Последно желание - екип на Джокович

Деветнадесетгодишна японка, която преди четири години след голямото цунами изгубила родителите си, а сега се разболяла от рак на кръвта, лежи на смъртната постеля, бори се да поживее още толкова колкото е необходимо да изгледа всички мачове на своя идол в тениса Новак Джокович на турнира в Уимбълдън.

На зелените терени на Уимбълдън тези дни отново се разиграва възбуждаща спортна драма с много обрати, подвизи и спадове.

През това време за всички, освен за тези, които директно участват в спортните събития, истинската драма се разиграва във войните, в бежанските лагери, в районите на пострадалите от природни бедствия, а в стабилните обществени и климатични условия - на работното място, в брачния живот и болниците.

Знаем, че истинската драма се случва тук, защото събитията на спортните терени, макар да умеят да ни изпълват с голяма радост и силна гордост, както и с разочарование и тъга, по принцип не оставят дълбока, трайна следа и нямат непоправими последствия като битките в споменатите аспекти от живота.

Спортната и житейската драма понякога се преплитат.

Томока Сумитани е изгубила и двамата си родители, няколко роднини и момчето в което е била влюбена след голямото цунами от 11 март 2011 г. С родителите, вълните отнели и нейната къща в пристанищния град Кесен-нума и всички физически спомени за семейството и живота, който е имала дотогава.

А в този живот за нея много значел тенисът. Тренирала в местния клуб и играла тенис аматьорски, когато голямото цунами ударило нейния дом.

Сега, в двадесетата година на живота, изнемощяла от коварна болест, тя лежи очаквайки скорошния, неизбежен край в болница в Токио. И се бори да поживее още толкова да може да изгледа всички мачове на своя тенис любимец Новак Джокович на турнира в Лондон.

Томока е в такова състояние, че вече не може да приема нищо освен течности и не иска никой да я вижда. По-голямата част от деня прекарва в сън заради обща слабост на организма и влиянието на силните лекарства.

Затова поразговаряхме с нейния настойник, вуйчо й, който я осиновява след гибелта на родителите.

"Томока цени Кей Нишикори, най-голямата звезда на японския тенис, но подкрепя Джокович, когато двамата играят един срещу друг", казва вуйчото на Томока Шигеки Сумитани.

За Новак започва да дава подкрепата си още от последните класове на основното училище, по времето когато той още не е измежду най-елитните играчи на планетата, защото й допаднал начинът по който се отнася към децата, които подават топките. Обичала да гледа как имитира други тенисисти.

Черни вълни

В годината, в която Новак се качи на световния трон, Томока буквално занемяла от шока и болката, които й нанесло цунамито, което опустоши крайбрежието на Североизточна Япония и отне живота на близо 20 000 души.

Тя е била в училище на хълм в края на града, когато земята започнала да се тресе от четвъртото най-силно земетресение, което някога е измерено по света.

Когато е издадено предупреждение, че промяната на морското дъно след освобождаването на огромна енергия от този тектоничен удар може да доведе до формиране на огромно цунами, учениците заедно с учителите се евакуирали от училището и побегнали нагоре по хълма.

Тогава Томока се обадила на майка си, която работела канцеларска работа в местното Сдружение на рибарите на брега, но тя не отговорила.

Няколко минути по-късно черни, кални вълни заплискали по порта и преплавали града, носейки рибарски лодки и части от къщи. Телата на нейните баща и майка никога не са открити.

"Баща й беше рибар, надявахме се да е излязъл някъде в морето с лодката, въпреки че в този момент беше болен, да е отишъл на север до Хокаида и по тази причина да нямаме връзка. Но, това беше само пуста мечта", споделя вуйчото Шигеки.

Три седмици по-късно, все още изгладняла и полуняма от шока, Томока била повикана да идентифицира полуразложеното тяло на един от своите роднини, който междувременно се появил на изронения бряг.

Борейки се с дълбока депресия и пристъпи на паника, тя спряла да ходи на училище, да играе тенис и да следи успехите на Новак.

Единствената останала мечта

Много месеци по-късно, докато живеела с вуйчо си в Токио, Томока най-напред започнала да помага по малко вкъщи, а после и отново да гледа тенис и да посещава училище. Сега са я привлекли техниката, прецизните удари и упоритостта на Новак. В нея се пробудило желание да види мачове на Новак на живо, а тъй като той никога не участвал на АТР турнир в Токио, решила да започне да работи и да спечели пари за самолетен билет и да го види на Ролан Гарос или Уимбълдън.

По времето когато събрала парите и започнала да планира пътя в Европа, Томока се разболяла от панцитопения, неизлечима имунна болест - броят на белите и червените кръвни телца драстично спада и смъртта настъпва най-често като последица от вътрешни кръвоизливи.

В мига, в който й съобщават диагнозата, се стопили всички мечти да се издължи за добрината на вуйчо си, помагайки му в частната работа в областта на информатиката, да се омъжи и създаде собствено семейство и да гледа мачове на Новак в Европа.

Томока решила да се бори с всички сили, дори отчаяно, но същевременно и смело осъзнала, че въпреки тази борба "ще отиде на онзи свят, където я чака семейството".

В тази борба, междувременно, в нея се зародила нова мечта. Единствената, която има сега. В ръцете си да вземе екип и ракета, които е ползвал Новак.

Стойността на един екип

Нейният вуйчо изпратил писмо до семейната фирма на Джокович в Сърбия, в което ги помолил да й изпълнят това желание и при това приложил ценни подаръци - традиционно кимоно и образ отпечатан върху гравюра на дърво.Но този пакет недоставен се върнал от сръбска земя в Япония.

"Привършва ни времето, а дори и да пратим отново пакета в Сърбия, той вероятно ще завърши в някой склад заедно със стотици и хиляди подобни, които семейство Джокович вероятно получават. А дори и да го получат, въпросът е дали ще отговорят положително, защото вероятно са затрупани с молби за сувенири от Новак, които сами по себе си са много ценни, защото много хора ги желаят", казва примирено вуйчото на Томока. И тогава, изправяйки се, с нов жар в очите добавя: "Най-много бих искал да мога да я излекувам, но тъй като не мога, имам само една задача, а тя е да изпълня тази мечта и така да й дам енергия да поживее още."
Той се обърнал и към сръбското посолство в Токио с молба да помогнат подаръкът от Томока да стигне до ръцете на Новак Джокович. Хора от сръбското посолство в Токио опитали преди началото на турнира в Лондон да се свържат с отбора на Джокович и да получат сувенир за Томока, но не успели...

Зелената трева на Уимбълдън

Когато се преплетат спортната и житейската драма, юнаците от спортните битки, независимо от собствената си воля, могат да станат централна фигура в нечия борба за живот.

И през тази година тревата на Уимбълдън е безупречна. Поне в началото.

И тази година хиляди души се редят пред портите на зеления стадион с желание за вълнения и добра забава, докато всички медии, които държат на себе си предават мачове, интервюта, предвиждания и анализи, величаят героите на днешния ден, които в ръцете вместо оръжие държат ракета и вместо живота си рискуват, освен репутацията, слагат и своето банково салдо.

И тази година далече от очите на публиката, нейните професии и медийни помпи по целия свят се водят незнайни битки и невъзпяти драми.

Най-тежки са онези битки, в които човек отначало е осъден на загуба, в които няма фанфари, прожектори и аплодисменти, в които не тече шампанско и бира, а само сълзи.

В една такава битка, истинската стойност на екип с автограф може да бъде и в това, че той може да послужи като признание или израз на уважение към храброст в тежка борба, чийто изход е предопределен. От един велик борец за друг велик борец.