Кръчмарски маси, столове, карирани покривки, кухненски прибори, остатъци от питиета и по някой недояден домат и чушка завари екипът на ТАНЮГ пред култовата белградска кръчма "Ташмайдан", която, след повече от половин век, затвори врати.
"Драги наши гости, тъй като вашата любима кръчма "Ташмайдан", с реституция е върната на собствениците, които не желаят да продължат работата с нас, ние най-сърдечно Ви благодарим, че имахме Вас като наши драги гости и приятели", стои надпис, който е залепен на вратите.
Между работниците, които изнасяха последния инвентар от кръчмата, която на по-старите съграждани е известна и като кръчма "При Тозе Гърка", се намери и, както каза да го подпишем, последният управител на кръчма "Ташмайдан" Желько Милошевич.
Изселват се от кръчмата, каза Милошевич, защото собствениците искат да продадат обекта на цена за която той няма средства да я купи, а в желание да запази култовата кръчма им е предложил да сключи договор за наем с тях.
"Те отказаха това и казаха, че искат само да я продадат", заяви Милошевич.
На въпроса кога е основана кафаната (сръбската дума за кръчма - б.р.), Милошевич разкрива, че един от гостите му е казал, че е пил питие с Коча Попович в "Ташмайдан" през 1945 година, след освобождението на Белград. "Тогава можем да предположим откога съществува тази кафана".
В Белград е отворена първата кръчма в Европа!За съжаление, много от първите белградски кафани днес вече не съществуват, някои заради лоши процеси на приватизация, някои заради реституция, някои заради лоша работа, а някои заради нехайството на обществото и държавата, а на техните места са "поникнали" бутици, аптеки, пекарни, казина...
Кафаните за Белград имат голямо историческо и културно значение, сградите в които са сместени те са стари повече от 100 или 200 години, а активният обществен живот "е писал историята" в белградските кафани. Първата кафана в Европа е отворена точно в Белград, 1522 година, чак 100 години преди Лондон, Виена и други европейски метрополиси, така че Белград може да се смята "родоначалник на кръчмите".
Точно в тези кръчми е светнала първата крушка, зазвънял е първият телефон, проведен е първият панаир на книгата, пуснати са първите движещи се снимки, шест месеца след френската премиера на братя Люмиер.
Интересно е, че и първото представление е изиграно в гостилницата "При английската кралица" ("Код енглеске краљице"), където се е намирал временния обект на Народния театър.
Поставя се въпросът, дали такава съдба чака и кафана "Ташмайдан". Директорът на Агенцията за реституция Страхиня Секулич казва, че са неточни историите, че реституцията е затворила кафаните в Белград.
"Ние вече сме върнали значителен брой обекти, в които са сместени кафани, ресторанти или хотели, на първоначалните собственици. Върнали сме двата най-известни хотели "Београд" и "Сплендид", върнали сме Српска кафана и низ известни кафани, трябва да напомня, най-големият дял от тези кафани не работеха когато сме ги върнали", изтъква Секулич.
Чрез придобиване на обекта чрез реституционен процес, обяснява Секулич, първоначалните собственици, които получават своя имот решават какво ще се намира на това място.
"Ако тук е възможно да бъде кафана, тук ще бъде кафана, а ако не е възможно, те не могат да държат нещо от което нямат печалба. Не може да бъде затворено нещо заради реституция, ресторант може да работи непрекъснато, защото реституцията нито влияе, нито може да влияе на извършваните дейности в този обект", поясни Секулич.
Но, когато процесът се завърши множество първоначални собственици не запазват автентичността на обекта, а решават да го "модернизират". Добър пример, че реституцията не е повлияла една от 15-те най-старите кафани в Белград да бъде затворена е примерът с кафана "Блед".
На булевард Деспот Стефан продължава да се намира автентичното издание на "Блед", старо повече от 100 години, което с широко отворени врати и поставени кръчмарски маси дочаква комшиите на първото сутрешно кафе с плакат "Блед отново работи".
Мая Зеленович, по професия мениджър за връзки с обществеността, за себе си казва любител на кафаните, решила след завършената реституция с неколцина приятели да вземе "Блед" под наем и да му върне стария блясък.
"На мен ми е драго, че с реституцията ресторант "Блед" е върнат на първоначалните собственици, потомци на индустриалеца и пионер на дискографията Милан Илич", казва Зеленович, показвайки портрета на основателя на "Блед", който краси входа на тази кафана.
Въпреки че никога не се е занимавала с кръчмарство, Мая изтъква че обожава "Блед", както и остатъка от нейния комшулук, затова не са позволили на мястото на култовата кафана да се появи аптека или бутик, съответно, "нищо което не отива на това пространство и тази фантастична архитектура".
"Затова вложихме много труд да върнем старите тухли върху които бяха положени слоеве стени с модерен дизайн, защото това е стогодишна тухла и когато тя може да говори, вероятно би говорила с езика на хората, които сега са уроци в училище", каза Зеленович.
Желанието й е да върне на Белград "Блед" като истинска елитна градска кафана, когато дамите с дантелени ръкавици и господата с цилиндри, с файтони са идвали на ориз и вино. Зидовете от стари тухли, стари над век, са украсени от автентични, архивни фотографии от колекцията на професор Видойе Голубович, който, след Бранислав Нушич, е направил най-изчерпателните изследвания на кафаните на стария Белград.
"Това са фотографии на кафани, които някога са съществували в Белград, които са връстници на "Блед", а които, за съжаление, вече не съществуват. В тези кафани са се случвали значителни културни и исторически събития, за които малко наши съграждани знаят, а би трябвало да знаят", споделя Мая Зеленович.
Отговорността за запазването на такъв тип обекти в Белград, смята Зеленович, трябва да съществува и при онези, които ги продават, и при онези, които ги купуват, но и държавата, която урежда законите.
"За да се запази спомена за кафаните, които вече ги няма, масите в "Блед" ще носят имената на кафани в които се е случило някое важно събитие, така че хората ще могат да резервират "Три листа тютюн", "Дарданели", "При английската кралица"..", изброява Мая Зеленович.
