"При нас пристигна екип на Новак със знамето на Сърбия и много топло, старателно написано послание за Томока!", с радост съобщи нейният вуйчо Шигеки Сумитани и показва надписаната червена тениска, която Новак носи при участието на Сърбия за Купа Дейвис.
В малко кафене в центъра на Токио, изморен от труда около своята тежко болна осиновена племенничка и безсънните нощи, защото мачовете на Новак от Уимбълдън по японско време се падат няколко часа преди изгрева, Шигеки Сумитани, с големи капки пот по челото, с напрегнат израз и изчервен, полека пие хладен чай.
"Томока е забележимо по-оживена и в по-добро настроение отпреди. Сега яде повече", казва той, кимайки утвърдително на нашия въпрос дали Томока е поне малко по-добре, докато устните му от блага, задоволителна усмивка се връщат в твърда, права линия, а в очите се натрупват сълзи с кристален блясък.
Тиха радост и дълбока тъга са смесени в тази усмивка, защото Томока страда от панцитопения, неизлечима болест на кръвта, и в момента тежи 23 кг, очаквайки неминуемия край. Тя, като последна голяма мечта в живота, в болницата изразила желание да вземе в ръце някои от спортните реквизити, които е използвал Новак сякаш, за да извлече от тях сила, която й е необходима за собствената й борба. Играта на Новак започва да следи още когато той не е на самия връх, няколко години преди цунамито да унищожи родния й град Кесеннуму.
Денят в който морето превзе континента
Този рибарски град с население 65 000 човека е запомнен по кадрите на тежки, черни вълни, които проникват в пристанището, отнасят десетина автомобила и лодки и го носят дълбоко към сушата, рушейки складове, цехове и къщи, причинявайки пожари и сляпо гълтат живота на хората.
Голямото цунами от 11 март 2011 година покри цяло население с дебел, смъртоносен плащ, сякаш иска да присвои земя и всичко на нея. Нещо от нещата, които морето погълна, по-късно върна на бреговете. Не и телата на родителите на Томока. Те никога не са намерени.
"Томока казва, че би искала да покаже на родителите си екипа на Новак. Много е развълнувана, всичко й идва на ум", завършва вуйчото Шигеки.
Нова цел, нов ден
Още, хуманният жест, който направи Новак изпълни нейната мечта на смъртната постеля, но и даде голям стимул да намери нова цел за която си струва да живее и така да продължи тежката, продължителна битка за всеки нов изгрев. Сега тя преди всичко иска да качи 12 кг и така да е в състояние да приема посещения и лично да благодари на хората от сръбското посолство и медии в Токио, които й помогнаха да се сдобие със скъпоценния екип.
Съобщението, пред автографа, гласи: "Томока, с любов и уважение. Надявам се да се усмихваш всеки път, когато погледнеш тази тениска."
"Добре е, че вярваше в сбъдването на тази мечта и че поживя да го дочака", казва вуйчото Шигеки и допълва, че иска от лекарите да й разрешат да гледа на живо финала, с оглед на това, че досега, заради късните часове на мачовете и опасността от стреса, който причиняват честите обрати и неизвестности в мачовете, участията на Новак на Уимбълдън е могла да гледа само на репортажи.
Томока успя да дочака деня на големия финал на зелените терени на далечния Уимбълдън.
Благодарение на подаръка на Новак тя сега има нова, животворна мечта: "Каза че въпреки всичко ще даде всичко от себе си да се оправи и един ден ще облече този екип и в него ще изиграе няколко топки с Новак."
Тиха радост
През тези дни Томока има и друг повод за радост. Освен желания подарък от Новак, тя има вниманието на множество хора каквото досега не е имала. "В болницата се разчу, че до Томока стигна екипа на най-добрия тенисист в света, сега и лекари и хора, които не са ангажирани с лечението й идват да го видят и да чуят нейната история", с озарено лице разказва вуйчото Шигеки.
Изразявайки благодарност на Новак, неговия отбор и на всички в Сърбия, той допълва, че и от обикновени сръбски граждани на адреса на сръбското посолство в Токио пристигат лековити напитки и хубави пожелания за оздравяване.
