Пчеларите в Сърбия всекидневно се борят с огромна нелоялна конкуренция и фалшификатори. На пазара повече от 2/3 от нектара е направен от царевичен сироп, меласа, захар и киселина.
Всички го ядем, защото сме уверени, че е здравословен, но никой не може да предположи, че във всеки втори буркан мед няма нищо добро. Напротив, може само да ни застраши здравето. Защото, според предупрежденията на специалистите, повече от 65% от пчелния нектар на сръбския пазар няма връзка с пчелите и природата. Казано народно, думата е чиста - експерт. Затова и не учудва, че пчеларите в Сърбия решиха да изразят своето недоволство с клетва на билборд: "Ветеринарни и търговски инспектори, ще даде бог и вашата секира да падне във фалшив мед".
Пчеларите се оплакват, че през последните години пазарът буквално е залят с фалшификати. Лъжливият мед в истински буркан е със сходен вкус и гъстота като оригинала, а казват, че се прави от царевичен сироп, меласа, захар и определени киселини. Между пчеларите и фалшификаторите владее истинско "военно положение".
Президентът на Съюза на пчеларските организации в Сърбия (СПОС) Родолюб Живадинович твърди, че повече от 65% от меда на законния пазар, в магазините и при "дивите" продавачи на пазарите не е изправен. От години, казва, са търсели помощта на държавата в решението на този проблем, но няма такава. Обръщали са се към сдружения на потребителите, давали са на инспекциите съмнителни медове, написали упътване за гражданите как да съобщят за фалшив мед...
- Проблемът кулминира в края на миналата година, когато на пазара се появи голямо количество фалшив мед, след лоша пчеларска година, когато фалшификаторите използваха своя шанс - допълва Живадинович. - Новият правилник за качеството на меда, който влезе в сила от януари тази година допринесе за объркване с въвеждането на термина "индустриален мед", но не заради самия термин, а заради неадекватните изпълнения на Правилника от страна на надлежната инспекция. Капката, която преля чашата беше когато фалшивият мед започна да се декларира като "индустриален мед", с което купувачите са измамени, защото индустриален мед е всъщност истинският мед, който да кажем е ощетен от неправилно съхранение.
Тъй като инспекциите, допълва източникът, не направили почти нищо, а част от получените резултати от анализи не искали дори и да обявят, се обърнали към премиера на Сърбия. Много бързо ги приел, обещал реформиране на специалния оперативен щаб за решаване на този проблем.
- Щабът работи в момента, а договорът е да не се обявяват публично резултати докато всички контроли не бъдат завършени, когато ще се излезе публично с детайлите - съобщава президентът на СПОС. - Инспекцията в момента контролира и магазините и пазарите и пчеларските изложби.
В момента на инвентаризация има най-малко две хиляди тона мед, предимно слънчогледов, а в по-малки количества и акациев, липов и други. Този мед стои непродаден, докато се продават фалшификати, на разни акции и по разни други начини, на много ниски цени.
- Цената на дребно на "истинския" мед не може да бъде по-малка от 700 динара - казва събеседникът. - Що се отнася до продажната цена, например за акациев мед тя е около 500 динара, а когато в магазините се намери акациев мед под тази цена, трябва да се запитаме дали това изобщо е възможно? Къде е 20 до 30% търговски марж, къде е данъкът от 10%, къде е цената на буркана, етикета, бандерола, разходите за анализ, изкупуването, транспорта, работника...
В Сърбия има около 15 000 пчелари, които годишно в 808 000 регистрирани кошера произвеждат от 6000 до 10 000 тона мед, в зависимост от силата на сезона. От това се изнася между 2000 и 3000 тона, а останалото се изяжда в Сърбия. За съжаление, малко от този, истински мед, стига на рафтовете на магазините. Износът на мед расте, а най-голям е бил през 2013 година, след отличен сезон, когато в чужбина са пласирани 3371 тона мед, на обща стойност 15 милиона долара, което е далеч повече от износа на всички видове месо заедно.
Трудно е да се разпознае фалшификата
Въпросът е какъв мед купуват потребителите в Сърбия и как като купувачи могат да разпознаят оригиналния мед на рафта или сергията. Пчеларите ще кажат, че няма как, защото фалшификаторите са овладели техники, които могат да измамят и опитни пчелари.
- Ако купуват пчелен мед, той е върховен, защото медът от Балканския полуостров е един от най-добрите на планетата - твърдят от Съюз на пчеларите. - Проблемът е когато купуват "мед", който не е виждал пчела, а има много такъв на пазара, около 1000 тона годишно, преди всичко в магазините и при "дивите" продавачи на пазарите. Лъжливият мед има подобен вкус, мирис, изглед и гъстота като истинския, а разликата е, разбира се, в качеството и фактът, че няма никакви хранителни съставки.
