По повод бомбардирането на СР Югославия което започна на 24 март 1999, вестник Зюддойче цайтунг пише за правните, политическите, а най-вече моралните, дилеми пред които тогава, както смята авторът на текста, се е намирал НАТО.
"До днес е спорно дали НАТО е действал правилно", пише, между останалото, журналистът Щефан Улрих за Зюддойче цайтунг: "Оценка за тази "хуманитарна намеса", както нарече това НАТО, е толкова трудно да се даде, защото тук са изправени право, политика и морал. Правната оценка е ясна. Хартата на ООН позволява употреба на сила между държави само в два случая: с цел самоотбрана и ако това одобри Съветът за сигурност. Нищо от това не е случаят в Косово, което своевременно принадлежеше на Сърбия. Там беснееше междудържавен конфликт между сръбските сили и етническите албанци. Не беше нападната нито една държава от НАТО. А в Съвета за сигурност силите с право на вето, Русия и Китай, отказаха да подкрепят намесата".
"НАТО затова се аргументира така: ако в една държава има най-лошите нарушения на човешките права - както в Косово, малтретиране на албанското преобладаващо население, а Съветът за сигурност е парализиран, тогава другите държави смеят да се намесят военно, за да подкрепят застрашените хора. Само, проблемът е в следното: такава хуманитарна намеса може да бъде желателна. Но, международното право не я познава. Предимство има строга, под влиянието на двете световни войни изречена забрана на насилието според Хартата на ООН. Държавите от НАТО във войната в Косово нарушиха международното право. Така дадоха лош пример САЩ когато става дума за войната в Ирак и Русия когато става дума за нейните нападения в Украйна."
"Политически, оценка за това е още по-трудно да се даде. От една страна, войната влоши климата между Изтока и Запада, па и в Съвета за сигурност. А целта да се постигне мирно и мултиетническо Косово не е постигната. Докато преди войната безбройни албанци са били жертва на сръбската агресия и прогонване, след войната безбройни сърби са малтретирани и прогонени. А сега независимата държава Косово, със своята тежка бедност и корупция също така не е баш светъл пример за Nation Building".
"От друга страна, военната вълна в Югоизточна Европа, която от Словения и Хърватия, през Босна премина в Косово, с акцията на НАТО беше спряна. Разширяването в Македония, от което имаше страх, и натам, към държави като Гърция или Турция, беше предотвратено. Западът същевременно ясно даде да се разбере, че няма безкрайно да търпи националистически ексцесии в Европа."
"А моралът? Войната винаги е зло, дори и когато се води от чисти подбуди. Но, каква би била алтернативата в Косово? Национализмът, който насърчаваха подпалвачите от всички страни, на Балканите още и преди намесата в Косово доведе до опустошения каквито в Европа не се смятаха за възможни. "Етническото прочистване" в Крайина, клането в Сребреница, обсадата на Сараево или повече от 100 000 мъртви и два милиона прогонени във войната в Босна притискаха съвестта на Запада, който гледаше ситуацията без да прави нищо. Това в Косово не смееше да се повтори."
"Там сръбският голям националист Слободан Милошевич по време на атаките на НАТО искаше партизанската борба на албанците, които искаха независимост да задуши с най-брутално насилие. Всички косовски албанци попаднаха в най-голяма опасност, да станат жертви на смъртта или систематично прогонване. Социологът Улрих Бек изрази така дилемата на Запада: гледането встрани е виновност, точно както и намесата. НАТО се реши за намеса. Това беше по-малката от две злини - но остана нарушаването на международното право."
"Но, всички дебати за косовската война имат и една положителна последица: допринесли са човешките права в международното право да имат по-голяма тежест. Политици и генерали не могат повече да се крият зад държавен суверенитет и имунитет когато избиват свои граждани. Съветът за сигурност днес е под международно правно задължение да защити пострадалите хора от техните собствени тиранични власти."
"А какво трябва да важи когато Съветът за сигурност е блокиран, като например в сирийската война, защото отделни държави злоупотребяват със своето право на вето? За това световната общност и 20 години след косовската война още не е намерила убедителен отговор. Дилемата от тогава съществува и сега: намесата създава вина, но гледането встрани - също", пише Щефан Улрих за Зюддойче Цайтунг.
Саша Бойич, ДВ
