Европа направи 2 огромни грешки - нито 1990, нито 2000 г не прие Югославия

"Всички знаеха, че нашият живот ще се промени след падането на Берлинската стена, но никой не знаеше кога и колко. Дойдох в Берлин два дни след падането на Берлинската стена и изживях атмосферата и видях радостта на хората, които бяха там. В своите радио известия говорих, че това събитие ще промени историята на света, но не знаех, че и моят живот ще бъде напълно променен и то в срок от две години", заявява Герардини.

Когато започнаха конфликтите в бивша Югославия се включих в организиране на превозване на хуманитарни помощи, първо за Хърватия, и почнах да известявам за войната за Конторадио, разказва пред Дойче Веле италианският журналист и хуманитарен работник Клаудио Герардини, който в последните 30 години съобщава за най-значимите събития в Европа, между които разпадането на Чехословакия и падането на Берлинската стена.

Явно пренебрежение към войната

Докато френското правителство, припомня Герардини, имаше симпатии към Сърбия, а немското към Хърватия, БиХ беше оставена сама на себе си.

В хуманитарни акции Герардини участва от началото на войните, а през 1994 г е в Бугойно: "Това което ме впечатли в Бугойно, а по-късно и на други места в БиХ, беше упоритостта хората въпреки войната да живеят нормално. Когато дойдох в Бугойно, чуваха се бомби. Питах човека при който бях отседнал: Какво ще правим сега? Беше включен телевизора и то на РАИ Уно, който тогава излъчваше едно известно забавно предаване. Спокойно ми каза - нищо, и продължи да чете!

В Сараево хората се трудеха да си осигурят не само храна, а и козметика, обувки, чанти. Жените в Сараево правеха всичко да са красиви както и преди войната. Въодушеви ме това усилие на хората да се държат сякаш нищо не се случва. Това може би ми е най-силното впечатление от БиХ."

Успоредно с журналистическата работа Герардини е участвал и в превозването на болни деца от Хърватия и БиХ, за да се лекуват в Италия: "В началото работех с една малка италианска неправителствена организация, но по-късно организирах всичко сам. Свързах се с местни официални лица в Италия, лекари, журналисти и закарах няколко болни малчугана в Италия."

Война в съседство

И след повече от 20 години, Герардини се чуди на факта, че две паралелни реалности са били възможни на разстояние от само няколкостотин километра. "След първото пътуване в Хърватия и БиХ, след няколко часа бях в Триест където животът се провеждаше нормално. Не можах да разбера, че на Балканите се води война, а ние тук живеем нормално, децата си играят, ние пием кафе... Защото това не беше някъде далеч, това беше тук, до нас", споделя Герардини пред Дойче Веле.

По време на престоя си в Хърватия и БиХ, Герардини е отразявал събитията за медиите на италиански език.

Колко вярва, че е допринесъл обществото в Европа да се заинтересува от войните в бивша Югославия? "Бих казал, че ситуацията в този смисъл беше различна във всяка държава в Европа. Влияние нямаха само медиите. Огромно влияние имаше това което казваха интелектуалците. Във Франция интелектуалците бяха на страната на босненците, в Германия някои, като Хандке, подкрепяха Сърбия.

Във Великобритания по-малко се изтъкваха интелектуалците, но затова Би Би Си имаше най-добрите новини за балканските войни. Бих казал, че Италия добре разбираше Югославия много преди да започне войната. Ден след смъртта на Тито във вестника "Кориере дела сера" беше публикуван текст в който пишеше: "Ако не бъдем внимателни, в Югославия ще стане клане". Все пак, когато започнаха конфликтите в бивша Югославия, италианците вече не разбираха какво се случва там."

Международната общност само термин

Европейските държави никога не направиха достатъчно, за да попречат на войната в Босна и Херцеговина, твърди Герардини: "Международната общност е термин, който е приет и толкова се ползва в медиите. В БиХ вярваха, че тази чудесна общност ще спаси света, а и БиХ. Това беше голяма илюзия. Митеран отиде в Сараево и каза, че босненците ще бъдат защитени. Накрая нищо не беше направено. В Сребреница можеше да се види какво ще се случи и какво се случва. БиХ винаги е била под будно око, но никога нищо сериозно не е направено да бъде спасена. Сякаш се мислеше, че нещата ще се решат от само себе си. Последният шанс да се спаси БиХ беше Сребреница. Това не е направено и войната бързо след това приключи."

БиХ парализирана от Дейтънското споразумение

За Герардини Дейтънското споразумение е "ужасно", защото с него БиХ е поделена - и "парализирана", а единственото решение за нея е, по неговите думи, влизането в ЕС.

"Додик непрекъснато повтаря как БиХ не съществува. Във Федерация БиХ Бакир Изетбегович не пропуска възможност с изявления да направи още по-голям хаос, хърватите искат своя държава и твърдят, че католиците ще изчезнат в БиХ. Освен това, бедността е огромна в тази държава. Това влияе и на образованието на хората, а всеки популизъм и демагогия се хранят от незнанието на народа. Корупцията е огромна. Затова единственото решение за БиХ е влизане в ЕС", оценява Клаудио Герардини.

Той твърди, че Европа е направила две "огромни грешки", и то през 1990 и 2000 година: "Още през 1990 година, когато войната назряваше, трябваше да се приеме Югославия в ЕС, да се повлияе върху онези, които искаха да се отделят и да поискат членство в ЕС. Но това не е направено. Същата грешка е направена и през 2000 година. Ако тогава се е разглеждала възможността в ЕС да влязат Унгария, Румъния и България, което се и случи, тогава е трябвало да се приемат и всички държави от бивша Югославия. ЕС до 2004 година беше в много по-добро състояние и много по-отворен отколкото днес."

Въпреки кризата, Европа "няма право да се откаже от своята работа", твърди Герардини. "Влизането на БиХ, Сърбия, Македония, Черна гора в ЕС е единственото правилно решение. Алтернативи просто няма. Аз, въпреки всичко, се надявам", заключава италианският журналист Клаудио Герардини.

Спортен сръбски поздрав към нагъл крадец: Открадна 4 бири, на гроба ти да ги изпия

Всеки, който в някакъв момент е бил жертва на кражба знае отвратителното чувство да ти отнемат нещо. Дали нещо дребно, евтино или скъпо, във всички случаи е крайно неприятно. А някои кражби са толкова безсмислени и дребнави, че никой не може да ги разбере и попадат в класацията Не че ми трябва, не че ще се обогатя, но да открадна, малко в клептомански стил. Така един сърбин изразил гнева си във фейсбук след непрекъснати набези върху... капачките на вентилите на гумите на автомобила му. "Благопожеланията" към апаша са доста тежки, сочни и подчертано балкански.

"Драги приятелю, неприятелю, или който и да си, ако видиш тази снимка разпознай се, да те разпознае майка ти да даде бог на некролозите. Това са капачки за вентили на гуми, които всеки уикенд ми сваляш от автомобила, да ти еба цялата фамилия от пет поколения насам. 50 бройки са 200 динара (или 4 бири Зайечарско на гроба ти да ги изпия), сериозна инвестиция иначе, появи се да ти дам цяла опаковка, защото иначе като те видя да крадеш има да ти счупя ръцете до раменете да умреш на майка ти на рождения ден в обедните часове. Не можеш ти да сваляш толкова колкото аз мога да купя, да те свалят от стълбовете да даде бог.
Спортен поздрав"

Тихият сценарий за закриването на Цибона

Босна е хубаво минало, от Югопластика няма и следа в днешен Сплит, а третият югославски шампион на Европа в баскетбола е следващият, който ще бъде заличен.

Думите на Александър Петрович, легенда на Цибона пред хърватските журналисти за ситуацията в клуба не са никак обнадеждаващи.

- Имам информация, че от 1 юни Цибона ще отиде във фалит и вече няма да е това което познавахме - заяви известният Аца Трица, цитиран от "Вечерни лист".

Обясни детайлно ситуацията в клуба, който е двукратен първенец на Европа (1985 и 1986 г), докато е държавен шампион 21 пъти (на Югославия 3 пъти).

- Искам на всички бивши играчи, привърженици на клуба, неговите историци и всички любители на баскетбола да кажа, че днес е 69-ият ден откакто на никой нищо не изплатено. Вече два месеца кредиторите предупреждават, че клубът не изпълнява задълженията си, но не получават никакъв отговор от него. Ако не платите 90 дни нито една вноска от предварително договорените ще влязат в сила законовите условия да се започне фалит на клуба, разбира се, ако някой от кредиторите ви поиска това.

Цитираме нашият колега Петър Денда: Няма що, Цибона може би е пред последните си дни.

Последният мерцедес на Тито се пази на тайно място, шофьорът твърди, че е като пиявица

Един от най-луксозните и последният Мерцедес на Йосип Броз Тито, доставен през 1977 година от протокола на Маршала когато президентът на бивша Югославия наредил обновяване на парка от скъпоценни мерцедеси, и днес се съхранява на тайно място в Риека.

- Въпреки че старият Титов мерцедес, освен за някои градски събития и протоколи, не се ползва вече 25 години, през всички тези години го поддържаме прилежно, регистрираме, глезим и пазим - заяви за хърватското издание "24 сата" дългогодишният шофьор към кметството в Риека Марко Прерадович.

Става дума за някогашния 280 S, който и днес без проблем достига бързина от 180 км/ч, с мотор от шест цилиндъра, 2800 кубика, 120 конски сили и четири скорости. Оригинален бензин, елегантен черен цвят, хромирани детайли и луксозна вътрешност обогатена с дървени детайли, както и за тогавашните времена, необичайната екстра климатик, и днес е пример за ценно и поддържано возило, чието върховно запазване донякъде е нарушено само на тапицерията на седалките.

Въпреки старостта, впечатляващият мерцедес, чието местоположение вече дълго е добре пазена тайна, е в отлично състояние, като е изминал само 128 000 км.

- Никога не е бил повреден, никога нищо по него не се е чупило, всичко по и в него е оригинално, а причината за малкото километри е заради това, че главно е ползван само за съпровод. Като пиявица е, защото харчи 17 литра на 100 километра - на шега казва Прерадович.

Иначе, този олдтаймер има богата история. До 1992 година е собственост на Полицейското управление в Риека, което го е ползвало за съпровод на най-важните гости. Междувременно, мерцедесът става собственост на кметството, и дотогавашните номера на милицията са заменени с регистрацията на Риека. След мирното разделяне с ЮНА, любимецът на Тито продължава да "живее" и да е свидетел на редица исторически събития. Така през 1992 година директорът на Изпълнителния съвет на Община Риека Славко Линич помолил тогавашния шофьор Пера Радакович с черния красавец да закара покойния риечко-сенски епископ Антун Тамарут до Ватикана, за среща с папа Йоан Павел ІІ, след като през тази година Светата столица първа признава самостоятелността на Хърватия.

По спомените на участниците в тогавашната политика, точно Славко Линич е последният политик, който временно е ползвал този автомобил, и то защото през първите години на Домовинската война друг служебен автомобил не е и имало.

- Да, Линич беше последният политически пътник, който се вози в мерцедеса. Това бяха служебни пътувания до Загреб, Мюнхен, Франкфурт, Венеция... След това автомобилът се е ползвал, но много рядко, за целите на градския протокол и не извън Риека, а кметството мина към използване на обновени возила под наем, главно по-икономичните дизели - обяснява шофьорът Марко.

По неофициални информации, идеята на градските власти е с обновяването на кораба на Тито "Галеб", и този автомобил да стане една от интересните градски туристически забележителности, пише "24 сата".

Според Харвард България е най-расистка на Балканите, Сърбия най-толерантна в Европа

Харвард е провел тест от 2002 до 2015 година между близо 300 000 души в Европа, който показва колко хората в различните държави лесно свързват тъмнокожи хора с негативни идеи.

Този онлайн тест, по някакъв начин мери расизма, защото в теста хората трябвало да свързват позитивни или негативни концепции с бялата или черната раса.

Като се направи карта на този индекс е очевидно, че в най-малка степен тези стереотипни, негативни, расови асоциации са в Сърбия. От друга страна в страните на Балканите най-висок е резултатът на България.

Чехия и Литва са между държавите с най-висок индекс на расизъм, в които бързината на свързване на негативни конотации с расата е много голяма!

Вижте картата:

Сръбски футболист останал без крак покорява Инстаграм със силата на волята

Историята за Милош Вукович, футболист, който заради тежка автомобилна катастрофа остана без десния си крак, докосна цяла Сърбия и не само. Толкова силен и по дух и тялом, той не позволил това да го спъне в плановете и мечтите, а животът решил макар и малко да го награди.

Преди почти две години автомобилна катастрофа промени живота на 28-годишния Милош из корен. От малък е тренирал футбол заради който е живял и в Австрия. За съжаление, едно посещение на родния Пожаревац ще помни завинаги.

Някъде при Братинац шофьор от насрещното платно влиза в неговото, а Милош, за да избегне директен удар, рязко завива надясно. При удара в защитната ограда пръчка от моста му отрязала крака. Шофьорът, който го е ударил е изчезнал, а местните го намерили след няколко часа.

Днес, почти две години след това нещастие, животът най-накрая му се усмихна. Скоро би трябвало да подпише договор с фирма, която произвежда защитни маски за протези, а цялата акция се качва в Инстаграм. За да стане тяхно рекламно лице са му трябвали поне 15 000 последователи на Инстаграм.

- Акцията я започна моят най-добър приятел Никола в разбирателство с моята девойка. Акцията започна преди три дни и за много кратък времеви период събрахме повече от 15 хиляди последователи - заяви в началото на разговора Милош Вукович.

- Договорът, който скоро подписвам означава, че ще стана рекламно лице на фирмата, която се занимава с производство на защитни маски за протези. Ще ги получа безплатно в замяна на всекидневното публикуване на фотографии в Инстаграм, което за тях е един вид реклама - добави този младеж.

We should be an example 💪😊#nike #ottobock #Art4Leg #amputee #barbrothers

Публикация, споделена от Vukovic Milos (@phantom_vm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Социалните мрежи понякога умеят да бъдат много полезно нещо и затова говори факта, че в акцията са се включили редица известни личности.

- В акцията ми помогнаха голям брой добри хора, между които има и известни футболисти, певци и певици, актьори, водещи и искам да използвам възможността да им благодаря. До мен със своите съвети застанаха и Лазар Паунович и Милош Иванович (в Инстаграм по-известен като Лошми Панда), един от най-добрите администратори на Инстаграм профили в Сърбия - казва Милош, който в момента живее във Виена.

"Sve je prolazno moj druze, zato uzivajmo u svakom lepom trenutku, jer mozda je poslednji"💪👊 Hvala za 8K 😊@ottobock @nike @art4leg

Публикация, споделена от Vukovic Milos (@phantom_vm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Преди известно време решил да подари своята стара протеза на стойност 5000 евро.

- Протезата подарих на момче, което е на 17 години по молба на неговата майка, която влезе в контакт с мен. Беше ми много трудно да реша на кой да я дам, но думите на тъжната майка ме убедиха, защото знам, че на никого не е по-тежко от родител, който няма възможност да помогне на своето дете - от опит разказва някогашният футболист на Млади Радник.

Ottobock 3r60 - I am giving it for free but only for person that really needs( not for resselers, price for knee 5.000e) Poklanjam protezu 3r60 iskljucivo za osobe kojima je potrebna zbog boljeg kvaliteta zivota, ne za preprodavce!

Публикация, споделена от Vukovic Milos (@phantom_vm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Той иска да продължи да се занимава с хуманитарни акции и вече прави планове за които се надява да бъдат осъществени в бъдеще.

- Имам много големи планове що се отнася до хуманитарна организация, винаги съм обичал да помагам на хората и съм използвал всяка възможност за това. В момента планът ми е в Инстаграм да събера колкото се може повече млади хора, които имат воля да помогнат на онези, които имат нужда и след това да започна със сериозната работа - разказва момъкът.

Budi covek! 👊

Публикация, споделена от Vukovic Milos (@phantom_vm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Той в момента работи във фирма, която се занимава с недвижими имоти, а повече от всичко иска да участва на Параолимпиада. За съжаление, Параолимпийският комитет на Сърбия не е имал достатъчно средства да го прати в Рио миналата година. Спортът продължава да му е в кръвта, а седмично тренира чак шест пъти.

- Преди по-малко от месец станах член на един атлетически клуб в Австрия, който ми намери спонсори и ми дари протези за тичане. Надявам се, че до две седмици ще получа протезата, а хората, които ме следват в Инстаграм ще имат възможност премиерно да видят как изглежда - казва той.

Скоро би трябвало да получи и треньорски лиценз и, както ни казва, надява се до лятото и тази история да е завършена.

А когато става въпрос за нещастието, Милош няма проблем да говори за него. Често мисли за това, а му се явяват и т.нар. "фантомни" болки, съответно заболява го крака, който вече няма.

- Минаха точно 20 месеца от нещастието, а всеки ден като съм зад волана помислям за него. Но всичко това е нормално. Фантомна болка имам всеки ден, но продължавам да се боря срещу нея без лекарства, живият човек на всичко свиква - искрен е Милош.

You never know how strong you are until being strong is the only choice you have 🤛👍💪 #barbrothers #amputee #amputeelife #football #vienna #art4leg #ottobock #nike #VukovicMilos #mma #powerlifting #live #believe #always

Публикация, споделена от Vukovic Milos (@phantom_vm) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Въпреки обективните трудности във всекидневния живот с които се сблъсква, никога не му е идвало на ум да се откаже от борбата.

- Не е имало миг когато съм помислил да се предам, има само моменти, които ме карат да се запитам какъв е този свят в който живеем, защо хората са така хладни, безскрупулни, себични... Тогава искам да отида в топлите места, да си направя къща на пуст остров и да поведа девойката и кучето. Тогава се сещам, че това е невъзможно, защото протезата, която имам не е водоустойчива. Още един лош късмет - разказва Вукович с усмивка и с гордост изтъква, че може би най-много го мотивира неговият дядо, който е бил носител на медали Обилич.

За край, има и съвет за онези, които заради житейските околности, се намират в проблеми.

- Искам да кажа на хората да не си хабят живота напразно, защото времето което минава никой не може да им върне. Нека се наслаждават повече с хората, които обичат, защото един ден тези хора няма да са до тях. Трябва да правят това което ги прави щастливи, да уважават семейството, да са справедливи, честни и почтени, да ходят в църква и да се научат да прощават - заключва Милош Вукович.

Пращах съобщения на бившите, че искам секс с тях - отговорите са безценни

Винаги ми е било интересно дали моите бивши любови мечтаят за това отново да правят секс с мен и въпреки че сме се разделили по възможно най-лошия начин - главно се правим, че не се познаваме като се срещнем. И тогава една вечер ме хвана неудържимост.

Бих казал, че съм много горда особа, която има много остър принцип в живота, който не нарушава. Като кажа "не", това означава - не. Няма секс комбинация, няма разваляне на чужди връзки (освен ако не стане случайно) и няма подправяне на миналото, защото повторена любов е като стоплен картоф - бляк.

Тъй като бях много разположен през последните дни, реших да направя един малък експеримент - можете и вие да пробвате, чисто заради забавлението. Следователно, както казах, бившите любови и аз сме на "вие", но изглежда, че като се каже магическата фраза "кафе в полунощ" и "ела при мен" (а всички знаем какво означава това), въпреки че не сме се видели и чули почти три години, изглежда, че веднага се става от кревата. Имам впечатлението, че бих успял и мъртвец от гроба да вдигна.

Интересно е, че тези секс договори постигнах в срок от 5 минути. Не смятам лицата, които не отговориха на съобщенията.

Веднага да спомена - не исках да имам нищо с тях, те все още не го знаят, но беше безкрайно забавно да видя, че и три съобщения са повече от достатъчни някоя да се съгласи за секс. Това важи и в моя случай, може би вашите бивши партньори са с по-силен характер.

"Мина гладко след три години"
Искрено, този разговор мина неочаквано. Три години не разговаряме, не се поздравяваме по улиците като се срещнем, само понякога хвърлям уроки. Прилично съм непохватен в свалките, защото нямам понятие как се правят, така че бях директен.

Остатъкът от разговора не е за вашите очи, но отговорът беше да.

"Сега ми е малко късно, но може утре"
Особата позната като "Може ли утре" всъщност не знае, че това утро никога няма да съмне и това не е голяма изненада, защото има потребност да ме набере от време навреме.

"Имам гадже. Това проблем ли е?"
Имам чувството, че сега ще публикувам един "slut shame", но ако имаш гадже и аз ти пратя съобщение, че искам да правя секс с теб и ти кажеш може, мога само да се ударя по главата, че съм бил с теб.

"Какво искаш, маймуно?"
Моята любима кореспонденция е върхът на тортата. Не мога да покажа цялата кореспонденция, но да кажем, че бившата любов беше много разстроена заради моята настоятелна атака чрез съобщения. Изразих желание да ме държи за ръка докато лежим заедно голи в кревата. Докато аз крещях от смях, от другата страна някой беше ядосан. Моят тест субект в този експеримент накрая разбра, че ще бъде част от моята статия, разбира се, с поздрав със среден пръст.

Изглежда, че нашето минало не спи така мирно. Може да се прави, че не ни познава, не иска и не вижда, но не сънува праведно. Смисълът на тази статия не е да се обиди някого или омаловажи. Сексът е супер и ползвайте защитни средства. Бъдете добри към бившите и те ще са към вас - това сега го измислих.

Автор: Милорад Милованович

Сръбски фотограф създава красиви сцени от славянската митология

Славянската митология е неизчерпаем източник на вдъхновение, това е доказвано отново и отново от различни фотографи. Този път ще видите впечатляващата работа на Марко Стаматович от Сърбия. Неговите снимки са направени с голяма грижа, като той и неговото студио са направили всички костюми собственоръчно, пътували са до планината Копаоник само за да направят перфектните кадри.

"Много, много отдавна, в едно царство живял стар човек и стара жена и тяхната дъщеря Василиса. Те имали малка колиба за дом, но техният живот бил мирен и щастлив. Дори най-ведрите небеса може да потъмнеят и нещастието престъпило техния праг..."

Костюмите и всичките техни детайли са изцяло създадени от натурални материали. Целите костюми са били покрити с натурални кленови листа в различни етапи от промяната на цвета през есента. За фото сесията е спомогнала и ангелската красота на тези момичета, които извикват истинската магия на пристигането на есента.