Историята за Милош Вукович, футболист, който заради тежка автомобилна катастрофа остана без десния си крак, докосна цяла Сърбия и не само. Толкова силен и по дух и тялом, той не позволил това да го спъне в плановете и мечтите, а животът решил макар и малко да го награди.
Преди почти две години автомобилна катастрофа промени живота на 28-годишния Милош из корен. От малък е тренирал футбол заради който е живял и в Австрия. За съжаление, едно посещение на родния Пожаревац ще помни завинаги.
Някъде при Братинац шофьор от насрещното платно влиза в неговото, а Милош, за да избегне директен удар, рязко завива надясно. При удара в защитната ограда пръчка от моста му отрязала крака. Шофьорът, който го е ударил е изчезнал, а местните го намерили след няколко часа.
Днес, почти две години след това нещастие, животът най-накрая му се усмихна. Скоро би трябвало да подпише договор с фирма, която произвежда защитни маски за протези, а цялата акция се качва в Инстаграм. За да стане тяхно рекламно лице са му трябвали поне 15 000 последователи на Инстаграм.
- Акцията я започна моят най-добър приятел Никола в разбирателство с моята девойка. Акцията започна преди три дни и за много кратък времеви период събрахме повече от 15 хиляди последователи - заяви в началото на разговора Милош Вукович.
- Договорът, който скоро подписвам означава, че ще стана рекламно лице на фирмата, която се занимава с производство на защитни маски за протези. Ще ги получа безплатно в замяна на всекидневното публикуване на фотографии в Инстаграм, което за тях е един вид реклама - добави този младеж.
Социалните мрежи понякога умеят да бъдат много полезно нещо и затова говори факта, че в акцията са се включили редица известни личности.
- В акцията ми помогнаха голям брой добри хора, между които има и известни футболисти, певци и певици, актьори, водещи и искам да използвам възможността да им благодаря. До мен със своите съвети застанаха и Лазар Паунович и Милош Иванович (в Инстаграм по-известен като Лошми Панда), един от най-добрите администратори на Инстаграм профили в Сърбия - казва Милош, който в момента живее във Виена.
Преди известно време решил да подари своята стара протеза на стойност 5000 евро.
- Протезата подарих на момче, което е на 17 години по молба на неговата майка, която влезе в контакт с мен. Беше ми много трудно да реша на кой да я дам, но думите на тъжната майка ме убедиха, защото знам, че на никого не е по-тежко от родител, който няма възможност да помогне на своето дете - от опит разказва някогашният футболист на Млади Радник.
Той иска да продължи да се занимава с хуманитарни акции и вече прави планове за които се надява да бъдат осъществени в бъдеще.
- Имам много големи планове що се отнася до хуманитарна организация, винаги съм обичал да помагам на хората и съм използвал всяка възможност за това. В момента планът ми е в Инстаграм да събера колкото се може повече млади хора, които имат воля да помогнат на онези, които имат нужда и след това да започна със сериозната работа - разказва момъкът.
Той в момента работи във фирма, която се занимава с недвижими имоти, а повече от всичко иска да участва на Параолимпиада. За съжаление, Параолимпийският комитет на Сърбия не е имал достатъчно средства да го прати в Рио миналата година. Спортът продължава да му е в кръвта, а седмично тренира чак шест пъти.
- Преди по-малко от месец станах член на един атлетически клуб в Австрия, който ми намери спонсори и ми дари протези за тичане. Надявам се, че до две седмици ще получа протезата, а хората, които ме следват в Инстаграм ще имат възможност премиерно да видят как изглежда - казва той.
Скоро би трябвало да получи и треньорски лиценз и, както ни казва, надява се до лятото и тази история да е завършена.
А когато става въпрос за нещастието, Милош няма проблем да говори за него. Често мисли за това, а му се явяват и т.нар. "фантомни" болки, съответно заболява го крака, който вече няма.
- Минаха точно 20 месеца от нещастието, а всеки ден като съм зад волана помислям за него. Но всичко това е нормално. Фантомна болка имам всеки ден, но продължавам да се боря срещу нея без лекарства, живият човек на всичко свиква - искрен е Милош.
Въпреки обективните трудности във всекидневния живот с които се сблъсква, никога не му е идвало на ум да се откаже от борбата.
- Не е имало миг когато съм помислил да се предам, има само моменти, които ме карат да се запитам какъв е този свят в който живеем, защо хората са така хладни, безскрупулни, себични... Тогава искам да отида в топлите места, да си направя къща на пуст остров и да поведа девойката и кучето. Тогава се сещам, че това е невъзможно, защото протезата, която имам не е водоустойчива. Още един лош късмет - разказва Вукович с усмивка и с гордост изтъква, че може би най-много го мотивира неговият дядо, който е бил носител на медали Обилич.
За край, има и съвет за онези, които заради житейските околности, се намират в проблеми.
- Искам да кажа на хората да не си хабят живота напразно, защото времето което минава никой не може да им върне. Нека се наслаждават повече с хората, които обичат, защото един ден тези хора няма да са до тях. Трябва да правят това което ги прави щастливи, да уважават семейството, да са справедливи, честни и почтени, да ходят в църква и да се научат да прощават - заключва Милош Вукович.
