"Всички знаеха, че нашият живот ще се промени след падането на Берлинската стена, но никой не знаеше кога и колко. Дойдох в Берлин два дни след падането на Берлинската стена и изживях атмосферата и видях радостта на хората, които бяха там. В своите радио известия говорих, че това събитие ще промени историята на света, но не знаех, че и моят живот ще бъде напълно променен и то в срок от две години", заявява Герардини.
Когато започнаха конфликтите в бивша Югославия се включих в организиране на превозване на хуманитарни помощи, първо за Хърватия, и почнах да известявам за войната за Конторадио, разказва пред Дойче Веле италианският журналист и хуманитарен работник Клаудио Герардини, който в последните 30 години съобщава за най-значимите събития в Европа, между които разпадането на Чехословакия и падането на Берлинската стена.
Явно пренебрежение към войната
Докато френското правителство, припомня Герардини, имаше симпатии към Сърбия, а немското към Хърватия, БиХ беше оставена сама на себе си.
В хуманитарни акции Герардини участва от началото на войните, а през 1994 г е в Бугойно: "Това което ме впечатли в Бугойно, а по-късно и на други места в БиХ, беше упоритостта хората въпреки войната да живеят нормално. Когато дойдох в Бугойно, чуваха се бомби. Питах човека при който бях отседнал: Какво ще правим сега? Беше включен телевизора и то на РАИ Уно, който тогава излъчваше едно известно забавно предаване. Спокойно ми каза - нищо, и продължи да чете!
В Сараево хората се трудеха да си осигурят не само храна, а и козметика, обувки, чанти. Жените в Сараево правеха всичко да са красиви както и преди войната. Въодушеви ме това усилие на хората да се държат сякаш нищо не се случва. Това може би ми е най-силното впечатление от БиХ."
Успоредно с журналистическата работа Герардини е участвал и в превозването на болни деца от Хърватия и БиХ, за да се лекуват в Италия: "В началото работех с една малка италианска неправителствена организация, но по-късно организирах всичко сам. Свързах се с местни официални лица в Италия, лекари, журналисти и закарах няколко болни малчугана в Италия."
Война в съседство
И след повече от 20 години, Герардини се чуди на факта, че две паралелни реалности са били възможни на разстояние от само няколкостотин километра. "След първото пътуване в Хърватия и БиХ, след няколко часа бях в Триест където животът се провеждаше нормално. Не можах да разбера, че на Балканите се води война, а ние тук живеем нормално, децата си играят, ние пием кафе... Защото това не беше някъде далеч, това беше тук, до нас", споделя Герардини пред Дойче Веле.
По време на престоя си в Хърватия и БиХ, Герардини е отразявал събитията за медиите на италиански език.
Колко вярва, че е допринесъл обществото в Европа да се заинтересува от войните в бивша Югославия? "Бих казал, че ситуацията в този смисъл беше различна във всяка държава в Европа. Влияние нямаха само медиите. Огромно влияние имаше това което казваха интелектуалците. Във Франция интелектуалците бяха на страната на босненците, в Германия някои, като Хандке, подкрепяха Сърбия.
Във Великобритания по-малко се изтъкваха интелектуалците, но затова Би Би Си имаше най-добрите новини за балканските войни. Бих казал, че Италия добре разбираше Югославия много преди да започне войната. Ден след смъртта на Тито във вестника "Кориере дела сера" беше публикуван текст в който пишеше: "Ако не бъдем внимателни, в Югославия ще стане клане". Все пак, когато започнаха конфликтите в бивша Югославия, италианците вече не разбираха какво се случва там."
Международната общност само термин
Европейските държави никога не направиха достатъчно, за да попречат на войната в Босна и Херцеговина, твърди Герардини: "Международната общност е термин, който е приет и толкова се ползва в медиите. В БиХ вярваха, че тази чудесна общност ще спаси света, а и БиХ. Това беше голяма илюзия. Митеран отиде в Сараево и каза, че босненците ще бъдат защитени. Накрая нищо не беше направено. В Сребреница можеше да се види какво ще се случи и какво се случва. БиХ винаги е била под будно око, но никога нищо сериозно не е направено да бъде спасена. Сякаш се мислеше, че нещата ще се решат от само себе си. Последният шанс да се спаси БиХ беше Сребреница. Това не е направено и войната бързо след това приключи."
БиХ парализирана от Дейтънското споразумение
За Герардини Дейтънското споразумение е "ужасно", защото с него БиХ е поделена - и "парализирана", а единственото решение за нея е, по неговите думи, влизането в ЕС.
"Додик непрекъснато повтаря как БиХ не съществува. Във Федерация БиХ Бакир Изетбегович не пропуска възможност с изявления да направи още по-голям хаос, хърватите искат своя държава и твърдят, че католиците ще изчезнат в БиХ. Освен това, бедността е огромна в тази държава. Това влияе и на образованието на хората, а всеки популизъм и демагогия се хранят от незнанието на народа. Корупцията е огромна. Затова единственото решение за БиХ е влизане в ЕС", оценява Клаудио Герардини.
Той твърди, че Европа е направила две "огромни грешки", и то през 1990 и 2000 година: "Още през 1990 година, когато войната назряваше, трябваше да се приеме Югославия в ЕС, да се повлияе върху онези, които искаха да се отделят и да поискат членство в ЕС. Но това не е направено. Същата грешка е направена и през 2000 година. Ако тогава се е разглеждала възможността в ЕС да влязат Унгария, Румъния и България, което се и случи, тогава е трябвало да се приемат и всички държави от бивша Югославия. ЕС до 2004 година беше в много по-добро състояние и много по-отворен отколкото днес."
Въпреки кризата, Европа "няма право да се откаже от своята работа", твърди Герардини. "Влизането на БиХ, Сърбия, Македония, Черна гора в ЕС е единственото правилно решение. Алтернативи просто няма. Аз, въпреки всичко, се надявам", заключава италианският журналист Клаудио Герардини.