Седя пред лаптопа. Чакам да се случи чудо. Мозъкът през пръстите да претвори мислите в думи. Чувствам се като Джеймс Кан във филма "Мизери". Само, че мен не ме спира Кейти Бейтс, а Новак Джокович. Известният актьор го спираше страхът за живота, а мен страхът, че няма да намеря съвършените думи. Защото перфектността заслужава адекватна реакция.
И тогава се успокоявам. Не трябва да имам страх от съвършенството, защото никога няма да го постигна. Мога само да опитам да се приближа достатъчно близо до човека, който сложи точката. Превъртя играта. Защото сега е краят. Знаете какво казват - никога не казвай никога, но аз твърдя - никога никой няма да достигне това. Защото невероятността на този човек е единствена. Защото околностите не могат да се повторят.
Не, същността не е в това, че удря топката с ракетата по-добре от всички. Защото не удря. Не е защото е най-талантливият в историята. На мнозина небесата са дали по-голям талант. Най-отдаденият от всички? Ще ви намеря веднага хора, които за него са фанатици. Физическа доминация? Па, често едва диша. Тогава в какво е трикът?
Точно в това. В недостатъците, които са му дали бляскаво чудовищен ум. И в постоянното тяхно подсилване. От онези, които не могат да понесат перфектността, чак и нейната близост.
"Напразно са му всички титли, това са само бройки, вижте само елегантността на Роджър и лекотата на съществуването, в това е същината на спорта", твърди Шарлот от Кенсингтън в Лондон.
"Кой може да го обича, виждате отношението към публиката, към своя лагер, къде е тук възпитанието", казва Клейтън от Тулса, Оклахома.
"Антиваксър! Той да бъде пример?", пита се Матилда от околностите на Мелбърн.
„তিনি অবশ্যই আঘাত করেননি, আমাকে বিশ্বাস করুন”, сигурен е Хабибул от периферията на Дака, Бангладеш.
"А данъци да плати тук? Печат да видя тук", нервира се Сърбислава от Горни Стойниковац, община Рековац.
На всички вас ви благодаря. Ръчкахте мечката. Пробудихте звяра и създадохте история. Създадохте Най-великият изобщо.
Новаче, съвършено си несъвършен. И затова си съвършен.
Откакто се помня, винаги съм живял в най-лошите времена. Никога в добри. Винаги всичко е било по-скъпо отколкото миналата година, винаги данъците са били по-големи отколкото лани, а виното по-лошо от всякога. Летата някога бяха лета, а зимите наистина зими... Хората бяха по-почтени, въздухът по-чист, а днешното месо не може да се сравни с онова месо...
Днес с тъга се сещаме за чудесните дни на изобилие отпреди десет години. Какви времена бяха само! Преди десет години говорехме, че така, наистина, повече не може и че беше много по-добре преди пет години. Преди тридесет и пет години говорехме, че след четиридесет години ще бъде много по-добре. Преди дванайсет, че дойдоха последните времена...
Докато останалите, по-умни народи, живееха веднага, ние бяхме обърнати към светлото бъдеще. Когато бъдещето стана ялово, обърнахме се към светлото минало. Миналото никога не ме е интересувало много, а за бъдещето нямам повече време.
Дали съм повърхностен тип, ако искам да живея малко сега? Имам предвид веднага? Нима това е толкова много? Ако не сега, кога?
Новак Джокович победи Матео Беретини и спечели своя шести Уимбълдън и общо титла №20 от Големия шлем в кариерата си. Така премахна и последната пречка, която го делеше от окончателното признание, че е най-добрият тенисист в историята.
Федерер и Надал са големи, но Джокович е по-добър от двамата
С 20 трофея от четирите най-големи турнира се изравни на върха с Рафаел Надал и Роджър Федерер. Девет титли взе в Откритото първенство на Австралия, шест в Уимбълдън, три на Откритото на САЩ и две от Ролан Гарос. Трябва да се напомни, че е единствен от тримата, който държеше едновременно всичките четири трофея от Големия шлем.
Победата в тазгодишния Уимбълдън постави Джокович в позиция да осъществи нещо, което е правил само легендарният австралиец Род Лейвър, а никой в Откритата ера. Лейвър през 1962 и 1969 печели всичките четири турнира от Големия шлем в календарна година. За това на Джокович му липсва само още триумф в Откритото първенство на САЩ, след като през тази година вече завоюва отличията в Автралия, Ролан Гарос и Уимбълдън.
Тенис съвършенство
Най-накрая, 2021 година заради пандемията е и олимпийска, а в случай на злато в Токио и триумф в Ню Йорк, Джокович ще стане първият тенисист печелил утопичния Златен шлем. За достигането на такова тенис съвършенство трябва да се спечелят тези пет турнира, а той засега осигури три и е фаворит на оставащите два.
Ако вземем предвид междуособните резултати на тримата най-добри тенисисти в Откритата ера, Джокович тук отнася победата. Против Федерер има 27 победи и 23 поражения. Във финалите резултатът е 13:6 за сръбския тенисист, който води и в победите против швейцареца в турнирите от Големия шлем (11:6). Против Надал Джокович има резултат 30:28, във финалите води с 15:13, докато Надал е по-успешен в мачовете в Големия шлем (10:7).
Най-дълго трае против най-тежката конкуренция и е заработил най-много пари
Вероятно ще дочака края на годината като първи в класирането на АТП, с което ще стане първият играч в историята на тениса, който чак седем години е завършил на трона. Също така, с 328 седмици на първа позиция вече е рекордьор, а като номер едно е взел най-много точки в една година.
От останалите значими рекорди, Джокович е най-добрият играч в историята по брой спечелени големи турнири (61), с Надал е изравнен по брой Мастърс трофеи (36), спечелил е шест награди за тенисист на годината и е спечелил най-много пари от наградни фондове в историята на спорта - над 150 милиона долара.
Също така е и единственият тенисист в Откритата ера, който два пъти е печелил всичките четири турнира от Големия шлем (двоен кариерен Голям шлем) и единственият, който в кариерата е печелил два пъти всичките девет Мастърс турнири, така наречения Златен Мастърс.
Как от черното пате в началото на кариерата, господарят на тениса стана по-твърд от желязо
Може ли по-тежко? Първо да победиш Надал насред Ролан Гарос в мач за който със златни букви, заради качеството, ще пише в антологиите на тениса, а тогава във финала да губиш с 0:2 сета и да победиш 3:2. Ако триумфът над Рафа беше "изкачване на Еверест", както каза Новак, с какви думи да се опише завършващия триумф, завръщането от бездната на Хималаите и спечелването на 19 трофей от Големия шлем?
Да видим нещо друго: Колко са онези, които в неделя следобед и при 0:2 вярваха, че Джокович ще спечели трофея? Отговорът - МНОГО! В някои други спортове, да вярваме в обрата и да успеем да обърнем, това за нас е по-рядко събитие от Халеевата комета. А когато става въпрос за Новак, това идва като - правило. Да, понякога къса нервите на милиони привърженици в Сърбия и чужбина, но вярата в неговия триумф остава непокътната, какъвто и да е резултатът на таблото, докато за последен път топката не докосне клея, тревата, бетона...
Новак Джокович е феномен в световния спорт, но още повече - в сръбския спорт. Защото, такива психически планини, способни да се справят с всички нещастия, на терена, а още повече около и извън него, това още не сме имали, това още не сме виждали. Пълен парадокс е, че колкото повече го нападат по всякакви странни причини, а това наистина вече доби някакви ненормални размери, Джокович е все по-силен на терена, все по-могъщ.
Матс Виландер би казал - все по-свеж! Като портрета на Дориян Грей. Всички тези рани и белези, които му нанасят или се опитват да му нанесат, вероятно отиват някъде другаде, защото на терена, каквато и да е настилката, изглеждат сякаш с някаква непозната алхимия Новак превръща в задвижващо гориво.
Да си психическа скала, робокоп, човек с нерви и сила от желязо са онова което виждаме днес. Но, Новак не е бил такъв винаги. И това е онова което на всички негови успехи, всички титли от Големия шлем, седмици на трона, дава специално измерение, специална патина. Този житейски път, кариера, психическата еволюция на Новак Джокович ще се изучават един ден в университетите.
От момчето, което в началото на кариерата предаваше мачове заради алергия, тежко дишане, което изглеждаше като сламка на вятъра, което вече бяха означили като измамник и то някои, които сега истински му се удивляват, което беше едва ли не грозното пате в световния тенис и поред огромния талант, вечното "трето колело" в сянката на Роджър Федерер и Рафаел Надал... Този момък стана символ, синоним, въплъщение на спортист, който в главата е най-силен в света. Несломим. Непобедим. Недосегаем. Когато разшири зениците, това е знак за онзи от другата страна на мрежата "спасявай се, ако можеш".
Не съществува нито един друг тенисист, нито един друг спортист, който е в състояние за секунда да забрави грешката, пропуска, загубената точка, гейм, сет и да продължи сякаш нищо не се е случило пет-десет секунди по-рано. Може да побеснее, жестикулира, понякога и да псува, но ако се гледа само онзи момент откакто подхвърли топката или изчака противниковия сервис, докато тази точка не стигне до край, Джокович има застрашаваща самодисциплина, самоувереност от милион тона, а в главата спокойствието на монах. И както тази добродетел, тази супер сила, с времето възникна и израсна, острена през всички издигания и спадове, до днес порасна толкова, че съперниците истински се плашат. В моментите когато в четвъртфинала моментът беше на страната на Беретини, Анди Мъри написа в Туитър, че би си заложил къщата, че Новак ще победи. Против Циципас във финала беше достатъчен само един пробив в третия сет и гъркът да започне да се съмнява в себе си, в своята игра, да се разпадне тотално на терена. С два сета преднина. Как се постига това? Къде се учи това?
Имат американците или англичаните, все тая, израз, че не е важна целта, а пътят до нея. Този път, тази истинска еволюция, която премина Джокович, който се е шлайфал върху милион нещастия и стана по-твърд от най-твърдия познат материал на тази планета - това е което ще се помни завинаги. Чак и ако един ден се намери някой да подобри всички рекорди, които ще останат след него когато един ден закачи ракетата на пирона.
Струва си да се обърнем към миналото, да хвърлим поглед 11-12 години назад, да се сетим къде беше тогава Джокович, през какво премина, а докъде стигна днес. Този изминат път, това е неговият най-голям шедьовър. Делото на живота му. Е, това е истинският отговор на онова питане как се става, не шампион, а най-големият на всички времена. Ще бъде Новак най-добрият, най-успешният тенисист някога, в това вече никой не се съмнява, но още сега е най-големият, защото това което той премина, а и продължава да преминава, това не е преминал нито един от неговите най-големи съперници. От момче което идва от страна в която тенисът беше на почти аматьорско ниво, до човека заради когото цялата земя не трепва, привържениците не искат да се поместят от "късметлийското" място, нито да мръднат отдавна вдървения крак "да не докарат карък", докато на Новак му върви добре когато играе за най-големите трофеи.
Имала е Сърбия, хвала на Бога, много големи, велики спортисти. Има ги и сега. И ще ги има. Но, такъв колос... В английския Гардиън в текстовото отразяване на финала им се изплъзна: "Този не е от нашата планета". Не знаем от коя планета идва, но когато се засвири "Боже правде" на Шатрие, докато знамето се издига на пилона, всички знаят от коя държава идва.
Новак Джокович за шести път завърши годината като най-добър тенисист в света, а десетилетието оставащо зад нас протече изцяло под знака на сръбския ас.
От 2011 година до края на тази сърбинът записа чак 83 победи над противници от Топ 5, което е повече от Надал и Федерер заедно - 82. Испанецът в тези срещи е печелил 45 пъти, а швейцарецът 37.
Трябва да се каже, че в този период Джокович е спечелил 16 титли от Големия шлем, докато конкурентите му в най-големите турнири на света са стигали до трофеи общо 15 пъти. Новак има спечелени 31 титли Мастърс, 14 повече от Надал и 20 от Федерер.
Световният номер едно има по-добър резултат от двамата си големи съперници, а в отиващото си десетилетие с тях има постижение 43:21. Също така, най-дълго е бил на първо място в класирането на АТП.
Това може би е само още едно от доказателствата защо мнозина смятат Джокович за най-добрият в историята на "белия спорт".
Last year I posted a table for "Player of the Decade" (Jan2010-Dec2019)&many people pointed out that the decade is from January 2011 to December 2020.
I promised them I would do another table at the end of this year.
Деветдесет и втора, когато войната започна, бащите ни бяха призовани, а нас ни упътиха към улицата, бутнаха ни цигари в ръката и ни оставиха да нямаме нищо. Естествено, най-добре разбирахме Джей. Благодаря му, че беше тук за нас, когато нямаше никой друг за това поколение.
Отиде си нашият Джей. Както отдавна обяви, далече някъде сам, подготви се за този път без завръщане. В неделя.
В къщите се печеше пиле, вятър шибаше в прозорците, а съседските деца се чуваха през стените. А, тогава вест пресече деня наполовина. Всички нас разпръснати по света ни събра в туитър, вайбър обаждания, дорчолските прозорци. И навсякъде с неверие и тежка тъга се изговаряше - отиде си нашият Джей. Това дете от дом което живееше във всяка къща.
"Можеше още да живее, грехота" би се чуло тук и там от онези, които не разбират, че Джей е изживял двеста години и няколко живота, и че пропорционално и симетрично бурно, като в отражение от огледало, ще живее още толкова в този народ.
Мислеше и говореше по детски искрено и бързо, така и танцуваше, пееше както живееше, а живееше както искаше. Нашият Джей.
Също така симетрично, като пумпал с остри върхове и тежък център на тежестта в дълбината на своята материя, сега от дистанция изглежда кариерата, която остави.
Завъртя се силно на сцената с целия този труден житейски опит, който предходно е събрал на улицата. Полетя като топка под кибритена кутия. Бърз, понякога неуловим за погледа на кибика, а винаги тук с неустоима песен, която те завързва за себе си и те кара да останеш и да познаваш под коя кутийка е смачканото метално фолио.
Да го гледаш, слушаш, да си щастлив когато и последният динар в кръчмата даваш на негова песен, защото знаеш, че животът е повече изчакване да изгубиш всичко, а по-малко да бъдеш прав.
Понякога беше облечен в бял костюм с шапка като Майкъл Джексън на корицата на Трилър, друг път с кърпа на главата като някакъв дорчолски дунавски пират.
Краката са се научили да танцуват във фолклорната група на предприятието за градски транспорт кръстено без никакъв смисъл "Никола Тесла", долу на Скендербегова, някъде между Змай Йовина и Капетан Мишин. Сега там има някаква жилищна сграда, а преди покрай хангарите за автобуси и тролейбуси от които идваше мирис на смазочни материали и изгорели опаковки, тук се събираха дорчолските деца да гледат по телевизора Марадона и да тренират крачки.
Не е чудно, че едно тогавашно дете си отиде бързо след аржентинеца четиридесетина години по-късно. Нашият миниатюрен гигант от Солунска, като майстора на Наполи, е произлязъл от бедност и никога не я е забравил, качвайки тестени изделия, за да ги вземат гладните дорчолски деца когато тръгнат без закуска за училище. Просто, небето търсеше баланс за едно пристигнало голямо сърце и бързо го получи.
Това заминаване Джей много пъти е обявявал. Молеше съдбата сестра да забави и ни напомняше, че животът кратко трае и малко време има. Плашеше се да не стане китара без струни.
Този Танатос изригваше от него и когато успя в живота и когато му завиждаха всички. И тогава го ломяха ветрове, а той караше по своему и заплашваше, че когато веднъж си отиде няма да се върне.
Умееше онова което пее да има тежестта на дадената дума на някогашните белградски шмекери. Вярваше му се докато държи микрофон вероятно повече от на всеки друг. Защото, Марина Туцакович може би за другите е писала песни, но за Джей е писала мемоари.
На автора на текста остава в спомените концертът на Панаира през 92-а година. Връщането пеша към Карабурма, далеч след полунощ в първите часове на ноември с останалите четиринадесетгодишни от основното училище.
Това за нас беше събитието на годината. Войната започна, бащите ни бяха призовани, а нас ни упътиха към улицата, бутнаха ни
цигари в ръката и ни оставиха да нямаме нищо. Естествено, най-добре
разбирахме Джей, който пее Неделя, Не е лесно да бъдеш млад и Направи нещо за моята младост. Благодаря му, че беше тук за нас, когато нямаше никой друг за това поколение.
Ще запалим свещ за него сякаш го няма, въпреки че знаем, че присъства някъде горе на маса с Тома Здравкович, Роджа Раичевич и кой знае кои герои и антигерои на неговата епоха.
Такъв беше и Белград за който пееше и който познаваше в душата и във вулканични дълбини. Еднакво му се връщаше - отворено сърце, с любовта на дете към родител.
Залезе долу на кея на "25 май" в един декемврийски ден това слънце на любовта. Ще се появи да ни загрее когато потрябва, най-често нощем в кръчмата. Тази звезда наречена Джей свети и когато другите се провалят.
Вече го наричат сръбския "милионер от калта", което засега е прекалено - все още не е милионер, но е от калта. Роден е на 29 ноември 2000 година в Ниш, не знае кой му е дал името Мети Камбери, не знае кой му е баща. Няма нито една снимка от детството. Майката, неграмотна жена от Косово, го оставила на улицата. Просил е, крал, залагал, сменил пет основни училища, живял в приемни семейства и преминал голгота с тези "хора", които взимат деца само, за да получават материална помощ.
"Повече съм бил на улицата отколкото при тях", ще каже Мети в някакъв момент докато разговаряме по телефона. Това утро ще закъснее за писмения изпит, успал се е. Завършва извънредно средно училище за мода и красота в Ниш.
На 12 години е завършил в Дом за деца без родителски грижи. Тук започнал да учи, да чете и пише и за шест години толкова овладял основата, че през март тази година му излязла книгата "Град на болката" и първият тираж от хиляда екземпляра пламнал.
Мети сега е нова поява на литературното небе, но го няма в книжарниците. Не е искал. Само продажба чрез сайта. С тази история, която боли, е започнал и по шевовете скъсал социалната система, т.нар. приемни родители, т.нар. възпитатели и т.нар. социални работници.
"Доволен съм що се отнася до публиката, вече продадох първия тираж, върнах дълговете, платих на лектора, от втория нещо и ще спечеля. Писането е самотен живот; докато пишех се чувствах като самоубиец. Предадох се на своята самота, а и съм свикнал да бъда сам. Но писането е и нова свобода, която съм намерил. Темпераментен съм, и целият гняв и бяс, неудовлетвореност, нервност заради хората преточих в книгата. А започнах да пиша когато всичко ми беше прекипяло. Осем месеца писах, където можех, на пейка в парка, спейки при приятели, пишех с мазолести ръце. Докато пишех романа, работех в строителството, правехме хотел. И е по-трудно да се напише книга, отколкото да се построи хотел. Най-трудно беше да намеря подходящия начин да изхвърля тъгата от себе си. Важно е да си искрен, а аз със сигурност знам кой съм, както знам, че съм гладен."
За живота на улицата по-трудно говори отколкото пише.
"Услади ми се да скитам по улиците, да крада, да намирам други деца, които правят същото. Животът на улицата е хляб с две кори. На улицата научаваш и да се бориш, да пробудиш звяра в себе си, да създадеш приятели с които делиш съдбата, но и да бързаш. Като хлапе доста се плашех от мрака, но на улицата няма страх, защото трябва сам в мрака. Така избивах собствените страхове. Усетих бетона, спането на празен корем, скитането, студа, лошата компания, неморалността, пушенето на трева и всичко останало. Преминал съм през всичко, ходех на училище с пробити подметки. А въпреки това, обичах улицата без оглед на това, че подтичвах бос по жаркия бетон. Беше ми окей да искам от някого пари, да ми купи да ям. Помня боя, който изядох пред кръчма от един сервитьор. Не беше лесно, но се уважават уличните кодекси. Улицата е чудо, ако имаш материал в себе си, улицата ще направи от тебе човек, който може да промени нещо в обществото. Ако нямаш сили, тогава те изяжда мракът."
Доста е и залагал, няма дисциплина в хазарта, която не е пробвал.
"Комарджиите са и крадци и помазани измамници, а аз същински не съм нищо такова. Последните пари съм давал, а не бяха малко, а да съм имал и повече бих дал и тях. Когато залагаш, ти не влагаш само парите, а влагаш и губиш себе си. А аз исках да се спася."
Основата за романа не е търсил, защото това е живяло в него 19 години.
"Когато за пръв път дойдох в дома, бях на 12 години и имах два черни чувала със себе си. Видях малки деца, които непрекъснато се смеят, никога не бяха намръщени. Тогава за пръв път разбрах какво е колектив, имаше двама другари с които по-рано съм крал. Тук научих как да се бия, но и как да уважавам по-старите. Крал съм, но когато си на само 12 години не можеш да си крадец. Работех над себе си, защото знаех, че никоя умна девойка няма да бъде с някой, който краде. Успех беше когато някоя нормална девойка, която знае, че съм от дом продължава да иска да си играе с мен."
Мъчно му е да си спомня за този период, особено че всички тегоби е сложил на хартия, па опитва да отклони темата с черен хумор: "Знаете ли кой сладолед дете от дом никога не е яло? Семеен."
Иска да учи, да бъде социален работник, а има и валидна причина за това.
"Приемните родители са лоши хора, доста са алчни, те гледат децата само заради парите. Има приемни родители, които се опитват да променят вътрешния аспект на децата, но повечето правят това от корист. Чист материализъм. Само на своите деца купуват неща. Мои приемни родители бяха роми, но не са виновни само те, а и социалните работници, които имат опит и знание и те би трябвало да знаят къде изпращат тези деца, да не ги дават на онези, които и своите деца не са успели да изведат на път, а камо ли онези от улицата, които просят, крадат и нямат родители. Никога не съм получил джобни в приемното семейство. Бях гладен и при приемните родители. Научих как трябва да се възпитават тези деца - така не трябва. Възпитателите ме въздържаха, те градяха авторитет като ни извиваха ръцете. Никой от възпитателите не поръча моята книга, но леля Марица, готвачката, да. Ще бъда социален работник. Създаден съм на мнозина да помогна, много слаби съм направил по-силни, въпреки че и аз съм слабак."
Все пак е имало и светли точки по този трънлив път. По-добре казано, една точка, която се казва Емилия Джурович, възпитателка в дома. А Мети я е виждал и преди да станат близки.
"Когато бях на осем години, Емилия излезе от кръчма със своя партньор и видя как прося. Пита ме как се казвам, аз казах Мети, а тя не ми каза своето име. Но по-късно ми стана възпитателка в дома. Тя е моята идеологическа майка. И сега съм като член на нейното семейство."
Когато излязъл от дома, продал всички свои книги, за 20 евро.
"Леля Ема ми донасяше книги, а доста книги съм и откраднал. Който не е откраднал книга, тоя никога не е чел. Емилия ми даде една книга на Зоран Чирич "Подслушване" с посвещение от писателя, която също така продадох. Сега бих искал да откупя тази книга с подписа. Криво ми беше, че трябваше да продам тези книги, за да се прехраня."
Казва, че в началото не е могъл да чете класици, особено Достоевски.
"Хванах се за клон, който беше доста високо. И тогава започнах да чета нещо, което ще има значение в живота ми, взех "Пробуждане", "Степният вълк", "Небето няма любимци", "Триумфалната арка", "Нощ в Лисабон", "Ловецът на хвърчила", "Хиляда сияйни слънца"... Това ми помогна да стана от социалното дъно. Животът, който живеех не е достоен за човешко същество."
Сега отново живее с майка си и брат си в разпадаща се къщичка.
"Моята майка е възрастна жена, неграмотна, с по-нисък интелект, необразована е и аз я освобождавам от вина, освобождавам всички свои неприятели, хора, които са ми пречили. Всъщност, мога да им кажа благодаря, защото са ми били вятър в платната. Моята майка живее от социални помощи, няма нищо, а всичко би ти дала. Тя не знае какъв успех съм постигнал, знае, че съм написал роман, но не може да чете. Тя не разбира какво се случва. Баща си не познавам. Много кратко страдах за биологичните родители, когато като дете непрекъснато си дискриминиран и търпиш обиди от връстниците, оглушаваш за всичко. Тази тъга пребродих като дете. А като малък се срамувах от своето име и фамилия, че ходех опърпан. Цветът на кожата е просто форма. Аз нямам вяра, не ми е проблем да се кръстя, нито да се кланям. Нервира ме когато подчертават, че съм ром, аз съм само момче на 19 години."
Тази книга е видяла светлината на деня благодарение на издателската къща "Нова поетика", чийто главен отговорен редактор Миломир Бата Цветкович казва, че те издават т.нар. "самофинансиращи книги", което подразбира, че авторът има готов ръкопис и спонсор за печат и тогава е собственик на тиража. Но в този случай е направено изключение.
"Когато получихме ръкописа на Мети, решихме да го публикуваме, въпреки че нямаше спонсор. Справихме се с помощта на приятели и приятели на приятелите. И вместо да отпечатаме както обикновено в такива случай 300 бройки, ние направихме хиляда. Романът е написан лудо и бързо, филмово. Беше риск, но се оказа добър. Смисълът беше да се публикува възможно най-бързо, защото Мети беше в сериозен финансов проблем. През януари получихме ръкописа, а през март книгата вече беше достъпна. Мнозина не разбират всички ужаси на това социално дъно. Знаем повърхностно, че на тези деца се случват страшни неща, но не се занимаваме с това. Не работят в тези домове съвсем човечни хора. Често им се подиграват, бият ги редовно. А на страна историята за расизма, който децата с по-тъмна кожа непрестанно преживяват. Мети се справя добре с това. Но, да речем, при излизането на книгата Мети беше бит, сцепиха му устната по принципа "какво се правиш сега ти на важен." Под това небе и в тези техни отношения Мети сега е още по-застрашен. Затова опитваме да му помогнем да дойде да учи в Белград", каза главният редактор на "Нова поетика".
А Мети на всичко това има да добави: "Недейте да продавате своята душа, за да си купите бъдеще. Това не е щастие." Автор: Александър Джуричич
"Сега и днешните тийнейджъри за пръв път погълнаха сълзотворен газ и усетиха адреналина на уличните борби. Какво ще се случи, ако режимът на Вучич продължи така, а няма опозиция, която да канализира недоволството?", се пита немската преса.
"В Белград многочасовото мирно събиране против корона-политиката на властта отново бе засенчено от насилие след нападения на бунтовници", съобщава немската агенция ДПА. "Вчера група националистични демонстранти с насилие проби в сръбския парламент. Стигна се до сблъсък с полицията, която после около полунощ с палки и сълзотворен газ приключи нападението на насилствените демонстранти."
ДПА пише, че на мерника на насилниците са попаднали и журналисти и мирни демонстранти, а според местните новини са арестувани около 70 бунтовници.
Агенцията подчертава, че премахването на обявения полицейски час не е смирило демонстрантите и "протестите все повече се насочват към самия Вучич. Националистите го обвиняват и за предателство, защото се е съгласил на нови разговори с Косово след немско-френското посредничество."
Допълва се, че националистите са използвали събирането и да "дадат подкрепа на осъдените военнопрестъпници Ратко Младич и Радован Караджич" по повод 25-ата годишнина от клането в Сребреница.
В текста подготвен преди вчерашните демонстрации, берлинският ляво-либерален вестник Тагесцайтунг известява, че "в шарената група демонстранти има и десни екстремисти, но те са абсолютно малцинство". Нещо повече, допълва вестникът, точно инцидентите "привлякоха вниманието на Запада към забравената Сърбия."
"В протеклите осем години изплува по някоя криминална афера на властващия екип, от фалшифициране на дипломи до незаконни сделки с оръжия и убийства по небрежност. Прокуратурата игнорира всичко. И заради това се протестира в Сърбия", пише вестникът и заключава:
"Сърбия не се смирява от разпадането на Югославия. Сега и днешните тийнейджъри за пръв път погълнаха сълзотворен газ и усетиха адреналина на уличните борби. Какво ще се случи, ако режимът на Вучич продължи така, а няма опозиция, която може да канализира недоволството? По какъв път ще тръгне Сърбия, когато няма държавни институции, нито медии в които може да се води диалог? Тук остава единствено улицата. А тя е непредвидима."
Франкфуртер рундшау в една статия се пита "дали сръбските разузнавателни служби не изпратиха своите хулигански помощни групи в битка със собствената полиция, за да дискредитират протестите?"
"Хулиганското насилие под контрола на политиката има дълга традиция в Сърбия, още от югославските войни през деветдесетте. Дали става въпрос за запалването на Байракли джамията в Белград (2004), посолството (2008) или с военна прецизност подготвените безредици на Парада на гордостта през 2010: трудно побойническите орди случайно тръгват в атака извън стадиона", пише франкфуртският вестник.
Статията завършва с дилемата къде ще отведат протестите: "Дали в Сърбия ще имаме първото европейско правителство, което ще се разтърси от корона кризата? Изглежда, че демонстрантите твърде рано пеят прощални песни на Вучич. Все пак, на все по-големия брой новозаразени най-късно на есен може да последва вълна от оставки", допълва вестникът, питайки се дали Сърбия я чака и гореща есен.
Един любител на веспи и привърженик на Новак Джокович дочака своите пет минути с шампиона.
Новак Джокович отново е в Белград, след повече от два месеца и половина и това е била възможност да се появи пред медиите и да обяви своя проект Адрия тур.
Междувременно, това е възможност и за истинските запалянковци на сръбския тенисист да отидат в тенис центъра "Новак" в Дорчол и да си вземат автограф или фотография със своя идол.
Един привърженик на Новак Джокович каза, че е чакал пет години, за да помоли Новак да му се подпише на веспата. Да, на скутера, и то веспа, която е украсена с лика на сръбския тенисист.
Разбира се, Новак с радост го направи и благодари на човека.
- Благодаря ви много, много сте любезен, браво, много хубаво - каза Новак на своя привърженик когато видя своя лик на веспата.
Всяка неделя, вече втора поредна година в Медисън скуеър парк, поред Пето авеню, срещам Митко. На същата пейка, винаги загледан в далечината, с прокъсан куфар на три колелца. Когато ме види, ми се радва като на най-близък. Докато пием кафе Митко ми разказва как през едно далечно хладно януарско утро е преплувал Дунав.
Повече от десетилетие моята неделя е резервирана за лутане по улиците на Ню Йорк, без никаква цел. Всичко което искам е да се изгубя между милионите "полудели" уикенд туристи и небостъргачите, които заплашват всеки момент да ми паднат на главата.
Гледайки ги винаги ме преследват същите мисли: "Как са ги "сглобявали"? Колко нещастника са паднали стремглаво и завършили в найлонови чували? Докога ще се опълчват на времето, природата, човешката алчност и завоевателите по света?"
Помислям съществува ли някакъв празен ъгъл на върха на някой от тези небостъргачи където бих могъл да проведа остатъка от живота, хранейки гълъби и наслаждавайки се на изобилието на слънчевата светлина?
Всеки "откачен" минувач, майстория на човешка ръка или мъничко създание което търси трошица храна да преживее поне още един час в "Голямата ябълка" различава моите недели от другите дни.
И никой и нищо не може да ме спре от този порок. Нито пролетното продънване на облаците, нито зимният нюйоркски вятър, който немилосърдно "хапе" за носа и докарва сълзи в очите. Всичко и всеки трябва да се пригоди към този мой навик.
За всеки сезон имам специален чифт обувки, панталони, яке, слънчеви очила. Но винаги нося брой на "Ню Йорк Таймс", полуработещ транзистор на батерии, броеница на лявата ръка и празен лист хартия с молив във вътрешния джоб на якето.
Все пак, моят най-предан спътник в това лутане по града е старата добра руска "Смена 8", фотоапарат, който без обсъждане слуша и "краде" редки моменти от човешката джунгла.
Оглушаване от зората до последния слънчев лъч поред милиони разпръснати посетители ми дава усещането за най-самотното човешко същество на земното кълбо. Често, часове и часове не казвам нито една дума с никого. Всеки е в свой свят, зает, бързайки да види колкото може повече за 24 часа в "града на градовете". Заслепени от изобилието и всевъзможните чудеса на метрополията се сблъскват докато гледат в богатите витрини, вместо в особата пред себе си.
Докато Ню Йорк спи с едно отворено око, аз ставам без навит часовник, варя си голяма чаша турско кафе за из път, навличам изхабените дънки, слагам малка раница около раменете и излизам навън да свидетелствам раждането на новия ден. Първото, най-трудно решение е дали да тръгна наляво или надясно? След това, всичко е по-лесно.
Неделната сутрин, преди изгрева на слънцето, широките булеварди на метрополията са затрупани с боклук от предходната, "луда" нощ. Срещам редки минувачи от трета смяна. Люлеейки се от умора, те бързат да се докопат до своите малки стаи под наем в Бронкс и Бруклин, преди нашествието на първите туристи.
Някои от тях спират покрай парка да отпият глътка-две "старбъкс" кафе, да дръпнат два пъти от цигарата, да хвърлят поглед към заглавията на току-що излезлите сутрешни вестници и след това да продължат към най-близката спирка на метрото.
Откритите нюйоркски паркове особено привличат любителите на домашни животни и съгражданите без покрив над главата. Години повечето неудобни дървени пейки са притежание на едни и същи жители. Тези пейки са техните постоянни адреси, докато работещите в парка не ги намерят една сутрин мъртви, взимат ги и ги отнасят в неизвестна посока.
Зиме се преселват в изоставени сгради или подземни спирки. Нищо не известява по-прецизно идването на хубавото време от тези изгладнели, болни или премръзнали хора.
Любителите на домашни животни пристигат в същото време да разходят техните "бебета". Бездомниците и разхождащите кучета не се обичат и рядко разменят думи. Дори и куртоазните сутрешни поздрави. Господата с каишките, с нескрито презрение гледат към хората без покрив над главата.
Вече втора година в Медисън скуеър парк, поред Пето авеню срещам Митко. На същата пейка, винаги загледан в далечината, с прокъсан куфар на три колелца. Когато ме види, ми се радва като на най-близък. Докато пием кафе Митко ми разказва как през едно далечно хладно януарско утро е преплувал Дунав, за да се докопа до обещаната земя.
"Югославия за нас беше спасение. Бягство от бедността, Запад на изтока, всичко", говори малко на приучен сръбски, малко на уличен, изкривен английски, а най-много на своя румънски език.
Бихме се разбрали и без думи. На него се вижда всяка нощ през която е спал под ведро небе на твърдата паркова пейка от две части. От големите очи, които изпъкват на изпитото брадясало лице, извира нескрита тъга. Прокълнавайки деня в който е дошъл и Бога, който го е довел в тази човешка джунгла.
След година тежък труд, успял да спести достатъчно долари и да купи самолетен билет за неговата голяма любов от детството Илинка.
"Всичко което имах, до последния цент, пратих по попа на моята Илинка", продължава моят земляк румънец "свивайки" следващата цигара.
За по-малко от година Илинка се запознала с един по-възрастен "жабар" и отишла с него без връщане. Митко се пропил и набързо останал без никого и нищо. От тогава Медисън скуеър парк е негов постоянен адрес. И зиме и лете. Понякога в неделя с помощта на тояга се дотътря до сръбската църква Свети Сава, от другата страна на парка.
"Съгласен съм да умра утре, само още веднъж да видя моята Илинка", със същите думи винаги ме изпраща Митко на раздяла. Автор:Марко Смильич, Ню Йорк
Малобройните народи винаги мислят, че са самостоятелни и че от една руда, парченца море или редки печурки могат да прехранят целия свой народ. Има още нещо по което се разпознават.
Казва ми, съвсем добронамерено, приятелят Андрю Уехтел от Америка:
"Знаеш ли по какво се разпознават малките народи. Веднага ти споменават как само на тяхното парченце земя расте някакво растение или живее животинка, които никъде не могат да се намерят в света. Когато ние в Америка бихме изброявали местни видове на всеки, който срещнем, вероятно би трябвало да потрошим цял ден в запознаване."
Замислих се над това което ми каза. Помислих: беше добронамерено. Всеки словенец първо ще спомене, че в пещерата Постойна живее човешката риба, тук и никъде другаде; всеки сърбин, че панчичевият смърч расте само в Сърбия, тук и никъде другаде.
А защо се държим така? Малки сме, мъка сме мъчили с историята и собствените нрави, оттук най-често сме незначителни в повечето крупни световни движения. Точно затова сме приели психологията на Давид. Чакаме момент когато ще победим Голиат и усърдно бележим такива часове.
Ето, загрявахме се за тениса още от времето на Слободан Живойинович, но не беше това. Притаихме се - десет, двадесет години - и дочакахме Новак Джокович. Сега сме доволни: победихме целия свят и този момент трябва да запишем в нашата история.
Подобно е и в литературата и изкуството. Час на световния триумф през ХІХ век е бил когато Гьоте и Грим обявили нашите народни песни за световно наследство, миг на подвиг в ХХ столетие когато нашите сюрреалисти, успоредно с френската централа, направили революция в автоматичното писане и в Сърбия. Но, какво ще правим с онези години измежду? Не, ние като Фема на Стерия това презираме и бутаме настрана, защото това не е "световно".
Големите народи се държат различно. Време е да се научим на нещо, да речем, от англичаните. Този народ, когото добре познавам, особено упорито, би се казало островно бандитски, прави онова което вече векове е основа на тяхната културна политика. Без оглед дали са в някакъв период, по обща оценка най-голям, или не са, те всяка страница на своята културна и история на изкуствата просто представят като най-важната за тях, па оттук, трябва да се вярва, и за целия свят.
Лесно им е да кажат: във викторианската епоха театърът на Шекспир е бил най-големият в света, но те, със същата жар, говорят и че прерафаелитите са достойни за сравнение с най-големите импресионисти, каквото право не им дава никой в света. От същото се водят и в литературата: никой не може да ги убеди, че тяхната реалистична и натуралистична проза от ХІХ век не може да се сравни с руската, въпреки че чак и техните изследователи на руската литература не могат никак да подкрепят това.
След това, пианизъм, нека спомена онези области, които са ми добре познати. Това колко островните критици са пълни с хвалби за свиренето на техните, иначе отлични пианисти Соломон Кътнър, Клифърд Кързън или баронеса Майра Хес, понякога излиза извън рамките на добрия вкус и общата информираност за теченията в света на свиренето на пиано, защото островитяните са готови да ги поставят рамо до рамо с великаните на това изкуство Сергей Рахманинов, Йозеф Хофман или Артур Рубинщайн. Е, затова британците са британци, а сърбите сърби.
Време е и ние нещо да научим от англичаните, или още по-добре от нас самите. А вие, при запознаване с някой чужденец, недейте да пропускате да кажете, че панчичевият смърч расте само в Сърбия. Автор: Александър Гаталица
"Заработил е милиони и е похарчил всичко. Него през живота са го водили любовта и свободата. Пял е за живота както му е дадено." С тези думи режисьорът Желько Миркович описва живота и творчеството на неповторимия музикант Шабан Байрамович, за когото подготвя документален филм, чиято премиера се очаква до края на 2021 година.
Награждаваният режисьор Желько Миркович е добре познат на любителите на документалните филми. По събирането на материала за филма Аз съм Шабан - Ме сем Шабан е работил повече от 10 години.
"Разговорите с Шабан започнах преди неговото заминаване за Сремска Каменица. След това, чакахме да се върне и да се оправи, но смъртта го отнесе и размисляхме в каква посока да работим нататък. Шабан се съгласи и искаше това да се завърши", каза Миркович.
"Нишвил джез фестивал" посвети своята Гран при т.е. кръсти на Шабан Байрамович.
"Шабан виждахме като световен феномен, а от друга страна, известно е, че той беше някаква форма на свободата на Одисей. Пътува през живота по начин по който му бе даден, премина през различни фази - започна от ромската махала в Ниш, бил е в Голи оток където е пропял и започнал да се занимава с музика...", обяснява режисьорът.
Шабановите песни говорят за неговия живот, затова важна част от филма Аз съм Шабан съставят стиховете на неговите песни.
"Използваме неговата статуя - символично Шабан наблюдава какво се е случвало с неговия живот и пътува през различни предели в региона, из Европа, до Ню Йорк където се запознава с хора, които се занимават с неговата работа, пеят неговите песни. Искаме да покажем неговата страст за живота и определението, че свободата трябва да се изнесе на свой гръб", подчерта Миркович, допълвайки че екипът, в предходните 10 години, за нуждите на филма е заснел някои хора, които вече ги няма - Есма Реджепова, Соломон Берк.
Гостите, т.е. изпълнителите от "Нишвил", които са работили с Байрамович екипът на филма е снимал нерядко точно на фестивала в Ниш.
Премиерата на филма Аз съм Шабан, ако всичко тече по план, можем да очакваме до края на 2021 година.
Крал на ромската музика
Титлата крал на ромската музика Байрамович е получил в Индия, където е участвал по покана на Индира Ганди.
"Неговата песен Джелем, джелем, неговото изпълнение е обявено за неофициален ромски химн на света. Той и Есма Реджепова са белязали ромската музика по тези пространства. Идеята ни е статуята на Шабан да завърши в Залата на славата в Ню Орлеанс", изтъкна Желько Миркович.
Фактът, че най-добрият тенисист в днешно време идва от Сърбия може би досега не беше най-значим. Може би не беше твърде важно, че многократно през миналия сезон имахме петима представители в Топ 50 на ранглистата на АТП, че изминалото десетилетие в женския тенис беше белязано от две девойки с фамилия на "ич" или че имаме най-малко три изключително уважавани тенис академии. Всичко това досега вървеше някак като "гарнитура" покрай историята за успехите на нашите тенисистки и тенисисти.
Сега, в моментите когато "белият спорт" се бори за оцеляване и опитва да установи нова система, която, в най-голяма степен, ще прилича на онази отпреди три месеца, Сърбия играе решаваща роля.
Намеци, че тенис сезонът може да бъде унищожен дойдоха на 9 март, със съобщението на организаторите, че Мастърсът в Индиън Уелс е отменен заради пандемията корона вирус.
В този момент, бяха заразени малко над 110 000 души и вирусът се разшири в около 100 държави, докато сега са регистрирани над пет милиона случая, от които почти 350 000 със смъртен изход. Индиън Уелс "повлече крак" и след това подред започнаха да се отменят не само тенис турнири, а и останалите спортни събития.
Спортът на планетата Земя спря напълно, ако изключим Беларус и Таджикистан (до някакъв момент), а докато траеше размислянето кога и как нещо от това ще бъде продължено, в първи план изникна нов въпрос - дали ще "преживеят" онези, които от спорта не са спечелили достатъчно?
По-слабо класираните играчи трябваше да получат някакъв вид помощ, защото, в противен случай, щяха да са принудени да мислят за завършек на кариерата. Новак Джокович, председател на Съвета на играчите, направи план за спасение на тениса и формиране на финансов фонд.
Представен е на 18 април - бе съобщено, че най-добрите 100 в света индивидуално и първите 20 играчи на двойки ще участват във финансовата подкрепа. Най-добрите пет в света ще дарят по най-малко 30 000 долара, онези от 5 до 10 място ще отделят най-малко по 20 000, от 10 до 20 позиция по пет хиляди по-малко, тенисистите класирани от 20 до 50 ще дарят по 10 000 долара, докато онези от 50 до 100 ще платят по 5000.
Същите суми би трябвало да дарят и споменатите играчи на двойки, което би означавало да се съберат малко над милион долара, а с подкрепата на Тенис асоциацията на професионалистите (АТП) и турнирите от Големия шлем, общата сума би трябвало да нарасне до 4,5 милиона американски банкноти.
С някои забележки, особено от Доминик Тийм и Матео Беретини, планът е приет и реализиран, така че беше време тенисът да се върне и в онзи по-важния, състезателен смисъл.
Първият турнир след паузата заради корона вируса е изигран в Уест Палм Бийч, с помощта на фондация "Новак Джокович". Миомир Кецманович стигна до финала, но изгуби от местния играч Райли Опелка.
Следващият по ред ще се играе в Белград, благодарение на друг сърбин - Янко Типсаревич. Идеята на Рафаел Надал за карантинния живот и тренировки на Майорка не заживя, след което нашите момчета поеха нещата в свои ръце и решиха да задвижат тениса от "мъртва точка".
Типсаревич обяви за 15 юни началото на "Първенство на Източна Европа", което ще се играе на терените на неговата академия в СЦ Олимп.
Засега, участие са потвърдили Душан Лайович, Дамир Джумхур, Николос Басилашвили, Виктор Троицки, Димитър Кузманов, Ласло Джере, Миомир Кецманович, Хамад Меджедович и Алехандро Давидович Фокина (мъже), Далила Якупович, Данка Ковинич, Патрисия Мария Тиг, Ясмин Паолини, Ирина Камелия Бегу и Яна Фет (жени).
Спекулираше се, че и Джокович ще участва на турнира на Янко, но през седмицата дойде вестта, че както обяви неговият треньор Горан Иванишевич ще организира серия турнири в градовете из Балкана, под името Адрия тур.
Първият турнир започва от Белград, на терените на ТЦ Новак (13/14 юни), керванът след това се мести в Задар (20/21 юни), след това в Черна гора (27/28 юни) и Баня Лука (3/4 юли). Освен това, планирано е и посещение на Сараево, в неделя, 5 юли, където Новак и Дамир Джумхур ще изиграят демонстративен мач.
"Хора, скоро ще се видим на тенис терена. Идемо!", написа измежду останалото Новак в социалните мрежи.
Поред Джокович, който ще играе във всички турнири, най-голяма звезда на това спортно мероприятие ще бъде 26-годишният Доминик Тийм, трети тенисист на планетата, трикратен финалист в Големия шлем, носител на 16 титли, включително и една от Мастърс 1000 (Индиън Уелс).
Участие в Адрия тур потвърди и българинът Григор Димитров, момък чиято трета позиция в класирането му е най-доброто постижение, а в момента е №19 в света. В кариерата е спечелил осем титли в индивидуалната конкуренция и е един от най-качествените състезатели от тези пространства.
От местните играчи, ще участва и Виктор Троицки, член на златното сръбско поколение от 2010, което спечели Купа Дейвис, а в отборните надпревари за родината е печелил и АТП Купа през тази година, както и Световната купа през 2009 и 2012. Най-големи успехи записа през 2011, когато се изкачи до №12 в света. Спечелил е три титли индивидуално досега - Купа Кремъл и два трофея в Сидни.
Още големи имена от Европа обявиха пристигане на благотворителния турнир, който е измислен за събиране на средства за хуманитарни проекти из региона, сред които са и програми на фондацията "Новак Джокович" за ранно развитие и образование на деца. Също така, желание на организаторите е да се помогне на тенисистите да се върнат във форма и състезателен ритъм, след ситуацията с корона вируса.
Системата, която ще се използва е раунд-робин, което означава, че ще има две групи от по четирима играчи и всеки ще играе с всеки. Конкретно, в събота всеки тенисист ще има по два мача, а в неделя още един мач в групата, за да след това да се играе финал между двамата най-добри. Предвидено е да се играе до два спечелени сета, до четири гейма.
Спортният спектакъл в Белград ще е предхождан от турнир на Тенис съюза на Сърбия, в обичайния формат с квалификации, които започват от понеделник, до финал, който ще се проведе в петък. Този турнир се играе за награден фонд, който ТСС вече е отделил с помощта на Новак Джокович.
В конкуренцията на възрастните тенисът ще се върне в Сърбия от 30 май - стартира серия от шест турнира, под името ТСС тур. Наградният фонд за мъжете ще е 2550 евро, за жените 1835 евро.
"Наясно съм с проблемите с които се сблъскват голям брой тенисисти от нашите страни, с много от тях съм във връзка, и знам че преминават през сериозни затруднения. Затова решихме заедно да направим план, който ще помогне на играчите да пребродят този период. Ще бъдат изиграни шест турнира за мъже и жени, осигурени са наградни фондове, ще организираме и младежки турнири, а ако е необходимо ще помогна и с лични средства всичко да се проведе по качествен начин", подчерта най-добрият сръбски спортист.
Жребият за главния турнир ще бъде с 28, а за квалификациите с 64 играча.
"Освен това, ще дам максимална подкрепа на турнира, участниците и организаторите в стратегически смисъл, откъм реклама, но и по всеки друг начин, който е необходим. Искам да благодаря на Данило Петрович, който има голяма роля в реализирането на проекта и който много помогна да стигнем до едни такива идеи. Припомням и че всички турнири ще спазват мерките за здравна сигурност, защото за нас опазването на здравето на всички участници е един от приоритетите", допълни Джокович.
Осемте най-добри състезатели в двете конкуренции ще участват в Мастърса, който по програма е от 14 до 16 август, на терените на Тенис център Новак.
"Благодаря на Новак Джокович за изключителната реакция, и на желанието да помогне на сръбския тенис. Горди сме с това, че имаме неговата подкрепа и че в годините назад ни е насреща и дава възможност тенисът в Сърбия да живее и да се развива", каза Мирко Петрович, президент на ТСС.
Ясно е, че всички наши тенисисти са разпознали сериозността на ситуацията в която се намира техния спорт и предано работят, за да се върне тя възможно най-бързо в нормалното. В Сърбия, поне засега, ще се играе най-добрият тенис - докато другите държави не тръгнат по същия път. Автор: Никола Джукич
Първата ракета в света днес празнува 33-и рожден ден.
Новак Джокович отново посреща своя рожден ден като най-добрия в света. И не му е за пръв път.
На терена не сме го гледали вече дълго време, още откакто започна сезона с 18 поредни победи и три важни титли.
Това изглежда отдавна, от тази гледна точка, а не е излишно да си припомним. И онази лудост в Сидни и титлата от АТП Купата. И онези съмнения от финала на Откритото на Австралия против Доминик Тийм. Па и онези надежди на Гаел Монфис, че няма да има резултат от 0:17 срещу сърбина.
Затова решихме, вместо честитки за рождения ден за Новак, символично, да припомним 33 причини заради които Джокович е най-добрия тенисист за всички времена. 1 Защото спечели 4 титли от Големия шлем подред
Новак Джокович е единствения тенисист в Откритата ера, който спечели всичките четири титли от Големия шлем подред на три различни настилки. Направи нещо което никой друг не успя в 52 години дългата история на модерната ера на тениса. Всъщност, когато малко размислите, скандално е колко често чуждестранните медии "забравят" този факт когато дебатират за най-големия в историята.
В момента когато спечели Ролан Гарос през 2016, Джокович освен четирите титли от Големия шлем в своя собственост държеше и Завършващия Мастърс.
2 Защото има положителен резултат с Надал и Федерер
Джокович е играл против Надал 55 пъти и има резултат от 29 победи и 26 поражения. Против Федерер съотношението е +4 в полза на Новак, тъй като сърбинът в 50 мача записа 27 победи срещу 23 триумфа на швейцареца.
3 Защото през 2015 направи най-добрия сезон в историята на тениса
Тази година на Новак заслужава да се нарича Сезонът. През този сезон, Джокович участва в 16 турнира и в 15 стигна до финала. От 15 финала, четири бяха на всичките турнири от Големия шлем през сезона, а игра и в осем от девет финала в Мастърс 1000 (в Мадрид не е, но там и не участва).
Като се събере и извади всичко, Джокович спечели три титли от Големия шлем (Австралия, Уимбълдън и САЩ), рекордните шест турнира Мастърс 1000 - Индиън Уелс, Маями, Монте Карло, Рим, Шанхай и Париж, допълни и Завършващия Мастър в Лондон и турнира от серията 500 в Пекин.
Игра във финалите на Ролан Гарос (загуба от Надал), Дубай (загуба от Федерер), Монреал (загуба от Мъри) и Синсинати (загуба от Федерер). Единственият турнир на който отпадна преди финала беше първия през сезона - в Доха (серия 250).
Осъществи 82 победи с едва шест поражения и спечели над 21 000 000 долара от турнирните награди.
4 Защото е побеждавал Федерер и Надал на всичките четири турнира от Големия шлем
И това е нещо което никой от останалите двама играчи от "Голямата тройка" не е направил. Джокович триумфира против Надал и Федерер поне по веднъж на всеки турнир от Шлема, Надал не е побеждавал Джокович в Австралия, а в Откритото на САЩ испанецът и швейцареца никога не са се срещали.
5 Защото беше непобеден пълни 6 месеца, записвайки 43 поредни победи
Низ от 43 поредни победи започна на 3 декември 2010 година и продължи до 22 май 2011 и неговия 24-и рожден ден. Минаха пълни девет години откакто завърши една от най-дългите поредици на един тенисист без поражение и оттогава никой не се е и приближил до този невероятен успех.
Въпреки че направи нещо за което всеки друг тенисист продължава само да мечтае, това дори не беше най-добрият сезон в кариерата на Новак Джокович... 6 Защото шест пъти е побеждавал Надал на клей БЕЗ изгубен сет
Когато кажете "клей", Рафаел Надал е синоним със своите 12 трофея в Големия шлем спечелени на Ролан Гарос. Все пак, Джокович е рекордьор по брой победи против "Краля на клея" без да изгуби нито един сет. Нещо повече, от седем победи, които Джокович е извоювал над испанеца на земна настилка, чак шест е осъществил без изгубен сет.
7 Защото победи Надал в 7 поредни финала през 2011 и 2012 година
Всички добре си спомняме как изглеждаше това. Индиън Уелс, Маями, Мадрид, Рим, Уимбълдън и Откритото на САЩ през 2011 година и тогава Откритото на Австралия през 2012 година в най-дългия финал от Големия шлем за всички времена.
8 Защото е спечелил Откритото първенство на Австралия осем пъти
Джокович е участвал 16 пъти в този турнир и в половината участия завърши с вдигане на трофея след 14 дни надпревара. Никога не е изгубил финал или полуфинал в първия турнир от Големия шлем през сезона, осъществявайки резултат 16:0 в тези мачове. До рекордните осем трофея стигна с победи във финалите против Жо Вилфред Цонга, Анди Мъри, Рафаел Надал и Доминик Тийм.
9 Защото е спечелил всичките девет турнира Мастърс и Завършващия
Т.нар. "Златен Мастърс" получи това малко чудновато име в един летен ден през 2018 година, когато Джокович най-сетне покори Синсинати. Никой дотогава не успя да осъществи този невероятен успех, па Джокович накара любителите на тениса да надянат име на този подвиг. И още ще чакаме някой да го направи... Също така, единственият тенисист е, който в осем от девет Мастърса е печелил два или повече трофея и единственият, който има три или повече титли в седем от девет турнира.
С пет титли от Завършващия Мастърс, Джокович в своята колекция има абсолютно всичко.
10 Защото през 2006 задържа националния отбор в Евро-африканската зона на Купа Дейвис, а през 2010 стана световен шампион
Това беше мач против Великобритания, когато младият Новак победи Грег Руседски за оставането на Сърбия и Черна гора в Евро-африканската зона на Купа Дейвис. Четири години и половина по-късно Сърбия вдигна фамозната "салатиера" в Белградската Арена, а Джокович през този сезон постигна победа във всеки индивидуален мач.
11 Защото три пъти е победил Федерер, спасявайки две топки за мача
За пръв път, в полуфинала на Откритото на САЩ през 2010 направи това на свой сервис против Федерер. През следващата година в същата фаза на турнира, Джокович отиде по-далеч и спаси две топки за мача на сервис на швейцареца. Федерер след мача охарактеризира легендарният печеливш удар с форхенд от ретур като "случаен", но случайност нямаше когато Джокович спаси две топки за мача във финала на Уимбълдън 2019.
Джокович отново успя, този път правейки нещо което никой не е правил от финала на Уимбълдън през 1948 година...
12 Защото е побеждавал Рафаел Надал без изгубен сет на всички най-големи турнири на клей
Споменахме шестте победи на клей без изгубен сет, а тези шест победи (с онази седмата когато се наложи с 2:1 в сетовете) разпореди на четирите най-големи турнира. В Монте Карло беше по-добър през 2013 и 2015, в Мадрид и Рим "навърза" победи във финалите през 2011, за да празнува отново в Рим и през 2016.
Накрая, дойде и Ролан Гарос през 2016 и максималната победа от 3:0 в 1/4-финала, когато Джокович стана едва вторият човек, който е бил Надал на парижкия клей.
13 Защото през 2011 година е спечелил чак 13 сета с резултат 6:0
И по това Джокович постави рекорд. Редяха се "картофи" през тази година като на шега. Да речем, на Мастърса в Индиън Уелс, Джокович в първите три мача от турнира започна като печелеше първия сет "на нула", веднъж правейки това и против Виктор Троицки.
14 Защото два пъти е печелил титли от Големия шлем на които се е изправял пред топка за мача
Това са последните два пъти когато спаси топки за мача против Федерер. След полуфинала в Ню Йорк през 2011 победи и Надал във финала, докато на Уимбълдън през 2019 става въпрос за финалния мач.
Разбира се, Новак е единственият играч в Откритата ера, който два пъти е печелил Шлем по такъв начин.
15 Защото във финала на Откритото на Австралия през 2019 победи Надал, давайки му само осем гейма
Надал игра през целия турнир на извънредно ниво, осъществи шест победи в страхотен стил и всички искаха повторение на 2012. Как се излъгаха само... 6:3, 6:2, 6:3!
16 Защото постави абсолютен рекорд по брой АТП точки
Това беше след спечелването на Ролан Гарос, когато Джокович стигна до 16 950 точки! В този момент "държеше" всичките четири титли от Големия шлем - само тези турнири му донесоха 8000 точки, докато в АТП класирането на този 7 юни 2016 вторият Анди Мъри имаше 8915 точки.
Толкова доминиращ беше Джокович, че Мъри и третият Федерер заедно имаха 15 570 точки!
17 Защото имаше 38 поредни победи в зала
Този низ му донесе три титли от Завършващия Мастърс в Лондон и две Мастърс 1000 титли от парижката "Берси". В поредицата се смятат и триумфите в Купа Дейвис, но и двете победи във финала против Чехия през 2013 не бяха достатъчни Сърбия отново да вдигне трофея.
Продължи от Мастърса в Париж 2012 до Завършващия Мастърс в Лондон 2015.
18 Защото само против Надал, Федерер и Мъри има 81 победи в кариерата
Споменахме 29 победи против Надал и още 27 против Федерер, а ако добавим и члена на някогашната, сега несъществуваща "голяма четворка", Джокович има още 25 победи.
19 Защото в последното десетилетие против играчите от Топ 10 има далеч най-добро съотношение победи и поражения
Джокович в своето поколение тенисисти е далеч най-добрият играч по въпроса победи над играчи от Топ 10. Осъществил е 76,41% победи когато е играл против 10-те най-добри играчи в света от началото на 2010 година, а колко отличен факт е това говори, че вторият Надал за същия период е 10% по-лош.
20 Защото на 20 години в един турнир победи тримата най-добри играчи в света
Това беше през лятото на 2007, когато Джокович осъществи нещо което никой е правил от 1994 година. В 1/4-финала победи третия играч в света Анди Родик, в полуфинала втория Надал и след това във финала първия в АТП листата Федерер.
След този триумф във финала дойде и онази известна грешка на организатора когато обявиха Джокович за хърватин, но Новак реагира шмекерски...
21 Защото със Сърбия спечели първата АТП Купа
Това продължава да ни е свежо в паметта. Новият турнир на АТП беше голям успех за самата организация, а Сърбия на крилете на Джокович, но и на Душан Лайович и Виктор Троицки, стигна до първия трофей пред "домашна" публика в Сидни.
22 Защото 15 пъти е победил когато е спасил топка за мача
Всички сме запомнили трите мача против Федерер когато успя, но тук имаше и мачове против Цонга на Ролан Гарос, против Мъри в Шанхай, Дел Потро в Рим, както и тази година против Монфис в Дубай.
Джокович и в тази категория е далеч най-добър, защото само три пъти е губил мач когато е имал топка за успех - Надал е имал осем такива поражения, а Федерер чак 22.
23 Защото три поредни години печели "дубъл" в американското турне
Първият играч, който успя да спечели т.нар. "Sunshine Double" - титлите в Индиън Уелс и Маями в един сезон - беше Джим Къриър през 1991 година, но само Джокович е правил това четири пъти, по което е пред Федерер.
Все пак, Джокович има и "хеттрик", печелейки и Индиън Уелс и Маями 2014, 2015 и 2016 година, със същия успех през 2011 година.
24 Защото е първият тенисист, който проби границата от 100 000 000 долара заработени от АТП тура от награди от турнири
Само през 2015 спечели над 21 000 000 долара, а досега в своята кариера е инкасирал 143 631 560 долара.
25 Защото минаха 8 години откакто за последен път изгуби от Федерер в Големия шлем
Това беше в Уимбълдън през 2012 година, когато в полуфинала швейцарецът беше успешен. Тази година Уимбълдън няма да се играе, оттогава са минали пълни осем години, а междувременно са изиграли шест мача. Джокович победи във всичките - четири финала и два полуфинала, печелейки всичките шест титли от Големия шлем.
26 Защото победи въпреки че имаше 100 непредизвикани грешки
Резултатът беше 6:3, 6:7 (1), 6:4, 4:6, 6:3, продължи четири часа и 32 минути. Жил Симон, все пак, не успя с помощта на точно 100 непредизвикани грешки на сърбина. Това беше забележително ядосващ мач, но Джокович преживя и през тази 2015 накрая вдигна трофея от Откритото на Австралия.
27 Защото не сме забравили всички онези имитации
Когато момъкът на 20 години се появи със своите имитации на Рафаел Надал, Мария Шарапова и други, Джокович стана "Джокера", абсолютен хит в световния тенис. Ясно е, по-късно трябваше да се "примири", повече да внимава за имиджа и да стане по-умерен... Но не сме забравили тези чудесни моменти.
28 Защото на всеки турнир от Големия шлем е играл в три поредни финала
И в това е успял само той, откакто турнирите от Големия шлем са установени от 1877 година. В Мелбърн успя от 2011 до 2013 година, на Ролан Гарос от 2014 до 2016, на Уимбълдън от 2013 до 2015 и на Откритото на САЩ чак четири пъти подред - 2010 до 2013 година. 29 Защото побеждава най-големите противници и когато целият стадион неспортно е срещу него
Не се е случвало веднъж и Джокович не го е преодолявал само веднъж. Тук са финалите против Федерер на Откритото на САЩ и Уимбълдън, които се изтъкват специално, но Новак показа психическа сила каквато още се преразказва.
На чуждестранните журналисти им е интересно да чуят как успява Джокович да "чуе", че запалянковците го подкрепят въпреки че задружно са за противника. Премина пътя от момче което наистина е възможно да "сломят" в началото на кариерата, до психическа планина, която никой не може да извади от такт.
30 Защото осъществи 30 поредни победи в Големия шлем
Роджър Федерер стигна няколко пъти до 27 поредни победи в Големия шлем, но винаги му липсваше една да стигне до четири поредни трофея на най-големите турнири. Но Джокович успя в това. Низът започна на Уимбълдън 2015 година, спечели този и следващите три турнира, а тогава записа още две победи на Уимбълдън 2016.
Последва поражение от Сам Куери и постепенен спад към крайната криза, която дойде през 2017 и 2018 година. Междувременно, Джокович с 30 победи на Шлема остава рекорд за преразказване.
Също така, ако сметнем и първите два турнира от Големия шлем през 2015 година, Джокович до Уимбълдън 2016 в шест Шлема имаше резултат 41:1 с пет спечелени трофея и едно поражение във финала на Ролан Гарос от Стан Вавринка. 31 Защото четири пъти беше обявен за най-добър спортист в света
Четири пъти Джокович получи наградата Лауреус за най-добър спортист в света за годината - 2012, 2015, 2016 и 2019 година. В края на краищата, победи всеки път в който беше номиниран.
Наистина, само Федерер още му "бяга" с пет такива награди, но и това може да се настигне. Ако ситуацията в света на тениса допусне, може да успее в това още до следващия рожден ден...
32 Защото направи голямото "завръщане"
Завръщането през 2018 уплътни и "завърши" кариерата на Джокович. И в това успя - когато беше отписан, когато се съмняваше и размисляше до остави ракетата за известно време, върна се и отново завладя тенис света.
33 Защото основа фондацията "Новак Джокович", която с хуманитарна работа помага на децата на Сърбия
Накрая на всичко, когато се тегли чертата - това е и най-важното. Нито една бройка спечелени титли от Големия шлем, нищо което прочетохте в редовете отгоре, не може да се мери с онова което Джокович осъществи и прави чрез своята фондация.
