Новак Джокович спечели публиката в Ню Йорк по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е, пишат немските медии. Така в спортната загуба доживя голяма победа.
"Новак Джокович седеше на своята пейка обиколен от 25 703 зрители на най-големия световен тенис стадион и горчиво плачеше в своя пешкир. В този момент още не беше загубил финала на Откритото първенство на САЩ от Данил Медведев, но 34-годишният мъж знаеше, че това е краят на неговите мечти за така редкия Голям шлем. Разочарованието и тъгата в комбинация с огромното окуражаване от публиката бяха твърде много. Затова плака", пише Франкфуртер Алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле.
В часа на своята може би и най-голяма спортна загуба, Новак Джокович доживя и една от своите най-големи победи, коментира Стефан Петри за спортния портал Спокс.
"На тенис терена в Ню Йорк Новак Джокович бе победен от тактически перфектния Данил Медведев, спортно - най-неприятният противник, който можеше да има. Но затова публиката беше на негова страна, от самото начало, и накрая го подкрепя чак на ивицата на почтеното", пише в текста.
Авторът припомня на сходната ситуация, на Уимбълдън 2019, когато публиката така подкрепяше Федерер, който губеше срещу Джокович. И тогава се разправя с предразсъдъците за тенис звездата от Сърбия.
"Критиците на Джокович години критикуваха две неща: от една страна, неговата игра като робот, от друга страна, отчаян лов за любов от публиката. Искрено, не знам как митът за робота изобщо можеше да бъде създаден, а камо ли да се задържи толкова дълго. Като привърженици, може би обичате различен тенис, но ако нещо не може да се каже за мачовете на Джокович то това е - че са скучни. Никой не може да победи по толкова различни начини, никой не сменя своята играта толкова често, рядко някой показва своите емоции така откровено както той", пише Спокс.
It wasn't his day, but it's definitely been his year.
Текстът продължава, че тезата за Джокович, който умолява публиката за наклонност също така през последните години е изтъркана.
"Почти на всеки мач коментаторите посягат за тази изтъркана история без оглед дали публиката очевидно е била на страната на противника или не, и мъдруват: Защо не го обичат като Надал и Роджър? Защото развали купона? Заради неговия произход? И подобни... Трябва да кажа, че според мен всичко това винаги е отивало малко твърде далеч. Не само защото често в тази дискусия се изпуска, че Ноле има огромен брой обожатели в много краища на света - вече и защото този уж копнеж на сърбина за наклонност на обществеността никога не е довел до това той да изневери на себе си", допълва се в текста.
Авторът пише: "Джокович лесно можеше да изгради изгладен, безукорен имидж с помощта на редица надплатени медийни консултанти - имидж на остроумен, умен, полиглот, семеен човек. Вместо това, позволява на зрителите да го приближат и не се колебае да прави спорни изявления и постъпки, от основаване на синдикат на играчите до повече от чудни изказвания за ваксините и тенденции към езотерика. Сигурно съществуват по-лесни начини да спечелите сърцата на любителите на тениса по света."
"В този финал, тези предполагаеми противоречия се помириха. Колко означаваше за Джокович подкрепата? Да, любовта на публиката можеше да се прочете по неговото лице. Специално трябва да се изтъкне фактът, че той спечели публиката по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е. При връчването на трофея, публиката не славеше шампиона, тенис Бога Новак Джокович, а човека, онзи в сълзите, онзи, който е победен. За 21-ата голяма титла Джокович ще трябва да почака. Вместо това, спечели сърцата на публиката. Колко означаваше тази победа за него накрая говори за него повече отколкото който и да е друг рекорд", пише този спортен портал.
Как от черното пате в началото на кариерата, господарят на тениса стана по-твърд от желязо
Може ли по-тежко? Първо да победиш Надал насред Ролан Гарос в мач за който със златни букви, заради качеството, ще пише в антологиите на тениса, а тогава във финала да губиш с 0:2 сета и да победиш 3:2. Ако триумфът над Рафа беше "изкачване на Еверест", както каза Новак, с какви думи да се опише завършващия триумф, завръщането от бездната на Хималаите и спечелването на 19 трофей от Големия шлем?
Да видим нещо друго: Колко са онези, които в неделя следобед и при 0:2 вярваха, че Джокович ще спечели трофея? Отговорът - МНОГО! В някои други спортове, да вярваме в обрата и да успеем да обърнем, това за нас е по-рядко събитие от Халеевата комета. А когато става въпрос за Новак, това идва като - правило. Да, понякога къса нервите на милиони привърженици в Сърбия и чужбина, но вярата в неговия триумф остава непокътната, какъвто и да е резултатът на таблото, докато за последен път топката не докосне клея, тревата, бетона...
Новак Джокович е феномен в световния спорт, но още повече - в сръбския спорт. Защото, такива психически планини, способни да се справят с всички нещастия, на терена, а още повече около и извън него, това още не сме имали, това още не сме виждали. Пълен парадокс е, че колкото повече го нападат по всякакви странни причини, а това наистина вече доби някакви ненормални размери, Джокович е все по-силен на терена, все по-могъщ.
Матс Виландер би казал - все по-свеж! Като портрета на Дориян Грей. Всички тези рани и белези, които му нанасят или се опитват да му нанесат, вероятно отиват някъде другаде, защото на терена, каквато и да е настилката, изглеждат сякаш с някаква непозната алхимия Новак превръща в задвижващо гориво.
Да си психическа скала, робокоп, човек с нерви и сила от желязо са онова което виждаме днес. Но, Новак не е бил такъв винаги. И това е онова което на всички негови успехи, всички титли от Големия шлем, седмици на трона, дава специално измерение, специална патина. Този житейски път, кариера, психическата еволюция на Новак Джокович ще се изучават един ден в университетите.
От момчето, което в началото на кариерата предаваше мачове заради алергия, тежко дишане, което изглеждаше като сламка на вятъра, което вече бяха означили като измамник и то някои, които сега истински му се удивляват, което беше едва ли не грозното пате в световния тенис и поред огромния талант, вечното "трето колело" в сянката на Роджър Федерер и Рафаел Надал... Този момък стана символ, синоним, въплъщение на спортист, който в главата е най-силен в света. Несломим. Непобедим. Недосегаем. Когато разшири зениците, това е знак за онзи от другата страна на мрежата "спасявай се, ако можеш".
Не съществува нито един друг тенисист, нито един друг спортист, който е в състояние за секунда да забрави грешката, пропуска, загубената точка, гейм, сет и да продължи сякаш нищо не се е случило пет-десет секунди по-рано. Може да побеснее, жестикулира, понякога и да псува, но ако се гледа само онзи момент откакто подхвърли топката или изчака противниковия сервис, докато тази точка не стигне до край, Джокович има застрашаваща самодисциплина, самоувереност от милион тона, а в главата спокойствието на монах. И както тази добродетел, тази супер сила, с времето възникна и израсна, острена през всички издигания и спадове, до днес порасна толкова, че съперниците истински се плашат. В моментите когато в четвъртфинала моментът беше на страната на Беретини, Анди Мъри написа в Туитър, че би си заложил къщата, че Новак ще победи. Против Циципас във финала беше достатъчен само един пробив в третия сет и гъркът да започне да се съмнява в себе си, в своята игра, да се разпадне тотално на терена. С два сета преднина. Как се постига това? Къде се учи това?
Имат американците или англичаните, все тая, израз, че не е важна целта, а пътят до нея. Този път, тази истинска еволюция, която премина Джокович, който се е шлайфал върху милион нещастия и стана по-твърд от най-твърдия познат материал на тази планета - това е което ще се помни завинаги. Чак и ако един ден се намери някой да подобри всички рекорди, които ще останат след него когато един ден закачи ракетата на пирона.
Струва си да се обърнем към миналото, да хвърлим поглед 11-12 години назад, да се сетим къде беше тогава Джокович, през какво премина, а докъде стигна днес. Този изминат път, това е неговият най-голям шедьовър. Делото на живота му. Е, това е истинският отговор на онова питане как се става, не шампион, а най-големият на всички времена. Ще бъде Новак най-добрият, най-успешният тенисист някога, в това вече никой не се съмнява, но още сега е най-големият, защото това което той премина, а и продължава да преминава, това не е преминал нито един от неговите най-големи съперници. От момче което идва от страна в която тенисът беше на почти аматьорско ниво, до човека заради когото цялата земя не трепва, привържениците не искат да се поместят от "късметлийското" място, нито да мръднат отдавна вдървения крак "да не докарат карък", докато на Новак му върви добре когато играе за най-големите трофеи.
Имала е Сърбия, хвала на Бога, много големи, велики спортисти. Има ги и сега. И ще ги има. Но, такъв колос... В английския Гардиън в текстовото отразяване на финала им се изплъзна: "Този не е от нашата планета". Не знаем от коя планета идва, но когато се засвири "Боже правде" на Шатрие, докато знамето се издига на пилона, всички знаят от коя държава идва.
Първата ракета в света днес празнува 33-и рожден ден.
Новак Джокович отново посреща своя рожден ден като най-добрия в света. И не му е за пръв път.
На терена не сме го гледали вече дълго време, още откакто започна сезона с 18 поредни победи и три важни титли.
Това изглежда отдавна, от тази гледна точка, а не е излишно да си припомним. И онази лудост в Сидни и титлата от АТП Купата. И онези съмнения от финала на Откритото на Австралия против Доминик Тийм. Па и онези надежди на Гаел Монфис, че няма да има резултат от 0:17 срещу сърбина.
Затова решихме, вместо честитки за рождения ден за Новак, символично, да припомним 33 причини заради които Джокович е най-добрия тенисист за всички времена. 1 Защото спечели 4 титли от Големия шлем подред
Новак Джокович е единствения тенисист в Откритата ера, който спечели всичките четири титли от Големия шлем подред на три различни настилки. Направи нещо което никой друг не успя в 52 години дългата история на модерната ера на тениса. Всъщност, когато малко размислите, скандално е колко често чуждестранните медии "забравят" този факт когато дебатират за най-големия в историята.
В момента когато спечели Ролан Гарос през 2016, Джокович освен четирите титли от Големия шлем в своя собственост държеше и Завършващия Мастърс.
2 Защото има положителен резултат с Надал и Федерер
Джокович е играл против Надал 55 пъти и има резултат от 29 победи и 26 поражения. Против Федерер съотношението е +4 в полза на Новак, тъй като сърбинът в 50 мача записа 27 победи срещу 23 триумфа на швейцареца.
3 Защото през 2015 направи най-добрия сезон в историята на тениса
Тази година на Новак заслужава да се нарича Сезонът. През този сезон, Джокович участва в 16 турнира и в 15 стигна до финала. От 15 финала, четири бяха на всичките турнири от Големия шлем през сезона, а игра и в осем от девет финала в Мастърс 1000 (в Мадрид не е, но там и не участва).
Като се събере и извади всичко, Джокович спечели три титли от Големия шлем (Австралия, Уимбълдън и САЩ), рекордните шест турнира Мастърс 1000 - Индиън Уелс, Маями, Монте Карло, Рим, Шанхай и Париж, допълни и Завършващия Мастър в Лондон и турнира от серията 500 в Пекин.
Игра във финалите на Ролан Гарос (загуба от Надал), Дубай (загуба от Федерер), Монреал (загуба от Мъри) и Синсинати (загуба от Федерер). Единственият турнир на който отпадна преди финала беше първия през сезона - в Доха (серия 250).
Осъществи 82 победи с едва шест поражения и спечели над 21 000 000 долара от турнирните награди.
4 Защото е побеждавал Федерер и Надал на всичките четири турнира от Големия шлем
И това е нещо което никой от останалите двама играчи от "Голямата тройка" не е направил. Джокович триумфира против Надал и Федерер поне по веднъж на всеки турнир от Шлема, Надал не е побеждавал Джокович в Австралия, а в Откритото на САЩ испанецът и швейцареца никога не са се срещали.
5 Защото беше непобеден пълни 6 месеца, записвайки 43 поредни победи
Низ от 43 поредни победи започна на 3 декември 2010 година и продължи до 22 май 2011 и неговия 24-и рожден ден. Минаха пълни девет години откакто завърши една от най-дългите поредици на един тенисист без поражение и оттогава никой не се е и приближил до този невероятен успех.
Въпреки че направи нещо за което всеки друг тенисист продължава само да мечтае, това дори не беше най-добрият сезон в кариерата на Новак Джокович... 6 Защото шест пъти е побеждавал Надал на клей БЕЗ изгубен сет
Когато кажете "клей", Рафаел Надал е синоним със своите 12 трофея в Големия шлем спечелени на Ролан Гарос. Все пак, Джокович е рекордьор по брой победи против "Краля на клея" без да изгуби нито един сет. Нещо повече, от седем победи, които Джокович е извоювал над испанеца на земна настилка, чак шест е осъществил без изгубен сет.
7 Защото победи Надал в 7 поредни финала през 2011 и 2012 година
Всички добре си спомняме как изглеждаше това. Индиън Уелс, Маями, Мадрид, Рим, Уимбълдън и Откритото на САЩ през 2011 година и тогава Откритото на Австралия през 2012 година в най-дългия финал от Големия шлем за всички времена.
8 Защото е спечелил Откритото първенство на Австралия осем пъти
Джокович е участвал 16 пъти в този турнир и в половината участия завърши с вдигане на трофея след 14 дни надпревара. Никога не е изгубил финал или полуфинал в първия турнир от Големия шлем през сезона, осъществявайки резултат 16:0 в тези мачове. До рекордните осем трофея стигна с победи във финалите против Жо Вилфред Цонга, Анди Мъри, Рафаел Надал и Доминик Тийм.
9 Защото е спечелил всичките девет турнира Мастърс и Завършващия
Т.нар. "Златен Мастърс" получи това малко чудновато име в един летен ден през 2018 година, когато Джокович най-сетне покори Синсинати. Никой дотогава не успя да осъществи този невероятен успех, па Джокович накара любителите на тениса да надянат име на този подвиг. И още ще чакаме някой да го направи... Също така, единственият тенисист е, който в осем от девет Мастърса е печелил два или повече трофея и единственият, който има три или повече титли в седем от девет турнира.
С пет титли от Завършващия Мастърс, Джокович в своята колекция има абсолютно всичко.
10 Защото през 2006 задържа националния отбор в Евро-африканската зона на Купа Дейвис, а през 2010 стана световен шампион
Това беше мач против Великобритания, когато младият Новак победи Грег Руседски за оставането на Сърбия и Черна гора в Евро-африканската зона на Купа Дейвис. Четири години и половина по-късно Сърбия вдигна фамозната "салатиера" в Белградската Арена, а Джокович през този сезон постигна победа във всеки индивидуален мач.
11 Защото три пъти е победил Федерер, спасявайки две топки за мача
За пръв път, в полуфинала на Откритото на САЩ през 2010 направи това на свой сервис против Федерер. През следващата година в същата фаза на турнира, Джокович отиде по-далеч и спаси две топки за мача на сервис на швейцареца. Федерер след мача охарактеризира легендарният печеливш удар с форхенд от ретур като "случаен", но случайност нямаше когато Джокович спаси две топки за мача във финала на Уимбълдън 2019.
Джокович отново успя, този път правейки нещо което никой не е правил от финала на Уимбълдън през 1948 година...
12 Защото е побеждавал Рафаел Надал без изгубен сет на всички най-големи турнири на клей
Споменахме шестте победи на клей без изгубен сет, а тези шест победи (с онази седмата когато се наложи с 2:1 в сетовете) разпореди на четирите най-големи турнира. В Монте Карло беше по-добър през 2013 и 2015, в Мадрид и Рим "навърза" победи във финалите през 2011, за да празнува отново в Рим и през 2016.
Накрая, дойде и Ролан Гарос през 2016 и максималната победа от 3:0 в 1/4-финала, когато Джокович стана едва вторият човек, който е бил Надал на парижкия клей.
13 Защото през 2011 година е спечелил чак 13 сета с резултат 6:0
И по това Джокович постави рекорд. Редяха се "картофи" през тази година като на шега. Да речем, на Мастърса в Индиън Уелс, Джокович в първите три мача от турнира започна като печелеше първия сет "на нула", веднъж правейки това и против Виктор Троицки.
14 Защото два пъти е печелил титли от Големия шлем на които се е изправял пред топка за мача
Това са последните два пъти когато спаси топки за мача против Федерер. След полуфинала в Ню Йорк през 2011 победи и Надал във финала, докато на Уимбълдън през 2019 става въпрос за финалния мач.
Разбира се, Новак е единственият играч в Откритата ера, който два пъти е печелил Шлем по такъв начин.
15 Защото във финала на Откритото на Австралия през 2019 победи Надал, давайки му само осем гейма
Надал игра през целия турнир на извънредно ниво, осъществи шест победи в страхотен стил и всички искаха повторение на 2012. Как се излъгаха само... 6:3, 6:2, 6:3!
16 Защото постави абсолютен рекорд по брой АТП точки
Това беше след спечелването на Ролан Гарос, когато Джокович стигна до 16 950 точки! В този момент "държеше" всичките четири титли от Големия шлем - само тези турнири му донесоха 8000 точки, докато в АТП класирането на този 7 юни 2016 вторият Анди Мъри имаше 8915 точки.
Толкова доминиращ беше Джокович, че Мъри и третият Федерер заедно имаха 15 570 точки!
17 Защото имаше 38 поредни победи в зала
Този низ му донесе три титли от Завършващия Мастърс в Лондон и две Мастърс 1000 титли от парижката "Берси". В поредицата се смятат и триумфите в Купа Дейвис, но и двете победи във финала против Чехия през 2013 не бяха достатъчни Сърбия отново да вдигне трофея.
Продължи от Мастърса в Париж 2012 до Завършващия Мастърс в Лондон 2015.
18 Защото само против Надал, Федерер и Мъри има 81 победи в кариерата
Споменахме 29 победи против Надал и още 27 против Федерер, а ако добавим и члена на някогашната, сега несъществуваща "голяма четворка", Джокович има още 25 победи.
19 Защото в последното десетилетие против играчите от Топ 10 има далеч най-добро съотношение победи и поражения
Джокович в своето поколение тенисисти е далеч най-добрият играч по въпроса победи над играчи от Топ 10. Осъществил е 76,41% победи когато е играл против 10-те най-добри играчи в света от началото на 2010 година, а колко отличен факт е това говори, че вторият Надал за същия период е 10% по-лош.
20 Защото на 20 години в един турнир победи тримата най-добри играчи в света
Това беше през лятото на 2007, когато Джокович осъществи нещо което никой е правил от 1994 година. В 1/4-финала победи третия играч в света Анди Родик, в полуфинала втория Надал и след това във финала първия в АТП листата Федерер.
След този триумф във финала дойде и онази известна грешка на организатора когато обявиха Джокович за хърватин, но Новак реагира шмекерски...
21 Защото със Сърбия спечели първата АТП Купа
Това продължава да ни е свежо в паметта. Новият турнир на АТП беше голям успех за самата организация, а Сърбия на крилете на Джокович, но и на Душан Лайович и Виктор Троицки, стигна до първия трофей пред "домашна" публика в Сидни.
22 Защото 15 пъти е победил когато е спасил топка за мача
Всички сме запомнили трите мача против Федерер когато успя, но тук имаше и мачове против Цонга на Ролан Гарос, против Мъри в Шанхай, Дел Потро в Рим, както и тази година против Монфис в Дубай.
Джокович и в тази категория е далеч най-добър, защото само три пъти е губил мач когато е имал топка за успех - Надал е имал осем такива поражения, а Федерер чак 22.
23 Защото три поредни години печели "дубъл" в американското турне
Първият играч, който успя да спечели т.нар. "Sunshine Double" - титлите в Индиън Уелс и Маями в един сезон - беше Джим Къриър през 1991 година, но само Джокович е правил това четири пъти, по което е пред Федерер.
Все пак, Джокович има и "хеттрик", печелейки и Индиън Уелс и Маями 2014, 2015 и 2016 година, със същия успех през 2011 година.
24 Защото е първият тенисист, който проби границата от 100 000 000 долара заработени от АТП тура от награди от турнири
Само през 2015 спечели над 21 000 000 долара, а досега в своята кариера е инкасирал 143 631 560 долара.
25 Защото минаха 8 години откакто за последен път изгуби от Федерер в Големия шлем
Това беше в Уимбълдън през 2012 година, когато в полуфинала швейцарецът беше успешен. Тази година Уимбълдън няма да се играе, оттогава са минали пълни осем години, а междувременно са изиграли шест мача. Джокович победи във всичките - четири финала и два полуфинала, печелейки всичките шест титли от Големия шлем.
26 Защото победи въпреки че имаше 100 непредизвикани грешки
Резултатът беше 6:3, 6:7 (1), 6:4, 4:6, 6:3, продължи четири часа и 32 минути. Жил Симон, все пак, не успя с помощта на точно 100 непредизвикани грешки на сърбина. Това беше забележително ядосващ мач, но Джокович преживя и през тази 2015 накрая вдигна трофея от Откритото на Австралия.
27 Защото не сме забравили всички онези имитации
Когато момъкът на 20 години се появи със своите имитации на Рафаел Надал, Мария Шарапова и други, Джокович стана "Джокера", абсолютен хит в световния тенис. Ясно е, по-късно трябваше да се "примири", повече да внимава за имиджа и да стане по-умерен... Но не сме забравили тези чудесни моменти.
28 Защото на всеки турнир от Големия шлем е играл в три поредни финала
И в това е успял само той, откакто турнирите от Големия шлем са установени от 1877 година. В Мелбърн успя от 2011 до 2013 година, на Ролан Гарос от 2014 до 2016, на Уимбълдън от 2013 до 2015 и на Откритото на САЩ чак четири пъти подред - 2010 до 2013 година. 29 Защото побеждава най-големите противници и когато целият стадион неспортно е срещу него
Не се е случвало веднъж и Джокович не го е преодолявал само веднъж. Тук са финалите против Федерер на Откритото на САЩ и Уимбълдън, които се изтъкват специално, но Новак показа психическа сила каквато още се преразказва.
На чуждестранните журналисти им е интересно да чуят как успява Джокович да "чуе", че запалянковците го подкрепят въпреки че задружно са за противника. Премина пътя от момче което наистина е възможно да "сломят" в началото на кариерата, до психическа планина, която никой не може да извади от такт.
30 Защото осъществи 30 поредни победи в Големия шлем
Роджър Федерер стигна няколко пъти до 27 поредни победи в Големия шлем, но винаги му липсваше една да стигне до четири поредни трофея на най-големите турнири. Но Джокович успя в това. Низът започна на Уимбълдън 2015 година, спечели този и следващите три турнира, а тогава записа още две победи на Уимбълдън 2016.
Последва поражение от Сам Куери и постепенен спад към крайната криза, която дойде през 2017 и 2018 година. Междувременно, Джокович с 30 победи на Шлема остава рекорд за преразказване.
Също така, ако сметнем и първите два турнира от Големия шлем през 2015 година, Джокович до Уимбълдън 2016 в шест Шлема имаше резултат 41:1 с пет спечелени трофея и едно поражение във финала на Ролан Гарос от Стан Вавринка. 31 Защото четири пъти беше обявен за най-добър спортист в света
Четири пъти Джокович получи наградата Лауреус за най-добър спортист в света за годината - 2012, 2015, 2016 и 2019 година. В края на краищата, победи всеки път в който беше номиниран.
Наистина, само Федерер още му "бяга" с пет такива награди, но и това може да се настигне. Ако ситуацията в света на тениса допусне, може да успее в това още до следващия рожден ден...
32 Защото направи голямото "завръщане"
Завръщането през 2018 уплътни и "завърши" кариерата на Джокович. И в това успя - когато беше отписан, когато се съмняваше и размисляше до остави ракетата за известно време, върна се и отново завладя тенис света.
33 Защото основа фондацията "Новак Джокович", която с хуманитарна работа помага на децата на Сърбия
Накрая на всичко, когато се тегли чертата - това е и най-важното. Нито една бройка спечелени титли от Големия шлем, нищо което прочетохте в редовете отгоре, не може да се мери с онова което Джокович осъществи и прави чрез своята фондация.
Австралия е държава в която на едно място има най-много имигранти от бивша Югославия и това са хора от различни националности и вероизповедания. Още от времето след Втората Световна война, па до днес в Австралия се заселват сърби, хървати, бошняци.
Сблъсъците бяха част от фолклора
Разбира се, те са там от поколения и живеят своя живот, но често на спортни събития на които участват отбори или спортисти от пространствата на бивша СФРЮ се стига до немили сцени и сблъсъци.
Така много често беше и на Откритото първенство на Австралия, първият турнир от Големия шлем за сезона. Сблъсъци и сбивания между сърби и хървати, па и бошняци бяха съставна част от фолклора когато играеха спортисти от тези пространства като Йелена Докич, Ненад Зимонйич, Илия Бозоляц, Иван Любичич, Марио Анчич, Иво Карлович, Марин Чилич, Йелена Янкович, Новак Джокович, Ана Иванович, Виктор Троицки и Янко Типсаревич.
Достатъчно е само да се срещнат пред стадиона в различни знамена и искрите започваха.
Така би било вероятно и до днес да не се беше появил и прославил Новак Джокович. Той е този, който със своите успехи "помири" привържениците, защото всички от Балкана започнаха да го имат за свой. Освен сърбите, него го обичат хървати, босненци, словенци, черногорци, македонци и останалите. Новак стана наднационален глобален представител на всички балкански народи.
Припомняме, историята на сблъсъци на сръбски и хърватски привърженици в Мелбърн започна още в началото на 2000-те години, още когато участваше най-добрата тогава още югославска тенисистка Йелена Докич, която беше 4-а в света.
Продължиха и по-късно, а най-големият беше през 2007 година. Преди мача между Илия Бозоляц и Марин Чилич около 200 привърженика се сдърпаха пред и на трибуните на една от главните тенис арени в Мелбърн. В сблъсъка се включиха и гръцки привърженици с желанието да помогнат на "православните братя".
По време на сблъсъка летяха бутилки, чаши, седалки, а над 50 души след завършека на боя потърсиха медицинска помощ. Епилог на инцидента беше, че 150 главореза останаха без билети за останалите мачове, защото организаторите им ги отнеха.
Пеене на националистични песни и обиждане на играчи
Преди и на самите тенис мачове се пееха националистични песни, но и такива, които омаловажават противника. Преди един мач на Уимбълдън през 2006 се стигна до бой между хървати и бошняци. На запалянко от Босна не му харесало, че хърватин гласно преди мач на Иван Любичич пял своя химн.
Интересно е, че през 2006 безредици правили привърженици на футболни клубове, които в Сидни основали две етнически общности. В първенството на областта Нов Южен Уелс се срещнали Бели Орлови (сърби) и Сидни Юнайтед (хървати), а повече от 50 техни поддръжници, разделени от висока ограда, се замеряли с бутилки, факли и кенове. Скараните страни не успели да обуздаят и 100 полицая. В първата среща след 1984 Бели Орлови победили като гости с 2:1.
Нови сблъсъци се случили през 2009 на Откритото първенство на Австралия, пример за непристойно поведение е забелязан на мача между хърватина Марин Чилич и сърбина Янко Типсаревич.
Хърватските и сръбските запалянковци по време на целия мач си разменяли вербални нападки, което видимо изнервило двамата тенисисти и накрая, както сами казали, дори и повлияло на качеството на тяхната игра. Хърватските привърженици още от по-рано взели на мушка Типсаревич.
И сблъсъците не били само на Откритото на Австралия, а и на това на САЩ през 2009 където специална мишена бил Новак Джокович. Тогава привърженици на американския тенисист от босненски произход Амер Делич обиждали Джокович.
След мача в който Новак Джокович победил Амер Делич, който играе под знамето на САЩ, няколко десетки привърженици от сръбски и босненски произход се сблъскали първо вербално, а после и физически.
Ноле става балканска марка
Междувременно, всичко започна да се променя когато Новак Джокович започна да печели титли от Големия шлем и Мастърс турнири. Първата титла от Откритото първенство на Австралия спечели през 2008, а след това наниза още шест, плюс пет Уимбълдъна, три в САЩ, и Ролан Гарос. Стана спортна икона на Балканите и всички народи от тези пространства започнаха да го имат за свой и да го подкрепят.
Нещо повече, на това може да повлия и това, че хърватите вече нямат сериозен тенисист, но е сигурно и заради поведението и успехите на Новак. Също така, един от треньорите му е славният хърватски тенисист Горан Иванишевич, по и това е показател, че той е наднационална личност.
Така се случи в мача против Федерер в полуфинала на Откритото първенство на Австралия през 2020 да получи скандирания от целия стадион, където имаше и привърженици от хърватски произход. Ноле е обичан в Хърватия където често играеше в Умаг. Особени симпатии получи и когато на един Мастърс в Монреал го представиха като хърватски тенисист, на което той каза, че всъщност е от Сърбия, но това е същото.
От година на година, Новак гради своите успехи и мостове между народите, със своите премерени изявления и поведение към привържениците от всички бивши държави в Югославия, но и колеги.
Също така през 2014 изтъкна, че ще подкрепя Хърватия и Босна и Херцеговина на Мондиала в Бразилия, защото я няма селекцията на Сърбия.
- Наистина е трудно да избера фаворит на Световното първенство, има толкова отлични отбори. За съжаление, Сърбия не играе, па ще подкрепям нашите съседи Босна и Херцеговина и Хърватия - каза тогава Джокович.
Горан Иванишевич стана първият хърватин, който влезе в Международната зала на славата на тениса, обяви в Мелбърн изпълнителният директор на тази институция Тод Мартин.
Grand Slam Champions ☑️ Olympic Medalists ☑️ Fed & Davis Cup Champs ☑️ Hall of Famers ✅
Congratulations to International Tennis Hall of Fame Class of 2020!
С победителя в Уимбълдън през 2001, на церемония в американския Нюпорт, която ще се проведе на 18 юли тази година, в Международната зала на славата ще бъде приета и известната испанска тенисистка Кончита Мартинес, която своята единствена титла от Големия шлем спечели в Уимбълдън през 1994 година. Горан Иванишевич и Кончита Мартинес ще станат 258 и 259 член на институцията, която отбелязва кариерите на най-големите тенисистки и тенисисти в историята.
- Моят път започна в Сплит преди 41 години, а моят тенис път ще завърши в Нюпорт. Имам пет месеца да тренирам речта. Чувството е невероятно. Не можех да си пожелая по-добра партньорка за въвеждане от Кончита Мартинес. Тя е чудесен човек и голяма тенисистка. Изглежда съм направил нещо добре в тенис света. Имаше много успехи и падения, много различни пътища съм избирал, но накрая всичко се изплати. Не мога да го кажа достатъчно пъти, но наистина съм горд с онова което съм постигнал и направил в тениса, каза Горан Иванишевич на пресконференция в Мелбърн Парк, мястото на провеждане на Откритото първенство на Австралия и благодари на тенис любителите и всички гласували, които са ми дали своя глас за влизане в Международната зала на славата на тениса през 2020.
- Знам, че ще бъда нервен. Знам, че всички мои подготовки вероятно ще се изпарят когато се кача на сцената в Нюпорт и ще трябва да измисля нещо друго. Но няма значение. Знам какво искам да кажа, на кого искам да благодаря. Това е най-важното. Още никога не съм бил в Нюпорт и се радвам, допълни.
Настоящият треньор на Новак Джокович се обърна и към онова което най-много ще помни от своята кариера.
- Всякак Уимбълдън. Чак и онези години в които губех. Разбира се, някои бих изиграл различно. Но, затова онази 2001 е още по-сладка. Бих изтъкнал и Олимпийските игри през 1992. Има и много за което съжалявам, но беше интересно пътуване. Винаги съм имал добри отношения с привържениците. Никога не знаеха какво да очакват от мене. Бих искал да благодаря и на своите съперници, които ме направиха по-добър играч. Моето поколение беше чудесно, въпреки че мога да кажа, че събрах три тенис поколения. Хванах онова, което предхождаше моето с Конърс и Макенроу, а останах достатъчно дълго, за да играя против Федерер и Надал. Беше чест да видя тези великани. Имаше много мачове, много интересни моменти, много години и много забавление.
- Имах късмет, че играх в епохата в която съм. Беше различно от днес. Беше ни добре, бяхме добри приятели. Днес е нещо различно, сменя се. Всеки играч има около себе си екип, три или четири човека на които се държат. Преди главно бяхме сами в съблекалнята, говорехме между себе си. Това бяха добри времена, но е добре и днес. Всяка ера има нещо свое, нещо ново, свежо и различно, допълни Иванишевич.
След обръщането към миналото, Горан каза каква е неговата бъдеща роля в тенис света.
- Моето предизвикателство е да остана в екипа с Новак и да опитам да съм свидетел как става най-добрият тенисист в историята. В последните девет години той статистически е такъв, и то убедително във всички категории - далеч пред всички по трофеи от Големия шлем, победи, спечелени Мастърс турнири. Още не му достигат няколко титли от Големия шлем и мисля, че ще ги спечели. Колко? Това не знам. Надявам се, че той и Надал ще спечелят повече от 20. Бутат един друг, правят един друг по-добри. С причина съм тук, с причина ме избра и се надявам, че ще видя създаването на най-добрия тенисист в историята, заключи Иванишевич.
В немските медии няма почти нито една новина за победата на Сърбия в АТП Купата, а в заглавието да не се споменава и името на Новак Джокович. След 77 АТП титли мнозина се питат: къде Джокович намира мотивация?
"Какъв премиерен успех!", пише немският Билд. "Тенис супер звездата Новак Джокович отведе Сърбия до победата в първата АТП купа."
Вестникът съобщава, че "световният номер две в мача против Испания в неделя в Сидни първо е победил Рафаел Надал 6:2, 7:6 (7:4), а след това с Виктор Троицки взе и втората, решителна точка в двойките. Сръбската двойка победи Фелисиано Лопес и Пабло Кареньо Буста с 6:3, 6:4. Победата на Роберто Баутиста Агут на старта против Душан Лайович 7:5, 6:1 не беше достатъчна Испания, седем седмици след като спечели Купа Дейвис, да бъде победител и в АТП купата."
"Джокович блестя в Австралия - победата против Надал и в двойките за спечелване на АТП купата", пише Шпигел в онлайн изданието. АТП купата е "най-добрият начин да се започне сезона", немското списание цитира изявление на Новак Джокович преди началото на турнира, с оценката, че с победата във финала против Испания е показал какво е мислил с това.
"Ще помня това цял живот, това със сигурност е един от най-хубавите моменти в моята кариера. Имах щастието и съм благословен с чудесна кариера, но да играя за отбора, за държавата, с най-добрите приятели, това не можете да сравните с нищо", пренася Шпигел думите на Джокович след спечелването на АТП купата с припомнянето, че тенисистът на Сърбия на турнира не загуби нито един мач.
Вестник Велт описва така мача против Надал: "Джокович от самия старт наложи темпото и генерално в първия сет беше доминиращия играч. Сета приключи с четири поредни аса. Мачът във втория сет беше върховна класа с впечатляващи размени на удари."
"Надал имаше шанс във втория сет", оценява специализираният тенис портал Tennisnet.com. И накрая сумира: "За Джокович това беше 29-а победа в 55 среща с Надал. Последната среща между двамата в Рим спечели Надал в три сета."
"Новак Джокович в търсене на смисъла и в лов за титли", под това заглавие спортната редакция на ДВ пише: "За Джокович това е още една титла в неговата почти безкрайна колекция. През кариерата 77 пъти е побеждавал в АТП турнири, от които 16 пъти в Големия шлем. Само от победите е заработил 140 милиона долара. Затова се поставя въпросът къде намира мотивация да се довежда до най-високо ниво. "Смятам, че тук винаги става дума за това да се намери смисъл и причина защо играеш", пренася ДВ обяснението на Джокович дадено в края на миналата година на турнира в Абу Даби.
"Искрен глад за титла продължава да съществува в "Джокера". Тази черта не се губи така лесно - следва го от детството и тя го доведе до спортните висоти. "За мене, особено в последните години, не е само до победите в мачовете и титлите", казва сърбинът. Винаги става дума за нещо по-голямо. "Това трябва да е нещо по-голямо от моите досегашни постижения, нещо което би могло да се приеме като наследство, нещо което вдъхновява живота на други хора, особено децата."
"Роджър Федерер (20 титли от Големия шлем) и Рафаел Надал (19) още са пред него по брой спечелени трофеи от Големия шлем. И единият и другия иска да изпревари. "Това ми е цел. Мотивиран съм да разбия собствените рекорди и да преместя собствените граници", казва Джокович. Сърбинът брани титлата на Откритото първенство на Австралия, което започва на 20 януари. Твърдата настилка е негов терен, в Мелбърн досега седем пъти се записа в списъка с победителите. В АТП купата вече натрупа огромна самоувереност. Всичко всъщност е готово за лов на Надал и Федерер." Автор: Иван Джеркович
Специализираният тенис портал tennis.com избра Новак Джокович за най-добър тенисист в изминалото десетилетие.
Както е съобщено, сръбският тенисист през 2011 за пръв път стана най-добър тенисист в света, а през тази година спечели три титли от Големия шлем, а от общо 16 чак 15 спечели точно в това десетилетие, далеч повече от своите най-големи съперници Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Джокович показа своята доминация през 2015 и половината от 2016 година, когато събра титлите от всичките четири турнира от Големия шлем и стана първият тенисист от Род Лейвър, който успява в това.
Като още един забележителен момент от кариерата на Джокович е посочен и тазгодишният финал на Уимбълдън, когато в пет сета успя да победи Роджър Федерер.
През това десетилетие в Големия шлем Джокович има постижение от 216 победи и 24 поражения, а общо на всички турнири 627 победи и 100 загуби.
Преди решаващия мач в Завършващия турнир в Лондон, в който Новак Джокович има за противник Роджър Федерер, швейцарският вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" публикува текст с показателното заглавие "Трети човек".
"Новак Джокович никога не е крил, че го интересува само да бъде най-добрият. Неговата ранна младост е белязана от амбиции, които са били почти болестни. Грабил е за победи, грабил за признание. И тогава, на върха на успеха, се срина в празнина. Мъчен от съмнение в себе си се върна в Копаоник в сръбските хълмове където неговата кариера някога е започнала. Показа се пред зида в който е удрял първите тенис топки и който сега е пълен с дупки. В едно видео, той видимо трогнат казва: "Дупките в зида са от бомби. Това е потресаващо. От друга страна, хубаво е да се види, че стената и поред това още стои."
"Копаоник се намира на сръбско-косовската "граница". По време на войната единици на НАТО три месеца покривали този край с килим от бомби. Белезите до днес не са излекувани. Нито на терена, на който Джокович удрял своите първи топки, нито в неговата душа. Джокович стъпва по терена, записва неутешимата картина с камерата на мобилния телефон. Пред една колиба, която едва стои, се спира: "Тук имахме малко пространство в което отморявахме, където палихме огън." А после преминава от английски на сръбски език. Онзи който иска да знае кой е Джокович, какво го движи и защо успехът му е за нюанс по-важен отколкото на всички негови конкуренти, трябва да изгледа това видео. В него е събрана есенцията на неговото съществуване."
"Най-добрият играч в този момент"
"Джокович не играе само за себе си. Той играе за Сърбия. Затова в своята страна е герой, а в остатъка от света аутсайдер. Няма друг играч, който има две така различни лица като той. Поред терена Джокович може да бъде най-чаровния човек. А на терена става воин. Този немилосърден, неумолим дял от себе си символизира сцената от Откритото първенство на Австралия през 2012, когато победи Надал в най-дългия финал от Големия шлем в историята, 5 часа и 53 минути, и победата отпразнува с късане на тениската в областта на гърдите.
Novak Djokovic, Rod Laver and Rafa Nadal from the 2012 Australian Open. Was this the best Aussie final ever? pic.twitter.com/G782fkKoAW
Новак Джокович е най-добрият играч в тениса в този момент. Никой в десетилетието не е спечелил повече големи турнири от него. От 2010 насам е спечелил 15 от своите 16 титли от Големия шлем и 29 от своите 34 от Мастърс 1000. Между 2012 и 2015 четири пъти подред победи във финалите на АТП. След първия триумф в Уимбълдън през 2011 за пръв път стана номер 1. Оттогава е имал това класиране 275 седмици. Ако Джокович тази седмица в Лондон бъде по-добър от Надал, ще завърши за шести път годината като най-добър в сезона и така ще изравни рекорда на американеца Пит Сампрас.
Това е статистика на един изключителен играч. При това Новак Джокович е на само 32 години. След победата в Уимбълдън през юли не остави място за съмнение, че иска да нападне и рекордите на Роджър Федерер от 20 титли от Големия шлем и 310 седмици на първо място. Ако остане до известна степен здрав, възможно е, чак е и вероятно, да успее в това. В сянката на Федерер и Надал
И поред това, когато става дума за наклонността на зрителите, той остава трети човек. Джокович не е само в сянката на Роджър Федерер, а и в сянката на Рафаел Надал. И това не мъчи само него, а и цялото семейство. Майката Диана наскоро в едно интервю за индийското издание на списание GQ каза, че публиката не може да се помири с това, че нейният син е по-добър от Федерер и Надал. Публиката уважава успеха на Новак, но щом играе против Федерер, публиката подкрепя Федерер.
Това ще бъде така и в четвъртък, когато Джокович в Завършващия турнир на АТП ще играе за класиране в полуфинал. Публиката няма да крие на чия страна са нейните симпатии. Възможно е да бъде на границата на честното поведение. Може би и ще я прескочи както във финала на Откритото първенство на САЩ през 2015, когато против Джокович не беше само Федерер, а и 90% от публиката. Джокович в такива моменти обикновено потъва в себе си. И се връща в разрушенията на своята младост, на Копаоник. Дупките в тенис стената се превръщат в пукнатини в неговата душа и го превръщат в рицар, който трябва да бъде победен не веднъж, а два пъти, че и три пъти, а може би чак и четири пъти, преди наистина да падне на земята.
Федерер знае колко ще бъде тежко тогава да победи Джокович. Списъкът на техните досегашни 48 мача е пълен с по-големи и по-малки драми, които най-често завършваха с победи на Джокович. В годините 2010 и 2011, Федерер два пъти изгуби в полуфинал след две пропуснати топки за мача. Изгуби през 2014 в Уимбълдън, 2015 в Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ в три финала от Големия шлем. А това лято съперничеството кулминира във финала на Уимбълдън, където Федерер и след две топки за мача изгуби. Публиката искаше Федерер да победи. Подкрепя го до последната размяна на топката. Джокович по-късно каза, че виковете "Роджър, Роджър!" в своята глава е претворил в "Новак, Новак!".
Така размисля някой който има мисия.
Тя още не е завършена.
Новак Джокович продължава да се бори.
За себе си, за Копаоник", заключава швейцарският вестник.
След жребия сблъсъкът между Новак Джокович и Роджър Федерер беше проектиран за втория кръг и като мач в който ще се решава за първото място в групата. Две блестящи издания на Доминик Тим по-късно, Новак и Роджър в четвъртък играят елиминационен, фактически 1/4-финален мач на АТП финала в Лондон.
Това ще бъде 49 епизод на едно от най-големите съперничества за всички времена, Новак в момента води с 26:22, а за последен път се срещнаха в епичния финал на Уимбълдън в който сръбският тенисист спаси две топки за мача и победи с 13:12 в тайбрека на петия сет.
Предишният път в зала играха в полуфинал в Париж миналата година, това беше много вълнуващ сблъсък в който Новак победи със 7:6 (8:6), 5:7, 7:6 (7:3). В завършващия турнир са се срещали шест пъти - Федерер се отказа преди финала през 2014 година и преди да излезе на терена, а в останалите пет сблъсъка резултатът е 3:2 за Джокович. Последният дуел беше финалът през 2015 година и победата на Новак с 6:3, 6:4.
Това е статистика, минало което в определен процент може да повлияе, но все пак много по-важно е онова което се случи в непосредственото минало. И Джокович и Федерер пристигнаха в Лондон с титли в зала (Новак Мастърса в Париж, Роджър турнира от сериите 500 в Базел), но триумфалният низ не продължиха в О2 Арена.
Гледайки играта в предходните два мача в Лондон, впечатлението е, че Федерер се проваля в сравнение с очакванията. Мъчи се с работата с крака, и езикът на тялото му е нехарактерно "равен" - против Тим изгуби всички ключови точки, а Беретини му даде много по-силен отпор от очаквания, Федерер с рутина и опит стигна до победа. Обаче, това не трябва да означава нищо преди дуела в четвъртък - не би бил първи път Роджър да тръгне по-слабо и да се повдигне внезапно, това е човек, който в 15 от своите 16 участия на завършващия турнир е играл поне на полуфинала.
От другата страна, същото важи и за Джокович, макар че той все пак игра по-добре в първите два кръга. Даде на Беретини в почти съвършен мач само три гейма, а Тим, по собствените му думи, изигра най-добрият мач в живота си и победи Новак едва след 7:5 в тайбрека на третия сет. Въпреки наистина брилянтната игра на Тим, имаше и слабости в тази на Джокович - първите удари в размените, на които толкова залага в последните години, не правиха разлика, а нерядко с къси топки даваше допълнително вятър в платната на и така разиграния съперник. Изглежда немислимо и фактът, че Новак не спаси нито една от четирите топки за пробив пред които се изправи, а и сервисът не му служеше в ключовите моменти, за разлика например от Париж.
След мача Новак беше бесен, но имаше ден да се успокои, човек е, който много пъти е показал, че може успешно да забрави тежките загуби и моментално да се преориентира към следващата задача. Нещо повече, често се е случвало тези поражения да бъдат катализатор за още по-добри игри.
Всеки дуел между Джокович и Федерер носи специална тежест, а сега залогът е класиране за полуфиналите, за Новак и борбата за номер едно с Надал. Тактически, Федерер ще опита да направи мача възможно по-бърз, ще тича към мрежата, но ще вкарва и слайс, генерално ще се труди Новак да не свикне с един ритъм, а непрекъснато да го държи в неизвестност.
Така например се "втурна" срещу Джокович в Шанхай през 2014 година, после празнува и в Дубай година по-късно, но оттогава резултатът е 9:2 за Новак и, за разлика от ранните фази в кариерите на двамата, той беше този с психическото преимущество в ключовите моменти. Динамичният сервис-ретур ще бъде разбира се много значителен в двете посоки, особено в условията каквито са в О2 Арена, а Новак ще настоява сега да наложи своята воля рано в точките - взимайки предвид как течеше мача с Тим, вероятно това ще му е в съзнанието още повече от самото начало.
Атмосферата в О2 Арена ще бъде вряла, публиката в огромната част за Федерер, но Джокович вече е свикнал с това, през цялата кариера се бори с това и вече е развил механизми с които това не му пречи, а му служи като допълнително задвижващо гориво.
"Гледах двата мача на Роджър, мисля, че не е в добра форма, не играе на своя максимум, но с Федерер никога не се знае - може да излезе и изведнъж без напрежение да прави печеливши удари от всяка част на терена", каза Маркос Багдатис, някога осми тенисист в света, и допълни:
"Джокович трябва да играе своята игра, да атакува втория сервис на Роджър и не смее да му дава твърде много време - Федерер играе невероятно когато му се даде време. Все пак, човек, който по-добре от всички нас знае какво трябва да се прави е самият Джокович, побеждавал го е много пъти. Смятам че играе много добре и ще намери начин да победи."
В сряда Новак качи в социалните мрежи фотографии с децата в парка, а в отреденото време не тренира. След близо тричасов мач в края на сезона, вероятно е решил напълно да проветри главата, отмори тялото, а тогава да опита с голям стил да завърши годината. Автор: Саша Озмо
Новак Джокович е тенисистът с най-много спечелени "големи титли", сред които се броят тези от Големия шлем, Мастърс и АТП Финалите.
Сръбският тенисист в неделя триумфира на Мастърса в Париж, с което стигна до своята 55-а "голяма титла".
В момента се намира на първо място в класирането, пред най-големите съперници Рафаел Надал и Роджър Федерер, които имат по 54. Сърбинът по този критерий за пръв път е пред своите противници.
През този сезон Джокович спечели четири "големи титли" - Откритото първенство на Австралия, в Мадрид, Уимбълдън и в Париж.
Припомняме, Новак в Берси вдигна титла №34 от Мастърс турнирите. Това му е и 77 титла в кариерата, с което се изравни с Джон Макенроу на пето място във вечното класиране.
До края на годината в играта е още една "голяма титла". Става дума за Завършващия турнир, който Федерер е печелил шест пъти, Джокович пет, а на когото Надал никога не е триумфирал.
Освен това, сърбинът и испанеца ще се борят за първото място в АТП класирането в края на годината.
Тенисист номер едно в света Новак Джокович обясни успехите на сръбските спортисти с гените, които имат като стар европейски народ, и заяви, че Никола Тесла му е вдъхновение в кариерата.
Журналистите припомниха на световния номер едно, че точно в Берси, където Джокович днес играе полуфинал на Мастърса в Париж срещу Григор Димитров, волейболистите на Сърбия наскоро станаха шампиони на Европа, а успехи Сърбия направи в двете конкуренции във волейбола, баскетбола, тениса, водната топка...
"Отговорът за успехите е много прост - гени. Ние сме стар европейски народ, имаме силни гени и не ме изненадва, че имаме толкова успехи в спорта. Имаме психически и физически предразположения, а спортът ни е културно силно вкоренен от ранните дни на живота", заяви Джокович на конференцията за медии в Париж.
Той допълни, че в Сърбия много се цени играенето с топка, въпреки че полека това се губи заради модерните технологии.
"Отраснал съм навън, на планина, а и в Белград доста време провеждах навън. Смятам, че оттам започва всичко, когато се окуражават хората да се занимават със спорт навън. Така в по-късните фази може да се стигне до успеха", каза сръбският ас, а после подсети колко е трудно да се направи успех от Сърбия.
"В много малко спортове имаме структура и система. На практика без система правим върховни световни резултати в много спортове. Баскетболът и волейбола изглежда имат система, в тениса случаят не беше такъв, така е и сега. Надявам се с обединени сили да го променим и да създадем система", подчерта Джокович.
По неговите думи, Никола Тесла е някой, който му е пример.
"Бил е човек извън времето, универсален ум и е достигнал висоти и пространства, които и днес не са разбираеми. Невероятно наследство. Също така е бил неразбран като човек, привлича ме неговата житейска история и вдъхновение. Човешката страна ме интересува още повече. Баща му е свещеник, цялата история е впечатляваща как е отишъл без нищо и успял да направи чудесна история и кариера в САЩ", изтъкна Джокович.
Както нагласи, като спортист не може да се сравни с Тесла, но признава, че се идентифицира с неговата история.
Чийто и привърженик да сте били в бляскавия финал на тазгодишния Уимбълдън, този мач между Новак Джокович и Роджър Федерер (7:6, 1:6, 7:6, 4:6, 13:12) ще остане запомнен като един от най-добрите в историята на тениса.
Трудно е изобщо да се опише всичко което Новак и Роджър правеха на централния терен на Уимбълдън. В пет часа рапсодия заедно направиха 148 печеливши удара, изиграха поне десет незабравими точки, а тяхната епична борба не слиза от кориците на всички световни медии. Разбира се, мача гледа и трофейният хърватски треньор Никола Пилич, който е бил одушевен както и всички нас.
"Ма, величествено. Съжалявам, че някой трябваше да изгуби, защото ако някой мач трябваше да има двама победители, тогава беше този. Това са двамата души, които играят най-добрия тенис в света. Нагледал съм се на тенис мачове в живота и това може би е и най-добрият. Ако мога някого за нещо да критикувам, тогава бих казал, че Новак сервира слабо, но от основната линия беше фантастичен. А Федерер... Мисля че никога в кариерата не е играл такъв бекхенд. Това беше чудесен мач", заяви разположеният Пилич.
Новак може да надмине Федерер
Веднага след края на финала тръгнаха разправиите за това кой от тях двамата е най-добрият в историята. Роджър Федерер дълго минаваше за недосегаем крал на тениса, но резултатите на Джокович в Големия шлем, а и във финалите против Федерер и Надал, са обективни аргументи в полза на сърбина.
"Аз подкрепях Новак, защото той е бил мой играч, но имам голям респект за Федерер. Мисля че е трудно да се изведе някакво заключение в тази разправия. Да видим Федерер. Човекът има 20 титли от Големия шлем, най-много седмици беше номер едно, най-много финали, повече титли от конкурентите, а всичко това на 37 години. Това е невероятно. От друга страна, когато играе тенис в своята шеста скорост, Джокович е най-добрият играч в света. Когато погледнете неговия междуособен резултат с Надал и Федерер, на плюс е и с двамата което е впечатляващо. Изравни ли се с Федерер по брой титли, тогава бихме могли да говорим, че е най-добрият в историята. Новак има пет години по-малко и ако бъде здрав, мисля че може да надмине Роджър, но ще трябва да изчакаме за това. Не бих искал с някакъв коментар да обидя нито един от голямата тройка", каза Пилич.
Притиснахме го все пак да отсъди...
"Новак е най-добър на бетон, Рафа на земя, а Федерер може да играе където иска. Това го знаят всички. Ето, ако настоявате, Роджър играе най-хубавия, а Новак най-добрия тенис. Мисля че така е най-добре да се каже", реши Пилич.
В кариерата е работил с много големи играчи, а в неговата академия от 13 до 17-годишен е бил точно Новак Джокович. Сръбският тенисист е провел най-важните формиращи години точно под ръководството на Пилич.
"Когато дойде на 13 години, нямах представа, че би могъл да бъде върховен играч, а камо ли номер едно. В този период за никого не може да се каже, че ще бъде най-добър в света. Така се залетях с Гулбис когато беше на 16 години и казах, че ще бъде Топ 10 играч па чаках до неговата 26-а година. Но Новак от първия ден ме впечатли със своята особеност, която има и днес. Беше фантастично дете, интелигентно, умно, добро и, което е най-важното, благодарно. Моята съпруга го обожаваше и много го ценеше, защото се държеше като истински момък", разкри Пилич, който бързо видял за какъв потенциал става въпрос.
"Страшно много работехме. Когато дойде, не знаеше ни сервис ни воле, сменяхме и грифа, но имаше неизмерно желание за учене. Когато беше на 15 години, знаех, че ще бъде истински играч. Не съм мислил, че ще бъде номер едно или номер три, но бях сигурен, че ще стане истински професионалист. Веднъж докато беше по-млад, каза, че неговата цел е да бъде най-добрия в света. Всички му се смяха, но аз бога ми не съм. Не мога да кажа дали съм вярвал в това, но го оставих да мечтае, защото имаше причини за това", допълни Никола.
Джокович е бил при него четири години и половина, а след като напуснал неговата академия още два пъти се е връщал. Работата с него, казва Пилич, е била незабравима.
Много рано постави високи критерии
"Благодарен съм, че имах възможността да работя с такъв играч, такова дете. На всяка тренировка идваше половин час по-рано, нямаше шанс да закъснее. Никога нищо не забравяше, и най-малката подробност и винаги беше максимално концентриран на тренировка. Много рано вдигна някои неща на много високо ниво. Амбиция, характер, психика, интелигентност, лукавост... Всичко това имаше още като хлапе", припомни си Пилич.
В моментите когато е най-тежко, когато някои други играчи и спортисти биха се сломили, Джокович винаги успява да намери някаква ментална сигурност и благодарение на която невъзможни ситуации обръща в своя полза. Видя това Федерер в неделния финал, а го видя и преди николко години във финала на Откритото първенство на САЩ.
"Не гледам толкова други спортове, но мисля, че няма много толкова ментално яки спортисти в света. Ако не е най-силният, тогава е в самия връх. Невероятно е как извлича от себе си онова най-доброто когато е най-тежко, не знам как прави това. Но това е този характер и съсредоточеност, които показваше като дете. Освен това, той има тази невероятна личност, тук със сигурност е най-силният тенисист в историята. Винаги стои с двата крака на земята, а където и да дойде, истински господин е. Спечели Мастърс в Шанхай и говори на китайски. Дойде в Рим па знае италиански, в Ролан Гарос говори френски, а в Англия и Америка съвършен английски. Това е човек, който е живо вдъхновение", заключи Пилич. Автор: Стьепан Мати
Новак Джокович е победителят в Уимбълдън за 2019 година, след като във финала се наложи с 3:2 над Роджър Федерер. С тази победа и 16 титла от Големия шлем сръбският тенисист се приближи до рекордьора Федерер на четири трофея изоставане.
С триумфа за който трябваше да спаси две топки за мача Джокович продължи доминацията над швейцареца когото победи за девети път в последните 11 срещи.
Ако се вземат предвид само сблъсъците на великаните в турнирите от Големия шлем, Джокович е в низ какъвто тенисът не помни. Против своите най-големи съперници Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри е спечелил последните 13 мача от най-големите надпревари.
Последно поражение допусна на Ролан Гарос от Надал през 2014 година, а след това в следващите пет години спечели всяко тенис дерби.
Против Федерер има пет победи на три различни турнира от Шлема. Четири във финали - три на Уимбълдън (2014, 2015 и 2019 година) и Откритото на САЩ (2015) и победа в 1/2-финала на Откритото на Австралия (2016).
Мъри също така е побеждаван пет пъти. Два пъти във финали на Откритото първенство на Австралия (2015 и 2016), веднъж във финала на Ролан Гарос (2016), в 1/4-финал на Откритото на САЩ (2014) и полуфинал на Ролан Гарос (2015).
Победи Надал в 1/4-финала на Ролан Гарос през 2015 година, полуфинала на Уимбълдън миналата година и в тазгодишния финал на Откритото първенство на Австралия.
От Уимбълдън 2014 година Джокович е спечелил 10 титли и загуби два финала от Големия шлем, и двата в четири сета от Стан Вавринка.
Роджър Федерер атакува с форхенд, Рафаел Надал едва върна с бекхенд, швейцарецът беше на мрежата и с лесен смач взе точка. Легна на тревата и сълзите тръгнаха. Защото това беше последната точка на Уимбълдън 2007.
Два часа по-късно седях срещу победителя в студиото на Би Би Си, готов да използвам трите скъпоценни минути. Докато наместваха камерите и звука, откакто се помня лишен от хищническия журналистически инстинкт, не исках да го отегчавам с бъбрене. Но той първи проговори.
РФ, разположено: Значи, вие сте от Сърбия?
Аз, изненадано 1: Да.
РФ, любезно: Страхотно. Имате сега много добри играчи там. Янкович, Иванович, Зимонич.
Аз, изненадано 2: И Джокович.
РФ, куртоазно: Разбира се, Джокович.
Тогава за Роджър Новак не беше първа асоциация за Сърбия. Всякак знаеше кой е, игра до този момент против него вече четири пъти и винаги побеждаваше, но не ми остави впечатление, че освен шаблонно изговаряната фраза "момчето има потенциал", беше наясно какво носи бъдещето.
Месец по-късно, Джокович прехвърли Федерер. Швейцарецът опита "хот-дог", който завърши в мрежата. Новак стисна юмруци и погледна към небето, защото това беше последната точка от Мастърса в Монреал и първата победа на Джокович над Роджър.
"Кралят е мъртъв, да живее краля", дръзнах в този момент да изговоря в микрофона. И сбърках.
Защото тенисът е кралство което има не един, не двама, а чак трима крале. Безсмъртни. И така вече години. И всеки път когато кралете кръстосат мечове, това е червена дата за нас смъртните.
И затова, когато в неделя започне битката за свещената уимбълдънска земя, подгответе се и вие. Подкрепяйте, проклинайте, хвалете, псувайте.
Но преди всичко - наслаждавайте се. Защото кралството един ден ще остане без тези владетели. А колко ще ни липсват, не сме и наясно.
Започнал е с тренировките в магазин, сега вече се засилва към най-големите цели. Пътят към успеха е залят от сълзи и пот, а специален момент като обрат в кариерата представлява едно обаждане от Новак Джокович. А често едно обаждане променя всичко...
"Онези които летят сами имат най-силните криле" е мотивационното послание в Инстаграм профила на Ласло Джере, момъкът, който започна да грее на тенис сцената и тепърва ще го прави.
Не без причина, става въпрос за момче което е преживяло много в кариерата и живота, за да днес полека да бере плодовете на голямата любов към белия спорт.
В момента №27 в света, зад себе си има големи победи над Доминик Тийм и Хуан Мартин Дел Потро, голяма титла в Рио, където с емоционално послание и посвещение на починалите си родители разплака света на тениса.
Тук стигаме и до посланието в неговия профил в социалната мрежа - то обобщава природата на индивидуалния спорт с който се занимава, житейската история и тежките моменти, които е превъзмогнал когато направил няколко поредни загуби и се запитал кога ще престане това.
Когато е било най-тежко и когато му се струвало, че няма изход, тук са сестрата Юдит, девойката Тамара, приятелите и треньорите, които не го щадили на тренировка преди интервюто което е пред вас. Случвало се е Ласло да хвърли ракетата в изблик на гняв когато уцели мрежата, не изненадва - силни са спортните гени от Сента, място което има двайсетина хиляди жители и големи спортисти на Унгария и Сърбия.
Оттук са плувци, борци, хандбалисти, атлети - братята Немеш, Кристиян Фрис, борците Йожеф Тертей, Сабо Палоц Нандор, Ева Барта, Милорад и Марко Кривокапич, па и Неманя Николич, футболист на Чикаго, който играе за Унгария.
- Що се отнася до спорта, Сента е изключителен град, имаме доста спортисти, каякари, борци, ето, наред дойде един тенисист. Там съм провел най-голямата част от живота си, там започна всичко, допреди две години тренирах там, но в последните две-три съм в Нови Сад и се наслаждавам тук. Познавам борците, братя Немеш, Неманя Николич от Чикаго, има доста от нас и с всички съм в добри отношения.
- Всички знаем историята на Ноле и тренировките в басейн, удрянето на топката в изронения зид, дали е имало подобни елементи при теб? Известно е, че в Сента на терена е поставен покрив когато си спечелил Оранж боул?
- Това беше стар магазин, покривът течеше и бетонът беше неравен, върху него килима, доста скъсан и изхабен. Когато спечелих Оранж боул, това беше поправено, сложиха настилка като на Откритото първенство на САЩ, па условията бяха малко по-приятни, дълго беше тежко, няма отопление... Когато навън беше -5, вътре беше и по-студено, пътят до успеха не беше лек, но бях решен и вярвах, че ме чака нещо добро, нещо по-добро. Това винаги ми даваше мотивация да продължа. Не знаех, че спечелването на Оранж боул ще има такъв ефект, тогава доста хора чуха за мен, влязох в Топ 10 на младежката класация, хората от общината осигуриха терен като от Откритото първенство на САЩ. Много ми помогнаха и съм им много благодарен, но не само заради мен, защото вече не тренирам там. Благодаря им и заради децата, които сега играят там, имат добри условия за начало.
- През 2008 Джокович спечели първа титла от Големия шлем, когато ти си бил на 13 години. Как ти повлия това?
- Новак проби рано, на 18 вече беше сред Топ 10, тогава са били малко по-различни времена, сега аз съм на добър път. Това което той направи тогава е наистина фантастично и трудно някой да го повтори, толкова титли от Големия шлем, и той и Рафа и Роджър. Това са други измерения на тениса, аз бих бил много щастлив да спечеля поне един трофей от Големия шлем. Това ми е един от най-големите мотиви.
- Как ти се струват нюансите между Топ 10 и тенисистите до 30-о място, изглеждат малки?
- Да, усетих това, играейки против тях, чувствам, че мога да ги парирам, особено на клей, в победите над Тийм и Дел Потро. Да речем, с Андерсон съм играл на бетон, който не ми е любимата настилка, но се държах добре, особено във втория сет. Много ми е важно в тези мачове да усетя, че съм тук, че ме делят дребни детайли, а тези дребни неща са най-важни.
- Интересно е, че си най-добър на клей, а най-много би искал да спечелиш Откритото първенство на САЩ?
- Откритото на САЩ ми е един от любимите турнири, като дете винаги съм имал желанието да отида в Ню Йорк, това някак ми беше любима дестинация, от мечтите. Когато за пръв път отидох преди 4 години, не се разочаровах, бях впечатлен от града, цялата тази атмосфера, затова имам желание да спечеля точно Откритото първенство на САЩ.
- Преди няколко месеца се оплака, че ти липсва физиотерапевт, а този проблем наскоро реши. Каква е генерално ситуацията с екипа, който е с теб?
- Важно е да влагам в себе си и своя щаб, имах физиотерапевт, който пътуваше с мен, до Ролан Гарос беше тук, ще видим за нататък, дали и как ще продължим. Определено ми хареса, помогна ми, че беше с мен. Кондиционен треньор ми е Владимир Зорич вече дълги години, от малък съм с него. Треньора Борис Чонкич също го познавам отдавна, състезавал съм се с неговия по-малък брат, важно е човек да работи с хора, които първо са добри хора, след това и специалисти. Смятам, че се разбираме добре, имам добър екип.
- Колко се фокусираш сам над играта, има ли нужда да влагаш време около организацията и пътуванията?
- Главно, моето е да се фокусирам над тренировките и турнирите, но разбира се, трябва малко и около организацията да се погрижа, колкото могат ми помагат девойката и сестрата, за да ми е по-лесно, но това е моята кариера и моя живот, в някои неща трябва да бъда включен, какво се случва и извън терена. Помагат да нямам никакви други задължения освен ракетата.
- Рио е повратният момент в кариерата, какви са плановете занапред?
- Целта е да вляза в Топ 20 до края на годината, смятам, че това е възможно. Имам най-доброто класиране в кариерата с 27-ото място и съм много щастлив заради това, не съм и мечтал за такова начало, че през юни ще съм в първите 30. За мен всичко това е ново, играя в най-силните турнири, смятам, че се справям добре с всичко това, и с напрежението, само да продължа така и всичко ще е по-добре.
- Различно е и с избора на турнири?
- Винаги с екипа избирам турнирите и програмата, разбира се, аз вземам крайното решение, но смятам, че когато човек е на това ниво и има високо класиране, по-лесно му е и може да знае на кои турнири ще играе занапред. Докато бях 90-ти играч в света трябваше да имам две-три опции в главата, можеше да не попадна в някой АТП, да имам квалификации или да се играе на челинджър. Тук мога да играя на турнира на който искам и знам, че всичко ще ми хареса. Затова е доста по-леко.
- Специален момент заема отдавнашно обаждане от Новак Джокович да играете заедно - как изглеждаше това?
- Тогава бях на 250-о място, преди четири години, играех челинджър в Полша и получих съобщение, мисля че от неговия брат Джоле, той е на моята възраст и сме много добри другари. Ноле питаше дали бих играл с него двойки в Дубай, бях много развълнуван и разбира се, че се съгласих. Играх квалификации и точно на този турнир победих играч от първите 100, Мелцер, в 1 кръг на квалификациите. Това наистина беше чудесен опит, благодарение на него. Тогава видях, че е един от най-големите професионалисти, не само в света на тениса, а и в спорта. Обръща внимание на всеки дребен детайл, това се вижда и като излезе на терена или играе. Това беше полезен опит от ъгъла на тениса, научих много неща през времето заедно, това ми помогна занапред в кариерата.
Публикация, споделена от Laslo Djere (@lacidj_95) на
- След победата в Рио, посвети титлата на починалите родители - дали продължава да ти е тежко, от дистанцията на времето, да говориш за това?
- И тогава не ми беше толкова тежко, само казах това което усещах и мисля, че това е нещо което ще помня до края на живота. Драго ми е, че имах възможността да им го посветя, те заслужават. Най-голямото ми вдъхновение са.
- Особена символика има, че трофея ти връчи Густаво Куертен, легендарен тенисист, който също има тежка история в която рано е останал без родители. Дали знаеше това в момента на речта, защото съвършено разбра през какво преминаваш?
- Беше ми един от идолите, имах негов плакат в стаята, вдига титлата от Ролан Гарос и я целува. Той ми беше един от любимите играчи, това че присъстваше прави опита от финала и титлата още по-добър, по-хубав, по-специален. Знам, че и той е преминал през нещо подобно, но тогава не го знаех, очаквах. Казах само онова което беше в сърцето.
Публикация, споделена от Laslo Djere (@lacidj_95) на
- Психологията ти е страст, колко й се посвещаваш?
- Ходя при психолог няколко години, важно е за тениса и живота, главата и психиката са много важни в професионалния спорт, човек да е съсредоточен, стабилен, психически подготвен да превъзмогне всички препятствия. Това ми помага, ходя и до ден днешен, генерално обичам да чета за психологията и разбирам нови неща, така човек разбира по-добре какво се случва около него. Така разбирам какво се случва в мен, защо съм ядосан, нервен, уча се как да предотвратявам това. Опитвам да отделя доста време за това, а сестра ми учи психология и скоро ще се дипломира. Може би и тя ще може да ми помогне.
- Кое е по-добре, да излееш яда на ракетата и малко да се "освободиш", или да задържиш всичко в себе си, за да не се покаже слабост пред съперника?
- По-добре да не се показва, но в сериозен момент, това може да бъде оправдано и проблем е само да не натежи в другата посока, да не бъде постоянно, след всяка втора точка. Човек трябва само да усети кога това би му помогнало, да пусне и това да излезе от него. Важно е да не губиш вниманието във важен момент, трябва да си концентриран максимално към момента и следващата точка, а не да се мисли какво се е случило. Понякога изкрещиш, хвърляш ракетата.
- Заради какво точно е "Онези които летят сами имат най-силните криле?" мотото?
- Това е от едно мотивационно видео което ми е любимо. Мога относително добре да се припозная в това, смятам, че е истинско. Разбира се, човек, без оглед дали има подкрепа или не, трябва да даде всичко от себе си, да пребори тежките моменти. Когато има подкрепа, по-леко е и по-хубаво всичко, но, сигурен съм, че всички преминаваме през някакъв период когато сме малко самотни, имаме усещането, че всички са ни напуснали, че нищо не е на наша страна. Важно е това да се премине, това не може да трае вечно. Така изглежда в момента, но това някак ми е мотивация, в главата, като се сблъскаш с такива моменти. Тогава знам, че ще изляза само по-силен и всичко ще се промени.
- За щастие, имаш истински хора около себе си, сред тях и девойката Тамара?
- Запознахме се преди повече от година, връзка започнахме няколко месеца по-късно. Запознахме се чрез социалните мрежи, аз коментирах нещо напълно отпуснато за нейна тренировка, тя отговори и малко си писахме, запознахме се, отидохме на кафе, сприятелихме се, а когато се опознахме малко по-добре, тогава разбрахме колко ни е хубаво когато сме заедно. Оттогава сме във връзка и ми е много хубаво с нея, много ми помага, прави ме щастлив и живота ми по-хубав.
- Нейният татко е известния баскетболен треньор Михаило Павичевич - има ли баскетболни приказки с него?
- Не сме говорили много за баскетбол, винаги когато се видим, говорим за тенис, той настоява да говорим за тенис, много го интересува как функционира всичко в света на тениса. Интересуват го спокойни теми, а баскетболът е един от моите любими спортове, обичам и НФЛ и още. Сигурен съм, че в бъдеще ще чуя още много от него за баскетбола, за някои неща ще го питам и науча, едва чакам!
- Известно е, че обожаваш Дуейн Уейд, заради какво ти е най-любимата НБА звезда?
- Когато бях по-млад, играех видеоигри и НБА, избирах отборите и избрах Маями, после непрекъснато играех с тях, станаха ми любимци. После страстно гледах мачове и го харесах. За съжаление се отказа, но следях неговите мачове, па подкрепях и Чикаго и Кливланд когато премина там, не съм за Маями. Радваше ме, че се върна в Маями да завърши кариерата, но беше време да се откаже.
- От тенисистите Анди Родик е бил пример?
- Харесваше ми как играе, има бомбен сервис, силен форхенд, наслаждавах се да го гледам, а по-късно дойдоха Ноле и Янко, Троицки, Зимонйич и останалите наши играчи, следях техните мачове, Купа Дейвис, в тях имах примери и ми е драго, че няколко години по-късно имам възможност да деля терен с тях и да участвам на някои турнири, да тренирам с тях. Това е сбъдната мечта.
- Какво е сътрудничеството с Янко, в Париж видяхме как пламенно празнува всяка точка?
- Сътрудничим вече няколко години, дава ми съвети, в Париж беше с мен, подкрепяше ме, ободряваше ме, толкова се отнесе, че малко не му достигна да получи наказание в един момент. Оценявам, че един играч какъвто беше той и е днес е с мене, мога да се обърна към него и знам, че ще получа валидна информация и съвет. Беше в самия връх, осми, това означава много за мен. С останалите дружа, ободряваме се и следим резултатите, чуваме се или си пишем. Хубаво е, че в толкова хаотичен живот на смяна на хотелски стаи и часови зони можем да имаме някого с когото добре се разбираме, можем да отидем на вечеря, да се пошегуваме и тренираме. Всичко това идва в пакет с тениса и прави живота по-приятен.
- С кого още дружиш и кой ти е много вдъхновяващ като играч?
- Най-много дружа с нашите играчи, хърватите и Джумхур, когато сме на турнири, а се дружим и така в Сърбия, когато няма турнири и като се тренира. Поведението на Надал ми харесва, винаги е готов за борба, до последната точка, непрекъснато е мотивиран, опитвам се в този поглед да взема пример от него.
- Имаш ли препоръки за четене?
- Обичам биографии, Стив Джобс и Илън Мъск, обичам и любовни трилъри когато ми се чете нещо по-леко, чета психология. Като дете четох Хари Потър.
- Имал си голям късмет да имаш родители, които знаят да канализират спортния избор и кариера. Колко това всъщност е важно и какво би препоръчал на родителите днес, защото времето е такова, че често носи болезнени амбиции, които са тежест за децата?
- Смятам, че детето първо трябва да иска да се занимава със спорта, който е избрал. По-тежко е в индивидуален спорт и ситуацията е такава, че родителите трябва да побутват своето дете. Има понякога и твърде много напрежение, родителите опитват чрез своето дете да осъществят своите мечти или амбиции. Смятам че от детето зависи всичко, дали обича и се наслаждава, ако не се наслаждава, няма смисъл да се форсира. Винаги трябва да се занимаваш с това поне за отпускане, това бих препоръчал на всички.
- От началото знаех, че искам това, не ми беше тежко да се жертвам, да пътувам. Благодаря на бог, имах родители, които бяха готови да ме подкрепят в това, без тях не бих успял и аз. Няма дете без добри родители, нито родители без качествено дете, това върви в комбинация. Трябва и родителите да бъдат искрени към себе си, дали искат детето да успее заради себе си или своите амбиции. Ако детето не иска, всякак ще завърши така както то каже, може би само по-късно отколкото е трябвало.
- Кога ти е било най-тежко в кариерата и кои победи са най-драги?
- Имаше няколко ситуации когато съм имал няколко поредни загуби, 5-6-7 поражения, така беше миналата година, предишната, в няколко ситуации не печелих мач няколко месеца, това е много потискащо. Тренирате, давате всичко от себе си, и отпадате в 1 кръг. Важно е да изтраеш, ще свърши това, но трябва да го превъзмогнеш, не е никак лесно. Търпението е ключът.
- Финалът в Рио, заради напрежението в мача, срещу Тийм и Дел Потро, също така, бих изтъкнал и победата срещу Мелцер в Дубай, и 1 кръг на Ролан Гарос сега, победих Рамос. Преминах 1 кръг на Откритото първенство на САЩ, но тогава противникът се отказа, така че тази победа е по-скъпа. - За край, разкрий ни и детайлните планове за тази година и кариерата?
- Крайната цел е трофей от Големия шлем, заедно с влизане в Топ 10, що се отнася до тази година, целта е Топ 20 и една АТП титла. Сега ще играя на трева, три турнира с Уимбълдън, па имам два турнира на клей, тогава тръгват американското и азиатското турне. Планирам всички най-силни турнири до края на годината, но отново, имах доста мачове досега, някои евентуално ще ги прескоча, ако усетя, че ми трябва малко почивка и освежаване.
%20(1).jpg?width=765&height=405)
