"Целенасочено търсехме "парчето което липсва" в неолитната епоха между Егей и централна Европа", обясни Хорейс в изявление пред агенция АПА.
Това парче трябвало да бъде някъде по пътя от юга към севера, т.нар. балкански маршрут, допълни е било ясно от началото.
"Не съществува почти никаква изток-запад ос", заяви Барбара Хорейс, допълвайки че находката е намерена южно от Ниш, на бреговете на Морава.
"Става дума за находище на височина от 400 до 500 метра, съвършено за земеделски активности", посочи археоложката от виенската Академия на науките.
През август австрийски екип учени, в сътрудничество с Археоложкия институт в Белград, започнал да копае и набързо намерил каменни инструменти, керамични съдове, кости от животни, но и терени на които съвсем сигурно е било напълно безопасно, както и голям брой статуетки.
"Можем да започнем от това, че става дума за остатъци от едни частично настанени групи с отговаряща материална култура", заяви Барбара Хорейс.
Под това находище, което е получило името "Свинска треска", се намират около метър и половина неолитни следи от култура, показват радиочестотни изследвания.
"Сега владее голяма възхита какво още ще намерим", сподели Хорейс, допълвайки че това находище всякак е липсващото парче в отговора на важния въпрос как е заселвана Европа.
Първите доказателства за земеделци, които са се настанили досега доказваха селища в Егей около 6700 години преди новата ера.
Неолитни находища, като "Лепенски вир", който е един от най-старите доказателства за земеделски активности, датира от около 6000 години преди Христа.
"Питаме се защо е трябвало толкова време", каза Барбара Хорейс, допълвайки че учените тръгват от това, че малки групи мигранти, тръгвайки от Близкия Изток са се движили към централна Европа и със себе си са носили много сложни знания за отглеждане на житни култури, животновъдство, както и за живота в изградени къщи в селища.
"Стъпката от събирачи, през ловци до земеделци и животновъди е една от най-големите и най-устойчивите революции в човешката история", подчерта австрийската археоложка.
Поред изкопаването на следите от миналото, австрийският екип провежда и екологични изследвания, търсейки знаци за влиянието над средата за живот, каквито са наводнения или климатични промени, които биха могли да са причина за преселване на народа в северна посока.
