неделя, 26 юни 2016 г.

Защо наистина пропадна Османската империя

Foto: Wikimedia Commons
Шериатските съдилища, които са "гледали през пръсти" на богатите мюсюлмани в Османската империя, вероятно са допринесли за нейния разпад, показва голямо изследване, което обхваща почти 200 години от нейната история.

Американски икономист анализира присъди дадени между 1602 и 1799 г и забелязал, че съдиите били готови да помогнат на хора "достойни да им се помогне", което имало неизчислими последици.

Османският елит можел да се осланя на подкрепата на съда в съдебните спорове, плащали далеч повече от жените, немюсюлманските жители и сиромасите, така че именно тази популация често била наказвана от съда.

Професор Тимур Куран, който изготви труд по темата в списанието "Икономически журнал", смята, че това се отразило пагубно на инвестициите във времето когато индустриалната революция обхваща голяма част от Европа.

Той смята, че законите в Запада имали подобни ефекти като днешните, но върху различни групи хора. Законът защитава сиромасите от техните кредитори, те понякога са принудени да отиват при лихвари кожодери, които взимат астрономически лихви, докато богатите получават обикновени кредити.

В османския шериат съдиите помагат на онези, които са били от високия клас.

"Нежелана последица от това е била, че богаташите са били възприемани като ненадеждни, което им увеличавало задлъжняванията. Така станало рисково да се дават заеми на хора от привилегировани групи, защото съдилищата показвали, че те са готови да нарушават договорите", казва професор Куран, който преподава в университета Дюк.

Жените, например, можели лесно да взимат парични заеми, просто защото бягството им било невъзможно, тъй като не можели да се движат без мъж.

Така техният "кредитен рейтинг" бил по-добър от този на мъжете, които са давали и до 26% по-големи лихви по заеми.

"Богатите и силни хора били склонни да нарушават договори, защото често съдът ще ги освободи от наказание", казва Куран, който смята че заради това Османската империя изпуснала възможността да се индустриализира в крачка с Европа.

"За да успеят в масовото производство им е бил нужен много по-голям капитал", смята той.