В Босна и Херцеговина до диплома за 17 дни

Журналистката от боснохерцеговския "Журнал" Азра Омерович успя да получи "диплома" от средната медицинска школа от Сански Мост за 17 дни, а при това не е присъствала в нито един час. Фалшивата диплома, която струва 2500 конвертируеми марки (1:1 с лева - б.р.), е набавена от посредник. По време на приемо-предаването е разбрал, че е предмет на журналистическо разследване и журналистите са записали всички разговори с него.

След като на 20 декември миналата година е предала документа, Омерович е "завършила" школата и получила диплома със свидетелство за всичките четири разреда на 3 януари - с много добър успех, съобщава Индекс.

В дипломата от Медицинската техническа школа от Сански Мост пише, че ученичката Азра Омерович е записала "преквалификация" на 22 ноември 2016 година, а успешно е завършила обучението на 15 ноември 2018 година.

Според свидетелството успешно е положила анатомия и физиология, хигиена за защита на здравето, микробиология, медицинска психология, заразни болести, патология, хирургия, фармакология и е завършила и практическо преподаване.

Историята започва през ноември миналата година, когато редакцията на Журнал получила документация от полицейските и правосъдните агенции в която се съобщава, че на територията на Федерация Босна и Херцеговина се продават дипломи от средни училища и всичко има връзка с Центъра за образование от Широки Брийег, зад когото стоят бизнесмени близки до Хърватската демократична общност (ХДЗ) в БиХ, съобщава Индекс.

Документите показват, че парите от Широки Брийег са ползвани за основаване на средни и висши образователни институции в БиХ, а в тях да се издават съмнителни дипломи.

Съобщават се имена на посредници, които са работили в определени градове и които срещу пари набавяли дипломи.

За сараевския регион задължен е бил Сенад Пехливанович от Фойница. Омерович е провела кратък разговор с него по телефона, а за пръв път са се срещнали в Сараево.

Както й е казано в училището, за преквалификация е необходимо най-малко година. Обаче, Пехливанович можел да осигури това много по-бързо, на цена от 2500 конвертируеми марки (около 1200 евро) предназначени за "директора и останалите".

Журналистката на среща с Пехливанович отказала да му даде предварително парите, а той казал че трябва да "търси алтернативни решения" и този път няма да минава през Широки Брийег.

На същата среща журналистката е получила "специален телефонен номер", който е предназначен за договарянето около дипломата.

Редакцията на Журнал е стигнала до списъка с обажданията, които доказват, че Пехливанович от този номер се е обаждал само на Центъра за образование в Широки Брийег.

Пехливанович тогава казал на журналистката, че най-късно до 15 януари ще получи диплома от средната медицинска школа на свое име.

Журналистическият екип се е представил на посредника по време на приемо-предаването 

Омерович на 2 януари в 14:46 получава съобщение от Пехливанович, че всичко е готово, а приемо-предаването е уговорено за 3 януари.

Той на 3 януари на уговореното място се появил със свидетелствата и дипломата за завършена Медицинска техническа школа в Сански Мост - заверена, с воден знак и подписи, както и с оценки по предметите, които журналистиката никога не е посещавала.

След приемо-предаването журналистическият екип се представил на Пехливанович, а всичко е заснето.

"Господин Пехливанович, за съжаление, не сте арестуван. Ние направихме това само да покажем, че вършите тази работа. Само искахме да покажем, че това се прави и прокуратурата мълчи", заяви журналист, който дошъл на масата на която Пехливанович седял с журналистката на която уредил дипломата.

Пехливанович не отговорил нищо, съобщава Индекс.

Тонове мед не са виждали пчела

 
Пчеларите в Сърбия всекидневно се борят с огромна нелоялна конкуренция и фалшификатори. На пазара повече от 2/3 от нектара е направен от царевичен сироп, меласа, захар и киселина.

Всички го ядем, защото сме уверени, че е здравословен, но никой не може да предположи, че във всеки втори буркан мед няма нищо добро. Напротив, може само да ни застраши здравето. Защото, според предупрежденията на специалистите, повече от 65% от пчелния нектар на сръбския пазар няма връзка с пчелите и природата. Казано народно, думата е чиста - експерт. Затова и не учудва, че пчеларите в Сърбия решиха да изразят своето недоволство с клетва на билборд: "Ветеринарни и търговски инспектори, ще даде бог и вашата секира да падне във фалшив мед".

Пчеларите се оплакват, че през последните години пазарът буквално е залят с фалшификати. Лъжливият мед в истински буркан е със сходен вкус и гъстота като оригинала, а казват, че се прави от царевичен сироп, меласа, захар и определени киселини. Между пчеларите и фалшификаторите владее истинско "военно положение".

Президентът на Съюза на пчеларските организации в Сърбия (СПОС) Родолюб Живадинович твърди, че повече от 65% от меда на законния пазар, в магазините и при "дивите" продавачи на пазарите не е изправен. От години, казва, са търсели помощта на държавата в решението на този проблем, но няма такава. Обръщали са се към сдружения на потребителите, давали са на инспекциите съмнителни медове, написали упътване за гражданите как да съобщят за фалшив мед...

- Проблемът кулминира в края на миналата година, когато на пазара се появи голямо количество фалшив мед, след лоша пчеларска година, когато фалшификаторите използваха своя шанс - допълва Живадинович. - Новият правилник за качеството на меда, който влезе в сила от януари тази година допринесе за объркване с въвеждането на термина "индустриален мед", но не заради самия термин, а заради неадекватните изпълнения на Правилника от страна на надлежната инспекция. Капката, която преля чашата беше когато фалшивият мед започна да се декларира като "индустриален мед", с което купувачите са измамени, защото индустриален мед е всъщност истинският мед, който да кажем е ощетен от неправилно съхранение.

Тъй като инспекциите, допълва източникът, не направили почти нищо, а част от получените резултати от анализи не искали дори и да обявят, се обърнали към премиера на Сърбия. Много бързо ги приел, обещал реформиране на специалния оперативен щаб за решаване на този проблем.

- Щабът работи в момента, а договорът е да не се обявяват публично резултати докато всички контроли не бъдат завършени, когато ще се излезе публично с детайлите - съобщава президентът на СПОС. - Инспекцията в момента контролира и магазините и пазарите и пчеларските изложби.

В момента на инвентаризация има най-малко две хиляди тона мед, предимно слънчогледов, а в по-малки количества и акациев, липов и други. Този мед стои непродаден, докато се продават фалшификати, на разни акции и по разни други начини, на много ниски цени.

-  Цената на дребно на "истинския" мед не може да бъде по-малка от 700 динара - казва събеседникът. - Що се отнася до продажната цена, например за акациев мед тя е около 500 динара, а когато в магазините се намери акациев мед под тази цена, трябва да се запитаме дали това изобщо е възможно? Къде е 20 до 30% търговски марж, къде е данъкът от 10%, къде е цената на буркана, етикета, бандерола, разходите за анализ, изкупуването, транспорта, работника...

В Сърбия има около 15 000 пчелари, които годишно в 808 000 регистрирани кошера произвеждат от 6000 до 10 000 тона мед, в зависимост от силата на сезона. От това се изнася между 2000 и 3000 тона, а останалото се изяжда в Сърбия. За съжаление, малко от този, истински мед, стига на рафтовете на магазините. Износът на мед расте, а най-голям е бил през 2013 година, след отличен сезон, когато в чужбина са пласирани 3371 тона мед, на обща стойност 15 милиона долара, което е далеч повече от износа на всички видове месо заедно.

Трудно е да се разпознае фалшификата

Въпросът е какъв мед купуват потребителите в Сърбия и как като купувачи могат да разпознаят оригиналния мед на рафта или сергията. Пчеларите ще кажат, че няма как, защото фалшификаторите са овладели техники, които могат да измамят и опитни пчелари.

- Ако купуват пчелен мед, той е върховен, защото медът от Балканския полуостров е един от най-добрите на планетата - твърдят от Съюз на пчеларите. - Проблемът е когато купуват "мед", който не е виждал пчела, а има много такъв на пазара, около 1000 тона годишно, преди всичко в магазините и при "дивите" продавачи на пазарите. Лъжливият мед има подобен вкус, мирис, изглед и гъстота като истинския, а разликата е, разбира се, в качеството и фактът, че няма никакви хранителни съставки.