Гъркините са най-евтините в бранша

Професорът по социология Грегори Лаксос и неговия екип от Университета в Атина извършили изследване на над 17 000 секс работнички в Гърция и открили, че жените от тази държава убедително са най-доминиращата група в цяла Източна Европа.

Изследователите са открили също така, че те продават телата си на най-евтините тарифи.

"Някои правят това само за сандвич, защото са гладни, а други да си плащат сметките или дрогата", заяви професор Лаксос за "Таймс".

За един секс проститутките взимат най-много 50 евро за половин час, а тези на които спешно им трябват пари са съгласни и за 2 евро.

Въпреки че проституцията в Гърция е легална, само няколко бордея имат лиценз. Това означава, че 18 500 проститутки работят нелегално по улиците, а повечето от тях са на възраст от 17 до 20 г. Значително нараснал е броят на болните от ХИВ от 2010 г насам.

30 г откакто Кисинджър вкара Юго в САЩ

Преди 30 години крагуевската "Застава" вкарва първото "Юго ГВ" на американския пазар и го предлага на купувачите на цена от 3 990 долара. Британската агенция Би Би Си в текст по повод юбилея за пристигането на Юго ГВ в Америка, пише че абревиатурата ГВ означава "Good Value" (Добра цена), оценявайки това като лошо рекламно послание, което от самото начало било осъдено на провал.



В текста, със заглавие "Последният наистина ужасен автомобил на света?", журналистът Дейвид Гибсън припомня, че за появата на Юго на американския пазар най-деен е бизнесменът Малкълм Бриклин.

През средата на 80-те в САЩ всеки искал да има евтино и икономично превозно средство, а Бриклин се възползвал.

С помощта на американските политици Хенри Кисинджър и Лорънс Игълбургер е постигнат договор с югославската власт и Юго е представен за пръв път в Америка на изложението в Лос Анджелис през 1984 г.

За да може да се продава на пазара в САЩ Юго е трябвало да претърпи около 500 преправяния.

Въпреки че автомобилът е на основата на Фиат 127 с максимална скорост от около 138 км/ч (86 мили в час), в този момент е най-бавен на американския пазар, неговата продажба започнала мълниеносно, пише Би Би Си.

Износът е спрян през 1992 г заради разпадането на бивша Югославия и войната, а Би Би Си припомня, че и НАТО през 1999 г бомбардира фабриката "Застава автомобили", бъркайки я за "Застава оръжия".

"Бомбата е паднала година по-рано", а според основната британска агенция Юго става за американците главен предмет на шеги.

"Можеш да удвоиш стойността на Юго, само ако му напълниш резервоара" е една от шегите, които кръжат в Америка в средата на 80-те.

Юго е и звезда в няколко филма, а една от главните му роли е във филма Кой уби Мона?

И въпреки че е предмет на шеги, няколко пъти участва в популярното предаване на Би Би Си "Топ гиър", а агенцията задава въпрос "колко е било лошо наистина Юго?"

Изследване през 1987 г на списание Популярна механика (Popular Mechanics) показва противното.

Около 78% от собствениците на Юго в САЩ оценяват качеството на своето возило като "добро" или "отлично", а 42% казват, че отново биха си купили същия автомобил, припомня Би Би Си.

Юго се произвежда от 1980 до 2008 г, като са продадени близо 800 000 бройки. Крагуевската "Застава" в този автомобил е слагала мотори със сила 45, 55, 60 и 65 коня.

Най-младият войник в Първата световна война - Момчило Гаврич

Малкият Момчило със своята пушка пеша преминал Албания и стигнал до Корфу, издържайки като десетгодишен онова, което много възрастни не са.

Бил е най-младият ефрейтор в света. Участвал е в пробива на Солунския фронт където е ранен, а войводата Живойн Мишич го насърчава, а на 12 години има чин сержант. Чакайки пробив на фронта и завръщане в Сърбия, се ограмотил, а след войната отишъл в Англия, където завършил гимназия и през 1921 г се върнал в Белград.

В книги е отбелязано, че Момчило Гаврич в началото на Първата световна война няма навършени осем години. Той е от Търбушница, село на пет километра от Лозница, под самата Гуча. Бил осмото дете на своите родители - баща Алимпий и майка Йелена.

През август 1914 г, австро-унгарските войници правят големи кланета на цивилни хора, а сред тях са убити и родителите на Момчило, сестрите и четирите му братя.

През този ден той не е бил вкъщи, благодарение на което е единственият оцелял в семейството. Натъкнал се на позицията на Шестия артилерийски полк на Дринската дивизия под командването на майор Стеван Тучович, брат на Димитар Тучович. Малчуганът паднал, прегърнал му ботушите и казал: "Чичо, убиха ми всички...".

Майор Тучович го питал: "Можеш ли да хвърляш бомби?". Малкият Момчило казал, че е хвърлял само камъни. Майорът взел една бомба и му показал как се прави. След това майор Тучевич строил своите войници и питал: "Кой иска нощес да отмъсти за родителите на Гаврич, неговите братя и сестри?". Цялата чета направила крачка напред.

Докато отслужвал казарма в Славонска Пожега, през 1929 г, Момчило преживял неприятности и арест от офицера на Югославската кралска войска, иначе бивш австрийски офицер, защото не му вярвали, че той вече има четири години война зад себе си и че е носител на албански награди.

По време на Втората световна война немските окупатори два пъти са го затваряли в лагер, а пред стрелкови строй са го извеждали и партизани. След войната, по времето на политическото приятелство между югославския президент Йосип Броз с албанския президент Енвер Ходжа, Момчило е арестуван и от ОЗНЕ, заради откритото изявление, че "на нас албанците не са ни братя".

Голямата благотворителка лейди Педжет го наричала сръбския рицар, а гърците са му поставили златна плоча на Корфу. Френският президент Митеран през 1985 г му връчил орден, а генерал Лепардийо казал: "Жалко, че не сте бил френски войник, щяхте да имате паметник на Елисейските полета".

На най-младия съюзнически войник в Първата световна война Момчило Гаврич е кръстена улица в Белград, в квартала Степан Степанович. Починал е в Белград, на 28 април 1993 г.

Предупреждения смутиха загребчаните, а после ги зарадваха

В социалните мрежи тези дни обикалят снимки на предупреждения, които много приличат на онези върху цигарените кутии, разлепени на фасадите по сградите на Загреб.

Става въпрос за дело на хърватския активист Перо Мърнаревич, който по този начин иска да подсети народа, че опасността от пушенето е много по-малка от онези, които се крият в нас самите.

Въпреки че Мърнаревич е разлепил предупреждението по града още миналата година, сега то отново стана популярно в социалните мрежи. Този активист и художник креативно преправя предупрежденията от цигарените кутии така че всички граждани да обърнат внимание на много по-лоши прояви между хората.

Съобщенията, които гледаме всекидневно и които ни предупреждават, че пушенето може да ни убие, този път предупреждават загребчани че "политическата мощ предизвиква зависимост" и не трябва да се започва.

"Себичността сериозно вреди на вас и другите около вас", още едно от поредицата съобщения, които красят загребските фасади. Случайните минувачи винаги биха спрели да видят за какво става въпрос, а за разлика от онези предупреждения на цигарите, които никой не гледа - тези послания ги четат всички.

Перо е споделил снимки в своя профил във фейсбук, а към тях е обяснил за какво става въпрос.

- Надписите на предупрежденията на кутиите с цигари може да създадат впечатление, че освен цигарите, за обществото няма други/по-големи опасности. Не по-малко разпространени и злокачествени явления в обществото от тютюнопушенето, като себичност, конформизъм, надценени амбиции за политическа мощ, или пък за артистична кариера и т.н. също така заслужават видимо изтъкнати надписи за предупреждение. Погубващи за здравето на индивида и обществото в което ги има - пише Перо.

Скоро се очаква продължение на тази серия, а Мърнаревич се надява това да се разшири и по други градове.

Би било добре дошло едно такова подсещане на истински опасните неща, които често занемаряваме.

400 000 деца раснат в бедност в Сърбия

"Бедните деца не ходят на рождени дни, защото не могат да купят подарък, не ходят на екскурзии и излети, защото не могат да ги платят, сами се изолират от обществото, защото ги е срам от немотията", казва педагогът Йелена Мичич Пантич.

В Сърбия на ръба на бедността, според официални данни, живеят около 400 000 деца.

- Тези деца прекарват детството си в сълзи. Кино, излети, екскурзии, рождени дни, всичко това минава покрай тях. Родителите нямат за основни потребности, а още по-малко за разни активности. Искат нови играчки, хубави дрехи. Повечето от техните връстници имат мобилен телефон, компютър... бедните семейства не могат да осигуряват тези неща и децата изпадат в психологично-емоционални проблеми. По-късно се проявяват последиците - казва педагогът Мичич Пантич.

Когато околността ги приема, те се срамуват сами от себе си.
- Случва се приятелите да са солидарни, да съберат пари за приятел или приятелка. Колкото и деца да приемат в обществото някой който носи стари дрехи, няма мобилен, нито за храна, тези деца се срамуват от себе си и им е тежко. Затварят се в себе си. В особено тежко положение са мъниците, чийто родители са били добре финансово, но са останали без работа, а вкъщи нагло завладяла немотията - допълва Мичич Пантич. За съжаление, станали сме общество в което няма емпатия, гладните деца са около нас, но не ги виждаме.

- Децата чийто родители имат пари често го показват материално. Децата умеят да са груби, има дискриминация, конфликти, провокирания към онези, които нямат, въпреки че тези деца често са на отчетливо по-високо интелектуално ниво от малките буржоа. Необходимо е родителите на децата да обяснят, че трябва да се помогне на онези, които нямат. За това трябва да се говори и в училище - заявява специалистката. Всички семейства, които живеят в бедност по някакъв начин са забелязани от Центъра за социална работа.

- При тях се заявяват за парична помощ и народна кухня. Проблем е, че няма системна помощ за бедните семейства с деца. На тях трябва да се намери постоянен източник на приходи. Ако имат един възрастен работоспособен, трябва да му се намери работа. Не е решение детската добавка от 2500 динара месечно - споделя Драгана Сочанин, председателка на Сдружението "Родители". Към сдружението всекидневно се обръщат родители и бременни, които са останали без работа. "Те са на просешка тояга. Държавата трябва да ни даде възможност да заработваме за нашите деца. Душим се в сиромашия. Като останат без работа и без пари, мнозина ги е срам да отидат и да потърсят помощ", завършва Сочанин.

За сравнение - Над 50% от децата в България живеят в бедност или в риск от бедност. Това са най -високите нива на бедност в цяла Европа, сочат данни на УНИЦЕФ. Резултатите са от проучване от края на 2014 г.

Да разпееш пътниците в градския транспорт

Такова пътуване се помни. Пътник в градския транспорт на Белград запя песента на Здравко Чолич - Една зима с Кристина, а реакцията на останалите пътници в автобуса вероятно не е очаквал.

Мъж със слушалки в ушите си пее стиховете на известната песен. Първоначално пътниците го гледат с почуда, а след това се случва нещо феноменално.

Към неговото пеене се присъединяват всички пътници в автобуса.

Не е ясно по коя линия става случката, но в цялата история това няма значение. Едно е сигурно, за всички возенето е било незабравимо.

Вижте:

189 обаждания, за да уредиш преглед на бебето си

На всички нас ни се е случвало след много ядове да си запишем преглед при лекар. На някои им е било много по-трудно - нишлията Витомир Огнянович, за да запише преглед на едномесечното си бебе в Неврологичната клиника за детски вътрешни болести, трябвало да набере номера чак 189 пъти!

На 26 октомври Витомир опитал да запише преглед за сина си, лично не успял, така че се впуснал в авантюрата на телефонното запазване.

"Трябваха ми 189 позвънявания за 33 минути, за да се свържа, непрекъснато беше заето. Дори телефонът беше зает", споделя бащата.

Когато дежурната сестра вдигнала е записала преглед за края на ноември, но Витомир се чуди защо записване за следващ месец може да се направи само между 12 и 14 часа.

"Пълен абсурд, ако ви трябва спешно е много вероятно хората изобщо да се откажат от всичко това", допълва той.

ТАНЮГ престава да съобщава

След 72 години, новинарската агенция ТАНЮГ престава да съществува. В два опита за приватизация ТАНЮГ не намери нов собственик, а това е епилог според Закона за информация. Имуществото получава Дирекцията за имущество, архивът отива за Архив, а 188-те служители ще получат компенсации. ТАНЮГ, както твърди директорката, не оставя дългове.

ТАНЮГ е създадена в Яйц, по идея на Моше Пияде, за да разбере народът и света за антифашистката борба в Югославия. Седемдесет и втория рожден ден посреща с решението за приключване.

"Утре може да бъде последния работен ден, но защото сме отлични професионалисти, имаме проблем с това да престанем да работим. Вероятно в комуникация с директорката как и по какъв начин да поработим още време - или няма", каза председателят на Синдиката на журналистите в Сърбия в Танюг Мирко Драгишич.

Получили са заплатите за октомври. За работната година ги чакат премии.

Директорката на ТАНЮГ Бранка Джукич казва, че такъв изход е можело да се предвиди от приемането на Закона за информация, който по начало избира продажба на агенцията или закриване.

"Новинарските агенции са скъп бизнес. Всички национални агенции в Европа, и частните и обществени, работят в малка или голяма степен с финансовата поддръжка на държавата. Несъмнената професионална марка ТАНЮГ, в Сърбия и извън нея, пазарът който е усвоен, както и новините от обществен, но не и комерсиален интерес, не са били достатъчно силен мотив за инвеститори. В такава ситуация, нашият собственик постъпи по Закона за информация и да не забравяме, потърси общ консенсус и одобрение", заяви Джукич.

Нино Брайович от УНС твърди, че е можело да се пробва с пренасяне на капитала на назначените. "По този начин ТАНЮГ може да преживее. Дали би преживяла за дълго време, това вече е друг въпрос", изтъква Брайович.

Саша Миркович, държавен секретар в Министерството на културата и информацията, твърди, че член 146 показва, че законът спира да важи за ТАНЮГ или в момента на сключване на договор за покупкопродажба или на 31 октомври.

Разделянето на акциите между работещите не би продължило живота на ТАНЮГ, смята директорката.

"За тези на които им е позната практиката в Европа и света, това е само теоретична възможност. Нито една национална новинарска агенция в Европа и света не е собственост на работещите като акционери. Австрийската и датската агенция са акционерни дружества, но акционерите са медийни компании, а не служителите", твърди Джукич.

Срокът за приватизация на 73 медии в Сърбия изтече на 1 ноември. Нови собственици добиха 36 от тях.