В този румънски окръг няма безработни, а причината е проста

В окръг от 330 000 жители, с четири града и 325 села, няма нито един безработен! Нещо повече, не достига около три процента работна сила. Не, това не е утопия, а реалност в окръг Бистрица-Насауд, в покрайнините на Трансилвания в Румъния.

Не само, че няма безработица, а ни липсват още около 3000 души да попълнят новооткритите работни места - казва началникът на този окръг Емил Радо Молдован.

Времената в които първата асоциация в Сърбия за Румъния е била бедност и евтина работна сила във Войводина отдавна са отминали. Това се вижда и на пръв поглед по пътищата. От граничния пункт Ватин до Бистрица, някъде около 470 км, няма нито една дупка по пътищата, дори и на локалните, селските.

Разликите в развитието на трите румънски покрайнини все пак са видими, тази част откъм Сърбия, която прилича на Войводина, е по-бедна. Вижда се по напуснатите и разпадащи се къщи.

Но когато се мине през гората, в Трансилвания, картината е съвсем различна. Лимузини по пътищата и работни обекти на чуждестранни компании предвещават богато и модерно общество.

В селищата на Трансилвания, както и в градовете в Бистришкия окръг бляскави фасади, уредени дворове, улици окичени в цветя където доминират мушкато и петуния. Трансилвания през вековете, казва Молдован, е била най-богатата покрайнина, а с влизането в Европейския съюз тук на практика е направен икономически бум.

- Без оглед на някои негативни страни, влизането в ЕС допринесе за развоя на окръга, Трансилвания и цяла Румъния. Струваше си. От 2012 г окръгът от различни европейски фондове е получил около 500 милиона евро. Дойдоха чуждестранни компании, а се развиват и местните - обяснява Молдован.

Град Бистрица с около 93 000 жители със своите сенчести улици, цветни кръгови, с обновени площади, фасади и многовековни църкви, е бисерът на Трансилвания.

Бистрица диша чистота, въпреки че тук индустриалното производство е много развито.

- Всички наши планове са концентрирани над развой, но и на рециклиране на отпадъка и защита на средата за живот - казва Александър Станеану от "Трапласт група", най-силната румънска компания за производство на строителни материали.

И Станеану се жалва от недостига на работна сила.

- Не достигат майстори. Тук боричкането за работна сила е по две причини: първата е, че много компании отвориха, а втората, че млади хора с влизането в ЕС отидоха в икономически по-силни държави за по-големи заплати - обяснява.

Средната брутна заплата тук е 550 евро, което не е много мерено със сръбски аршин.

- Но в моето семейство от шест членове двама получават пенсии, а ние четиримата месечно заработваме около 2000 евро, което не е малко - опитва да обясни една от работничките в тази фабрика.

И не е, смятаме. Горивото в Румъния е по-евтино отколкото в Сърбия, както и почти всички стоки в магазините. Обръщаме цените на комуналните разходи от леи в динари и ни се струва, че и това е по-евтино...

В гробницата на Дракула

На 40 минути шофиране от Бистрица, в мястото Тихуца, е построен хотел "Дракула Кастел". Въпреки че известният граф Дракула, Влад ІІ Цепеш, и още по-известният холивудски вампир никога не е живял тук... Просто, бистричани са използвали частта от романа на Брам Стоукър в която пише, че Дракула е преспал в замък под това име. В мазето на хотела можете да "опознаете" и Дракула. Жена водител в червен плащ, държаща свещ в ръка в предполагаемата гробница на Дракула, ще ви почерпи с отваряне на ковчега от който изскача Дракула с вампирски крясъци...

Белградските сплавове възхитиха и Би Би Си

Нощният живот в сръбската столица се смята за най-добрия на Балканите, а сплавовете правят всяка вечер да се чувствате сякаш е петък, пише в обширния текст на Би Би Си.

Петък вечер в края на юни, въздухът по дължината на река Сава пулсира в ритъма на различни стилове музика чийто басове сякаш се състезават. Светлината на Белград танцува по водата като стопено злато, а вълните, които правят минаващите лодки създават ефект подобен на транс, пише журналистката Кристин Вукович.

Отсреща старата векове Белградска крепост стърчи на бърдото, означавайки устието на Сава и Дунав.

Закотвени на бреговете на белградските реки са подредени около 300 сплава (понтона - б.р.) - смесица от ресторанти, барове и клубове.

От другата страна на реката, в модния район на зала Бетон, гроздове плаващи нощни клубове привличат посетители от всички краища на света. Нощният живот в сръбската столица се смята за най-добрия на Балканите, а сплавовете правят всяка вечер да се чувствате сякаш е петък.

"Реката е нашето море", казва белградчанинът Илия Дуни. Обяснява, че местното население без оглед на това дали спада в посетителите на сплавовете или не, на реките бяга от голямата жега.

Журналистката на Би Би Си изтъква, че в деня в който е пристигнала, температурата достигнала 35-ото деление на скалата. Била е щастлива да е на вода.

Дуни, инженеринг директор през деня, музикант през нощта, я поканил тази вечер в клуб "20/44", където свири със своя психеделичен поп състав "Ти".

Сплавовете имат различен облик и големина, от малки колиби с коси покриви и градина, през модерни постройки на две нива, до дървени структури с бурета. Някои припомнят по облик на лодки или шлепове, каквито някога са били.

Някои работят през цялата година, но повечето са отворени само през лятото.

Всеки сплав тежи с това да е специфичен, а намирането на верния имидж е подобно на избора на отговарящ гардероб.

Има ултрамодерни от които се чува чужда поп музика, на които отивате да видите някого и да бъдете забелязани, но и да похарчите доста пари. Тук са и по-обикновени, които пускат сръбска народна музика. Съществуват и сплавове за т.нар. хипстъри с ъндърграунд репертоар за отпускане на алтернативните.

За всеки има по нещо.

"Музиката определя характера на сплава", обяснява Лука Павличич, 26-годишен страстен посетител на клубове.

През тази нощ авторката посетила клуб на чиято тераса в разпознаваема поза напред виси фигурата на Краля на попа (Майкъл Джексън) в реален размер, а на украсените зидове стоят и чифт ръце, които държат оригами птици.

Миливойе Божович наричан Шиля, по анимационния герой на Дисни, и неговият брат Добросав са отворили клуб "20/44" през 2009 година, а географските координати на Белград са взели за име на своя локал, "да покажем, че можем да се впишем където и да е, че сме еднакви, без граници", както казва Шиля.

"Етеричната музика на група "Ти" допираше от сцената и се изгубих в песента Верният час", пише новинарката.

Хората потъваха в ритъма, потопени от меките тонове и опиянени от светлата Сава.

След като завърши техният блок, диджеят пусна смесица от диско музика и еклектичен фънк, а нощта се "хлъзна" незабелязано, частично и заради промяната на часовата зона, вярва Кристина. "Когато погледнах часовника, вече беше четири сутринта."

Първите савски сплавове, които са се появили в края на 60-те и началото на 70-те са били частни обекти собственост на високопоставени хора, а в края на 80-те и началото на 90-те били отворени и онези чиято цел била работна - угостителска, съобщава авторката.

"Фолкаджийските сплавове, които са белязали времето на гражданската война в бившата Югославия и санкциите на ООН срещу Сърбия са били съвършено място на което хората от "елита" на това време мерили сили, заради което боевете и престрелките били нещо обичайно", казва един от събеседниците Милан Цвийич.

"Турбо-фолк - смесица от сръбска народна музика и електронната музика на 90-те - е неразделен от крими-културата на това десетилетие", казва Цвийич.

"Белград има много късмет заради това, че се намира на две реки. Всички чакат сплавовете да отворят, защото това е първият знак на лятото. Щом лятото започне, сплавовете са задължителни места за посещение. Те представляват ударите на сърцето на града", изтъква за Би Би Си.

Децата с лекция към света: На тениската Хърватия, на лицето Сърбия

Кадетките на Сърбия във финала на Европейското първенство по баскетбол дадоха всичко от себе си. Бяха близо до златните медали, но в самия край на мача и драма загубиха от Белгия (53:55). Момичетата имаха интересна подкрепа в Шопрон.

След полуфинала баскетболистките на Сърбия бяха дочакани по фантастичен начин. Техните връстнички от Хърватия им дадоха подкрепа при идването в хотела. Пя се "Светът обича победителите", а към целия свят беше изпратено фантастично послание, че приятелството е над всичко.

Във финала Сърбия имаше чудесна, но може би и неочаквана подкрепа. Докато Ивана Катанич, нейната адашка Раца, Невена Наумчев и останалите девойки се бориха за златото в трибуните имаха една вярна привърженичка.

 Хърватка, в червена тениска с надпис Хърватия, но с изписана Сърбия на лицето, викаше за сръбските момичета.

От Унгария до света достигна още една фантастична, и то не само спортна лекция...

Вдигнаха паметник на селяните в Сърбия

Жителите на Главинци, село в Юхор, на около седем километра от Ягодина, които са 524 по последния списък, направиха в селото паметник на селяните, единствен в Сърбия.

Паметникът е дело на академичния скулптор Иван Маркович, от бетон в бронзов цвят. Показва селянин, в реален размер, в сръбска народна носия с мотика на дясното рамо и стомна в лявата, зад който, на около метър, върви жена, със забрадка, с кошница с храна в дясната ръка и малка кирка в лявата, как отиват на нивата.

"Става дума за най-вероятно единственият паметник на селяните в Сърбия, имаме паметници на учени, поети, герои, паметник на пчели, крави, царевица и кой знае на кой и какво още, но нямаме паметник на селянина, който храни всички", заявиха жителите на Главинци пред ТАНЮГ.

Председателят на местната общност в Главинци и член на градския съвет Зоран Глигориевич сподели, че е вдигнат от жителите като благодарност на "селото и традицията".

Паметникът е открит на 3 август от най-възрастният жител на Главинци Живко Василиевич, който е на 93 години и цял живот се е занимавал със земеделие.

Паметникът е повдигнат на регионалния път Ягодина - Рековац, на кръстовището на пътищата, които водят към Ягодина, Крагуевац, Рековац и планината Юхор.

Мнозина, които минават оттук, когато видят паметника, а е невъзможно да не го видят, застават, някои правят и снимки, прочитат какво пише на плочата и продължават пътя си. Ако срещнат някой от местните, обичайно казват: "Поздравления и браво на вас", споделят жителите на Главинци.