Белградските кръчми някога са писали историята, днес отиват в историята

Кръчмарски маси, столове, карирани покривки, кухненски прибори, остатъци от питиета и по някой недояден домат и чушка завари екипът на ТАНЮГ пред култовата белградска кръчма "Ташмайдан", която, след повече от половин век, затвори врати.

"Драги наши гости, тъй като вашата любима кръчма "Ташмайдан", с реституция е върната на собствениците, които не желаят да продължат работата с нас, ние най-сърдечно Ви благодарим, че имахме Вас като наши драги гости и приятели", стои надпис, който е залепен на вратите.

Между работниците, които изнасяха последния инвентар от кръчмата, която на по-старите съграждани е известна и като кръчма "При Тозе Гърка", се намери и, както каза да го подпишем, последният управител на кръчма "Ташмайдан" Желько Милошевич.

Изселват се от кръчмата, каза Милошевич, защото собствениците искат да продадат обекта на цена за която той няма средства да я купи, а в желание да запази култовата кръчма им е предложил да сключи договор за наем с тях.

"Те отказаха това и казаха, че искат само да я продадат", заяви Милошевич.

На въпроса кога е основана кафаната (сръбската дума за кръчма - б.р.), Милошевич разкрива, че един от гостите му е казал, че е пил питие с Коча Попович в "Ташмайдан" през 1945 година, след освобождението на Белград. "Тогава можем да предположим откога съществува тази кафана".

 В Белград е отворена първата кръчма в Европа!

Кафаните за Белград имат голямо историческо и културно значение, сградите в които са сместени те са стари повече от 100 или 200 години, а активният обществен живот "е писал историята" в белградските кафани. Първата кафана в Европа е отворена точно в Белград, 1522 година, чак 100 години преди Лондон, Виена и други европейски метрополиси, така че Белград може да се смята "родоначалник на кръчмите".

Точно в тези кръчми е светнала първата крушка, зазвънял е първият телефон, проведен е първият панаир на книгата, пуснати са първите движещи се снимки, шест месеца след френската премиера на братя Люмиер.

Интересно е, че и първото представление е изиграно в гостилницата "При английската кралица" ("Код енглеске краљице"), където се е намирал временния обект на Народния театър.

За съжаление, много от първите белградски кафани днес вече не съществуват, някои заради лоши процеси на приватизация, някои заради реституция, някои заради лоша работа, а някои заради нехайството на обществото и държавата, а на техните места са "поникнали" бутици, аптеки, пекарни, казина...

Поставя се въпросът, дали такава съдба чака и кафана "Ташмайдан".  Директорът на Агенцията за реституция Страхиня Секулич казва, че са неточни историите, че реституцията е затворила кафаните в Белград.

"Ние вече сме върнали значителен брой обекти, в които са сместени кафани, ресторанти или хотели, на първоначалните собственици. Върнали сме двата най-известни хотели "Београд" и "Сплендид", върнали сме Српска кафана и низ известни кафани, трябва да напомня, най-големият дял от тези кафани не работеха когато сме ги върнали", изтъква Секулич.

Чрез придобиване на обекта чрез реституционен процес, обяснява Секулич, първоначалните собственици, които получават своя имот решават какво ще се намира на това място.

"Ако тук е възможно да бъде кафана, тук ще бъде кафана, а ако не е възможно, те не могат да държат нещо от което нямат печалба. Не може да бъде затворено нещо заради реституция, ресторант може да работи непрекъснато, защото реституцията нито влияе, нито може да влияе на извършваните дейности в този обект", поясни Секулич.

Но, когато процесът се завърши множество първоначални собственици не запазват автентичността на обекта, а решават да го "модернизират". Добър пример, че реституцията не е повлияла една от 15-те най-старите кафани в Белград да бъде затворена е примерът с кафана "Блед".

На булевард Деспот Стефан продължава да се намира автентичното издание на "Блед", старо повече от 100 години, което с широко отворени врати и поставени кръчмарски маси дочаква комшиите на първото сутрешно кафе с плакат "Блед отново работи".

Мая Зеленович, по професия мениджър за връзки с обществеността, за себе си казва любител на кафаните, решила след завършената реституция с неколцина приятели да вземе "Блед" под наем и да му върне стария блясък.

"На мен ми е драго, че с реституцията ресторант "Блед" е върнат на първоначалните собственици, потомци на индустриалеца и пионер на дискографията Милан Илич", казва Зеленович, показвайки портрета на основателя на "Блед", който краси входа на тази кафана.

Въпреки че никога не се е занимавала с кръчмарство, Мая изтъква че обожава "Блед", както и остатъка от нейния комшулук, затова не са позволили на мястото на култовата кафана да се появи аптека или бутик, съответно, "нищо което не отива на това пространство и тази фантастична архитектура".

"Затова вложихме много труд да върнем старите тухли върху които бяха положени слоеве стени с модерен дизайн, защото това е стогодишна тухла и когато тя може да говори, вероятно би говорила с езика на хората, които сега са уроци в училище", каза Зеленович.

Желанието й е да върне на Белград "Блед" като истинска елитна градска кафана, когато дамите с дантелени ръкавици и господата с цилиндри, с файтони са идвали на ориз и вино. Зидовете от стари тухли, стари над век, са украсени от автентични, архивни фотографии от колекцията на професор Видойе Голубович, който, след Бранислав Нушич, е направил най-изчерпателните изследвания на кафаните на стария Белград.

"Това са фотографии на кафани, които някога са съществували в Белград, които са връстници на "Блед", а които, за съжаление, вече не съществуват. В тези кафани са се случвали значителни културни и исторически събития, за които малко наши съграждани знаят, а би трябвало да знаят", споделя Мая Зеленович.

Отговорността за запазването на такъв тип обекти в Белград, смята Зеленович, трябва да съществува и при онези, които ги продават, и при онези, които ги купуват, но и държавата, която урежда законите.

"За да се запази спомена за кафаните, които вече ги няма, масите в "Блед" ще носят имената на кафани в които се е случило някое важно събитие, така че хората ще могат да резервират "Три листа тютюн", "Дарданели", "При английската кралица"..", изброява Мая Зеленович.

"Златен микрофон" за Тозовац на юбилейния концерт на РТС

Стадион "Ташмайдан" беше твърде малък да приеме всички, които искаха да чуят 60-те най-хубави народни песни, избирани почти година точно отстрана на публиката на РТС! Затова Радио-телевизия Сърбия осигури и видео стени на три места в Белград - на Площад Република, на улица Кнез Михаило и в Ташмайданския парк, и разбира се, директно излъчване на Първа програма, РТС Свет и платформата РТС Планета.

Националният ансамбъл "Коло" откри спектакъла, а последва песента Рече чича да ме жени в изпълнение на Хора и Народния оркестър на РТС.

Народният оркестър на РТС под диригентството на Владе Панович, Народният ансамбъл на РТС под диригентството на Синиша Вичентийевич и Големият тамбурашки оркестър на Радио-телевизия Войводина, в тричасова програма свириха с най-големите сръбски изпълнители на народна музика.

А на сцената се качиха: Лепа Лукич, Звонко Богдан, Снежана Джуришич, Харис Джинович, Ана Бекута, Радиша Урошевич, Мерима Ньегомир, Неджад Салкович, Гордана Лазаревич, Митар Мирич, Беки Бекич, Чеда Маркович, Драгица Радосавльевич Цакана, Йелена Томашевич, Александър Илич, Биляна Йевтич, Милош Радованович, Славко Баняц, Йелена Брочич, Александър Тирнанич, Милан Топалович Топалко, Даница Крстич, Стеван Анджелкович, Стефан Петрушич и Иван Куртич.

Най-трогателните мигове на вечерта бяха връчването на наградата Златен микрофон на Радио Белград на Предраг Живкович Тозовац за дългогодишния труд, творчество и принос за качеството и слушаемостта на програмата, както и отдаване на почит към Предраг Гойкович Цуне.

Легендарният Тозовац, на когото наградата връчи Милан Недич, директор на Радио Белград, заедно с публиката изпя песента Jесен у мом сокаку, сърдечно благодари на публиката и на РТС и изтъкна, че от години е чакал това признание.

В речта си по повод награждаването Тозовац не пропусна да спомене и голямата гордост на сръбския народ Новак Джокович, подчертавайки че и той е искал да вдигне награда като него.

Програмата обогати и Духовият оркестър на Боян Крстич от Владичин Хан.

Точно с него, спектакълът към края приведоха Йелена Томашевич с Казуj крчмо џеримо и Биляна Йевтич с Нишка бања.

Точка на фантастичната програма беше поставена с "ТВ хитове" - Милош Радованович изпя Пукни зоро от ТВ сериала и филма Монтевидео, а след това на сцената се появи актьорът Драган Гаги Йованович, който с овациите на публиката запя Ружо румена от сериала Моят роднина от село.

Водещи на концерта бяха Бояна Маркович, Милан Попович, Ана Бабич и Ненад Камиджорац.

Голям юбилей за РТС - 60 години телевизия в Сърбия

"Добър ден, драги зрители. Телевизионно студио Белград започва своята експериментална програма. Днес гледате нашето първо предаване. По време на Белградския панаир ще имате възможност редовно да гледате емисиите на нашата пробна програма. Програма ще излъчваме от 20 часа до 23 часа". С тези думи е започнало, на 23 август 1958 година, излъчването на телевизионна програма в Сърбия.

Откриването на Телевизия Белград е обявила говорителката на Радио Белград Оливера Живкович, а след това Олга Надж е съобщила емисиите, които ще се излъчват в рамките на програмата.

От незавършената сграда на Панаира, първият Дневник е започнал в 20 часа, а го е водил Мича Орлович. Излъчен е от репортажен автомобил.

На обществени места в Белград са били поставени 80 телевизора, тъй като малцина тогава са имали апарат в своите къщи.

През този ден на "задача" са били 150 души, една репортажна кола с три камери и четири филмови камери от които нито една не е била със звук.

Граждани на местата предназначени за тази цел по Белград са присъствали на това историческо събитие.

За гледане на програмата из града (на Теразия, Кнез Михаилова, на Калемегдан, Маршал Тито, на Площад Маркс и Енгелс, Вождовац, Душановац, Карабурма...) са поставени телевизори, както и в домовете на отделни съюзни, републикански и градски ръководители.

Поред всеки телевизор е имало и един техник, който е давал обяснения на любопитните зрители... Сигналът за картината е излъчен от студиото в Панаира в Белград, единственият обект в по-голямата част от Европа тогава предназначен за изграждане на телевизионна станция.

Фамилии с комшии и приятели седели през тази 1958 втренчено гледащи в "малка черна кутия", която е струвала 20 средни заплати.

По това време Телевизия Белград е имала тричасова програма. Видеозаписите от света са стигали ден по-късно на филмови ленти, с влак или самолет.

На първо време програмата се излъчвала на живо, от студиото, или посредством репортажна кола от мястото на събитието. Телевизия Белград след това набавя и записващи устройства и филмови камери със звук, и постепенно се потиска изключително "живата телевизия", а преобладават предавания заснети на лента.

РТС подарява два концерта по повод юбилея

Тази година, 2018, телевизията преведе зрителите си през десетилетията информационна, серийна, филмова, научно-образователна, културна, документална, детска и спортна програма.

През цялото това време зрителите са с телевизията като нейна публика и критика. Заедно са отраснали, свидетелствали за времето и събитията. Затова два дни ще се празнува с концерти на Ташмайдан.

Тазвечершният е запазен за художествена, забавна и джаз музика, а утрешният за народната. Концертите ще бъдат излъчвани директно от 20 ч (21 ч българско - б.р.) на първи канал на РТС.

Два концерта - шест часа музика и повече от 10 000 души на всеки от тях.

Народният оркестър, Хор и Народен ансамбъл на РТС, Тамбурашкият оркестър на Телевизия Нови Сад, заедно с тридесет солисти, в петък ще изнесат, може би и най-големият концерт от този тип в последните 25 години. Ще бъдат изпълнени песни композирани в духа на традицията на Сърбия.

Много се промени технологично и технически, но същината е останала същата - да сме първи и да информираме точно зрителите, да ги забавляваме и образоваме, завършва РТС.

За 60-ия си рожден ден РТС подарява два големи безплатни концерта

Тази година се отбелязва голям юбилей - 60 години съществуване на Телевизия в Сърбия. Радио-телевизия Сърбия, в рамките на празнуването на големия юбилей, организира два безплатни концерта на стадион "Ташмайдан", на 23 и 24 август.

Заедно с ансамблите на музикалната продукция на РТС - Хор и Симфоничен оркестър, Биг бенд, "Колибри", Детски хор и гости от ансамбъла "Коло", на първия концерт, на 23 август, на сцената на стадион "Ташмайдан" ще бъдат и най-големите звезди на класическата и забавната музика, с познати актьори.

Само някои от имената са цигуларят Стефан Миленкович, сопраното Драгана Радакович, мецосопрано Ядранка Йованович, тенор Бела Маврак, Александър Седлар на китара и Бора Дугич на флейта. Към тях ще се присъединят поп и рок легендите Бисера Велетанлич, Горан Брегович, Момчило Баягич Баяга, Бора Джорджевич, Ален Исламович, Младен Войчич Тифа, Желко Йоксимович, Магнифико, заедно с известните актьори Слободан Нинкович, Иван Босилчич и Бранислав Зеремски.

Заедно с маестро диригент Боян Суджич, гост диригенти ще бъдат и Войкан Борисавльевич и Войислав Бубиша Симич.

Водещи първата вечер са Сандра Перович, Драгана Косйерина, Йован Мемедович и Бранко Веселинович.

Концертът на 24 август ще бъде в нотите на 60-те най-хубави народни песни, които ще пеят най-големите имена на народната, изворна и популярна музика: Предраг Живкович Тозовац, Халид Бешлич, Харис Джинович, Лепа Лукич, Мерима Ньегомир, Йелена Томашевич, Снежана Джуришич, Гоца Лазаревич, Звонко Богдан, Радиша Урошевич, Неджат Салкович, Александър Илич, Биляна Йевтич, Драгица Радосавльевич Цакана, Стеван Анджелкович, Даница Крстич, Милан Топалович Топалко и Славко Баняц ще украсят със своите гласове вечерта на посетителите на концерта.

Водещите на втората вечер са Ана Бабич и Слободан Шаренац, Бояна Маркович и Милан Попович, както и Цойле Манойлович, образът който играе актьорът Сърджан Иванович.

Концертите на 23 и 24 август започват в 20 ч местно време, а безплатните билети се взимат от сградите на РТС на Таковска 10 и Кошутняк, както и на билетните каси на стадион "Ташмайдан". 

Разширяват зала "Александър Николич" /Пионир/ до 9500 места

Зала "Александър Николич" в Белград получи ново осветление, а скоро ще започне разширение на 9500 места, съобщи градският мениджър Горан Весич.

"Това е увод след разрешаването на имотно-правните въпроси да влезем в реконструкция на залата и се надявам, че тя ще започне през следващата година. Вместо сегашните 6200 места, ще има около 9500, с което ще изпълни всички условия за провеждане на големи спортни манифестации", заяви Весич при обиколка на залата.

Весич обясни, че ще бъдат заменени седалките, както и всичко друго което е нужно, за да "храмът на баскетбола да продължи да живее своя спортен живот".

По неговите думи, залата е изградена през 1973 година и "вече изисква сериозна реконструкция".

Поставянето на ново лед осветление е струвало 15 милиона динара и залата сега изпълнява условията на Евролигата, ФИБА, но и на останалите спортни надпревари.

Спортно-възстановителният център Ташмайдан през последните четири години е повишил прихода със 175 милиона динара, а разходът е намален със 100 милиона, изтъква Весич.

"Това е предприятие, което вече не е под субсидии, които имаше допреди две и половина години, а се издържа само. Неговият уелнес център може да се мери с всеки частен център в града и това е доказателство, че това предприятие може да функционира по пазарните принципи и може да се конкурира както с частните зали така и с Арената и същевременно да реализира приход", допълни Весич.

Директорът на СРЦ Ташмайдан Милан Новович сподели, че залата е получила 44 от най-новите лед прожектори, които са от стандарта на онези в най-известните световни зали.

"Това е още един от редицата проекти, които е провел СРЦ Ташмайдан", заяви Новович. Той допълни, че проектът е значим заради това, че са изпълнени условия за провеждане на големи турнири, които са по изискванията на световните и европейки федерации и се достигат стандарти на енергийна ефективност, която допринася за намаляване на разходите.

"По този начин постигнахме достатъчна осветеност на залата за дълъг времеви период и продължихме трайността, защото животът на осветлението се оценява на 10 000 часа на всяка лампа. Това осветление няма да пречи по никакъв начин на бъдещите работи по реконструкцията и ще е съвместимо и с бъдещия капацитет на залата", заяви Новович.