Когато след неуспехите на мартенските турнири в Индиън Уелс и Маями Новак Джокович просто беше отвят от своите противници, в себе си, гледайки го напълно надигран помислих: "Надявам се да вижда светлина в края на този тунел, но се плаша, че тази светлина може да е на локомотива, който се засилва да го прегази..."
В този момент недостатъчно готов (чети: напълно неподготвен) Новак изглеждаше дезориентиран.
- Ще се върне, но никога няма да играе на онова ниво на което е бил - говореше ми един колега.
- Няма шанс. Направи каквото направи! Нека се пенсионира - говореше друг.
- Жена успя да опропасти и най-добрия от всички нас - чух преминавайки.
- Ако започне да яде месо, па да си върне силата, ще може да играе! Не може да се живее на цвекло и броколи.
Уверена, че всичко в живота ни се връща така както го сеем опитвах да обясня на хората, че за всичко което се случва в живота на Новак заслугата е негова.
Така че, нито Йелена (макар че знам че това е непопулярно мислене), нито прясната храна, нито Пепе Имаз, нито прегръщането на дървета, не са били виновни за спада на Джокович, а той самият.
Както нито Йелена, нито храненето, нито Имаз, нито Онзи в който Новак вярва не са имали заслуги за неговия успех, а самият той. Неговото отрицание. Упоритост. Твърдоглавие. Победителски манталитет. Любовта към спорта. Желанието за игра. Борба. Непрекъсната. И борбата на неговите родители.
(Никога недейте да забравяте, че Федерер зад себе си е имал държавата, Надал също, а Сърджан Джокович вече знаем от кого е трябвало да взима пари назаем).
Когато Новак реши преди почти две години да ни каже, че тенисът вече не е негов приоритет, това беше решение на зрял човек, който знае, че животът не е само белия спорт и удрянето на топките. Натоварен с травма и болка в лакътя, заситен от пътувания, искащ почивка и съвсем обикновени неща (не забравяйте че Ноле най-напред е баща, син, брат, приятел, съпруг), които не са чужди за обикновения човек, реши да дръпне ръчната. Малко да отмори от всичко...
Но... Когато сте много влюбени в някого, както Новак е в тениса, тази искра, която е нужна да върне стария блясък на любовта заплашваше отново да се разпали.
В първите дни на януари Новак показа желание да се върне. Както и във всяко ново начало, срещна се с проблеми. Не му вървеше, но не защото не искаше. Напротив. Изгоря в желанието да бъде стария.
Както в средата на 2017 промени всичко което беше добро - прекъсна сътрудничеството с целия си треньорски щаб, за нови треньори постави Андре Агаси и Радек Щепанек - в началото на 2018 трябваше да се изправи пред последиците на по-ранните решения. Своите решения. Още недостатъчно здрав настояваше да играе веднага в началото на годината. Знаеше, че не е на високо ниво, но понякога е нужно да ударите главата в зида, за да разберете, че грешите.
Падаше, губи, опитваше се да стане, оправяше се, па пак губеше. Отново падаше. Но и отново ставаше. Върхът на безсилието беше на вече споменатите два турнира в Индиън Уелс и Маями.
Все пак, гледайки го тогава, едно беше ясно - ще бъде себе си тогава когато реши тенисът отново да му бъде във фокуса. Когато в главата си подреди парченцата в шампионската мозайка. Когато отново бъде готов да се жертва заради успеха. За това му трябваше време.
Започна полека... В отбора върна Вайда и Грич. Улисес Бадио, който в миналото работеше с него, отново е в треньорския щаб. Благодари за сътрудничеството на Агаси и Щепанек.
Резултатите бързо дойдоха. Имаше добър сезон на клей и отличен на трева. Изгуби финала на Куинс и, да се разберем, ако днес изгуби от Кевин Андерсън, това няма да бъде никаква катастрофа. Напротив. Това ще бъде победа за Новак.
Още сега Ноле е успял. Тенисът отново му е на първо място. Психологически е стабилен. Отново успява да се (само)контролира. Отново се наслаждава на терена. И най-важното на никой няма вече да трябва да обяснява нито какво яде, нито какво пие, нито дали прегръща дърво или не. Най-накрая отново му стана по-малко важно (да не кажем незначително) онова което говорят другите. Да е отговорен само за онова което казва или прави, но не и за това как другите ще го разберат.
Единственият на когото трябва да обяснява постъпките е - той. И трябва добре да се забавлява. Да си играе. Всичко останало е на своето място. Защото той така е решил.
Автор: Йелена Медич
