Румънец бачка шофьор 40 г без книжка

Каква е вероятността четири десетилетия да се занимавате професионално с шофиране и да не ви спре пътна полиция? Много малка. Това се случило на един румънец, но късметът го напуснал.

В много държави законодателят предвижда наказание на шофьорите с отнемане на книжката за определено време. Такава санкция обаче не пречи на несъвестни шофьори да продължат да карат без книжка, надявайки се, че полицията няма да ги спре.

Така мислил и Георге Унгуреану от Румъния, когато през далечната 1976 г му е отнета книжката заради шофиране в нетрезвено състояние.

След края на санкцията дори не си направил труда да си вземе книжката, а междувременно нейният срок изтекъл. Георге продължил да управлява различни превозни средства - от автомобили до камиони.

Годините минавали, а румънецът дори отишъл да работи като шофьор във Франция, като обяснил, че книжката му е открадната.

Късметът го напуснал когато се завърнал в родината си, след като 39 години карал без документ.

Един ден полицията го спряла за шофиране с превишена скорост в близост до мястото където живее, а след като разбрали, че няма книжка бил предаден на съдия.

Румънецът може да бъде осъден на до 3 години затвор.

Джокович: За Томока с любов...

Без значение от изхода на днешния финал, Новак Джокович вече направи триумф - човешки. Негов екип от националния отбор по тенис на Сърбия пристигна в Япония като подарък за неговата обожателка, деветнадесетгодишната Томока Сумитани, която загубила родителите и роднини при цунамито от март 2011 г и сега, след тежка болест, е на смъртно легло.

"При нас пристигна екип на Новак със знамето на Сърбия и много топло, старателно написано послание за Томока!", с радост съобщи нейният вуйчо Шигеки Сумитани и показва надписаната червена тениска, която Новак носи при участието на Сърбия за Купа Дейвис.

"Когато й показах екипа, тя толкова се въодушеви, че включи алармата, която реагира на рязко покачване на пулса, чак дотичаха медицинските сестри", допълва той с грижа и учудване, но и със задоволство в гласа.

В малко кафене в центъра на Токио, изморен от труда около своята тежко болна осиновена племенничка и безсънните нощи, защото мачовете на Новак от Уимбълдън по японско време се падат няколко часа преди изгрева, Шигеки Сумитани, с големи капки пот по челото, с напрегнат израз и изчервен, полека пие хладен чай.

"Томока е забележимо по-оживена и в по-добро настроение отпреди. Сега яде повече", казва той, кимайки утвърдително на нашия въпрос дали Томока е поне малко по-добре, докато устните му от блага, задоволителна усмивка се връщат в твърда, права линия, а в очите се натрупват сълзи с кристален блясък.

Тиха радост и дълбока тъга са смесени в тази усмивка, защото Томока страда от панцитопения, неизлечима болест на кръвта, и в момента тежи 23 кг, очаквайки неминуемия край. Тя, като последна голяма мечта в живота, в болницата изразила желание да вземе в ръце някои от спортните реквизити, които е използвал Новак сякаш, за да извлече от тях сила, която й е необходима за собствената й борба. Играта на Новак започва да следи още когато той не е на самия връх, няколко години преди цунамито да унищожи родния й град Кесеннуму.

Денят в който морето превзе континента

Този рибарски град с население 65 000 човека е запомнен по кадрите на тежки, черни вълни, които проникват в пристанището, отнасят десетина автомобила и лодки и го носят дълбоко към сушата, рушейки складове, цехове и къщи, причинявайки пожари и сляпо гълтат живота на хората.

Голямото цунами от 11 март 2011 година покри цяло население с дебел, смъртоносен плащ, сякаш иска да присвои земя и всичко на нея. Нещо от нещата, които морето погълна, по-късно върна на бреговете. Не и телата на родителите на Томока. Те никога не са намерени.

"Томока казва, че би искала да покаже на родителите си екипа на Новак. Много е развълнувана, всичко й идва на ум", завършва вуйчото Шигеки.

Нова цел, нов ден

Още, хуманният жест, който направи Новак изпълни нейната мечта на смъртната постеля, но и даде голям стимул да намери нова цел за която си струва да живее и така да продължи тежката, продължителна битка за всеки нов изгрев. Сега тя преди всичко иска да качи 12 кг и така да е в състояние да приема посещения и лично да благодари на хората от сръбското посолство и медии в Токио, които й помогнаха да се сдобие със скъпоценния екип.

Екипът на сръбския национален отбор, който Новак изпрати на Томока Сумитани.

Съобщението, пред автографа, гласи: "Томока, с любов и уважение. Надявам се да се усмихваш всеки път, когато погледнеш тази тениска."

"Добре е, че вярваше в сбъдването на тази мечта и че поживя да го дочака", казва вуйчото Шигеки и допълва, че иска от лекарите да й разрешат да гледа на живо финала, с оглед на това, че досега, заради късните часове на мачовете и опасността от стреса, който причиняват честите обрати и неизвестности в мачовете, участията на Новак на Уимбълдън е могла да гледа само на репортажи.

Томока успя да дочака деня на големия финал на зелените терени на далечния Уимбълдън.

Благодарение на подаръка на Новак тя сега има нова, животворна мечта: "Каза че въпреки всичко ще даде всичко от себе си да се оправи и един ден ще облече този екип и в него ще изиграе няколко топки с Новак."

Тиха радост

През тези дни Томока има и друг повод за радост. Освен желания подарък от Новак, тя има вниманието на множество хора каквото досега не е имала. "В болницата се разчу, че до Томока стигна екипа на най-добрия тенисист в света, сега и лекари и хора, които не са ангажирани с лечението й идват да го видят и да чуят нейната история", с озарено лице разказва вуйчото Шигеки.

Изразявайки благодарност на Новак, неговия отбор и на всички в Сърбия, той допълва, че и от обикновени сръбски граждани на адреса на сръбското посолство в Токио пристигат лековити напитки и хубави пожелания за оздравяване.

Жестът на Ноле вдъхна сили на тежко болната японка

 Посолството на Сърбия в японската столица е осъществило контакт със сътрудници на Новак Джокович и съобщили, че най-добрият тенисист в света е подписал свой екип за тежко болната Томока Сумитани, а скъпоценният сувенир ще й бъде изпратен директно.

Новината вече е стигнала до Томока. Нейният вуйчо Шигеки в разговор с новинар на РТС изрази благодарността си към Новак и неговия отбор, посолството на Сърбия и държавната телевизия на западните ни съседи за помощта.

"Томока се разплака, като й съобщих новината, а с нея заплакахме и аз, и медицинските сестри. На всички ни се струва, че възвърна цвета на лицето си. Каза, че отсега ще се бори най-силно да достигне поне състояние да може да приема посетители и лично да благодари на хората от Сърбия, които й помогнаха", каза Шигеки Сумитани.

Трогателно писмо на сбогуване с Горан Гогич

Футболистът на Цингдао Горан Гогич почина в събота на 30 години. Бившият играч на Цървена звезда колабирал след тренировка, бързо го закарали в болница, но не успели да го спасят.

С Гогич се простили китайците, но и съотборникът Джордже Ракич и неговата съпруга Ким, които трябвало да му бъдат кумове на сватбата.

Немкинята Ким написала потресаващо писмо към споминалия се приятел и го публикува в Инстаграм със снимка на семейство Ракич с детето и Горан с годеницата си.

"Животът умее да бъде суров... Бяхме с теб до края, но продължава да е тежко да повярваме, че всичко това не е само лош сън. Два часа изглеждаха като 20 минути. Държахме те в ръце и говорехме за чудесното бъдеще което беше пред теб, как те чака голяма сватба през ноември, как ще станеш баща... Не искахме да се предадем, как бихме могли? Беше забавен, грижовен, винаги говореше с родителите си. Винаги така положителен. Любовта ти към момичето ти беше специална, Джордже и аз винаги сме си говорили "как се обичат двамата"... Как такава любов е за цял живот. Само бог да нямаше други планове... Ще ми липсва да наричаш нашата малка Ави с "Трохичке малка", да целуваш малките й крачета и да я щипкаш всеки път като я видиш. За нас е чест, че бяхме до теб, когато поиска ръката на любовта на живота ти, че ни избра за кумове и за важна част от вашия живот. Как бих искала да ти кажа всичко това лично, всичко вчера да беше завършило по друг начин. Твоята съпруга и семейство не трябваше да минават през това. Моля се за тях да бъдат силни през това тежко време. Нито един родител не трябва да погребе своите деца, не мога да повярвам, че никога няма да отворя вратата и да си пред нас. Боли, че ни напусна толкова рано. Единственото, което не изглежда толкова страшно е, че не си бил сам, беше обкръжен от хора, които те обичат. Винаги сме били тук за теб. Вечно ще ни липсваш, Гого. Нека твоята дивна душа почива в мир", написа Ким.

Експресна реакция на голям човек! Новак праща подписан екип

Браво, Новаче! Какво друго да се каже след реакцията на новината за една нещастна 19-годишна японка, чието последно желание е да получи екип и ракета на най-добрия тенисист в света.

Когато новината стигнала до Новак, който отстрани Бернард Томич, според всички очаквания, той реагира и заяви, че след края на мача ще подпише тениска и ще я изпрати на Томока Сумитани.

Последно желание - екип на Джокович

Деветнадесетгодишна японка, която преди четири години след голямото цунами изгубила родителите си, а сега се разболяла от рак на кръвта, лежи на смъртната постеля, бори се да поживее още толкова колкото е необходимо да изгледа всички мачове на своя идол в тениса Новак Джокович на турнира в Уимбълдън.

На зелените терени на Уимбълдън тези дни отново се разиграва възбуждаща спортна драма с много обрати, подвизи и спадове.

През това време за всички, освен за тези, които директно участват в спортните събития, истинската драма се разиграва във войните, в бежанските лагери, в районите на пострадалите от природни бедствия, а в стабилните обществени и климатични условия - на работното място, в брачния живот и болниците.

Знаем, че истинската драма се случва тук, защото събитията на спортните терени, макар да умеят да ни изпълват с голяма радост и силна гордост, както и с разочарование и тъга, по принцип не оставят дълбока, трайна следа и нямат непоправими последствия като битките в споменатите аспекти от живота.

Спортната и житейската драма понякога се преплитат.

Томока Сумитани е изгубила и двамата си родители, няколко роднини и момчето в което е била влюбена след голямото цунами от 11 март 2011 г. С родителите, вълните отнели и нейната къща в пристанищния град Кесен-нума и всички физически спомени за семейството и живота, който е имала дотогава.

А в този живот за нея много значел тенисът. Тренирала в местния клуб и играла тенис аматьорски, когато голямото цунами ударило нейния дом.

Сега, в двадесетата година на живота, изнемощяла от коварна болест, тя лежи очаквайки скорошния, неизбежен край в болница в Токио. И се бори да поживее още толкова да може да изгледа всички мачове на своя тенис любимец Новак Джокович на турнира в Лондон.

Томока е в такова състояние, че вече не може да приема нищо освен течности и не иска никой да я вижда. По-голямата част от деня прекарва в сън заради обща слабост на организма и влиянието на силните лекарства.

Затова поразговаряхме с нейния настойник, вуйчо й, който я осиновява след гибелта на родителите.

"Томока цени Кей Нишикори, най-голямата звезда на японския тенис, но подкрепя Джокович, когато двамата играят един срещу друг", казва вуйчото на Томока Шигеки Сумитани.

За Новак започва да дава подкрепата си още от последните класове на основното училище, по времето когато той още не е измежду най-елитните играчи на планетата, защото й допаднал начинът по който се отнася към децата, които подават топките. Обичала да гледа как имитира други тенисисти.

Черни вълни

В годината, в която Новак се качи на световния трон, Томока буквално занемяла от шока и болката, които й нанесло цунамито, което опустоши крайбрежието на Североизточна Япония и отне живота на близо 20 000 души.

Тя е била в училище на хълм в края на града, когато земята започнала да се тресе от четвъртото най-силно земетресение, което някога е измерено по света.

Когато е издадено предупреждение, че промяната на морското дъно след освобождаването на огромна енергия от този тектоничен удар може да доведе до формиране на огромно цунами, учениците заедно с учителите се евакуирали от училището и побегнали нагоре по хълма.

Тогава Томока се обадила на майка си, която работела канцеларска работа в местното Сдружение на рибарите на брега, но тя не отговорила.

Няколко минути по-късно черни, кални вълни заплискали по порта и преплавали града, носейки рибарски лодки и части от къщи. Телата на нейните баща и майка никога не са открити.

"Баща й беше рибар, надявахме се да е излязъл някъде в морето с лодката, въпреки че в този момент беше болен, да е отишъл на север до Хокаида и по тази причина да нямаме връзка. Но, това беше само пуста мечта", споделя вуйчото Шигеки.

Три седмици по-късно, все още изгладняла и полуняма от шока, Томока била повикана да идентифицира полуразложеното тяло на един от своите роднини, който междувременно се появил на изронения бряг.

Борейки се с дълбока депресия и пристъпи на паника, тя спряла да ходи на училище, да играе тенис и да следи успехите на Новак.

Единствената останала мечта

Много месеци по-късно, докато живеела с вуйчо си в Токио, Томока най-напред започнала да помага по малко вкъщи, а после и отново да гледа тенис и да посещава училище. Сега са я привлекли техниката, прецизните удари и упоритостта на Новак. В нея се пробудило желание да види мачове на Новак на живо, а тъй като той никога не участвал на АТР турнир в Токио, решила да започне да работи и да спечели пари за самолетен билет и да го види на Ролан Гарос или Уимбълдън.

По времето когато събрала парите и започнала да планира пътя в Европа, Томока се разболяла от панцитопения, неизлечима имунна болест - броят на белите и червените кръвни телца драстично спада и смъртта настъпва най-често като последица от вътрешни кръвоизливи.

В мига, в който й съобщават диагнозата, се стопили всички мечти да се издължи за добрината на вуйчо си, помагайки му в частната работа в областта на информатиката, да се омъжи и създаде собствено семейство и да гледа мачове на Новак в Европа.

Томока решила да се бори с всички сили, дори отчаяно, но същевременно и смело осъзнала, че въпреки тази борба "ще отиде на онзи свят, където я чака семейството".

В тази борба, междувременно, в нея се зародила нова мечта. Единствената, която има сега. В ръцете си да вземе екип и ракета, които е ползвал Новак.

Стойността на един екип

Нейният вуйчо изпратил писмо до семейната фирма на Джокович в Сърбия, в което ги помолил да й изпълнят това желание и при това приложил ценни подаръци - традиционно кимоно и образ отпечатан върху гравюра на дърво.Но този пакет недоставен се върнал от сръбска земя в Япония.

"Привършва ни времето, а дори и да пратим отново пакета в Сърбия, той вероятно ще завърши в някой склад заедно със стотици и хиляди подобни, които семейство Джокович вероятно получават. А дори и да го получат, въпросът е дали ще отговорят положително, защото вероятно са затрупани с молби за сувенири от Новак, които сами по себе си са много ценни, защото много хора ги желаят", казва примирено вуйчото на Томока. И тогава, изправяйки се, с нов жар в очите добавя: "Най-много бих искал да мога да я излекувам, но тъй като не мога, имам само една задача, а тя е да изпълня тази мечта и така да й дам енергия да поживее още."
Той се обърнал и към сръбското посолство в Токио с молба да помогнат подаръкът от Томока да стигне до ръцете на Новак Джокович. Хора от сръбското посолство в Токио опитали преди началото на турнира в Лондон да се свържат с отбора на Джокович и да получат сувенир за Томока, но не успели...

Зелената трева на Уимбълдън

Когато се преплетат спортната и житейската драма, юнаците от спортните битки, независимо от собствената си воля, могат да станат централна фигура в нечия борба за живот.

И през тази година тревата на Уимбълдън е безупречна. Поне в началото.

И тази година хиляди души се редят пред портите на зеления стадион с желание за вълнения и добра забава, докато всички медии, които държат на себе си предават мачове, интервюта, предвиждания и анализи, величаят героите на днешния ден, които в ръцете вместо оръжие държат ракета и вместо живота си рискуват, освен репутацията, слагат и своето банково салдо.

И тази година далече от очите на публиката, нейните професии и медийни помпи по целия свят се водят незнайни битки и невъзпяти драми.

Най-тежки са онези битки, в които човек отначало е осъден на загуба, в които няма фанфари, прожектори и аплодисменти, в които не тече шампанско и бира, а само сълзи.

В една такава битка, истинската стойност на екип с автограф може да бъде и в това, че той може да послужи като признание или израз на уважение към храброст в тежка борба, чийто изход е предопределен. От един велик борец за друг велик борец.