато са топли дните да стои на слънце. Обича да намира най-слънчевото място и на спокойствие да си яде храната.

Данни за негови потомци няма, въпреки че в един период от живота си Муйо е делил пространството с женски алигатор. Един от пазачите преди половин век по грешка пуснал в басейна вряла вода и тогава тя загинала, а Муйо останал сам.

Белградчанин си направи мерцедес чудовище

Един любител на автомобилите се досетил как по оригинален начин да привлича вниманието на минувачите където и да се появи.

На автомобил Мерцедес е вградил много по-големи гуми от онези, които са му по фабричен размер.

Това което можем да предположим, че собственикът на този автомобил е събрал части от няколко возила и го паркирал пред своя дом в квартал Брачe Йеркович, с оглед на това, че този мерцедес дори не е регистриран.

Капитан Цвийович: Хора, ние нощес ще изгинем

Капитан Цвийович и неговите три взвода трябвало да бъдат жертвани, за да може останалите да се измъкнат, но те все пак победили голямата българска войска.

- Тази история стара сто години няма да намерите в моя роман "Железния полк". Не може да се събере всичко в него. Но, сто години откакто се случила, ето я. Да припомни нещо важно.

Това е история за онези, които са знаели малко повече. Които са държали вярата толкова високо, че ги е довела и пред вас. И тази история стара сто години започва така.

Шумадийска дивизия. Като всяка от дивизиите на сръбската войска, имала четири полка на първо повикване. Съответно четири пъти по около 4000 човека, колкото са били във всеки полк. Всеки полк имал някакъв сериен номер. Това е история за "десетия", пехотен. Бил е уморен. Опустошен. Борил се по Мачва, а трябвало да се премести в югоизтока на Сърбия, защото българите нападнали. А там, на югоизток... Десетият полк се намерил в големи проблеми. Обкръжен от три страни, заплашван от унищожение, защото българите започнали да затварят единствената посока за изтегляне на останалите войници от този полк.

Полковник Тучович е, както отбелязва Милан Шантич след Голямата война (І световна - б.р.), извикал един от своите подчинени, командира на трета чета капитан Радомир Цвийович. Дал му нареждане, което не се дава често. Да отиде с войниците и да се жертват, за да оцелеят останалите.

- Цвийович... Един български батальон е минал тази нощ река Власина. Той има задача да ни пресече пътя за отстъпление. Нареждам ти от своята чета да вземеш три взвода. Четвъртият нека ти остане в резерв. До седем часа сутринта трябва да намериш този български батальон и да го изтласкаш от другата страна на Власина. Разбра ли? - казал първият човек в полка.

- Разбирам, господин полковник. Но вие знаете, че нито един мой взвод няма повече от четиридесет и пет редници. Има ли някъде записано три взвода толкова изморени и отчаяни войници, да са нападнали цял батальон? Моите три взвода не наброяват повече от сто и тридесет души, а трябва да нападнат батальон от хиляда или, може би, хиляда и двеста българи, които сега идват от Търново, отпочинали и готови за борба. И още трябва да ги победя и да ги прогоня през набуялата река?

- Бога ми, Цвийович, такова нещо досега не е записано. Но нощес ще направим и това.

- Тогава, господин полковник, на мен ми изглежда така: вие жертвате мене и моите три взвода да изгинем, за да можете вие да се измъкнете и да съхраните полка.

- Така е. Правилно мислиш. Виждаш ли онези огньове в далечината? Това са български огньове. Обкръжили са ни от всички страни, а сега този батальон е насочен да ни пресече и единственият излаз, който остана. Ако успее в това, ние сме в плен.

- Добре, господин полковник - рече капитан Цвийович и, недълго след това, тръгна със своите войници.

- Тази вечер ще разговаряме открито, войници мои. Получих една тежка заповед. Когато тя се преведе на нашия войнишки език, значи следното: три взвода от моята чета нощес ще се бие с българите, защото Десети полк трябва да се спаси преди зората. Така, хора, ние нощес ще изгинем. Всеки от вас нека понесе патрондаш със сто и петдесет куршума, бомби и пика. Връзка нямаме с никого нито отдясно, нито отляво. Отиваме в мъгла, пък каквото ни даде Бог. Потребно е само силно да се държим един за друг.

Настанало затишие между хората. Онази мъчна тишина сякаш се погребват мъртвите. На лицата на редниците не можело да се прочете нищо: нито страх, нито ужас, нито бунт. Те нямо мълчали и само гледали в своя капитан, чийто очи блестели като мълнии под гъстите вежди на които светели капчици дъжд и сила. А той продължил:

- Войници, ако има някой между вас, който толкова се е уплашил и не смее да тръгне, тогава нека веднага стъпи напред и каже: "Аз не смея!", ще го пощадя и оставя в четвърти взвод, а на негово място ще взема друг, по-храбър войник.

От мрака се чува гласът на един редник:

- Господин капитане, вие ще дойдете ли с нас?

- Разбира се. Сякаш бих могъл да напусна четата?

- Тогава ще тръгнем всички! - отговорили подгизналите войници, а на техните лица сякаш заблестял нов жар и сила.

- Значи всички идвате с мен?

- Искаме всички!

Подготовките не траели дълго. Свикнали на такива изненади, войниците взели пушките, напълнили патрондашите с муниции и всеки взел три бомби. Мокрите палаткови клапи прехвърляли през раниците. Това е било всичко. Сякаш им е нужно нещо друго, и сякаш са свикнали на по-добро? Така се ходи вече година. И сега ще се тръгне в мъгла, в планина на която се разстила затъмнението на хладното октомврийско небе, в сняг и дъжд, в смърт... Като чета на бездомници, чета на изгнаници.

Огньовете лесно се гасели и цвърчали мокрите клони. Може би това са били последните огньове, които ще останат след тях.

- Свали шапката! - кратко командвал капитан Цвийович и първи свалил шапката от главата.

Войниците направили същото. Неговите големи черни очи, които преди малко светели като огнени мълнии, се изпълнили с някаква чудна, благородна благост. В мрачното небе той отправя своя умолителен поглед и вместо да държи последна реч пред войниците, се обръща към Бог:

- Велики Баща на всички хора, моля Ти се спаси и съхрани моите войници. Помогни им в тази мрачна нощ и в неволята. Техните семейства и техните ниви чакат да се върнат живи. Бъди милостив към нас както винаги си бил, защото ние не сме влезли във войната да взимаме и плячкосваме чуждото, а да браним своите села и своите къщи, които ни оставиха дедите ни. Покажи ни пътя на правдата и победата, пътят на славата и честта. Благословено име Твое, Господи, навеки веков! Амин!

Войниците са се прекръстили и в чудна набожност шепнели името Господне. А тогава, кратка команда отново отекнала през нощта:

- Покрий се! Напред!

Капитан Цвийович на едно възвишение, точно над потока в който българите са потърсили спасение от хлада, през тази нощ наредил на войниците всеки да си изкопае една дупка, колкото да стои в нея. Дупките били на всеки седем, осем метра. Когато примамил неприятеля в своето положение, дочакал го със силен огън, а четвърт от войниците си хитро пратил да заобиколят в напуснатия поток, за да изненада в гръб нашествениците, които вече тръгнали нагоре. Българският батальон бил унищожен. Над 200 са пленени, над 150 мъртви. Останалите избягали. Капитан Цвийович наредил мъртвите да се погребат. Над гроба на българския командир, в чийто неща намерили дневник, а в него записки как войниците негодували, че отиват на война срещу сърбите, сложили кръст от клони.

А тогава, за него, за всички изгинали българи... сръбските войници изстреляли - почетен залп. Само за да нас, сто години по-късно, подсетят че няма да остане нищо от нас, освен нашите дела и нашата чест.

Автор: Дарко Николич

Любимият певец на Ноле - Непоправим бохем и крал на кръчмите

Тома - любов отнета от любовта. Тома на дъното на живота и върха на света. Самотният Дон Кихот очарован от луната на пътищата на безкрая с билет в една посока. Влюбен в живота, отнесен в звездите, опиянен от песните. Човек, артист, мъж, бохем, кавалер, герой, скитник, любовник, комарджия и непоправимо дете. Но преди всичко Тома. Винаги достоен и свой. Всичко в живота е временно, но не и той.

Останаха песни по-големи от сълзи и по-силни от дъжд. Останаха приятели и колеги, които събра Деян Чирич и техните спомени за специалния човек и артист събрани в книгата "Тома Здравкович - 68 неразказани истории". Книгата, която е напечатана от "Новости" е ризница от спомени за "непоправимия бохем, кралят на кръчмите и поет с изключителен талант".

С искрени емоции за Тома говориха Миша Янкетич, Цуне Гойкович, Оливера Катарина, Бора Тодорович, Тозовац, Зоран Калезич, Кемал Монтено, Арсен Дедич, Лепа Лукич, Горан Брегович, Драган Джаич, Есма Реджепова, Новица Здравкович, Мухарем Сербезовски, Шабан Шаулич... Но легендата за легендата вероятно никога няма да бъде разказана до края.

- Тома беше мой идол. За мен беше дивен във всеки смисъл. Беше най-красивия на света, най-умния, най-добрия, въпреки че към мен беше строг, най-вероятно заради разликата в годините - съживява спомените за по-големия си брат Новица Здравкович. - Гледаше ме като някакво дете. Водеше ме със себе си когато имаше възможност. Все пак, всичко което не искаше да науча от него, аз научих - да пия, да излизам, да седя в кръчмите...

Тома Здравкович цялото си богатство е похарчил в кръчми и комарджийници, за да остави за себе си само един едностаен апартамент на Петльово бърдо. Неговата история започва през 1938 година в село Печеньевац край Лесковац. Баща му Душан е бил месар, майка му Косара, домакиня, родила пет деца - най-стария син Александър, след това Иван, Тома, дъщеря Миряна и най-малкия Новица.

Израствайки в бедност, Тома бързо разбрал, че животът на село не го привлича, така че си взел багаж и отишъл в града. С диплома за основно образование и курс за тракторист, трябвало да работи най-тежка физическа работа. Работел в лесковачката болницта, а в почивките сядал на стълбите и пеел с цял глас. Накрая го забелязали. Но било друго време. Не е било лесно да се стане певец. Трябвало да напише песен и да я изпее. Тома знаел и едното и другото. Първото си появяване пред публика прави в хотел "Дубочица" в Лесковац.

- Живееше за музиката - сеща се Новица. - Беше човек, който не се интересуваше от богатство, от луксове, къщи, апартаменти... Парите не го интересуваха. Единствено обичаше да има автомобил, да може отнякъде да стигне докъдето трябва. Парите му служеха само да ги похарчи. И винаги ги харчеше в някоя кръчма. Така живееше и до края.

В началото на кариерата, Тома имал необичаен репертоар за онова време. Докато едни пеели забавна, други народна музика, той пеел италиански канцони, андалусийски и аржентински песни, на Синатра, Нат Кинг Коул, Фатс Домино...

- Имаше разностранен репертоар, който му позволяваше да пее в най-добрите хотели - разказва брат му. - Музиката, която изпълняваше беше ценена и затова беше много добре платен. Градеше себе си и своя стил през такъв репертоар. А когато започна да прави свои песни, беше му лесно да вкара тази нова хармония, музикален израз напълно различен от останалите.

Известният певец Славко Перович се сеща, че той и Обрад Йовович, тогавашния продуцент на "Юготон", за пръв път отишли да чуят талантливия певец, който пеел в "Градска кафана".

- Отиваме ние там и аз виждам Тома как на сцената пее италианската песен "Катари". Помислих дали съм в Неапол или Белград - сеща се Перович. - Тома пееше по свой начин, някак романтично. Тогава разбрах, че това момче трябва да направи кариера.

Петрович си спомня, че по-късно тази вечер Тома дошъл на тяхната маса.

- Запознахме се. Казах му, че ме е одушевил и ще го почерпя питие ако може да изпее "Върни се в Соренто". "Тази ми е любима", каза той и излезе на сцената.

Здравкович, по думите на Перович, и тази песен изпял феноменално. Одушевен, казал на Тома, че един ден ще бъде голям, много познат певец.

- Драго ми е, че бях прав - искрен е Перович.

Тома Здравкович, като кръчмарски певец, трябвало да пее всичко което е било популярно по това време. По хотели, кръчми и терасите на Югославия, градил статус на звезда на народната музика. Но чак през шейсетте получава по-голямо внимание като автор на песента "Майко, майко", която написал за Мехо Пузич, и "За какво ми е живота", която е изпята от Силвана Арменулич.

Парите, които изкарвал харчел немилостиво. Оставайки без динар и уверен, че ще умре бързо заради здравословни проблеми, побягва първо в Америка, а през 1974 г се запътва към Канада. Разочарован от живота между емигрантите, пише песента "Докоснах дъното на живота". Бързо се връща в Югославия и започва да прави своите най-големи хитове. Текстовете за своите песни най-често пише сам. В кръчмите. Почти винаги са били автобиографични. В тях говори за несподелени любови и страдания. Дълго не е разбирал, че е популярен. Чак през 1982 г в Дома на синдиката в Белград, след 26 години, прави първи солов концерт, на който разбира че е звезда:

- Мислех, че са ме забравили, кой би си спомнял Тома Здравкович с добро след толкова мои гафове... Нашият народ обича да жали. Съжалиха ме и затова, струва ми се, отново ме приемат. Дали заради това, че знаят, че съм болен, дали защото обиколих по Америка и Канада и се завърнах вкъщи, а може и някога много да са ме обичали, и това е останало в тях. На мен, мисля, че всичко през което съм преминал и издържал трябваше и точно така да ми се случи. Останах аз някъде, в своя последен ген, все пак малко селянче което парите и славата удариха по главата.

Неговата популярност растяла. Появява се във филма "Балкан експрес" и сериала "Докторка на село". Албумът "Дали е възможно" доживява златно издание. Но успехите го връщат към пороците. Наясно с пагубността на комара, но и зависимостта от него, Тома тогава признава:

- Хората играят комар и през войните, и в политиката, в инвестициите, а моята мечта е да залагам със 100 000 долара! Една нощ в Баден-Баден получих 80 000 марки, а на следващата нощ изгубих всичко, и останах отново с празни джобове.

За последен път излиза пред публика през 1991 година в Подгорица, двадесет дни преди да умре. С публиката се прощава с думите:

- Вашият Тома Здравкович изнесе своя последен концерт.

Но се завърна чрез песните си.

Издателската къща "Дискос" предложила на Тома Здравкович през 1963 година да запише първа плоча. Интересна е неговата история за това как изглеждало всичко когато за пръв път видял своя албум на изложение в Палата Албания.

- Мислех, че веднага ще стана популярен като излезе плочата. Не беше така - казва - Видях своята плоча в магазин и влязох да видя дали ще я купи някой. Вътре бяха две девойки, които я търсеха. Продавачката първо каза, че я нямат, а на мен ми стана неприятно, показах й с ръка на коя полица се намира. Веднага я сложи на грамофона, а девойките коментираха: "Фино пее, но е много гаден". Беше ме срам и побягнах навън. Уплаших се, че може да ме познаят, защото на корицата беше моята снимка. 

Автор: Драгана Матович

Джокович надмина Надал в похода към 13 титла от Големия шлем

Новак Джокович продължи доминацията си в света на тениса с победа над Гаел Монфис в полуфинала на Откритото първенство на САЩ, с 6:3, 6:2, 3:6, 6:3. Така задмина Рафаел Надал по брой участия във финали на турнири от Големия шлем, но това не е краят.

Новак ще играе чак 19-ти финал в последните 25 турнира от Големия шлем, което е още едно доказателство за невероятната доминация в света на тениса.

За Джокович предстои 21-о участие на финал в най-важните турнири, Надал има зад себе си 20, Иван Лендъл 19, Пит Сампрас 18, а на върха е Роджър Федерер с 27 финала.

Роджър в момента е ненадминат по брой титли от Големия шлем (17), следван от Пит Сампрас и Рафаел Надал с по 14, а Новак е на поход за своя №13.

На Откритото първенство на Австралия има максимален резултат във финали с 6:0, на Ролан Гарос 1:3, Уимбълдън е 3:1, а в Ню Йорк досегашният му баланс е 2:4.

Game, set and match, Djokovic. The Serb is into his 21st career Grand Slam final, passing Nadal for 2nd all-time. pic.twitter.com/9zmIVcPNeR

— TennisNow (@Tennis_Now) September 9, 2016

Грък напомпа Юго до 650 коня!

 
Казват - "Който кара Юго, няма да е за дълго". Тези момчета доказаха, че този югославски лаф "не пие вода".

Гъркът Василис участва в състезания по ускорения, т.нар. драг, или надпревари 1 на 1. И докато неговата конкуренция за надпреварите подготвя люти машини от Япония, Германия, Франция... той е решил да победи с Юго!

В своя червен любимец е сложил мотор от модел Фиат Браво, който е с фабричен обем от 1,6 литра, но сега, благодарение на "precision turbo PT6265" има 650 конски сили, вярвате или не!

Задвижването е на четирите колела, а окачването е от Ланчия Делта HF Интеграле.

Малкият червен звяр на четири колела - "Юго AWD 600+ HP", сега може да се движи с почти 230 км/ч.

Роджър за Новак: Просто - толкова е добър

 
Роджър Федерер, носител на рекордните 17 титли от Големия шлем, казва че Новак Джокович е много труден за побеждаване на Откритото първенство на САЩ, защото е "толкова добър".

Един от най-добрите играчи в историята и най-добрият тенисист и спортист в света изиграха през миналата година още един епичен дуел - когато Новак след голяма борба в четири сета (6:4, 5:7, 6:4, 6:4) победи.

"Хубаво е да се види, че надпреварата отново е интересна, Анди успя да намали разликата до Новак. Също така, преди всичко, да видим Новак как печели Ролан Гарос беше огромно нещо - за тениса, за него... Да спечели всичките четири Шлема, да попълни Големия шлем в кариерата си. При това, спечели и всичките четири най-големи турнира подред, годината беше феноменална за него. Ще бъде невероятно трудно да го победят на Откритото първенство на САЩ, просто - толкова е добър. Когато излезе на Артър Аш, или който и да е терен с такава големина, където се играе в пет сета, невероятно трудно е да го победите", каза Федерер.

Джокович играе от 22 часа в полуфинал на Откритото първенство на САЩ срещу Гаел Монфис, докато от другата страна, отпадането на Анди Мъри в 1/4-финалите остави на Новак голям простор за пети път в своята кариера да завърши годината на първо място (2011, 2012, 2014, 2015).

Ако сърбинът завърши годината на първо място ще се изравни с швейцареца по този параметър, докато испанецът Рафаел Надал е правил това в два случая по-малко.

"Що се отнася до мен, доста е чудно усещането - седя в Швейцария, в планината, а Откритото първенство на САЩ трае. Такова усещане не ми е много познато, тъй като всяка година - още от 1998, когато участвах като младеж - бях част от последния Голям шлем за сезона. Просто, усещам как нещо липсва, докато същевременно ми е и тежко. Разбира се, че бих искал да играя на Аш, да чуя публиката или само да бъда в града", изтъква Роджър. "Да си там с всички играчи, чудесни играчи... Все пак, от друга страна, усещам се добре, ок съм, здрав съм. Забавлявам се със семейството, но много често се хващам как проверявам какво се случва и гледам резултатите. Още повече, изненадвам себе си колко пъти на ден проверявам резултатите. Вълнувам се, интересувам се какво се случва и какво ще се случи".

Новак в Ню Йорк играе за своята 13-а титла от Големия шлем в кариерата, шеста от последните седем.

7 неща с които е запомнена Югославия

 
Социалистическа Югославия беше единствена по много неща, затова и днес живее в сърцата на много хора, които я помнят...

1 Невероятните успехи

Националните отбори в последните две десетилетия на СФРЮ я поставиха на едно ниво със СССР и САЩ. Невероятните успехи на баскетболистите белязаха последните две десетилетия на съществуването на СФР Югославия. В десетилетието преди Световното първенство през 1970 г СФРЮ проби световния връх, шест пъти спечели сребро (веднъж на Олимпийски игри, два пъти на Световно и три пъти на Европейско първенство) и един бронз на ЕП, но на шестото Световно първенство проведено от 10 до 24 май 1970 година в Любляна беше направена последната стъпка, която постави югославяните на едно ниво със СССР и САЩ. Този шампионат е проведен в цяла Югославия (Сараево, Сплит, Карловац, Скопие, Любляна).

Първо злато

Радивой Корач, най-добрият стрелец на поколението, година по-рано загина в автомобилна катастрофа, а югославската селекция се съставлява от: Рато Твърдич, Любодраг Симонович, Винко Йеловац, Трайко Райкович, Альоша Жорга, Драган Капичич, Иво Данеу (капитан), Крешимир Чошич, Дамир Шолман, Никола Плечаш, Драгутин Чермак, Петър Сканси. Селекционер на националния отбор е Ранко Жеравица, а негов помощник Лазар Лечич. Няколко дни след финала Трайко Райкович изненадващо починал.

Американците са победени (70:63) със стрелба зад линията (не съществували "тройки"), защото това бил единственият начин да се надвие тяхната защита.

Тази победа осигурила златните медали, така че последният мач от турнира срещу руснаците не е имал значение. Загубен е със 72:87. След това първенство ФИБА въвежда нокаут системата на турнири.

Въпреки че тогава половината население не е имало телевизор - радио предаването на финала е главно събитие, а след това злато в СФР Югославия баскетболът преживява бум, нещо подобно на тениса днес! Обръчите са закачвани по стените, стъбла, плотове, а понякога изниквали и истински кошове..

Триумфи

На Европейското първенство в Лиеж през 1977 година Кичанович и Славнич играят волейбол на терена, а всички противници са побеждавани с по двадесет точки разлика.

На Световното първенство в Манила през 1978 г отново е спечелено първото място. Във финала са победени руснаците, а преди края на мача Славнич подхвърля на техния селекционер, иначе полковник от Червената армия, легендарния Гомелски: "Полковниче, ще завършите в Сибир!".

Гомелски викал след него: "Юноша, бандит!".

Националният отбор на Югославия до разпадането през лятото на 1991 година печели три световни титли, веднъж златни олимпийски медали и пет пъти е първенец на Европа. Последните медали на съюзната република печели в дните на разпадането си, на Европейското първенство в Рим.

2 Рекламите

В печата и по телевизията разни местни производители се представяха със слогани: "Пий малко, пий добре", "До последната капка" и "По-лесно се диша".

В съобразяване с политиката "ни риба ни месо", съответно "социализъм, но не руски", в печата и по телевизията - и във филмовите журнали, новини, които се излъчваха преди филмите - имаше реклами. И то какви!

Лош дизайн

През 1977 година Икономическа политика, ниско тиражно, но много значимо икономическо списание, пускаше на цяла страница реклама за "реактивен самолет - ястреб", произведен във фабриката "Соко" в Мостар. Както и голямата част от подобни реклами през това време, и тази беше с отчайващ дизайн - от километър се виждаше, че я е правил някой общ работник, или роднина на директора... Днес рекламите са на световно ниво - но вече няма самолети!

Списъкът с компании, които са се рекламирали може да се чете и като списък на югославското пропадане: "Железария Никшич", РТБ "Бор", пулския "Уляник", светозаревачкия "Кабели", сараевския "Енергоинвест", фабрика за акумулатори "Трепча"...

Нищо от тях днес не е останало, освен рекламите отпечатани преди няколко десетилетия на лоша хартия.

ФАП казваше на купувачите, че неговите камиони минават 750 000 километра без основен ремонт, "Цимос" от Копра рекламираше Ситроен "акула", "жаба" и "8", докато "Застава" снимаше "Юго" на тропически острови и на Килиманджаро. А на рекламите на ловната карабина на "Застава" главно имаше - сърни!

Голяма популярност през осемдесетте постигна слоганът "По-лесно се диша!" от реклама за бонбони "бронхи", а тъй като нямаше регулаторни агенции, съвети за медии и забрани за реклами, и се дишаше и издишаше! Алкохолът и цигарите свободно се рекламираха.

Слоганът на "Бадела" беше: "Пий малко, пий добре!", ракия "Такова" минаваше с "До последна капка!", а конякът "Рубин" беше, просто, "Шампион!".

"Марлборо" се рекламираше със слоган "Оригинал от Сараево", а за пушачите "Сапония" от Осиек произвеждаше и специална паста за зъби "каукор деникотин".

Известни личности

Известни личности в рекламите повече бяха изключение отколкото правило. Драган Холцер от сплитския Хайдук рекламираше нишките транзистори, героите от сериала "Нашето малко място" кафе "франк", а Роберт Просинечки - чорапи "ударник".

"Истински обувки може да не намерите, но чорапи да", казва хипнотизиращ глас докато младият футболист първо влиза в автобус, а после изпива кафе на бара - без обувки!

"Галеника" пусна на пазара афтършейв "виктор", позиционирайки се между "бриона" и "питралона" от една страна, и "пино силвестреа" и "ярдия" от друга страна. Малко по-късно, рекламиран като "първи югославски мирис", на пазара в Сърбия се появи "вожд", но доживя фиаско. Предсказание? 

3 Телевизори

ТВ приемници първо се правеха в Белград, а после в Ниш, Загреб, Краня и Баня Лука. Хит бяха стъкла в цветовете на дъгата, които създаваха илюзия за цветна картина.

Първият сръбски телевизор, наречен "Тесла 59 ТВ", имаше екран с диагонал 43 см и беше тежък цели 20 кг. Имаше 12 канала, а картина имаше само на един. Включваше се в тока през уред наречен стабилизатор. Направен е във фабрика "Никола Тесла" в Белград, а тогава с политическо решение производството е преместено в Ниш. Най-продаваният апарат на "Електронска индустрия" от този град беше "амбасадор", а ТВ приемници са правени и в Загреб (РИЗ), Краня ("Искра") и Баня Лука ("Чаявец").

Втора програма

В последните дни на 1971 година започна излъчването на Втора програма РТБ. Беше предназначена за цветна картина, а ТВ Ревю на 24 декември 1971 г излъчи упътване как да се ползва: "Собствениците на скъпи телевизори с цветове просто ще включат своя апарат, ще намерят канала и с фина настройка ще настроят цветовете. Собствениците на черно-бели телевизори с връзка за Втора програма ще включат копчето с надписа UHF и със завъртане на копчето за фина настройка ще намерят картината и звука на Втора програма. Онези които са купили телевизор преди 1967 година Втора програма ще могат да включат с купуването на т.нар. конвертор (вложението е около 350 динара)...".

По това време хит на пазара представляват стъкла в цветовете на дъгата, които се монтират пред екрана на черно-белите телевизори и създават илюзия за цветна картина.

За днешните футуристични LCD приемници, някогашните телевизори бяха богати откъм дизайн: тъмнозелен екран беше разположен в кутия, а някои модели имаха ролетни врати над копчетата за избиране на каналите и за включване, които се заключваха!

Антени

От апаратите, през прозореца до покрива вървеше жица за антената, а собствениците в зони с по-добър сигнал използваха собствени антени. Имаше ги в различни форми, а най-впечатляващи бяха онези в комбинация с настолна лампа.

От осем до десет преди обяд се излъчваше образователна програма, следваше пауза до продължението след обяд.

Програмната схема беше непроменяема: понеделник в осем домашна драма, сряда спорт, чуждестранна серия в петък в осем, събота по същото време анимационен филм, неделя домашна серия. Мия и Чкалия, после "Капелни огньове", "В регистратурата", "Къде отиват дивите свине", "Нашето малко място", "Любовта по селски начин", "Граждани от село Луга"... Преди новините в осем и половина всяка вечер анимационен филм, после "Лека нощ, деца"... Програмата на РТВ Белград завършваше с песни за Белград, а после на екрана можеше да се гледа само сняг.

4 Мензи и бърза храна

Работещите получаваха бонове за топла храна, хранеха се в ресторанти за обществено хранене или на павилиони с хот-дог.

В СФРЮ се смяташе за естествено на работещите да им бъде платена топла храна. Ядеше се или в ресторанти за обществено хранене, съответно мензи, или в някой от многото експрес ресторанти в града, за бонове, някакъв вид пари за вътрешна употреба.

Най-известните столични експрес ресторанти бяха "Загреб", в началото на "Княз Михайло", и "Атина" на Теразия. За клас под тях по клиенти и интериор беше "Луксор" на върха на Балканска улица, срещу кино "20 октомври".

От входа, където се вземаше винаги мазна пластмасова тава в неопределен цвят, клиентът го водеше никелирана релса към витрина с храна, зад която работеха сервитьорки, с прически вързани с бяла марля.

Първото беше супа в пластмасова чиния, а "основното": печени картофи, пържени картофи, картофено пюре; после месо: пилешко печено, готвено говеждо месо, говежди език, говеждо сърце; салата: зеле, винаги воднисто, цвекло, чушка извадена от консерва; хляб нарязан на филии и накрая сладкиши.

По-скромно, но по-евтино и по-бързо, гладът можеше да се утоли и на павилиони с хот-дог.

Продавачките в светлосини мантии и сандали на краката, вадеха кренвирш от вряла вода в тенджера от неръждаема стомана, слагаха го в разсечена питка и гарнираха с горчица с пластмасова лъжица. Който обичаше, на същото място можеше да си купи и айран, опакован в триъгълна кутия.

Идването на хамбургера

Тайната на техния неповторим вкус беше в това, че от сутрин до вечер, и хот-дога и колбасите, се готвеха в същата вода, която само се доливаше като заври, но не се сменяше. Изливаше се вечер, за да се налее свежа на следващата сутрин. Заради това хот-дог купен рано сутрин не се различаваше много от онзи приготвен вкъщи, купените по обяд вече бяха по-добри, а тези вечер - най-добрите.

Хот-догът, междувременно, изпревари хамбургера. Отварянето на първия ресторант "МакДоналдс" в Белград, единствен и в Централна и Югоизточна Европа, представляваше първокласно обществено и културно събитие.

На този 24 март 1988 година, и месеците по-късно, в онази част на Славия към Делиградска улица не можеше да се мине от белградски джет сети, а колумнистите обявиха "краят на плескавиците".

Плескавиците, междувременно, преживяха. Във времето на промените всеки мошеник, който имаше достатъчно пари да подкупи общински функционер избран на демократични избори - или сам беше функционер - отваряше кебапчийница.

Белградчаните влязоха в капитализма със затворени очи - заради дима от скарите!

5 Магазини

На белградския Цветен площад през 1958 година е отворен първия супермаркет на Балканите, а скоро след това всеки град получи поне по един универсален магазин.

На първия фестивал на забавната музика в СФРЮ в Опатия спечелила песента: "Тате, купи ми кола, колело и ромобил, купи ми мечка и заек, количка, юговинил". Веднага след това всеки град получи универсален магазин!

От игли до ски

Някъде това беше ГРАНАП (Градско снабдително предприятие), някъде НАМА (Народен магазин), а в Сърбия - Универсален магазин "Београд"... Всичките бяха амбициозни архитектурни дела, всички се намираха в центровете на градовете, на площада със статуята на падналите борци... И всички днес са пропаднали и превърнати в китайски магазини.

В тях можеше да се купи всичко което е необходимо на обикновения човек. В приземието се продаваха (копчета, конци за шиене, ципове) заедно с прежди и чорапи, козметика точно до входа, малко по-далече пуловери и бански; на първия етаж - якета, манта, обувки, кърпи, а някъде килими и дивани; на втория - бяла техника, мебели за баня, музикален ъгъл в който се продава домашни плочи и касети, колела, палатки и ски "елан".

От торбите на Универсален магазин "Београд" оставаше индигово синя боя, така че купувачът от Теразия, да кажем, докато стигне до Славия, беше син като някакъв смърф. Все едно, торбите не се хвърляха, изпираха се и в тях се носеха обувките за физическо в училище или документи за работа. А онези "фирмените", обикновено от фрий шоповете с реклама на уиски или "марлборо", се носеха само на специални случаи.

Опаковането на стоката

Купената стока обикновено се омотаваше в хартия и се връзваше с канап.

Сега въобще ги няма, а бяха много популярни - мрежи! От дебели конци или тънки канапи, оплетени като гъста рибарска мрежа, с дръжки, "мрежата" служеше за носене на багаж от работата или пазара. Предимството й беше, че празна заемаше малко място, а недостатъкът - виждаше се какво носите.

На белградския Цветен площад през 1958 г е отворен първият супермаркет на Балканите. В останалите магазини още някоя година доминират големите тезгяхи и рафтове със стока по дължина на цялата стена. Във вътрешността до края на седемдесетте в такива магазини стояха буркани с бонбони, които продавачът пакетираше във фишеци от вестници. А край буркана две големи метални бурета, със зехтин и "газ", петрол за светилник. С метални помпи се наточваха на клиентите в шишета.

Същинска противоположност на тях представляваше "Фонтана", магазин за луксозни неща на белградската улица "Княз Михайло". Тук били изложени кристални чаши, скъпи алкохолни питиета, картини на Момо Капор и Оля Иванички... и лули, тютюн за лули и цигари. "Фонтана" беше единственото място на Балканите в радиус триста километра където можеше да се купят популярните "томпуси"!

6 Еротични списания

Първото списание което публикува голотии е било Чик, но от началото до закриването му в регистрите се водеше като "енигматично списание".

За социализма говорят всичко, но рядко се споменава един негов сериозен недостатък. През онова време, за разлика от днешното, не е било лесно да се види гола жена! Нещата се променят коренно през 1968 година, с появата на списанието Чик.

Заобикаляне на закона

За да заобиколи строгите законови предписания, редакцията първо направила списание за енигматичност, кръстословици, ребуси и му дала името Чик погоди. С времето кръстословицата на първата страница става все по-малка, а полуголата девойка до нея все по-голяма... и все по-гола, докато една жена не била напълно гола, без кръстословица, и без онова "погоди" в заглавието.

Това "енигматично списание", както се води до закриването си в регистрите, е редактирано от Любиша Козомара, Гордан Михич, Матия Бечкович... Този последният, знаем, днес е академик, а Козомара и Михич, заедно или отделно, са написали и подписали сценарии за редица ТВ сериали и филми: "Като бъда мъртъв и бял", "Пробуждането на плъховете", "Врани", "Леваци", "Сиротни малки хамстери", "Черна котка, бял котарак", "Военна академия"...

Чик излизал два пъти месечно на лоша хартия, но в него можело да се прочете всичко: клюки и интервю с естрадата, еротични фейлетони под формата на квази исторически роман от Изтока, Кама сутра в големи продължения... но в един период най-популярни били "писма на читатели". В тях са излагани еротичните опити или са поставяни въпроси на които редакторите обширно отговаряли.

Обяви на проститутки

Много пространство заемали и обяви, в които първо срамежливо, а след това отворено, се рекламирала и проституция: "Масажистка във вашия дом 85/65/98" или "Масажист за възрастни дами, зелени очи".

Всяка година списание Чик е организирало избор на най-красива ученичка, така наречената мис Бамби, така че две страници били заделени за фотографии на млади гимназистки в бански. Днес, във времето на спечелената свобода, такава акция би се намерила под удара на закона.

А като става въпрос за съдържанието, разбира се че имало и голи жени, но нито една фотография не е била по-безобразна от онези, които днес публикуват всички ежедневници. Чик бързо се сдобил с имитатори: Ева и Адам, Двама... напълно "безобразни", но не и по-интересни.

Едно друго списание, загребското Старт, в публикуването на голи фотографии отишло и стъпка напред, в имитирането на Плейбой пуска и срамното окосмяване - в крак с тогавашната мода - било нормално нещо.

През осемдесетте години Дъга, покрай политически текстове и интервюта, няколко години има рубрика "Моята жена, моят шампион". Мъжете пращали аматьорски еротични фотографии на своите съпруги. Критиките на пуристите били гневни, като онези, които днес са насочени срещу реалити предаванията.

7 Музикални фестивали

Соло концерти нямало непрекъснато, а много често певците се изявявали пред публика в Опатия, Загреб, Белград.

Първите улични демонстрации в социалистическа Югославия са проведени през март 1961 в белградския Теразия - заради певеца на забавна музика Джордже Марянович! На фестивала Белградска пролет журито не му дало първо място, а неговите обожатели, "джокисти", блокирали движението на главната улица в столицата. Протестът продължил два часа, докато не дошла милицията, за да смири разбеснялата се маса. Джордже се качил на покрив на автомобил и оттам пял на своите любители.

Силна конкуренция

А когато имал серия концерти в Дома на синдиката, Йованка Броз, жена на тогавашния неприкосновен Маршал, му пратила писмо: "Моля ви, Джордже, извинете, но нямам възможност да дойда на вашия концерт!".

Много по-чести от соло концертите били музикалните фестивали: Опатийски, Загребски, Белградска пролет, сараевския Вашия шлагер на сезона и Сплитския. Нямаше звезди - от всички републики - които да пропуснат да се появят на някой от тях, така че конкуренцията била жестока.

Опатийският имал официално име Дни на югославската забавна музика и някакво време на него е избиран югославският представител на Евровизия. Имитирал е фестивала за италиански канцони Сан Ремо, провеждан е в предвоенната разкошна Кристална зала на хотел "Кварнер". В Опатия са пели Вице Вуков, Нина Спирова, Зафир Хаджиманов, Сенка Велетанлич, Джордже Марянович, Лола Новакович, Душан Якшич, Аница Зубович, Марияна Держай, Габи Новак, Ана Щефок, Тереза Кесовия, Мая Оджаклийевска, Драган Стойнич, Кемал Монтено, Ладо Лесковар, Елда Вилер, Майда Сепе, Здравко Чолич, група Корни, Индекси, Леб и сол, Нови фосили, Пепел ин кри и много други.

Песен на лятото

А под заглавието Песен на лятото, керванът певци обикалял, с един и същ репертоар, югославските градове. Победителят във фестивала е избиран с гласовете на публиката, която гласувала с купони от вестниците залепени на тях.

Певците, които оставали без награди и тогава твърдели, че гласуването е нагласено, макар че с ръка на сърцето, журито също не винаги е било на висотата на задачата: през 1976 г "Галеб" ("Гълъб" - б.р.) на Оливер Драгойевич в Сплит е била чак осма!

Телевизионните излъчвания на фестивала - на единствения съществуващ канал JRT - изпразваха улиците през тези съботни вечери.

Уважавано е братството и единството, Мики Йевремович, когато участвал на фестивала "Сплит", пеел на йекавица! (специфичния хърватски изговор - б.р.). Главните градове на всички югославски републики имали "свои" забавно-музикални фестивали, а наградите се раздавали на представители на всички народи и народности.