Корач не е бил типичен спортист. Извън терена е бил обикновен скромен момък, който всяка вечер е обичал да провежда с другарите от детството.
На втори юни 1969 година в цяла бивша Югославия не е изигран нито един баскетболен мач. На този ден, преди четиридесет години, в автомобилна катастрофа животът си губи Радивой Корач Жучко, един от най-добрите сръбски баскетболисти на всички времена.
Загинал е във Вогошча, в близост до Сараево, докато се връщал от един приятелски мач на националния отбор. За пръв път се случило хиляди и хиляди хора да формират километричен шпалир при излизането от Сараево, а всичко това за да изпратят голямата звезда. Бил е и първият спортист, който е погребан в Алеята на великаните, в Белград.
Жучко е роден на 5 ноември 1938 в Сомбор. Кариерата му започва на 16 години, когато дошъл на първа тренировка в БСК, клубът, който по-късно ще получи името ОКК Београд. За само година прескочил всички възрасти и от юноша станал мъж. Играейки за юношите на ОКК, през 1956 в един мач е вкарал 33 коша. Това са били всички точки, които е постигнал неговият отбор в този двубой. Тогава вече е било ясно, че ще стане един от най-добрите кошмайстори на всички времена.
Неговата биография казва, че седем пъти е бил първи стрелец на първенството на Югославия, за десет сезона, колкото е изиграл за ОКК Београд. Средно на мач е вкарвал по 33,9 точки. За националния отбор е изиграл 157 мача и е постигнал 3153 точки. Участвал е на четири Европейски шампионата, а на три е бил най-добър стрелец. Бил е най-добър стрелец и в Белгия и Италия, където е играл след напускането на ОКК. Когато с ОКК Београд през 1964 година играл мач в Купата на шампионите срещу Алвик от Стокхолм, е постигнал 99 точки. Само точка по-малко от НБА рекорда на Уилт Чембърлейн, но трябва да се спомене, че мачовете в НБА траят по-дълго. Всичко това са рекорди на Жучко, които ще останат ненадминати докато баскетболът се играе по световните правила.
Жучко може би най-вече е останал запомнен по специфичното изпълнение на свободните удари, с две ръце отдолу - "от кладенеца". Докато е играл в Белгия, бил гост в една телевизионна шоу програма. Питали са го колко свободни удари може да вкара от сто опита. Той е казал, че би вкарал между 70 и 80. Тогава се поместила завесата в студиото и се появил кош. Стрелял сто пъти към коша, и сто пъти вкарал!
Корач толкова пълнил кошовете на противника, че веднъж французите заснели неговата игра и пратили записа във ФИБА, за да докажат, че си служи с нарушения, което разбира се било отхвърлено.
Корач не е бил типичен спортист. Извън терена е бил обикновен скромен момък, който всяка вечер обичал да прекарва с другарите от детството, под часовника в началото на улица Кнез Михайлова. През шейсетте години, този дял на улицата наричали "Жучковия ъгъл", което и преди няколко години е официализирано.
Бил абсолвент по електротехника, обичал е музиката, книгите, посещавал чак и опера. От едно пътуване до Лондон се върнал с плоча на "Бийтълс", за които никой дотогава не е чул. "Бийтълс" Радио Белград за пръв път пуснало в ефир благодарение точно на Жучко.
За Корач са говорили, че е един от най-скромните върховни спортисти. Когато му е предложен двустаен апартамент и "фиат 1300", известният "тристач", да премине от ОКК Београд в Звезда, категорично отказал.
Две години след неговата смърт, ФИБА по предложение на генералния секретар, англичанина Уилям Джоунс, решила да основе Купа Радивой Корач, като третото най-престижно европейско състезание (еквивалент на Купата на УЕФА във футбола), което е провеждано до 2002 година. Днес неговото име носи сръбската национална купа. Когато е основан Музеят на славата на ФИБА, Жучко е бил в първата редица, която е приета в редовете на безсмъртните, а една улица в Белград носи неговото име.
За списание Темпо през 1968 година Иво Данеу и Радивой Корач дали общо интервю, в което са представени като двамата най-големи югославски баскетболисти в историята. В един глас, както писало Темпо, казали за своите наследници:
"Прекалено рано са почнали да се държат като звезди. Обаче, до титлата голям играч трудно се стига и е нужно много, много повече жертви. Въпреки че едва са излезли от "пелените", вече са започнали да размислят как ще превърнат своя игрови талант в пари. Това е факт, който може да ги спре, и от тях, иначе много даровити момчета, да направи средняци".
А Иво Данеу на въпрос дали вижда "новия Корач" отговорил:
"Не виждам такъв играч. Корач никой няма да го стигне, чак няма и да му се приближи, а това наистина за мен, който живея за баскетбола, и който винаги с внимание ще следя неговото бъдеще, е нашата тъжна баскетболна истина."
А Владе Джурович, днешният президент на ОКК Београд, пишат медиите, е завел дело срещу неизвестни лица, тъй като от клубната трофейна зала, в процес на преместване, са изчезнали два експоната - последните обувки и екип на националния отбор, в които е играл Радивой Корач.
