"Не славеха тенис Бога, а човекът, който плаче"

 
Новак Джокович спечели публиката в Ню Йорк по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е, пишат немските медии. Така в спортната загуба доживя голяма победа. 

"Новак Джокович седеше на своята пейка обиколен от 25 703 зрители на най-големия световен тенис стадион и горчиво плачеше в своя пешкир. В този момент още не беше загубил финала на Откритото първенство на САЩ от Данил Медведев, но 34-годишният мъж знаеше, че това е краят на неговите мечти за така редкия Голям шлем. Разочарованието и тъгата в комбинация с огромното окуражаване от публиката бяха твърде много. Затова плака", пише Франкфуртер Алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле. 

В часа на своята може би и най-голяма спортна загуба, Новак Джокович доживя и една от своите най-големи победи, коментира Стефан Петри за спортния портал Спокс.

"На тенис терена в Ню Йорк Новак Джокович бе победен от тактически перфектния Данил Медведев, спортно - най-неприятният противник, който можеше да има. Но затова публиката беше на негова страна, от самото начало, и накрая го подкрепя чак на ивицата на почтеното", пише в текста.

Авторът припомня на сходната ситуация, на Уимбълдън 2019, когато публиката така подкрепяше Федерер, който губеше срещу Джокович. И тогава се разправя с предразсъдъците за тенис звездата от Сърбия.

"Критиците на Джокович години критикуваха две неща: от една страна, неговата игра като робот, от друга страна, отчаян лов за любов от публиката. Искрено, не знам как митът за робота изобщо можеше да бъде създаден, а камо ли да се задържи толкова дълго. Като привърженици, може би обичате различен тенис, но ако нещо не може да се каже за мачовете на Джокович то това е - че са скучни. Никой не може да победи по толкова различни начини, никой не сменя своята играта толкова често, рядко някой показва своите емоции така откровено както той", пише Спокс.

It wasn't his day, but it's definitely been his year.

Take a bow, @DjokerNole 👏 #USOpen pic.twitter.com/myse317sEc

— ATP Tour (@atptour) September 12, 2021

Текстът продължава, че тезата за Джокович, който умолява публиката за наклонност също така през последните години е изтъркана. 

"Почти на всеки мач коментаторите посягат за тази изтъркана история без оглед дали публиката очевидно е била на страната на противника или не, и мъдруват: Защо не го обичат като Надал и Роджър? Защото развали купона? Заради неговия произход? И подобни... Трябва да кажа, че според мен всичко това винаги е отивало малко твърде далеч. Не само защото често в тази дискусия се изпуска, че Ноле има огромен брой обожатели в много краища на света - вече и защото този уж копнеж на сърбина за наклонност на обществеността никога не е довел до това той да изневери на себе си", допълва се в текста.

Авторът пише: "Джокович лесно можеше да изгради изгладен, безукорен имидж с помощта на редица надплатени медийни консултанти - имидж на остроумен, умен, полиглот, семеен човек. Вместо това, позволява на зрителите да го приближат и не се колебае да прави спорни изявления и постъпки, от основаване на синдикат на играчите до повече от чудни изказвания за ваксините и тенденции към езотерика. Сигурно съществуват по-лесни начини да спечелите сърцата на любителите на тениса по света."

"В този финал, тези предполагаеми противоречия се помириха. Колко означаваше за Джокович подкрепата? Да, любовта на публиката можеше да се прочете по неговото лице. Специално трябва да се изтъкне фактът, че той спечели публиката по свой начин - без маски, със своите добродетели и слабости, такъв какъвто е. При връчването на трофея, публиката не славеше шампиона, тенис Бога Новак Джокович, а човека, онзи в сълзите, онзи, който е победен. За 21-ата голяма титла Джокович ще трябва да почака. Вместо това, спечели сърцата на публиката. Колко означаваше тази победа за него накрая говори за него повече отколкото който и да е друг рекорд", пише този спортен портал.

 

Djokovic, receiving the loudest support he's had all tournament, cries in his towel during the changeover, and still visible as he walked to return serve.#USOpen LIVE BLOG: https://t.co/HI6CbhECf6 pic.twitter.com/qohuvMeS9D

— TENNIS (@Tennis) September 12, 2021

Новак Джокович, най-добрият за всички времена

 
Новак Джокович победи Матео Беретини и спечели своя шести Уимбълдън и общо титла №20 от Големия шлем в кариерата си. Така премахна и последната пречка, която го делеше от окончателното признание, че е най-добрият тенисист в историята. 

Федерер и Надал са големи, но Джокович е по-добър от двамата

С 20 трофея от четирите най-големи турнира се изравни на върха с Рафаел Надал и Роджър Федерер. Девет титли взе в Откритото първенство на Австралия, шест в Уимбълдън, три на Откритото на САЩ и две от Ролан Гарос. Трябва да се напомни, че е единствен от тримата, който държеше едновременно всичките четири трофея от Големия шлем.

Победата в тазгодишния Уимбълдън постави Джокович в позиция да осъществи нещо, което е правил само легендарният австралиец Род Лейвър, а никой в Откритата ера. Лейвър през 1962 и 1969 печели всичките четири турнира от Големия шлем в календарна година. За това на Джокович му липсва само още триумф в Откритото първенство на САЩ, след като през тази година вече завоюва отличията в Автралия, Ролан Гарос и Уимбълдън.

Тенис съвършенство

Най-накрая, 2021 година заради пандемията е и олимпийска, а в случай на злато в Токио и триумф в Ню Йорк, Джокович ще стане първият тенисист печелил утопичния Златен шлем. За достигането на такова тенис съвършенство трябва да се спечелят тези пет турнира, а той засега осигури три и е фаворит на оставащите два.

Ако вземем предвид междуособните резултати на тримата най-добри тенисисти в Откритата ера, Джокович тук отнася победата. Против Федерер има 27 победи и 23 поражения. Във финалите резултатът е 13:6 за сръбския тенисист, който води и в победите против швейцареца в турнирите от Големия шлем (11:6). Против Надал Джокович има резултат 30:28, във финалите води с 15:13, докато Надал е по-успешен в мачовете в Големия шлем (10:7).

Най-дълго трае против най-тежката конкуренция и е заработил най-много пари

Вероятно ще дочака края на годината като първи в класирането на АТП, с което ще стане първият играч в историята на тениса, който чак седем години е завършил на трона. Също така, с 328 седмици на първа позиция вече е рекордьор, а като номер едно е взел най-много точки в една година.

От останалите значими рекорди, Джокович е най-добрият играч в историята по брой спечелени големи турнири (61), с Надал е изравнен по брой Мастърс трофеи (36), спечелил е шест награди за тенисист на годината и е спечелил най-много пари от наградни фондове в историята на спорта - над 150 милиона долара.

Също така е и единственият тенисист в Откритата ера, който два пъти е печелил всичките четири турнира от Големия шлем (двоен кариерен Голям шлем) и единственият, който в кариерата е печелил два пъти всичките девет Мастърс турнири, така наречения Златен Мастърс.

Психическата еволюция на Новак Джокович - предмет, който ще се изучава в университети

Как от черното пате в началото на кариерата, господарят на тениса стана по-твърд от желязо

Може ли по-тежко? Първо да победиш Надал насред Ролан Гарос в мач за който със златни букви, заради качеството, ще пише в антологиите на тениса, а тогава във финала да губиш с 0:2 сета и да победиш 3:2. Ако триумфът над Рафа беше "изкачване на Еверест", както каза Новак, с какви думи да се опише завършващия триумф, завръщането от бездната на Хималаите и спечелването на 19 трофей от Големия шлем?

Да видим нещо друго: Колко са онези, които в неделя следобед и при 0:2 вярваха, че Джокович ще спечели трофея? Отговорът - МНОГО! В някои други спортове, да вярваме в обрата и да успеем да обърнем, това за нас е по-рядко събитие от Халеевата комета. А когато става въпрос за Новак, това идва като - правило. Да, понякога къса нервите на милиони привърженици в Сърбия и чужбина, но вярата в неговия триумф остава непокътната, какъвто и да е резултатът на таблото, докато за последен път топката не докосне клея, тревата, бетона...

Новак Джокович е феномен в световния спорт, но още повече - в сръбския спорт. Защото, такива психически планини, способни да се справят с всички нещастия, на терена, а още повече около и извън него, това още не сме имали, това още не сме виждали. Пълен парадокс е, че колкото повече го нападат по всякакви странни причини, а това наистина вече доби някакви ненормални размери, Джокович е все по-силен на терена, все по-могъщ.

Матс Виландер би казал - все по-свеж! Като портрета на Дориян Грей. Всички тези рани и белези, които му нанасят или се опитват да му нанесат, вероятно отиват някъде другаде, защото на терена, каквато и да е настилката, изглеждат сякаш с някаква непозната алхимия Новак превръща в задвижващо гориво.

Да си психическа скала, робокоп, човек с нерви и сила от желязо са онова което виждаме днес. Но, Новак не е бил такъв винаги. И това е онова което на всички негови успехи, всички титли от Големия шлем, седмици на трона, дава специално измерение, специална патина. Този житейски път, кариера, психическата еволюция на Новак Джокович ще се изучават един ден в университетите.

От момчето, което в началото на кариерата предаваше мачове заради алергия, тежко дишане, което изглеждаше като сламка на вятъра, което вече бяха означили като измамник и то някои, които сега истински му се удивляват, което беше едва ли не грозното пате в световния тенис и поред огромния талант, вечното "трето колело" в сянката на Роджър Федерер и Рафаел Надал... Този момък стана символ, синоним, въплъщение на спортист, който в главата е най-силен в света. Несломим. Непобедим. Недосегаем. Когато разшири зениците, това е знак за онзи от другата страна на мрежата "спасявай се, ако можеш".

Не съществува нито един друг тенисист, нито един друг спортист, който е в състояние за секунда да забрави грешката, пропуска, загубената точка, гейм, сет и да продължи сякаш нищо не се е случило пет-десет секунди по-рано. Може да побеснее, жестикулира, понякога и да псува, но ако се гледа само онзи момент откакто подхвърли топката или изчака противниковия сервис, докато тази точка не стигне до край, Джокович има застрашаваща самодисциплина, самоувереност от милион тона, а в главата спокойствието на монах. И както тази добродетел, тази супер сила, с времето възникна и израсна, острена през всички издигания и спадове, до днес порасна толкова, че съперниците истински се плашат. В моментите когато в четвъртфинала моментът беше на страната на Беретини, Анди Мъри написа в Туитър, че би си заложил къщата, че Новак ще победи. Против Циципас във финала беше достатъчен само един пробив в третия сет и гъркът да започне да се съмнява в себе си, в своята игра, да се разпадне тотално на терена. С два сета преднина. Как се постига това? Къде се учи това?

Имат американците или англичаните, все тая, израз, че не е важна целта, а пътят до нея. Този път, тази истинска еволюция, която премина Джокович, който се е шлайфал върху милион нещастия и стана по-твърд от най-твърдия познат материал на тази планета - това е което ще се помни завинаги. Чак и ако един ден се намери някой да подобри всички рекорди, които ще останат след него когато един ден закачи ракетата на пирона.

Струва си да се обърнем към миналото, да хвърлим поглед 11-12 години назад, да се сетим къде беше тогава Джокович, през какво премина, а докъде стигна днес. Този изминат път, това е неговият най-голям шедьовър. Делото на живота му. Е, това е истинският отговор на онова питане как се става, не шампион, а най-големият на всички времена. Ще бъде Новак най-добрият, най-успешният тенисист някога, в това вече никой не се съмнява, но още сега е най-големият, защото това което той премина, а и продължава да преминава, това не е преминал нито един от неговите най-големи съперници. От момче което идва от страна в която тенисът беше на почти аматьорско ниво, до човека заради когото цялата земя не трепва, привържениците не искат да се поместят от "късметлийското" място, нито да мръднат отдавна вдървения крак "да не докарат карък", докато на Новак му върви добре когато играе за най-големите трофеи.

Имала е Сърбия, хвала на Бога, много големи, велики спортисти. Има ги и сега. И ще ги има. Но, такъв колос... В английския Гардиън в текстовото отразяване на финала им се изплъзна: "Този не е от нашата планета". Не знаем от коя планета идва, но когато се засвири "Боже правде" на Шатрие, докато знамето се издига на пилона, всички знаят от коя държава идва.

Автор: Вуядин Томкович

Суровата доминация на Джокович в изминаващото десетилетие

Новак Джокович за шести път завърши годината като най-добър тенисист в света, а десетилетието оставащо зад нас протече изцяло под знака на сръбския ас.

От 2011 година до края на тази сърбинът записа чак 83 победи над противници от Топ 5, което е повече от Надал и Федерер заедно - 82. Испанецът в тези срещи е печелил 45 пъти, а швейцарецът 37.

Трябва да се каже, че в този период Джокович е спечелил 16 титли от Големия шлем, докато конкурентите му в най-големите турнири на света са стигали до трофеи общо 15 пъти. Новак има спечелени 31 титли Мастърс, 14 повече от Надал и 20 от Федерер.

Световният номер едно има по-добър резултат от двамата си големи съперници, а в отиващото си десетилетие с тях има постижение 43:21. Също така, най-дълго е бил на първо място в класирането на АТП.

Това може би е само още едно от доказателствата защо мнозина смятат Джокович за най-добрият в историята на "белия спорт".

 

Last year I posted a table for "Player of the Decade" (Jan2010-Dec2019)&many people pointed out that the decade is from January 2011 to December 2020.

I promised them I would do another table at the end of this year.

Here it is: Big 3 tennis results for the past 10 years. pic.twitter.com/bFUVUdLpCd

— Yolita🐊 (@Yolitatennis) November 26, 2020

Джей, ако кръчмата имаше Марадона

Деветдесет и втора, когато войната започна, бащите ни бяха призовани, а нас ни упътиха към улицата, бутнаха ни цигари в ръката и ни оставиха да нямаме нищо. Естествено, най-добре разбирахме Джей. Благодаря му, че беше тук за нас, когато нямаше никой друг за това поколение.

Отиде си нашият Джей. Както отдавна обяви, далече някъде сам, подготви се за този път без завръщане. В неделя.

В къщите се печеше пиле, вятър шибаше в прозорците, а съседските деца се чуваха през стените. А, тогава вест пресече деня наполовина. Всички нас разпръснати по света ни събра в туитър, вайбър обаждания, дорчолските прозорци. И навсякъде с неверие и тежка тъга се изговаряше - отиде си нашият Джей. Това дете от дом което живееше във всяка къща.

"Можеше още да живее, грехота" би се чуло тук и там от онези, които не разбират, че Джей е изживял двеста години и няколко живота, и че пропорционално и симетрично бурно, като в отражение от огледало, ще живее още толкова в този народ.

Мислеше и говореше по детски искрено и бързо, така и танцуваше, пееше както живееше, а живееше както искаше. Нашият Джей.

Също така симетрично, като пумпал с остри върхове и тежък център на тежестта в дълбината на своята материя, сега от дистанция изглежда кариерата, която остави.

Завъртя се силно на сцената с целия този труден житейски опит, който предходно е събрал на улицата. Полетя като топка под кибритена кутия. Бърз, понякога неуловим за погледа на кибика, а винаги тук с неустоима песен, която те завързва за себе си и те кара да останеш и да познаваш под коя кутийка е смачканото метално фолио.

Да го гледаш, слушаш, да си щастлив когато и последният динар в кръчмата даваш на негова песен, защото знаеш, че животът е повече изчакване да изгубиш всичко, а по-малко да бъдеш прав.

Понякога беше облечен в бял костюм с шапка като Майкъл Джексън на корицата на Трилър, друг път с кърпа на главата като някакъв дорчолски дунавски пират.

Краката са се научили да танцуват във фолклорната група на предприятието за градски транспорт кръстено без никакъв смисъл "Никола Тесла", долу на Скендербегова, някъде между Змай Йовина и Капетан Мишин. Сега там има някаква жилищна сграда, а преди покрай хангарите за автобуси и тролейбуси от които идваше мирис на смазочни материали и изгорели опаковки, тук се събираха дорчолските деца да гледат по телевизора Марадона и да тренират крачки.  

Не е чудно, че едно тогавашно дете си отиде бързо след аржентинеца четиридесетина години по-късно. Нашият миниатюрен гигант от Солунска, като майстора на Наполи, е произлязъл от бедност и никога не я е забравил, качвайки тестени изделия, за да ги вземат гладните дорчолски деца когато тръгнат без закуска за училище. Просто, небето търсеше баланс за едно пристигнало голямо сърце и бързо го получи.

Това заминаване Джей много пъти е обявявал. Молеше съдбата сестра да забави и ни напомняше, че животът кратко трае и малко време има. Плашеше се да не стане китара без струни.

Този Танатос изригваше от него и когато успя в живота и когато му завиждаха всички. И тогава го ломяха ветрове, а той караше по своему и заплашваше, че когато веднъж си отиде няма да се върне.

Умееше онова което пее да има тежестта на дадената дума на някогашните белградски шмекери. Вярваше му се докато държи микрофон вероятно повече от на всеки друг. Защото, Марина Туцакович може би за другите е писала песни, но за Джей е писала мемоари.

На автора на текста остава в спомените концертът на Панаира през 92-а година. Връщането пеша към Карабурма, далеч след полунощ в първите часове на ноември с останалите четиринадесетгодишни от основното училище.

Това за нас беше събитието на годината. Войната започна, бащите ни бяха призовани, а нас ни упътиха към улицата, бутнаха ни цигари в ръката и ни оставиха да нямаме нищо. Естествено, най-добре разбирахме Джей, който пее Неделя, Не е лесно да бъдеш млад и Направи нещо за моята младост. Благодаря му, че беше тук за нас, когато нямаше никой друг за това поколение.

Ще запалим свещ за него сякаш го няма, въпреки че знаем, че присъства някъде горе на маса с Тома Здравкович, Роджа Раичевич и кой знае кои герои и антигерои на неговата епоха.

Такъв беше и Белград за който пееше и който познаваше в душата и във вулканични дълбини. Еднакво му се връщаше - отворено сърце, с любовта на дете към родител.

Залезе долу на кея на "25 май" в един декемврийски ден това слънце на любовта. Ще се появи да ни загрее когато потрябва, най-често нощем в кръчмата. Тази звезда наречена Джей свети и когато другите се провалят. 

Вярвайте на едно дете на Карабурма.

Автор: Владимир Банич

Когато "падат" диктатури и когато се "рушат" демокрации

 

Обществата с тип на управление като Римската империя и китайската династия Мин са пропадали по-трудно от онези в които е властвала тиранична диктатура, това е заключението на ново изследване. Въпреки това, пропадането на политическите системи, които не са се концентрирали над богатството и властта са оставяли по-големи последици отколкото когато са пропадали тиранични и корумпирани режими.

"Въпреки че добрите управления са могли да продължават по-дълго от корумпираните режими, те са имали по-катастрофален крах, в моментите когато новите лидери са подривали обществените договори с народа", пише в изследването. 

Антрополозите са разгледали широка, глобална проба от 30 предмодерни общества, включително Римската империя и един от нейните най-забележителни владетели Комод, който е бил по-заинтересован за надбягвания с колесници отколкото за управлението на държавата.

Без оглед дали обществата се владеят от немилосърдни диктатори или добронамерени представители, те с времето се разпадат - но с различна степен на сериозност, изтъква екипът в своето изследване, публикувано в списание Frontiers in Political Science.

"Нашите открития дават прозрения, които би трябвало да важат и за сегашните обстоятелства", казва водещият автор Ричард Блентън от Университета в Индиана.

"Най-важното е, че обществата, чак и онези в които се управлява добре, които се развиват и в които повечето граждани се ценят високо, все пак са крехки човешки конструкции, които могат да се разпаднат", допълва той.

Екипът детайлно е разгледал властването на четири общества - Римската империя, китайската династия Мин, индийската Моголска империя и Венецианската република.

Тези четири общества са "процъфтели" в миналото и имали относително еднакво разпределение на властта и богатствата в сравнение с много други разглеждани случаи.

Например, в китайската династия Мин, нейният основател започнал политически реформи в края на 14 век, за да се подобри способността на държавата да служи на общото добруване на обществото.

Всичките четири примера са "започнали във фазата на интензивно изграждане на държавата" с намерението да градят "функционални системи на добро управление", казват изследователите.

 

Въпреки това, четирите примера са изглеждали различно от онова което днес се смята за "добро управление", защото не са имали да речем - народни избори.

"В основата, не е имало изборна демокрация в модерния смисъл, така че ако искате да сравните доброто управление в настоящето с добрите управления в миналото, не можете да ги мерите с ролята на изборите, толкова важна в съвременните демокрации", казва авторът на изследването Гари Файнмен от Чикагския музей.

"Не са имали избори, но са имали някакъв вид проверки на властващите и механизми за въвеждане на равновесие заради концентрацията на лична власт и богатства", обяснява Файнмен.

Обществата с добро управление са съществували по-дълго от автократичните управления, които държат властта концентрирана в една особа или малка група.

"Историята има възможност да ни каже нещо..."

Венеция, например, е била в състояние да удържи своя морален кодекс и добри управленски практики далеч по-дълго от примера с Мин, Моголите и Рим, защото е имала ефикасна процедура за отзоваване, която се е изпълнявала в няколко случая.

Въпреки това, когато "добрата" власт се разпаднала, за гражданите всъщност е било по-трудно, защото във всекидневния живот те се осланяли на правилата на тази власт.

Споменатите четири общества са се "разпаднали" и приключили когато ръководството "необяснимо подкопало по-ранните цели, основните ценности и практики", твърди екипът учени.

Все пак, нарастващото неравенство, концентрацията на политическа мощ, укриването на данъци, спадането на нивото на обществените услуги - и днес са очевидни в демократичните страни.

"Онова което виждам около себе си изглежда като онова забелязах, проучвайки общества от далечната история, и сега същото това преживявам в своя личен живот", заяви Файнмен.

Ученето за това какво е довело до пропадането на обществата в миналото може да ни помогне сега да направим по-добри избори в смисъла на изграждане на едно общество.

"Историята има възможност да ни каже нещо. Това не означава, че ще се повтори с точност и по същия начин, но има тази тенденция - когато става въпрос за общества и типове управление. Затова от тези ситуации, които проучвахме трябва да си извадим уроци и да разберем поуките", заключи Файнмен.

50 години Шкода 110R - социалистическото Порше 911

Чак и по времето на социализма в Чехословакия, Шкода със своите модели се отличавала от конкурентите "зад Желязната завеса". Едно от доказателствата за това е Шкода 110 R, купе версията на серията 100/110, модел, който преди 50 години имал премиера на панаира в Бърно.

А развоят на Шкода 110 R, в Чехословакия наречен "Ерко", започнал през 1966. През март 1968 година, първият прототип с вътрешно име ШС718 К е представен във фабриката в Квасини. Купе каросерията се различавала от лимузината по елегантно наведения заден дял, косото предно стъкло и широките врати с прозорци без рамки. Вторият прототип е завършен през март 1969 година и вече имал двоен карбуратор и алтернатор вместо динамо.

За световната премиера на 110 R, Шкода поканила подбрани журналисти в студентския дом на собствената школа за специалисти в Млада Болеслав. След конференцията за журналистите, гостите имали възможност да тестват новото спортно купе на близкото летище Хошковице. Обществото за пръв път видяло Шкода 110 R на Панаира на машините в Бърно на 5 септември 1970 година, когато са изложени три копия.

База за международните успехи са били участията на панаирите в Париж, Лондон и Торино до края на годината. Търсенето на 110 R рязко се увеличило, но засиленото производство създало на Шкода проблеми заради тогавашните политически околности. До края на 1970 година от поточната линия излизат само 121 возила, а едва във второто тримесечие на 1971 година първите екземпляри купе са могли да бъдат изнесени за чуждестранни купувачи. Като резултат от това, чешкият производител на автомобили се концентрирал предимно над износа: от около 3000 возила произведени през 1971 година, само 442 бройки са дошли в салоните на тогавашния чехословашки дилър Мототехна.

Началната цена на Шкода 110 R е била 78 000 круни, което по това време е отговаряло на около 40 месечни заплати в Чехословакия.

Шкода 110 R е била дълга 4,16 метра, широка 1,62 метра, висока 1,34 метра, с междуосово разстояние от 2,40 метра. За задвижването се грижи редови четирицилиндров мотор, разположен в задната част, с охлаждане с масло, със съотношение на компресията 9,5:1 и двоен карбуратор. От 1107 кубика, моторът е развивал 52 конски сили при 4650 оборота в минута, което в комбинация с малкото тегло от едва 880 килограма, давало много динамично усещане при шофиране. Шкода 110 R получила прякора "социалистическото Порше 911" заради сходната техническа идея.

Купето е развивало максимална скорост от 145 км/ч със своите радиални гуми 165 SR-14, а за спринт 0-100 км/ч са били необходими 19 секунди. За спиране се грижела двойна спирачна система, с дискови спирачки отпред и накладки отзад.

57% от тежестта на купето е била върху задните гуми, спортното купе имало изключителна тяга. Средният разход на гориво бил 8,5 литра на 100 километра, докато резервоарът, разположен в предната част, събирал 32 литра. Под предния капак има място за 250 литра багаж, докато вторият багажник зад задната седалка побирал 120 литра и бил достъпен по време на шофиране.

Ранните екземпляри имали контролно табло с дървен декор, което бързо отстъпило място на матово черна версия. На контролното табло има пет кръгли инструмента. Зад волана шофьорът е гледал в голям оборотомер, чиято червена зона започва от 5750 об/мин.

Основната версия на Шкода 110 R е включвала анатомични предни седалки. Като се наклонят напред се стига до двете задни седалки.

От 1970 до 1980 година купето на Шкода получава редица дребни подобрения, които осигурявали конкурентността на модела. Така от януари 1973 година четири предни светлини украсявали "лицето" на возилото, предните седалки получили облегалки за главата...

Шкода постигнала значителни успехи в продажбата дори и на изискващите външни пазари. През 1973 чак 93% от 6000 произведени купета са отишли извън тогавашна Чехословакия. През следващата година производството е увеличено на 7500 возила, а заради износа, още от 1972 година, създали версия с волан в дясната страна за купувачите във Великобритания. В последната година на производството (1980) износът е бил ограничен за югославския и испанския пазар. 

Международният интерес към Шкода 110 R е подтикнал развитието на състезателни версии, но за тях някой друг път.