Милан Комненич - член на преговарящата делегация пред СПО - получава от руснаците информация, че е взето решение за началото на бомбардировките. Милошевич му казва - "Вие сте паникьор като онзи вашия Вук"
Рамбуйе е дворец на само 50 километра от Версай където е потвърден големия сръбски триумф в Първата Световна война и където е започнала последната голяма загуба в 20 век. Точно десет години след началото на преговорите, за които се оказало да са увод за бомбардирането на Югославия, една част от Сърбия на "Рамбуйе" гледа като на пропусната възможност държавата да избегне страданията на войната, докато други продължават да виждат съхранената гордост на нация, която не е позволила да й се отнеме дял от територията без борба.
Шефът на сръбската делегация в Рамбуйе Ратко Маркович в един от редките прегледи на тези събития е дал своето виждане за преговорите във Франция.
"Преговорите в Рамбуйе и тяхното продължение в Париж бяха изнудвани от Контакт група. В самото начало се оказа, че са били съвсем неподготвени и неорганизирани, от началото са били голяма импровизация. Това беше хазартен опит на булдозер дипломацията и Мадлен Олбрайт с веща манипулация да се отнеме на Сърбия Косово, а ако това не успее, тогава да се намери формален повод за война против Сърбия.
Следователно Косово да се отнеме на Сърбия "с добро или насила". В Рамбуйе и Париж това се опита с договорна измама, а ако това не успее, тогава ще се намери повод за агресия над Сърбия и отнемане на Косово от нейната юрисдикция.
Примамката тази цел да се осъществи още в Рамбуйе беше Временното споразумение за мир и самоуправление в Косово, което през първата седмица нарочно се дозираше на лъжичка, за да след две продължения в последния ден на преговори на масата да бъде сложен целия текст на Споразумението с поразителни глави. От този текст беше ясно, че от Косово трябва да произлезе нова албанска държава", пише Ратко Маркович.
Милан Комненич, тогавашен функционер в СПО и съюзен министър за информирането, в Рамбуйе отишъл като неофициален говорител на делегацията. Писател и френски възпитаник, със знание на много езици и силни познанства в интелектуалния слой на Париж, получил задача да контролира контактите със световните медии.
"Когато ме питате за Рамбуйе, виждам, че това е била операция без упойка", присетил се е своевременно тези дни Комненич. "В нашата делегация имаше чудесни адвокати, които точно знаеха какво означават хартиите. Но, нещата бяха заковани. Това беше риторично, а не същинско надмъдряне. Не сме разбрали, че историята за международното право минава на семинари в правните факултети, но няма никаква връзка на политическата сцена, където се решава за прагматични въпроси.
Същината беше в това, че Югославия е изпълнила своята историческа роля, и може би това трябваше да се каже там. Рамбуйе е история без истински преговори, без възможности каквото и да е да се промени в документа, който беше предложен. Трябваше да бъдеш мъдър, па да избереш да пострадаш по възможно най-ниска цена. Тук нямаше изгледи да се постигне някаква победа. Не знам в какво би се огледала победа в Рамбуйе, освен че можеше държавата да не страда толкова и да не загинат толкова хора", говорил Комненич.
Въпреки че в този момент неговата партия е била член на Съюзното правителство, говорил е, че там е бил представен като опозиционер.
"Когато ми кажат, извинете вие сте втория човек в най-голямата опозиционна партия, в каква функция сте тук, отговарям им, че съм опозиция на режима, но не и на своята родина. От първия ден бях противник на Милошевич, но не и като изляза извън границите на държавата. Същински не бях част от делегацията. Когато питах какво трябва да кажа аз, какви са възгледите на държавата, Милошевич би ми казал с онзи свой дълбок глас: Господине Комненич, вие така добре правите това, на вас не ви трябват никакви инструкции.
Милошевич постави своята съдба над бъдещето и интереса на държавата. Да беше сигурен, че кожата му няма да бъде съдрана, той би позволил и този анекс осем. А днес имаме ситуацията, че целият сценарий от Рамбуйе в още по-неблагоприятен облик се претвори на дело", говори Комненич.
Делегацията, поред Ратко Маркович, са водили професори Владан Кутлешич и Владимир Щамбук, вицепремиерът на Съюзното правителство Никола Шаинович, Войислав Живкович, председател на косовския комитет на СПС, и представители на националните малцинства от Косово. Представители на циганите, турците, ашкалите, египтяните... съставлявали най-големия дял на делегацията.
Представителите на Контакт групата не са били доволни от избора на членовете на сръбската делегация, смятайки че Милошевич нарочно е изпратил политически недостатъчно силни хора, за да покаже незаинтересованост за изхода на преговорите. А членовете на малцинствата са охарактеризирани като икебана на Милошевич.
"И да сме били икебана, хората са имали възможност да изразят несъгласие с албанизацията, която се случваше", говорил своевременно Люан Кока, представител на циганското малцинство в Рамбуйе. "Ние циганите от Сърбия, които живеехме в Косово само искахме да зачитаме законите на държавата в която живеем.
Както циганин от България брани интересите на България, така и ние в този смисъл браним интересите на Сърбия", говорил Кока.
До последния момент не е било сигурно дали сръбската делегация ще отпътува във Франция, тъй като между албанските преговарящи се намериха и представители на УЧК. Най-тежкият удар срещу сръбската делегация беше поставянето начело на албанския екип Хашим Тачи, лидер на УЧК, човекът който в Сърбия бил обявен за издирване.
"С Ругова и Фехми Агани можеше да се разговаря, те бяха гъвкави. А в Рамбуйе вместо Ругова се появява Тачи. Животно. Човек три пъти по-железен от Ругова", говорил Милан Комненич.
И албанският шеф на дипломацията Паскал Мило беше разположен да се намеси в преговорите за статуса на наблюдател. За сръбската страна това беше твърде много. Домакините французи отказаха участието на Мило.
Сръбските и албанските делегати са били сместени на два различни етажа. Комуникацията се е водила чрез посредници, които са казвали че "и търчането от етаж на етаж им е по-лесно отколкото летенето от Прищина до Белград." Западните дипломати ширили оптимизъм за завършване на преговорите, изявявайки че случайните срещи на сърби и албанци са пристойни и че е въпрос на време кога ще започне директен диалог.
"Случваше се да се срещнем", разказва ни Люан Кока. "Срещите бяха културни. Знаехме кой на каква позиция е и за това не се дискутираше. Веднъж стоях с Тачи. Видя че се казвам Люан, обърна се към мен на албански, аз му отговорих с две-три изречения, и това беше всичко."
Членовете на двете делегации само веднъж са седели заедно на масата. Начело е седяла американският държавен секретар Мадлен Олбрайт. Медиите в този ден са я представили като "новия Холбрук", който в Дейтън пуснал европейските дипломати да "си играят", за да след това да вземе диригентската палка и да реши нещата. Такова нещо се е очаквало и от Олбрайт.
В Рамбуйе е имало девет пръстена охрана.
"Знаехме точно когато идва Мадлен Олбрайт, връзките се разваляха, мобилните телефони полудяваха", говори Кока. "Преди края на първия дял преговори, 16 февруари, имах рожден ден. Искахме малко да облекчим ситуацията, да поразговаряме по-отпуснато с тези хора. Ратко Маркович каза, че имаме член на делегацията на когото е рожден ден и ще направим малък коктейл. Беше малко по-приятна атмосфера. И се запя. Спомням си, че Мадлен Олбрайт каза: Много обичам партизански песни. Но ако не приемете това, ще падат бомби."
Такова твърдо американско отношение към сръбската делегация временно облекчаваха италианските и руските представители. Чуждите медии съобщиха за яда на американците, че италианците разкрили на сръбската страна, че албанците няма да подпишат споразумението.
Люан Кока разкри детайли за неприятния разговор на Слободан Милошевич и министъра на външните работи на Италия Ламберто Дини.
"Бяхме всички заедно в стаята. Милошевич разговаряше с Шаинович. Тогава пожела да разговаря с Милутинович. Ние слушахме. Пита какво се случва. Когато получи доклад, поиска да се чуе с Йошко Фишер. Казаха му, че Фишер не смее да говори. Тогава каза: Доведете ми италианеца.
Дини влезе в стаята и започна да се извинява. "Скузате президенте..." Милошевич беше неприятен, чухме как вика. Пита го дали Италия е сериозна държава, имат ли те свое мнение. Дини беше нервен, взе някаква ябълка от масата, остана известно време и буквално побягна. Видя се, че е немощен. И за руснаците се видя, че не знаят какво биха правили...".
Рамбуйе посети и Игор Иванов, тогавашният шеф на руската дипломация. В първото обръщение към обществеността каза че "продължава да е в сила познатото руско мнение за противене на ангажирането на НАТО в Косово без предходно съгласие на властите в Белград". Това становище Русия все пак в ключовия момент демонстрира само като не постави своя подпис под онзи дял от документа с който Контакт групата предписва ролята на НАТО в изпълнението на споразумението.
Момчило Трайкович, политически лидер на сърбите в Косово, посетил Рамбуйе в рамките на делегацията на Църковно-народния събор. В едно припомняне е говорил:
"В Рамбуйе нямаше представители на сърбите от Косово. Отидох с владиката Артемий и владиката Амфилохий. Бяхме приети в министерството на външните работи на Франция, при шефа на отдела за Балканите. Предложихме план за кантонизация на Косово и настоявахме да стигнем до Рамбуйе. Не получихме разрешение. Направихме голяма конференция за медиите пред портите на Рамбуйе, струва ми се, че имаше хиляда камери. След това отидохме във Вашингтон, където ни прие Мадлен Олбрайт. Каза ни: За това не иска да чуе Милошевич, а не иска и Тачи.
По-късно добави: Тачи бихме могли и да убедим, но Милошевич никак. Помолих журналистите да й зададат въпрос за този план и на следващия ден в Рамбуйе тя в обръщение към обществеността каза, че е дала предложение и никой не е искал да го разгледа."
Представителите на Контакт групата означили идването на президента на Сърбия Милан Милутинович в Рамбуйе като знак, че сръбската страна приема по-сериозно преговорите. Люан Кока казва, че от идването на Милутинович диалогът с посредниците е станал по-динамичен.
Милутинович на 11 февруари се срещнал с председателстващата "тройка" Хил, Петрич и Майорски, а ден след това оценил че "срещата или не е добре организирана или има някакви други цели".
Милутинович е, всички присъстващи са съгласни, доминирал в отношението с медиите толкова, че всички оценки са били, че сериозните преговори са започнали чак когато той е дошъл. Веднъж е излязъл пеш от замъка, което предизвикало тревога сред журналистите, и Милутинович "на блиц" провел конференция за журналистите, заради която чак и Си Ен Ен прекъснал редовната си програма.
Преди края на преговорите, Милутинович шетайки около замъка казал на събраните представители на четвъртата сила, че вътре няма никакви преговори, а само из замъка кръжат "някакви хартии". Когато са го питали ще има ли бомбардиране, отговорил: "Питайте Хавиер Солана. Аз не съм Хавиер, аз се казвам Милан."
"Не изключваме възможността Русия да е променила своето мнение. Това не би им било първи път... ОК, ще останем сами и сами ще се браним."
Медиите веднага писали за намерението на Москва да се домогне до заем от МВФ от 11 милиарда долара, което Иванов, според тези информации, интересувало много повече от ситуацията в Косово.
А тогава и в албанската делегация се стигнало до разделение, около изясняване на народа за статуса на Косово и въпроса за разоръжаването на УЧК. Отказването от независимостта на покрайнината за тях не е била възможност. И докато политическите делегати са се съгласявали с компромиси във формулировките, според информацията на "Вашингтон поуст", лидерът на делегацията Тачи получавал инструкции от гората: "Не подписвайте. Ще се борим."
Преговорите в Рамбуйе са продължени до 23 февруари, когато е взето решение да бъдат продължени на 15 март.
Сръбската делегация е приела продължаването на преговорите като подготовка за война.
Междувременно, говорил е Милан Комненич, Уокър е "измислил" Рачак, така че новите преговори били само подготовка за - война.
"С Вук Драшкович бях при Юбер Ведрин, министър на външните работи на Франция. Вук опита да припомни вековното приятелство на нашите два народа. Позова се на Клемансо, Поенкаре, нашите войници от Каймакчалан, които са минавали под Триумфалната арка. А Ведрин само хладно процедил: Но, господине, тук не са воините от Солунския фронт. Тук участвате с различни легитимации. Начело на Франция не е Клемансо, а Ширак."
Когато вече всичко е било готово, Милан Комненич е получил покана да дойде в руското посолство в Париж. Било е 24 март.
"Казаха ми: господин министре, нещата са приключени. Решението е взето. Това че Милошевич мисли, че няма да бъдете ударени от бомби е голяма заблуда. Ние не можем да предотвратим това", свидетелства Комненич.
В този ден Холбрук е тръгнал за Белград, на последен разговор с Милошевич. Ако не приеме документа, който се сложи пред него, Солана дава знак и самолетите политат от Авиано.
"Казаха ми да се обадя на Милошевич. Като нямах номера на Милошевич, се обадих на Вук. След два часа ми се обади Милошевич и ми каза: Господине Комненич, мислех че сте спокоен човек, а вие сте същия паникьор като вашия Вук. Идва Холбрук, всичко ще бъде наред..."
