От Билеча до покрива на света. Път който въпреки "километражът" с голяма скорост премина сръбската волейболистка Тияна Бошкович. Дълго наричана голям талант, сега вече опитен играч, Бошкович доказа качествата си на неотдавна завършилото Световно клубно първенство. В екипа на истанбулския Езачибаши се качи на най-високото стъпало, печелейки първи златен медал при жените.
Това не беше достатъчно за уменията на 19-годишната Тияна, която взе и наградата за най-полезен играч (МВП) и най-добър диагонал на първенството. И при това в конкуренцията на много по-опитни състезателки.
Казват, че трябва да си намислите желание когато за пръв път посещавате дадено място. Тогава е съвсем ясно на какво се е надявала Бошкович, когато е стъпила на почвата на филипинската столица Манила. Роили са се желания, след като младата волейболистка, досега не е имала възможност да играе нито да гледа най-добрите клубове в света. А изглежда, че за награда за всичко показано на терена, нейните мисли са се претворили в реалност, след като от далечния изток донесе вкъщи още един медал, освен индивидуалното признание. В голям финал нейният Езачибаши победи италианския Поми Казалмаджоре, след тайбрек.
- Турнирът сам по себе си беше отличен, защото в него участваха най-добрите отбори в света - сумира впечатленията си Бошкович. - Беше интересно да съм в такова обкръжение. Трябваше доста да се помъчим, за да стигнем до титлата. Не беше лесно да се завоюва този успех. Но беше двойно по-сладко, защото сме първият клуб, който успява да защити титлата - с гордост изтъква Тияна.
А това "двойно по-сладко" за Тияна е тройно. Още едно значително признание завърши в нейните ръце. В страхотна конкуренция беше провъзгласена за най-добра.
- Не изживявам тези награди като тежест. Никога и не съм. Винаги са ми мотив да продължа да се доказвам, да покажа, че мога и повече и по-добре. Разбира се, че ми харесват. Млад играч съм и ми дават подтик да работя върху себе си - обяснява Бошкович.
Както сама обича да изтъква, индивидуалните награди няма да ги има без съотборничките. А в Езачибаши тази година са събрани наистина големи имена. С Тияна на диагонала стои още една сръбска волейболистка - Мая Огньенович, а местата се попълват още от американките Рейчъл Адамс и Джордан Ларсон, рускинята Татяна Кошельева и бразилката Таиса. "Дрим тим" може да се каже.
- Атмосферата в отбора е много добра. Заедно сме вече месец. Добре се окомплектовахме. Всички девойки са върховни състезателки и може да се забележи, че непрекъснато напредваме като състав. На мен ми е много драго, че с мен е и Мая Огньенович. Познаваме се вече три години и това е голямо предимство за клуба, а и на нас ни е по-лесно - със задоволство признава Тияна.
Като низ бисери, сръбската тийнейджърка ниже медал след медал. Удиви света още преди три години на Европейското първенство, а оттогава е стандартен член на националния отбор на Сърбия. Вече като опитна националка, с 84 мача в екипа на Сърбия, тази година украси кариерата си с участие на Олимпийските игри, и беше част от най-големия успех в историята на женския волейбол на родината си.
- Олимпийските игри са мечта за всеки спортист и аз съм много горда, че на 19 години получих възможност да видя как изглежда това и да спечеля медал. Първи за нашият женски волейбол. Сега не бих могла да отделя част, която специално ми е останала в спомените, защото цялото това изкуство е една голяма история, в която всяка част има своето значение - с възхищение говори, а тогава допълва: - За съжаление, останалите задължения бързо ни накараха да продължим напред. Нямахме възможност дълго да се радваме на този успех, но това не означава, че няма с радост да се сетим когато имаме възможност.
След мачовете на световно ниво, Бошкович и нейните съотборнички ги очаква надпревара на европейския континент. Надпреварата в турското първенство вече започна, а подготовката за Шампионската лига също тече. Резултатите осъществени през последните няколко месеца обещават, но и задължават. Очаква се много от целия отбор, но и от Бошкович, която не крие че е готова за нови предизвикателства, в които влиза с високи амбиции.
- Очакват ни мачове на клубно ниво. Вече изиграхме мач от първия кръг. Това са нови предизвикателства за които сме максимално концентрирани. Турската лига е много силна, има големи клубове с върховни играчи, които гарантират добър сезон. Конкуренцията е изключителна. А после играем и квалификации за Шампионската лига. Желанията са много, за щастие и сезонът е дълъг.
Много моменти "за цял живот" е преживяла Тияна само през това лято. Около врата й засияха два последователни медала на национално и клубно ниво. А е само на 19 години.
На въпроса кой от тези моменти е най-важен за нея, без колебания е отговорила:
- Олимпийските игри са най-ценният опит. Много значеше за мен, че представях своята държава. Много научих и напреднах като играч. По-сигурна съм в себе си и усещам, че съзрявам през всеки мач. Генерално, целият сезон остави много впечатления в мен. Много от тях бяха хубави и не може да е по друг начин освен да съм доволна.
Сигурно е, че спечеленият олимпийски медал е сбъдната мечта. Както и приляга на младостта, от него са се родили нови. По-големи, по-различни, дори страховити. Може би и по-тежки за постигане. Вероятно и достижими, с оглед на това с какво темпо започна Тияна.
- Тази мечта е сбъдната, но това не означава, че няма нови. Искам отново да отида на Олимпийски игри, отново да спечеля медал. Със сигурност не искам да остана на това което съм спечелила досега. Искам повече. И всички тези трофеи и отличия, които ми липсват в колекцията, ме дърпат напред, мотивират ме да работя повече. Млад играч съм, пътят пред мен е дълъг - заключи Бошкович.
Както вече няколко пъти изтъкна пред Тияна са големи предизвикателства. Защото е по-лесно да стигнеш до върха, отколкото да се задържиш на него. Ясно е, че сръбският национален отбор вече отдавна в нея има играч за бъдещето, но и за настоящето. Сигурна е и тя, че ще има още трофеи. А когато досега са били толкова, защо да не й вярваме.
