В началото на века в селото имало 16 кръчми, една на десет жители. Днес са наполовина, но продължават да имат най-много на глава от населението в Сърбия.
На всеки 19 жители по една кръчма! Това е статистически факт, който важи за шумадийското село Гружа, по средата на пътя между Крагуевац и Кральево. Това място най-вероятно държи световният рекорд по този показател.
Селото се простира на 12 хектара и почти цялото е сместено на една улица. И това не е краят на чудото, в това село преди 15 години имало 16 кръчми - на 10 души по една. И всички имат работа, поне така казват. И конкуренцията е в добри отношения. И всички са горди, че далеч по-големи общини нямат дори и половината кръчми колкото тях.
Четвъртък е. Старецът Арсение Джорждевич (88) от близкото село Честин, дошъл в Гружа на пазарен ден. Казва, че има защо да го слушаме, защото има 70 години кръчмарски стаж:
- Тези кръчми са нужни, защото в Гружа на пазарен ден идва народ от няколко околни села. Отидете първо "При пътника", тази кръчма съществува и преди селото - показва ни с пръст посоката дядо Арса и продължава по своя път.
Радослав Вельович е собственик на най-старата кръчма, строена през 1880 година, същата година в която грейва първата крушка в кръчма, в Белград. Тази гружанска кръчма не се казва "При пътника" както местните казват, а носи името на селото - "Гружа".
- Народът е свикнал с някогашното име, кръчмата вече няколко пъти е сменяла името, в зависимост от собственика. Сградата е най-старата в този край, в централната част на улицата, вероятно е тук още преди повечето къщи и всички други кръчми. Построил я е Милош Туцакович, казвала се е "Туцаковича кръчма". Аз я взимам под наем 11 години от собственичката, която живее в Германия. Някога това е била кръчма и дом за събиране на младите, за селяните, всичко общо около 400 квадрата - обяснява Вельович, който е обновил пространството, но мъдро е оставил зидовете от тухли голи, защото са стари над век.
До "Гружа" е кръчмата "Гущер", а за собствениците в селото казват, че може би са най-работливите в края. Преди "Гущер" е "Милер", повече кафене отколкото кръчма. Надолу по улицата е пекарната "Роня", казват преминаващи. Нито е пекарна, нито се казва "Роня".
- Кръчмата се казва "Раша гурман", а пекарна отдавна няма. В години съм, в които това не мога да направя. Държа тази кръчма от 1980 година, а моят баща от 1936 г. Моите деца се занимават с други професии, народът напусна селото, все по-малко гости има. Докато ме държат краката ще работя, после затварям и аз - казва Миодраг Рафаилович Роня, който все още има кантар за мерене на печиво.
По улицата все пак се носи мирис на печиво, на метър от Роня. Мирише от кръчмата "Луис", казва минувач, който бърза към площада за пазара, а съпругата му го вика да му купи долно бельо. Кръчмата и този път не се казва така както каза минаващият. Казва се "Нашият оазис". Собственик е Деян Милойевич Луис, най-младият кръчмар в края, със стаж от три години, което за Гружа е старост на бебе на половин ден.
- Отвън кръчма, вътре ресторант, на етажа кафене, това сме ние. В градината - питие, в ресторанта се яде свежо печиво всеки ден, на етажа се пие еспресо и коктейли. Работа има, как да няма! Няма тука - няма работа, трябва сам да си я създадеш! Дай качество и добри цени и ето работа - твърди Деян Милойевич Луис, най-младият кръчмар и при появата на купувачи на печено тича да обслужи клиента.
Селянин в гуменяци казва, че му трябва кило печиво за гости, "но да бъде", добавя. Деян отговоря "ще бъде" и печивото е отрязано и опаковано за две минути. За това време го викат гости, които искат да платят, а са закусвали горещо печиво в 10 часа сутринта.
До "Нашия оазис" е кафене, а до него от другата страна на магистралата е "При самара". Държат я майка и син - Йованка и Бранко Златич.
- Нашата кръчма съществува от 25 май 1985 година. Отворил я е моят баща, а така се казва, защото това ни е прякор от прадядо. Имаме всякакви готвени ястия и печиво всеки ден, само клиентелата да е повече. Все пак, нямам никакво намерение да работя каквото и да е друго, защо да го правя, имам най-хубавата кръчма - казва младият Бранко.
И още не е краят, на няколко стотин метра от "Самара" е кръчмата "При Снежа". И тя има клиентела, от години назад.
Всички тези кръчми, особено когато са били 16, значително са допринесли за напредъка на селото, защото за много сервитьорки работата в кръчма е била трамплин за брак. Собственикът Роня до началото на 2000 г е омъжил 12 свои сервитьорки, а една се омъжила след два дни стаж.
Село Гружа някога се е казвало Слепак, а преди един век получило сегашното си име и се нарича като целия този край на Шумадия - Гружа. В село Гружа има 153 жители и осем кръчми.
