Покупката на автомобил за югославяните е била авантюра в която не всеки е бил готов да се впусне. За пътя, който е трябвало да премине от обмяната на валута, плащане на разликата в курса, редица данъци и сложната администрация наскоро ни подсети сайтът Югопапир със сатиричен текст, с автор Фадил Хаджич, публикуван в загребския вестник Старт през 1977 година, чийто части пренасяме.
Декември 1977: Когато французин, англичанин и швед купуват автомобил, те са лишени от всички онези удоволствия, които при тази работа изпитва нашият човек. Французинът избира цвят, прави пробно шофиране със своето семейство и, ако е доволен, плаща колата и веднага я кара вкъщи.
Нашият човек, като събере пари за автомобил, първо тръгва в търсене за човек, който работи в определената автокъща. Когато го намери, носи му вкъщи бутилка хубаво пиене, на жената цветя, а на децата бонбониера. После се опитва на този човек от автокъщата да му уреди дъщерята...
И ако сте направили всичко както трябва, вие в списъка с онези, които чакат автомобил ще се преместите от номер 57 893 на номер 1296. Това означава, че ще чакате само още три месеца, ако междувременно роднините от съответната автокъща не бъдат вписани преди вас в списък с още три хиляди скъпи на тях особи.
Да предположим, че всичко това се е завършило добре и вие един ден, четири месеца след плащането за автомобила, получите официално известие, че можете да си вземете колата.
Като стигнете в автокъщата, някакъв елегантен човек ви подава поддържана ръка в която е хартията с вашите следващи задължения. Вие сте очаквали ключа за колата, а сега четете, че сте длъжни веднага да платите:
- допълнителна цена (предизвикана от световната инфлация)
- данъци (изброени по държавната йерархия)
- останалите такси
- превозът на своя автомобил до мястото на поръчката
- разни (междувременно фирмата е допълнила някои украсяващи части по каросерията, които се плащат отделно)
Докато се взирате в тази хартия, онзи човек с елегантни движения, имитирайки плейбой от каталога на собствената фирма, пие кафе и дава някакви информации по телефона. Казва на съответния, че своята кола ще може да вземе едва след седем години и го моли да бъде търпелив, защото има хора, които чакат дванайсет години. Между другото му напомня, че веднага трябва да плати допълнителни девет милиона динара към старата цена.
Вие се решавате да платите всичко което иска от вас автокъщата. Елегантният човек след това ви праща в пощата, полицията и две общински канцеларии да свършите пет формалности в които спадат и плащането на четири нови такси, което разбирате едва при лутането в канцелариите разположени главно на най-високите етажи, защото държавата смята автомобила за лукс па нека се катери, който иска да се наслаждава.
На седмия ден на това административно планинарство чувствате, че сте близо до целта и с последни сили, изпотени и задъхани, тичате в своята автокъща. Падате на колене и давате всички попълнени сертификати на елегантния човек със свежо обръснато лице в син костюм с френска фризура. Неговият тревожен поглед съобщава за нови трудности. Забравили сте да платите лихва върху допълнителната сума в чуждестранна валута, което трябва да направите през своята валутна сметка.
Търчите до банката, но тя вече е затворена. Свършвате това на следващата сутрин и се връщате в автокъщата където разбирате, че онзи елегантен човек е болен; сменя го жена, която няма представа за вашия случай, защото работи в продаване на авточасти.
С личния чар въздейства на вас и сменяте тъкмо взетото решение; отказвате се от разбиване на витрината и подобни терористични актове. Тя грациозно ви моли да изчакате три дни докато не се върне нейният колега. Виждайки вашето болезнено изражение на лицето, ви утешава с това, че онези, които са купили автомобил преди два месеца са получили неизправни волани. Вие имате късмет, казва тя с бляскава усмивка, защото новата пратка е много добра.
Болестта на елегантния човек е потраяла десетина дни, а когато се появил, имал чудесен черен цвят, типичен за онези, които се връщат от ски.
За наша голяма изненада, веднага ви дава хартия с която трябва да отидете в депото и да вземете колата. Сърдечно ви стискат ръката, а като се хванете на уловката, на неговото лице се появява тайнствена усмивка, която вие не можете да обясните въпреки че смятате себе си за добър психолог.
В двора на складовете, ограден с бодлива тел, виждате двадесет нови возила и стотина особи, които скачат от студ и се мотаят наоколо като търговци на панаир за добитък.
Давате своята хартия, а магазинерът ви гледа съмнително и иска легитимация. Когато я получи в ръце, рязко се отдалечава и бясно търчи към един автомобил и затваря вратата пред носа на човека, който е искал да погледне в своето бъдещо возило.
- Когато изберете, тогава можете вътре! Къде бихме отишли когато всеки би пипал и пробвал всички автомобили, които са тук! - свадливо вика продавачът в жълт кожух и след това ви връща легитимацията.
Отивате да избирате автомобил, но добре внимавате да не го докоснете с ръце, защото усещате, че онзи ви дебне със строг поглед. В един ъгъл на двора виждате шатри и в тях хора, които са дошли от провинцията. Тук спят и ядат суха храна докато не дойдат на ред да вземат своя автомобил. За всеки случай искат да бъдат близо, защото се е случвало автомобилите да са разграбени докато купувачът пристигне от някой отдалечен остров.
Избрали сте автомобил, който е бил най-малко оцапан с кал. Всички са бял цвят "защото червените и зелените са отишли за роднините от автокъщата" - шепне ви един другар от палатката.
Показвате своя автомобил с пръст и магазинерът ви дава ключа. Същевременно авторитетно ви дава да разберете, че взетият автомобил не може да се върне. Влизате в колата и стартирате мотора. Щастливи сте, че веднага е запалил, но след няколко метра каране чувате загадъчно тропане. Питате през прозореца какво тропа, а той ви отговаря, че вероятно е карбураторът, защото в последната пратка всички карбуратори са лоши.
Искате да върнете автомобила, но опитният продавач решително маха с ръка:
- Изключено е, мой господине! Хубаво ви казах, че няма връщане... Отидете в сервиз нека ви поправят това!
В следващите няколко дни от утро до мрак сте в оторизирания сервиз на своята автокъща. Поправили сте карбуратора, но сте установили, че вратите не се затварят...
- Трябва да изчакате докато дойдат новите врати, това е стара болка на тези автомобили! Боя се, че и прозорците ще ви паднат, защото ги лепят с обикновен туткал! - обяснява ви майсторът от сервиза, а вие за трети път му бутате пари в подчертано отворения джоб, за да ви разкрие още някои скрити тайни на вашия автомобил преди да изтече гаранцията.
Автомобилът, обаче, сериозно започва да се разпада два дни след изтичането на гаранционния срок. Това не е заслуга само на фабриката, а и на оторизирания сервиз, защото някой ви е сменил половината мотор и го е вградил на свой роднина. Семейните чувства често са решаващи при сервизирането на автомобила, а вие разбирате това едва когато автомобилът ви спре.
Французин и англичанин, когато купуват кола, сигурно нямат всички тези удоволствия и затова автомобилът, който югославянинът е купил за петнайсет милиона, те го плащат най-много - седем!
