Сръбските гребци с три лодки на СП в България

Националният отбор на Сърбия по гребане отпътува за Пловдив за Световното първенство с четирима състезатели в три лодки.

Сърбия ще бъде представена в България от Марко Марянович в скиф, Милош Васич и Ненад Беджик в двойка и Милош Станойевич в скифа лека категория, докато замина и Мартин Мачкович като резерва.

Треньорът Небойша Илич изтъкна, че всички национали са максимално подготвени за началото на шампионата в неделя.

"На основата на резултатите в досегашния дял от сезона решихме на най-силното и най-важното състезание през тази година да участваме в три дисциплини. Последните подготовки протекоха без никакви проблеми, а всички национали ги направиха по план и програма. На Световното първенство в България ще участват всички екипажи, които през този сезон показаха най-много на международната сцена и всичко ни е крайно познато когато става въпрос за конкуренцията", заяви Илич.

На първенството, което се провежда до 16 септември, участват 950 гребци и гребкини от 62 държави.

2 г от новия статус на Пирот - градът иска още напредък

Преди две години и половина, с изменения в Закона за териториалната организация на Сърбия, статус на град получиха Вршац, Кикинда и Пирот. Дали и в каква степен получаването на статус град е променило живота на пиротчаните?

Мнозинството пиротчанци смятат, че преди две години и половина с получаването на статус град парламентът е уважил гражданската инициатива и е поправил голяма неправда. Обаче от получаването на статуса град не са имали голяма полза.

Специалистите обясняват, че в момента законодателството в Сърбия не прави голяма разлика между град и община.

"Мисля че административните промени не могат да бъдат основа за сериозни промени в обществото. Пирот е град в географски смисъл, а дали е град и в институционален смисъл това няма значение. Специални ефекти затова че е получил статус на град почти и не съществуват", смята Горан Николич, политолог.

Специална идентичност на града дават културата и изкуството. На Пирот му липсват градски културни манифестации, а голям проблем създаде и забраната за назначаване на работа.

"Трябва да се направи някаква програма и трябва да се направи нещо систематично по което този град да бъде разпознаваем. Недостигът на средства и може би разбиране допринесе ние да не можем много да излезем от града и да покажем нашите стойности", каза Радмила Влаткович, историк на изкуството.

За протеклите две години и половина, броят на безработните в Пирот е намален с 15%, а заплатите са повишени с 1/3. Изниква въпросът - дали това е последица от получаването на статус на град?

"Напредването на Пирот не трае от две години, Пирот напредва в протеклите десет и повече години. Ние за тези десетина години според Института за статистика сме скочили от 117 на 14 място по средна заплата", казва Владан Васич, градоначалник на Пирот.

За това са допринесли, смята кметът, инвестициите на Тигар Мишлен, изграждането на Коридор 10 и добрата работа на местните власти. В градската управа очакват, че градовете ще имат по-значима роля ако се продължи с децентрализацията на Сърбия и се дадат повече правомощия на самоуправление.