Сръбското военно въздухоплаване, формирано на 24 декември 1912 г в Ниш, разполагало с 12 самолета, два балона и централа за производство на водород за балони. Информациите събирани за положенията на неприятелите през това време са пренасяни и от пощенски гълъби, така че и гълъбовата поща станала част от въздухоплаването. Необходимостта за формиране на авиация растяла в балканските държави, които се подготвяли за война с Турция.
Подготовката на авиацията е започнала през анексионната криза от 1909 година с купуването на два балона от Германия. Първият обучен за тяхното управление е капитан Коста Милетич, който няколко години по-рано е завършил школа в Петроград. Един от балоните е имал вид на змей, символично наречен "Босна и Херцеговина", който в единия си край е бил вързан с въже за земята, докато сферичният балон носел името "Сърбия" и свободно летял с видимо изтъкнато сръбско знаме.
През пролетта на 1912 г Кралство Сърбия взима кредит от 30 000 динара за авиацията и праща шест човека на обучение във френските школи за пилоти Блериоа и Фарман. Първи завършва Михайло Петрович, който получава диплома от Международната летателна федерация и летателна значка №979. Бил е между първите хиляда пилота в света. Преди избухването на Първата балканска война се купуват и първите самолети "блерио", "фарман" и "депердисен". Ангажирани са и няколко чуждестранни пилоти като помощ на сръбските летци, които нямали достатъчно опит. Военното летище се намирало на Трупалско полье в близост до Ниш.
Първият боен полет е направен през март 1913 година когато Върховното управление праща Приморски аероплански отряд в Албания като помощ на черногорската войска. Пилотът Михайло Петрович видял разположението на турците около обиколения Скадра. Тогавашните самолети са били от крехки конструкции от дърво и платна, слаби мотори от 50 до 70 конски сили и всеки порив на вятъра или промяна в температурата влияели на полета. На Петрович, при връщането от задачата, най-вероятно в последствие на метереологични причини се откачил коланът с който е бил вързан или паднала цялата седалка и той изпаднал от самолета и паднал близо до летището. Парашутите тогава не са били част от екипировката на пилотите, така че Петрович трагично завършил задачата и станал един от първите пилоти загинали по време на изпълнение на дълга си.
Над турските позиции са прелитали и Живойн Станкович и Миодраг Томич. Освен наблюдение сръбската авиация е извършвала и бомбардирания и така става петата държава в света, която употребява самолетите в бойни действия.
Сърбия е между първите държави в света приела закон за въздушния транспорт. "Уредба за транспорта на машини, които се движат във въздуха" е приета на 3 март 1913 г за контрол на полетите над територията на Сърбия. Уредбата първоначално е приета за прекъсване на прелитанията на австро-унгарските самолети, които без разрешение летели и наблюдавали области по границата и долината на Морава с цел притискане на Сърбия да се изтегли от адриатическите брегове след победата в Първата балканска война.
За разлика от съвременните военни самолети, през Първата световна война летците са били невъоръжени. Отбелязано е, че сръбският пилот Миодраг Томич по време на полет забелязал австро-унгарски пилот. Единственото което могли е да си помахат един на друг. В следващи полети вражеските пилоти стреляли с пистолет, опитвайки така да свалят сръбския самолет.
По повод стогодишнината на сръбското военно въздухоплаване Радио-телевизия Сърбия излъчи през декември 2012 г документален филм от две части "Век доблестни", който хронологично показва развитието на военната авиация от създаването й до днешни дни.
