Точно 50 години от първото си появяване в книжовните води (1911), когато в списанието "Босанска вила" е публикувана първата му песен "В сумрака", този травничанин става носител на най-престижното признание в книжовността - Нобеловата награда.
Наградата му е връчена през 1961 г за романа "Мостът на Дрина", както и за целокупната му работа дотогава за "историята на един народ". В мотивите пише, че "неговата проза съдържа епичен заряд, който следва човешките съдби от историята на неговите земи".
- Моята родина е наистина малка земя между светове, както е казал един наш писател, и това е земя, която в бързи етапи, с цената на големи жертви и невероятни усилия, настоява на всички равнища, че и на културните, да навакса това което нейното бурно и тежко минало е съкратило. Със своето признание вие сте хвърлили сноп светлина на книжовността на тази земя и така привлякохте вниманието на света върху нейните културни усилия и то във време когато нашата книжовност с низ от нови имена и оригинални дела започна да навлиза в света, в оправданата тежест на световната книжовност да заеме и тя ролята, която й приляга. Вашето признание за един от книжовниците на тази земя означава несъмнено охрабряване на това усилие. Това ни задължава на благодарност, и аз съм щастлив, че с вас в този момент и на това място, не само от свое име, но и от името на книжовността към която принадлежа, мога тази благодарност просто, но искрено да изразя. Въобще не е толкова важно дали един разказвач описва настоящето или миналото или смело лети в бъдещето; това което е главното, това е духа, който лъха от неговата история, онова основно съобщение, което казва на хората неговото дело. А, в това, разбира се, няма и не може да има предписания, нито правила. Всеки разказва своята история по своята вътрешна потребност, по мярката на своите наследени или придобити склонности и разбирания и със силата на своите изразни възможности; всеки носи морална отговорност за онова което говори, и всеки трябва да бъде оставен да говори свободно. Но допустимо е, мисля, накрая да пожелаем разказът на днешния разказвач, който представя на хората на своето време, без оглед на неговия облик и неговата тема, да не бъде отровна омраза нито заглушено от гърмежи убиващо оръжие, а да е повече обърнат към любовта и воден от ширината и ведрината на свободния човешки дух - заявява Андрич на награждаването.
- Искам да съобщя на Съвета за култура на НР Босна и Херцеговина, че съм решил да даря петдесет процента от паричната стойност на Нобеловата награда на Народна република Босна и Херцеговина. Моето желание е тези средства да се употребят за напредването на народните библиотеки на територията на Босна и Херцеговина - пише Андрич в писмо от 17 май 1962 г до Съвета за култура на Босна и Херцеговина.
По-късно Андрич за същата цел подарил и останалите средства.
Изучава славянската книжовност и история във философските факултети в Загреб, Виена, Краков и Грац, където през 1924 г защитава докторска дисертация на тема Развитието на духовния живот на Босна под влиянието на турското управление. Дела на нобеловия носител са преведени на тридесет езика, а всички лирични песни, които през живота му не са събрани в книга, са публикувани посмъртно, през 1976 г в Белград, под заглавие "Какво сънувам и какво ми се случва". Интересно е да се спомене, че Андрич първи подписва Новосадския договор за сърбохърватския книжовен език.
Андрич има и много успешна кариера на дипломат. Първо е назначен за чиновник в посолството във Ватикана, а след това пропътува почти цяла Европа, работейки десет години като дипломат в консулствата в Букурещ, Триест, Грац, Марсилия, Париж, Мадрид. След това е бил секретар на постоянната делегация на Кралство Югославия в Обединените нации в Женева.
Между Първата и Втората световна война изпълнява функцията на упълномощен министър и извънреден посланик на югославската власт в Берлин. При избухването на войната, заради несъгласие с властите в Белград, подава оставка като посланик, а по време на Втората световна война живее в уединение в своя апартамент в Белград.
Почива на 13 март 1975 г в Белград. Последните записани думи оставя в своя бележник където пише: "Мисълта за смъртта предизвиква, сама по себе си, в човека страх. А в книжовника и всеки обществен радетел освен това идва и отвращение от глупави и неискрени некролози, които ни очакват..."
