.jpg)
Синан Сакич като посланик на "презрените и отхвърлените" не беше обичаен "народняк", а израсна в социологически феномен, който малцина можеха да обяснят.
Казват, че Синан Сакич е принадлежал на ъндърграунд субкултурно течение което съществува по тези пространства още от бивша СФРЮ, а което никак не е за пренебрегване, въпреки че при мнозина предизвиквало презрителни въздишки. Синан определено е бил автентичен феномен - както биха казали "Бог на небето, Синан на земята".
Казват и че всяка социална прослойка има своя герой, а Синан Сакич не е икона само на онези, които кършат ръце и "натискат" ракия на "Не я търси, сине", а беше юнак на "презрените и отхвърлените".
Че става дума за "феномен", свидетелства и това как са гледали на него още във военните и пресните следвоенни години и в другите републики на бивша Югославия.
"Какво е, изобщо, Синан Сакич? Просто: Феномен", писал своевременно босненският писател Емир Имамович Пирке за "БХ Дане", занимавайки се, ето, с "феномена Синан", с което е станал наясно когато той запял в сараевската Скендерия - не е минало много от края на войната - а там извън каквито и да е медийни помпи на концерт дошли 12 000 души. За това не е смяло да се говори.
Имамович тогава пише, че на неговите песни са се веселили, на концерта в Сараево и военноинвалиди на които не им е пречело, че е идвал от държавата с която са били във война.
"Сръбският произход на Сакич не пречеше на инвалидите от войната да продават билети по целия град, а тогава, колкото ги държи гърлото, да пеят: Ей, откакто съм се родил / късмет не съм имал; или да се, като двама младежи в колички, да се прегърнат и предадат на: Мико, друже мой. В Скендерия се е разиграла и една от най-болезнените сцени на постдейтънската Босна: инвалид с високо ампутиран десен крак, танцувал на ритъма на: Зоко моя, Зоко / мое златно слънце / изпълни ми желанието / слушай своето сърце. Трябва ли да се запитаме дали някой от тях се е сетил за факта, че Синан идва от държавата заради чиято агресия те са приковани на колички?", писал е Имамович.
А колко това е пречело на мнозина, говори и изявата на Сафет Исович, в същия "БХ Дане", който казал че това е скандал.
"Трябва още на Илиджа да се организира гусларска вечер и на нея да се появи Радован Караджич, за да разберем колко ниско сме паднали", казал той.
Така и в Сараево са разбрали кой е Синан.
Роден в Лозница, Сърбия, територия в Съюзна Република Югославия, израснал като син на барабанист в тамошния оркестър на ЮНА. След първия албум с хит Яничар (Еничар - б.р.) се сдружил с ансамбъла "Южни ветар" и авторът Миодраг М Илич, който със своите песни ще му даде възможност да стане най-голямата звезда на ъндърграунд "чирилицата" (кирилицата - б.р.) в бивша Югославия. Броят на продадени плочи и касети с името на Синан в СФРЮ никога няма да може да бъде установен: без поддръжката на официалните медии и каквито и да било реклами, имитирайки турски и магребски певци, Синан предлагал чувството на неудовлетвореност на балканския мъж. Неговите фотографии на корицата на тези касети са се продавали в стотици хиляди бройки, а той е бил някакъв вид рецидив на "черната вълна", филмово течение появило се в края на шейсетте, основано на искрения отпор срещу нещо не толкова чудесно колкото е било неговото име: "самоуправляващ се социализъм", писал Имамович.
Сакич е, и поред своя несъмнен успех, бил някой който чака своя шанс. Шанс който заради трагичността на неговата позиция никога не е могъл да дойде. Което в никакъв случай не значи, че за него няма място в "естрадната история", писал Имамович.
А какво е говорил за себе си Синан?
"Мене ме слушат рапъри, рокери и народняци. Своевременно "Южни ветар" донесе съвсем друг вид музика. Както Бийтълс направиха революция във Великобритания, така ние тук", казал нескромно, своевременно в едно интервю.
На въпроса смята ли себе си за най-големият рокер между народняците, Синан е отговорил да, въпреки че не иска да каже открито това, смята че е.
"Като дете свирех поп и рок музика и на барабани. Като вляза в глухата стая, в този момент започва моето изживяване на песента. За да останете, трябва да бъдете професионалист и да отивате напред. Няма значение дали хората ще разберат това. Може би в началото няма, но се е случвало след три-четири години публиката да иска да пея точно тези песни. Казвам им: "Хора, аз това съм го забравил, не съм Айнщайн!", записал съм 400 песни в кариерата, кой ще ги помни всичките", разказвал е Синан и допълнил, че толкова е имало в кариерата му, че би могъл да напише "Война и мир".
В живота е, както е казал, най-много грешил с алкохола.
"Алкохолът беше моята грешка. Бях хроничен алкохолик. Това беше моят порок, но успях да го победя. Получих алкохолна жълтеница. Дневно съм пил по две бутилки твърд алкохол. Не съм ходил на лечение, сам си казах, че с това е свършено", заяви преди няколко години певецът.
Накрая, все пак, изгуби. Накрая не можеше да побегне нито от себе си, нито от онова което "феноменът" представляваше.
