Новак Джокович преди няколко дни спечели четвърта титла от Уимбълдън. След много месеци възстановяване от контузия и по-слаби резултати, Новак още веднъж показа и доказа, че е голям шампион. Джокович на своята страница публикува трогващо писмо, което пренасяме в цялата му версия.
Драги приятели & НолеФам,
Пиша ви това писмо в паузата между сменяне на пелени и четене на книги за динозаврите.
Искам с всички вас да споделя как се чувствах на пътя към спечелването на Уимбълдън 2018.
Онова което първо бих искал да ви напиша е, че това усещане което имах гледайки своя син в прегръдките на съпругата на церемонията по връчването на трофея и тяхното присъствие в ложата беше най-хубавото чувство което съм имал на който и да било турнир който досега съм печелил в кариерата. Незабравимо, специално, изпълващо, прекрасно, радостно. И най-много от всичко, усещането е Магическо! Когато помислих, че моментът не може да бъде по-добър, чух: "Тата, тата!". Стопих се от умиление. Завладяха ме емоции. Не мога да ви опиша това щастие и радост. Много съм БЛАГОДАРЕН, че изживях такова нещо.
Когато станах баща, една от моите най-големи мечти беше моите деца да присъстват на трибуните докато играя. Да не споменавам спечелване на трофеи. Тази мечта се сбъдна преди няколко дни.
Представял съм си и съм се молил един ден да спечеля трофей от Големия шлем пред моето дете. За мое щастие, Тара расте и едва чакам и тя да види на живо някой такъв мой успех и постижение, какъвто видя Стефан.
Докато не станах баща и съпруг, с всяка част от съществото ми бях посветен на тениса. Всичко което съм правил е било насочено към успех в тениса.
Когато станах баща и съпруг, моят "свят" се разви. Не се промени, разви се в нещо по-хубаво. Разбира се, има много повече отговорности, но в края на деня във вас се отваря едно ново измерение любов и енергия за която никога не сте знаели че съществува. Най-големият дар който получавате от Бога е обогатеното усещане за емпатия, съчувствие и предаността на вашите деца. Но не е всичко точно така ясно когато станете баща. Нужно е учене и отвореност, за да се постигне онова "златно равновесие" в живота - равновесие към което всички се стремим. За мене това беше баланс между тениса, приоритетите и семейството. Подкрепата на моята съпруга ми беше много драгоценна. Винаги е имала време да поразговаря с мен за това което ме боли и да ми помогне да намеря начин да се чувствам, че давам най-доброто от себе си вкъщи с децата и с нея, но и на тенис терена.
През 2017 година, контузията на моя десен лакът беше толкова сериозна, че бях принуден да отсъствам шест месеца от тура. Контузията беше един от проблемите, другият голям проблем беше мотивацията. Нямах проблем да тренирам и да се наслаждавам на тенис терена, но имах ментална пречка когато трябваше да се състезавам.
Един ден по-детайлно ще споделя с вас пред какви предизвикателства трябваше да се изправя и как се чувствах.
Винаги уважавам хората, които споделят своите най-уязвими моменти като преломни точки в намирането на истинската сила в себе си, която вдъхновява голям брой хора. В последните няколко години много пъти бях уязвим. И продължавам да съм уязвим. Не се срамувам от това. Напротив, това ме прави по-искрен към себе си и другите. Дава ми възможност да се приближа към хората. Да проникна по-дълбоко в душата и да анализирам какво наистина се случва в мен. Когато разбера това, мога да създам стратегия за преодоляване на проблемите и да напредвам като по-силна, по-мъдра и по-щастлива особа.
Не бях търпелив в моите тенис очаквания в последните две години. Не бях мъдър в правенето на стратегията. И със сигурност не чух ясно моето тяло което ми говореше, че с моя лакът се случва нещо сериозно. Опитвах да намеря решение някъде другаде, а то винаги е било в мен.
След много промени в тренировките, промяна на ракетата, членове на отбора, не знаех дали ще бъда в състояние да се върна на желаното ниво на тенис. Всъщност, една част от мен винаги вярва в собствените качества и способности, но имах много моменти на съмнение.
Наясно съм с усилията и посветеността, която много хора са вложили в мене в последните няколко години, за да се върна на нивото на тениса, който ми донася титли от Големия шлем.
Искам да им отдам своята най-голяма благодарност, уважение и любов към всички тези хора, които вярваха в мен и ми помогнаха да спечеля още един трофей от Уимбълдън.
Благословен съм, че опитах това невероятно пътуване и че имам подкрепата на голям брой хора по целия свят.
Обичам вас
Обичам тениса
Обичам Живота
Новак
П.С. Отново усетих фантастичния вкус на уимбълдънската трева. Ако добавя и малко авокадо, би бил съвършен.:)
