Градовете в които ще намерите най-много изкуство и творчество главно не са онези за които сте уверени, че са такива, пише Би Би Си, посочвайки в своята статия за културата, че Мексико, Шаржа, Белград, Дакар и Банкок са богати с хора, които създават чудесни неща.
Съществува предположение, че тайната на голямото творчество е в индивидуалната гениалност. Обаче, в реалността, големите творчески промени са социални процеси, които най-често се забързват когато различни хора се намерят на едно и също място, пише Би Би Си.
Исторически гледано, градове са предопределени за създаването на значителни произведения на изкуството от древна Атина и ренесансова Флоренция до Ню Йорк и Лондон.
Нещата се променят, съобщава британската обществена медия и в списъка с най-творчески градове в този момент на планетата, рамо до рамо с Мексико, Банкок, Шаржа (град в едноименното емирство, едно от Обединените Арабски Емирства) и Дакар, поставя Белград.
"След много време извън международните течения, Белград отново е центъра на европейското съвременно изкуство. Сърбия е в процес на присъединяване към Европейския съюз, а нейният главен град преживява разцвет. Сякаш го задвижва енергията на младите, градът става една от най-търсените световни дестинации когато става въпрос за нощен живот. Това е така благодарение на сцената за изкуство, която се разтяга от традиционния ромски печат до новата вълна сръбски хип-хоп", съобщава в текста авторката Либи Бенкс.
Може би заради десетилетията изолация по време и след войните на Балканите през деветдесетте години, местните творчески школи са останали ориентирани към комбинацията между занаят и изкуство, което придава значително качество на работата.
Авторката изтъква салон "Shamliza", който предлага предмети и мебели от сръбски дизайнери и "Супермаркет" като концептуално студио в което са смесени мода, дизайн, изкуство и славянска гастрономия.
Октомврийският салон през 2018 година е привлякъл вниманието на международни творчески общности, посрещайки Йоко Оно и предлагайки произведения на Анселм Кайфър, Такаши Мураками и Олафур Елиясон с дела на сръбски автори като Нина Иванович, Александра Доманович, Ивана Грубанова и Мая Джорджевич, съобщава текстът на британската обществена медия.
Наскоро обновеният Музей за съвременно изкуство в Белград, където сръбската супер звезда в пърформанса Марина Абрамович трябва да има изложба по-късно тази година, показва голям брой дела създадени в югославските времена, а галериите в Белград все повече се фокусират над новото изкуство което се произвежда в Сърбия сега.
Чийто и привърженик да сте били в бляскавия финал на тазгодишния Уимбълдън, този мач между Новак Джокович и Роджър Федерер (7:6, 1:6, 7:6, 4:6, 13:12) ще остане запомнен като един от най-добрите в историята на тениса.
Трудно е изобщо да се опише всичко което Новак и Роджър правеха на централния терен на Уимбълдън. В пет часа рапсодия заедно направиха 148 печеливши удара, изиграха поне десет незабравими точки, а тяхната епична борба не слиза от кориците на всички световни медии. Разбира се, мача гледа и трофейният хърватски треньор Никола Пилич, който е бил одушевен както и всички нас.
"Ма, величествено. Съжалявам, че някой трябваше да изгуби, защото ако някой мач трябваше да има двама победители, тогава беше този. Това са двамата души, които играят най-добрия тенис в света. Нагледал съм се на тенис мачове в живота и това може би е и най-добрият. Ако мога някого за нещо да критикувам, тогава бих казал, че Новак сервира слабо, но от основната линия беше фантастичен. А Федерер... Мисля че никога в кариерата не е играл такъв бекхенд. Това беше чудесен мач", заяви разположеният Пилич.
Новак може да надмине Федерер
Веднага след края на финала тръгнаха разправиите за това кой от тях двамата е най-добрият в историята. Роджър Федерер дълго минаваше за недосегаем крал на тениса, но резултатите на Джокович в Големия шлем, а и във финалите против Федерер и Надал, са обективни аргументи в полза на сърбина.
"Аз подкрепях Новак, защото той е бил мой играч, но имам голям респект за Федерер. Мисля че е трудно да се изведе някакво заключение в тази разправия. Да видим Федерер. Човекът има 20 титли от Големия шлем, най-много седмици беше номер едно, най-много финали, повече титли от конкурентите, а всичко това на 37 години. Това е невероятно. От друга страна, когато играе тенис в своята шеста скорост, Джокович е най-добрият играч в света. Когато погледнете неговия междуособен резултат с Надал и Федерер, на плюс е и с двамата което е впечатляващо. Изравни ли се с Федерер по брой титли, тогава бихме могли да говорим, че е най-добрият в историята. Новак има пет години по-малко и ако бъде здрав, мисля че може да надмине Роджър, но ще трябва да изчакаме за това. Не бих искал с някакъв коментар да обидя нито един от голямата тройка", каза Пилич.
Притиснахме го все пак да отсъди...
"Новак е най-добър на бетон, Рафа на земя, а Федерер може да играе където иска. Това го знаят всички. Ето, ако настоявате, Роджър играе най-хубавия, а Новак най-добрия тенис. Мисля че така е най-добре да се каже", реши Пилич.
В кариерата е работил с много големи играчи, а в неговата академия от 13 до 17-годишен е бил точно Новак Джокович. Сръбският тенисист е провел най-важните формиращи години точно под ръководството на Пилич.
"Когато дойде на 13 години, нямах представа, че би могъл да бъде върховен играч, а камо ли номер едно. В този период за никого не може да се каже, че ще бъде най-добър в света. Така се залетях с Гулбис когато беше на 16 години и казах, че ще бъде Топ 10 играч па чаках до неговата 26-а година. Но Новак от първия ден ме впечатли със своята особеност, която има и днес. Беше фантастично дете, интелигентно, умно, добро и, което е най-важното, благодарно. Моята съпруга го обожаваше и много го ценеше, защото се държеше като истински момък", разкри Пилич, който бързо видял за какъв потенциал става въпрос.
"Страшно много работехме. Когато дойде, не знаеше ни сервис ни воле, сменяхме и грифа, но имаше неизмерно желание за учене. Когато беше на 15 години, знаех, че ще бъде истински играч. Не съм мислил, че ще бъде номер едно или номер три, но бях сигурен, че ще стане истински професионалист. Веднъж докато беше по-млад, каза, че неговата цел е да бъде най-добрия в света. Всички му се смяха, но аз бога ми не съм. Не мога да кажа дали съм вярвал в това, но го оставих да мечтае, защото имаше причини за това", допълни Никола.
Джокович е бил при него четири години и половина, а след като напуснал неговата академия още два пъти се е връщал. Работата с него, казва Пилич, е била незабравима.
Много рано постави високи критерии
"Благодарен съм, че имах възможността да работя с такъв играч, такова дете. На всяка тренировка идваше половин час по-рано, нямаше шанс да закъснее. Никога нищо не забравяше, и най-малката подробност и винаги беше максимално концентриран на тренировка. Много рано вдигна някои неща на много високо ниво. Амбиция, характер, психика, интелигентност, лукавост... Всичко това имаше още като хлапе", припомни си Пилич.
В моментите когато е най-тежко, когато някои други играчи и спортисти биха се сломили, Джокович винаги успява да намери някаква ментална сигурност и благодарение на която невъзможни ситуации обръща в своя полза. Видя това Федерер в неделния финал, а го видя и преди николко години във финала на Откритото първенство на САЩ.
"Не гледам толкова други спортове, но мисля, че няма много толкова ментално яки спортисти в света. Ако не е най-силният, тогава е в самия връх. Невероятно е как извлича от себе си онова най-доброто когато е най-тежко, не знам как прави това. Но това е този характер и съсредоточеност, които показваше като дете. Освен това, той има тази невероятна личност, тук със сигурност е най-силният тенисист в историята. Винаги стои с двата крака на земята, а където и да дойде, истински господин е. Спечели Мастърс в Шанхай и говори на китайски. Дойде в Рим па знае италиански, в Ролан Гарос говори френски, а в Англия и Америка съвършен английски. Това е човек, който е живо вдъхновение", заключи Пилич. Автор: Стьепан Мати
Новак Джокович е победителят в Уимбълдън за 2019 година, след като във финала се наложи с 3:2 над Роджър Федерер. С тази победа и 16 титла от Големия шлем сръбският тенисист се приближи до рекордьора Федерер на четири трофея изоставане.
С триумфа за който трябваше да спаси две топки за мача Джокович продължи доминацията над швейцареца когото победи за девети път в последните 11 срещи.
Ако се вземат предвид само сблъсъците на великаните в турнирите от Големия шлем, Джокович е в низ какъвто тенисът не помни. Против своите най-големи съперници Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри е спечелил последните 13 мача от най-големите надпревари.
Последно поражение допусна на Ролан Гарос от Надал през 2014 година, а след това в следващите пет години спечели всяко тенис дерби.
Против Федерер има пет победи на три различни турнира от Шлема. Четири във финали - три на Уимбълдън (2014, 2015 и 2019 година) и Откритото на САЩ (2015) и победа в 1/2-финала на Откритото на Австралия (2016).
Мъри също така е побеждаван пет пъти. Два пъти във финали на Откритото първенство на Австралия (2015 и 2016), веднъж във финала на Ролан Гарос (2016), в 1/4-финал на Откритото на САЩ (2014) и полуфинал на Ролан Гарос (2015).
Победи Надал в 1/4-финала на Ролан Гарос през 2015 година, полуфинала на Уимбълдън миналата година и в тазгодишния финал на Откритото първенство на Австралия.
От Уимбълдън 2014 година Джокович е спечелил 10 титли и загуби два финала от Големия шлем, и двата в четири сета от Стан Вавринка.
Легендарният хърватски тенисист Горан Иванишевич, от неотдавна член на треньорския щаб на Новак Джокович, гледа уимбълдънския финал пред телевизора в своята тенис академия в Умаг. "Федерер изигра тайбрекове за оная работа", отбеляза.
Горан Иванишевич стана един от редките, които са печелили Уимбълдън и като играч и като треньор. По време на най-престижния турнир на света, Иванишевич стана част от треньорския щаб на Новак Джокович, заради което сърбинът претърпя критики от част от обществеността в родината си, а след това се радва на новия успех на сръбския тенисист.
Затова Иванишевич сега гордо казва: "Ще бъда арогантен - това е и моя титла! И не само че присвоявам, а и ще я сложа в биографията па нека я маха който иска, аз няма да го направя!".
Заяви и че Роджър Федерер във финала е играл брилянтно, но какво значение има като в тайбрековете е отиграл, както казва Иванишевич "за оная работа".
Мнозина са се питали - къде е Иванишевич по време на финала между Джокович и Роджър Федерер (беше на трибуните на Уимбълдън в началото на турнира)?
"Гледах го по ТВ в своята треньорска академия в Умаг. И доста дълго седях пред телевизора, още ме боли задника. Майко божия, какво беше това. По-добре, че не бях там, тук можех хубаво да си говоря каквото си искам, а там трябваше да бъда пристоен", заяви в своя стил Иванишевич за "Спортски новости".
Спомни си за 1/4-финала на Марин Чилич и Федерер в Уимбълдън преди три години, когато много се нервира.
"Този мач баш дословно ме уби. Марин имаше три топки за мача, доминираше и накрая изгуби. Но, ето, сега се върна. Размислях малко и за това като видях Любиното (Иван Любичич) лице при онези две топки за мача за Федерер. Казах на себе си: "Па виж, може това някак да се върне". И се върна. Невероятно, не мога да повярвам. Гледах Любо как седи там, видях, че и той повече не може", каза победителят в Уимбълдън през 2001 година.
За финала Джокович и Федерер, Иванишевич заяви:
"Това е съвършен пример, че заеби красота и заеби това кой е бил по-добър, ако накрая не спечели мача. Значи, Федерер изигра брилянтен мач, беше по-добър във всеки сегмент на играта, освен че не спечели мача. Наистина изигра три тайбрека за "оная работа". И тук се вижда колко е як Новак в главата. Когато трябваше, главата реши. Не играеш най-добре, не играеш и близо до най-доброто, онзи от другата страна тактически изиграва всичко чудесно и изгуби мача. Невероятно! На Федерер ще му бъде тежко да се оправи от това. Това е лек шок за всички".
На изявлението на Федерер, че се е върнал и след онзи изгубен финал против Рафаел Надал през 2008 година, па ще го направи и след този, Иванишевич има забележка:
"Може той да сравнява това с каквото иска, но вече виждаше 21 титла от Големия шлем във витрината, а Ноле сега ще бъде много трудно да бъде победен. Ще отлети още по-високо, сякаш някой му е сложил две ракети, знаеш вече къде."
Запитан дали смята това като свой втори треньорски успех в Големия шлем, след онзи с Марин Чилич на Откритото на САЩ през 2014 година, Иванишевич отговори:
"Виж, бях там когато (Новак) записа първите три победи, онзи Хуркач в 3 кръг беше малко по-тежък мач, но този малкият ще бъде добър. Значи, бил съм на тренировките, бил съм на мачовете в първата седмица. Втората седмица през цялото време бях на телефона, говорих с всички. Няма да бъда арогантен, но всякак ще си го запиша във витрината. Всъщност, този път ще бъда арогантен. Ще го сложа в биографията, па нека някой да го махне ако иска. Аз няма да го махна. Мисля че съм един от редките, които е печелил Уимбълдън като играч и като треньор. Няма ги много. Бекер със сигурност, не съм сигурен за Рош, Едберг не е."
Това което Новак Джокович направи във финала на Уимбълдън, когато в исторически мач победи Роджър Федерер, предизвика еуфория и в Хърватия.
Един от тамошните най-големи портали Индекс посвети на този подвиг материал в който пише така:
"Намирате са на най-големия тенис стадион в света. Губите след три часа и половина игра. Струва ви се, че всички са против вас, и съдията, и 20 хиляди привърженици, и Ястребовото око, и подавачите на топки.
От другата страна се намира най-трофейният тенисист за всички времена. Същият онзи, който три месеца по-рано ви е нанесъл първа загуба за сезона и прекъснал поредицата от 41 (!) победи. Има две топки за мача и сервира на един от своите най-любими турнири. Всичко е готово за празнуване и от вас се очаква само на мрежата да му подадете джентълменски ръка и да честитите.
И какво правите? Пращате всичко в оная работа, и съдията, и 20 хиляди запалянковци, които са викали против вас, и Ястребовото око, което ви е нервирало, и подавачите на топките. Всичко. И правите най-добрия удар в историята на тениса. Преобръщате мача.
Осем години по-късно се намирате на най-известния тенис стадион в света. Губите след четири часа игра. Струва ви се, че всички са срещу вас, и съдията, и 15 хиляди привърженици, и Ястребовото око, и подавачите на топки. Струва ви се, че никой на стадиона не иска вие да прекъснете една от най-хубавите спортни истории.
От другата страна се намира най-трофейният тенисист за всички времена. Същият онзи, който със спечелена титла ще побегне с може би недостижимите шест от Големия шлем разлика и може би ще ви изхвърли от надпреварата за най-големия. Има две топки за мача и сервира на своя най-любим турнир. Всичко е готово за празнуване и от вас се очаква само на мрежата да му подадете джентълменски ръка и да честитите.
И какво правите?
Отново пращате всичко в оная работа, и съдията, и ония 15 хиляди, които са викали против вас, и Ястребовото око което ви е ядосало, и подавачите на топките. Всичко. И правите най-добрия удар в мача. Преобръщате мача. Най-дългият мач в историята на финалите на Уимбълдън и един от най-големите мачове за всички времена.
Карате американците, които са ви провокирали, и британците, които са аплодирали вашите двойни грешки, швейцарците, които сте разплакали, и най-трофейния за всички времена всички в един глас да кажат: "Този човек е чудо!"
Новак е най-добрият, мислех, че никога няма да призная това
Когато Новак Джокович утре завърши кариерата, ще остане запомнен като най-добрият тенисист за всички времена. Това няма да признаят само най-твърдите обожатели на Роджър Федерер и Рафаел Надал. Но и на тях всичко им е ясно.
От момента в който се появи, беше оспорван и мразен. Оспорваха го онези, които с всеки негов напредък усещаха, че е все по-близо до техните идоли, а същите не го обичат, защото прекъсна двуполюсния модел на най-любимите и най-трофейните тенисисти за всички времена.
Как така изведнъж не гледаме тенис "ел класико" във финалите на турнирите? Как така от някаква нетенис държава се появи младеж, който с толкова самоувереност излиза на терена на най-големите в историята. Как така този младеж достигна такова ниво без слабости в играта? И как така нашите идоли главно да се предават в мачовете с него още в съблекалнята?
И аз бях между онези, които се питаха това. Обичах като губеше, но той рядко губеше... И онази победа на Откритото на САЩ през 2011, па победата против Анди Мъри в Рим няколко месеца преди това, после онова подиграване на клей с дотогава непобедимия Надал на тази настилка, спечелването на първия Уимбълдън, па Купа Дейвис... Всичко ме ядосваше. А после с времето разбрах - не го обичам, защото никой не може да му направи нищо. И приех, че тенис светът получи нов владетел.
За да обясним защо Джокович е най-добрият, разправията за най-добрия ще сведем на няколко основни критерия. Конкуренция
Федерер спечели първите седем титли от Големия шлем против Марк Филипусис, Марат Сафин, Анди Родик, Лейтън Хюит, Андре Агаси и Маркос Багдатис. Роден в подходящото време, може да се каже за швейцареца, който използва факта, че в началото на този век остана опразнен трона с отиването на славното поколение на Сампрас в пенсия. Започна да доминира в ера в която един Иржи Новак беше пети тенисист. Ако Федерер е роден в точното време, какво тогава да кажем за другите двама?!
Надал и Джокович своите трофеи спечелиха в най-силната ера в историята на тениса, и то главно с победи над най-големите съперници. В ера в която са още Анди Мъри и Стан Вавринка, които през изминалите години периодично знаеха да достигнат брутално ниво на игра.
Федерер от 20 титли от Големия шлем само в четири победи Надал или Новак. От тях е изгубил в 10 финала. Никога не е побеждавал Надал в неговия двор в Париж. Никога не е побеждавал Джокович във финал в неговия двор в Мелбърн. Надал прекъсна доминацията на Федерер през 2008 в Лондон, а Джокович с три победи в три финала с него се представи за нов владетел на Уимбълдън.
Междуособните дуели
Колко пъти сте виждали в очите на Федерер, че се е предал против Джокович и Надал, понякога чак и при излизането на терена? Сигурно можете да се сетите за няколко мача, а онези, които повече следят тениса, могат да се сетят най-малко за десетина такива срещи.
Колко пъти сте виждали Джокович да се е предал против Федерер и Надал? За това вече не можете да се сетите. Джокович е тенисист, който ще отиде в Мадрид, на терена на Надал, и ще го победи. Седмица по-късно ще повтори това в Рим. Ще го победи и на Ролан Гарос, където Федерер никога не е бил и близо.
Новак доминира и в междуособните резултати с другите двама. Побеждавал ги е на всички настилки и във всички фази на най-големите турнири. Федерер никога не е печелил титла от Голям шлем и на него да е победил и Джокович и Надал. Джокович в един турнир е побеждавал и против Федерер, и против Надал. Накрая, бройките казват - Джокович има 28:26 против Надал и чак 26:22 против Федерер и общо 29:18 във финали против тях. Единственият път в който Федерер победи Джокович във финал от Големия шлем беше през 2007 година, в дебютния финал на Новак. За последен път на някой турнир от Големия шлем го победи преди седем години! Новак е в такава психологическа преднина в сблъсъците с Федерер, че е в състояние да спечели мач в който играе по-лошо от съперника, както беше в неделя. Федерер никога в междуособните двубои не е печелил такава среща. Джокович е най-добър когато е най-нужно, Федерер в такива ситуации е раним, за което достатъчно говорят неговите пропуски в неделните три тайбрека.
Игра
"Играх против тенисист, който правеше всичко съвършено. Не знам някой в историята на тениса да е играл така. Не мога да се сетя в историята на тениса за някой, който е играл на нивото на Новак", заяви Надал през 2016 година когато сръбският тенисист в Доха му даде три гейма. В началото на тази година нещо подобно направи на испанеца във финала на Откритото първенство на Австралия във вероятно най-доброто представяне на някой тенисист през този век.
Общоприето мнение между тенисистите, специалистите и любителите на тениса е, че най-високото ниво на игра на Новак е значително по-голямо от най-високото ниво на Федерер и Надал.
Новак е най-завършеният тенисист, тенисист без слабости в играта. Има по-бързи от него, по-подготвени, има и такива, които имат по-добър форхенд и сервис, но никой няма пакет удари, тактика, физически и психически сили като него. Не играе офанзивно и елегантно като Федерер, не играе със сила като Надал, но когато застане от другата страна на мрежата, съперниците се чувстват сякаш играят против зид. Колкото и добър удар да направят, топката им се връща.
Царуване и рекорди
Никой не е властвал по-дълго в световния тенис от Новак Джокович. От 2011 година когато превзе върха, Джокович спечели 15 титли от Големия шлем, две повече от Надал и Федерер заедно, почти половината от общо изиграните турнири. В този период против испанеца и швейцареца има резултат 41:19. В неговата ера за Надал престана да се смята, че е недосегаем владетел на клея, а Федерер на тревата. Никой в Откритата ера не е имал четирите титли от Големия шлем едновременно. Никой до Новак Джокович. Никой до тенисиста за когото тази е 14 година подред в която печели поне една титла.
Единствен през 2015 година в един сезон, най-добрият сезон на някой играч в историята на тениса, успя да победи всички тенисисти от Топ 10. Единствен спечели всички турнири от серията Мастърс. Има по-добър процент победи от Федерер и е по-добър във финалите. И следващата година ще събори рекорда на Федерер за брой седмици като номер 1, рекорд за който се вярваше, че никога няма да бъде подобрен. Това вероятно е и най-важният рекорд, който ще държи, защото Големия шлем се играе само осем седмици годишно, а застрашаващата конкуренция гледа гърба на Джокович вече години.
Вярвам, че до края на кариерата, може би чак и до края на следващата година, ще настигне и рекорда на Федерер по брой титли от Големия шлем. Чак и да не успее в това, ще остане най-добрият когото сме гледали. Не най-трофейния, не най-любимия, не най-елегантния, но най-добрият", заключава авторският текст на Армин Хасанбегович за Индекс.
Малцина са останали равнодушни след финалния сблъсък на Уимбълдън в който умения премериха Новак Джокович и Роджър Федерер. Сред равнодушните определено не са журналистите на американския вестник "Уолстрийт джърнъл".
Одушевен от играта на Новак Джокович, журналистът Джейсън Гей "танцува" по границите на вкуса, па чак и нарича сърбина зъл - но в положителен смисъл.
Така е то като по впечатляващ начин победиш един от най-добрите тенисисти изобщо в едно от най-големите тенис съперничества изобщо.
В текста на Уолстрийт джърнъл специален преглед е хвърлен на отношението на двамата тенисисти на терена и съперничество което трае повече от десетилетие, а в неделя получи нов епизод.
- След няколко часа гледане Новак Джокович и Роджър Федерер във финала на тазгодишния Уимбълдън се чувствах сякаш съм изпил 1700 еспресо кафета. Не знам как успях да заспя след всичко което се случи на Ол Инглънд клуб. И когато се отдадох на разходка и търсене за отворени лондонски пъбове късно вечерта размислях как Новак Джокович е зъл, зъл човек. Да бъда по-ясен, зъл в облика на Джони Кеш или Клинт Истууд. Да бъда още по-ясен, зъл в позитивен смисъл. Чувствах как на трибуните против себе си има 99,999% привърженици, които бяха на страната на Роджър. Разбирате, Уимбълдън е хола на Федерер, представете си на сватба в Бостън да се появите в в екип на Дерек Джетър. Това е сходно на онова което Новак усети в неделя на централния терен, с чудесен увод подтиква въображението на читателите Джейсън Гей.
Федерер показа, че годините не трябва стриктно да показват физическото състояние на професионален спортист, в края на 37 лета швейцарецът играе един от най-добрите тениси в живота, а за неговата дълговечност всякак са важни и големите съперници (Джокович и Надал), които "не позволяват" да се оттегли.
- Трябва да споменем как феноменално изглежда Роджър на терена. На 37 години, почти 38. Би трябвало да бъде вкъщи. Има четири деца, би трябвало да им прави училищната закуска, да събира парчета от Лего от земята. Но Федерер още е тук, и продължава да е чудесен. За малко след сензационната победа в полуфинала против Надал да победи и Джокович, но не използва своите топки за мача. Според изявленията след мача, ясно ни е, че и той не е робот. Показа, че го боли поражението от Новак, допълва се в авторския текст на "Уолстрийт джърнъл".
Впечатлението е, че тенисът в тези години живее може би и най-бляскавия период изобщо с феноменалната игра на тримата ветерани под будното око на талантливите, по-млади играчи, които подготвено чакат да поемат щафетата.
- Може би няма и нужда да ви обръщаме внимание на това, но това наистина са златните дни на тениса. Носталгията ще ни "тресе" както и за онзи финал през 2008 година в който се срещнаха Федерер и Надал. Те двамата още са актуални, както и Новак, който триумфира в четири от последните пет големи турнира. В някои други спортове хората обичат да говорят хипотетично, да речем "какво би било когато Леброн Джеймс и Майкъл Джордан играят един против друг?" и тази фантазия всъщност се случва в тениса. Великаните са тук, активни, край нас. Федерер против Надал в полуфинала, па с Джокович във финала е като Джордан да играе против Леброн в петък вечер, а после срещу Меджик Джонсън в неделя - заключава журналистът на Уолстрийт джърнъл.
Пет пъти започвах текста и пет пъти го трих. А си дадох време бурята в стомаха и главата да слегне.
Няма смисъл, това дълго няма да мине, както и никога няма да мине споменът за един от най-драматичните мачове в историята и победата на Новак Джокович над Роджър Федерер със 7:6 (7:5), 1:6, 7:6 (7:4), 4:6, 13:12 (7:3). "Едно нещо си обещах преди да изляза на терена, а това е, че ще бъда смирен и стабилен, защото знаех каква атмосфера ме очаква", заяви най-добрият тенисист в света след мача.
Недалеч от нас седяха футболистите на Челси Давид Луис и Марко Алонсо - те бяха между редките, които не крещяха на всяка точка на Федерер и на всяка грешка на Джокович. Когато ситуацията беше напрегната и се играеха важни точки, шумът беше заглушаващ, като на футболен стадион. Едва понякога между точките се чуваше някое срамежливо "идемо, Ноле". Хора, на мен на трибуните не ми беше лесно, а не на него долу. Получих няколко съобщения "защо Ноле не показва никаква реакция?"
Тенисът може много лесно да се преживее по ТВ, но такава атмосфера не може да се усети от някой, който не присъства физически. Ако Джокович позволяваше на своите емоции да излязат по-често от коритото, би съществувал сериозен риск да излезе от релсите. А после, както мачът напредваше, това беше и въпрос на съхранение на енергия.
Минаха почти два часа от топката за мача, а на мен продължава да не ми е съвсем ясно как Джокович победи. Федерер общо спечели 14 точки повече, беше по-добър в почти всяка статистическа категория, точките главно се играеха под неговите условия, изглеждаше, че има в джоба си и първия и третия сет.
Новак в ретура, своето най-голямо оръжие, беше неразпознаваем, особено при вторите сервиси на Федерер. Швейцарецът сервираше майсторски, Новак не успяваше да разчете и не успяваше да направи своята характерна магия поне веднъж на сет, когато невъзможна топка връща под краката. Па, как и да успее в това, Роджър с такава лекота правеше почти полуволета от основната линия и ги пращаше в другата половина. Това ядосваше Джокович, редките реакции към ложите бяха главно след тези удари, а първата топка за пробив Новак направи чак след два часа и 47 минути игра.
Странен мач беше това, Джокович "открадна" първия сет и имаше надежда , че сега може да се "отпуши" и да засили темпото. Случи се обратното - форхендът, който през целия турнир имаше осцилации, и сега не слушаше напълно, а след претърпения пробив Новак напълно утихна, ядоса се и остави втория сет.
Работата на краката и движението, запазената марка на Новак, също варираха и до дълбоко в третия сет не изглеждаше, че Джокович е съвсем на себе си. Сервисът по време на мача също не му служи най-добре (девет двойни грешки), но няколко пъти намери важни сервиси в тялото, които го измъкнаха от тежки ситуации. Така спаси топка за сета в третия сет преди отново да спечели тайбрека.
"Как по дяволите този човек води с 2:1", питах се в паузата... Новак не си позволи нов спад, но Федерер само в няколко точки изглеждаше потресен и Джокович не притисна достатъчно тогава. Последва наказание и, подобно на втория сет въпреки че резултатът не показва това, Федерер стигна до 2:2.
Говорейки обективно, можеше да бъде и 4:0 за Федерер, не би било незаслужено, дълго не съм виждал Новак да играе по-слабо в такъв важен мач. Бих помислил, че може би съм полудял, ако и самият Новак после не потвърди това. "Ще ми помогне занапред в кариерата това, че знам, че със 70% съм победил във финал. Онова което не ме радва е, че в по-голямата част не играх добре, непрестанно аз бях на "заден крак" и се бранех, а той диктуваше играта. Повечето от своите финали съм изиграл на високо ниво. Днес случаят не беше такъв, но затова психически бях на много високо ниво, защото атмосферата много лесно може да извади от такт емоционален човек като мен. Само се борих и намерих начин когато беше най-важно", обясни Новак.
И, как сме тогава в петия сет? Така че Новак Джокович, чак и когато не играе така както е замислил, в нито един момент не се отказва. Открадна миналата година от Надал пробивът във втория сет, така и сега с твърдост на характера сломи Федерер в тайбрековете. Гледайки двамата, сигурен съм, че Новак е в някакви дълбини на човешката психика, които за нас смъртните са недостижими. Сякаш имаше хипнотизиращо действие над Федерер, който в тайбрековете пропускаше онова което обичайно не правеше в мача. И, точно в тайбрековете, и ретурът срамежливо надигна глава.
Гледах на живо загубата от Вавринка в Париж, миналогодишната победа над Надал на Уимбълдън, губих нерви и пред екрана безброй пъти без да седна нито веднъж по време на мача, но това беше нещо наистина специално. Мъчен мач, не можеше да го хванеш нито за главата нито за опашката, започна физически да не ми е добре. Тогава се запитах "добре, луд, па това е само тенис, защо се нервираш толкова, какво ти е?" А вече секунда по-късно забравям, че тази мисъл изобщо съм я имал някога.
Джони е поред мене, чувстваме се като във война в която силите са толкова неравномерно разпределени - подкрепяме се един друг с погледи, удряме се да се ободрим, а около нас "гори". Гори, хора. И журналистите и доскоро изгладени господа и госпожи, и млади и стари, чувствам се сякаш някой ми седи на гръбнака. Как ли тогава се чувства Новак?
Сервисът на Федерер започва малко да спада, по-точно Джокович все по-често му застава на пътя и го насочва там където трябва. Прави пробив. Минава - най-сетне. Не мърдам, знам, че е далеч от свършено. Сервисът предава, Роджър връща пробива. Шетат ми и сега пред очите точките, да речем пропуснатия форхенд при 4:3 и 15:30.
Кулминация на драма каквато още не съм имал възможност да гледам, и сетивата ми се притъпиха, изтощен съм. От 30:0 Новак си прави проблем, не може да отпусне ръката на форхенд. Федерер го разминава на мрежата, пробив за 8:7, не чувам мислите си от шума. Ставам, не мога повече, тръгвам.
Докато вървя към журналистическата стая, милион неща ми минават през главата, а скришом ослушвам какви въздишки идват от Централния корт. Стигам до стола, хвърлям поглед, Федерер сервира при 40:30, втора топка за мача. И изведнъж, сякаш нещо ме е ударило, дежа вю - Надал миналата година добре нападна на топка за пробив с тежестта на топка за мача. Последва най-добрият удар на Джокович в мача, преминаващ под невероятен ъгъл. Сега видяхме същото, дюс, набързо и 8:8. Кой каза Откритото на САЩ 2011?
Не ми идва наум да се връщам на корта, седя с ръце събрани в положение за молитва (знам, луд съм, какво пък), а колегата Том ме ободрява, вярва в Новак. От 40:0 при 11:11 спасява две топки за пробив - както и много пъти днес, дъхът спря. Стигаме до тайбрека, отново е по-силен, отново е хладен като лед, отново топките получават цел и дълбочина. Отново има онова което е непристойно да се споменава в текста. А тогава при 5:3 отлична точка за двете страни и, блесна като мълния - бекхенд по паралела.
Непълна минута по-късно Новак Джокович шеташе към мрежата като петкратен уимбълдънски шампион. Търча обратно на корта ("my fucking God, I don't know what to write about this madness", подхвърля ми колега от Аржентина докато минавам). Не знам и аз, друже, и ако това което нахвърлях е малко разхвърляно, прощавайте, пиша от душа.
Хитра усмивка, удар в гърдите и благодарност към небето, целувка към ложата, без "сърце" за публиката. Така и трябва.
"Накрая само усмивката на лицето, довиждане и благодаря, че сте дошли", ни каза после Новак със същата онази усмивка, която видяхте на мрежата. Сърцата бяха предназначени за някой друг. За вас. Взе Новак микрофона и започна:
"Една ог-ро-мна, огромна благодарност към всички вас, които ми давахте подкрепа, които гледахте мача и отделихте време, което иначе прекарвате по друг начин. Чувствах вашата енергия - може би мислите, че лъжа, но наистина не лъжа. Представях си, че играя в Сърбия и цялата публика, която подкрепя него всъщност е за мен и вика моето име. Представях си всички вас, благодаря ви много и ви обичам."
Присъствахте на още едно представление на тенисовия Худини. Ще се играе това представление още дълго.
Мач за аналите, борба за помнене, резултат за историята. НАЙ, НАЙ, НАЙ! Новак Джокович за пети път в кариерата успя да вдигне престижния трофей в Уимбълдън, което му е и №16 от Големия шлем в кариерата. Това беше мач какъвто се вижда веднъж в живота, а накрая след голяма, тежка борба с Роджър Федерер празнува сърбинът с 3:2, по сетове 7:6 (5), 1:6, 7:6 (4), 4:6 и 13:12 (3). Мачът продължи четири часа и 55 минути, което е най-дългият финал в историята на Уимбълдън в индивидуалната конкуренция.
Изиграха големите майстори и най-дългия и най-добрия мач на тазгодишното издание на Уимбълдън. Това беше, съвсем сигурно един от най-добрите финали на турнир от Големия шлем в историята, който показа невероятната психическа сила на двамата майстори, а особено на Новак, който с ръка на сърцето изигра началото слабо, но въпреки това успя да води и да победи.
Финалът беше отворен от сервис гейм на Роджър Федерер, който без големи проблеми го и спечели. Иначе, още тогава започна да си личи тактиката на двата аса - Новак се опитваше да намали бързината, а Федекс да забърза играта. В началото на мача сръбският ас беше по-нервен, като слабо вкарваше първи сервис. Успя Федекс благодарение на това, но и на отличния форхенд да стигне до възможност за пробив, но Ноле успя да се защити.
С развитието на играта първата ракета в света доминираше, но Федерер не позволяваше дълги точки и главно ги завършваше с агресивни форхенди, които са голям риск, но са и единственото решение против Джокович. Въпреки че швейцарецът според статистиката беше по-добър до тайбрека, дори водеше и с 5:3 в него, със серия грешки предаде първата част на играта на сърбина.
Последва голям спад в играта на Новак Джокович, който и преди това се мъчи, който много бързо го доведе до наистина лоша ситуация и втория сет повече от заслужено беше спечелен от швейцареца. Федерер беше този, който диктуваше темпото на срещата, особено от сервис, който Ноле тежко разчиташе. Освен това, швейцарецът беше много по-конкретен и по-убийствен, тогава изглеждаше далеч по-близо до трофея. Във втория сет сръбският ас спечели само 12 точки.
Окуражаваше това, че подобен отчайващ период в играта Джокович имаше и в полуфинала срещу Агут, за да после да вдигне нивото и да стигне до победата. Но, във финала го очакваше наостреният Федерер, който в третия сет продължи да тероризира със сервис, когото Джокович не успяваше да укроти, ако го разчете. Всичко напомняше на онзи полуфинал от Ролан Гарос през 2011, когато швейцарецът със сервиси унищожи сръбския ас. Наистина, тогава Новак игра по-добре в по-голямата част от сблъсъка...
Дали жребият всъщност направи "мечешка услуга" на сръбския тенисист, т.е. прилично лесни противници, е голям въпрос. От друга страна, Федерер също нямаше много по-трудни съперници, но изигра истински октанов полуфинал с Рафаел Надал, заради който повдигна нивото на игра на шампионско ниво.
В първите три сета Джокович нямаше нито една възможност за пробив, но водеше с 2:1, след като в третата част на играта буквално "отмъкна" успеха от родения в Базел, отново в тайбрек. Невероятно е колко е силен психически белградчанинът, защото през цялото време се мъчи, буксуваше, а когато беше потребно настъпи газта и сломи духа на противника. Такива спортни ситуации влизат в легендите.
Спечелването на третия сет очевидно повлия положително на Джокович, който започна по-сигурно да сервира и напада. От другата страна, на Федерер му трябваше малко да си обясни как губи, а е по-добър в почти всички статистически показатели. Бързо се оправи швейцарецът, направи два пробива преднина, което беше достатъчно да изравни сетовете. Наистина, Новак, който премина през още една, но кратка криза най-сетне след почти три часа игра му върна пробив, което не беше достатъчно да го настигне.
Стигна Джокович до две поредни топки за пробив в четвъртия гейм на решаващия сет, много важни, може би и решителни, но Федерер успя да се спаси въпреки че и двата пъти трябваше да се изкопава от втори сервис. Третата спаси с ас. Голяма, голяма възможност беше пропусната. Но последваха нови, които сърбинът прегърна, за да Федекс веднага да отвърне.
Всеки удар, точка, гейм тогава бяха големи като къща, всеки на практика беше решаващ. Това го знаеха и двамата, па играеха най-доброто което знаят и могат след повече от три часа и половина игра. Имаше възможности за пробив Новак, но в тези моменти правеше нехарактерни грешки. Умората вземаше своето и от двете страни на мрежата.
Сръбският ас гонеше тайбрек, беше по-близо от Федерер и по-опасен, но старият вълк фантастично се бранеше и справяше. И чакаше своя шанс. Публиката предимно беше за него, което му даваше енергия да издържи. Нивото на тениса малко спадна, но беше невероятно напрегнато. Както долу на тревата, така и на трибуните. Не се гледа непрекъснато такава класика.
Когато Федерер стигна до пробив и поведе с 8:7 изглеждаше, че всичко е свършило. Швейцарецът стигна и до две поредни топки за титлата, но Новак просто не му позволи. От този момент белградчанинът спечели седем точки. Това бяха спортни моменти, картини, които се помнят цял живот. Моменти, които влизат в легендата. Както и сигурно ще влезе този епичен уимбълдънски финал.
Всичко се разгорещи допълнително при резултат 11:11, когато Новак поведе с 40:0, но позволи на Федерер да стигне до точка за пробив с извънреден бекхенд, който само лизна линията. Сръбският тенисист тогава се ядоса, че съдията позволи на неговия противник да провери решението на съдиите на линиите, които дадоха аут, въпреки че може би мина твърде много време. Разбира се, последва вълна от освирквания от "федереровите трибуни", които редовно "черпеха" сръбския майстор през целия мач. Казват, че тенисът е спорт за господа, но в такива мачове това изглежда не важи. В този гейм Федерер при много важни точки повдигаше прах от белите линии, като на тренировка. Някои биха казали, че му е вървяло, а други, че това е той, че това е неговото майсторство заради което може би е и най-добрият в света.
Мачът, сякаш и двамата искаха да влезе в историята, завърши със супер тайбрек, нововъведеното правило което казва, че петият сет се играе до 12:12, а тогава който пръв стигне до седем точки с две преднина. Епичното отмерване, което вече на всички, не само на привържениците изхаби нервите, а на играчите и енергията беше решено в супер тайбрек, който спечели сръбският титан.
Класирането на финала донесе на Федекс 1200 точки за АТП и 1 175 000 паунда, докато за шампиона се полагат 2000 точки и 2,35 милиона.
Роджър Федерер атакува с форхенд, Рафаел Надал едва върна с бекхенд, швейцарецът беше на мрежата и с лесен смач взе точка. Легна на тревата и сълзите тръгнаха. Защото това беше последната точка на Уимбълдън 2007.
Два часа по-късно седях срещу победителя в студиото на Би Би Си, готов да използвам трите скъпоценни минути. Докато наместваха камерите и звука, откакто се помня лишен от хищническия журналистически инстинкт, не исках да го отегчавам с бъбрене. Но той първи проговори.
РФ, разположено: Значи, вие сте от Сърбия?
Аз, изненадано 1: Да.
РФ, любезно: Страхотно. Имате сега много добри играчи там. Янкович, Иванович, Зимонич.
Аз, изненадано 2: И Джокович.
РФ, куртоазно: Разбира се, Джокович.
Тогава за Роджър Новак не беше първа асоциация за Сърбия. Всякак знаеше кой е, игра до този момент против него вече четири пъти и винаги побеждаваше, но не ми остави впечатление, че освен шаблонно изговаряната фраза "момчето има потенциал", беше наясно какво носи бъдещето.
Месец по-късно, Джокович прехвърли Федерер. Швейцарецът опита "хот-дог", който завърши в мрежата. Новак стисна юмруци и погледна към небето, защото това беше последната точка от Мастърса в Монреал и първата победа на Джокович над Роджър.
"Кралят е мъртъв, да живее краля", дръзнах в този момент да изговоря в микрофона. И сбърках.
Защото тенисът е кралство което има не един, не двама, а чак трима крале. Безсмъртни. И така вече години. И всеки път когато кралете кръстосат мечове, това е червена дата за нас смъртните.
И затова, когато в неделя започне битката за свещената уимбълдънска земя, подгответе се и вие. Подкрепяйте, проклинайте, хвалете, псувайте.
Но преди всичко - наслаждавайте се. Защото кралството един ден ще остане без тези владетели. А колко ще ни липсват, не сме и наясно.
%20(1).jpg?width=765&height=405)
