Новак Джокович победи Матео Беретини и спечели своя шести Уимбълдън и общо титла №20 от Големия шлем в кариерата си. Така премахна и последната пречка, която го делеше от окончателното признание, че е най-добрият тенисист в историята.
Федерер и Надал са големи, но Джокович е по-добър от двамата
С 20 трофея от четирите най-големи турнира се изравни на върха с Рафаел Надал и Роджър Федерер. Девет титли взе в Откритото първенство на Австралия, шест в Уимбълдън, три на Откритото на САЩ и две от Ролан Гарос. Трябва да се напомни, че е единствен от тримата, който държеше едновременно всичките четири трофея от Големия шлем.
Победата в тазгодишния Уимбълдън постави Джокович в позиция да осъществи нещо, което е правил само легендарният австралиец Род Лейвър, а никой в Откритата ера. Лейвър през 1962 и 1969 печели всичките четири турнира от Големия шлем в календарна година. За това на Джокович му липсва само още триумф в Откритото първенство на САЩ, след като през тази година вече завоюва отличията в Автралия, Ролан Гарос и Уимбълдън.
Тенис съвършенство
Най-накрая, 2021 година заради пандемията е и олимпийска, а в случай на злато в Токио и триумф в Ню Йорк, Джокович ще стане първият тенисист печелил утопичния Златен шлем. За достигането на такова тенис съвършенство трябва да се спечелят тези пет турнира, а той засега осигури три и е фаворит на оставащите два.
Ако вземем предвид междуособните резултати на тримата най-добри тенисисти в Откритата ера, Джокович тук отнася победата. Против Федерер има 27 победи и 23 поражения. Във финалите резултатът е 13:6 за сръбския тенисист, който води и в победите против швейцареца в турнирите от Големия шлем (11:6). Против Надал Джокович има резултат 30:28, във финалите води с 15:13, докато Надал е по-успешен в мачовете в Големия шлем (10:7).
Най-дълго трае против най-тежката конкуренция и е заработил най-много пари
Вероятно ще дочака края на годината като първи в класирането на АТП, с което ще стане първият играч в историята на тениса, който чак седем години е завършил на трона. Също така, с 328 седмици на първа позиция вече е рекордьор, а като номер едно е взел най-много точки в една година.
От останалите значими рекорди, Джокович е най-добрият играч в историята по брой спечелени големи турнири (61), с Надал е изравнен по брой Мастърс трофеи (36), спечелил е шест награди за тенисист на годината и е спечелил най-много пари от наградни фондове в историята на спорта - над 150 милиона долара.
Също така е и единственият тенисист в Откритата ера, който два пъти е печелил всичките четири турнира от Големия шлем (двоен кариерен Голям шлем) и единственият, който в кариерата е печелил два пъти всичките девет Мастърс турнири, така наречения Златен Мастърс.
Как от черното пате в началото на кариерата, господарят на тениса стана по-твърд от желязо
Може ли по-тежко? Първо да победиш Надал насред Ролан Гарос в мач за който със златни букви, заради качеството, ще пише в антологиите на тениса, а тогава във финала да губиш с 0:2 сета и да победиш 3:2. Ако триумфът над Рафа беше "изкачване на Еверест", както каза Новак, с какви думи да се опише завършващия триумф, завръщането от бездната на Хималаите и спечелването на 19 трофей от Големия шлем?
Да видим нещо друго: Колко са онези, които в неделя следобед и при 0:2 вярваха, че Джокович ще спечели трофея? Отговорът - МНОГО! В някои други спортове, да вярваме в обрата и да успеем да обърнем, това за нас е по-рядко събитие от Халеевата комета. А когато става въпрос за Новак, това идва като - правило. Да, понякога къса нервите на милиони привърженици в Сърбия и чужбина, но вярата в неговия триумф остава непокътната, какъвто и да е резултатът на таблото, докато за последен път топката не докосне клея, тревата, бетона...
Новак Джокович е феномен в световния спорт, но още повече - в сръбския спорт. Защото, такива психически планини, способни да се справят с всички нещастия, на терена, а още повече около и извън него, това още не сме имали, това още не сме виждали. Пълен парадокс е, че колкото повече го нападат по всякакви странни причини, а това наистина вече доби някакви ненормални размери, Джокович е все по-силен на терена, все по-могъщ.
Матс Виландер би казал - все по-свеж! Като портрета на Дориян Грей. Всички тези рани и белези, които му нанасят или се опитват да му нанесат, вероятно отиват някъде другаде, защото на терена, каквато и да е настилката, изглеждат сякаш с някаква непозната алхимия Новак превръща в задвижващо гориво.
Да си психическа скала, робокоп, човек с нерви и сила от желязо са онова което виждаме днес. Но, Новак не е бил такъв винаги. И това е онова което на всички негови успехи, всички титли от Големия шлем, седмици на трона, дава специално измерение, специална патина. Този житейски път, кариера, психическата еволюция на Новак Джокович ще се изучават един ден в университетите.
От момчето, което в началото на кариерата предаваше мачове заради алергия, тежко дишане, което изглеждаше като сламка на вятъра, което вече бяха означили като измамник и то някои, които сега истински му се удивляват, което беше едва ли не грозното пате в световния тенис и поред огромния талант, вечното "трето колело" в сянката на Роджър Федерер и Рафаел Надал... Този момък стана символ, синоним, въплъщение на спортист, който в главата е най-силен в света. Несломим. Непобедим. Недосегаем. Когато разшири зениците, това е знак за онзи от другата страна на мрежата "спасявай се, ако можеш".
Не съществува нито един друг тенисист, нито един друг спортист, който е в състояние за секунда да забрави грешката, пропуска, загубената точка, гейм, сет и да продължи сякаш нищо не се е случило пет-десет секунди по-рано. Може да побеснее, жестикулира, понякога и да псува, но ако се гледа само онзи момент откакто подхвърли топката или изчака противниковия сервис, докато тази точка не стигне до край, Джокович има застрашаваща самодисциплина, самоувереност от милион тона, а в главата спокойствието на монах. И както тази добродетел, тази супер сила, с времето възникна и израсна, острена през всички издигания и спадове, до днес порасна толкова, че съперниците истински се плашат. В моментите когато в четвъртфинала моментът беше на страната на Беретини, Анди Мъри написа в Туитър, че би си заложил къщата, че Новак ще победи. Против Циципас във финала беше достатъчен само един пробив в третия сет и гъркът да започне да се съмнява в себе си, в своята игра, да се разпадне тотално на терена. С два сета преднина. Как се постига това? Къде се учи това?
Имат американците или англичаните, все тая, израз, че не е важна целта, а пътят до нея. Този път, тази истинска еволюция, която премина Джокович, който се е шлайфал върху милион нещастия и стана по-твърд от най-твърдия познат материал на тази планета - това е което ще се помни завинаги. Чак и ако един ден се намери някой да подобри всички рекорди, които ще останат след него когато един ден закачи ракетата на пирона.
Струва си да се обърнем към миналото, да хвърлим поглед 11-12 години назад, да се сетим къде беше тогава Джокович, през какво премина, а докъде стигна днес. Този изминат път, това е неговият най-голям шедьовър. Делото на живота му. Е, това е истинският отговор на онова питане как се става, не шампион, а най-големият на всички времена. Ще бъде Новак най-добрият, най-успешният тенисист някога, в това вече никой не се съмнява, но още сега е най-големият, защото това което той премина, а и продължава да преминава, това не е преминал нито един от неговите най-големи съперници. От момче което идва от страна в която тенисът беше на почти аматьорско ниво, до човека заради когото цялата земя не трепва, привържениците не искат да се поместят от "късметлийското" място, нито да мръднат отдавна вдървения крак "да не докарат карък", докато на Новак му върви добре когато играе за най-големите трофеи.
Имала е Сърбия, хвала на Бога, много големи, велики спортисти. Има ги и сега. И ще ги има. Но, такъв колос... В английския Гардиън в текстовото отразяване на финала им се изплъзна: "Този не е от нашата планета". Не знаем от коя планета идва, но когато се засвири "Боже правде" на Шатрие, докато знамето се издига на пилона, всички знаят от коя държава идва.
Новак Джокович за шести път завърши годината като най-добър тенисист в света, а десетилетието оставащо зад нас протече изцяло под знака на сръбския ас.
От 2011 година до края на тази сърбинът записа чак 83 победи над противници от Топ 5, което е повече от Надал и Федерер заедно - 82. Испанецът в тези срещи е печелил 45 пъти, а швейцарецът 37.
Трябва да се каже, че в този период Джокович е спечелил 16 титли от Големия шлем, докато конкурентите му в най-големите турнири на света са стигали до трофеи общо 15 пъти. Новак има спечелени 31 титли Мастърс, 14 повече от Надал и 20 от Федерер.
Световният номер едно има по-добър резултат от двамата си големи съперници, а в отиващото си десетилетие с тях има постижение 43:21. Също така, най-дълго е бил на първо място в класирането на АТП.
Това може би е само още едно от доказателствата защо мнозина смятат Джокович за най-добрият в историята на "белия спорт".
Last year I posted a table for "Player of the Decade" (Jan2010-Dec2019)&many people pointed out that the decade is from January 2011 to December 2020.
I promised them I would do another table at the end of this year.
Един любител на веспи и привърженик на Новак Джокович дочака своите пет минути с шампиона.
Новак Джокович отново е в Белград, след повече от два месеца и половина и това е била възможност да се появи пред медиите и да обяви своя проект Адрия тур.
Междувременно, това е възможност и за истинските запалянковци на сръбския тенисист да отидат в тенис центъра "Новак" в Дорчол и да си вземат автограф или фотография със своя идол.
Един привърженик на Новак Джокович каза, че е чакал пет години, за да помоли Новак да му се подпише на веспата. Да, на скутера, и то веспа, която е украсена с лика на сръбския тенисист.
Разбира се, Новак с радост го направи и благодари на човека.
- Благодаря ви много, много сте любезен, браво, много хубаво - каза Новак на своя привърженик когато видя своя лик на веспата.
Първата ракета в света днес празнува 33-и рожден ден.
Новак Джокович отново посреща своя рожден ден като най-добрия в света. И не му е за пръв път.
На терена не сме го гледали вече дълго време, още откакто започна сезона с 18 поредни победи и три важни титли.
Това изглежда отдавна, от тази гледна точка, а не е излишно да си припомним. И онази лудост в Сидни и титлата от АТП Купата. И онези съмнения от финала на Откритото на Австралия против Доминик Тийм. Па и онези надежди на Гаел Монфис, че няма да има резултат от 0:17 срещу сърбина.
Затова решихме, вместо честитки за рождения ден за Новак, символично, да припомним 33 причини заради които Джокович е най-добрия тенисист за всички времена. 1 Защото спечели 4 титли от Големия шлем подред
Новак Джокович е единствения тенисист в Откритата ера, който спечели всичките четири титли от Големия шлем подред на три различни настилки. Направи нещо което никой друг не успя в 52 години дългата история на модерната ера на тениса. Всъщност, когато малко размислите, скандално е колко често чуждестранните медии "забравят" този факт когато дебатират за най-големия в историята.
В момента когато спечели Ролан Гарос през 2016, Джокович освен четирите титли от Големия шлем в своя собственост държеше и Завършващия Мастърс.
2 Защото има положителен резултат с Надал и Федерер
Джокович е играл против Надал 55 пъти и има резултат от 29 победи и 26 поражения. Против Федерер съотношението е +4 в полза на Новак, тъй като сърбинът в 50 мача записа 27 победи срещу 23 триумфа на швейцареца.
3 Защото през 2015 направи най-добрия сезон в историята на тениса
Тази година на Новак заслужава да се нарича Сезонът. През този сезон, Джокович участва в 16 турнира и в 15 стигна до финала. От 15 финала, четири бяха на всичките турнири от Големия шлем през сезона, а игра и в осем от девет финала в Мастърс 1000 (в Мадрид не е, но там и не участва).
Като се събере и извади всичко, Джокович спечели три титли от Големия шлем (Австралия, Уимбълдън и САЩ), рекордните шест турнира Мастърс 1000 - Индиън Уелс, Маями, Монте Карло, Рим, Шанхай и Париж, допълни и Завършващия Мастър в Лондон и турнира от серията 500 в Пекин.
Игра във финалите на Ролан Гарос (загуба от Надал), Дубай (загуба от Федерер), Монреал (загуба от Мъри) и Синсинати (загуба от Федерер). Единственият турнир на който отпадна преди финала беше първия през сезона - в Доха (серия 250).
Осъществи 82 победи с едва шест поражения и спечели над 21 000 000 долара от турнирните награди.
4 Защото е побеждавал Федерер и Надал на всичките четири турнира от Големия шлем
И това е нещо което никой от останалите двама играчи от "Голямата тройка" не е направил. Джокович триумфира против Надал и Федерер поне по веднъж на всеки турнир от Шлема, Надал не е побеждавал Джокович в Австралия, а в Откритото на САЩ испанецът и швейцареца никога не са се срещали.
5 Защото беше непобеден пълни 6 месеца, записвайки 43 поредни победи
Низ от 43 поредни победи започна на 3 декември 2010 година и продължи до 22 май 2011 и неговия 24-и рожден ден. Минаха пълни девет години откакто завърши една от най-дългите поредици на един тенисист без поражение и оттогава никой не се е и приближил до този невероятен успех.
Въпреки че направи нещо за което всеки друг тенисист продължава само да мечтае, това дори не беше най-добрият сезон в кариерата на Новак Джокович... 6 Защото шест пъти е побеждавал Надал на клей БЕЗ изгубен сет
Когато кажете "клей", Рафаел Надал е синоним със своите 12 трофея в Големия шлем спечелени на Ролан Гарос. Все пак, Джокович е рекордьор по брой победи против "Краля на клея" без да изгуби нито един сет. Нещо повече, от седем победи, които Джокович е извоювал над испанеца на земна настилка, чак шест е осъществил без изгубен сет.
7 Защото победи Надал в 7 поредни финала през 2011 и 2012 година
Всички добре си спомняме как изглеждаше това. Индиън Уелс, Маями, Мадрид, Рим, Уимбълдън и Откритото на САЩ през 2011 година и тогава Откритото на Австралия през 2012 година в най-дългия финал от Големия шлем за всички времена.
8 Защото е спечелил Откритото първенство на Австралия осем пъти
Джокович е участвал 16 пъти в този турнир и в половината участия завърши с вдигане на трофея след 14 дни надпревара. Никога не е изгубил финал или полуфинал в първия турнир от Големия шлем през сезона, осъществявайки резултат 16:0 в тези мачове. До рекордните осем трофея стигна с победи във финалите против Жо Вилфред Цонга, Анди Мъри, Рафаел Надал и Доминик Тийм.
9 Защото е спечелил всичките девет турнира Мастърс и Завършващия
Т.нар. "Златен Мастърс" получи това малко чудновато име в един летен ден през 2018 година, когато Джокович най-сетне покори Синсинати. Никой дотогава не успя да осъществи този невероятен успех, па Джокович накара любителите на тениса да надянат име на този подвиг. И още ще чакаме някой да го направи... Също така, единственият тенисист е, който в осем от девет Мастърса е печелил два или повече трофея и единственият, който има три или повече титли в седем от девет турнира.
С пет титли от Завършващия Мастърс, Джокович в своята колекция има абсолютно всичко.
10 Защото през 2006 задържа националния отбор в Евро-африканската зона на Купа Дейвис, а през 2010 стана световен шампион
Това беше мач против Великобритания, когато младият Новак победи Грег Руседски за оставането на Сърбия и Черна гора в Евро-африканската зона на Купа Дейвис. Четири години и половина по-късно Сърбия вдигна фамозната "салатиера" в Белградската Арена, а Джокович през този сезон постигна победа във всеки индивидуален мач.
11 Защото три пъти е победил Федерер, спасявайки две топки за мача
За пръв път, в полуфинала на Откритото на САЩ през 2010 направи това на свой сервис против Федерер. През следващата година в същата фаза на турнира, Джокович отиде по-далеч и спаси две топки за мача на сервис на швейцареца. Федерер след мача охарактеризира легендарният печеливш удар с форхенд от ретур като "случаен", но случайност нямаше когато Джокович спаси две топки за мача във финала на Уимбълдън 2019.
Джокович отново успя, този път правейки нещо което никой не е правил от финала на Уимбълдън през 1948 година...
12 Защото е побеждавал Рафаел Надал без изгубен сет на всички най-големи турнири на клей
Споменахме шестте победи на клей без изгубен сет, а тези шест победи (с онази седмата когато се наложи с 2:1 в сетовете) разпореди на четирите най-големи турнира. В Монте Карло беше по-добър през 2013 и 2015, в Мадрид и Рим "навърза" победи във финалите през 2011, за да празнува отново в Рим и през 2016.
Накрая, дойде и Ролан Гарос през 2016 и максималната победа от 3:0 в 1/4-финала, когато Джокович стана едва вторият човек, който е бил Надал на парижкия клей.
13 Защото през 2011 година е спечелил чак 13 сета с резултат 6:0
И по това Джокович постави рекорд. Редяха се "картофи" през тази година като на шега. Да речем, на Мастърса в Индиън Уелс, Джокович в първите три мача от турнира започна като печелеше първия сет "на нула", веднъж правейки това и против Виктор Троицки.
14 Защото два пъти е печелил титли от Големия шлем на които се е изправял пред топка за мача
Това са последните два пъти когато спаси топки за мача против Федерер. След полуфинала в Ню Йорк през 2011 победи и Надал във финала, докато на Уимбълдън през 2019 става въпрос за финалния мач.
Разбира се, Новак е единственият играч в Откритата ера, който два пъти е печелил Шлем по такъв начин.
15 Защото във финала на Откритото на Австралия през 2019 победи Надал, давайки му само осем гейма
Надал игра през целия турнир на извънредно ниво, осъществи шест победи в страхотен стил и всички искаха повторение на 2012. Как се излъгаха само... 6:3, 6:2, 6:3!
16 Защото постави абсолютен рекорд по брой АТП точки
Това беше след спечелването на Ролан Гарос, когато Джокович стигна до 16 950 точки! В този момент "държеше" всичките четири титли от Големия шлем - само тези турнири му донесоха 8000 точки, докато в АТП класирането на този 7 юни 2016 вторият Анди Мъри имаше 8915 точки.
Толкова доминиращ беше Джокович, че Мъри и третият Федерер заедно имаха 15 570 точки!
17 Защото имаше 38 поредни победи в зала
Този низ му донесе три титли от Завършващия Мастърс в Лондон и две Мастърс 1000 титли от парижката "Берси". В поредицата се смятат и триумфите в Купа Дейвис, но и двете победи във финала против Чехия през 2013 не бяха достатъчни Сърбия отново да вдигне трофея.
Продължи от Мастърса в Париж 2012 до Завършващия Мастърс в Лондон 2015.
18 Защото само против Надал, Федерер и Мъри има 81 победи в кариерата
Споменахме 29 победи против Надал и още 27 против Федерер, а ако добавим и члена на някогашната, сега несъществуваща "голяма четворка", Джокович има още 25 победи.
19 Защото в последното десетилетие против играчите от Топ 10 има далеч най-добро съотношение победи и поражения
Джокович в своето поколение тенисисти е далеч най-добрият играч по въпроса победи над играчи от Топ 10. Осъществил е 76,41% победи когато е играл против 10-те най-добри играчи в света от началото на 2010 година, а колко отличен факт е това говори, че вторият Надал за същия период е 10% по-лош.
20 Защото на 20 години в един турнир победи тримата най-добри играчи в света
Това беше през лятото на 2007, когато Джокович осъществи нещо което никой е правил от 1994 година. В 1/4-финала победи третия играч в света Анди Родик, в полуфинала втория Надал и след това във финала първия в АТП листата Федерер.
След този триумф във финала дойде и онази известна грешка на организатора когато обявиха Джокович за хърватин, но Новак реагира шмекерски...
21 Защото със Сърбия спечели първата АТП Купа
Това продължава да ни е свежо в паметта. Новият турнир на АТП беше голям успех за самата организация, а Сърбия на крилете на Джокович, но и на Душан Лайович и Виктор Троицки, стигна до първия трофей пред "домашна" публика в Сидни.
22 Защото 15 пъти е победил когато е спасил топка за мача
Всички сме запомнили трите мача против Федерер когато успя, но тук имаше и мачове против Цонга на Ролан Гарос, против Мъри в Шанхай, Дел Потро в Рим, както и тази година против Монфис в Дубай.
Джокович и в тази категория е далеч най-добър, защото само три пъти е губил мач когато е имал топка за успех - Надал е имал осем такива поражения, а Федерер чак 22.
23 Защото три поредни години печели "дубъл" в американското турне
Първият играч, който успя да спечели т.нар. "Sunshine Double" - титлите в Индиън Уелс и Маями в един сезон - беше Джим Къриър през 1991 година, но само Джокович е правил това четири пъти, по което е пред Федерер.
Все пак, Джокович има и "хеттрик", печелейки и Индиън Уелс и Маями 2014, 2015 и 2016 година, със същия успех през 2011 година.
24 Защото е първият тенисист, който проби границата от 100 000 000 долара заработени от АТП тура от награди от турнири
Само през 2015 спечели над 21 000 000 долара, а досега в своята кариера е инкасирал 143 631 560 долара.
25 Защото минаха 8 години откакто за последен път изгуби от Федерер в Големия шлем
Това беше в Уимбълдън през 2012 година, когато в полуфинала швейцарецът беше успешен. Тази година Уимбълдън няма да се играе, оттогава са минали пълни осем години, а междувременно са изиграли шест мача. Джокович победи във всичките - четири финала и два полуфинала, печелейки всичките шест титли от Големия шлем.
26 Защото победи въпреки че имаше 100 непредизвикани грешки
Резултатът беше 6:3, 6:7 (1), 6:4, 4:6, 6:3, продължи четири часа и 32 минути. Жил Симон, все пак, не успя с помощта на точно 100 непредизвикани грешки на сърбина. Това беше забележително ядосващ мач, но Джокович преживя и през тази 2015 накрая вдигна трофея от Откритото на Австралия.
27 Защото не сме забравили всички онези имитации
Когато момъкът на 20 години се появи със своите имитации на Рафаел Надал, Мария Шарапова и други, Джокович стана "Джокера", абсолютен хит в световния тенис. Ясно е, по-късно трябваше да се "примири", повече да внимава за имиджа и да стане по-умерен... Но не сме забравили тези чудесни моменти.
28 Защото на всеки турнир от Големия шлем е играл в три поредни финала
И в това е успял само той, откакто турнирите от Големия шлем са установени от 1877 година. В Мелбърн успя от 2011 до 2013 година, на Ролан Гарос от 2014 до 2016, на Уимбълдън от 2013 до 2015 и на Откритото на САЩ чак четири пъти подред - 2010 до 2013 година. 29 Защото побеждава най-големите противници и когато целият стадион неспортно е срещу него
Не се е случвало веднъж и Джокович не го е преодолявал само веднъж. Тук са финалите против Федерер на Откритото на САЩ и Уимбълдън, които се изтъкват специално, но Новак показа психическа сила каквато още се преразказва.
На чуждестранните журналисти им е интересно да чуят как успява Джокович да "чуе", че запалянковците го подкрепят въпреки че задружно са за противника. Премина пътя от момче което наистина е възможно да "сломят" в началото на кариерата, до психическа планина, която никой не може да извади от такт.
30 Защото осъществи 30 поредни победи в Големия шлем
Роджър Федерер стигна няколко пъти до 27 поредни победи в Големия шлем, но винаги му липсваше една да стигне до четири поредни трофея на най-големите турнири. Но Джокович успя в това. Низът започна на Уимбълдън 2015 година, спечели този и следващите три турнира, а тогава записа още две победи на Уимбълдън 2016.
Последва поражение от Сам Куери и постепенен спад към крайната криза, която дойде през 2017 и 2018 година. Междувременно, Джокович с 30 победи на Шлема остава рекорд за преразказване.
Също така, ако сметнем и първите два турнира от Големия шлем през 2015 година, Джокович до Уимбълдън 2016 в шест Шлема имаше резултат 41:1 с пет спечелени трофея и едно поражение във финала на Ролан Гарос от Стан Вавринка. 31 Защото четири пъти беше обявен за най-добър спортист в света
Четири пъти Джокович получи наградата Лауреус за най-добър спортист в света за годината - 2012, 2015, 2016 и 2019 година. В края на краищата, победи всеки път в който беше номиниран.
Наистина, само Федерер още му "бяга" с пет такива награди, но и това може да се настигне. Ако ситуацията в света на тениса допусне, може да успее в това още до следващия рожден ден...
32 Защото направи голямото "завръщане"
Завръщането през 2018 уплътни и "завърши" кариерата на Джокович. И в това успя - когато беше отписан, когато се съмняваше и размисляше до остави ракетата за известно време, върна се и отново завладя тенис света.
33 Защото основа фондацията "Новак Джокович", която с хуманитарна работа помага на децата на Сърбия
Накрая на всичко, когато се тегли чертата - това е и най-важното. Нито една бройка спечелени титли от Големия шлем, нищо което прочетохте в редовете отгоре, не може да се мери с онова което Джокович осъществи и прави чрез своята фондация.
Австралия е държава в която на едно място има най-много имигранти от бивша Югославия и това са хора от различни националности и вероизповедания. Още от времето след Втората Световна война, па до днес в Австралия се заселват сърби, хървати, бошняци.
Сблъсъците бяха част от фолклора
Разбира се, те са там от поколения и живеят своя живот, но често на спортни събития на които участват отбори или спортисти от пространствата на бивша СФРЮ се стига до немили сцени и сблъсъци.
Така много често беше и на Откритото първенство на Австралия, първият турнир от Големия шлем за сезона. Сблъсъци и сбивания между сърби и хървати, па и бошняци бяха съставна част от фолклора когато играеха спортисти от тези пространства като Йелена Докич, Ненад Зимонйич, Илия Бозоляц, Иван Любичич, Марио Анчич, Иво Карлович, Марин Чилич, Йелена Янкович, Новак Джокович, Ана Иванович, Виктор Троицки и Янко Типсаревич.
Достатъчно е само да се срещнат пред стадиона в различни знамена и искрите започваха.
Така би било вероятно и до днес да не се беше появил и прославил Новак Джокович. Той е този, който със своите успехи "помири" привържениците, защото всички от Балкана започнаха да го имат за свой. Освен сърбите, него го обичат хървати, босненци, словенци, черногорци, македонци и останалите. Новак стана наднационален глобален представител на всички балкански народи.
Припомняме, историята на сблъсъци на сръбски и хърватски привърженици в Мелбърн започна още в началото на 2000-те години, още когато участваше най-добрата тогава още югославска тенисистка Йелена Докич, която беше 4-а в света.
Продължиха и по-късно, а най-големият беше през 2007 година. Преди мача между Илия Бозоляц и Марин Чилич около 200 привърженика се сдърпаха пред и на трибуните на една от главните тенис арени в Мелбърн. В сблъсъка се включиха и гръцки привърженици с желанието да помогнат на "православните братя".
По време на сблъсъка летяха бутилки, чаши, седалки, а над 50 души след завършека на боя потърсиха медицинска помощ. Епилог на инцидента беше, че 150 главореза останаха без билети за останалите мачове, защото организаторите им ги отнеха.
Пеене на националистични песни и обиждане на играчи
Преди и на самите тенис мачове се пееха националистични песни, но и такива, които омаловажават противника. Преди един мач на Уимбълдън през 2006 се стигна до бой между хървати и бошняци. На запалянко от Босна не му харесало, че хърватин гласно преди мач на Иван Любичич пял своя химн.
Интересно е, че през 2006 безредици правили привърженици на футболни клубове, които в Сидни основали две етнически общности. В първенството на областта Нов Южен Уелс се срещнали Бели Орлови (сърби) и Сидни Юнайтед (хървати), а повече от 50 техни поддръжници, разделени от висока ограда, се замеряли с бутилки, факли и кенове. Скараните страни не успели да обуздаят и 100 полицая. В първата среща след 1984 Бели Орлови победили като гости с 2:1.
Нови сблъсъци се случили през 2009 на Откритото първенство на Австралия, пример за непристойно поведение е забелязан на мача между хърватина Марин Чилич и сърбина Янко Типсаревич.
Хърватските и сръбските запалянковци по време на целия мач си разменяли вербални нападки, което видимо изнервило двамата тенисисти и накрая, както сами казали, дори и повлияло на качеството на тяхната игра. Хърватските привърженици още от по-рано взели на мушка Типсаревич.
И сблъсъците не били само на Откритото на Австралия, а и на това на САЩ през 2009 където специална мишена бил Новак Джокович. Тогава привърженици на американския тенисист от босненски произход Амер Делич обиждали Джокович.
След мача в който Новак Джокович победил Амер Делич, който играе под знамето на САЩ, няколко десетки привърженици от сръбски и босненски произход се сблъскали първо вербално, а после и физически.
Ноле става балканска марка
Междувременно, всичко започна да се променя когато Новак Джокович започна да печели титли от Големия шлем и Мастърс турнири. Първата титла от Откритото първенство на Австралия спечели през 2008, а след това наниза още шест, плюс пет Уимбълдъна, три в САЩ, и Ролан Гарос. Стана спортна икона на Балканите и всички народи от тези пространства започнаха да го имат за свой и да го подкрепят.
Нещо повече, на това може да повлия и това, че хърватите вече нямат сериозен тенисист, но е сигурно и заради поведението и успехите на Новак. Също така, един от треньорите му е славният хърватски тенисист Горан Иванишевич, по и това е показател, че той е наднационална личност.
Така се случи в мача против Федерер в полуфинала на Откритото първенство на Австралия през 2020 да получи скандирания от целия стадион, където имаше и привърженици от хърватски произход. Ноле е обичан в Хърватия където често играеше в Умаг. Особени симпатии получи и когато на един Мастърс в Монреал го представиха като хърватски тенисист, на което той каза, че всъщност е от Сърбия, но това е същото.
От година на година, Новак гради своите успехи и мостове между народите, със своите премерени изявления и поведение към привържениците от всички бивши държави в Югославия, но и колеги.
Също така през 2014 изтъкна, че ще подкрепя Хърватия и Босна и Херцеговина на Мондиала в Бразилия, защото я няма селекцията на Сърбия.
- Наистина е трудно да избера фаворит на Световното първенство, има толкова отлични отбори. За съжаление, Сърбия не играе, па ще подкрепям нашите съседи Босна и Херцеговина и Хърватия - каза тогава Джокович.
Горан Иванишевич стана първият хърватин, който влезе в Международната зала на славата на тениса, обяви в Мелбърн изпълнителният директор на тази институция Тод Мартин.
Grand Slam Champions ☑️ Olympic Medalists ☑️ Fed & Davis Cup Champs ☑️ Hall of Famers ✅
Congratulations to International Tennis Hall of Fame Class of 2020!
С победителя в Уимбълдън през 2001, на церемония в американския Нюпорт, която ще се проведе на 18 юли тази година, в Международната зала на славата ще бъде приета и известната испанска тенисистка Кончита Мартинес, която своята единствена титла от Големия шлем спечели в Уимбълдън през 1994 година. Горан Иванишевич и Кончита Мартинес ще станат 258 и 259 член на институцията, която отбелязва кариерите на най-големите тенисистки и тенисисти в историята.
- Моят път започна в Сплит преди 41 години, а моят тенис път ще завърши в Нюпорт. Имам пет месеца да тренирам речта. Чувството е невероятно. Не можех да си пожелая по-добра партньорка за въвеждане от Кончита Мартинес. Тя е чудесен човек и голяма тенисистка. Изглежда съм направил нещо добре в тенис света. Имаше много успехи и падения, много различни пътища съм избирал, но накрая всичко се изплати. Не мога да го кажа достатъчно пъти, но наистина съм горд с онова което съм постигнал и направил в тениса, каза Горан Иванишевич на пресконференция в Мелбърн Парк, мястото на провеждане на Откритото първенство на Австралия и благодари на тенис любителите и всички гласували, които са ми дали своя глас за влизане в Международната зала на славата на тениса през 2020.
- Знам, че ще бъда нервен. Знам, че всички мои подготовки вероятно ще се изпарят когато се кача на сцената в Нюпорт и ще трябва да измисля нещо друго. Но няма значение. Знам какво искам да кажа, на кого искам да благодаря. Това е най-важното. Още никога не съм бил в Нюпорт и се радвам, допълни.
Настоящият треньор на Новак Джокович се обърна и към онова което най-много ще помни от своята кариера.
- Всякак Уимбълдън. Чак и онези години в които губех. Разбира се, някои бих изиграл различно. Но, затова онази 2001 е още по-сладка. Бих изтъкнал и Олимпийските игри през 1992. Има и много за което съжалявам, но беше интересно пътуване. Винаги съм имал добри отношения с привържениците. Никога не знаеха какво да очакват от мене. Бих искал да благодаря и на своите съперници, които ме направиха по-добър играч. Моето поколение беше чудесно, въпреки че мога да кажа, че събрах три тенис поколения. Хванах онова, което предхождаше моето с Конърс и Макенроу, а останах достатъчно дълго, за да играя против Федерер и Надал. Беше чест да видя тези великани. Имаше много мачове, много интересни моменти, много години и много забавление.
- Имах късмет, че играх в епохата в която съм. Беше различно от днес. Беше ни добре, бяхме добри приятели. Днес е нещо различно, сменя се. Всеки играч има около себе си екип, три или четири човека на които се държат. Преди главно бяхме сами в съблекалнята, говорехме между себе си. Това бяха добри времена, но е добре и днес. Всяка ера има нещо свое, нещо ново, свежо и различно, допълни Иванишевич.
След обръщането към миналото, Горан каза каква е неговата бъдеща роля в тенис света.
- Моето предизвикателство е да остана в екипа с Новак и да опитам да съм свидетел как става най-добрият тенисист в историята. В последните девет години той статистически е такъв, и то убедително във всички категории - далеч пред всички по трофеи от Големия шлем, победи, спечелени Мастърс турнири. Още не му достигат няколко титли от Големия шлем и мисля, че ще ги спечели. Колко? Това не знам. Надявам се, че той и Надал ще спечелят повече от 20. Бутат един друг, правят един друг по-добри. С причина съм тук, с причина ме избра и се надявам, че ще видя създаването на най-добрия тенисист в историята, заключи Иванишевич.
В немските медии няма почти нито една новина за победата на Сърбия в АТП Купата, а в заглавието да не се споменава и името на Новак Джокович. След 77 АТП титли мнозина се питат: къде Джокович намира мотивация?
"Какъв премиерен успех!", пише немският Билд. "Тенис супер звездата Новак Джокович отведе Сърбия до победата в първата АТП купа."
Вестникът съобщава, че "световният номер две в мача против Испания в неделя в Сидни първо е победил Рафаел Надал 6:2, 7:6 (7:4), а след това с Виктор Троицки взе и втората, решителна точка в двойките. Сръбската двойка победи Фелисиано Лопес и Пабло Кареньо Буста с 6:3, 6:4. Победата на Роберто Баутиста Агут на старта против Душан Лайович 7:5, 6:1 не беше достатъчна Испания, седем седмици след като спечели Купа Дейвис, да бъде победител и в АТП купата."
"Джокович блестя в Австралия - победата против Надал и в двойките за спечелване на АТП купата", пише Шпигел в онлайн изданието. АТП купата е "най-добрият начин да се започне сезона", немското списание цитира изявление на Новак Джокович преди началото на турнира, с оценката, че с победата във финала против Испания е показал какво е мислил с това.
"Ще помня това цял живот, това със сигурност е един от най-хубавите моменти в моята кариера. Имах щастието и съм благословен с чудесна кариера, но да играя за отбора, за държавата, с най-добрите приятели, това не можете да сравните с нищо", пренася Шпигел думите на Джокович след спечелването на АТП купата с припомнянето, че тенисистът на Сърбия на турнира не загуби нито един мач.
Вестник Велт описва така мача против Надал: "Джокович от самия старт наложи темпото и генерално в първия сет беше доминиращия играч. Сета приключи с четири поредни аса. Мачът във втория сет беше върховна класа с впечатляващи размени на удари."
"Надал имаше шанс във втория сет", оценява специализираният тенис портал Tennisnet.com. И накрая сумира: "За Джокович това беше 29-а победа в 55 среща с Надал. Последната среща между двамата в Рим спечели Надал в три сета."
"Новак Джокович в търсене на смисъла и в лов за титли", под това заглавие спортната редакция на ДВ пише: "За Джокович това е още една титла в неговата почти безкрайна колекция. През кариерата 77 пъти е побеждавал в АТП турнири, от които 16 пъти в Големия шлем. Само от победите е заработил 140 милиона долара. Затова се поставя въпросът къде намира мотивация да се довежда до най-високо ниво. "Смятам, че тук винаги става дума за това да се намери смисъл и причина защо играеш", пренася ДВ обяснението на Джокович дадено в края на миналата година на турнира в Абу Даби.
"Искрен глад за титла продължава да съществува в "Джокера". Тази черта не се губи така лесно - следва го от детството и тя го доведе до спортните висоти. "За мене, особено в последните години, не е само до победите в мачовете и титлите", казва сърбинът. Винаги става дума за нещо по-голямо. "Това трябва да е нещо по-голямо от моите досегашни постижения, нещо което би могло да се приеме като наследство, нещо което вдъхновява живота на други хора, особено децата."
"Роджър Федерер (20 титли от Големия шлем) и Рафаел Надал (19) още са пред него по брой спечелени трофеи от Големия шлем. И единият и другия иска да изпревари. "Това ми е цел. Мотивиран съм да разбия собствените рекорди и да преместя собствените граници", казва Джокович. Сърбинът брани титлата на Откритото първенство на Австралия, което започва на 20 януари. Твърдата настилка е негов терен, в Мелбърн досега седем пъти се записа в списъка с победителите. В АТП купата вече натрупа огромна самоувереност. Всичко всъщност е готово за лов на Надал и Федерер." Автор: Иван Джеркович
Роджър Федерер е спечелил най-много турнири от Големия шлем в историята на мъжкия тенис, но вече има убедителни аргументи, които предполагат, че най-големият тенисист на всички времена е Новак Джокович, пише за Евроспорт Дезмънд Кейн.
Понякога сърцето вижда онова което за окото е невидимо. Светът обожава Роджър Федерер и го уважава като спортен светец. Гледано през тясната призма на популярността, той е най-големият тенисист на всички времена. Не само заради онова което е спечелил, а и заради начина по който го е спечелил.
Федерер даде на тениса духовно измерение, усещане за по-голямо значение. Той даде на хората да мечтаят, да станат емоционално включени в тениса откакто за пръв път падна на земята и заплака на средата на терена в Уимбълдън след победата против Марк Филипусис в три сета преди 16 години. Много сълзи ще бъдат открито пролети когато някога усети, че повече не може да играе. Той е любимец на света.
Изправяне пред реалността
Въпреки че Федерер дари на своя спорт приказка, изключителен зрителен опит и дълголетие на неговото съвършенство, което може би никога няма да бъде достигнато, за някои няма да бъде просто да се изправят пред реалността, че швейцарецът ще се пенсионира, а при това няма да бъде най-големият тенисист на всички времена.
Федереровата естетика прави така, че да е лесно да го обичат. Той е извънреден и известен заради своята дързост и грациозност. Изглежда сякаш той не играе тенис, а го изпълнява. Във времето на 37 години той е най-плодовият победител на върховно ниво за всички времена. Остатъкът от неговото наследство е въпрос за дебатиране, който ще остане във въздуха по-дълго отколкото топките в Мелбърн Парк. Става дума за свободен разговор, който сякаш получава нова скорост след всеки Голям шлем.
Опит да се направи истински анализ за това кой е най-голям в историята в този момент може да пропусне да види цялостната тенис картина. В тази история е възможен обрат, който дори Банкси не може да нарисува.
Решаващ удар
Когато Федерер миналата година в Откритото първенство на Австралия спечели своя 20-и Голям шлем се смяташе, че може да го изпревари само неговият стар съперник Рафаел Надал, който има 17 титли. Новак Джокович в 1/8-финалите на Откритото на Австралия беше елиминиран от Чунг Хьон, а докато се мъчи с контузия тенис лакът, в същата фаза на турнира на Откритото на Франция изгуби от Марко Чекинато. Възстановяването на белградското чудовище след унижението на Род Лейвър Арена беше наистина извънредно и задава потенциално решаващия удар за това как ще го помни историята.
Трите титли от Големия шлем спечелени в Уимбълдън, САЩ и Австралия за само седем месеца го доведоха до 15 титли. Изведнъж можеше да види върха не само на неговата ера, а и на всички времена. Неговата победа с 6:3, 6:2 и 6:3 против Рафаел Надал във финала на Откритото първенство на Австралия 2019 в неделя беше брутална демонстрация на неговата изключителна величина - спечели 56 от 59 точки на сервис, направи 34 печеливши удара и направи само девет непредизвикани грешки. Това беше тенис кръвопролитие, защото духът на Надал беше разпръснат по Род Лейвър Арена.
Да беше направил такова нещо Федерер на Надал на същото място, би бил дочакан с лаврови венци за най-добър тенисист в историята. Но някак Джокович никога не е смятан за характер, който е лесно да се обича. Всякак не толкова както Федерер. Или неговия тенис. Такъв е професионалният спорт. Обществото обича характери и индивидуалности, но не всички. Ако Джокович е вторият най-добър когато става въпрос за стил на терена и извън него, той и още как е близо до най-добрия когато става дума за същината.
Армии на вражески последователи
След като Джокович главно си играеше с Федерер в своята победа в полуфинала в Мелбърн 2016 година, припомняме си разговора с бившия британски национал в Купа Дейвис и коментатор на Евроспорт Майлс Маклагън за най-важните моменти в двубоя. Маклагън точно показа, че арсеналът на изключителните печеливши удари на Джокович е от същата майсторска висота като на Федерер и заради това погрешно се смята за по-малко стойностен. Въпреки че и ударите на Джокович са от същото ниво световна класа.
Тенисът привлича армии вражески последователи, които не са коректни към всички. Когато става въпрос за рационален дискурс, привържениците на Джокович, Федерер и Надал стават много сектантски настроени. Джокович може да изиграе всеки удар от арсенала на Федерер, може да спечели трудни точки също като Федерер, а го краси и атлетизъм, който в тениса още не е виждан. Също така е твърдо в надпреварата с Федерер и Надал по броя титли от Големия шлем.
Тогава 20-годишният Джокович за пръв път игра финал в турнир от Големия шлем през 2007 година в Откритото първенство на САЩ, когато в три сета го победи Федерер. Швейцарският тенисист в този финал спечели титла №12 от Голям шлем, но неговите големи победи след този момент станаха по-редки. Не заради годините или неподготвеност, защото тогава беше на едва 26 години, а заради възхода на Джокович, Надал, Анди Мъри и по-късно Станислас Вавринка, като серийни победители в Големия шлем.
Не ни е намерение да омаловажаваме съперници каквито са Марат Сафин, Анди Родик и Лейтън Хюит, но те са били изключително ограничени в сравнение с яростта с която Федерер се сблъска във втората част на кариерата. Състезанието се засили след 2008 година. Федерер през 2014 и 2015 година изгуби три финала от Големия шлем против Джокович, два пъти в Уимбълдън и веднъж в САЩ, когато пристрастната и шумна публика не успя да повлияе на играта на Джокович. Те зависят един от друг
Да го нямаше досадния Джокович, Федерер днес вече наистина би бил прогласен за най-добър тенисист на всички времена. Това не се случи заради отказа на Джокович да се съгласи. Джокович води в междуособните мачове против Федерер 26:23, като в последните 20 мача е постигнал 14 победи. Постижението на Джокович против Надал е 28:25, а за последен път извън клей кортове изгуби преди шест години. В двубоите против Анди Мъри води с 25:11. В тези немилосърдни времена на голямата четворка Джокович е единственият тенисист с положителен резултат срещу останалите трима.
Джокович е първият тенисист в историята, който три пъти подред спечели три титли от Големия шлем, побеждавайки на Уимбълдън и Откритото на САЩ 2011, а след това и в Австралия 2012. Стана първият тенисист след Род Лейвър, който в един момент притежаваше всичките четири титли от Големия шлем, след като през 2015 година спечели Уимбълдън и САЩ, а година по-късно Австралия и Франция.
Всичко това и много повече постигна в най-бруталната ера на мъжкия тенис, а вероятно ще спечели и повече от сегашните седем титли от Откритото на Австралия, четири от Уимбълдън, три от САЩ и един Ролан Гарос. Още една наказателна операция му е на ръка разстояние, точно както и преди три години когато изглеждаше, че е загубил всяко свое усещане за смисъла на спорта. Може да се предположи, че няма втори път да изгуби фокус когато историята го призове. Когато е ясно "защо", тогава "как" не е проблем. Джокович иска всичко. Последното предизвикателство за Джокович
Ако здравето е с него, възможно е 20-те титли на Федерер за Джокович да бъдат само въпрос на време. Победителят от Уимбълдън за 1987 година Пат Кеш предложи своето виждане за това: "Не е популярно да се започва дебат за това дали Новак е по-добър от всички. Но трябва да се изправим пред фактите, този момък би могъл да бъде по-добър от повечето от останалите. Бихме могли да поставяме този въпрос всеки път когато някой спечели титла така убедително, но е добре да се водят такива дебати".
Джокович може да не е празнуван като Федерер, но това не трябва да ни заслепи. Федерер е спечелил четири титли от Големия шлем след като премина 30 години, но Джокович изравни това до 31-ата година. Последната тенис цел на Федерер вероятно е златен олимпийски медал, след това да стане най-старият шампион в турнир от Големия шлем и да завърши като най-големият шампион в Големия шлем. Не е лошо да постигне две от три цели, но третата би могла да бъде твърде голямо предизвикателство дори и за него.
Последното предизвикателство за Джокович е да настигне и изпревари Федерер. Федерер сигурно е прекрасен и очароващ тенисист за всеки човек, но титлата най-добър е все по-близо до Джокович.
Специализираният тенис портал tennis.com избра Новак Джокович за най-добър тенисист в изминалото десетилетие.
Както е съобщено, сръбският тенисист през 2011 за пръв път стана най-добър тенисист в света, а през тази година спечели три титли от Големия шлем, а от общо 16 чак 15 спечели точно в това десетилетие, далеч повече от своите най-големи съперници Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Джокович показа своята доминация през 2015 и половината от 2016 година, когато събра титлите от всичките четири турнира от Големия шлем и стана първият тенисист от Род Лейвър, който успява в това.
Като още един забележителен момент от кариерата на Джокович е посочен и тазгодишният финал на Уимбълдън, когато в пет сета успя да победи Роджър Федерер.
През това десетилетие в Големия шлем Джокович има постижение от 216 победи и 24 поражения, а общо на всички турнири 627 победи и 100 загуби.
Журналистите от Си Ен Ен преди началото на Откритото първенство на САЩ се позанимаваха с феномена Новак Джокович, най-големият фаворит за спечелване на турнира в Ню Йорк и най-добър тенисист на планетата.
Новак Джокович е бил на 11 години и е спял в кревата когато го е пробудила експлозия, следвана от сирена за въздушна опасност и парченца счупени стъкла.
На този 24 март 1999 година започна бомбардирането на Белград.
Докато неговият баща Сърджан помагал на съпругата Диана, която припаднала след като си ударила главата в радиатора след експлозия, Новак търсил братята в мрака в апартамента.
"На 11 години, аз бях големия брат. Бях задължен за тяхната безопасност от началото на бомбардировките", написал е Джокович в автобиографията.
Невероятно пътуване
Две десетилетия по-късно, 32-годишният Джокович е фаворит за спечелването на Откритото първенство на САЩ, което започва на 26 август.
Новак спечели четири от последните пет турнира от Големия шлем. Сега има 16 трофея, само два по-малко от Надал и четири от Федерер.
Пътуването от разрушения Белград до върха на АТП листата е извънредно.
В увода на автобиографията Джокович е обяснил какви са били изгледите за успех.
"Момче като мен, израства в Сърбия и става тенис шампион? Това е малко вероятно - в най-добрия случай. А още като почнат да падат бомби, тогава е невероятно." Приют
В първата глава на автобиографията - "бекхенди и приюти", Джокович си спомня нощта, която му е променила живота завинаги.
След като неговата майка се свестила, семейството тръгнало към сградата в която е живяла лелята на Новак, която е имала бомбоубежище.
Докато са тичали към него, Новак паднал насред улицата.
"Тогава се случи. И до ден днешен шумните звуци ме изпълват със страх."
Две ракети, над неговата глава, прелетели и уцелили болницата наблизо.
"Спомням си, че небето блестеше като зряла мандарина."
Стигнали са до бомбоубежището, в което имало 20 семейства.
"Децата плачеха. Не престанах да треперя до сутринта."
Си Ен Ен си спомня интервю от 2015 година, когато Джокович разкри, че в приюта са провеждали всяка нощ и са имали ток само няколко часа дневно.
"Това е нещо което не искам никой да изпитва. Два месеца и половина, всеки ден и всяка нощ, бомби падаха над града. Бомби и ракети падаха буквално на половин километър от нас."
"Магично детство"
До тази нощ през 1999 година Джокович се е наслаждавал, както е казал, на магично детство.
Започнал да играе тенис на четири години и пръв в семейството се е пробвал в този спорт.
"Това беше съдба. Нещо което се появи отникъде. Видях тенискорт и гледах тенис по телевизията. Баща ми ми купи малка ракета и смятам, че това е моментът когато всички се влюбихме в тениса", каза Новак за Си Ен Ен през 2014 година.
Йелена Генчич го е забелязала в Копаоник когато е бил на шест години, и казала на неговите родители, че Новак е най-големият талант, който е виждала от Моника Селеш.
Пет години са работили заедно, а през това време е научил много за тениса и за живота.
Вестта за нейната смърт през 2013 година го е потресла толкова, че е отказал пресконференция след мач от Ролан Гарос. По-различна перспектива
Въпреки че бомбардирането можело лесно да прекъсне тенис кариерата на Новак, то му е дало напълно различна перспектива.
"Много повече ценя всички ценности, които имам в живота. От тениса до каквото и да е... Знам какво е да нямаш нищо, а знам и как е да си на върха на света в такъв глобален и популярен спорт. Този контраст ми дава правилен поглед в живота."
Новак в автобиографията признава, че немилосърдното бомбардиране го е направило безпомощен, но това не му е попречило да играе тенис.
Нещо повече, засилил тренировките по време на бомбардировките - тренирал е и по пет часа дневно на няколко места в Белград.
Мястото на трениране е избирала Йелена Генчич на основа на това къде са падали бомбите - надявайки се, че няма да паднат два пъти на едно и също място.
В началото парализиран от страх, Новак изведнъж се променил.
"Решихме да не се плашим. След толкова смърт, унищожение, само престанахме да се крием. Когато разбереш, че си безсилен, тогава разкриваш и че си свободен, по някакъв начин." Номер 1
Два месеца след края на бомбардировките, Джокович тръгнал на път към Мюнхен, където започнал да тренира с Никола Пилич.
Четири години по-късно станал професионалист, а сега е най-добрият тенисист на планетата.
А още през 1994 година, тогава седемгодишният Новак, самоуверено, пред телевизионните камери, казал: "Целта ми е да стана първи."
Седемнайсет години по-късно, Новак стана първият играч от Сърбия, който се качи на първо място в АТП класирането, след като спечели първата си титла на Уимбълдън, пише в текста на Си Ен Ен.
Чийто и привърженик да сте били в бляскавия финал на тазгодишния Уимбълдън, този мач между Новак Джокович и Роджър Федерер (7:6, 1:6, 7:6, 4:6, 13:12) ще остане запомнен като един от най-добрите в историята на тениса.
Трудно е изобщо да се опише всичко което Новак и Роджър правеха на централния терен на Уимбълдън. В пет часа рапсодия заедно направиха 148 печеливши удара, изиграха поне десет незабравими точки, а тяхната епична борба не слиза от кориците на всички световни медии. Разбира се, мача гледа и трофейният хърватски треньор Никола Пилич, който е бил одушевен както и всички нас.
"Ма, величествено. Съжалявам, че някой трябваше да изгуби, защото ако някой мач трябваше да има двама победители, тогава беше този. Това са двамата души, които играят най-добрия тенис в света. Нагледал съм се на тенис мачове в живота и това може би е и най-добрият. Ако мога някого за нещо да критикувам, тогава бих казал, че Новак сервира слабо, но от основната линия беше фантастичен. А Федерер... Мисля че никога в кариерата не е играл такъв бекхенд. Това беше чудесен мач", заяви разположеният Пилич.
Новак може да надмине Федерер
Веднага след края на финала тръгнаха разправиите за това кой от тях двамата е най-добрият в историята. Роджър Федерер дълго минаваше за недосегаем крал на тениса, но резултатите на Джокович в Големия шлем, а и във финалите против Федерер и Надал, са обективни аргументи в полза на сърбина.
"Аз подкрепях Новак, защото той е бил мой играч, но имам голям респект за Федерер. Мисля че е трудно да се изведе някакво заключение в тази разправия. Да видим Федерер. Човекът има 20 титли от Големия шлем, най-много седмици беше номер едно, най-много финали, повече титли от конкурентите, а всичко това на 37 години. Това е невероятно. От друга страна, когато играе тенис в своята шеста скорост, Джокович е най-добрият играч в света. Когато погледнете неговия междуособен резултат с Надал и Федерер, на плюс е и с двамата което е впечатляващо. Изравни ли се с Федерер по брой титли, тогава бихме могли да говорим, че е най-добрият в историята. Новак има пет години по-малко и ако бъде здрав, мисля че може да надмине Роджър, но ще трябва да изчакаме за това. Не бих искал с някакъв коментар да обидя нито един от голямата тройка", каза Пилич.
Притиснахме го все пак да отсъди...
"Новак е най-добър на бетон, Рафа на земя, а Федерер може да играе където иска. Това го знаят всички. Ето, ако настоявате, Роджър играе най-хубавия, а Новак най-добрия тенис. Мисля че така е най-добре да се каже", реши Пилич.
В кариерата е работил с много големи играчи, а в неговата академия от 13 до 17-годишен е бил точно Новак Джокович. Сръбският тенисист е провел най-важните формиращи години точно под ръководството на Пилич.
"Когато дойде на 13 години, нямах представа, че би могъл да бъде върховен играч, а камо ли номер едно. В този период за никого не може да се каже, че ще бъде най-добър в света. Така се залетях с Гулбис когато беше на 16 години и казах, че ще бъде Топ 10 играч па чаках до неговата 26-а година. Но Новак от първия ден ме впечатли със своята особеност, която има и днес. Беше фантастично дете, интелигентно, умно, добро и, което е най-важното, благодарно. Моята съпруга го обожаваше и много го ценеше, защото се държеше като истински момък", разкри Пилич, който бързо видял за какъв потенциал става въпрос.
"Страшно много работехме. Когато дойде, не знаеше ни сервис ни воле, сменяхме и грифа, но имаше неизмерно желание за учене. Когато беше на 15 години, знаех, че ще бъде истински играч. Не съм мислил, че ще бъде номер едно или номер три, но бях сигурен, че ще стане истински професионалист. Веднъж докато беше по-млад, каза, че неговата цел е да бъде най-добрия в света. Всички му се смяха, но аз бога ми не съм. Не мога да кажа дали съм вярвал в това, но го оставих да мечтае, защото имаше причини за това", допълни Никола.
Джокович е бил при него четири години и половина, а след като напуснал неговата академия още два пъти се е връщал. Работата с него, казва Пилич, е била незабравима.
Много рано постави високи критерии
"Благодарен съм, че имах възможността да работя с такъв играч, такова дете. На всяка тренировка идваше половин час по-рано, нямаше шанс да закъснее. Никога нищо не забравяше, и най-малката подробност и винаги беше максимално концентриран на тренировка. Много рано вдигна някои неща на много високо ниво. Амбиция, характер, психика, интелигентност, лукавост... Всичко това имаше още като хлапе", припомни си Пилич.
В моментите когато е най-тежко, когато някои други играчи и спортисти биха се сломили, Джокович винаги успява да намери някаква ментална сигурност и благодарение на която невъзможни ситуации обръща в своя полза. Видя това Федерер в неделния финал, а го видя и преди николко години във финала на Откритото първенство на САЩ.
"Не гледам толкова други спортове, но мисля, че няма много толкова ментално яки спортисти в света. Ако не е най-силният, тогава е в самия връх. Невероятно е как извлича от себе си онова най-доброто когато е най-тежко, не знам как прави това. Но това е този характер и съсредоточеност, които показваше като дете. Освен това, той има тази невероятна личност, тук със сигурност е най-силният тенисист в историята. Винаги стои с двата крака на земята, а където и да дойде, истински господин е. Спечели Мастърс в Шанхай и говори на китайски. Дойде в Рим па знае италиански, в Ролан Гарос говори френски, а в Англия и Америка съвършен английски. Това е човек, който е живо вдъхновение", заключи Пилич. Автор: Стьепан Мати
Новак Джокович е победителят в Уимбълдън за 2019 година, след като във финала се наложи с 3:2 над Роджър Федерер. С тази победа и 16 титла от Големия шлем сръбският тенисист се приближи до рекордьора Федерер на четири трофея изоставане.
С триумфа за който трябваше да спаси две топки за мача Джокович продължи доминацията над швейцареца когото победи за девети път в последните 11 срещи.
Ако се вземат предвид само сблъсъците на великаните в турнирите от Големия шлем, Джокович е в низ какъвто тенисът не помни. Против своите най-големи съперници Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри е спечелил последните 13 мача от най-големите надпревари.
Последно поражение допусна на Ролан Гарос от Надал през 2014 година, а след това в следващите пет години спечели всяко тенис дерби.
Против Федерер има пет победи на три различни турнира от Шлема. Четири във финали - три на Уимбълдън (2014, 2015 и 2019 година) и Откритото на САЩ (2015) и победа в 1/2-финала на Откритото на Австралия (2016).
Мъри също така е побеждаван пет пъти. Два пъти във финали на Откритото първенство на Австралия (2015 и 2016), веднъж във финала на Ролан Гарос (2016), в 1/4-финал на Откритото на САЩ (2014) и полуфинал на Ролан Гарос (2015).
Победи Надал в 1/4-финала на Ролан Гарос през 2015 година, полуфинала на Уимбълдън миналата година и в тазгодишния финал на Откритото първенство на Австралия.
От Уимбълдън 2014 година Джокович е спечелил 10 титли и загуби два финала от Големия шлем, и двата в четири сета от Стан Вавринка.
Легендарният хърватски тенисист Горан Иванишевич, от неотдавна член на треньорския щаб на Новак Джокович, гледа уимбълдънския финал пред телевизора в своята тенис академия в Умаг. "Федерер изигра тайбрекове за оная работа", отбеляза.
Горан Иванишевич стана един от редките, които са печелили Уимбълдън и като играч и като треньор. По време на най-престижния турнир на света, Иванишевич стана част от треньорския щаб на Новак Джокович, заради което сърбинът претърпя критики от част от обществеността в родината си, а след това се радва на новия успех на сръбския тенисист.
Затова Иванишевич сега гордо казва: "Ще бъда арогантен - това е и моя титла! И не само че присвоявам, а и ще я сложа в биографията па нека я маха който иска, аз няма да го направя!".
Заяви и че Роджър Федерер във финала е играл брилянтно, но какво значение има като в тайбрековете е отиграл, както казва Иванишевич "за оная работа".
Мнозина са се питали - къде е Иванишевич по време на финала между Джокович и Роджър Федерер (беше на трибуните на Уимбълдън в началото на турнира)?
"Гледах го по ТВ в своята треньорска академия в Умаг. И доста дълго седях пред телевизора, още ме боли задника. Майко божия, какво беше това. По-добре, че не бях там, тук можех хубаво да си говоря каквото си искам, а там трябваше да бъда пристоен", заяви в своя стил Иванишевич за "Спортски новости".
Спомни си за 1/4-финала на Марин Чилич и Федерер в Уимбълдън преди три години, когато много се нервира.
"Този мач баш дословно ме уби. Марин имаше три топки за мача, доминираше и накрая изгуби. Но, ето, сега се върна. Размислях малко и за това като видях Любиното (Иван Любичич) лице при онези две топки за мача за Федерер. Казах на себе си: "Па виж, може това някак да се върне". И се върна. Невероятно, не мога да повярвам. Гледах Любо как седи там, видях, че и той повече не може", каза победителят в Уимбълдън през 2001 година.
За финала Джокович и Федерер, Иванишевич заяви:
"Това е съвършен пример, че заеби красота и заеби това кой е бил по-добър, ако накрая не спечели мача. Значи, Федерер изигра брилянтен мач, беше по-добър във всеки сегмент на играта, освен че не спечели мача. Наистина изигра три тайбрека за "оная работа". И тук се вижда колко е як Новак в главата. Когато трябваше, главата реши. Не играеш най-добре, не играеш и близо до най-доброто, онзи от другата страна тактически изиграва всичко чудесно и изгуби мача. Невероятно! На Федерер ще му бъде тежко да се оправи от това. Това е лек шок за всички".
На изявлението на Федерер, че се е върнал и след онзи изгубен финал против Рафаел Надал през 2008 година, па ще го направи и след този, Иванишевич има забележка:
"Може той да сравнява това с каквото иска, но вече виждаше 21 титла от Големия шлем във витрината, а Ноле сега ще бъде много трудно да бъде победен. Ще отлети още по-високо, сякаш някой му е сложил две ракети, знаеш вече къде."
Запитан дали смята това като свой втори треньорски успех в Големия шлем, след онзи с Марин Чилич на Откритото на САЩ през 2014 година, Иванишевич отговори:
"Виж, бях там когато (Новак) записа първите три победи, онзи Хуркач в 3 кръг беше малко по-тежък мач, но този малкият ще бъде добър. Значи, бил съм на тренировките, бил съм на мачовете в първата седмица. Втората седмица през цялото време бях на телефона, говорих с всички. Няма да бъда арогантен, но всякак ще си го запиша във витрината. Всъщност, този път ще бъда арогантен. Ще го сложа в биографията, па нека някой да го махне ако иска. Аз няма да го махна. Мисля че съм един от редките, които е печелил Уимбълдън като играч и като треньор. Няма ги много. Бекер със сигурност, не съм сигурен за Рош, Едберг не е."
Това което Новак Джокович направи във финала на Уимбълдън, когато в исторически мач победи Роджър Федерер, предизвика еуфория и в Хърватия.
Един от тамошните най-големи портали Индекс посвети на този подвиг материал в който пише така:
"Намирате са на най-големия тенис стадион в света. Губите след три часа и половина игра. Струва ви се, че всички са против вас, и съдията, и 20 хиляди привърженици, и Ястребовото око, и подавачите на топки.
От другата страна се намира най-трофейният тенисист за всички времена. Същият онзи, който три месеца по-рано ви е нанесъл първа загуба за сезона и прекъснал поредицата от 41 (!) победи. Има две топки за мача и сервира на един от своите най-любими турнири. Всичко е готово за празнуване и от вас се очаква само на мрежата да му подадете джентълменски ръка и да честитите.
И какво правите? Пращате всичко в оная работа, и съдията, и 20 хиляди запалянковци, които са викали против вас, и Ястребовото око, което ви е нервирало, и подавачите на топките. Всичко. И правите най-добрия удар в историята на тениса. Преобръщате мача.
Осем години по-късно се намирате на най-известния тенис стадион в света. Губите след четири часа игра. Струва ви се, че всички са срещу вас, и съдията, и 15 хиляди привърженици, и Ястребовото око, и подавачите на топки. Струва ви се, че никой на стадиона не иска вие да прекъснете една от най-хубавите спортни истории.
От другата страна се намира най-трофейният тенисист за всички времена. Същият онзи, който със спечелена титла ще побегне с може би недостижимите шест от Големия шлем разлика и може би ще ви изхвърли от надпреварата за най-големия. Има две топки за мача и сервира на своя най-любим турнир. Всичко е готово за празнуване и от вас се очаква само на мрежата да му подадете джентълменски ръка и да честитите.
И какво правите?
Отново пращате всичко в оная работа, и съдията, и ония 15 хиляди, които са викали против вас, и Ястребовото око което ви е ядосало, и подавачите на топките. Всичко. И правите най-добрия удар в мача. Преобръщате мача. Най-дългият мач в историята на финалите на Уимбълдън и един от най-големите мачове за всички времена.
Карате американците, които са ви провокирали, и британците, които са аплодирали вашите двойни грешки, швейцарците, които сте разплакали, и най-трофейния за всички времена всички в един глас да кажат: "Този човек е чудо!"
Новак е най-добрият, мислех, че никога няма да призная това
Когато Новак Джокович утре завърши кариерата, ще остане запомнен като най-добрият тенисист за всички времена. Това няма да признаят само най-твърдите обожатели на Роджър Федерер и Рафаел Надал. Но и на тях всичко им е ясно.
От момента в който се появи, беше оспорван и мразен. Оспорваха го онези, които с всеки негов напредък усещаха, че е все по-близо до техните идоли, а същите не го обичат, защото прекъсна двуполюсния модел на най-любимите и най-трофейните тенисисти за всички времена.
Как така изведнъж не гледаме тенис "ел класико" във финалите на турнирите? Как така от някаква нетенис държава се появи младеж, който с толкова самоувереност излиза на терена на най-големите в историята. Как така този младеж достигна такова ниво без слабости в играта? И как така нашите идоли главно да се предават в мачовете с него още в съблекалнята?
И аз бях между онези, които се питаха това. Обичах като губеше, но той рядко губеше... И онази победа на Откритото на САЩ през 2011, па победата против Анди Мъри в Рим няколко месеца преди това, после онова подиграване на клей с дотогава непобедимия Надал на тази настилка, спечелването на първия Уимбълдън, па Купа Дейвис... Всичко ме ядосваше. А после с времето разбрах - не го обичам, защото никой не може да му направи нищо. И приех, че тенис светът получи нов владетел.
За да обясним защо Джокович е най-добрият, разправията за най-добрия ще сведем на няколко основни критерия. Конкуренция
Федерер спечели първите седем титли от Големия шлем против Марк Филипусис, Марат Сафин, Анди Родик, Лейтън Хюит, Андре Агаси и Маркос Багдатис. Роден в подходящото време, може да се каже за швейцареца, който използва факта, че в началото на този век остана опразнен трона с отиването на славното поколение на Сампрас в пенсия. Започна да доминира в ера в която един Иржи Новак беше пети тенисист. Ако Федерер е роден в точното време, какво тогава да кажем за другите двама?!
Надал и Джокович своите трофеи спечелиха в най-силната ера в историята на тениса, и то главно с победи над най-големите съперници. В ера в която са още Анди Мъри и Стан Вавринка, които през изминалите години периодично знаеха да достигнат брутално ниво на игра.
Федерер от 20 титли от Големия шлем само в четири победи Надал или Новак. От тях е изгубил в 10 финала. Никога не е побеждавал Надал в неговия двор в Париж. Никога не е побеждавал Джокович във финал в неговия двор в Мелбърн. Надал прекъсна доминацията на Федерер през 2008 в Лондон, а Джокович с три победи в три финала с него се представи за нов владетел на Уимбълдън.
Междуособните дуели
Колко пъти сте виждали в очите на Федерер, че се е предал против Джокович и Надал, понякога чак и при излизането на терена? Сигурно можете да се сетите за няколко мача, а онези, които повече следят тениса, могат да се сетят най-малко за десетина такива срещи.
Колко пъти сте виждали Джокович да се е предал против Федерер и Надал? За това вече не можете да се сетите. Джокович е тенисист, който ще отиде в Мадрид, на терена на Надал, и ще го победи. Седмица по-късно ще повтори това в Рим. Ще го победи и на Ролан Гарос, където Федерер никога не е бил и близо.
Новак доминира и в междуособните резултати с другите двама. Побеждавал ги е на всички настилки и във всички фази на най-големите турнири. Федерер никога не е печелил титла от Голям шлем и на него да е победил и Джокович и Надал. Джокович в един турнир е побеждавал и против Федерер, и против Надал. Накрая, бройките казват - Джокович има 28:26 против Надал и чак 26:22 против Федерер и общо 29:18 във финали против тях. Единственият път в който Федерер победи Джокович във финал от Големия шлем беше през 2007 година, в дебютния финал на Новак. За последен път на някой турнир от Големия шлем го победи преди седем години! Новак е в такава психологическа преднина в сблъсъците с Федерер, че е в състояние да спечели мач в който играе по-лошо от съперника, както беше в неделя. Федерер никога в междуособните двубои не е печелил такава среща. Джокович е най-добър когато е най-нужно, Федерер в такива ситуации е раним, за което достатъчно говорят неговите пропуски в неделните три тайбрека.
Игра
"Играх против тенисист, който правеше всичко съвършено. Не знам някой в историята на тениса да е играл така. Не мога да се сетя в историята на тениса за някой, който е играл на нивото на Новак", заяви Надал през 2016 година когато сръбският тенисист в Доха му даде три гейма. В началото на тази година нещо подобно направи на испанеца във финала на Откритото първенство на Австралия във вероятно най-доброто представяне на някой тенисист през този век.
Общоприето мнение между тенисистите, специалистите и любителите на тениса е, че най-високото ниво на игра на Новак е значително по-голямо от най-високото ниво на Федерер и Надал.
Новак е най-завършеният тенисист, тенисист без слабости в играта. Има по-бързи от него, по-подготвени, има и такива, които имат по-добър форхенд и сервис, но никой няма пакет удари, тактика, физически и психически сили като него. Не играе офанзивно и елегантно като Федерер, не играе със сила като Надал, но когато застане от другата страна на мрежата, съперниците се чувстват сякаш играят против зид. Колкото и добър удар да направят, топката им се връща.
Царуване и рекорди
Никой не е властвал по-дълго в световния тенис от Новак Джокович. От 2011 година когато превзе върха, Джокович спечели 15 титли от Големия шлем, две повече от Надал и Федерер заедно, почти половината от общо изиграните турнири. В този период против испанеца и швейцареца има резултат 41:19. В неговата ера за Надал престана да се смята, че е недосегаем владетел на клея, а Федерер на тревата. Никой в Откритата ера не е имал четирите титли от Големия шлем едновременно. Никой до Новак Джокович. Никой до тенисиста за когото тази е 14 година подред в която печели поне една титла.
Единствен през 2015 година в един сезон, най-добрият сезон на някой играч в историята на тениса, успя да победи всички тенисисти от Топ 10. Единствен спечели всички турнири от серията Мастърс. Има по-добър процент победи от Федерер и е по-добър във финалите. И следващата година ще събори рекорда на Федерер за брой седмици като номер 1, рекорд за който се вярваше, че никога няма да бъде подобрен. Това вероятно е и най-важният рекорд, който ще държи, защото Големия шлем се играе само осем седмици годишно, а застрашаващата конкуренция гледа гърба на Джокович вече години.
Вярвам, че до края на кариерата, може би чак и до края на следващата година, ще настигне и рекорда на Федерер по брой титли от Големия шлем. Чак и да не успее в това, ще остане най-добрият когото сме гледали. Не най-трофейния, не най-любимия, не най-елегантния, но най-добрият", заключава авторският текст на Армин Хасанбегович за Индекс.
Малцина са останали равнодушни след финалния сблъсък на Уимбълдън в който умения премериха Новак Джокович и Роджър Федерер. Сред равнодушните определено не са журналистите на американския вестник "Уолстрийт джърнъл".
Одушевен от играта на Новак Джокович, журналистът Джейсън Гей "танцува" по границите на вкуса, па чак и нарича сърбина зъл - но в положителен смисъл.
Така е то като по впечатляващ начин победиш един от най-добрите тенисисти изобщо в едно от най-големите тенис съперничества изобщо.
В текста на Уолстрийт джърнъл специален преглед е хвърлен на отношението на двамата тенисисти на терена и съперничество което трае повече от десетилетие, а в неделя получи нов епизод.
- След няколко часа гледане Новак Джокович и Роджър Федерер във финала на тазгодишния Уимбълдън се чувствах сякаш съм изпил 1700 еспресо кафета. Не знам как успях да заспя след всичко което се случи на Ол Инглънд клуб. И когато се отдадох на разходка и търсене за отворени лондонски пъбове късно вечерта размислях как Новак Джокович е зъл, зъл човек. Да бъда по-ясен, зъл в облика на Джони Кеш или Клинт Истууд. Да бъда още по-ясен, зъл в позитивен смисъл. Чувствах как на трибуните против себе си има 99,999% привърженици, които бяха на страната на Роджър. Разбирате, Уимбълдън е хола на Федерер, представете си на сватба в Бостън да се появите в в екип на Дерек Джетър. Това е сходно на онова което Новак усети в неделя на централния терен, с чудесен увод подтиква въображението на читателите Джейсън Гей.
Федерер показа, че годините не трябва стриктно да показват физическото състояние на професионален спортист, в края на 37 лета швейцарецът играе един от най-добрите тениси в живота, а за неговата дълговечност всякак са важни и големите съперници (Джокович и Надал), които "не позволяват" да се оттегли.
- Трябва да споменем как феноменално изглежда Роджър на терена. На 37 години, почти 38. Би трябвало да бъде вкъщи. Има четири деца, би трябвало да им прави училищната закуска, да събира парчета от Лего от земята. Но Федерер още е тук, и продължава да е чудесен. За малко след сензационната победа в полуфинала против Надал да победи и Джокович, но не използва своите топки за мача. Според изявленията след мача, ясно ни е, че и той не е робот. Показа, че го боли поражението от Новак, допълва се в авторския текст на "Уолстрийт джърнъл".
Впечатлението е, че тенисът в тези години живее може би и най-бляскавия период изобщо с феноменалната игра на тримата ветерани под будното око на талантливите, по-млади играчи, които подготвено чакат да поемат щафетата.
- Може би няма и нужда да ви обръщаме внимание на това, но това наистина са златните дни на тениса. Носталгията ще ни "тресе" както и за онзи финал през 2008 година в който се срещнаха Федерер и Надал. Те двамата още са актуални, както и Новак, който триумфира в четири от последните пет големи турнира. В някои други спортове хората обичат да говорят хипотетично, да речем "какво би било когато Леброн Джеймс и Майкъл Джордан играят един против друг?" и тази фантазия всъщност се случва в тениса. Великаните са тук, активни, край нас. Федерер против Надал в полуфинала, па с Джокович във финала е като Джордан да играе против Леброн в петък вечер, а после срещу Меджик Джонсън в неделя - заключава журналистът на Уолстрийт джърнъл.
%20(1).jpg?width=765&height=405)
